Въпрос:  Защо Творецът ни наказва още преди да започнем нещо да разбираме? Нима така постъпват с неразумното дете?

Отговор: Не е възможно да се развиваме по друг начин. Защо не се възмущаваш, че детето така бавно расте, като ни причинява толкова проблеми и като си прави толкова цицини. Но това е единственият начин да изясни своите келим/ желания.

Целият ни живот се съпровожда от болка и преживявания – това и се нарича изясняване, нищо не можеш да направиш.

А когато ние накрая достигаме духовното развитие, отиваме в група и искаме да разкрием в нея духовния свят и Твореца – погледнете колко бъркотии има отначало: ние теглим със себе си всички по-рано получени религиозни митове и стереотипи за духовното и въобще не разбираме какво е това.

За какво е направено всичко това – нима не би трябвало да ни дадат точна карта с маршрута, за да се движим уверено и спокойно?

Но ние не разбираме висшата програма: всяка стъпка, където ти всеки път се препъваш – това е място за изясняване. Ти се замотаваш и се въртиш около едно място, всеки път, сякаш се връщаш към това същото – но това не е едно и също, всеки път това е ново изясняване.

А човечеството въобще блуждае в тъмнина, объркано с всевъзможни вярвания и предразсъдъци – и колко ли още време ще трябва, за да излезе от тази обърканост. Нищо не може да се направи – такъв е пътят на развитието.

Но сега, в предстоящите години, започват да стават много големи и бързи изменения. Ние мислим, че светът ще се развива с тези темпове, както по-рано – но не отчитаме глобализацията. Сега действат вече не някакви си отделни дребни закони на всеки от ”70-те народа” – а един общ  закон за всички. Разкрива се нова система на управление.

Ето защо светът става глобален – той се обединява с единен закон, с тази сила и го чакат бурни изменения. Ние ще тръгнем напред с огромни крачки.

От урока по статията ”Прислужницата,  наследяваща своята господарка”, 08.12.2010

[29174]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Казвате, че всеки, в крайна сметка, трябва да разкрие формулата на равновесие с природата.

Но нима кабала иска да превърне всеки човек в учен – изследовател, заставяйки го да открие формулата на природата?

Отговор: Но това е много проста формула!  Всеки от нас се намира вътре в природата и се стреми към комфорт.

Равновесието е именно решението на уравнението, разкриване на формулата на нашето комфортно състояние: колко топло ми е нужно, колко влажност, храна, покрив над главата, семейство и деца, надеждно място за работа и т.н. Това в нашия свят се нарича да постигнеш равновесие с природата, да удовлетвориш всичките си желания .

А природата ме развива по такъв начин, че това равновесие през цялото време се нарушава  – и аз трябва отново и отново да се опитвам да го намеря, като напредвам.

През цялото време търсим равновесието. Дори когато човек се бори за власт или за милиарди долара – той прави това, защото усеща такава потребност в себе си, която иска да напълни, да приведе в равновесие, за да се успокои.

Затова развитието, за което говори науката кабала е най-нормалното и естествено развитие за всеки човек в този свят. Но  всеки има своя формула за постигане на това равновесие. Равновесие означава, че на мен ми е толкова добре, че по-добре от това не може да бъде!

Това се нарича край на поправянето (Гмар тикун), когато всичките желания са поправени, т.е. изцяло напълнени, всяко с това, което иска!

Не трябва да търся някаква неясна формула от природата! Ако достигам съвършено комфортно състояние, в което вече нищо не искам да изменям – това означава, че съм открил общата формула на равновесие в природата!

Т.е. откривам, че мога да бъда голям и преуспяващ и тази форма, която разкривам сега се нарича „Творец“ или природа. Сякаш съм расъл, расъл и най-накрая съм пораснал и съм станал цар и виждам: ето моя дворец, ето армията, ето народа.

Когато човек усеща, че е достигнал до цялостно напълване – това означава, че е открил формулата, какво означава да бъдеш Творец.

От урока по статията „Прислужница, наследяваща своята господарка “, 08.12.2010

[29178]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако хората не разбират, откъде и защо идват нещастията – защо Творецът ги изпраща?

Отговор: Съществува такъв период на развитие – когато можем да  напредваме само чрез страданията. В резултат, те ще се натрупат и като следствие от тях, ще започнем нещо да разбираме. Когато страданието е вече толкова голямо, че е невозможно да се издържи – тогава започва да работи разумът.

А дотогава, разумът не работи – аз само се мятам от една страна на друга, воден от своето желание. Когато страданията се натрупат от 1-во ниво, „бхина алеф“ до 2-ро, „бхина бет“ – Бина (разбиране, мисъл), тук вече започвам да мисля: откъде са тези страдания и защо? А дотогава, просто бягам от тях, като животно, което не пита за нищо: ударят го и то бяга.

Сякаш, около мен се върти досадна муха или комар – аз го гоня, а той след секунда отново лети – отново и отново. Може да се връща хиляди пъти, тъй като няма разум. Той се намира на такова ниво на съзнание, че разбира само едно: тук може да намери капка кръв, която за него е сладка като мед – и той лети!

И нищо не може да се направи с него, тъй като има само една действаща сила – той страда от глад и ще получи от мен наслаждение. Ето така се развиваме и ние – точно като комарите, правейки безкрайни опити и циркулирайки между наслаждение и наказание, стремейки се към едното и бягайки от другото – докато не се препълни чашата ни.

Тогава се издигаме на друго ниво на осъзнаване и започваме да мислим: от какво е това и защо. Започваме да развиваме науката, философията, психологията, медицината, успокоителните, наркотиците, религиите – само, за да компенсираме своите страдания. Но след това виждаме, че и това вече не помага – ние пак си оставаме празни.

Тогава остават само наркотиците, за да се изключим от реалността – или кабала, за да се доберем до истината.

Невозможно е да се пропусне нито един етап от пътя, защото ще липсва в крайното поправено състояние. В семейството на Баал аСулам имало един много тежко болен човек, който много страдал. И Баал аСулам казал, че ние не разбираме, доколко дори такова физическо страдание е от полза  за неговата душа.

Само разкриването на целта на творението, може да ни спаси от обвинения към Твореца – макар че, във всички случаи, какъв е смисълът да обвиняваме  природата.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 08.12.2010

[29171]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Единственото нещо, което може да помогне на света срещу всички бедствия и проблеми е силна връзката, сътрудничеството, участието и вниманието един към друг. Тази част светът може да изпълни.

А хората по света, които се отнасят към „Исра-ел” („направо към Твореца”) трябва да добавят към това своето намерение. Нашата работа е върху намерението.

Присъединявайки своите намерения, ние ще предизвикаме всички тези действия, всичките общи желания до нивото на отдаване, обратно към Твореца.

И тогава ще балансираме всички тези природни сили, които се спускат върху нас сега. Всъщност, тези сили са добри: всички бедствия, пожари и урагани са по – силна светлина, която се спуска към нас, но ние не можем правилно да я получим и затова тя води към катастрофи. Ако светлината Хохма (мъдрост) не е получена вътре в светлината Хасадим (милосърдие), то тя се превръща в четири наказания. Светлината Хохма без да е облечена в светлината Хасадим се нарича меч (кинжал, нож).

Творецът през цялото време ни разкрива все по-голяма  и по – голяма светлина. Той разкрива Себе си по специална формула – Той не може, и не иска да спре. Той не ще влезе в нашето положение, тъй като Той вече има завършена програма от началото до края на творението.

Първото (началното) и третото (крайното) състояние вече са съединени заедно и затова програмата работи – светлината се отделя все повече и повече във всеки един момент. И в зависимост от това, ако не започнем да работим през цялото време на по-голямо подобие с Него, тогава бедствията ще продължат.

Те ще се случват на всички нива. Първо, те ще започнат на неживото ниво; това са ударите, които виждаме сега. Това е като първото Египетско наказание, „кръв”. А след това ще дойдат всички останали наказания: „жаби”, „въшки” и т.н. Да се надяваме, че няма да стигнем до последното, най-лошото наказание – „смърт на първородните”.

Целият свят трябва да се свърже и да си помагат един на друг, прекратявайки всички вражди и детски препирни. Всички тези, които имат „точка в сърцето” и се наричат „Исраел” трябва да добавят към това свой екран и отразена светлина, т.е. намерението за отдаване.

И тогава всеки един ще се обедини и ще достигне до подобие в природата, разкривайки Твореца за всички! Всеки един, в зависимост от своето нивото и степен на участие, ще разкрие духовния свят.

От урока по статията „Свобода на волята”, 03.12.2010

[28601]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал Сулам, „Предисловие към ТЕС“, п.44: … Разбирането на управлението на Твореца има за причина цялото благо, а неразбирането – причината за цялото зло.

И се получава, че това е полюс, около който се въртят хората, към наказание или към милост.

Ние не разбираме управлението на Твореца, на нас не ни е ясно как Той се отнася към нас. Затова ние през цялото време като че ли искаме от Него: „Е, къде си Ти, добър и творящ добро?“ И какво получаваме в отговор: „Аз съм добър и през цялото време ви нося добро, но какво правите вие с това?!

Вие вземате цялото добро, което Аз ви изпращам, превръщате го в зло и вместо светлина и топла любов, получавате пламъка на пожарите. Вие сте тези, които не обличате светлината Хохма в светлината Хасадим и вместо неговото светене в светлината Хасадим към вас идва разрушителния огън“.

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 03.12.2010

[29010]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът ни подложи на такова издевателство: толкова дълго нямаше нито капка дъжд, в резултат на което се разгоря страшен пожар, а точно когато с невероятни усилия го потушиха, на следващия ден започна порой, който само попречи на работата? Ако Творецът управлява всичко, защо не изпрати дъжда по-рано?

Отговор: Тогава попитай: защо Той ни изпрати пожар? Какъв е смисълът да запали пожар, а по-късно да изпрати дъжд и веднага да го потуши? Ако аз обичам някого, не бих го бил, за да го съжалявам по-късно.

Ясно е, че всичко идва от Твореца. В момента, в който самолетите изгасиха пожара – започна дъжд – специално за да ни научи на нещо.

Творецът разпалва пожар, Той го и гаси, а ние трябва да се поучим и да си направим изводи.Намираме се в система, напълно управлявана от висшата светлина и нищо не може да излезе от неговата власт, както е казано: „Сърцата на министрите и царете са изцяло в ръцете на Твореца”.

Природата – това е изцяло Творецът и тук няма никакъв свободен избор. Нашата свобода е само в отношението ни към случващото се.

Ако имам друго отношение – ще има ли пожари или не? С отношението си ти ще промениш своята реалност – това как ти я усещаш.

И вместо да усещаш тази висша светлина, идваща във вид на жестокости /гвурот/, като изгарящ огън, ще я усетиш като топлина от любов. Това зависи само от твоето отношение – дали я обичаш или я ненавиждаш!

Представете си, че сега ви прегръща най-омразният ви човек – ще се вцепените от ужас от тази прегръдка. Но ако вие прегръщате този, когото обичате – има ли разлика?

От Твореца към нас идва само любов, светлина – но ние не я чувстваме и не можем да я приемем. През цялото време отгоре идва светлина, желаеща да напълни общото желание на целия свят и на цялото мироздание. И тази светлина методично придвижва това желание към целта, към подобие на свойствата със самата Себе си.

И ако долу творението се организира по съответния начин – то ще започне да чувства това добро отношение свише. Ако не – тогава ще чувства обратното.

Всичко зависи само от теб! Горе нищо не се променя. Даже когато казваме, че можем нещо да променим с молитвата си – да повдигнем МА”Н, да получим отговор отгоре, МА”Д, донасящ светлина, възвръщаща към източника, която ни променя – всичко това не влияе на въздействието на висшата светлина, идваща постоянно и водеща творението към крайната цел.

Всички промени се случват единствено в нашето усещане. А влакът, независимо от всичко, се движи и нищо не може да го спре или забави.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 07.12.2010

[29067]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако замисълът на Твореца е да доведе човека до целта на сътворяването, какво спечели Той от събитията от последния месец в Израел? Какъв е резултата от тях?

Отговор: Аз не смятам да проверявам доколко народът се е променил. Ние действаме във времева ос: имаше състояние преди пожара, след това лумна огъня, който отнесе човешки животи и унищожи гори, а когато всичко свърши, заваля дъжд.

Какво се промени за това време? – Ти започна да си задаваш въпроса:” Защо този дъжд заваля на следващия ден след като пожара беше загасен? Прилича на насмешка…

По време на пожара така чакахме дъжд, така молехме за него и никакъв отговор. А когато нямаше нужда от него, се изля порой и само навреди.  Ние получихме двоен удар.

Случилото се точно съответства на написаното в Тора: ако Израел не са достойни, дъждове ще се пролеят и не на време и не там, където трябва.

Това е закон на  природата. Отгоре се намира светлината, а отдолу – желанието, което трябва да достигне подобие на светлината. Светлината постоянно въздейства върху желанието и желанието през цялото време се променя.

Творецът има само една проста равносметка: двете състояния – началното и крайното трябва да бъдат като едно. На базата на това Той действа. И след като светлината създава четирите стадии на разпространение на пряката светлина, тя започва да развива всичко вътре в тях.

Творецът няма ответни реакции, това е закон, Природа. Какво искаш от него?… Нима ще се доближиш до действащ вулкан и ще го помолиш:” Приятелю, спри за няколко минути, че искам да мина!”?…

Защо, тогава, си мислиш, че Творецът ще отговори на молбите ти? В такъв случай се поклоняваш на идол. Ти мислиш за Него като за звезди, които биха ти донесли късмет, –  все едно с тяхна помощ можеш да промениш съдбата си. Но ти можеш само малко да погледнеш в бъдещето, да го промениш – не е в твоята власт.

От урока по статия „Слугинята, наследяваща своята госпожа“, 07.12.2010

[29064]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

За какво е била необходима цялата тази житейска драма – да излезе Исраел от Вавилон, отделяйки се от цялото човечество, да се издигне на духовно ниво, да построи Първия и Втория Храм, а после да се разбие и падне в клипот?

И всичко било, за да бъде взета отгоре  и донесена долу  на душите малко висша светлина – във вид на миниатюрни искри. Това са искри от разбиването и затова, те могат да се намират вътре в егото, според закона за подобие на свойствата.

А ако искрата се намира вътре в егото, тя може да издигне молба, МА”Н през групата, която насочва тази молба към Твореца. И от Твореца, в отговор ще дойде светлина, връщаща към източника и ще направи поправяне!

В самата искра няма какво да се поправя, но светлината ще поправи връзката й с другите души така, че желанието за наслаждаване също да участва в нея. И по малко, човек се свързва с останалите, душите започват да се съединяват обратно в една душа.

И целият този процес бил преминат от групата, наречена Исраел, за да се поправят всички останали души. Иначе било невъзможно да бъде поправен Вавилон – в него нямало духовни искри.

И така, човечеството някога се разделило на две групи – едната тръгнала да постига духовния свят, а после се върнала – разбила се и паднала обратно в материалния свят. Но донесла със себе си искри от разбиването и две хиляди години тези две групи се „варили” заедно, смесвали се. И този срок бил предварително определен. Сега, той е вече завършен, а какво да правим по-нататък?

Сега трябва да се изяснят всички условия за поправянето – и на духовно ниво, и на материално. Затова човечеството навлиза във всеобща криза и се разкрива методиката за нейното поправяне – науката кабала.

И всичко това, ние можем да почувстрваме само, защото в нас съществуват искрите от разбиването!

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар””, 06.12.2010

[28968]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Човек, живеещ  в този свят, не знае какво ще му се случи в следващия момент. Той не разбира защо нещата, които са се случили вчера, са се случили, и от къде сега произлизат неговите мисли и желания. Той чувства, че е управляван от непредвидими сили, сякаш е провесен във въздуха по отношение на неговото минало, настояще и бъдеще. И той се опитва да намери някаква подкрепа, търсейки обяснение за вселена с помощта на логика и хипотези.

Неговият егоизъм расте и задава все повече въпроси за живота, и за това, какво го очаква след смъртта. Колкото повече сила придобива чрез развитието на технологията, която е противоположна на природата, толкова по-силна срещу нас става природата, принуждавайки ни да открием отговорите за това, как сме управлявани и какъв е смисълът на живота. В резултат ние се усещаме сякаш в празно пространство.

Когато човек е живял в пещери и е ловял мамути, той е мисли, че знае всичко за живота си. Той е усещал и разбирал света много повече от нас. Ние, от друга страна, не сме доволни от нито една от съществуващите теории. Трябва ни ясен отговор, защото не можем да подредим правилно дори и един ден от ежедневния живот. Толкова много въпроси се появяват, че ние не можем да се справим с тях.

Това е като математика: за да намериш едно неизвестно, достатъчно е да имаш негово равенство. За да намериш две неизвестни, ти трябват две равенства. Но в нашия живот ние се оказваме с много неизвестни, а имаме все по-малко информация или факти, с които да създадем формула.

Философските и религиозните обяснения от миналото вече не вършат работа; не можем да се осланяме на тях. Изискваме факти и доказателства, тоест постижение. Ако знаехме, че нямаме никаква свобода на волята, ние бихме изградили напълно различно общество и връзки в него, различна система на наказание и правосъдие. Проблемът, който кабала предлага да решим, не е теоретичен, а е много практичен: да определим къде и как можем да влияем и да реализираме тази възможност.

От урока по статията „Тяло и душа”, 28.11.2010

[27974]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво практически трябва да правим, за да се противопоставим на ударите на природата – такива като пожара в Северен Израел?

Отговор: Единственото, което ни трябва, е общото намерение, единението в мислите, за да помислят нашите другари по целия свят как нашето съединение един с друг ще помогне за отстраняването на всички катастрофи по света, в това число и страшният пожар, който бушува сега в Израел.

Трябва да включим нашата собствена молба в общата молба за целия свят, обединявайки се с всичките му страдания. Само така работи това: ако мислиш за всички, можеш накрая да добавиш и „нас”. Не себе си! Това е единственото, което може да помогне.

Невъзможно е да се бориш с катастрофите или кризите със старите методи, ако се оказваш пред висшата светлина, действаща срещу теб. Ние ще видим още и как ще се върне финансовата криза, която се опитваха да гасят с всички възможни методи, и този път ще избухне много по-силно отпреди.

И така е във всичко останало. Ние няма да съумеем да се справим с нормалните методи с тези проблеми, само ще ги приглушим за известно време, за да се върнат после още по-силни.

Защото изправянето е възможно само чрез сближаването на сърцата, само чрез съединението. Светът трябва да стане глобален. Силата, въздействаща ни свише, ни обкръжава и притиска от всички страни, развивайки се като една глобална сила. И ние чувстваме, че човечеството става като един организъм, където всички са свързани един с друг.

Ние ще видим занапред, че всички тези катастрофи ще заставят човечеството да се съедини. Сега в Израел идват пожарникари от всички страни по света да помагат в борбата с огъня, утре на друго място ще се случи нещо и целият свят ще се хвърли там, след това на ново място. И така за сметка на катастрофите природата ни заставя да се обединяваме и да разберем, че се нуждаем от помощта един на друг.

Природата ще стане дотолкова враждебна, че вече няма да имаме възможност да мислим как да воюваме един с друг. Ако не се съгласим с добро, Творецът ще ни застави насила. Положението ще стане толкова сериозно, че нито един народ няма да може самостоятелно да се бори с природните катастрофи – ще се наложи всички да му помагат. И изведнъж всички ще разберат, че трябва да бъдат заедно. Иначе просто няма да оцелеят.

Пред заплахата от смъртта всички ще се обединят. Но защо да чакаме това, ако можем да вървим по добрия път…

От урока по статията „Свобода на волята“, 03.12.2010

[28605]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→