До този момент ние можехме да се развиваме съгласно общата програма на природата: все повече и повече развивайки егоизма си, в течение на хиляди години развитие на човешката цивилизация. Сега ние приключихме това развитие и трябва да започнем да се развиваме под друга форма.

Преди природата ни тласкаше към развитие по програма „А”, а сега започва да въздейства върху нас като че ли от нова „орбита” и пуска в ход програма на развитието „Б”. Затова ние трябва да се развиваме по съвършено нов начин.

Ако програмата „А” директно е развивала желанието и разума, то програмата „Б” действа другояче, стремейки се да доведе до подобие на свойствата, до хармония с природата. И затова природата ни показва, че сме свързани, единни и живеем в глобален, интегрален свят – искаме това или не.

Природата ни разкрива някаква нова форма, несъществуваща по-рано – и ние сме длъжни да приведем себе си в съответствие с нея, тоест да се съединим, обединим и постигнем взаимно отдаване. Вътре в нас самите, в цялото население на земята, ние трябва да започнем да се организираме съгласно природните закони, които сега разкриваме в обществото, откривайки, че всички сме свързани и зависим един от друг.

Ако не правим това, ставаме противоположни на природата и между нас възниква „делта”, несъответствие – и то е много опасно. Преди, работейки по програма „А”, ние не сме били обратни на природата. Ние просто сме се намирали на неживо ниво – природата ме е тласкала да развивам егоистичното си желание и да търся напълване – и аз така съм и правил!

Страданията са ме тласкали отзад, обаче те само са ми помагали, когато аз недостатъчно упорито съм се движел, но аз винаги съм се движел в нормална, егоистична посока. Затова онзи, който се е старал, винаги е имал успех.

А сега това вече не работи, защото природата е започнала да ни въздейства свише в друга форма – и съответно на нея трябва и ние да се променим.

От урока по статията „Свобода на волята“, 03.12.2010

[28614]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Светът навлиза в качествено нова посока на развитие, и Израел става водещ в това ново развитие. До сега не е имало такова нещо, защото сме се намирали в период на „изгнание“ – а сега настъпва времето на „освобождение“.

„Освобождение“ означава подобие на Твореца, приближаване към Него и разкриването Му, разкриване на законите на природата и постигане на хармония с нея. Приемане за изпълнение на всички висши закони – това означава да разкрием природата.

В човешкото общество и вътре в нас всички тези закони трябва да започнат да се реализират за сметка на нашите собствени усилия. Т.е. ние не трябва да работим повече над нищо друго, освен на своето подобие с природата, с Твореца.

А ние вървим в обратна посока и не искаме да чуем! И в това е източника на всички катастрофи. По-рано страданията са се разкривали по по-прост начин, за да ни подтикнат леко напред. А днес те вече действат в противоположно направление, против нас!

По-рано страданията са били като лека инжекция отзад, обръщаща ни към нужната посока и стимулираща по-бързото развитие. Но те са били в унисон с твоите собствени стремежи, само са те подтиквали като магаре, което подкарват с удари отзад.

А сега където и да се опиташ да пробиеш в развитието си, природата настъпва срещу тебе и те бие не отзад а право в челото. Искаш да продължаваш по стария път? – Номера няма да мине! Така ще навличаш върху себе си все по-големи и по-големи проблеми – тогава «по-добре седи и нищо не прави»…

Т.е. трябва да преминем към поправяне. А Израел е проводник на поправянето в този свят, защото притежава неговата методика. И затова Израел ще преживява все повече и повече проблеми ако не се придвижваме правилно.

Но тук всичко зависи от нас! И виждайки катастрофите, които се случват, трябва преди всичко да се направят правилните изводи – това са не просто «случайни произшествия», а в природата всичко е свързано едно с друго и за всичко си има причина.

Ако излезем на фронтално противостоене на природата, което никога по рано не е било, ставайки противоположни на нея – ще се наложи да побързаме с поправянето. Вместо противоположности, трябва да постигнем подобие и да изпълним това, което Творецът, природата иска от нас: постигане на хармония, съединение между себе си, като един човек с едно сърце, да достигнем до братска любов.

И ако постигнем това, то ще изчезнат всички катастрофи и всички народи ще започнат да поддържат Израел. Ще станем център за поправяне на света. Ако в света има ненавист към Израел , то това е защото имаме методика за поправяне, но не я реализираме достатъчно бързо и не я разпространяваме в света.

От урока по статията „Свобода на волята“, 03.12.2010

[28608]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо в последно време се случват толкова много сериозни природни катастрофи  като страшния горски пожар в планината Кармел в Хайфа?

Отговор: Общата тенденция на природата  е такава, че природните катастрофи, за съжаление, стават вече обичайни в целия свят. И колкото повече израстваме, толкова по-често чуваме за тях.

Науката кабала объяснява това така: Творецът през цялото време ни развива, от началото на творението и до края, в една посока, по права линия – и Той няма да отстъпи. Тоест съществува много проста формула: природата през цялото време усилва въздействието си върху нас принуждавайки ни да растем.

През целия предшестващ етап на развитие ние сме израствали под въздействието на висшата светлина, на висшата сила, на природата, Твореца, по начин, по който да увеличаваме егоистичното си желание. Това се нарича развитие на човешката цивилизация, което продължило десетки хиляди години.

Развитието се е подчинявало на една проста формула: егоизмът растял от поколение в поколение в продължение на човешкия живот и ние сме го реализирали направо, придобивайки всичко, което желаем и развивайки всички средства за това. Затова, нямало никакъв проблем – трябвало правилно да се използва всичко наоколо: човешкото общество и природните ресурси, за да получим напълване.

Но края на 20 век (времето, за което отдавна говорели кабалистите) беше не само край на хилядолетието, но и край на цялата минала парадигма, на целия този принцип на развитие, когато сме израствали в егоизма си с единствената надежда все повече да го напълним.

Настана време да направим изводи и да разберем, че така не може повече да продължава. Това повече не ни развива и не ни напълва. Това се превърна в гонка в кръг след изкуствен заек – и ние повече не искаме да участваме в нея.

Така не можем да се развиваме безкрайно, цялото развитие преминава по 4 стадии: 1-2-3-4 (алеф-бет-гимел-далет) – и ние сега стигнахме 4-я стадий и напълно завършихме първия етап на развитието. Кабалистите отдавна са изчислили, кога ще се случи това и назовали датата: 1995 год.

И постепенно започваме да преживяваме криза във всички области: в семейството,  възпитанието, културата, промишлеността, държавните отношения и главния проблем –  с климата.

Заради дисбаланса, който създаваме чрез своите неправилни отношения един с друг, като не променяме своя подход към развитието, ние много силно нарушаваме общото равновесие в природата. Ние внасяме дисбаланс на човешките взаимоотношения в цялата природа.

От урока по статията „Свободата на волята“, 03.12.2010

[28618]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От антични времена и почти до наши дни кабалистите вървели успоредно с философската мисъл, докато огънят й не угаснал.

На протежение на цялата ни история се движим от желанието за наслаждение. То подтиква всяко поколение към нови постижения в лоното на егоизма.

Реализирайки своите желания, ние използваме здравия егоистичен смисъл, за да придобиваме, да намираме, да завоюваме, да развиваме и т.н.

Но днес егоистичното развитие завърши, настъпва времето на поправянето. В плоскостта на нашия свят егоизмът се е изчерпал, разкрил се е в пълния си комплект, който е бил необходим.

Сега, наблюдавайки света, затворен в тази „опаковка”, ние не намираме с какво да напълним живота си. А когато обновяването свърши, когато няма с какво повече да се наслади, човек попада в беда.

Това е днешното глобално положение на нещата. Накъде да се развиваме по-нататък? Да летим на Марс или поне на Луната? Защо? Да слизаме на дъното на океаните? Защо? Да търсим неизвестни на науката животни? Защо?

Вече нищо не ни е необходимо. Егоистичното желание се е проявило изцяло, в нас повече не се запалват егоистични пориви. Играта свърши.

Оттук произтича краят на философията, и въобще краят на рационално-потребителския подход, който гласи: ”Дайте да използваме разума си, за да напълним желанията си”. Желанията гаснат и разумът – прякото следствие от тях, сдава позициите.

Скоро ще видим, как човечеството пред очите ни „изглупява”. Разглеждайки това от кабалистична гледна точка, ние просто ще изпаднем в шок, виждайки, за какво говорят хората, какво пишат, какви сериали гледат.

Ще се стигне дотам, че те, като малки деца, ще си играят такива „игрички”, които 50-100 години преди това биха се смятали за замъгляващи разума.

Ето защо отмира философията, която през последните десетилетия се опитва само да спаси себе си, намирайки се в канавката на историята. С нея вече не се съобразяват, защото пресъхна запаса от желания.

Не са ни нужни вече никакви достижения,  и затова не е нужен и човешкия разум – болшинството напълно се ограничава с животинския. Цикълът е завършен и идва време да си дадем отчет „за извършената работа”.

И така, докато философите бяха „във вихъра”, кабалистите мълчаха и чакаха края на егоистичното развитие. Сега вече, когато той настъпи, ние стоим на преломната точка: старото свършва и ние трябва да разкрием следващия етап.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 24.11.2010

[27541]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала, Криза, глобализация, Наука, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Цялата ни история е развитието в този свят, в материално тяло, но сега ни е необходимо да изградим своето духовно тяло и да го изградим сами!

В нашия свят са ме родили баща и майка, възпитали са ме, дали са ми образование, докато не съм станал възрастен и съм започнал да живея самостоятелно.

В духовния свят е необходимо да се направи същото – имаме духовни баща и майка (Аба ве-Има), духовно обкръжение, което ни развива. Но ние трябва да изпреварим това със собствено желание.

Проблемът е откъде да се вземе такова желание?! За това ни се дава духовната искра (точката в сърцето), малкото желание към духовното. А за сметка на него можем да се развиваме благодарение на обкръжението – кабалистичната група и висшата сила, която се нарича Аба ве-Има (баща и майка).

Имаме ги и все още ги разкриваме. Може да ги назовем също така Творец, който ни въздейства с две сили: Хасадим и Хохма – силата на милосърдието, която ни помага, и силата, утежняваща нашия път, както ние учим детето, давайки му упражнения.

Тези две сили ”помощ” и ”помощ срещу нея” идват при нас и ни учат какво трябва да правим, придвижвайки се напред. Ако организираме така своето развитие, то можем да се издигнем със скорост, която зависи само от нас – нали в духовния свят няма време!

Започваме да разкриваме тези сили, действащи в природата – Баща и Майка, положително и отрицателно. Когато се издигаме на самата първа духовна степен, то вече започваме да се усещаме вечни и съвършени.

Наистина ние повече не зависим от своето тяло! Ние започваме да възприемаме всичко в отдаване, извън себе си. Аз се свързвам и се съединявам с всички и те стават моите духовни съсъди.

Ако в материалния свят съм получавал всичко само вътре в себе си, колкото е влизало в мен и като се напълня, съм преставал да чувствам наслаждение, то духовното наслаждение се определя от това, колко аз ще предам на другия! А другия – на третия.

И така ние всички предаваме това напълване един друг и затова това е безкрайно течение от непрекъсващи се наслаждения. Това се нарича усещане на вечния живот.

Във всеки от нас влиза цялата светлина на Безкрайността, а човек взима от нея само необходимото за своето съществуване и предава тази безкрайна светлина по-нататък. Ако съществуваме в такава форма, то усещаме себе си в света на Безкрайността като неограничени и напълнени с цялата светлина на Твореца.

Към това иска да ни доведе науката Кабала, която затова така и се нарича (”кабала” означава получаване). Тя ни учи как да получим напълване и да усетим вечния и съвършен живот тук и сега, в този живот.

От 1-ия урок на конгреса, 09.11.2010

[27252]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Човек се държи за религиите и всевъзможните вярвания, защото е трябвало някак си да се захване за духовното – като малко дете, което поуспокоило се, прегръща любимата си играчка или привичното одеяло.

Такива „опори” са нужни на човека до края на живота му. Но днес, когато егото ни нараства до такива предели, че не може вече да се удивява на играчките, човек търси последна опора и не знае за какво да се залови.

И тогава всичко става позволено и никой от нищо не се вълнува, никакви съглашения за добро и зло, религия и морал – което е огромен проблем за обществото.

И ето, точно тук е необходимо да разпространим науката кабала, колкото се може по-бързо, за да може тя да замени тази изчезваща юзда, която изпълняваше религията, удържайки човечеството – да му даде цел и да му разкрие висшето управление.

За да не мисли човек, че над него няма никаква висша власт – има! Но вместо система от морал, заплашващ човечеството с наказание в бъдещия свят – на нас ни е нужно действително да разкрием истинския Управляващ.

Без това няма да се разминем в този смутен, преходен период, когато човечеството се освобождава от всички удържащи го юзди.

Някога всичко се подчиняваше на съвършено ясен режим – всеки е знаел как да се облече в съответствие със своето съсловие, което се е съблюдавало в обществото. Днес настъпи пълна свобода и всичко е възможно – и това е само началото. Има да гледаме какво още ни чака – как ще изчезне всякакъв срам и морал.

Вместо управлението на религиите, вярата, страха от наказание в този и в бъдещия свят, обещания за Ад и Рай и мнение на обществото, безцеремонно поставящо всеки на своето място: роб, селянин, господин и диктувайки му всички норми за живот, дори начин по който да се облича – ние изведнъж се оказахме без всякакви юзди.

И това е направено преднамерено, за да ги заменим с осъзнато и по собствено желание подчинение на висшето управление. Но самият този преход е много проблематичен.

Само когато известна част от човечеството установи връзка с висшето управление – „с камшика и юздата” на Твореца и се съедини с него, за да може да служи като пример за другите – тогава на всички ще им бъде по-лесно да го приемат.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 22.11.2010

[27317]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Сега светът става глобален и всички са свързани помежду си в една система, затова радостта е възможна само в случай, че аз съм уверен, че другите са удовлетворени.

Ако на всички е добре, на мен също ще ми е добре, иначе във всеки момент може да се случи нещо неочаквано, в никой няма чувство за увереност и безопасност.

Светът стана много тесен, заплашителен, враждебен и да се постигне радост може само при условие, че ние се съединяваме заедно, това се нарича радост от добрите дела –действието отдаване.

Ако съм уверен, че обезпечавам напълването на другите хора, то те ще се заинтересуват от мен егоистически.

Аз се явявам източник за тяхното напълване и това ми дава усещането за увереност в това, че на мен ще ми е хубаво, аз ще бъда напълнен и ще напълня другите.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 28.10.2010

[26252]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо паденията се отпечатват в усещанията по-силно от подемите?

Отговор: Защото сме егоисти. Ние сме създадени от желание за наслаждаване, а то усеща или наслаждение, или страдание.

Между тях няма среда и затова, дори в неутралното състояние – при липсата, както на наслаждение, така и на страдание, аз не се чувствам добре. Не ми достига наслаждение. Аз винаги изисквам позитив, нулата не ми е достатъчна.

Ето затова човекът е недоволен. Той има дом, работа, предостатъчно храна, и въпреки това нещо не му достига. Или съседската трева ще е по-зелена, или животът ще е лишен от смисъл…

Нашето егоистично желание не се удовлетворява с онова, което имаме. В резултат на това, ние страдаме от липса на нещо допълнително и то трябва постоянно да нараства, както нараства и нашият егоизъм.

А освен това, нашият източник е Творецът, който ни е създал. Той е единен, единствен и неповторим, и такъв се чувства всеки от нас. Откъде да се вземе напълване за такъв уникум?

Излиза, че ние никога не се пренасищаме, нито с наслаждения, нито с правилна самореализация. Такава е природата на егоизма. Достатъчно е най-малкото падение и нашето геройство се изпарява. Каквото и да е, само да не изпитваме вътрешна пустота!

Желанието за наслаждение изцяло зависи от светлината. Докато тя му свети, то е пълно със сила, дори и да не разбира откъде се е взела. Но когато светлината малко се отдели, ти се чувстваш безпомощен и си готов на всичко, само и само да поправиш ситуацията.

Погледни света: терор, убийства, грабежи, лъжа… Изглежда, че ако дадеш на всеки това което иска, никой няма да направи нищо лошо.

И кой е виновен? Творецът, който не се разкрива и така предизвиква лошите действия. Остава само да се направят верните изводи.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 16.11.2010

[26684]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Независимо дали искаме или не, трябва да се научим как да станем подобни на Твореца, да се приближим до Него, и да бъдем като Него. Творецът е висшата сила на природата и тя действа навсякъде в по-нисшата като влияе на всичките ù части.

Някога Творецът е разбил творението на части по съшия начин, както нашият свят е бил създаден като следствие от Големия взрив, когато една малка висша искра пробила тук, взривила се и създала цялата ни вселена. По същия начин Творецът е създал всички духовни светове чрез спускането на светлината по целия път до нашия свят.

А сега противоположна, поправяща сила, започва да събира всички тези части в духовното пространство, и ние не можем да избегнем това. Да се противопоставяме на тази връзка е като да се борим със силите на природата; това само ще ни донесе страдание, докато не се предадем.

Ако се съпротивляваме, ще предизвикаме огромно страдание и не само обичайните проблеми със семейството, живота или здравето, а ужасяващи епидемии, екологични катастрофи и дори атомни войни, както Баал Сулам е писал за това. Всичко зависи само от нашето съпротивление и нежеланието ни постоянно да следваме силата на поправяне, за да сме в по-голямо съответствие.

Всичко това се случва в съответствие с точно определена програма. Когато напредваме спрямо нея, ние се чувстваме добре и комфортно. Когато ускоряваме реализацията на тази програма и искаме да я изпреварим, се чувстваме дори по-добре, защото привличаме Твореца с нашите действия и Го принуждаваме да прави дори повече, като пришпорва природата, както е казано: „Тези, които се стремят към Твореца, ускоряват времето.”

Но когато изостанем, страданието и проблемите се увеличават според степента на нашето закъснение, защото те се стремят да ни тласкат да се развиваме. И това не е защото Творецът иска да ни накаже, а това е начинът, по който всичко действа според закона на природата!

Няма нищо освен законите на природата, които можем да разберем и да видим как ни тласкат сякаш в поле от сили. Колкото повече се отдалечавам или приближавам до мястото на баланс, силата на полето (неговата интензивност) ми влияе пропорционално на квадрата на разстоянието, тъй като тя се стреми да ме върне в баланс. Например, аз се отдалечавам с една мярка и натиска на силата се удвоява; отдалечавам се с две мерки и натискът става четири пъти по-голям.

Трябва да разбера, че най-малкото ми движение, малка стъпка назад, веднага привлича огромни сили на страдание. Това е така, защото всяко поле – дали е полето на светлината, магнитното поле или гравитационното поле винаги действа на квадрат. Духовното поле действа по същия начин. Законите на Твореца са неизменни.

Написано е, че праведникът плаща двойно. Затова дори и леко отклонение в някоя от страните причинява голямо въздействие: позитивно или негативно.

От урока по статията „Последното поколение”, 07.11.2010

[26182]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „вътрешно разпространение”?

Отговор: Вътрешно разпространение означава, че в нашите среди, ние, които се стремим да познаем Твореца, се намираме в силна връзка. И понеже сме смесени също и с други души от интегралната система Адам, нашата силна връзка започва да ги реанимира.

Ако в един организъм има болни места, но основните системи са здрави и работят правилно, тогава, благодарение на тези здрави системи, тялото излекува проблемните места. Подобно на това, светлината, която се разкрива в нас, благодарение на нашето свързване, „се разлива” върху останалите, върху всички хора, които не са способни да я получат сами и те започват да усещат, че такава сила съществува и че носи спасение.

Засега те се занимават само със земните проблеми, но те се увеличават толкова бързо, че човечеството не може да намери решение на екологичните катастрофи, тероризма, употребата на наркотици, депресията, разводите. Всички тези проблеми са причинени от природата, от Твореца и човек не може да намери решение за тях на нивото на материалния свят. Човечеството ще продължава да пада, докато не осъзнае, че тази деградация не може да бъде спряна.

Природата трябва да ни доведе до осъзнаване на нашето зло, както е написано: „Аз създадох злото начало и дадох Тора (кабала) като метод за поправянето му.” И ако не виждам моето зло, аз нямам какво да поправям и тогава не се нуждая от кабала като средство за поправяне.

Затова, всеки, който задава такива въпроси, ще ни намери инстинктивно. Направили сме толкова голяма подготовка, че има всяка възможност за външно разпространение на кабала.

От урока по статията „Изгнание и изкупление”, 04.11.2010

[25944]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→