Entries in the 'Криза, глобализация' Category

Комарите на Бил Гейтс

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Основателят на Майкрософт Бил Гейтс е налял повече от четири милиона долара в проект за създаване на генно модифицирани комари, кото да убиват себеподобните си. По този начин има намерение да унищожи всички комари, които пренасят малария.

Това правилен подход ли е? Ние нарушаваме равновесието в природата.

Отговор: Тук разбира се, може да има необратими последици. Проблемът е много сериозен, защото се намесваш във вътрешната система на природата.

До какво ще доведе това? Както и всичко останало – до осъзнаване на злото. Необходимо е да променим себе си и тогава цялата природа ще се промени.

Ако престанем да се жилим, комарите ще спрат да ни жилят.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 26.06.2018
[231475]

Влияние на намерението върху екологията на Земята

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Влияе ли намерението на човека да причини зло на другия на неживата и растителната природа? Кабала казва, че това се проявява под формата на разрушителни урагани и други стихийни бедствия. Как да разбираме това?

Отговор: Тъй като цялата природа е интегрална и напълно взаимосвързана, то нашето въздействие на която и да е от нейните части, влияе на всички останали части. Колкото по- високо е нивото на природата, на което влияем, например, на хората, толкова повече засяга предишните нива – животинско, растително и неживо.

И обратно, ако влияем в някакво отношение само на неживата природа, то в по-малка степен това влияе на растителната, по-малко на животинската и още по- малко на човека.

Оказва се, че лошото ни отношение към другия човек пронизва абсолютно цялата пирамида. Това е проблемът на екологията и всичко останало. Ние сами предизвикваме ураганите, стихийните бедствия и останалите проблеми.

Преди не сме били в състояние да променяме нещо с намеренията си, но от началото на миналия век всичко се е променило. Погледнете какво сме направили през ХХ век! Това е защото човечеството, както казват кабалистите, е навлязло в съвсем ново състояние.

Ако в началото на ХХ век населението на Земята е било 2 милиарда души и това е примерно толкова, колкото може да издържи планетата, то днес то е нарастнало до 8 милиарда. Това говори, че през последните 100 години сериозно сме извадили от равновесие нашата система.

Въпрос: Тоест 2 милиарда човека не могат да издържат нивото на днешния егоизъм и е трябвало да стигнат до 8 милиарда?

Отговор: Ако се развиваме правилно, не биха били нужни 8 милиарда човека.

От урока на руски език, 25.03.2018

 [230746]

Чий живот е по-важен?

Кръгла маса на  независимите мнения. Берлин. 2006г.

Въпрос: Защо смятаме, че животът на някои хора е по-важен от живота на други?

Отговор: Това се случва, тъй като не виждаме цялата картина, основният механизъм, общата система на нашата глобализация. Ние принадлежим на единна система, всъщност всички сме едно тяло.

Всеки един от нас е като клетка в единно тяло, която трябва да се грижи за благополучието на целия организъм. Ако видим, че човечеството в крайна сметка  е един човек с определени органи и части на тялото, тогава със сигурност ще разберем, че всеки човек е ценен.

Дори ако една клетка на тялото стане ракова… И това всъщност е определено качество на егоизма: тя започва да поглъща останалите. До тази точка всички ние наподобяваме ракови клетки. Сега това ни се разкрива: всички съществуваме в общата човешка система, която е болна от всеобщ рак.

Ако разкрием това, тогава със сигурност ще разберем, че всеки трябва да е здрав, тоест, да отрече своя егоизъм, да отрече използването, поглъщането на другите и да превключи на отдаване на другите.

Откривайки това ще видим, че животът се съдържа само в напредването на всеки в неговото развитие, в допринасянето  за обществото. Ако окуражаваме обществото да дава на всеки ценности, които са насочени само към това, разбира се, ще задължим хората да бъдат полезни на човешкото общество. Тогава всеки ще бъде равен. Също, животът на един няма да бъде по-важен от живота на някой друг.

 [234235]

Кръгла маса на независими мнения, Берлин 09.09.2006

Аз не искам да живея така

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Броят на самоубийства сред американците на възраст от 10 до 18 години се е увеличил за последните 12 години със 70% и продължава да расте. По отношение на растежа броят на самоубийствата в Америка е по-голям, отколкото в целия свят.

В същото време Америка е в класацията на най-добрите страни за развитие на децата по отношение на спорт, образование, развлечения, възможности за самореализация.

Какво мислите за това несъответствие?

Отговор: Има определен брой хора, които не са съгласни с този живот. Техните изисквания могат да бъдат повече или по-малко, но това ниво на съществуване не ги устройва.

Въпрос: Колко са живели, това са млади хора на възраст под 17 години?

Отговор: Именно на тази възраст те започват да чувстват, че останалата част от живота е още по-лоша от детството. Въпреки, че като цяло имат всичко.

Те не са съгласни със животинското съществуване. Това е инстинкт, защото егоизмът няма да го изтърпи по друг начин. Той трябва да оправдае своето съществуване: „За какво съществувам? Аз трябва да бъда над всички“.

И ако човекът се съгласява с това, просто се покорява на отчаянието. Така съществуваме ние. Или хората се борят, за да победят останалите, така наречената конкуренция вдъхновява нашия живот, нашето съществуване, но на практика ни управлява егоизмът и по този начин ни побеждава. Или хората не искат това. Има такива, които наистина го разбират и не го искат.

Статистиката ще се влошава, защото човечеството се пробужда за по-голяма връзка с Висшия свят, с Твореца, все повече иска да разбере смисъла на живота. А смисъл няма. И тук възниква противоречието – ако няма смисъл, защо да живея? Само защото се страхувам да умра?

Въпрос: Обезпечен ли е пробивът на човечеството към вечен живот, над тялото?

Отговор: Да. Но само с помощта на кабала, когато се преместваш през живота си от физическото тяло в духовното.

Това е главната цел на живота: да се изкачиш на следващото ниво. Както посаждаш семе в земята и от него прораства филиз, така вътре в нашето тяло има зърно – зародиш на следващото, духовно ниво и на него трябва да помогнем да расте. Това е нашата задача.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 10.04.2018

[228816]

Бягство от Фейсбук

Всъщност не социалните мрежи ни свързват, а единичните клетки, в които стоим. И стоим по собствено желание.

                            
С 14% се е увеличил броят на децата, които търсят помощ поради самота. Почти 10% от младите хора на възраст от 16 до 24 години „винаги или често“ са самотни. Това с повече от 3 пъти превишава аналогичния показател сред възрастните хора на 65 години.

Карл Строд от Британския център за психично здраве казва: „Подрастващите може да имат хиляди приятели в интернет, но в същото време се чувстват лишени от подкрепа и изолирани. Технологиите, включително и социалните медии, може да изострят социалната изолация.

Според ново изследване потребителите на Facebook  са по-склонни към депресивни симптоми заради сравняването с останалите хора. И извън зависимостта от това, в чия полза е това сравнение! Водещата социална мрежа и сама вече не отрича своите недостатъци. И защо, ако все още сме нейни пленници?

Още едно велико постижение на човечеството му е навредило, заемайки своето място в дългия списък „токсични благодеяния“. Ние успяваме да унищожим всеки наш успех. Защо?

Защото вървим в егоизма. Именно той превръща социалните мрежи, потенциалното средство за световни взаимовръзки в бизнес, в инструмент за масово влияние, във виртуален затвор за два милиарда души, оставяйки хората самотни сред океана от акаунти. Във Facebook ние се сблъскваме със собствената си природа. Протягаме ръка към света – и се опираме в стена, по която тече потокът на нашето съзнание.

А от друга страна, ако вземат от нас тези камери, без тях ще ни бъде още по-зле, отколкото с тях. Защото нас са ни опитомили, довели, разпределили по ъглите, разделили са ни на групи. Само младежите, в които все още има стремеж към нещо повече, понякога се тормозят, че не намират жива душа наблизо. Останалите очевидно са свикнали или приспособили.

Това е „социалната мрежа“ според версията на човешкия егоизъм. В действителност социалното в нея не струва нито стотинка. Защото социумът, обществото е нещо цялостно, топло, то е общото поле на любов, което създаваме един за друг. Преди всичко е добро обкръжение, а след това всичко останало.

Вместо това, ние сега още от детството отнемаме от човека директната комуникация, като го учим да обменя кратки фрази и усмивки, така че тази фрагментарна, подобна на клип комуникация, създава за него толкова частична, откъслечна картина на света. За първи път в човешката история децата ни губят елементарни социални умения: за тях е по-лесно да си пишат, отколкото да разговарят едно с друго.

Глупаво е след всичко да се учудвате на самотата, депресията, изолацията. Тези тенденции ще нарастват. Когато заговорих за тях преди няколко години, не бяха много тези, които се съгласяваха, но сега всичко е очевидно. Под формата на съединяване ни разединяват, разделят и настройват един срещу друг. Проблемът е само в това, че засега ни харесва.

Ако някога сериозно си зададем въпроса къде е изходът от този затвор, ако се замислим за бягство, то внезапно ще открием, че вратата не е затворена. Нас ни пазят само догмите, наложените шаблони, цветните обвивки. В същност, социалните мрежи са нашият неканен възпитател, който ни задава скала от ценности, ред на приоритети, „верни“ критерии, отношение към живота.

А това означава, че трябва да променим системата на образование, да променим обкръжението. Имаме нужда от истинска социална мрежа, на която главното послание ще бъде обединение над противоречията. Хората никога няма да разрешат своите конфликти, но ще могат да намират общи интереси на по-висока степен, в съвместния подем над себе си.

Това изобщо не е утопия, лесно може да се постигне с компетентно образование. Защото човекът е дълбоко колективно същество, плод на своето обкръжение. И нищо не ни пречи да сформираме такава социална среда, в която всеки вътрешно ще расте, развива, познавайки цялостната картина на света и обществото, картина на безгранично разнообразие на единното цяло.

За това бягство не се нуждаем от революции. И всъщност, не трябва да ходим далеч, може да използваме същия Фейсбук, но само в качествено нов формат. В края на краищата, той е свръх удобен, въпреки, че възпитателят в него е безполезен. И след като ни възпитава, то нека да ни възпитава правилно.

[229881]

Да не доведем човечеството до общ концентрационен лагер

Ние мислим, че ключовите страни, от които зависи напрежението в света са суперсилите като Америка, Русия, Китай или войнствено настроените държави като Северна Корея, Иран. Но не разбираме, че най-проблемната зона е Европа. Тя е най-болната част от света, която скоро ще стигне до експлозия, разбиване, разпадане.

Тръмп действа като ангел, изпратен да ускори развитието на света. Баал аСулам пише, че смяната на либерализма в развитите страни неизбежно ще доведе до фашизъм. Това не зависи от нашето желание или нежелание, така се развива нашата вътрешна природа, егоистичното желание.

Възможни са два пътя на развитие на света: добър и лош, пътят на Тора, на светлината, или пътят на страданията. Пътят на светлината е пътят на нашето обединение, с което притегляме светлината, възвръщаща към източника и в резултат на това напредваме. Или  ще се превърнем във фашистки държави, следвайки примера на нацистка Германия и дори още по-лошо.

Това ще бъде един общ концлагер за цялото човечество, защото в този случай никой няма да се нуждае от милиарди хора. Човечеството ще се потопи в най-дълбоката тотална криза, сриване  до нивото на съществуване от средата на миналия век, приблизително както през 60-те години на 20 век и ще бъде трудно за оцеляване, хората ще страдат от глад и жажда.

Човечеството никога не е имало в такова изобилие храна и вода, както сега.  И това е въпреки, че населението от два милиарда, живели в края на миналия век, скочи до 8 милиарда. Сега ни предстои да изгубим и допълнителното население, и излишъка от продукти.

В света никога не е имало такова изобилие от храна и дрехи – от къде се взема всичко това? Всички имат всичко, идват бежанци от Африка, прекрасно облечени. Никой не умира без хляб и вода.

Ние не разбираме уникалността на нашето състояние. Само преди сто години хората  трябваше усилено да се трудят заради прехраната си. И ние стоим пред огромна криза, която ще ни хвърли назад. Пред нас е пътят на страданието, за който пише Баал аСулам. Но ако поискаме, можем да вървим по пътя на светлината, обединението, любовта към ближния.

И любовта към ближния се изразява  не в това – да споделяме с всички и да правим на всички добро. Работата е в това, че с любовта към ближния притегляме светлината, възвръщаща към източника, която ще донесе изобилие в света.

Затова е толкова важен предстоящият конгрес в Италия, който трябва да ни доведе до духовен пробив, който чрез нашата група ще подейства на цяла Европа. Заслужава си да вложим максимални сили в този конгрес, с това ще гарантираме  за себе си по-добро бъдеще. То е в нашите ръце.

От състоянието на Европа зависи целия свят, защото Европа е идеологически център на света. В близко време ще видим в Европа много промени. Всичко, което се случва в Европа много съответства на сценария, който е описан в статията на Баал аСулам, на неговите прогнози за развитието на света в „Последното поколение“.

От урока на тема „От любов към творенията към любов към Твореца“, 13.07.2018

[230009]

Преди острия завой

Тръмп е силата в света, която реализира остър завой, който сега трябва да се случи.  Разбира се,  той не го прави сам, както е казано: «Сърцата на министрите и царете са в ръцете на Твореца».

Светът е в задънена улица, защото либералната форма, която ни се струваше, че е базирана на демокрацията и равенството, изчерпа себе си. Тъй като тя се развиваше на основата на нашия егоизъм,  не доведе до нищо добро.

Както обикновено, егоизмът обърна нашите добри намерения в обратна посока. Баал а-Сулам пише, че нацистките, фашистките режими ще заменят демокрацията в Европа. Или ще направим завой към поправяне на човека, или европейските либерални режими ще се превърнат във фашистки. Виждаме колко близка е тази перспектива. Либералите не се вълнуват от нищо друго, освен от възможността да властват.

Демокрацията вече премина през пика на своя «разцвет», а заключителната форма на развитие на демокрацията е фашизмът, както пише Баал а-Сулам. Да се надяваме, че с разрушаването и дискредитирането на демокрацията ще  успеем да убедим света, че няма друга алтернатива за развитие, освен методиката на кабала, в противен случай той ще стигне до масово унищожение от електронна атака или ядрени бомби.

Ако либералите продължат да управляват света, в крайна сметка те ще го превърнат в един общ концлагер. А другия път е  целият свят да приеме методиката за обединение, разбирайки, че няма друг избор и всички да я изучават, за да разкрият и този, и висшия свят.

Всяко егоистично обединение завършва с крах. Такъв е резултатът от социалистическия експеримент и в отделните страни,  и в кибуците. Първо е необходимо да се поправи егоизма на човека, а след това може да се изгражда някакво общество, но само според степента на поправяне на човека.

Първият етап преди поправянето е осъзнаване на злото. То е резултат от страданията, но трябва да се обясни на човека защо страда. Това е като болест, защото, ако чувства болка, човекът отива на лекар, който да му постави диагноза. И тогава ще се появи начинът за лечение на болестта: избягване на унищожаването и достигане до по-добър, спокоен живот.

Човечеството няма недостиг на нищо, освен на добри отношения между хората. Задължение на всеки човек е да започне да се обединява с другите, дори против своето желание, за да се погрижи за бъдещето си. Ако се безпокоим за утрешния ден и не искаме да стигнем до тежка криза в най-близко време,  ние сме длъжни още днес да започнем да се учим  как да се сближим с хората.

От урока по статиятa на Баала-Сулам „Последното поколение“, 13.07.2018

[230230]

 

Епохата на „разочарованото поколение“

Живеем в епохата на «разочарованото поколение». Човекът вече се ражда с критично отношение към живота си. А старото поколение има свои причини да бъде недоволно от живота. Оказва се, че всички са недоволни. Кабала трябва само да обясни на хората, какво да  правят с това разочарование.

Виждаме, че младото поколение не се стреми твърде много към ценностите в този свят, а повече е привлечено от вътрешната, виртуална  връзка: чрез Zoom, WhatsApp и т.н. Въпреки, че тази връзка е егоистична, но тя е вече  в добра посока – към съединяване с другите. Затова новото поколение е по-близо до поправянето..

 Човекът няма накъде да избяга, светът разкрива днес това с цялата му очевидност.  Преминахме през епохата на капитализма в Америка и Европа, преминахме през опит уж за социализъм, както беше в Русия  и видяхме, че всички тези методи просто фалираха. Нямаме никакви надеждни основи за изграждане на човека и държавите, които да гарантират поне минимално нормално съществуване.

Светът стремително се приближава към криза. Тръмп ускорява развитието, като разрушава тенденциите от последните години, мислейки си, че може да се върне към капитализма, който е съществувал преди в Америка. А това е невъзможно, няма път назад.

Човечеството не вижда по какъв начин да се развива по-нататък. Никой няма ясна и сериозна програма. Бъдещето  е неясно. И в такива условия идва новото поколение, което дори не иска да мисли за неща като изграждане на държавата, политика. Те живеят в своя виртуален свят и не се интересуват какво става извън него.

Това е много ново състояние, ефективно за осъзнаване на злото и напредване към поправяне. Затова мисля, че в рамките на няколко години ние ще бъдем в нов свят. Най-важното е хората да разбрат, че трябва да престанат да променят света и да започнат да поправят човека. Решението е само в това.

 

От урока на тема „От безпомощност към вик към Твореца“, 08.08.2018

 

[231547]

Поколението селфи

Реплика: Нашето поколение се нарича поколението „селфи”.  Хората падат от мостове, скали, попадат в злополуки и искат да снимат този момент …

Отговор: По принцип, върху темата за смъртта се работи много. Смъртта е уважаван момент в нашето съществуване, когато оставям нещо след себе си и искам това, което остава след мен, да е свързано с моето име. Усещането е като за вечно съществуване.

Въпрос: До какво води тази самовлюбеност?

Отговор:  Води до разбирането, че всичко това  няма никакво значение, никаква ценност.

Въпрос:  Какво ще стане, когато стигнем до това?

Отговор:  Ще започнем да разбираме, че в света има празнота! Ще бъде много лошо! Тогава ще започнем наистина да търсим истинското напълване на живота: вечно, съвършено, непреходно, намиращо се извън рамките, в които днес съществуваме до смъртта или след  нея.

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 03.07.2018

[231634]

Господа милиардери!

Какво бих казал на водещите световни магнати за голямата тайна.

Известният професор, писател и публицист Дъглас Рашков разказва на широката публика как най-богатите представители на борсовите кръгове планират да преживеят бъдещите катаклизми. Разговаряйки лично с милиардери от финансовия елит е открил, че те са настроени по-скоро песимистично и „с цялото си богатство и сила не вярват, че могат да повлияят на бъдещето“.

Страхувайки се от мащабни бедствия, съвременните богаташи строят бункери, търсят по-безопасни места на планетата и дори разглеждат възможността за… бягство на Марс. При това не се безпокоят от някаква отделна опасност, а от целия спектър планетарни заплахи в най-различни сфери – икономика, екология, здраве, масова миграция, ядрени конфликти и т.н.

Единственото „решение“ на такива предизвикателства за супер богатите е самоизолацията. Отлично разбирайки, че в случай на всеобща катастрофа парите ще се обезценят, те залагат на частен анклав с лична охрана, подземен автономен комплекс или например, остров в средата на океана.

С една дума, изключително безнадеждни сценарии. Наистина ли всичко е толкова лошо?

Аз бих казал така: умението да се правят много пари и истинското разбиране на големите проблеми на човечеството не са едно и също нещо. В рамките на своята парадигма финансовите асове наистина не виждат други варианти, но това е така, защото не мислят достатъчно мащабно.

Как да спрем цунамито

Ние не еволюираме просто така, нас ни развива Природата. Тя постепенно ни води към равновесие на всички свои нива: неживо, растително, животинско и най-важното, човешко. Да, точно ние, хората, сме на нейната „мушка“, защото сме най-висшата степен на развитие. Тази степен е водеща и определя системните параметри и докато тя е непълноценна, и останалите са непълноценни.

Всъщност пътят към единството започва с Големия взрив, от момента на максималния дисбаланс. Но сега процесът е достигнал до главното ниво на общата система. Такъв е естественият ход на нещата, кабалистите от хилядолетия предупреждават за настоящия етап. Той се характеризира с факта, че за първи път с цялата яснота разкриваме нашата противоположност с Природата.  Тя е единна, а ние сме чудовищно разединени.

Междувременно, общият вектор на движението – тенденцията към равновесие на всички части, остава непроменен. Да се опитваме да вървим в друга посока е не само глупаво, а безполезно. То ще доведе до загуба на време, ресурси и възможности. Напротив, нашата задача е да „плуваме“ заедно с Природата, разбирайки я правилно и реализирайки нашия потенциал в рамките на нейния „сценарий“.

А това означава, че не си струва да разчитаме на спасението на единици. Личното убежище в деня на Страшния съд ще бъде бягство наникъде. Природата живее според строги закони и не можем да я надхитрим и разчувстваме –можем само предварително да се приведем в съответствие с нея. И тогава облаците на хоризонта ще се разсеят. Защото са се сгъстили по определени причини, заради увеличения дисбаланс между нас и ако се справим с тази голяма беда, богатите няма да се нуждаят от „скривалища“ на Земята или на Марс.

Да, те сигурно чувстват приближаването на някакво „цунами“, което ще отмие всичко, но навярно не отчитат неговите данни. Проблемът не е в него, проблемът е в нас. И той е разрешим.

Освен това, човечеството вече е узряло за решение. Антагонизмът, който разкъсва всички и всичко, свидетелства за едно: хората трябва да се научат да съществуват съвместно, да преодоляват противоречията, да се сближават, да бъдат едно семейство. Ние се нуждаем от широка, всеобхватна програма за обучение, което да обяснява какво е това равновесие в човечеството и как да го постигнем. Нуждаем се от световна мрежа, която да формира Човека, утвърждавайки ценностите на единството, издигаща ни на ново ниво, без лъжи и лицемерия.

 За изпълнението на тази задача са повече от достатъчни милиардите, които се изразходват днес за потенциалното спасение на отделни семейства. С други думи, виждайки реалната ситуация, богатите могат да спасят света, вместо напразно да се опитват да спасят себе си. При това, те ще запазят социално- икономическия си статус и  няма да се налага да прекарат цели години или да прекарат  остатъка от живота си в „балони“, ефективността и безопасността на които вече предизвикват в тях много въпроси и съмнения.

А от друга страна, какво може да се очаква от милиардерите? През целия си живот те се поставят в центъра на вселената, умножават огромните си капитали и затова за тях е наистина много труден глобалния подход.

Какво е това единството, което ще реши всички проблеми?

Равновесието в природата не е диктат на силните, не е принуждаване на слабите и не е политическа сделка. То е неотменим закон за взаимодействието на частите на цялото. На човешко ниво то се реализира само по общо съгласие, когато хората са готови да променят себе си, своето отношение към околните.

Равновесие за нас е същността на общото желание, в едно сърце. Идентичността на всеки придобива истински смисъл и се реализира в общността. Всеки може да се издигне над различията и конфликтите. Всеки на първо място поддържа единството и го укрепва. А всички заедно създаваме многообразна човешка мозайка, мрежа,  пропита от неразривна взаимовръзка, която ни настройва на „по-високи честоти“ и ни открива целия свят. Свят на взаимно отдаване.

Тук лежи дълбоката причина за събитията, които съпътстват нашето израстване. Тук виждаме най-накрая нашия път като цяло, а не отделните му сегменти. Тук детайлите и щрихите се оформят в единна картина на всеобщо равновесие. Тук съответстваме на Природата и по този начин отменяме строгите „възпитателни мерки“ от нейна страна. Наистина, тя трябва да ни възпитава, ако не го правим сами, не растем по собствено желание, без ексцесии.

Господа милиардери, вие напразно отричате глобалното решение. Защото то е единственият път за спасение на всички и на всеки. Спасение от себе си. Нашата основна  заплаха е собственият ни необуздан егоизъм. Когато се справим с него, ще решим всички задачи, които Природата поставя пред нас. Правилният отговор не е в бягството, а в обучението.

Обучение по обединение.

[231049]