Сякаш станахме участници в холивудски филм и следим сюжета отвътре. Ще успеем ли да вникнем в същността на случващото се и да предвидим развръзката?

Вече е ясно: сегашният коронавирус се превърна в едно от онези редки непредвидими събития с далечни последици, които известният Насим Талеб нарече „черни лебеди“. По-късно, със задна дата, всичко ще стане ясно и логично, но нещо се случва сега.

Всички имаме няколко седмици или месеци за размисъл и не трябва да пропускаме тази възможност. Защото в Природата няма случайности и след като са се развили необходимите условия, е необходимо да ги използваме, а не да чакаме “края”.

И така, очевидно пред нас стоят няколко месеца на много необичаен начин на живот. И след това няма да се върнем в същия коловоз. Ежедневието ни ще бъде различно. С какво точно? Зависи от това, дали искаме днес да отговорим на кардиналните въпроси, поставени от вируса.

“Когато всичко това свърши, ще се чудим защо изобщо е трябвало да ходим на работа в офиса, на училище, да се учим или обучаваме, да ходим до магазина за покупки, – пише д-р Ейнат Уилф – може би това ще бъде моментът, в който ще оставим промишлената революция зад нас.”

Аналитиците, учените, мениджърите на компании вече говорят за нова, цифрова парадигма, за смяна на подхода към производството и неговата ефективност, за вземане на решения, за безопасност. Епидемията нагледно показва, че нашето инертно мислене не е в крак с модерните технологии.

Но това е само част от картината, защото не става въпрос само за технологиите. Става въпрос за самата концепция за успех. Ако не пропусне момента, човечеството ще изхвърли много от излишното и външно  ще заживее по-просто, практично, а вътрешно – по-пълно и многостранно. Ще се промени не само начинът на живот, ще се промени начинът на мислене и чувстване.

Единственото, което искаме, е всичко това да приключи. Но нека се вземем в ръце и да погледнем фактите в очите: за какво ни говори днешната ситуация? Какви болести по света разкрива коронавирусът?

Министерството на здравеопазването няма да ни каже. Със своите директиви то само ни изключва, откъсва от наложения в обществото живот с неговите ценности, отдих и развлечение. Изведнъж взаимната отговорност спира да бъде празна фраза, приоритетите рязко се променят, развлеченията преминават във виртуалното пространство.

Това е прелюдия, доста мрачна, но все пак не трагична. Ние се опитваме да се климатизираме, да изградим нови рамки, дори да помогнем на другите, на непознатите хора, което до вчера беше глупост за мнозина. От една страна, сме ограничени от навика, а от друга, откриваме новото в непривичното. Като растящо дете, насочено от възпитатели, нали?

Когато гледаме маршрутите на заболелите, виждаме кафенета, ресторанти, магазини, търговски центрове, супермаркети, банкетни зали… Всъщност, това е почти целият ни живот – пунктирана линия от една институция до друга. Отиваме в чужбина – и там е същото, безкрайна поредица. Но не крайната, разбира се.

И сега, гледайки отстрани, ставаме малко по-пораснали, малко по-възрастни. Неусетно, незабележимо в нас се заражда ново чувство, ново отношение към свободното време, към развлеченията, към живота, към околните. Старото е леко избледняло и сакаш превръзките падат от очите, откривайки нови цветове.

Да, избързах напред, но буквално за седмица, повярвайте ми, това, което сега ни изглежда като затвор, всъщност ни дава възможност да започнем сериозно, дълбоко да се отнасяме към себе си и към света, да си задаваме въпроси, които усърдно са били заглушавани от предишната парадигма.

Имаме необикновен шанс. Вирусът ни води до пречистване, до “дезинфекция” на разума и чувствата, издига ни на ново ниво на мислене, преценка, желание, взаимовръзка. Без да знаем сами, се докосваме до потребност от смисъл, от  който преди сме били лишени.

Нека да погледнем две седмици напред: вирусът не е само заплаха, но и пробив. Той засяга не само тялото, но и остарелите концепции, догми, отваряйки врата към ново състояние на човечеството.

Първият ни импулс е да затворим тази врата, да успокоим течението, да махнем препятствието по обичайния начин. Но чакайте, не затварейте вратите на съзнанието! В природата, в тази единна, интегрална система, няма нищо лошо, неправилно. Всички нейни отговори са верни, полезни, дори ако са разрушителни в нещо.

Не трябва просто да се борим с вируса, като анулираме системата, в която живеем. Тя няма да отиде никъде и ще продължи да пази баланса си.

От кого? От нас. Ние сме тези, които разклащат общото равновесие, “разклащаме лодката”, потребителски се отнасяме към света и един към друг – заради глупавото самохвалство, от желанието си да сме поне в нещо по-добре, по-висши от другите. Целият ни живот е подчинен на тази задача, скрита зад много солидни, но плоски декори.

В крайна сметка, на екологично ниво ние съзнателно разрушаваме Земята. Може колкото искаме да се смеем на Грета Тунберг, но в това тя е права. И най-важното, ние разрушаваме социалната екология, проваляме точно задачата, която ни е възложена от системата.

Нашите отношения, целият ни “прогрес” е предизвикателство към интегралността, предизвикателство към самата Природа. Ние носим дисбаланс, дисхармония във всичко, до което се докоснем. Опитваме се да покорим системата, която ни е създала. Изискваме от Природата подчинение заради нашите инфантилни, измислени игри.

И разбира се, Природата е против. Неслучайно вирусът ни принуждава да изградим по-здрав живот, по-отговорни отношения, да се откажем от ненужното производство, да се грижим един за друг.

Може би, когато създадат ваксина или когато повечето преболедуват, ще излезем от изолацията пораснали и ще заживеем по друг начин, по-добре. Може би, ще придадем смисъл на тази епидемия, която все още ни изглежда като “черен лебед”, досадна, непредвидено препятствие по пътя на нашия пунктир. По-късно всички “черни лебеди” имат логично обяснение. А какво обяснение ще дадем ние? Какво ни пречи да го направим сега?

В продължение на десетилетия блуждаем в потребителските илюзии, разрушавайки живота на бъдещите поколения. Превърнахме се в зъбци на глобалната машина за свръх производство, а не за състрадание. Машина, която произвежда боклук, изгаря човешките и природни ресурси в полза на егоизма.

Защо да се връщаме към това? Нека да започнем да изразходваме два, три пъти по-малко стоки, но ние, нашите деца и внуци ще имаме здрав, спокоен живот, пълен с други удоволствия – малко по-творчески, непреходни, общочовешки. Общата беда може да бъде трамплин към общия успех. Което означава, че вирусът всъщност е шанс за спасение.

Природата, за разлика от нас, нищо не унищожава и не разрушава, само развива, поправя, коригира. Нашето възприятие все още не е дорасло до тази картина, но ние вече сме способни да екстраполираме знанията си, да избързаме малко напред, да погледнем отвъд начертания хоризонт.

Тогава ще видим колко сме враждебни към Природата. Като монголо-татарско войнство потъпкваме нейните поля, арогантно я огъваме под себе си.

И ще видим, че всеки от нас стои пред Природата, а зад него е цялото човечество. Всеки лично е отговорен за равновесието на системата. Частното и общото са равни, казват кабалистите. Точно в това всеки е особен, уникален… Или отидох твърде далеч?

Да се върнем крачка назад: вирусът е резултат от дисбаланса, който ние, човечеството предизвикваме в общата система. Човекът е водещата част в нея. Всички нейни импулси са свързани, комутирани в нас. От нея се учим да отговаряме един за друг и да отговаряме за нея.

Нека не забравяме това, да спазваме предписаната дистанция, да седим под карантина, да се грижим за семейството, да помагаме доколкото е възможно. Да игнорираме – това е като да заровим глава в пясъка, да гледаме назад, към вчерашния ден, когато утре е на път. Човекът се различава от животните, защото е надарен с въображение, може да очаква, да предивиди, да продължи напред. Нашият “черен лебед” е нещо много повече, отколкото ни изглежда.

[261835]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

След епидемията от коронавирус светът ще бъде друг, нов. Вирусът дойде, за да изчисти в нас всички отпадъци. В природата няма нищо вредно. Вирусът освобождава място за доброто.

Целият боклук, изпълващ построеното от нас човешко общество, ще изпадне надолу, а вместо него ще се отвори възможност да изпълним отношенията си с добро и любов, строейки прекрасен, светъл свят за нашите деца и внуци.

Да се надяваме, че ще успеем да го направим и няма да пренесем в новия свят ненавистта, конкуренцията, поведението, с което разрушаваме земното кълбо и със собствените си ръце се обричаме на смърт от климатични катаклизми и войни. Можем да изградим нов свят сега!

Правителствата днес влагат милиарди долари в надеждата да се върнат в миналото. Но Бог да ни пази да не се върнем в предишното състояние. Не мисля, че има страна, за която това би било добре. Ние и без това преди вируса си бяхме в криза, пред заплаха от война, финансов и промишлен крах. Растеше противопоставянето между Америка, Русия, Китай и Европа.

Не си струва да се връщаме към стария свят, в него нямаше нищо добро, нито за гражданите, нито за държавите, нито за армията, нито във финансите, нито в промишлеността, нито в търговията. Ние опустошавахме земното кълбо, извличайки от него всички ресурси. Не трябва да допускаме дори мисъл за връщане към вчерашния свят, за това може да мисли само безумец.

Никой не се наслаждаваше на този живот, заблуждавахме се, че се чувстваме добре. Но какво му беше хубаво? Какво видяхме от живота? Сега е точното време да почистим човешкото общество от целия боклук, в който то беше заринато. Както напълнихме океаните с пластмасови и радиоактивни отпадъци, така замърсихме и човешкото общество.

Трябва да изградим нов свят, хубав! Нека този вирус да ни помогне да се замислим и да осъзнаем докъде сме стигнали. В сравнение с проблемите, които ни заплашваха, сегашната епидемия е просто нищо. Творецът проявява огромно милосърдие, като ни поправя по този нежен начин.

В никакъв случай да не се връщаме към предишния свят – да се стремим само напред, в новия свят, в който няма да се работи по 10 часа на ден, много часове престой в задръстванията по пътищата, изоставени деца, непосилни дългове и живот във вечен минус. Нека всички заедно да направим крачка напред и да не се връщаме към стария свят. Каквато и да е цената, само напред и преди всичко, да помислим за новите взаимоотношения.

Сега стоим в домовете си под карантина и трябва да излезем оттам като нови хора, за да започнем да се свързваме един с друг по нов начин. Как по нов начин? Докато сме принудени да стоим у дома, ще получим хубава порция ново възпитание за живота в новия свят, в новото общество. Всички разбират, че това е необходимо, така че нека да го направим! Иначе какво ще оставим на децата и внуците си, какъв свят?

Из сутрешния урок на 19.03.2020

[261901]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Глобалното поръчителство е закон за всички елементи, свързани в една система. И този закон задължава всеки да знае как трябва да се отнася към системата, за да я приведе в равновесие, до перфектна взаимна връзка между всички части.

И разбира се, ние не можем дори да осъзнаем този закон, още повече да го изпълним. Аз не съм в състояние да поема такава отговорност, защото ако не изпълня функцията си в интегралната система, всичко ще излезе от равновесие и ще бъда виновен.

Всички ще почувстват, че съм нарушил съвършенството на системата. Оказва се, че всеки елемент е равнозначен на цялата система и това е огромна отговорност. Всеки човек е отговорен за целия свят. Затова е казано: „По-добре седи и не прави нищо“.

Затова сега хората бяха помолени да стоят под карантина и да не излизат на улицата, да не ходят никъде, да не летят, да не контактуват с никого. А какво трябва да направим?

Да научим, че се сме в интегрална, глобална система, в която действа законът на поръчителството, тоест на взаимната зависимост и как  да превърнем тази зависимост от принудителна в желана. Да искаме да бъдем свързани, не защото природата ни задължава, а защото самите ние започваме да разкриваме колко е хубаво да бъдем във връзка!

Това е просто живот в Рая – да се обединим заедно в едно съвършено единство и да започнем да усещаме съвършенството на природата. И тогава ще почувстваме всички части на природата, от най-отдалечените звезди до формите на живот, които сега не познаваме. Човекът ще може да стане възвишен създател на съвършенството.

Първата стъпка за преодоляване на кризата е карантината, тоест „седи и не прави нищо“ – просто се учи. Проблемът на човечеството е, че то започва да действа, още преди да разбере какво да прави. А докато сме в карантина, имаме време да се замислим: в какъв свят съществуваме, кои сме ние и каква е системата на природата, в която живеем, а също как зависим от тази системата и как тя зависи от нас. Как чрез взаимоотношенията  помежду ни влияем върху общата система на природата: неживата материя, растенията, животните и хората и по какъв начин природата реагира на нашите действия? Така ще започнем да се учим как да построим прекрасен дом за всички – не просто удобен, а вечен и съвършен. Над биологичните живот и смърт, на по-висше ниво. Поправяйки връзката между нас, ние се издигаме до безкрайната система, неограничена във времето. Започваме да живеем в свят, в който няма смърт и няма граници, а само необятно постижение и съществуване. Сега получаваме възможността да стигнем до такъв живот.

Преди всичко, трябва да изучим общата система на природата и нашата роля в нея. Как можем да се организираме помежду си, за да се свържем с тази обща система. В крайна сметка всеки от нас е егоист, противоположен на природата. И как мога да се приспособя към системата на природата, която е изцяло интегрална и съществува според закона за почъчителството, обединението, любовта, взаимното допълване, ако съм устроен точно по обратния начин?

Тук на помощ идва науката кабала, която учи нас, егоистите, да изградим връзка между нас, подобна на интегралната система на природата. Тя се нарича „десетка“, в която десет човека се обединяват, за да установят заедно отношения, които са в съответствие със системата на природата. Егоизмът на човека винаги се е опитвал да приспособи целия свят към своите нужди. Но това време свърши. Епидемията преобърна съзнанието в света и ние започнахме да разбираме, че не можем да използваме всичко само в своя полза, а трябва да търсим начин как да станем полезни за цялата система.

Десет човека са като малка лаборатория, в която се опитваме да разработим антивирус, като се съгласяваме да установим  между нас същите закони, които действат в съвършената природа, интегрална и глобална, тоест взаимно отдаване. Всеки се принизява и издига другите над себе си, изграждайки отношения, които са по-висши от личния егоизъм на всеки. Това ще ни послужи като ваксина срещу вируса. По този начин ще възникват нови и нови групи, докато цялото човечество не получи антивирусна ваксина и ще върнем всички към поведението, съответстващо на здравата птирода. Това ще бъде нов човек, защото той ще възприеме желанието на останалите девет като свое и ще се грижи за тях повече, отколкото за себе си.

И в тази степен той ще получава подкрепа от интегралния закон на природата, която ще го превърне в своя интегрална част. Законът за глобалното поръчителство задължава човека да бъде свързан с цялата система над егоизма си. Природата е създала човека като най-големия егоист от всички създания. Но глобалната природа с тази криза иска да ни покаже, че тя вече е чакала да ни направи неразделни части от нея. Сякаш ни казва: „Готова съм да ви включа сега в себе си като неразделни елементи“. И не гледайки на това, че всеки от нас е създаден анти-интегрален и иска само да управлява и използва другите. Природата ни е направила обратни на нея, за да сравняваме отрицателните и положителните състояния и да оценим „предимството на светлината пред тъмнината“. И тогава ще можем да почувстваме и осъзнаем интегралното, съвършено състояние и да поискаме да го достигнем. Иначе не бихме разбрали, къде се намираме.

Природата първоначално е инсталирала в нас егоистична програма, която сега спира да работи. Трябва да разберем, че егоистичната програма не е съвместима с глобалния и свързан свят.

Кризата ни тласка към съгласие да се свържем с другите и да изпълним интегралния природен закон. Трябва да инсталираме в себе си нова, усъвършенствана програма на глобално поръчителство – единствената програма, която съществува в природата. Тази програма работи във всичко, освен в човека, само ние не можем да я възприемем в своя повреден, егоистичен ум. Преценяваме света въз основа на собствените си недостатъците и затова го виждаме непоправен. Но щом започнем да поправяме себе си и поискаме да се превърнем в неразделна част от природата, ще видим съвсем различен свят и ще осъзнаем, че той винаги е бил такъв, само ние не сме го забелязвали.

Законът за глобалнато поръчителство гласи, че всички принадлежим на една система и сме длъжни да се чувстваме като зъбни колела на един механизъм, където всеки зависи от всички. По този начин ще си осигурим вечен, съвършен, красив живот. Нищо повече не е нужно и кризата, създадена от коронавирусната епидемия, ни приближава към това. Пожелавам на всички нас успех в правилното ѝ разрешаване.

[261746]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Живеем в много специално време, което ще влезе в историята като „епидемия от коронавирус“. По целия свят е обявено извънредно положение, което вече стана глобално. И всичко е заради един малък вирус, който дори не може да се види, но той успя да направи огромна революция и парализира целия ни живот.

Освен опасността, породена от самата болест, тя разрушава и всички системи, на които разчита човешкото общество. Вирусът заплашва всички, от обикновения работник до министър председателя.
Струваше ни се, че структурите, които сме изградили, са мощни и непоклатими, но се оказа, че микроскопичният вирус е в състояние да подкопае цялата система. Държавите затварят границите и молят гражданите да се изолират в дългосрочен план. Целият свят се крие и заключва в домовете си.

Какво става? Идва един малък вирус и разрушава всички печеливши връзки, които сме изградили между нас, за да печелим пари от другите, да се експлоатираме, да се конкурираме. И разбира се, това не беше добро състояние, защото природата винаги се стреми да възстанови правилния баланс, доколкото е в състояние да устои на нашата егоистична природа, която иска да използва всички.

Оказва се, че самите ние сме създали този коронавирус, като сме довели връзките си до безпрецедентно егоистично ниво. И като резултат се появи вирус, биологична частица, която може да разруши всички егоистични отношения, построени от нас.

Няма край на раздорите в съвременния свят, където всеки иска да използва ближния си или дори да го унищожи. Егоизмът  надрасна всички граници на разрешеното и в резултат на това, вирусът се  прояви. Интегралният механизъм на природата не може да търпи такова ниво на човешките взаимоотношения и реагира с коронавирус.

Липсата на добри връзки между хората причинява биологични явления на по-ниско ниво. Човешките взаимоотношения са най-високото ниво на природата, засягащо  физическите и биологичните връзки, които се намират на по-ниско ниво.

Епидемиите не са новост за нашия свят. В миналото е имало жестоки епидемии, които са опустошавали цели градове. Какво е особеното в тази епидемия от коронавирус? Коефициентът на смъртност не е толкова висок, защото неизбежно всяка година определен брой хора умират от сезонен грип.

Проблемът е, че въпреки всички високи нива на прогрес, които постигнахме, не сме в състояние да уредим собствения си живот. При пълно материално богатство липсват човешките отношения. Ето защо не можем да изградим нормално общество и правилно да отглеждаме децата.

Всичко е заради егоизма на човека. Природата ни показва, че само егоизмът ни се нуждае от лечение и затова ни се разкрива коронавируса. Това е вътрешната същност на кризата.

Живеем в глобален свят и епидемията разкрива, че нашата глобална връзка може да бъде много опасна. Ние обаче нямаме друг избор: човешкото развитие ни води до осъзнаване на нашата връзка и пълна зависимост един от друг.

Опитвайки се да спрат епидемията, страните се опитват да се затворят и да изолират хората, като прекъсват връзките. Но в резултат само ще се убедим, че това е невъзможно да се направи, защото така се обричаме на нещастен живот, сякаш се връщаме към примитивните времена.

[261628]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Взаимното поръчителство – всички знаем това понятие от детството. Винаги са ни учили, че е нужно да се поддържаме един друг, иначе ще загинем. Но днес поръчителството, връзката между хората, се оказва особено актуална тема, придобиваща нова, ярка окраска.

Епидемията от коронавирус, обхващаща света, ни дава възможност да разберем нещо ново за своя живот и взаимовръзките в глобалния свят. А от друга страна, тя ни разкрива каква сила притежава всеки от нас, дори най-малкият елемент на природата. Светът ни се струва огромен, но изведнъж се оказва, че мъничкият вирус е способен да го хвърли в хаос и тъмнина.

Това ни показва каква лична отговорност носи в наше време всеки от нас пред света, за да не бъде вредител и да не заразява другите. Помислете, някакъв си обикновен търговец от китайски пазар е предизвикал такива драматични изменения в света. Това ни сочи каква сила притежава всеки от нас в глобалния свят и каква отговорност носи всеки по отношение на всички други.

В науката кабала има прост закон: „Общото и частното са равни“. Общото събира частните елементи, но то и зависи от всеки от тях. Невъзможно е да издърпаме от общото дори и най-малкия елемент, без да разрушим общото. Без една частица общото ще бъде ощетено, тъй като в него ще липсва именно тази частица.

Затова и гледаме коронавируса и не разбираме, как  тази микроскопична частица успява да сътвори толкова беди в света? Но в действителност, вирусът ни показва какви щети сме нанесли на огромната система на биологично ниво, най-висшето ниво в природата. Над него са само мислите и намеренията на човека.

Трябва да разберем, че всичко започва от главата. Затова, ако има  пукнатина в биологичната система, тя е следствие от неизправност в системата от мисли и желания, която стои над биологичното равнище. Трябва да се изясни какво разстройва отношенията на човека сам със себе си, с другите, с цялото човечество изобщо, така, че да се появяват на биологично равнище такива деформации като вирусите.

Видимо е, че има проблем в нашите взаимоотношения, че те не са интегрални. Ние вече сме нарушили законите на интегралната природа и не ѝ даваме да съществува нормално. Затова и разрушението, създавано от нас в природата, където всичко трябва да е свързано и хармонично, е станало толкова значително, че е ударило по всички под формата на вирус.

Епидемията действително засегна всички, защото живеем в интегрален свят. Затова и не е важно кой къде живее – всички пострадаха, било то китайският селянин, или борсовият посредник в Хонконг, или американецът, тъй като всички се намираме в обща, взаимосвързана система.

Някога сме живеели по-изолирано и сме зависели от своята локална област, доколкото светът не е бил глобален. Но сегашният свят е толкова интегрален, че всяко китайско село е свързано по веригата чрез мрежа от търговски отношения с цялото човечество. Ние сме свикнали да мислим, че съдбата на света се управлява от правителствата, а изведнъж се оказва, че юздите на управлението се държат от мъничкия вирус.

Ние всички сме част от единна интегрална система, която се нарича „Адам“, човек, и зависим един от друг без изключение. И ако тази система все повече проявява тази зависимост и ни задължава да я подобрим, то нека да научим как да действаме в съответствие на системата, иначе ще стане по-зле. В противен случай всеки ден ще се появяват нови смъртоносни вируси.

Системата ни показва, че сме задължени да се обединим с добри връзки. Но е необходимо да се изясни понятието „добри връзки“, защото нашият егоизъм смята за добро само онова, което му е изгодно.

А за да узнаем какво в действителност е добро, трябва да изучим цялата система и след това всеки поотделно и всички заедно да действаме в подкрепа на интегралността ѝ. Извън това, нищо друго не се изисква, само да се грижим за другите така, както се грижим за себе си.

Между нас трябва да има глобално взаимно поръчителство, което да стои над всяко разделение и лични цели. Поръчителството, връзката между нас, е над всичко, и то трябва да определя всички частни връзки, които съществуват между нас. Поръчителството е висш закон, единствено съществуващият в природата. Всички останали закони и форми на поведение произлизат от него.

Благодарение на коронавируса, законът на поръчителството се разкрива сега пред света. Природата е решила да ни покаже какви сме ние и колко сме противоположни на природното.

Може би в тази криза ще се научим какво да правим, за да станем интегрална част от природата. Изпълнявайки закона за поръчителството, човекът ще приведе природата в равновесие. А достигането на пълно равновесие и хармония с природните сили – това е истинският рай.

Из 1212-та беседа за новия живот, 10.03.2020

[261737]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Човечеството измина много дълъг път в своето развитие, достигайки до тoва, че започва да се чувства като едно тяло.

Трябва да благодарим на коронавируса, че доведе целия свят до такова единство. Ако епидемията продължи, човечеството ще разкрие, че действително се отнася към една система и ние всички зависим един от друг.

Засега тази зависимост се изразява във факта, че от страх да не се заразя,  се затварям от другите, прекъсвайки негативната връзка. Но хайде да започнем да разкриваме положителна зависимост! Ако се съединим правилно, ще започнем да произвеждаме положителни вируси.

Сега природата ни разкрива вредните вируси, като осъзнаване на злото. Но след това ние трябва да продължим този процес за осъзнаване на доброто,  изяснявайки, че когато се обединим, можем да достигнем огромни успехи.

Главният фактор е не прекратяването на въздушните полети и парализирането на икономиката, а връзката между хората. Вирусът ще започне да изчезва, ако има поне малък напредък в посока на обединение и ние ще съжалим, че сме принудени да прекъснем връзката един с друг, нали искаме да се обединим.

И ще пожелаем да се свържем не за да се лутаме отново по целия свят, от край до край, а защото искаме да се съединим с хората. Предишната връзка не беше добра, но сега ще изградим добра връзка.

Именно такова лекарство искаме да приложим в това критично състояние: да върнем нашата връзка, но вече в друг вид, добър, не за да се използваме един друг. Когато се свързваме заедно, побеждаваме всяко зло, всеки вирус и стигаме до добър живот.

Природата така или иначе ще ни доведе до тази цел и ако самите ние искаме да продължим напред, няма да ни се налага да се заразяваме с различни вируси по пътя. Всичко зависи от нашата молба за поправяне на отношенията между хората.

Това знание трябва да се разпространи по целия свят във всички форми: в мисли, разговори, действия. И тогава висшата сила, природата, ще си свърши работата.

Висшата сила свързва всички части на творението. И ние искаме да поправим  човешкия етап, където е станало разбиването, връщайки го към единството, да го видим в истинския му вид, а не да го изкривяваме с егоистичното си зрение. Поправяйки себе си, ние поправяме реалността.

* * *

Коронавирусът разкрива нашата отрицателна зависимост един от друг. Първо, ние откриваме, че сме неспособни да оцелеем, без да работим заедно, без да печелим един от друг. На всеки трябва да му стане ясно, че се храни от целия свят.

Но всичко това може да продължи само при условие, че нашата връзка стане позитивна. Негативната връзка разрушава човечеството и ние няма да можем да съществуваме повече в такава форма. Светът ще се срине до такова състояние, че човек няма да има нито какво да яде, нито какво да диша.

Представете си какъв прекрасен би станал животът, ако човечеството се обедини подобно на всички останали части на природата – нежива, растителна, животинска, в една интегрална система, където всеки включва в себе си всички. Откъде да вземем сила, която да ни съедини в едно тяло, да ни зашие и залепи в една система? Очевидно е, че в такава съвършена система на всички ще им бъде добре.

Разбира се, ако бихме могли явно да видим, че добрият поглед към другия веднага ще ни излекува от коронавируса, всички на земята мигновено биха станали праведници.

Но не това иска от нас висшата сила.  От човека се иска осъзнаване, за да се стреми към отдаване, а не към користна изгода, да мисли за всички, а не за себе си. И когато на всички им стане добре, и той ще спре да боледува. Докато продължава епидемията, има на какво да се учим от това…

 [261484]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Каква е причината за разпространението на коронавируса? Трябва да разберем, че това е реакция на природата. Природата ни задължава да осъзнаем, че сме в интегрална система.

И ако не спазваме законите на тази интегралната система, нейният основен закон за взаимното поръчителство, свързващ в едно цяло всичките ѝ части, то система  реагира с удари.

Засега това е само началото на епидемията с коронавируса и трябва да го приемаме, него и другите вируси, които  все още не са разкрити, като сигнал за нашата неправилна връзка един с друг.

Ние сме длъжни да разберем, че съществуваме в интегралната система на природата, където всички части са свързани една с друга и има само един вредител в цялата система – човекът. Ние сме длъжни да се поправим, защото природата, така или иначе, ще ни накара да подобрим отношенията ни един с друг, докато не станат толкова добри, че вирусът да изчезне.

От ТВ програмата за коронавируса, 11.03.2020

[261525]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Епидемията от коронавирусa засегна всеки човек в света, откъдето и да е той: от Италия, Китай, Корея, Русия. Целият свят се вълнува. Вирусът се разпространява без да признава никакви граници и на това не му се вижда края. Специалистите прогнозират, че епидемията ще продължи година, докато не се появят някакви средства за борба с вируса.

Коронавирусът промени много отношенията между хората в човешкото общество, поставяйки сериозни въпроси пред нас. Какво трябва да направим, за да се върнем към нормалния  живот, какво иска природата от нас и защо ни поднася такива изненади? Какво е решението на всички проблеми, с които се сблъскваме в живота си?

От една страна, тези проблеми ни показват колко сме свързани и зависими един от друг. От друга страна, връзката ни не е добра и трябва да се научим как да я променим. Коронавирусът започна да разкрива цялата тежест на нашето състояние. Засега положението не е толкова лошо.

Ще видим какво ще стане, когато Северна и Южна Америка, както и европейските страни  затворят границите си. Човечеството ще се върне към граничните пунктове и бариерите.

Единственият изход е добре да разберем, каква  трябва да бъде правилната връзка между нас и как да изградим толкова добри отношения, че никакъв вирус да не ги пробие. Вирусът е знак, че връзката между нас е неправилна, лоша.

***

Коронавирусът е общ проблем за всички и затова изисква от цялото човечество правилно обединение и взаимно поръчителство. Защо всеки път си причиняваме нови нещастия? Защо природата винаги ни бие с камшик, всеки поотделно и всички заедно?

Защо тези удари стават все по-силни от година на година и се разширяват толкова много, че обхващат цялото човечество? Природата се опитва да ни доведе до осъзнаване на необходимостта от поръчителство, за да станем като един човек, една система.

Всеки човек в света трябва да разбере:

• Коронавирусът не е случайност, а част от процеса, чрез който силите на природата водят човешкото общество, като се стремят да ни обединят в единна система.
• В тази единна система  има закони, които природата ще ни задължи да изпълняваме, ако не доброволно, то с пръчка. И коронавирусът е едно от нещастията, които са изпратени на човечеството, за да го разтърсят и да го накарат да се замисли, как да живее правилно.

В идеалния случай трябва да станем като един човек, с едно сърце, в една система. Няма изход, трябва да стигнем до това.

Епидемията от коронавируса е първото наказание от цяла поредица от удари, които ще ни се разкриват ежемесечно. Защото ако се отнасяме лошо един към друг, създаваме място за вирус. Вирусът се появява там, където не достига поръчителството, което е трябвало да установим.

Целта на творението е да доведе човека до добро обединение и любов към ближния като към себе си. И ако това не се случи, започват да се разкриват различни проблеми, които всъщност служат като лекарство, което ни кара да се обединим.

Ние се гледаме един друг и не желаем добро на другия. По този начин вирусът се предава от човек на човек, от лош поглед и осъдителни думи, които се материализират под формата на вируси.

Хората все повече зависят един от друг в индустрията, в търговията и във всичко останало, но в същото време не подобряваме човешките отношения. Те противоречат на увеличаващите се връзки между нас, защото се свързвам с всеки човек на земята, но за да изцедя от него всички сокове. И, разбира се, когато тези връзки станат вече напълно непоносими, природата ги удря и разкъсва.

Представете си, че светът отреже Китай, Япония, Южна Корея, как това ще удари производството. Достатъчно е да се спре износът на някакъв малък електронен елемент, това ще засегне половината свят. И всичко е, защото не се организираме правилно на човешко ниво, не следваме законите на поръчителството. От хората са изтръгнати последните трохи, за да може елитът да спечели още няколко милиарда.

Вирусът вече доведе до масови съкращения. Не изглежда, че тази вълна ще отмине, очевидно е, че ще разтърси цялото човечество, за да усетим, че сме стигнали до червената линия и природата няма да ни позволи да продължим да съществуваме по този начин.

За първи път в историята на човечеството ще осъзнаем, че това е удар свише. Така египетските влъхви са казали на фараона за едно от наказанията, че е божият пръст. Всеки ще почувства, че това е висше наказание, че ни дърпат отгоре.

***

Когато поглеждам другия с лош поглед, вече му предавам вирус. Защото ние сме свързани в една система и когато мисля лошо за някого, внасям вирус в цялата система, негативен сигнал, прекъсвам поръчителството. Може да е само една мисъл, но ние всички сме свързани с мисли, разговори и действия.

Независимо дали ни харесва или не, всички сме заключени в една обща сфера. И затова няма значение дали говоря, пиша или правя нещо с ръце. Ефектът от мислите дори е по-голям, защото е казано, че “всичко се решава с мисълта”. И след това мислите се материализират във физически действия.

Между нас има невидими нишки, ние сме в поле от връзки. А най-високото ниво на връзка е мисълта, която след това се спуска на по-нисшите нива. Но ние можем да поправим всички вируси в мисълта. Поръчителството е правилната взаимна връзка между нас на нивото на мисълта. И ако го имаме, няма да ни е необходимо нищо повече, никакви материални лекарства.

От сутрешния урок, 07.03.2020

[261406]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Исландия се смята за една от най-безопасните страни в света. Вие бяхте там, видяхте тази страна. Нивото на убийства там е по-ниско, отколкото в повечето други държави. Хората изобщо не заключват колите си, особено в селските райони. Всички се познават.

Може би трябва да взимаме пример от такива страни и да изградим живот като тях?

Отговор: Не, не можем да го направим, защото това е островна държава. Те живеят само от отглеждане на птици, овце и т.н. Нямат сериозна индустрия.

Огромен туризъм. Да, имат благоприятни условия  за това. Ние не можем да се сравняваме с тях. Невъзможно да се изгради живот като техния. И освен това, те сами по себе си са с напълно различна психология.

Можеш да видиш, че в магазина има, без преувеличение, километрична опашка, за да се купи хляб. Човек може да стои половин час, ако не и повече..

Въпрос: Не се ли възмущават?

Отговор: Не. Просто си стоят спокойно..

Въпрос: Как е възможно?

Отговор: Защото не са свързани с останалата част от човечеството..

Няма значение, че имат огромен брой туристи и имат всички средства за комуникация. По дух са такива … не европейци. От една къща до друга има няколко километра.

Реплика: Но може да се живее така и да се живее щастливо, нали? Да се отделим един от друг и да живеем.

Отговор: Но ние не можем.Невъзможно е да се заселят по този начин всички хора на планетата. Кой днес ще иска това? То изисква специален характер.

В Исландия самата земя е такава, не създава общителни хора . Защото цялата е от камъни! Само камъни.

Въпрос: В какво е бъдещето на човечеството?

Отговор: Бъдещето на човечеството, разбира се, е в обединението. И природата ще ни дава такива състояния, че ще бъдем принудени да се обединим. Но в Исландия хората последни ще почувстват нуждата от обединение.

Въпрос: Не ви ли смущава, че те са щастливи, доволни от живота и не се нуждаят от обединение?

Отговор: Не. Пожелавам на хората щастие.

Кабала започва да се разкрива пред света, когато еволюцията стига до състояние, когато няма къде да отидеш. Тогава кабала казва: „Край. А сега това е мое.“

Въпрос: И вие казвате, че  те ще бъдат последни на опашката?

Отговор: Да. И ще стоят. На километрична опашка ще се наредят.

[243619]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Реплика: 26 ноември е Световният ден на информацията. Знаем, че има много информация, но  има и много излишна. Заедно с това, информацията e една от най-големите ценности, които притежават хората.

В момента виждаме каква лавинообразна, разнообразна, мръсна информация се излива върху хората. Тим Бърнърс Ли, създател на Световната мрежа, казва, че проектът, който е замислил преди 30 години, се е превърнал в разпространение на омраза и предразсъдъци. И сега той иска да направи интернет  “Глобалната сила на доброто“.

Той казва: „Измамниците използват интернет, за да крадат лични данни, прокурорите го използват, за да сплашат жертвите си, злонамерени политически играчи подкопават демокрацията“.

Отговор: Интернет ни научи на зло. Днес с голямо безразличие гледаме на случващото се там: „Е, да, разбира се, четох. Да, чух.“ И това е всичко! За нас се превръща в нормално състояние.

Въпрос: Каква от гледна точка на кабала е информацията, която помага на хората да се развиват, да живеят, да просперират?

Отговор: Само ако е информация за висшата сила, която ни управлява, информация, която ни разкрива целта на творението,  как да стигнем до нея. Защото ние по неволя се стремим към това, водени само от ударите отзад, а не по собствено желание. Затова изпитваме всички страдания в живота си. Заставящата сила на природата ни тласка отзад.

Въпрос: Какво е глобалната сила на доброто?

Отговор: Това е Творецът. И нищо друго.

Реплика: Човек мисли да създаде глобална сила на доброто!

Отговор: Няма нужда да я създава, тя съществува! Необходимо е да се свържем с нея. Не е нужно да създаваме нищо. Ако започнем да създаваме глобална сила, това ще бъдат просто много атомни бомби.

Въпрос: Ние имаме глобална мрежа, има отделна глобална сила на доброто. Казвате: „Трябва да се свържем с нея.“ Как да свържем тези две системи? Всичко да измием, да почистим с глобалната сила на доброто.

Отговор: Точно това прави науката кабала. Елате и се научете. Ще ви научим как да се свържете. Затова тази наука се нарича „кабала“, от думата „получаване“ – да получите най-висшата добра сила, с която след това можете да взаимодействате перфектно в нашия подобрен свят.

Въпрос: Ако човек, който диша мръсен въздух, започне да диша чист кислород, получава обратна реакция – опиянение. Няма ли тук да се получи същият ефект?

Отговор: Непременно ще се получи. Навсякъде действа един и същ закон. Но човек не попада  веднага в хубави състояния. Той постепенно свиква, че може да се отнася към хората по различен начин, отколкото досега. И ще види, че към него се отнасят по същия начин, взаимно е.

Въпрос: Вие казвате, че интернет мрежата трябва да се изключи. Изключваме я. Каква е следващата стъпка, която трябва да направим?

Отговор: Да я изчистим.

Въпрос: Тоест да изтрием всичко?

Отговор: Да се изрине както Херкулес конюшните. И след това постепенно да се включва, по степента на поправяне на обществото, което ще може вече самостоятелно да решава по какъв начин трябва да бъде обединено: чрез връзките на доброто, взаимопомощта, участието. И тогава да се включи интернет, който ще бъде основан точно на това.

Въпрос: И тогава какъв ще бъде Световният ден на информацията?

Отговор: Световният ден на информацията ще бъде наистина Световен ден на информацията! Информация! Когато човек ще получи само онова, което му е необходимо за следваща добра стъпка напред, по какъв начин трябва да се включи в цялото човечество, за да създаде огромно добро поле, в което да открие висша сила, Твореца.

Въпрос: Интернет може ли да помогне?

Отговор: Да, разбира се. Той е много сериозен инструмент, ако се използва правилно. Как е възможно това? С осъзнаване на злото. Ако погледнете човечеството отстрани, да кажем, че живеете някъде на друга планета и гледате към Земята през телескоп. Какво  виждате?

Реплика: Искам да изтрия всичко, да го измия.

Отговор: Това е неуспешен експеримент на някакъв зъл изрод, който вижте какво е направил! Създал е такива малки, безумни егоистични хора, които се „изяждат“ един друг. И накрая, вижте какво са направили със земното си кълбо! И какво ще стане с тях тогава?!

Въпрос: Има пряка отрицателна страна и трябва да има някаква обратна положителна. В какво е тя?

Отговор: Да се прави всичко само за доброто на хората, а не за свое добро. Тоест, да направите съкращение на себе си, така нареченият „цимцум” и да действате само за благото на хората.

Въпрос: Човек сам ли ще поиска да използва тази методика – да се издигне над себе си?

Отговор: Сам никога няма да поиска. Защото тя е анти егоистична, тя е против неговата природа. Това не му харесва.Само осъзнавайки абсолютно правилно злото си, той може да продължи да се поправя.

 Забележка: И тогава ще стигнем до деня, който ще се нарича Ден на световната информация, тире …

Отговор: Добра, вярна информация. Истинска информация.

 [257173]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→