Съобщение: Анкета на CNN: Около 48% от американците очакват, че Великата депресия ще се повтори до една година. Рекордно количество американци – 30%, са заявили, че се страхуват, че ще останат без работа.

Директорът на отдела на CNN, което се занимава с анкетите, К. Холлинг е заявил: „Това не е просто икономически песимизъм – това е икономически фатализъм“.

Безработицата в САЩ през март достигна: сред бялото население – 7,9%, а сред афро -американците – 15,5%. В периода на рецесия на световната икономика 1929-1939 години, наречен Великата депресия, максималното ниво на безработица е било 23,6%.

[45826]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Ричард Хаас президент на Съвета по международни отношения САЩ, директор на Отдела по планиране в Държавния Департамент САЩ): Процесът на глобализация не оправдава очакванията за прогрес в икономиката. Глобализацията не предотвратява икономическите кризи. Всички прогнози за развитие на този прозец се оказаха погрешни.

Участието на страната в процеса на глобализация не води до загуба на нейната социална самобитност, не е способна да преустрои вътрешната стрктура на държавата. Няма свидетелства, че колкото по-демократична е държавата, толкова по-въвлечена е тя в процеса на глобализация.

Нещо повече, глобализацията засега не е в състояние да предотврати войните. Израел и Индия се отнасят към най-глобализираните страни в света, транснационалните корпорации по най-активен начин участват в дейността на тези икономики, но това не пречи на двете държави да участват във военни конфликти.

Реплика: Несъмнено, ако глобализацията се осъществява от егоистични хора, сили, средства, страни, компании с егоистични цели, то тя ще доведе само до увеличаване на противоречията – както скоро ще видим в «европейския общ пазар» – сборище на егоисти, ненавиждащи се един с друг, принудени да зависят един от друг.

Наистина съвременният Вавилон е пред своя крах. Тук няма доброволно обединение за създаване на възможност за постигане на висшата цел – единството и разкриването на Твореца. Затова всички подобни глобални проекти само ще разкрият своята порочност – и в това е тяхната историческа необходимост.

[45831]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок 6

Въпрос: Имам въпрос относно висшите и нисшите степени. Какво означава в нашето състояние да получиш желание от по-нисшия? Какво мога да направя с него и къде да го насоча? Как мога да взема това желание по-скоро и да напредвам без да губя време?

Отговор: В интерес на истината, ние сме между висшия свят и човечеството. Ако искаме да получим желания от цялото човечество, за да ги издигнем и да получим висшата Светлина от горе, за да я предадем надолу, тогава тази схема ще работи. За да го направим, ние трябва да разпространяваме сред широката общественост знание за решението на проблема на общата криза, от която човечеството едва започва да  страда. Има много проблеми напред.

Следователно, ние трябва да предприемем следните стъпки: 1) Необходимо е да дадем на човечеството знание за кризата, която е целенасочена, а не случайна; 2) За да се издигнем, ние трябва да получим от човечеството техните желания да се издигнат, да излезят от тази криза; 3) Ние трябва да издигнем тези желания, за да ги реализираме вътре в себе си; 4) Да получим общо напълване в тях и 5) Да го предадем надолу. По този начин работим: висшият и нисшият.

От 6-тия урок от конгреса в Москва, 12.06.2011

[45492]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №5

Природата инстинктивно, задължително, отчетливо, автоматично поддържа системата на взаимност, взаимна връзка, подкрепа, хармония, глобалност и интегралност – и по такъв начин обезпечава живота. Затова казваме, че Висшата сила, е сила на любовта.

Но в неживата, растителна и животинска природа, има още едно „малко” допълнение – човека, човешкото общество, което не се подчинява на този закон. То, специално е създадено такова, за да се развива произволно, под натиска на своя егоизъм.

Представете си огромна система, в която една част – при това най-развитата, най-ефективната, най-деликатната – не работи в унисон, в хармония с цялата останала система. И ето, че постепенно, цялата тази система стига до пълен дисбаланс.

Точно това започваме да усещаме сега. Човешкото общество се явява като рак, тумор, унищожаващ всичко останало, нарушаващ цялата хармония и естествено, при това предизвиква върху себе си съответната обратна връзка.

Как да стигнем до хармония? Защото в противен случай, като резултат ще унищожим целия организъм. Това, вече става ясно. Не е необходимо да бъдеш пророк, за да видиш накъде вървят нещата.

За това говори науката кабала: по какъв начин трябва да се поправим, изучавайки законите на общата Природа. Не трябва да навлизаме в мистика, да се занимаваме с астрални явления – просто трябва да изучим законите на затворените глобални, интегрални системи, които се наричат също аналогови. Те са ни известни от техниката. Има огромен научен материал, който е математически ясно формулиран – за това по какъв начин, затворените системи поддържат своето вътрешно равновесие.

Трябва да изучим себе си, като несъвпадащи с тази система в своите действия, желания, мисли. И ако действително искаме да постигнем някакво нормално съществуване, дори на нивото на нашия свят (не говоря за онова, което разкриваме допълнително, когато влезем в хармония с Природата), в такъв случай ще се включим в общата хармония.

Днес, може би тя ни се струва отчасти ненужна, неприятна – и освен това, Природата вече оказва натиск, принуждава ни и изисква от нас вътрешни усилия, вътрешни силови действия по промяната на самите себе си. Защото, да се намираш в хармония с цялата заобикаляща те Природа, означава да се съобразяваш с нея, а не просто да я използваш и опустошаваш.

Как и в какво можем да се променим? За това, науката кабала говори в раздела „Поръчителство”.

Поръчителството е взаимното задължение на всички нас (не само по отношение на нас самите, а изобщо към цялата Природа): да постигнем абсолютно, пълно взаимно разбиране, общо равновесие. В терминологията на кабала, това е Малхут на света на Безкрайността – с други думи, общото, взаимно свойство отдаване и любов.

„Свойството любов” означава, че вземам под внимание потребностите на другия като свои собствени. Именно по този начин взаимодействат на биологично ниво всички части на нашия организъм. И Природата ни принуждава да стигнем до това в нашия общ социален живот – по пътя на общественото обединяване помежду ни. Тя може да ни принуди към това и чрез страдания, но ако се движим осъзнато в тази посока, тогава ще се поправим бързо, удобно и леко. Именно това ни предлага науката кабала.

От 5-тия урок на конгреса в Москва, 11.06.2011

[45610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №1

„Свят” в кабала, се нарича всяко състояние на творението. Ние се спускаме и издигаме по стълбата на световете Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия. Дори сегашното ни състояние, също се нарича „наш свят”.

Всичко започва и завършва със състоянията на света на Безкрайността. Разликата между тях ни говори за целта на творението.

Първоначалното състояние на света на Безкрайността е съвършено и неосезаемо. То прилича на капката семе, от която после ще се развие плод и ще се роди човек. Едва когато порасне, той ще достигне своето зряло, осъзнато състояние, разбирането: къде е, какво е, какво става с него. А всичко това произлиза само от някакви малки генетични данни.

И ние сме се намирали в същото състояние в света на Безкрайността – като капка семе, от която трябва да се зароди всичко. После минаваме през второ състояние – етап на развитие. И накрая, в третото състояние се издигаме на най-високото стъпало и стоим всички заедно в едно огромно желание, което се нарича Адам.

„Адам” означава „подобен”. С други думи, ние сме напълно подобни на светлината, на Твореца. Излизането на това ниво е задължителен, казва науката кабала. И началото на този подем, вече виждаме в нашето сегашно състояние. Спускайки се отгоре надолу, стигнахме днес до махсома, т.е. до бариерата преди излизането нагоре и цялото човечество стоим пред него.

И не е важно, че в света има само няколко милиона души, които се интересуват единствено от това как да преминат във висшия свят. Цялото останало човечество го подкарват напред чрез страдания. Докато ние се устремяваме напред не посредством страдания, а благодарение на собствения си стремеж. В това е разликата между нас и общия свят. За разлика от масите, ние напредваме сами – напред ни тегли нашето желание.

Така че, съществуват две сили, които ни движат към целта. Първата сила, е силата на увличането напред, увличащата сила, а втората сила е подтискаща. Тя частично съществува и в нас – ние също частично биваме подгонвани отзад и частично сами вървим напред. Но масите биват подтиквани напред само чрез страдания.

Ето такова е „разделението на труда”: ние трябва да вървим напред, да организираме себе си, да разбираме какво изисква от нас Природата. А тя иска да я разкрием, да разкрием нейните висши състояния, да се адаптираме към тези състояния, да излезем на следващо ниво на вечността, на съвършенството. Към това ни тегли Природата.

И същевременно, трябва да мислим как да помогнем на останалите маси, които нямат тази възможност, които страдат, изпитват огромен натиск и изобщо не си представят какво ще стане с тях нататък.

От 1-вия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45460]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Еволюционните биолози от университета в Лозана (Швейцария) са успели да докажат, че алтруизмът в живите същества е възникнал в резултат на ЕГОИСТИЧНИЯ естествен подбор, тоест вродените ЕГОИСТИЧНИ качества се явяват необходими за оцеляването на роднините.

Те са показали това чрез пример с роботи, чието програмно обезпечаване се е модифицирало с помощта на еволюционни алгоритми, ИЗОБРЕТЕНИ ОТ ХОРА – ЕГОИСТИ.

Както гласи правилото на Хамилтън, че за егоистичните особи е ЕГОИСТИЧНО изгодно да пожертват своето време и ресурси заради благото на роднините, защото това има егоистичен смисъл от гледна точка на съхраняване на гените. Първо Хамилтън е дал на ЕГОИСТИЧНИЯ алтруизъм разумното за ЕГОИСТИТЕ обяснение от гледна точка на ЕГОИСТИЧНАТА еволюция и е извел формулата, по която трябва да се проявява ЕГОИСТИЧНИЯТ алтруизъм в кин-отбора.

Реплика: Отделените думи са мои, за да покажат, че за никакъв истински алтруизъм не става дума, а само за действия по отдаване, за да приведат себе си или своето потомство към по-добро състояние.

Още веднъж бе показано, че действията по отдаването не се явяват показател за алтруизъм, както смятат хората, а само намерението да напълниш/да изпълниш желанията на другия без някаква изгода за себе си. Това е възможно само, ако Висшата Светлина промени нашия егоизъм (намерението да получа за себе си) в алтруизъм (намерение да отдавам на другия).

[43590]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение: Г. Х. Попов, доктор на икономическите науки, Президент на „Международния съюз на икономистите”, Генерален консултант на Икономическия и Социален Съвет на ООН, автор на работите: „Проблеми на теорията за управление”, „Ефективно управление”:

Необходим е модел на цивилизация, която изразходва малко енергия – общество със социални гаранции, отхвърлящо конкуренцията, преодоляващо расовите, половите, националните и личностните противоречия, с ориентация към духовното развитие.

Неразумното развитие на съвременната цивилизация се основава на растящото производство и потребление на енергия. Ако претенциите на бедното население на планетата за подобряване нивото на живота не се обезпечават с ръста на производство на енергия, то социалната криза е неизбежна. Възможна ли е цивилизация, не просто икономисваща енергия, а по принцип алтернативна на изразходващата енергия?

Реплика: Все пак, всичко опира до късогледия егоизъм на ръководителите на държавите. Те не са в състояние да осъзнаят необходимостта да се договорят за рязкото изменение на ориентацията на обществото от потребление, на материално обезпечаване на всички с необходимото и напълването на желанията с духовното.

Съгласно кабала, всичко съществуващо се състои от желание/съсъд и напълване/светлина. Привличайки самата светлината, вместо нейния заместител в нашия свят с излишните напълвания от храна, секс, богатство, власт – ние ще получим пълното усещане за висшето вечно напълване.

[43490]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Сутрешен урок от Москва

Кризата обхваща света и хората я усещат, усещат че става по-лошо. И действително, по-добре няма да е, ако не започнем да поправяме егоизма си, благодарение на хармонията с Твореца или, което е едно и също, с обкръжаващата Природа.

Затова трябва да търсим хора, които ще се отзоват на призивите ни, ще разпространяват, «ще доставят» информация, по-добре ще работят в интернет. Тъй като интернет практически е единствената ни възможност да бъдем безплатно навсякъде. На първо място, трябва да приведем себе си в порядък, а от друга страна, когато започнеш да организираш другите, то и ти сам се организираш.

На първо място за нашата работа ни трябва вътрешно обединение, а най-главното в нея разбира се е разпространението.

Кризата съвсем явно ни показва, че трябва да се грижим повече за другите, отколкото за себе си. По-бързо ще достигнем до целта, възползвайки се от най-надеждния път, ако разпространяваме кабала. Защото Творецът, посредством приближаващата се криза, ни показва, че нямаме време за себе си. Имаме време само за света: като го организираме, ние ще организираме и себе си и ще се поправим.

Глобалната криза започна явно да се проявява едва преди няколко години. Да, екологията отдавна крещеше, че сме в беда, но именно икономическата криза ни застави да се хванем за главата. Защо именно икономическата? Защото тя отразява егоистичните връзки между хората: когато тези връзки станат глобални и интегрални, това вече е проблем…

Какво е това «икономика»? Икономиката е демоснстрация, израз на икономическите ни връзки: колко всеки от нас иска да заработи, но не може, и се удовлетворява с това, което му позволяват икономическите, егоистичните възли , взаимоотношенията въз основа на принципа «аз на тебе, а ти на мене». Т.е., икономиката е чист вид егоизъм, в своя явен, твърд, реален вид. И когато тя изведнъж навлезе в глобалност, в интегралност – става ясно, че това състояние ѝ е съвсем противоположно.

Ние можем да се споразуем за какво ли не – дори за атомните въоръжения – защото се страхуваме. Но за икономиката практически е невъзможно да се договорим – всеки дърпа чергата към себе си. А как иначе?

Тук е съсредоточен най-големият ни проблем. Икономиката в света вече се проявява като глобална, интегрална, взаимосвързана, взаимо-задължаваща система, а хората още не са готови за това.

Това е най-големият разрив, който може да съществува в нашия свят, най-голямата демонстрация на това, че ние не съответстваме на системата, която се проявява пред нас.

Хванали са ни в мрежа, в аналогова матрица, всички части на която зависят една от друга. Ние се включваме в нея не по своя воля, а вътре сме както и по-рано свързани със старите връзки на егоистичната икономика – и няма къде да се денем. Това е призив на природата, която явно ни показва: «Деца, нямате време вече!»

Трябва сами да вървим напред и да смегчим това състояние, да приведем човечеството към пълно съответствие с тази матрица – по пътя на обясненията, възпитанието и т.н. Ако не напредваме в тази насока поне малко, според силите си, то кризата наближава.

Матрицата има своя програма за сближаване с нас и като резултат, в света възникват още по-големи противоречия, чак до революции, войни, всевъзможни катаклизми и т.н.

Събуждането на някой вулкан предизвиква сериозни последствия в глобален мащаб. А ако се събудят наведнъж 20-30 такива вулкана? Ние сме заложници на неизвестността. Ние седим на буре с барут – на нашeто Земно кълбо, в което клокочат титанични сили. Трябва да разберем това и да не предизвикваме Природата на рязко отношение към нас. А ние, обратно, нарушаваме нейното равновесие, далеч не само в екологичен смисъл.

И затова цялата наша група, всички които са с нас, трябва да се занимават с разпространение. Природата ще ни принуди към него. Само така ще се промъкнем напред – и по този начин ще се доближим до подобие с глобалната матрица.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 14.06.2011

[45695]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Може ли да има такова нещо, че хората, заемащи първите редици в таблицата със заплатите, в действителност си подлагат крак? В книгата си „The Spirit Level”, английските изследователи Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет доказват с цифри, че неравенството на доходите се явява причина за болшинството от социалните болести в развитите страни.

Всичко решава един прост критерий: съотношението на доходите на високо заплатената върхушка на обществото и ниско заплатените непривилегировани. За опростяване на картината авторите изчислили средната заплата на 20% от началото на списъка и на 20% в края му.

Самите учени се смутили от резултатите, събрани за 30 години с грижливи наблюдения. Оказало се, че неравенството на доходите предопределя на практика всички проблеми на обществото. И което е най-удивително – тази диспропорция нанася вреда не толкова на тези, които заработват малко. В последствие от неравенството в еднаква степен страдат всички.

Като пример, статистиката за детската смъртност, очакваната продължителност на живота и затлъстяването е по-добра имено в тези страни, където е по-малка разликата между най-богатите и най-бедните. В САЩ хората с наднормено тегло са шест пъти повече, отколкото в по-”равната” Япония. При гръцката младеж е по-малка вероятността от ранна смъртност и е по-голяма надеждата за дълголетие, в сравнение с американската.

В САЩ, Великобритания и Португалия висшите кръгове заработват в 8-9 пъти в повече, в сравнение с нисшите, в същото време в Япония и Швеция – е само 2-3 пъти. Много очевидно това се проявява в психическите разстройства – особено при депресиите и всевъзможните страхове. За една година в Испания, Италия, Германия и Япония психическа помощ са потърсили един на всеки десет човека. В Австралия, Канада, Нова Зеландия и Британия – минимум един на всеки пет човека, а в Америка, рекордьорка по неравенства, – повече от един на всеки четири човека.

Тази същата тенденция се проследява в показателите на училищната успеваемост, в количеството затворници и в много други сфери. Опитите да се обяснят тези данни с различните жизнени нива са се увенчали с неуспех – въпросът не е в големината на доходите, а в техния дисбаланс. Неравното общество оказва по-силно въздействие, превръщайки материалните аспекти на потребление в мерило за социалния успех.

Йерархическата система принудително насажда своята стълбица от приоритети, заставяйки хората да се конкурират за статус, което води до ръст на престъпността, душевни проблеми и криза на взаимното доверие.

В 30-те по-богати страни на света охолството не прави хората по-щастливи. Все по-често вредата от неравното разпределение на доходите превишава ползата от икономическия разцвет. Възниква резонния въпрос: възможно ли е, традиционният двигател на прогреса да се е изчерпал и да се нуждае от замяна?

Ако обществото е болно, ако на душата на хората е зле, богатството се оказва безсилно. Приведените в книгата данни показват, че съвременните проблеми не се решават с никакви пари. Изясни се, че социалният дисбаланс, по-рано считан за норма, нанася сериозни вреди. Загубеното доверие разрушава обществените и икономически институции. Насилието, престъпността, крахът на образованието, влошеното здравеопазване, безпомощността и страданията, прекомерният излишък на пари и фалшиви ”възможности” – всичко това са преки резултати от неравенството.

В създалата се ситуация, авторите предлагат да се премине от система на егоистично потребление към по-дружелюбно и сплотено общество, проповядващо не безкрайното преследване на лесна печалба, а на общите интереси, които ще ни издигнат на ново стъпало. Неслучайно заглавието на книгата („The Spirit Level”) се превежда също така ”ниво на духа”.

[39540]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Д-р. Ангелов, Бостън: По всички признаци бедата приближава. Какво да правим?

Първото, което правим, е да отхвърлим този факт, че бедата приближава. Дори и да има признаци, ние притежаваме способността да не ги забелязваме. Да направим паралел между диабета и кризата, която с бясна скорост приближава.

Пациентът с наближаващ диабет не вижда или не иска да види признаците на приближаващата беда. Сега ми е добре. Радвам се на живота. Толкова вкусно и блажено е в калейдоскопа на сладостта. А проблемът е в това, че именно нашето мирозрение и изгражда условията за това заболяване. Ако човек не ядеше толкова сладко, то и диабет нямаше да съществува, но това е толкова вкусно, а и отвсякъде ми рекламират разни сладки и вкусотии. А и как само са опаковани. И как ухаят. Как да се въздържи човек?!

Но ето че идва прегледът при лекаря, при който се забелязва наближаващата беда. Докторът се опитва да покаже на пациента всички възможни последствия в живота и да насочи болният към това, как да промени живота си – да се храни здравословно, да се занимава с физически упражнение, да се справя правилно със стреса . Дори рисува на пациента картината на кризата, в която болният може да попадне и то със всевъзможните усложнения.

Само че какво са тези празни думи за пациента?! Нищо! Той продължава да яде сладко – е какво, да спра да живея ли?! Минава време,  пациентът получава всички усложнения, предсказани от специалиста, преминава от таблетки на инсулин. Настъпва състояние на отчаяние и изведнъж той си спомня думите, казани му от доктора още в самото начало. И тогава заради това състояние на отчаяност, той започва да се храни по правилен начин, да се занимава с физически упражнения, променя начина си на живот и постепенно спира таблетките и инсулина, но вече е получил някакви необратими проблеми.

Днес човечеството стои пред точно същия избор. Ние можем да достигнем до хубавото и спокойно състояние или чрез кризата, която вече приближава, или по добрия път. Какво имам предвид? Днес всеки от нас потребява повече от колкото има нужда. Средствата за масова информация буквално ни бомбандират с това, че трябва да продължаваме със стремежа си да трупаме. Как още не си си купил това и това?! А още и това?! Или и другото?! Купувай! Имай! С това икономиката ни ще стане по-стабилна. И ето ние купуваме и купуваме… а за това трябва още повече да работим…

За какво ни говорят специалистите? Купуваме вещи, за да получаваме удоволствие… но още веднага след като си купил поредната вещ и  удоволствието угасва и трябва да купуваш нещо ново.

А къде можеш да откриеш удоволствие, което никога не гасне?

Отговорът е очевиден – в общуването с любимите ти хора! Но затова няма време, тъй като трябва да работиш, за да си способен да купуваш вещите, от които получаваш удоволствието, което гасне в момента на покупката или на другия ден.

Но в резултат на кризата, както казват специалистите, много скоро вече няма да можем да си позволяваме всички тези разкошни вещи. А ще имаме проблем дори и с най-необходимото! Това е същото както и с доктора, който вижда последствията от пагубния начин на живот, и така може да предскаже диабета.

Не вярвате? Ами тогава по трудния път чрез глад, разруха, грабежи и безпорядък ние все пак ще достигнем до това, че трябва да живеем заедно, да си   помагаме един на друг, да употребяваме само най-необходимото и да се грижим за всички, които ни обкръжават. Да учим законите на природата, за да живеем в равновесие и баланс с нея. Да намерим истинска радост в общуването с близките. Но трябва ли да преминем през всичките проблеми?

Какво не правим както трябва сега, че ни превеждат през криза?

Ние сме загрижени само за самите себе си, печелим незаслужено на гърба на обкръжаващите ни. По-рано ценообразуването се пресмяташе според стойността на изхабените време и материали. Да кажем, бутилка вода струваше на производителя 12 цента. Продаваха я за 25. Всички ние бяхме доволни и на всички им стигаше. Но днес бутилка вода можеш да си купиш за 2, 5 долара, въпреки че този, който ви я продава, е заплатил за нея същите тези 12 цента. Всичко обаче се диктува от търсенето.

Така ние раздухме всички цифри и съвестта изчезна от нашите отношения. Собствениците на компаниите си определят баснословни заплати, докато в същото време работниците в предприятията страдат. Медицинското обслужване струва толкова скъпо, че в скоро време всички предприятия ще се изнесат зад граница, тъй като там никой не трябва да плаща за медицински застраховки, а и заплащането за труда е нищожно. Заставят ни да купуваме и да вземаме заеми точно както заставят и болните от диабет да ядат тези сладки вкусотии. Главната ни задача е да живеем за чужда сметка.

И така, какво трябва да знаем? Какви са законите на природата? Трябва ли да вървим срещу тези закони, така че след кризата и страданията отново да стигнем до изпълнението на същите тези закони? Съвсем не е задължително.

И така, сега ние увеличаваме нашето потребление, игнорираме близките и нуждите на другите, разделяме се и се отдалечаваме един от друг, конкурираме се и се стремим към превъзходство един над друг. Какво става след катаклизмите? Хората започват да бъдат доволни и от минималното, но при това се радват на живота, разбирайки неговата важност. Хората си помагат един на друг, понеже именно в това е залогът за преживяване в тежки условия и получават удоволствие от радостта на ближния, както майката се радва на постиженията на детето си. Конкуренцията се сменя със сътрудничество и по този начин прогресът се ускорява. Ако всеки е загрижен за обкръжаващите го, защото е разбрал, че от тяхното благополучие зависи благополучието на всекиго, то няма проблем в загрижеността за ближния.

И така, не е ли вече време да преминем през страданията и инжекциите инсулин, така че в края на краищата да променим стила си на живот? Наистина ли трябва да чакаме страданията, за да разберем, че трябва да живеем по законите на природата?

Изборът е за всеки от нас. Ако във фашистка Германия  нямаше информация за наближаваща заплаха и трагедия, то днес в интернет има и предупреждения за наближаваща заплаха, и лекарството, за да бъде предотвратена кризата. Изборът е на всеки от нас.

Бъдете здрави,

Д-р Ангелов, Бостън.

[44631]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→