Световен конгрес в Москва, урок №1

Върху нас действат две сили: тласкаща ни отзад и дърпащи ни отпред. Съответно, и в нас има две възможности да постигнем целта, казва науката кабала.

1. Ако направим така, че силата, устремяваща ни напред е по-голяма от силата, която ни тласка отзад – то ще се придвижваме комфортно, бързо, с разбиране и желание.

Тогава пред нас се разстила много приятен и кратък път към поправяне на себе си и към разкриване на съвършеното ни състояние. И в такъв случай ще видим сегашното състояние като повратен момент, като трамплин към много добър, хубав скок нагоре.

2. Ако не се устремяваме напред сами и не помагаме на всички останали, на цялото човечество, тогава отрицателната сила ще ни подгони напред чрез страдания. И разбира се – те могат да станат много големи, глобални, отчитайки цялата наша взаимосвързаност в съвременния свят.

По такъв начин, хората, усещащи днес влечение, устрем напред, трябва да разберат също, каква отговорност е възложена на тях пред целия свят. И тук се крие тяхното възнаграждение: да се устремят към целта, да водят напред – това е огромна, благородна задача.

Ето защо сега създаваме в интернет специален портал и събираме за него огромно количество материали. Ние поддържаме връзка с много социолози, политолози, учени, които се занимават с текущото състояние на обществото, на света в различни негови области. И виждаме колко са озадачени от това, което става.

Учените разследват сегашното състояние на ресурсите на човечеството – това, което е останало на наше разположение (газ, нефт, вода, въглища, метали, почва – всичко онова, което Земята ни дава) и те са в ужас, доколкото ние се намираме на самата граница на изтощение на нашите ресурси. Затова излязоха и продължават да излизат много статии, които сега събираме. Това е огромен материал.

Има също и огромно количество материали по възпитанието. Тъй като достигнахме до това, че не можем да възпитаваме човека. Да му дадем каквото и да е образование можем, макар и да не е ясно ще намери ли след това работа.

Но не умеем да създаваме човек, т.е. от малко дете, „от малко животинче“, каквото то се ражда, да възпитаме Човека, който пребивава в хармония, в добра връзка с останалите, както иска от нас глобалния свят. Трябва правилно да обясним на хората, какво означава „глобален“ – с други думи, напълно взаимосвързан свят.

Аз започнах обучението си и работата по изучаване на биокибернетичните системи, т.е. системите в организма: как той поддържа себе си, как съхранява вътрешното равновесие, хомеостаза с обкръжаващата природа и вътре в себе си. Това е потресаваща система. На нейната основа е построена медицината: с помощта на анализи и изследване, лекарите проверяват различните параметри на организма: кои от тях се намират в равновесие между себе си и кои не.

Съставени са специални таблици, които показват как съществуват, в какво състояние се намира нашата вътрешна система: поддържане на налягането и всевъзможните температури, съответствието на всевъзможните електролити, киселини и т.н. Става дума за огромен блок от взаимосвързани данни.

Точно такова е днес и нашето световно общество. Няма как да го разделиш вече на отделни страни по стар навик. Но ние психологически още не сме готови за това, не го разбираме.

Трябва да се развиваме и да разберем глобалната система, да разберем равновесната връзка в която тя трябва да поддържа себе си. Това равновесие ни дава усещането за нормален живот.

Веднага щом някоя част излезе от общия организъм на човечеството, от правилната взаимовръзка с другите – веднага се появяват болестите. При това те могат да възникват в най-различни системи и да се проявяват под най-различна форма. Ние все още не разбираме това, учените едва сега започват да изследват глобалните механизми.

За поведението на аналоговите системи, на глобалните системи, на затворените системи, ние знаем от техниката. А ето човешкото общество, ако започнем само да си представяме това – ще се прояви ужасяващо несъответствие с това, което е днес. Но Природата помалко ни придвижва към глобален поглед върху света.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45449]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №1

В продължение на хилядолетия ние сме вървели напред, според нивото на бавния растеж на егоизма и съобразно него се е развивало и обществото, технологиите и всевъзможните науки.

След това, в периода на Възраждането, е започнал по-голям подем, който достига своя пик в нашия век, в потребителското общество.

И когато този егоизъм достигна определена величина, той изведнъж се затвори, „прекъсна полета си“ – и неговата графика сега представлява хоризонтална линия. По-нататък той няма да расте.

В това състояние човечеството започва да усеща депресия, без да вижда с какво още може да напълни себе си. По-рано, намирайки се на междинни етапи на развитието си, ние винаги сме се стремели към нещо по-голямо. Всеки път следващото състояние ни се струваше по-добро от текущото и искахме да го постигнем. Раждахме деца, надявахме се, че ще им бъдат по-добре, отколкото ние, че техният свят ще бъде по висш, по-мъдър и т.н.

Но днес ние не искаме да раждаме деца, тъй като не виждаме как ще се подобри животът им. Чувстваме, че егоизмът няма накъде повече да расте. Дори започнахме да изоставяме най-амбициозните си космически програми. Всичко върви на залез.

А освен всичко това, източниците, ресурсите не ни дават възможност да се развиваме по свободна траектория. Започваме да изтощаваме сами себе си – и от гледна точка на енергията, на ресурсите, и от гледна точка на вътрешния си потенциал. Няма накъде да растем, няма към какво да се стремим. „Нещо нищо не ни се иска“.

Повече от 50% от хората в света изпитват в една или друга форма депресивни състояния. Става дума вече не за наркотици, терор, разводи, взаимно отчуждение, конфликти между деца и родители. Всичко това са симптоми, показатели за това, че егоизма започва да се „издъхва“. Той вече не може да напълни себе си на текущото ниво, на нашата малка Земя.

Егоистичните желания се състоят от две групи:

1. Храна, секс, семейство. Това са естествени желания, те действат във всеки човек и всяко животно.

2. Богатство, власт и слава (което в своята същност е едно и също) и знания. Тези желания са обществени.

Днес и едните и другите желания повече не растат. Те сякаш са достигнали максимума, пика и засега стоят на предишното си ниво.

Скоро те ще започнат да се снижават. На човек не му трябва всичко това, той ще започне да се отрича от своите „завоевания“, вътрешна опустошеност, защото нови желания, нови напълвания не се предвиждат. В нашият свят тези шест желания изтощават себе си и това е също една от причините, една от съставните, които ни подтикват към преминаване на махсом – бариерата между световете. Те ни тласкат отзад, чрез страдания.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45549]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен Конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок 2

Мъдростта на кабала обяснява, че ако искаме да се върнем към нашия корен (точно това е към което се стремим и е важно за нас), ние трябва да се издигнем над нашата природа към по-висшето измерение, над Махсом (границата, разделяща ни от духовното). С други думи, трябва да извършим действие, противоположно на разбиването на това уникално създадено желание: Трябва да се свържем един с друг отново.

Нашият егоизъм не изчезва във връзката ни; по-скоро ние придобиваме силата да го преодолеем. Така, силата на нашето обединение е 620 пъти по-голяма отколкото е била изначално в момента на нашето създаване, и затова ние чувстваме и разбираме себе си, реалността и Творецът такива каквито са. Затова растем в нашия свят и се развиваме от неживото към растителното, животинското и човешкото ниво, където човешкото ниво предполага подобие с Твореца.

Ние сме се развивали много години на човешкото ниво, докато нашето его е станало толкова голямо, че не можем да се разбираме един друг както преди. В предишните поколения сме били свързани един с друг. Всеки е чувствал, че принадлежи на семейство, че има дом, родители, деца, внуци. Знаел е, че има роднини и приятели, които могат да му помогнат в трудни моменти. Хората са били прикрепени към своите семейства и са живели в големи семейства, родове и племена.

Днес ние бързо се отделяме от нашите близки, а нашите деца се отделят от нас дори по-бързо. Връзката между нас е загубена и ние не чувстваме нужда от нея. Семейството не изглежда като нещо задължително. Няма значение, че сме сами; чувстваме се свободни така. Нашето егоистично желание е пораснало толкова много, че не ни е грижа за нашите роднини и малко се интересуваме от приятелите си.

Преди сме имали много приятели. Участвали сме в различни клубове и сме се срещали с хора, които имат подобни интереси. Днес човек почти няма приятели. Хората предпочитат да бъдат сами. Те са безразлични към страната си и могат да се преместят да живеят на друго място с лекота. Светът е станал кръгъл и без граници.

Още повече, развитието на егото ни е довело до точка, в която сме загубили естествената егоистична връзка помежду си. Егоизмът ни е подготвил за състояние, където можем да се обединим чрез връзките на нова свързаност, която ние реализираме и завършваме, така че всички граници и естествени различия между нас, причинени от нашето его, изчезват и ние можем да се издигнем на нивото (човек), организирано не на нивото на роднинството, а според духовното величие.

От 2-рия урок на конгреса “UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44893]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение (А.Назарчук, PhD, проф МГУ): Вследствие на глобализацията в съвременния свят, държавата е изложена на натиск и е принудена постоянно да се адаптира и да решава въпроси за новата си структура, роля и място в социалния живот.

Глобализацията ни поднася нова пространствена организация на социалната реалност, и тези изменения именно засягат правителствата. Разделените по-рано икономически системи в света започнаха интензивно да се интегрират. Световната икономика открива своето синтетично единство, в сравнение с традиционно изолирания свят на националните икономики. Без взаимодействието на всички държави заедно е невъзможно да се противостои на негативните промени на обкръжаващата среда.

Промяната в националната структура ще промени нашите обичайни представи за задължителния политически ред. Глобализацията създава препятствия за опитите на държавите да създадат на своя територия микро климат за националните идеи. Започна разрушаване на представата за държавата, като ценност.

Причина за упадъка на институционалния ред станаха комуникациите по интернет. Именно държавата се оказа жертва на новите комуникации. Свободата за обмяна на информация разчупи държавните граници. Държавата вече не заема централно място – и назад път няма.

Системите за масова информация (СМИ) образуват плътна информационна мрежа, затваряйки медийното обкръжение на човека с продукцията на масовата култура и с потока на рекламата. Оптимистите се радват, че новата медийна среда израства не от старата официозна система на СМИ, спускана отгоре надолу, а израства отдолу нагоре. На глас имат право ползвателите на мрежата, създавайки блогове, форуми, професионални интернет общества. Този поток от информация притежава авторитет на обективност и изнася на повърхността филтрирана и обогатена информация, неотстъпваща на професионалните СМИ. Много от тези източници имат внушителна аудитория и обществено влияние, анулирайки материалния и властен контрол на държавата.

Образува се измамно впечатление, за свобода от контрола на държавата. Но тъкмо новите средства за комуникация предоставят възможност за пълен контрол над комуникациите…

[45402]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес Москва, урок №1

Девизът на нашия конгрес е ” Бъдещето е в единството на света”. Аз съм трогнат, че след много години, в които изучавам науката кабала, най-накрая започва да се проявява това световно единение, или по-точно необходимостта от него. В продължение на милиарди години от развитието на нашия свят, а също така в развитието до неговото зараждане, всичко се отправяше имено към тази точка – точката на осъзнаване от необходимостта за обединяване. Едва сега тя започва да се пробужда, да се проявява, да показва своята необходимост. И ние с вас се намираме в самия център на това осъзнаване. Всичко започна с това, че единствената сила на Природата, силата на отдаване, или Твореца, което е едно и също, започна да действа, да еманира, да създава материята. Първо – духовна материя, тоест желанието: желание за напълване, желание за развитие, желание да усетиш себе си и всичко около себе си.

Това желание се развива под въздействието на първоначалната сила, силата на Природата. Стадиите на неговото развитие ние изучаваме като ”четирите стадия на разпространение на пряката светлината”.

Цялата цел на развитие на творението, или желанието, се състои в това, то да стане подобно на цялата природа, в целенасочена хармония, с други думи, в подобие с Твореца, в сливане с Твореца, защото сливането се постига чрез подобие на свойствата.

Необходимо е материята, т.е. желанието, противоположно на светлината, противоположно на свойството отдаване, в крайна сметка да премине всички етапи на своето развитие и да осъзнае, че най-висшето, най-доброто състояние – това е подобието на светлината, подобието на съвършената Природа, хармонията с нея, единството с нея.

Обаче, за да постигнеш такова състояние е необходимо да усетиш първо пълната му противоположност, т.е. да се усетиш свойството, напълно противоположно на светлината, да изпиташ егоизъм, жестокост, желание да мислиш само за себе си, да усещаш единствено само себе си, неспособността да усещаш другия, да мислиш за другия, ако това не е заради самия теб, ако това не ти носи лична изгода, ако това не означава да използваш другите. По такъв начин, в творението трябва да се проявят такива свойства, които да са напълно противоположни на светлината.

В нашия свят такова творение се явява човека, който изминава огромно количество исторически етапи на развитие, докато не достигне усещането,че главното е осъзнаването, че той е напълно противоположен на силите на Природата.

Това е сложен и продължителен процес. В продължение на стотици хиляди години ние вървим напред и малко помалко в нас е укрепвал егоизма. Външно ние виждаме как човек се е развивал в своите социални формации, докато достигне днешното си състояние. Като цяло това е егоизъм, това желание постоянно ни е тласкало напред чак до днес. И ето сега в последно време, ние започваме да се убеждаваме в това, че това е егоизъм, тази наша природа се явява в действителност наш враг, единствен враг. Защото откъсвайки ни един от друг, тя практически ни лишава от възможността нормално да съществуваме даже на нивото на този материален свят.

Ние ставаме все по-затворени, твърди, обособени, плашливи, заемаме отбранителна позиция и по такъв начин се лишаваме от нормален живот, загубваме смисъла за съществуване. И действително: за какво живеем? Само за да се отбраняваме, да се защитаваме. Само за да се впишем в някакви рамки и да просъществуваме в тях за някакво време в някакъв комфорт и безопасност? И това е всичко?

Ето такъв се чувства човек в нашия свят, който през това време става все по-жесток по своето естество. Ние сами го правим такъв, към това ни тласка нашия егоизъм. И всичко това, в случая се проявява в голяма криза. В някои държави тя се усеща повече, в други – по-малко, но тя назрява. Както и да я скриваме, ние нищо не можем да направим с нея. Тя се проявява в икономиката, в социалното устройство, в упадъка на семейството, във всички проблеми възникващи в обществото: криза във възпитанието, наркотици, терор и т.н.

Във всичките сфери на практическата дейност човек се сблъсква с многобройни кризи, в крайна сметка – това е криза на нашето противоборство с Природата. И естествено, само в тази си същност тя може да бъде поправена.

Няма друг начин, по който да я поправим. Ние виждаме, как се стараят ръководителите на държавите, как властите не могат нищо да направят, даже тираните с помощта на парите и армиите които имат. Светът неминуемо върви към катастрофа. Силата, властта все още се опитват да задържат света в предишните му рамки, но вече не е способна на това.

От урок №1 конгреса в Москва, 10.06.2011

[45326]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №1

Кабала е методика, която говори за това, че трябва да се обединим помежду си, че такъв е планът на Природата – на единната Сила, която държи цялата вселена, всички нас, цялото мироздание.

От времето на Древния Вавилон, тази наука е скрита за човечеството като цяло. В нея е казано само, че ще се предава чрез малко „ручейче”, от учител на ученик, в продължение на много хиляди години, от древния Вавилон до сегашното време, докато нашият свят не стане съвременен Вавилон – не се превърне в едно цяло.

Това означава пълна взаимовръзка, независеща от граници, страни, континенти, народи, раси, групи, религии, които са възникнали по пътя. Между нас ще се появи такава взаимна зависимост, която ще премахне всички тези прегради.

Но от друга страна, нашият егоизъм ще се запази и развие, в резултат на което още повече ще се ненавиждаме, ще се отблъскваме един от друг, автоматично, подсъзнателно, инстинктивно ще мислим само за себе си, без изобщо да приемаме под внимание другия и само максимално ще го използваме за своя изгода. Такава ще бъде нашата природа след 3700 години – пише в кабалистичните източници.

Ще стигнем до огромен егоизъм и той ще бъде естествен за нас. Дори няма да разбираме, че е особен – просто, това сме ние и такъв е нашият живот. И все пак, този егоизъм, заедно с нашата огромна интегрална връзка, с комуникацията, която сме създали помежду си, в крайна сметка отново ще се превърне за нас във Вавилон.

А освен това, на последния етап от развитието на огромното егоистично общество, когато то става вече и глобално, ние на практика изтощаваме всички ресурси на Земята и източниците на енергия – водата, изкопаемите, металите, нефта, въглищата, газта. Всичко това идва към края. Дори ако искаме да продължим да увеличаваме още своя егоистичен потенциал, това вече е невъзможно.

Обществото на потреблението, което се разви през 20-ти век, само изтощава себе си, опустошавайки всички земни ресурси. В резултат, дори физически не можем да продължим да живеем по този начин. Стигнали сме до такова противостояние един с друг и със заобикалящата ни природа, че това ни принуждава да предприемем нещо.

Нашето общество става друго – неуправляемо. Виждаме, как в различните страни, особено в последно време, стават непонятни на пръв поглед революции, как комуникацията, връзката между хората ги кара да искат социални промени. Но ние, все още не разбираме как и защо се случва това: днес – там, утре – вероятно тук и на всяко друго място. Не виждаме към какво води това.

И ето в такова състояние на обърканост, на неразбиране на следващия етап, виждаме как на света отново се разкрива науката кабала. Помня, че когато учех при моя учител, двамата посетихме особени кабалистични места и седяхме там заедно, един срещу друг. И в тези вечери, той се опитваше да ми разкаже, че ще настъпи такова време, когато кабала ще се разкрие.

Какво значи „ще се разкрие?

„Ще се разкрие” означава, че няма ти да започнеш да говориш, а ще започнат да идват хора, които искат да слушат. Защото това не зависи от теб, а от това дали ще те слушат. И ние виждаме, че времето настъпи – по количеството хора, които днес в различни страни, на различни континенти, на всички езици искат да чуят за онова, което изисква от нас Природата, Творецът, на който трябва да бъдем подобни, как трябва да променим себе си, на какво ниво да се издигнем, за да да влезем в съвсем различното измерение – на нивото на усещане на общата природа, на вечността, съвършенството – да почувстваме това сега, в нашия свят.

В науката кабала е казано, че такива хора ще се появят в края на 20-ти век. Аз не вярвах много в това, не виждах предпоставки да се случи. Но действително, към края на миналия век, хиляди хора започнаха да се интересуват от кабала – подсъзнателно, инстинктивно да усещат привличане към нея, благодарение на развилите се в тях желания, които са стигнали до финалното си съзряване. Именно в това окончателно узряло егоистично желание се заражда следващото стъпало – новото измерение.

От 1-вия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45317]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Предлагаме да поканим хората да изучават законите на интегралната система. Как ще финансираме това обучение и ще обезпечаваме на масите всичко необходимо?

Отговор: Пресметни реалните резултати от дейността на съвременната индустрия. Всъщност, тя само разрушава света, без да носи никаква полза. Ние само разхищаваме ресурсите и не произвеждаме нищо добро, нищо полезно. Хората просто си разменят дреболии – нищо повече.

Преди, промишлеността се базираше на схемата” „пари – стока – пари”, а днес, от тази схема изчезна стоката – продаваме пари за пари. Ето, това е нашата „търговия” – един на друг си предаваме хартийки.

Единствената стока, която е наистина важна, се отнася към сферата на най-необходимото. Човекът се нуждае от нормално жилище и препитание, а също от увереност, че така ще бъде и днес, и утре. Тук трябва единствено да се разбере, че излишъците се отменят. Ще получиш над това идеално напълване – но не такова, каквото е било в представите ти преди. И ние ще те научим как да го получиш.

Ще дадем на човека възможност да разбере, че в интегралното общество, само съединявайки се с другите, ще намери напълване във всичко, което надвишава най-необходимото. Защото така и така, вече не е по силите му да напълни себе си с всевъзможните глупости в нашия свят.

Въпрос: Какъв икономически модел ще поддържа такова общество?

Отговор: Много прост. Защото цялата съвременна промишленост, всички адвокатски кантори и финансови институции се занимават с илюзии, разменят си хартийки. И при това, всички те съществуват, благодарение на извличаните от земята ресурси, които успешно се прахосват.

Остави ги без работа и обезпечи храната – това ще ти струва много по-евтино. Защото на практика, те произвеждат пустота, а не полза – въздух, а не продукция. Обменът на ненужни вещи, води само до разхищение. Освен няколко основни неща, всичко останало са играчки, заради които опустошаваме Земята.

Потребителското общество е игра:

– По телевизията казаха: трябва да купя.

– Тогава, купувай.

С широко отворени очи тичаш в магазина и задействаш верига, която на свой ред задейства теб. Именно по този начин създаваме планината, която в крайна сметка ще ни погребе под себе си.

Човечеството се е развивало хиляди години, използвайки като основа насъщните потребности. По-голяма част от хората са живели без излишества – дори дрехите са се предавали от поколение на поколение. Но стогодишният пир на съвременната епоха съсипа планетата. Искаме или не, ще ни се наложи да го прекратим.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 25.05.2011

[45275]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вие заминавате за Русия. Какво е вашето отношение към тази страна? Като към Америка, Европа или към Азия?

Отговор: Без съмнение Русия има особен дух – като на Византия. По никакъв начин тя не е Европейска цивилизация. Това е видно и по отношението на Европа към Русия като към нещо различно по същността си. Въпреки че Русия изглежда като християнски народ, тя е православна, тоест има елемент на съперничество с Европа в това кой притежава християнската истина. Освен това, тя има и голямо азиатско влияние.

Русия обича европейската култура. Обича Франция като любовница, но френските принципи на либерализъм и свобода са чужди за Русия. Това са принципите на Европа – принципи на нова, технократска цивилизация. Но за Русия лозунгите „Свобода, равенство и братство” са празни опити да се създаде гола модернизация. Вярно, тя прилича на тях, като умни машини поставени до роби…

Но може би именно защото Русия – мястото, където заповедите на Френската революция не са били разбрани, въпреки цяла Европа, е мястото, където въпросът за смисъла на живота го има във всеки човек: За какво живеем!? Ето защо отивам там с надеждата, че ще бъда разбран!

[45159]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Глобалната криза вече заяви себе си на всеслушание. Кога хората ще започнат да се интересуват от случващото се? Кога ще тресне гръм?

Отговор: Това зависи от нас. Длъжни сме с всички сили да разпространяваме метода за поправяне. Посланието ни е просто и можем да го предложим на правителствата на страните, които са вече в беда.

Ключовият проблем е – какво ще стане с нарастналия до небето егоизъм. Човек има нормалното, земно желание да обезпечи себе си с всичко необходимо за съществуването си. Нужна му е храна, семейство и други неща, без които не може. А освен това, в него се надига огромно егоистично желание, насочено към излишество. То е присъщо на всеки от нас – до такава степен, че дори не знаем как да определим степента на необходимото.

Ще се удовлетвори ли човек, ако бъде обезпечен с това, което се нарича хляб насъщен? Не. Какво да правим с неговия егоизъм? С какво да напълним черната дупка?

Отговорът е такъв: егоизмът е нараснал, за да го превърнем в духовно желание, в духовен съсъд и да го напълним с постижение, с отдаване, с любов, а в крайна сметка – с висша светлина. Но как да го направим? Как да направим преход от потребителското общество, което е ненаситно в гонитбата си за материално богатство, към минималистично общество с насъщна необходимост?

Защото в противен случай светът не ще може да съществува, всички ресурси в него са на свършване. На потребителското общество не ще му се отдава повече да удовлетворява егоизма си. Хората в света няма да могат да ходят по универсалните магазини, товарейки количките до краен предел. Пиршеството свърши, от сега нататък всеки ще получава само необходимото.

Как да напълним хората? Трябва да поставим милиони хора на учебната скамейка. Срещу обучение ще получават необходимите вещи. А иначе не ще им се полагат. Наистина, откъде накъде? Бедата си е беда, тя е обща. Правителството им обезпечава минимума за живот, всеки продължава да живее където е живял, стабилното състояние се съхранява – и всички при това започват да се учат.

Какво всъщност ще учат? Законите на живот в интегралната система. Всъщност това са законите в групата, но кабала на уроците не се споменава. Предмет на изучаване ще бъдат системите и механизмите, отнасящи се до единното общество. Като получават всичко необходимо, хората макар и на занятия ще слушат и изучават фактите, свидетелстващи за това, че нямаме никаква друга възможност да оцелеем освен чрез обединение.

На чиновете седят „диваци“, желаещи само да препечелят, да извлекат печалба. Но постепенно те започват да разбират, че няма друг изход, че е настъпила нова система, че светът вече ще се развива по друга система. С потребителството е свършено, това общество е изживяло себе си, макар и да е просъществувало за кратко – максимум 100 години: от краят на 19 век до 70-90 години на 20 век. През това време е имало и кризи, включително и Великата депресия през 30-те години.

И така, хората се захващат с обучение, а правителството им обезпечава необходимото, което струва много по-малко, отколкото да разкрива работни места. А да се създават места е безполезно, защото няма да има кой да купи продукцията, която те произвеждат. И така суровините и енергията са на превършване.

Така че най-компактното и икономично решение е да се изпратят хората да се учат. От къщи по интернет, в кинотеатрите – няма значение къде. Главното е, че всеки е устроен в учебни рамки. А ученето ще вразумява човек и той ще разбере, че е попаднал в нов свят, където предишните закони не действат. За това пише и Баал а-Сулам: ние трябва да седнем на учебния чин и отново да се учим на това, как да живеем по-нататък.

Постепенно, благодарение на ученето, хората ще придобият ново желание и ще започнат да възприемат измененията в него, докато не разберат, че напълването може да се случи и от друга, по-висока степен. Процесът ще бъде постепенен, тъй като става дума за гигантска маса, която започва да съзрява. Това ще ни доведе до реални промени.

Други варианти днес няма. Затова и никой нищо не намира. Но си представи каква светлина могат да привлекат тези стотици милиони, просто като се вслушат в това, което те изучават. Това е и решението, което Баал а-Сулам посочва и което се налага само по логиката на нещата, доколкото няма други средства – единствено да доведем хората поне малко по-близо до светлината.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 25.05.2011

[45278]

Filed under: Ежедневен урок, Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №1

Ние нямаме и най-малка представа за бъдещото устройство на света, защото навлязохме в такава система от сили, която никога по-рано не се е проявявала в нашия свят.

Природата, Творецът започнаха отчетливо да се обрисуват, все повече и по-явно да се приближават към нас. И по тази причина трябва да започнат да разкриват висшия свят, т.е. че висшата система на управление е система на управление от Висшата сила, от светлината.

Когато тази сила се приближава към нас, когато свети върху нас, върху обществото, върху нашия свят все по-явно, по-интензивно – ние усещаме своята противоположност на тази външна сила. Ние усещаме не самата нея, а собствената си неспособност да се устроим по някакъв, какъвто и да е начин.

Светът става непредсказуем, човечеството се занимава с гадания и дори вярва в чудеса. И то в нашия век на просвещение!? След двайстото столетие ние изведнъж започваме да вярваме в това. Всяка година, а понякога по няколко пъти в годината в нас възникват всевъзможни дати за края на света и прочее апокалипстични събития.

Освен това ние се оказваме в здравите «обятия» на природата, която сама неочаквано генерира кризи посредством цунами, урагани, изригване на вулкани, пожари, наводнения и т.н. Постепенно всичко излиза от равновесие, от това крехко равновесие, в което сме се намирали – защото преминаваме през преломна точка.

През тази преломна точка ние с вас сме преминали веднъж в малкия социален мащаб на древния Вавилон. Там е било съсредоточено цялото човечество и още тогава то е открило, че представлява малко затворено общество.

И ето днес, макар да сме вече цели седем милиарда, ние сме затворено общество. Изведнъж сме се «свързали» всички заедно, открили сме, че зависим един от друг.

А от друга страна, ние като съпрузи пред развод, се ненавиждаме един с друг, макар все още да живеем в една квартира. Трябва да се разделим, не можем да се намираме заедно, а общите връзки ни удържат заедно. Ето, в такава «обща квартира» ние се намираме на нашата Земя.

Някога тя се е проявявала на малка територия – в Месопотамия преди 3700 години. И тогава за първи път хората са започнали да търсят: «Какво да се прави? От една страна, се намират всички на едно място, в пълна, тотална взаимовръзка, а от друга страна, се ненавиждат един с друг и им се иска да избягат по-далече един от друг…» Две противоположни сили, две изключително тежки тенденции са раздирали обществото.

И тогава фактически са били предложени два метода.

Единият метод – поправяне на нашата природа. Хайде да започнем да поправяме егоизма си – това, което ни разделя, отделя, отблъсква един от друг. Тогава ще се окажем печеливши, ще станем единно цяло в нашата взаимопомощ. Ще имаме огромна сила и ще издигнем действително «кула до небето» – кулата на нашата обща любов, сътрудничество и единство, на положителната сила.

По този начин ще станем равни на Природата – тъй като в Природата всичко е взаимосвързано. Всички нейни нива – неживото, растително и животинско ниво – винаги действат в хармония и само човек, със своя егоизъм, се чувства над природата, предполагайки, че може да прави всичко, което му дойде на ум. Но ако той започне да разбира законите на природата и търси съответствие, хармонична връзка с нея, то той ще усети цялата нейна пластичност и дълбина, ще започне да разбира и осъзнава нейния замисъл, нейният вътрешен смисъл.

За това са говорили адептите на поправянето на човека. Но за съжаление, човечеството (около 3 милиона човека, живеещи между Тигър и Ефрат) са избрали другия път. То е решило, че е по-добре да се «разведат», подобно на съпрузи след неудачен брак, да разделят общата квартира и да прекъснат връзката. И хората се разпръснали по цялата земя.

Много древни източници разказват за това. От това време е останала книгата по кабала, която се нарича «Книга на създаването». Имаме я в безплатния ни архив, включително и на руски език.

След това се е появила книгата с название «Големият коментар», която също описва събитията, случили се в Древен Вавилон и това, как хората не са могли да решат проблема по обединението. Тъй като за това е трябвало да работят над егоизма си, издигайки се над него посредством особен метод, а за това са били нужни вътрешни морални усилия, а колко по-просто е било физически да се разделят един от друг и да правят това, което е било угодно, всеки в собствения си ъгъл.

Йосиф Флавий описва къде са се разпръснали тези хора, по какви места. От тях впоследствие са произлезли всички вярвания и религии, всичко, което се основава на егоизма и което поддържа егоизма.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45322]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→