Еволюцията върви напред: развива се неживата, растителната, животинската природа и човечеството, всеки със своята скорост. Но проблемът е в това, че хората не знаят, че тяхното развитие върви съгласно програмата, заложена в природата.

На тях им се струва, че като че ли се развиват сами, по свое желание. В действителност, ние може да правим планове, но светът се върти в своя посока.

Подобно на това, както в Русия направиха опит, завъртайки хората от феодализъм към социализъм, за няколко десетилетия, но след това все пак трябваше да се върнат, защото този опит не успя.

И в други страни са правили опити да променят хода на развитието, няма държава в света, която да е вървяла по прав път. Защото никой не е запознат със законите на природата, и затова развитието върви по обиколен път.

В последно време до света започват да достигат няколко глобални проблема, в които той се оказва. Ние не знаем как да се развиваме по-нататък, тъй като егоизмът се е изчерпал и е спрял да ни стимулира към развитие. Няма го това състезание, което съществуваше преди. Младото поколение не иска да живее така, както са живели предшествениците му.

Всички предишни поколения, през цялата хилядолетна история на човечеството, са се развивали за сметка на това, че са искали все повече и повече. А днес не е така: младото поколение не се стреми към онези ценности, които са почитали техните родители. Да, и ние не можем да осигурим работа на всички.

Те не искат да учат, всеки погребан в смартфона си и нищо друго не го интересува. Въпреки това, ние трябва да им осигурим всичко необходимо: облекло, храна. Липсва връзката между мястото на работа и доходите.

Преди всичко има много хора, които почти не работят и много получават по силата на вече съществуващи причини. А от друга страна, има хора, които не работят, но получават помощ за живеене, считат я за достатъчна и не искат нищо повече. Изгубена е връзката между работата и доходите, а също е изчезнало удоволствието и от едното, и от другото.

Човекът не получава удоволствие нито от работата, нито от доходите, нито от семейството, нито от децата, от нищо. В крайна сметка, се получава, че няма причина да живее, остават само наркотиците. Затова в последно време протича легализация на наркотиците, в противен случай хората ще направят революция и размирици в цялата страна.

Въпрос: В каква посока се движи светът днес?

Отговор: Светът търси… Но е безполезно да се търсят нови неща в старата плоскост. Светът е в глобална криза. Всичко е в безизходица, всичко свършва, защото нашият егоизъм вече не ни тласка към постижения в материалната сфера. И какво да правим?

Ето тук трябва да разберем, че достигането на следващата степен в развитието може да стане само по пътя на обединението. Това се случва в природата. Необходимо е да се издигнем!

Въпрос: Какво ще бъде новото наслаждение в новия свят?

Отговор: Новото наслаждение ще бъде разкриването на висшия свят, вечността и съвършенството, съществуването на човека в ново измерение. Това може да изглежда нереално и фантастично, но така ще бъде.

Вътрешното постигане на човека в неговата природа ще стане съвършено ново, ще му позволи да излезе от своето тяло и да види света не чрез ограничените си телесни органи на възприемане, а над тях. И тогава той ще почувства вечния, съвършен свят.

Нашият егоизъм, недоволството от живота и неспособността да го напълним ще ни тласне на тази степен. Стоим точно пред този пробив, който можем много лесно да осъществим, ако се обединим. Чрез нашето обединение ще можем да излезем на следващото ниво на съществуване.

Хората чувстват, че реалността става сюрреалистична и се променя, само не разбират как. Те още не могат да я почувстват, тъй като тя не съществува в нашите органи на възприемане. Ние трябва да развием нови органи на чувствата.

Въпрос: Как тази прекрасна мечта за един нов свят се свързва с днешната реалност?

Отговор: Тя чудесно се свързва, защото всъщност търсим напълване, искаме да се чувстваме съвършени, високи, живеещи не напразно. Искаме да излезем извън пределите на своето материално тяло, което някога непременно ще умре.

Кабала има методика, която е способна да ни направи вечни и съвършени, да разкрие пред нас цялото мироздание, да ни издигне над границите на живота и смъртта, над всички ограничения.

По този начин не губим нищо от това, което имаме днес, но в допълнение придобиваме съвършенство и вечност. Това е възможно, необходимо е само да получим допълнителни, вътрешни органи на чувствата, за да можем да излезем от себе си и да почувстваме реалността, която се намира отвън.

Въпрос: Тази мечта привлича много хора, но те се нуждаят от доказателства, че това работи. Вие можете ли да го докажете?

Отговор: Как може да се докаже това на този, който няма духовни органи за възприемане? Да кажем, че се опитваме да убедим човек, сляп по рождение, че трябва да му направим операция за придобиване на зрение. А той не разбира какво означава да вижда. На него му се струва, че и сега всичко чувства.

Ето също така е невъзможно да се обясни на човека, че е лишен от възприемане на външния свят, не зависещ от неговото тяло и позволяващ му да се чувства вечен и съвършен. Да се надяваме, че през 2017 година ще успеем да предадем това на хората, и главно на евреите, за да разберат в какво се състои тяхната отговорност.

От беседата за равносметката от 2016 г., 25.12.2016 г.

[199791]

Filed under: Възприемане на реалността, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От брошурата „Кризата и нейното решение“ (форум в Ароса, Швейцария – 2006 г.): Доколкото действието на алтруистичните сили на света ще го водят към равновесие с Природата, тя ще получи естествена подкрепа във вид на отслабване на всички прояви на кризата.

Природата реагира чувствително на алтруистичните изменения в човека, защото те са в посока на подобие с нея. Все по-голямото подобие с Природата ще доведе до промяна на обкръжаващата ни природа и обществото.

Човекът със своето поправяне влияе на цялата нежива, растителна и животинска природа, която се издига и спуска заедно с него.

Затова щом започнем да поправяме обществото, с това поправяме цялата обща система, и неживото, растителното и животинското ниво достигат равновесие. Защото тяхното неравновесие е само последствие от прегрешението на първия човек, заради което до сега се развиваме в егоистична форма.

Въпрос: Кризата действително ли ще отслабне или просто ще се научим да се справяме с нея?

Отговор: Ще почувстваме как кризата утихва, изчезва и можем да продължим да съществуваме спокойно и уравновесено. Крайното поправяне трябва да настъпи на всички нива, включвайки и този свят. И тогава този свят ще започне да изчезва, защото не остава повече егоизъм и всичко ще бъде заради отдаване.

Материалната форма, в която виждаме света, днес се проявява като отражение на нашия егоизъм. А ако няма егоизъм, няма да видим този свят. Превръщайки всичките ни желание в отдаване ще видим тяхното отражение, тоест висшия свят.

Ще останем да съществуваме в него, докато и висшият свят не се издигне до света на Безкрайността. А какво ще бъде след това, все още не знаем. Но вече се намираме на финалния стадий на този процес.

Въпрос: Как можем да обясним, че природата ще се успокои от това, че човешкото общество ще се поправи? Каква е връзката между тях?

Отговор: Природата се стреми към равновесие и ако човекът съответства на природата, ще настъпи общо равновесие. Цялата природа е равнозначна на висшата сила, на формата на Твореца. И затова ако се стремим към сливане по свойствата с висшата сила, с това оживяваме цялата система и всички нива ще се изменят: неживата, растителната и животинската.

Разбира се, природата ще се успокои, но първо човекът трябва да се измени. А всякакви други опити да се оправи екологията няма да помогнат. Разрушаваме природата именно с лошите отношение между хората – само в тях е причината за глобалното затопляне, изригването на вулканите и земетресенията.

Трябва да плуваме по течението на природата. Светът трябва да се поправи и да се движи към поправянето по пътя на естествената еволюция. Така че хайде да се присъединим към този процес и тогава ще можем да способстваме за поправянето и вместо дългия път на страданията ще тръгнем по бързия и добър път на светлината.

От урока по брошурата „Кризата и нейното решение“ (форум в Ароса, 2006 г.) 05.02.2017
[204403]

Filed under: Криза, глобализация, Природа - Няма коментари→

От брошурата „Кризата и нейното решение“ (форумът в Ароса, Швейцария – 2006 г.):

Развитието на човешкото общество, глобализацията ни е принудила да разглеждаме света като състоящо се от противоположности едно, общо цяло. Съвършенството на света е в единството на неговите елементи.

Това се постига само със съвместно съществуване на частите на природата, когато всяка част работи заради живота на цялата система. Тъй като цялата природа, освен човека, строго изпълнява своето предназначение, то е очевидна висшата цел на природата – задвижването на човека към съвършенство, към свойството отдаване. Това е програмата за управление на природата.

Изследвайки еволюцията на вселената, развитието на живота на повърхността на Земното кълбо, изясняваме, че всичко е излязло от една точка. Въпреки че процесът на развитие винаги включва в себе си две противоположни сили.

Силата на растежа кара всички частици да се отделят една от друга и всяка една да се развива индивидуално в своя уникален егоизъм, противоположен на останалите. А заедно с това има втора сила, която през цялото време  връща природата към свързване и единство на всички части.

Всяка форма на живот: дишането, биенето на пулса, съдържа в себе си две противоположни сили, намиращи се в съюз една с друга. Ние не винаги виждаме тази хармония и наричаме едната сила лоша, а другата добра. Но всъщност всичко е относително.

Тези две сили действат във всичко. Дори вътре в миниатюрния атом има две противоположни сили, пребиваващи в единство и затова структурата, наречена „атом“ може да съществува. А още повече, по степента на усложняване на материала, в него се появяват все по-противоречащи една на друга частици.

Затова, изследвайки природата, виждаме, че за всяко явление задължително съществува противоположното на него, и тези две форми се поддържат една друга и си позволяват да съществуват.

Всяко явление съществува именно за сметка на своята противоположност. Затова, за да разберем творението, трябва да разберем закона за единството, по който в крайна сметка всичко се свързва и природата се разглежда като едно цяло. Не е правилно да се приема само едната страна и да се отхвърля другата.

Ако предпочитаме едното пред другото, то това само показва нашата вътрешна неуравновесеност: в чувствата, в разума, в подхода, в нашето вътрешно развитие.

Излиза, че човешкото същество не съответства на цялата природа. Неживата материя, растенията и животните съществуват в равновесие с природата и през цялото време се стараят да го запазят. Природата ги защитава и те сами се грижат за себе си. Ако не беше намесата на човека, то всичко би живяло в хармония.

Човекът първоначално излиза от животинската степен и се издига на степента Адам, тоест „подобен на Твореца“ (доме), за сметка нарушаването на този вътрешен баланс. Това му е разрешено, за да може сам да възстанови своето вътрешно равновесие и да поправи света около себе си.

Със своето вътрешно поправяне той ще възстанови общото равновесие в природата на всички нейни нива: неживо, растително и животинско, които сега са повредени само вследствие намесата на човека.

Програмата за управление е много проста: да позволи на човека да се развива от една сила, наречена зло, егоистично начало, а след това да му даде възможност да уравновеси този егоизъм със силата на доброто, алтруистичното начало. Това добро начало човек трябва да заработи със своя труд, така както си набавя храна, дрехи, строи дом, обезпечава семейството, стреми се да напълни своите телесни желания.

И същото се случва на по-високото стъпало: злото начало ни извежда от равновесие и изисква да го балансираме. А това е възможно само ако заработим доброто начало – силата, противоположна на егоизма. Така ще постигнем равновесие. Това е, което се изисква от човека и е записано в програмата на природата, програмата на висшето управление. А дали ще се случи по-рано или по-късно зависи от нас, от това доколко използваме науката кабала.

Използвайки  науката кабала, достигаме до разбирането, че нашият живот зависи от равновесието, а не от увличането само по едната сила. С това ние само привличаме противоположната ѝ негативна сила и никога няма да достигнем добър живот.

Може да се трудим без да скръстваме ръце, от сутрин до вечер, да се съревноваваме и развиваме, да се стремим да получим напълване за своя егоизъм: желание за храна, секс, семейство, пари, почести, знания. Но никога няма да можем да напълним тези желания.

Защото тяхното напълване е възможно само при условие, че придобием втората, противоположна на егоизма сила, която ще го уравновеси. И тогава егото ще се удовлетвори и ще стане съвършено, работейки заедно със силата на доброто, допълвайки се едно друго и достигайки до средната линия.

Всичко това е записано в програмата на природата и ние постепенно ще стигнем до него.  Ще трябва да преживеем доста удари, за да разберем, че надеждата да се напълним егоистично е горчива заблуда. В крайна сметка, ще разкрием, че силата на злото се поправя само с противопоставянето й на силата на доброто. Тази добра сила съществува в природата, но ние трябва да я извлечем и поставим срещу силата на злото и с това да възстановим равновесието.

Вътре в човека, намиращ се във властта на злото, ще започне да управлява и добрата сила, а тяхното равновесие се нарича „средна линия“. И тогава наистина ще стигнем до съвършен живот. Природата ни задължава да реализираме тази програма и разбира се, ще ни се наложи да го направим.

Науката кабала ни обяснява целия този процес и неговото завършване, и ако се вслушаме, и се стараем да го изпълним, макар и частично, ще се предпазим от много удари по този път. Защото, в противен случай, ще ни се наложи да се движим по пътя на естествената еволюция, пътя на страданията, за да си изясним, че само със силата на злото е невъзможно да балансираме живота си и се нуждаем от противоположната сила.

Целта на природата, програмата на нейното управление, не е в това да ни доведе от силата на злото към силата на доброто или обратното, а в установяване на равновесие между тях.

От урока по брошурата „Кризата и нейното решение“ (форум в Ароса, 2016 г.), 16.01.2017 г.

[201152]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Реплика: Последните научни изследвания казват, че Туитър, Фейсбук и другите социални мрежи са не толкова средство за комуникация между хората, колкото разсадник за всякакви лоши неща. Казват, че те дори отглеждат терористи.

Отговор: Средствата за масова информация са средства за масово разделяне и отдалечаване на хората. В света няма нищо по-разделящо и вредно за всички, отколкото медиите, още повече, когато ги наричат средства за комуникация. Каква комуникация? Кого с какво свързват?

В средствата за масова информация работят тези, които могат красиво да говорят и събират или обратно, да настройват хората един срещу друг и по този начин да вдигнат рейтинга. Освен рейтинга, тях нищо не ги интересува!

Въпрос: Какви виждате медиите, за да работят за благото, за живота, положителното?

Отговор: Само не и такива, каквито са днес! Абсолютно в нищо!

Дори в научните средства за масова информация, които се отнасят към университетите, към изследователските институти, също седят един вид професионалисти-бизнесмени. А още повече в гражданските печатни и непечатни средства за масова информация, всичко се продава и купува, няма никаква идеология. И всичко това e само във вреда на човека.

Реплика: Може би все пак медиите тръгват от нуждите на хората?

Отговор: Не. Те създават нужди на обществото, а не обществото се нуждае от тях. За съжаление те възпитават обществото по такъв начин, че от няколко поколения подред става такава деградация, че няма повече накъде!

Въпрос: Тоест, вие мислите, че обществото не се нуждае от нищо жълто: слухове, клюки и така нататък?

Отговор: С каквото зареждаш хората, към каквото ги приучаваш, това и изисква обществото. Всичко зависи от това, какво има в Интернет. И при тази презадоволеност, какво бъдеще очаква нашите деца и внуци?

Аз гледам това, с което се занимават и ми е жалко и обидно, какво се случва с тях! И нищо не може да се направи, те са в такова обществото, че не се очаква да се случи нищо добро.

Въпрос: Вие възлагате по-голяма отговорност на средствата за масова информация, отколкото на правителствата, които ги оглавяват?

Отговор: Да, защото тук има много интересна връзка между медиите и правителствата. Правителствата плащат на различни средства за масова информация, всяко от които получава пари от някого и затова пропагандира неговата гледна точка. В крайна сметка, получаваме няколко основни направления: дясно, ляво, жълто, цветно и т.н.

И всичко това е само за да печелят повече. Затова в наше време журналистите, за съжаление, са най-продажните хора.

Средствата за масова информация трябва да бъдат напълно изключени от всякакви други цели, освен от развитието на обществото.

За да станат журналистите независими, трябва да ги възпитават. Те трябва да бъдат зависими от закона на природата и независими от правителствата и бизнеса.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 23.11.2016

[198808]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Реплика: Вие казвате, че роботите скоро ще заменят човека. Един от постоянните ни слушатели пише, че дори днес това вече се вижда. Падането на цената на енергията води до това, че всяко нещо ще бъде равно на енергията, нужна за неговото създаване, т.е. напълно ще се обезцени, затова и цената на роботите ще падне.

Роботите свобождават време. Нищо не ни остава, освен да се учим как да бъдем хора и да подобрим технологията, която ни прави още по-свободни. Днес младежите в САЩ получават образование след образование, тъй като не могат да си намерят работа, а образованието им дава структура, прогрес, перспектива. Те живеят заради перспективата.

Затова тенденцията, за която говорите вие, че човечеството ще започне да се учи да бъде Човек, вече започва да работи.

Отговор: Говорим, не просто за обучение, за да създаваме по-сериозни роботи или компютри. Ние искаме да обучаваме хората, за да могат да разберат за какво живеят, каква е целта на еволюцията на човека, към какво води, защо сме преминали през такива формации и какво трябва да постигнем в бъдеще.

Това трябва да бъде осъзнато и да погледнем на целия процес отгоре, над себе си, за да можем още днес да създадем правилно общество и да го постигнем не чрез метода на проба – грешка, както е било винаги: чрез революции, войни, страдания.

Можем да моделираме всичко много просто и можем да направим правилни изводи.

Въпрос: Значи, човечеството само може да стигне до това, не е задължително да бъде насочвано от кабалистите?

Отговор: Не, ако човечеството върви към това по естествен път, то това ще е чрез големи страдания. Какъв е смисъла, ако хората изобретят още по-умни машини и заменят себе си с тях. Какво ще стане с тези милиарди хора?

Реплика: Можем да запълним тяхното време с постоянно обучение. Нека изучават география, история, устройство на света – какво лошо има в това? По-добре е, отколкото да стоят в дома си или да се бунтуват по улиците.

Отговор: Безперспективно е. Да допуснем, че днес задължим няколко милиарда човека да се учат – какво ще стане с тях след това? Човек не може да се занимава с безполезен труд, ако не чувства необходимост от това, ако никъде не може да бъде приложен.

Искаме да видим правилен резултат, или поне някаква печалба. А от това никаква печалба няма да има.

Въпрос: Каква печалба ще видят в това, да направят от тях Човек?

Отговор: Ще знаят, защо правят това – за да се издигнат на следващото ниво на съществуване, ще започнат да чувстват себе си в друга реалност. Но за това е нужно да бъдат обучавани.

Въпрос: А ако нямат такова желание?

Отговор: То може постепенно да бъде развито, защото зачатък на това желание има във всеки, но в някои то се намира по-дълбоко, а в други е на повърхността. Това е така наречената «искра на Твореца», която лесно може да бъде възбудена, защото във всички съществува неразбиране по отношение на страданията, на тяхното предназначение, на това, че всичко може да свърши и отпред е само смъртта.

А тук трябва не да потискаме, а обратно – да възбудим: «Напред към смъртта или към живота? Избирайте! Ние предлагаме – към живота, за да можете да видите своя свят и да разкриете още повече в този свят. Или към смъртта? Тогава знайте, че тя е пред вас».

Всеки човек има основание да му се обясни какво представлява истинският, вечният, съвършеният живот или неотвратимата смърт.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 14.12.2016

[200148]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Реплика: Руският икономист и политолог Михаил Хазин мисли, че са завършили две мощни епохи: едната със смъртта на Фидел Кастро, а другата с изявлението на президента на Германия Йоахим Гаук, че Германия трябва непременно да излезе от Европейския съюз.

Хазин пише: „И едното, и другото са краят на една ера. Смъртта на Фидел Кастро и по-рано на Уго Чавес символизират, че потенциалът на латиноамериканските революционери е изчерпан. Но свърши и ерата на либералната експанзия.

Всъщност това означава, че светът все пак ще бъде построен на противопоставянето на идеи, но тези идеи ще бъдат други. И сега е важно да се разбере какви ще бъдат те и как ще си взаимодействат.“

Отговор: Аз не мисля, че светът ще бъде устроен на противопоставяне, защото се приближаваме до състояние, в което единствената развиваща и движеща ни сила е егоизмът, който вече се е изчерпал.

Както изгаря горивото в атомната електроцентрала, тя спира и е необходимо да се напълни отново, така е и при нас. Процесът продължава много хиляди години. А днес целият егоизъм е изгорял и нашата атомна електроцентрала бавно спира, затихва: един блок, втори блок, трети блок… Така постепенно, плавно, целият свят преминава в спящо, замразено състояние.

Въпрос: И какво се очаква от нас по-нататък?

Отговор: По-нататък човечеството все пак ще започне да прозрява и да пита: „За какво живеем?“. Защото човекът трябва да напълва живота си със смисъл! Не просто да учи история, география, литература, да гледа филми и така нататък, а да разбере заради какво съществува.

Това е страшен въпрос, който ще започне все повече и повече да се проявява в човечеството, за да го доведе до депресия, и то трябва да намери отговор на него.

Когато по неволя човечеството започне да страда толкова много, да вие като вълк към луната в търсене на смисъла на живота, тогава и ще започне да разбира, откривайки в себе си, че в този космос има огромен смисъл. Целият космос е смисълът. Това е формула, матрица, в която живеем.

И тогава ние ще я постигнем, както я е постигнал Адам, двадесет поколения от него до Авраам, Авраам и кабалистите след него.

В резултат на това кръгът ще се затвори. Ние отново ще станем участници в това велико деяние, когато хората ще търсят път и смисъл в живота, който е започнал още в Древен Вавилон. Защото до днес този въпрос не е напълно разкрит за човечеството.

По времето на Древения Вавилон го е разкрила малка група от хора и е изчезнала. А трябва да вземем от тях системата им за търсене и да я разкрием на нашето ниво. За това и се подготвяме.

Трябва да покажем на човечеството, което казва: „А смисълът в какво е?!“ – не само смисъла, но и методиката за неговото разкриване.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 30.11.2016 г.

[198414]

Filed under: Егоизъм, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам „Мир“: Независимо от факта, че този свят изглежда в очите ни като отворен магазин без собственик, където всеки минувач може да вземе всякоя стока и всичко, което душата му пожела, безплатно и безгрижно, раби Акива настоява и ни предупреждава, че „магазинът дава назаем“.

Тоест, въпреки че не виждаш тук никакъв собственик, знай, че има собственик и не иска заплащане само защото дава на кредит. Казано е: „Книгата е отворена и ръката пише“, т.е. съществува обща книга, където се записва всяко действие, без изключение.

Хората не знаят, че живеят на кредит, който ще трябва да отдадат. Техният дълг постепенно се натрупва и те започват да чувстват, че нямат избор – от този ден и нататък трябва да се плащат сметките.

Подобно на пораснало дете, на което родителите му са го изпратили да работи. А той, получил първата заплата и радостен от всички пари, си купил бонбони. Когато се върнал вкъщи го попитали: „А къде ти е заплатата? Вече си голям и трябва да участваш в разходите.“ Той вече не може да си позволи да харчи всичките пари за бонбони, защото трябва да започне да погасява дълга.

Човечеството се е развило до състояние, когато е длъжно да върне обратно на Собственика всичко, което е получило от него досега, всичко, което е вложено в развитието на човека, а също и всичко, което ще получи в бъдеще, но вече по собствено искане. Ние трябва всеки път да молим и тази молба трябва да бъде за това как да насладим Кредитора чрез отдаване на ближния.

Този преход от използване на света като „магазин без собственик“ към желание да се върне дългът, се случва благодарение на страданията: на духовните или на материалните. Духовните страдания се наричат „точка в сърцето“, когато човек започва да пита: „За какво живея? В какво е смисълът на този живот?“ А материалните страдания са просто удари, които ни заставят да се замислим.

Да допуснем, че човек е имал голям успех и е забогатял. И изведнъж бизнесът е спрял да носи приходи – не се получава и това е! Той го отдава на лошия късмет, на съдбата, а всъщност на него просто искат да му помогнат и му намекват, че вече е достатъчно. Малко е заработил, но най-важното е, че се замислил, че може още нещо да заработи в този живот – духовното възнаграждение.

Така насърчават човека, народа, страната, целия свят – с помощта на удари. Всичките ни минали „бизнеси“ са престанали да бъдат доходни. Мислили сме си, че вечно ще продължаваме така, но всичко в един момент достига докрай. Земното кълбо завършва съществуването си, въздухът свършва, свършва и нашият живот. Поживели сме и това е достатъчно.

Така човечеството ще се наложи да достигне до разчет. Кризата показва, че живеем в последните мигове на изминалия свят. Старият свят се затваря! На вратата на магазина седи обявление: „От този ден и нататък трябва да се разплатят дълговете“.

Преди сме си мислили, че е било безплатно, но не. Отсега нищо безплатно няма да получиш. Ние сме пораснали и сега трябва да отидем на работа. Вече не сме на пълна издръжка на милосърдните татко и майка, които се грижат за нас, като част от своето тяло. Сега вече сме самостоятелни хора, защото егоизмът ни е пораснал до огромни предели.

Можем да възразим, че не искаме да пораснем, а искаме да останем при татко и мама. Така сега правят много млади хора, не желаещи да се женят и да работят. Но това се нарича инфантилност.

Скоро тази мода ще приключи – ще дойдат такива удари, че ще се наложи да се простим с такъв живот и ще отидем да се учим. Няма да има друг избор; родителите и цялото общество ще почувстват, че просто се случва катастрофа с младото поколение, което не иска да работи и остава на попечителството на родителите.

Вместо да им раздават обезщетения, ще им платят стипендии за обучение, за да се учат как да се загрижат за обществото. Ще им се наложи да вдигнат цялото общество на следващата степен и това ще бъде тяхното заплащане за погасяване на дълга.

От урока по статията „Мир“, 01.09.2016

[193627]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как може да се поправи ситуацията в днешния свят? Има усещане, че повече не може да се чака и трябва незабавно нещо да се направи.

Отговор: Нашият свят започва да се руши пред очите ни. Аз отдавна предупреждавах за това, но сега това вече се вижда и със съвсем невъоръжено око. И всичко е, за да разберем, че е нужно да заменим нашия разум и чувства, ако искаме да управляваме нашия земен живот.

Влизаме под управлението на интегралната система, но ние самите засега не сме интегрални. Ако искаме да сме интегрални, трябва да се съединим помежду си. И тогава ще разберем законите на природата, които се реализират вътре в нас, тласкайки ни безжалостно по пътя на естествения ход на развитието.

А ако се съединяваме помежду си по-бързо, отколкото към това ни задължава природата със своите удари, ще можем да видим случващото се като прекрасни и добри събития, които са за наше благо, и за сметка на тях да преуспеем и да спечелим. В това и се заключава работата ни.

Затова скоро всички ще почувстват, че взаимното поръчителство е съвсем необходимо в мащабите на целия свят или поне в развитите, прогресивни страни на Европа и Америка. Само ще бъде непонятно как това да се постигне. И тогава всички ще почувстват пълната си безпомощност и може би, ще се вслушат в съветите на кабалистите.

Работата е в това, че се увеличава несъответствието между ниската и високата системи. Ниската система засега действа в егоистичната, индивидуална форма. А висшата система работи по програма, в която всичко е съединено заедно. Това са две съвсем различни системи.

Представете си два класа в училище. В единия клас всеки е сам за себе си, не се грижи за другите, всички се карат и се бият. А другият клас е задружен, всички си помагат един на друг. Лесно е да се разбере в кой от тях на ученика ще му бъде хубаво и спокойно.

Ето така и ние се намираме между тези две системи. Висшата система ни въздейства и иска да влезе в нас, но ние засега живеем в нисшата система. И как можем да създадем правилна, добра мрежа на връзките между всички нас? Ние не сме способни да направим това.

Ако тази висша, спускаща се към нас система би била егоистична, ние бихме могли все някак си да се приспособим към нея. В такива случаи в нашия свят са се появявали особени хора, които са повдигали народа на въстание. Защото те са чувствали, че е невъзможно да ни управляват по старому.

Така са станали всички революции: технологични, научни, социални, смените на обществените формации. Виждаме от нашата история, че този проблем е разрешим.

Но днес стоим пред наистина ужасен, неразрешим проблем. Защото отгоре ни се спуска такава структура, която не можем предварително да изучим и да разгледаме. Само започваме да забелязваме, че тази структура е интегрална, свързваща всички един с друг.

Това не го е имало преди, доколкото в тази нова система всички зависят един от друг. Затова икономистите, философите, политиците, средствата за масова информация започват да обсъждат това и да се съгласяват, че трябва да се приведат в съответствие с новата форма на света. Но те засега не разбират, че това не са законите, с които сме свикнали, и няма да се спасим с малко усъвършенстване на взаимните си връзки.

Сега разкриващата се мрежа ни води към пълна интегрална връзка. Това oзначaва, че няма такова място, което да е по-важно от другите. Няма по-напреднали страни и по-малко напреднали. Няма някой, който да взима решения и да определя, във всяко място ще се определя положението за всички и съответно са длъжни да вземат под внимание всички.

Този подход се разкрива на такова ниво, на което не сме способни да го усвоим, доколкото той не съответства на природата ни. Егоистичната природа е несъвместима с такъв метод, защото ние, егоистите, не сме способни да се съобразяваме с целия свят.

Нека даже да не работя за себе си, но трябва да знам за кого работя. А ако тази цел се размазва по цялото човечество, то аз вече нищо не разбирам: да работя за всички е все едно, че е за никого. И наистина, това не е за никого, ако подхождаме егоистично.

С разума и с чувствата си ние не сме способни да живеем в новия свят. Скоро много силно ще почувстваме това и тогава съвсем ще се объркаме, не разбирайки какво да правим. Няма да знаем къде да работим, къде да се учим, къде да влагаме силите си, за да получим нещо, как да се обслужваме. Ще останем без всякакви ориентири.

До сегашния ден всичко беше много просто: дай и получи. Но в интегралния свят този принцип вече не работи. Тоест на нас ни се спуска някаква „летяща чиния”, интегрална паяжина, която ни обърква и изглежда много страшно.

Постепенно ще бъдат отменени всички връзки, които действат сега между хората. И какво ще правим? Няма къде да работим, няма да получим надница, няма къде да учим, няма къде да излезем на покупки – няма магазини. Никакви връзки, които работят днес, утре няма да работят. Ще се наложи всичко да се изгради наново, а без човекът да се промени, това е невъзможно.

Скоростта на измененията ще нараства по експонента: в най-близко време Европа и Америка ги очакват огромни промени.

Следва продължение

От урока на тема: „Подготовка за конгреса”, 26.07.2016
[191836]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Реплика: Съгласно проучване на Световния Икономически Форум през 2020 година ще бъдат добавени два милиона работни места, но ще изчезнат седем милиона. Световната роботизация и пълната автоматизация ще доведат до отпадането на повечето професии.

В Калифорнийския университет в Сан Франциско работи робот-фармацевт, който събира и дава таблетки. Вече има роботи-журналисти, на които се дават данни и те пишат шаблонни репортажи. Създадени са роботи-адвокати и т.н.

Отговор: Въпросът е, че статистиката силно смекчава ситуацията, тъй като всъщност няма да има никаква нужда от работна сила. Към днешния ден роботизацията изкуствено се задържа, а е възможно да бъдат заменени, например, всички такси автомати. Това може да се направи напълно реално.

Всеки човек може да бъде заменен от робот, който ще се занимава с всичко, освен с духовна работа, защото роботът няма свобода на волята.

Свободата на волята е възможност за включване към следващото ниво на информация. Тя може да бъде само в човека и само в определена среда, която го възпитава и подготвя към прехода на новото стъпало, наречено човек в него или „Адам“.

Всичко останало е животинското ниво, затова животът лесно може да се програмира и да се направи механичен. Той и така целият е механичен.

Въпрос: Оказва се, че роботите ще ни изтласкат на следващото ниво?

Отговор: Разбира се. Засега не го искаме и затова не ги внедряваме.

Има области в живота, в които би било хубаво човекът да бъде заменен с автомати, въпреки че това винаги дава и отрицателен ефект. Например, ако се заменят таксиметровите шофьори, къде ще отидат милионите хора, заети в тази професия?

Трябва да решим: с какво трябва да се занимава човекът.

Изобретяването на механичните „играчки“ облекчава материалния живот, но в същото време го прави много по-опустошен, защото при него няма никакъв интелектуален изход.

В Disney World в Маями има огромна игрална сфера. Сядаш във вагон, возят те през сферата и ти показват бъдещето на човечеството. Всички летят на хеликоптери, бързат нанякъде. Човекът влиза вкъщи, а там е само механика, всичко е в бутони и др. Но защо? Човекът си е останал същият.

Така бихме и завършили съществуването си, ако програмата за развитието на човечеството не беше спусната свише.

Затова сме принудени да достигнем състояние, когато ще ни стане много зле и тогава ще трябва да разберем, че смисълът на нашето развитие е в обединението и в подема чрез единение на следващото ниво на съществуване.

Следващото ниво е духовното, извън тялото, извън всевъзможните ограничения на нашия свят. Ще се надяваме, че хората ще го разберат.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 19.10.2016

[196645]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: За Макавейската война и чудото на Ханука е казано, че “силните са отдадени в ръцете на слабите“. Какво означава това?

Отговор: “Силните“ означава нашето егоистично желание, а “слабите“ – първият стремеж към обединение и отдаване. Егоизъм се нарича “стария и глупав цар“. Но той все още не е оглупял, а е много силен и целият свят го поддържа.

Едва сега, малко по малко започва да ни се разкрива, че природата на егоизма вече не работи така, както преди и не обезпечава човека с разум, чувства, радост, власт над своя живот и над света.

Намираме се на много важен исторически възход, когато развитието на света се обръща в друга посока. Всичко построено от нас до днешния ден изведнъж изгубва своята ценност и сила.

Цар Егоизъм е бил толкова силен и могъщ, с пълна торба долари и злато, с грандиозни проекти, които човек би могъл да реализира в живота, с покоряването на космоса и потапянето в дълбините на океана, с надеждите за построяване на щастлив живот, развитие на културата и образованието, изкуството, музиката, театъра.

Мислехме, че мечтата на човечеството ще се реализира след Втората световна война. А днес изведнъж се оказваме без нищо. И не защото не ни достигат материални блага, а просто започваме да виждаме, че цялата ни тенденция е била неправилна в корена си. Желанието на човека, неговият потребителски подход към живота, се намира в криза.

Тази криза не е просто във финансите, в образованието или в семейството, а в общия подход. И тук човечеството в своето безпокойство отпуска ръце и не знае какво да предприеме. Страшно е, ако продължим да вървим по предишния път, но имаме ли избор? Неолибералите  считат, че нямаме такъв, освен – да се движим по предишния курс.

Докато може да управлява, елитът няма да предаде своята власт, а безработните остават без доходи и надежда за бъдещето и изпадат с всеки изминал ден във все по-големи трудности. Народът е в нищета, постепенно изчезва средното съсловие, и хората виждат, че нямат нищо: нито култура, нито образование, нито желание да пътешестват и опознават света.

Егоистичното желание за наслаждения се е изпепелило и вече не може да ни дърпа напред. Светът се нуждае от нов подход към живота и съществуване чрез нови ценности, по-духовни. Затова именно в наше време се разкрива науката кабала.

Това е съвършено уникален период, в който започва да се усеща как материална еволюция, все повече се уподобява на вътрешния духовен процес, който цялото човешко общество трябва да премине. Двата свята: материалният и духовният се доближават един към друг и започват да се движат в едно направление.

От урока по темата “Празникът Ханука“, 20.12.2016

[199116]

Filed under: Криза, глобализация, Празници, Развитие на егоизма - Няма коментари→