Съобщение: Президентът на САЩ плаши света с нова финансова криза. Социологическите проучвания показват,  че в редовете на обикновените американци царят тъга и тревожно очакване на повторение на Голямата депресия.

В Европа икономистите съветват да се реструктурират дълговете на Гърция, Ирландия и Португалия. В противен случай забавянето може да доведе до неконтролеруеми процеси. В КНР в скоро време очакват два проблема: увеличение на задълженията към кредиторите и огромно количество излишна мощност.

Прогноза по отношение на Русия: новата криза ще предизвика срив на цените на суровините на стоките и на нефта, а също така и ще увеличи отлива на капитали от Русия. На Русия външния негативен фактор в световната икономика ще й се стори твърде болезнен, в сравнение с 2008г.

[46176]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Сутрешен урок от Москва

Въпрос: На какво трябва да се фокусираме: на външното разпространение или на вътрешната връзка?

Отговор: На първо  място – широко разпространение, така че колкото може повече хора да знаят за това, че кризата може да бъде преодоляна, че всъщност това не е криза. Точно както за раби Шимон падението пред решаващия подем се е оказало всъщност прекрасно нужно състояние.

Кризата е призвана за наше благо. Възползвайки се правилно от нея, ние леко, спокойно и просто ще достигнем до най-хубавото състояние.

Попитаха ме не отдавна: “С какво да замени човек стремежа към още повече, отколкото му е необходимо, от това което е нужно за нормален живот?“ Ето това в основи ние трябва да обясним на хората.

Кризата действително е за наше благо. Ние и така ще достигнем до състоянието на пълно равновесие помежду си, равновесие с природата. Няма къде да се скрием от това: или нейната матрица, приближавайки се към нас със сила, ще ни реже на парченца и ще ни съединява отново в една “каша“, в едно общо “тесто“, или по желание сами ще вървим към това, да изменим себе си и да се съединим. Но разликата е огромна.

Ако ние правилно разбираме това движение, то кризата – разбира се е за наше благо. Трагичният живот, който заплашва нас и децата ни, можем да го превърнем в прекрасно възхождане. И точно това трябва да обясним на колкото се може по-голямо количество хора.

Докато кабала се е разпространявала в тънка струйка от учител на ученик, били са достатъчни няколко души и високото знание, за да го предават максимално, точно и ясно. Но сега това ручейче е станало широк поток, в който се въвлича цялото човечество. Настъпва глобална, интегрална криза и става дума вече не за висотата на преподаване, не за тънкостите, а за ширината и достъпността.

Точно за тази цел Баал а-Сулам е написал статии като „Даряването на Тора“, “Поръчителство“ и “Свобода на волята“, които представляват началните сведения, правилно разпределени и насочени към колкото се може по-широка аудитория.

В наше време общата сила за поправяне се заключава именно в масата, в огромната маса. Благодарение на нас тя ще започне да разбира в какво се състои работата, ние облекчаваме нейния живот с любов към нея, а тя в отговор ще подтикне и нас в това число. Във връзка с това е казано, че народите на света ни носят към Храма на Твореца, тоест ни повдигат. Именно благодарение на това, че ние предаваме на тях методиката, те ни издигат.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 14.06.2011

[45690]

Filed under: Духовна работа в група, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение, А. Янов: Главният проблем, без който не може да съществува нито един уважаващ себе си народ е загубата на национална самоидентификация. Без отговор на него ние не можем да напреднем в решаването на другите проблеми.

Русия вече не знае как ще живее и каво ще бъде. Сериозните хора ни уверяват, че Русия не принадлежи към Европа, те са си измислили «руска цивилизация».

Оздравителният процес в страните започва с новата тяхна самоидентификация. А диагнозата на отечествената болест: «порочната Европа». Само борбата за гаранция от произвола на властта, въплащаваща днес «порочността», може да събере максимален брой привържениси. Тъй като от произвола на властта страдат всички.

Реплика: Докато бях в Москва, се срещнах с много хора и чух много мнения. Лично аз смятам, че време за диагноза, убеждение, излекуване – няма! Историята ни е оставила само един път – не отделяне и позициониране на себе си, като отделен народ, а обединение на всички народи. Днес вече няма време за утвърждване на самоидентификацията!

[46179]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (А. Долги́н, проф., оглавяващ Фонда за научни изследвания): Сега се дават много обяснения за кризата. Съществува мнение, че за всичко са виновни американските банки, които са раздали прекалено много лоши кредити на хора, които не могат да ги обслужват и да ги върнат обратно – и пазарът рухна.

Светът се зароби в свръхпроизводство, в удовлетворяване на всички необмислени потребности. Хората се напрягат да живеят наситени и добре. А по време на световната криза ценността на излишните стоки рязко пада.

Силата на съвременната икономика е в свободното преливане на идеи и ресурси. Но има и бързо преливане на паденията и панически настроения. Върви тотална преоценка на тенденциите. Хората се замислят дали толкова са им нужни излишествата? И всички застинаха в нерешителност…

Реплика: В нерешителност застина нашето егоистично желание, което изведнъж откри как всевъзможните наслаждения не могат да го заситят, защото започна да си задава въпроса не за самото удовлетворяване, а за смисъла от удоволствието. Точно този въпрос се усеща от нас като криза. Засега все още не се усеща в явен вид от всички хора, но той се явява същност на застоя във всичко, с което се занимаваме.

Този въпрос ни издига в ново измерение, към други ценности: не с какво да напълним живота, а как да го направим вечен в този свят. Защото иначе смисълът на всички наши действия е в това – да забравим за смъртта. Свобода от ангела на смъртта – лозунг за изучаващите кабала.

[46286]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: И какво, ако купя два хляба, а изям само единия? Излиза, че вторият хляб съм откраднал от другите ли?

Отговор: Да. Ние все още не знаем, доколко всичко това е пресметнато.

Но пред нас са 125-те стъпала на развитието и сега не се иска от теб да правиш разчети, на които си неспособен. И все пак, вече можеш да осъзнаваш ситуацията: намираме се в интегрална система, в глабален взаимозависим свят. Искаме това или не, Природата или Творецът ни учи с тези беди, ако не искаме по-рано да признаем очевидното.

Нищо излишно не може да ни се падне по друг начин, освен за чужда сметка. Например, на Земята са останали толкова кубически метра прясна вода, а ти вземаш от нея повече от другите – разбира се, че това е за тяхна сметка. Така, природата ни учи на взаимовръзка. Но ако разгледаме тази взаимовръзка, благодарение на учебните занятия, благодарение на вътрешното, духовното осъзнаване, на съвместната работа, тогава няма да ни потрябват бедствия и суши по пътя на страданията. За какво са ни?

Чрез глобалното възпитание можем да обясним на цялото човечество, че всички сме братя, тъй като всички сме здраво свързани един с друг и зависим един от друг. Както казва Баал а-Сулам, целият свят е едно семейство. Затова, не трябва да се действа за сметка на другите – защото така не само крадеш от необходимото за тях, което вече не можем да си позволим, но и крадеш от своя духовен свят.

Погледни само какво ще постигнеш, ако се научиш да прилагаш законите на обществото, на балансираното насъщно потребление. Какво имат милиардерите, освен нули в банката? – пита Баал а-Сулам. Защото след икономическия срив, няма нищо да ти остане.

„Вижте, купих шедьовър на живописта за 30 млн. долара!” Само в това е бедата и тя не е необходима на никого. Можеш ли да го хапнеш на обяд – моля. „Но, аз имам в сейфа няколко килограма злато!” А купувачи няма – какво ще правиш? По-рано то е имало стойност, по-рано си можел да купиш за него контейнер с продоволствия, а днес не е необходимо на никого.

Ще ни се наложи трудно да се учим, ако не възпитаме човечеството от по-рано. С какво? С обикновени неща: хайде да се запознаем с новата реалност, в която управляват глобалността, интегралността, взаимността, в която всички от безизходност зависят един от друг.

Погледни „умните” европейци, които вече искат да се разотидат, да се разделят. Те не разбират, че общата тенденция води обратно и да се прекъсне връзката е невъзможно. Дори този „общ пазар” – егоистичен бандитски базар, в който всички се ненавиждат помежду си, все пак налагаше макар и външна връзка. В Европа премахнаха границите и изсякоха в новата монета своя съвместен егоизъм. Това бяха поне някакви помръдвания.

Ето какво трябва да обясним. Настъпи времето и така, просто ни поканват, „извикват ни на дъската”. Задължени сме да положим максимум усилия в просвещаването на света – не да чакаме нещо, а да започнем да действаме с пълна сила.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 22.06.2011

[46154]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо съвременните учени не разкриват същността на случващото се?

Отговор: Напротив, те постепенно стигат до същността. Мнозина, вече разкриват и пишат, че човешкото общество трябва да се устреми към обединяване. Казано е: „мъдростта е в народите – вярвай”. Знанието съществува – те виждат, че единството наистина е необходимо. Просто нямаме друг изход – това можем да видим с очите си, дори да не сме на духовния път и да нямаме методиката за поправяне.

Нещо повече – самите те, широко ще разгласят необходимостта от единство. Необходимо е само, с всички сили да форсираме този процес.

Но главното, което се изисква от нас е, да направим достояние на хората, по всички всемъзможни начини, по всички канали, че има методика и средство. Именно тук се крие проблемът: как да предадем на света тази методика, за да приеме той лекарството? Как да преработим  цялата наука кабала по такъв начин, че хората да не й обърнат гръб?

Необходимо е да действаме постепенно: сега не говорим за Твореца, за Тора, за заповедите и т.н. Само подхващаме мисълта за обединението и я разширяваме. По-нататък обясняваме все повече и повече, докато хората не преминат през определени промени в разбирането, и най-важното – не претърпят вътрешно развитие посредством светлината. Тогава ще се разкрият нови точки в сърцата, а освен това, светът ще може да осъзнае, че „Исраел” е функция, предназначение. И изведнъж  ще започнат да ни възприемат по друг начин.

За тази цел, трябва поетапно да доведем до хората нашата част – методиката за поправяне. За кризата и необходимостта от обединяване, те ще разкажат сами. Ние трябва само да им обясним, как точно да се обединят.

Ние изпитваме горчивина, заради неспособността да бъдем единни – сякаш Творецът, Природата ни водят към безизходица – само, за да се пресекат пътищата ни. Както в Древния Вавилон, стоим пред неотменим закон. Ненавиждаме се един друг, и в същото време тотално, безгранично зависим един от друг. Как може да съществува това? Ненавистниците зад гърба ми са готови да ме убият, а аз сякаш заспивам в техните ръце, подобно на бебе. Нима е възможно това?

Природата ни води към безизходица, към катастрофа. Точно затова трябва да говорим със света, ясно показвайки: това е оптималното състояние, за да бъде получена методиката за поправяне.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 21.06.2011

[46038]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение (Дъглас Уокър, професор по икономика от университета в Риджънт, Вирджиния, сътрудник на ООН по финансовата криза): Днешните драматични събития на финансовия пазар – не са просто икономическа криза, това е фатална криза на цялата система на пост модернистичната икономика.

Тази система се поддържаше от манипулациите със съзнанието на потребителите и на дребните инвеститори от страна на спекулативния икономически елит. За нея е характерно надутата, натрапчива цена на стоките, услугите, акциите, кредитите и валутата.

Сегашната криза – е криза на доверието към информацията в пост модернистичното общество, където думата ”истина” се възприема за смешна и наивна глупост. Това общество съществуваше благодарение на всеобщата измама и манипулация.

Но рано или късно илюзорната, фалшиво скроена картина на света, трябваше да се сблъска със суровата икономическа реалност. Когато това се случи, въздушните замъци започнаха да се разпадат. Хората започнаха да разбират, че никой не може да се довери на икономика, изградена върху лъжа и манипулации. А в ситуация на всеобщо недоверие, пазарите и икономиката, не могат да съществуват.

Тази икономика бе създадена в средата на века от бързо развиващите се инструменти на манипулацията: ТВ реклама, маркетинг, брендинг, спекулативните глобални финансови пазари и т.н. Резултат от тяхната работа – съзнателно изкривяване на картината в света, създаването на лъжливи ценности, формирането на ирационално потребителско поведение.

Те се опитваха да внушат, какво е това истина – това са случайни думи, в които вярват: че интерпретацията е по-важна от реалността; че трайните ценности се формират не от рационалните интереси на хората, а от ирационалните образи и символи.

Тази система се е образувала в средата на миналия век, когато на мястото на производствената икономика и производствената експлоатация е дошла манипулативната икономика.

В нея човек е станал обект на експлоатация, не само като производител, но и като потребител на натрапена стока и като инвеститор на надути финансови институти. В ролята на манипулирани се оказаха много народи и страни, заменящи своите богатства за илюзорни финансови инструменти, без реално ценностно покритие.

”Шоуто завърши. Време е да наметнем шубите и обратно към къщи. Оглеждате се. Но се оказва, че няма нито дрехи, нито къщи”. (В. Розанов за краха на ”обичайния свят” след революцията 1917 година).

[46060]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Проблемът: Още през 1972 година, проф. Деннис Медоуз представи на Римския клуб доклад за това, че човечеството върви към гибел – но предупреждението му бе игнорирано. Ръстът на производство увеличава дохода на богатите и намалява дохода на бедните, богатството в света не се преразпределя в полза на нуждаещите се. Икономическият ръст увеличава неравенството при разпределянето на доходите.

Гладуват 1 млрд. човека, 10 млн. ежегодно умират от глад. Въпреки че, през 2000 г. в света е произведено зърно, което би могло да нахрани 8 млрд. човека. Причината е в неравномерното разпределяне на богатствата. Площите, подходящи за селско стопанство, биват намалявани. Не достига прясната вода. Запасите от енергийните ресурси на Земята, нефтът и газта свършват, не могат да бъдат възстановени и са незаменими.

Природата не е приспособена да преработва огромно количество ядрени и синтетични отпадъци в безопасни съединения. Глобално изменение на климата: аномални по температури годишни времена, изменящо се разпределение на валежите, топене на ледниците, повишаване нивото на морето до 20 см за последните сто години.

Неговото решаване: да се промени начина на живот на умерен – с умерено потребление.

Реплика: Разбира се, решението е човечестото да бъде доведено към разумно потребление. Но какво може да предложим на нашия егоизъм, вместо напълването над необходимото за съществуване, и да тръгне към това доброволно? Само ако предложим вместо материалното напълване – духовно, вечно и съвършено. Това предлага кабала. Иначе, егоизмът няма да ни позволи да го опустошим и ще ни доведе до световна война за ресурси.

[44150]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №1

Кризата, обхванала света, много се усещаше на нашите последни конгреси: преди три седмици в Италия, и още повече преди седмица в Мадрид, Испания.

Там кризата се чувства много явно, масите се намират в смут. Има 40% – безработица сред младите хора. С всеки ден става все по-зле и по-зле. На площадите има – демонстрации, стачки и т.н.

Аз специално ходих на тези площади, разговарях с хората. Те не знаят какво да правят и устройват стачки пред правителствените здания. А правителството също не знае какво да прави. Всички са объркани и никой не е виновен – просто ние сме се оказали пред повика на Природата.

Не трябва да се създават работни места напразно. А и за какво? Ние още повече, още по-бързо ще опустошим това, което ни е останало в земята, още повече ще замърсим почвата и околната среда. Още по-бързо ще се изчерпат източниците на вода и въздух. Така че защо да стимулираме отслабващата икономика? Само за да намираме работа за хората? След такива последствия – по-добре да не го правим!

В Испания аз дадох интервю в най-популярния телевизионен канал и в най-популярното време. Вместо няколкото минути, които ми бяха отделили в началото, интервюто продължи тринадесет минути. Представете си, тринадесет минути в сутрешните новини, сред съобщенията за най-важните събития! Те просто не можаха да го прекъснат.

Моето предложение беше просто и се свеждаше към едно: ние трябва да пратим хората да се учат. Да им плащаме помощи за безработица (това ще бъде по-икономично от всичко) и да ги обучаваме – да им обясняваме в какъв свят живеем, какво има пред нас, какъв призив ни отправя Природата.

Това не става заради нечии интереси, на някакви партии или някакви ръководители. Това е именно Природата, която ни призовава. Към какво? Към това да се изменим. На нас не ни е нужно нищо да променяме освен самите себе си.

Ние трябва да станем интегрални, глобални – съобразно с днешната криза. Защото кризата – това е усещане за своето несъответствие с обкръжаващата ни природа. И затова, ако ние се поправим, по този начин – всичко ще се уравновеси и стане хармонично. На това трябва да се обучават хората.

Интервюто получи огромен положителен отклик в цяла Испания, в Латинска Америка и в Северна Америка, защото това е действително единственият разумен изход от създалото се положение.

Испания не е единствената. Заедно с нея са Гърция, Исландия, Португалия, Италия и т.н. – има много страни, които днес постепенно влизат в тази криза. А в другите страни тя настъпва по друг начин.

По този начин Природата поставя пред нас ясна задача: ние трябва да се променим. Трябва да бъдем така интегрални с нея, както всичко останало, което е в нея: неживо, растително и животинско.

Човекът не трябва да мисли, че той е над Природата и може да прави всичко, което си поиска. Неговата най-главна задача е разумно, осъзнато да стане интегрална част от цялото. Ставайки интегрална част на Природата, той започва да разбира какво е тя и изведнъж открива в нея нови дълбочини: световете Асия, Брия, Ецира, Ацилут, Адам Кадмон и светът на Безкрайността. Той повече не закрива от себе си Природата със своя егоизъм, а започва да я усеща ясно, най-накрая разбира и осъзнава силите, които управляват всичко, в това число и него.

Ето какво е поставено днес пред нас. И затова, ако ние пожелаем и се възползваме от силата на устрема напред, която съществува в много хора по света, то действително ще се устремим към поправяне на себе си, към разкриване на света, към изхода от състоянието на сън, от безсъзнателността. И тогава ще достигнем пълното равенство с Природата, нивото на Твореца.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45455]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение. Д. Баюк (к.ф-м.н., история на науките): Макар че днешната криза на цивилизацията не може да се нарече неочаквана, сценариите за нейното развитие са неизвестни, а липсата на подходящ математически модел не дава възможност да се съди за критичното поведение на обществото.

Социумът се е превърнал в космогонична сила. Обществото е убило околната среда. Почти всичко се прави само заради нови форми на развлечение. Няма насищане обаче, а производството и потреблението на излишни неща приличат на мания, на социално умопобъркване.

Такъв път на социална еволюция води към обща световна криза. Въпросът е само, как ще се извърши смяната на еволюционния режим: чрез силата на разума или по естествен начин – чрез катастрофа.

Човечеството се оказа на края на пропастта, избирайки през 17 век индустриалния път на развитие, потребителското общество.

Приближаващата се катастрофа е обикновено нещо за еволюционно развиващите се системи. Такива катастрофи в историята на биосферата на Земята  е имало не малко. Преходът на ново ниво се става, когато се изчерпят еволюционните възможности на старото – тогава еволюционната система бива разтърсена от криза и се ражда следващото еволюционно ниво, обикновено по – високо от предишното.

[45241]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→