Въпрос: Какви ограничения трябва да си поставим, за да напредваме правилно към духовното?

Отговор: Няма ограничения. Яж, пий, забавлявай се, прави каквото искаш, но вътрешно поддържай постоянна връзка с Твореца: „Няма друг освен Него“.

До степента, до която не си способен да се намираш в тази мисъл, дотолкова трябва да намалиш разхищителния начин на живот. С други думи – правейки всичко, което искаш, започни да намаляш материалните излишъци, така че „Няма друг освен Него“ постоянно да бъде основното нещо за теб. И в Гмар Тикун (крайното поправяне) ще консумираш без ограничения и ще поискаш от Твореца всичко от живота.

Кабала е науката за получаване на вечно и безрайно удоволствие. С времето ще започнеш да разбираш кои удоволствия да замениш с други и ще видиш доколко едни заменят или се обличат в други удоволствия.

Затова, няма нужда да се ограничаваш, но само ако изпълняваш всички условия да се придържаш към групата, учителя и Твореца.

Съсъдът, който е получил всичко от Твореца, прави съкращение (цимцум) на себе си. Това съкращение не се отнася към нашия свят. От него можеш да използваш всичко. Ако материалните удоволствия не прекъсват издигането към Твореца, не те отвличат от Него, тогава ги използвай.

От факта, че стоиш на трапеза с приятели и ядеш зеленчуци, ще станеш ли светец? Точно обратното, наслаждавай се на вкусната храна, но това трябва да допълва удоволствието от трапезата, и в никакъв случай да не отвлича вниманието. Когато почувстваш, че дори да нямаше нищо на масата, ти пак би се радвал точно толкова на това да си с другарите, тогава можеш да добавиш всичко това.

От урока на руски език, 10.02.2014

[127510]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес по интегрално възпитание. Семинар 2

Групата ни предоставя средства, които ни позволяват постоянно да се стремим към вярното усещане: целият ми живот, мисли и чувства, всичко произлиза от Твореца и всичко е заради това, съединявайки се, ние да се обърнем към Него.

Изобщо светът се дели на две части:

• Хора, които получават пробуждение от Твореца, за да се движат към Него. Такива хора Творецът довежда в групата, поставя ръката на човека на неговата съдба и му казва: „Избери това”. А всичко останало зависи от човека, да избере или не, да се включи ли в групата, да се отдаде ли на това общо течение въпреки своя егоизъм, или не. Това е нашият избор.
• А останалото човечество живее индивидуално, всеки сам за себе си, хаотично, като при брауновото движение. Разбира се, в него се развива егоизмът, но постепенно, не като в груповото движение.

От тези, които са в груповото движение, се изисква да го укрепват и съзнателно да го създават. Най-важното за тях е да осъзнаят, че от момента, от който са причастни към някоя от нашите групи или към общата група, за тях вече няма нищо лично, нищо индивидуално. Каквото и да става с тях, то е следствие на това, че те се намират в нашето общо движение. И сега всичко, което получават, го получават чрез центъра на групата. Осъзнато или не – няма значение.

А след това всичко се разпределя между всички: всеки получава толкова, колкото е длъжен да внесе в общото движение за обединение, в центъра на групата.

Същото се отнася и за нашето придвижване към Твореца. Всичко, което желаем да му отдадем, да му кажем, да го помолим, да привлечем въздействието му върху нас, въздействието на обкръжаващата светлина и т.н. – също така може да дойде чрез центъра на групата.

Това означава, че за нас е много важен този център на групата – като точка, от която ние се издигаме в своята връзка с Твореца, отдаваме и получаваме всичко посредством нея, като пъпна връв.

Нека си представим тази наша духовна пъпна връв, чрез която получаваме и отдаваме всичко. Само посредством нея ние сме свързани с Източника на живот. Представете си зародиша в майчината утроба. Посредством тази пъпна връв, чрез центъра на групата ние получаваме целия живот, всичката духовна сила, всичко, което сме и ни трябва.

Усещайки включването си към тази пъпна връв, започваме да разбираме как всичко е устроено, как наистина всичко се спуска към нас от висшето управление. Нашият свят – това е само свят на следствието, в него нищо не се ражда. И започваме да разбираме как да въздействаме на висшето управление, стремейки се към максимално издигане.

По този начин заедно стигаме до осъзнато развитие – именно благодарение, че откриваме връзката с нашия Източник, започваме да взаимодействаме, искайки всичко от него и реагирайки правилно на даденото. И независимо, че „Няма никого освен Него“, оказва се, че Творецът е пасивен източник. А всичко, което става, става само чрез нашето въздействие, по наша воля.

Как да въздействаме на Източника чрез тази пъпна връв?

Естествено чрез центъра на групата. Иначе няма да има контакт. Ние разкриваме тази връзка, за да издигнем нагоре своите желания, обединяваме се, за да получим отгоре отговор, чувстваме въздействието и връзката ни с Твореца чрез тази „тръба“, посредством тази „линия“. Изучаваме я в кабала: тя минава като канал от света на Безкрайността до нашия свят.

А за външната аудитория ние, на свой ред, се явяваме по-високата степен и трябва да използваме тази „тръба“ така, че хората да могат да се „хранят“ от нас и постепенно да се издигат нагоре.

Ние с вас, като че ли, напипваме точката на контакта със светлината, с Твореца, с висшето ниво. Но някак не бързаме много да я намерим, и да започнем да провеждаме отгоре надолу и отдолу нагоре енергията: отрицателната енергия от нас нагоре, а положителната от горе към нас.

За да ни се помогне в това, около нас се разраства криза. А изводът е, че ако не се събудим и не действаме правилно, кризата ще ни застигне също и нас и не само духовна, а и обикновената, „земна“ криза. А кризата ни се дава само за това, ние да се пробудим за бърз контакт с огромната енергия, с изобилието, с висшата светлина, която носи в себе си всичко: за да я предадем чрез себе си на външния свят.

Ако не направим всичко това навреме, то ще получим много лошо отношение към нас от целия свят. Именно към нас, към кабала, защото ние сме длъжни за извършим това поправяне.

По принцип, ако ние всичко правим навреме, то няма да усещаме кризата или изобщо някакви негативи. Винаги предварително ще лекуваме болестта с лекарство.

А ние закъсняваме, но засега не толкова много. Надявам се, че е така и че по-нататък ще започнем да осъзнаваме нашата отговорност пред света и ще разберем, че кризата е недостиг на тази висша енергия, която чрез нас трябва да стигне до света.

По какъв начин да се опомним, така че да влезем в контакт с Твореца и с външния свят и да станем проводник на висшата светлина и изобилие? Защото това е решението на кризата във всичките ѝ прояви. Ето какво трябва да направим – да се усетим посредници, които съединяват висшия и низшия свят.

Казано е, че от низшето може да се постигне висшето. Тръгвайки от интегралното разпространение, от интегралното възпитание, обръщайки се към масите, трябва да разберем как да се обръщаме към Твореца. Точно по този начин сами ставаме родители и накрая започваме да разбираме и ценим отношението на родителите към нас.

Започвайки да обединяваме потребностите на масите с интегралните, глобални решения, с духовното издигане, което очаква Творецът от всички нас, ние включваме в себе си тези две части:

• от една страна, масите с техните обикновени, житейски нужди;
• а от друга страна, тази висша ценност, която Творецът поставя пред нас – обединението, достигането на единна система, в която Той се проявява като оживяваща, проявяваща се Сила, носеща в себе си всичко.

По принцип, така и растем – за сметка на това, че се намираме в тази „ножица“: от една страна – светът, а от друга – Творецът. Трябва винаги да търсим взаимност: въздействията на Твореца, подтикващи към обединение, които слизат надолу към масите и се реализират в тях, в техните потребности и нещастия, а ние чрез себе си издигаме тези прости потребности и нещастия на по-високо ниво на обединение с Твореца, по-високо от времето и пространството, над всичко, което вече имаме в духовен план.

Ето в това е нашата особеност – в това, че ние започваме да обединяваме в себе си двата свята, затваряйки ги в себе си. Това е изключителното свойство на групата, която може да извърши тази работа, може да съедини, да включи, да интегрира в себе си тези два противоположни свята. Явявайки се интегрална част, ние винаги, по всяко време, включваме в себе си цялото човечество и отгоре над него поставяме Твореца. Така ние постигаме усещането, намиращо се между двете противоположни системи на мирозданието. Това е нашата особеност и нашата крайна реализация.

И така, творението, неговата крайна цел, се реализира именно в групата, т.е. в обединението на човечеството, започвайки от епицентъра, от нас, и разширявайки се в кръг. Тези, които вече са зад нас, ние привличаме, каним ги да се присъединят към нас. Но не ги дърпаме на нашето ниво, а действаме единствено в развитието на тяхното желание и разбирането на кризата като зов за обединение.

Ние възприемаме настоящата криза само духовно. Те я възприемат материално. Но по-принцип, решението е едно – да се уподобим на Твореца и да намерим контакт с него, така че Той и ние да се слеем съгласно условието за подобие на свойствата.

Такава е методиката.

От 2-я семинар на конгреса по интегрално възпитание, 02.02.2014

[127002]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Интегрално възпитание, Конгреси и събития, Образование - Няма коментари→

Въпрос: Как се променя любовта от стадий на стадий? Как се трансформира тя, какви видове любов има?

Отговор: Това, което в нашия свят се приема за любов, в науката кабала не се счита за любов.

Земната любов е любов към себе си, тук влизат всички наши чувства. А любовта, за която се говори в кабала – това е вече любов извън себе си, защо каквото и отрицателно да чувстваме в своя егоизъм към източника на нашата любов, ние го обичаме въпреки това отрицателно чувство.

Това не е мазохизъм, а потискане на егоизма, въпреки който можем да обичаме. А ако не е “въпреки“, значи обичаме себе си, своя егоизъм.

По този начин, отказването от земната любов става на протежение на всичките 125 стъпала. И само в тази мяра, в която отблъскваме нашия егоизъм, можем да достигнем до неутралното свойство, след това до свойството отдаване, а след това и до свойството любов, получаването заради отдаване. И така – на всяко стъпало.

Тоест, първо, на всяко стъпало правим съкращаване (цумцум), затваряйки своя егоизъм, след това настъпват етапите зародиш (ибур), кърмене (еника), израстване (мохин).

От урока на руски език, 11.02.2014

[127753]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес по интегрално възпитание. Семинар №4

Нашият свят е бил предхождан от създаването на духовен съсъд, кли, и от неговото разбиване. И сега, в нашия свят, трябва да го възстановим, да го съберем от разбитите части. Тези части сме ние с вас! А разбиването се проявява в нашето взаимно отблъскване един от друг.

Част от тези келим, тоест нас, е получила пробуждане свише и по този начин ние сме си задали въпроса за смисъла на живота.

Смисълът на живота е това, което е над нашия живот. Защото в неговите рамки ние не питаме за това. Мислим само как по-добре да се устроим вътре в него. Когато започнем да питаме: “А за какво?” – това вече е въпрос, стоящ над нашия свят, въпрос вече към Източника на нашето съществуване, тоест към Твореца.

Общо, цялото човечество се намира в движение към единство, но върви по не много приятни, не много бързи начини. Така всички сме се придвижвали напред и сме достигнали сегашния момент, когато нашето развитие ни е извело на последната финална права, на която всички трябва да започнем да се обединяваме.

Има група – това сме ние, получили пробуждане свише. И сме длъжни да овладеем в себе си тази методика за поправяне, да се обединим с Твореца в минимален вид. Тъй като присъединяването към Твореца е възможно само в тази степен, в която ще получаваме желания от целия свят.

От целия свят ще получаваме обикновени желания, тоест всички тези шест желания, които ни е степенувал Баал а-Сулам. Желания, отнасящи се до самия човек, до нашето тяло: отнасящи се до храна, секс и семейство, а освен това, има желания, които се отнасят до взаимодействието на човека с обществото и са насочени към богатство, слава и знание.

Тези шест желания действат във всеки човек от нашия свят, само че във всеки се проявяват по различен начин. И във всяко от тях има твърде много, всевъзможни съставни – много дребни желания.

Цялото развитие на човечеството е било насочено към това, в началото в хората да пораснат желанията, свързани с храна, секс, семейство, да се приведат към такива формации, където да укрепнат желанията за власт, за слава, за богатство, за знания, да ги преминат всички и хоарта да открият отсъствието на напълване от тях. Макар че засега е трудно да се каже, че цялото човечество се намира в такива състояния.

Храната, сексът, семейството са животински желания, които, по принцип, не се нуждаят от никакви поправяния. А в по-високите желания на човечеството, насочени към богатството, властта и знанието, се проявява голям егоизъм. Но и този егоизъм, като цяло, се явява само “предварителен”, нужен за това и в него да се разкрие отсъствие на истинско напълване, криза. Защото отсъствие на истинско напълване е усещане за криза.

Ето, сега се намираме на този етап, когато човечеството преминава през всякакви кризисни явления. При това, тези кризисни явления през цялото време ще преминават едно в друго. Едни повече ще се отразяват на икономиката, други върху моралните проблеми, трети на политическите, четвърти на семейните… Като цяло, тези кризи ще бъдат множествени, многолики. И ние трябва да разбираме по какъв начин, в съответствие с това да работим с хората.

По принцип, методиката е една, но подходът към хората трябва да съответства на техните потребности. Това означава, че към всяка цивилизация, към всяка култура, която днес съществува в света, трябва да има особен подход. И затова се развиват желанията в различните страни, в различните хора, в различните региони – съобразно с това, къде трябва да работим.

(още…)

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът „Зоар – 2014“. Урок №1

„Книгата Зоар е трябвало да бъде скрита дотогава, докато в края на дните не дойде последното поколение, и тогава тя ще се разкрие“. (Раби Йешая Алеви Гурвиц)

За тези забрани за изучване на кабала са говорили много кабалисти: великите средновековни кабалисти: Авраам, Азулай, Ари, и всички кабалисти свързани с тях: Рамак, Рамхал, Рав Хаим Витал. Ари бил кабалистът, който е подвел финалната черта под всички процеси на изгнание, които го завършват.

След него вече започва времето на Месията. Но това е цяла епоха, която постепенно се разгръща по стадиите 0-1-2-3, а в наши дни вече се намираме на входа на 4-тия, последен стадий – непосредствено в периода на Месията. Затова целият свят преживява падение, а науката кабала започва все повече да се разкрива.

До времето на Ари книгата Зоар е била скрита. Тя не много се е открила благодарение на вдовицата на Раби Моше Де-Елион, но само благодарение на Ари сме се удостоили да разберем какво е написано в нея. Затова отмерваме епохата на Месията от времето на Ари и нататък.

„Месия“ означава, че със своята работа можем да притеглим (лимшох) светлината, възвръщаща към източника, да създадем „възбуждане отдолу“, да изразим своето желание, което се издига по всички степени и притегля към нас светлината, която поправя отношенията между нас. Тогава започваме да усещаме, че вече не се намираме в нашия свят, а действително влизаме в духовния свят.

Всичко това се изяснява във връзката между нас. Ако тази връзка се усъвършенства, стане правилна, то съответно започваме да усещаме себе си намиращи се в духовните светове и издигащи се все по-високо по 125-те степени.

„Доколкото в бъдеще народът на Израел е осъден да вкуси Дървото на Живота, което се явява книгата Зоар, то с негова помощ той ще излезе от изгнанието по милосърден път“. (книгата Зоар, Глава Насо, п.90)

Ако усърдно се занимаваме с книгата Зоар, то, разбира се, ще излезем от изгнанието по милосърден път. А ако не, то ще се случи както е написано: „Ще поставя над вас такъв цар като Аман, който ще ви застави да избягате от изгнанието не по своя воля“. Тоест имаме възможност да излезем от изгнанието по добрия път: пътя на Тора, светлината, възвръщаща към източника, специално предназначена за поправяне на злото начало.

Ако знаем как правилно да изучаваме книгата Зоар, то ще притеглим към себе си обкръжаващата светлина и ще се освободим от изгнание, т.е. от безпричинната ненавист и това временно усещане на нещастно съществуване в този свят. Всичко ще се измени за сметка на нашето съединение.

Можем да извършим същото това изменение по мъчителния път на страданията, който е много тежък и дълъг. Но привличайки към себе си светлината, ние се движим по много кратък, лек и приятен път.

От 1-ви урок на конгреса „Зоар – 2014“, 05.02.2014

[127127]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес „Зоар – 2014“. Урок №4

Науката кабала описва творението, започвайки с нивото на Безкрайността (Ейн Соф). В нея има всичко, и именно тя съществува по отношение на Твореца. В Безкрайността има светлина и съсъд, пребиваващи в чудесно единство: те са равни, поддържат се и се формират един друг – така че няма светлина без съсъд и съсъд без светлина. И това е тяхното постоянно състояние (Const).

А по-нататък, за да придадат на съсъда, създаден в Безкрайността и пребиваващ в постоянно единство с Твореца, осъзнаване и разбиране на собственото състояние, са били създадени петте свята-скривания: Адам Кадмон (А”К), Ацилут, Брия, Ецира и Асия (АБЕА).

И най-долу, откъснат от всички светове, лежи този свят – където сме ние с вас. Напълно изключени от духовната система, ние абсолютно не разбираме къде се намираме и какво става в тази система.

Бариерата над нас се нарича “махсом”. Тя и определя тази реалност, в която всички ние се раждаме и живеем – текущото стъпало на развитие, вървящо от поколение на поколение.

Единната светлина на Безкрайността напълва целия този съсъд на Безкрайността. Те са едно цяло. А на нас светлината на Безкрайността ни въздейства във вид на обкръжаваща светлина (ор макиф – О”М), която и  ни пробужда към развитие. От нея ние зависим и с нея трябва да се учим да намирам общ език на дадения етап.

Трябва да знаем как да предизвикваме върху себе си нейното въздействие, как да се сближаваме с нея, благодарение на какви действия тя повече или по-малко ни влияе. Трябва през цялото време да се “заиграваме“ с нея, да се излагаме на нея. Както човек излага на слънцето части от тялото си, за да придобие тен, така и ние трябва вътрешно да действаме.

Ние още не знаем как да се приближим максимално към въздействието на светлината, а между другото то е винаги положително, носи ни винаги благо и щастие във всеки смисъл – истинско пълно изобилие. Но за нас това все още е обкръжаваща светлина, защото ние не и съответстваме по своето вътрешно свойство.

Гостът на Твореца трябва да бъде подобен на Хазяина. Хазяинът го обезпечава с всичко и желае единствено да дава, още и още, а гостът се срамува, не е по силите му да понесе това. Тогава се съкращава и казва: “Първо, трябва да преустроя себе си според същия канон и да извърша ответното отдаване за Теб. Едва така и само в тази големина ще мога да получавам благо от Теб“.

Така получаваме от Твореца вътрешна светлина – спрямо това, колко можем да Му дадем. И това е възможно само в отношенията с този, с когото се обичаме. Облагодетелствайки любимия, аз се наслаждавам от своето отдаване, както майката, грижеща се за своето дете. Отдаването е признак за любов и затова, ако ние съответстваме на любовта, която очакваме от Твореца, ще я усетим.

Как да достигнем това? Как да станем гост, който умее да отвръща с взаимност на Хазяина? Как да се науча на отдаване, как да разбера какво е това? Сега аз не знам това и целият съм потопен в себелюбие, в получаване заради себе си.

За тази цел единствено мога да се възползвам от тази подготвителна база, която е заложил духовният съсъд на въздействието на светлината. Тогава съсъдът се е разбил на части, за да разкрие до каква степен се различава той от Хазяина: “Искам да проявя всичкото свое зло, защото само така ще успея някога да Ти се уподобя“.

В началото, в света Адам Кадмон е станало “разпределяне“ на светлината НаРаНХаЙ, а на съсъда: на КаХаБ-ЗОН. А след това, между световете А”К и Ацилут е станало разбиване на съсъдите. И тогава големият единен съсъд се е разделил, раздробил се на многобройни части, всяка от които затворена в себе си, в собствения егоизъм, в желанието да получава за себе си. Затворена така, че не е готова и не е способна да почувства какво е това “ближен“, а чувства само това, което се случва в нея самата. Такава е сега нейната природа.

Всички тези милиарди съсъди са се спускали, докато не паднали в този свят и от тях се е образувала нашата Вселена. А по-нататък нейната материя започнала да се развива вече отдолу нагоре. В хода на този процес е възникнало и се е сформирало Земното кълбо, а на него – флората, фауната и човешкият род.

Така е станало развитието в нашия свят: падналите отгоре искри започнали да се съединяват една с друга в натрупана материя, в звезди и планети, в галактики и мъглявини, а после на Земята – в различни видове растителна и животинска природа, към които се отнасяме и ние. Ако по-рано е ставал процес на разпад, предизвикан от разбиването на съсъдите, то сега става дума именно за съединяването на вещества, материали. Съсъдите са паднали и са започнали да се свързват.

(още…)

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес „Зоар – 2014“. Урок №1

Книгата Зоар за нас е проводник и затова се е скривала повече от две хиляди години, очаквайки кога цялото човечество ще достигне до такава криза, която изисква непременно поправяне.

Вече се намираме в този период, за който пишат Рав Кук, АГРА, Баал а-Сулам. Но всъщност той е започнал още по времето на светия Ари, преди 500 години.

Великият кабалист Авраам Азулай е написал, че ”Забраната за открито изучаване на науката кабала е временна, до 1490 година. Но от това време и насетне ще дойде така нареченото ”последно поколение”, за което забраната ще бъде отменена и ще бъде разрешено да се изучава книгата Зоар. А от 1500 година това занимание става важна заповед, с която ще се занимават много хора: и малки, и големи. И не трябва да се пренебрегва, тъй като благодарение на нея ще дойде царят Машиах (Месията).”

Поправянето ще стане за сметка на това, че изучаваме книгата Зоар, дори без да разбираме, какво е написано в нея. Но осъзнаваме, че трябва да се обединим и за сметка на нашето обединение да разкрием духовния свят. Тъй като се е случило падане долу, т.е. от свойството отдаване, на взаимната любов, в ненавистта и взаимното отблъскване. И сега трябва да изминем обратния пътя отдолу нагоре, поправянето, обединението – тъкмо това се изисква от цялото човечество.

Сега започваме да усещаме, че кризата не е икономическа и дори не е екологична, не е в семейството и образованието. Това са само малки, частни кризи, които засягат всеки и се разпространяват между хората във всевъзможни форми. Но истинската криза – интегралната, се случва във връзките между нас.

Тоест трябва да бъдем съединени в една взаимосвързана система, а не сме в състояние да постигнем това. В нашия свят няма сили, способни да ни съединят. Тепърва ще открием това и относно нас самите, и относно цялото човечество.

Средството за разкриване на тази сила за съединение и поправяне, позволяващо да се избавим от всичките си проблеми и да започнем да усещаме съвършено друга реалност, да получим ново възприятие, е книгата Зоар. Затова, преди много години започнахме да работим върху адаптацията на тази книга, за да стане тя достъпна за всеки човек.

Разбираемо е, че не сме докосвали текста на Зоар, защото той е написан от висотата на ГА”Р на света на Ацилут, края на поправянето. Но преведохме на иврит всички допълнения към текста, направени на арамейски език, разшифровахме съкращенията, за да бъде опростено четенето. Тоест приближихме текста на тази книга до читателя. Сега за нейното прочитане е достатъчно простото владеене на иврит.

Колкото повече изучаваме тази книга, толкова повече се убеждаваме, че тя съдържа всичко! Всичките хиляди поколения, изминали пътя от написването на книгата Зоар и до днес, са се подхранвали от тази книга като от извор с жива вода, всеки път черпейки все нови и нови сили за поправяне, за познание, за изясняване на всичките стъпала, на целия висш свят.

За книгата Зоар е написано много, и цялата кабала е изградена на нея. Не е от значение кой и кога е написал кабалистична книга – нейният автор винаги се е уповавал на книгата Зоар. Както е казал Раби Цви Гриш Ейхенщейн от Жидачово: ”Който не е видял светлината на книгата Зоар, никога в живота си не е виждал светлината”.

Трябва да се разбере, че това не е просто „книга“. Кабалистите не пишат думи в книгите, а създават помежду си духовна система и я изразяват писмено. Но главното произведение е духовното, изградено от връзките помежду им. Всички части са били отрязани една от друга от разбиването и разхвърляни, а кабалистите ги съединяват помежду им в една единна интегрална система и описват в книга своята работа, всичките типове връзки, целия случил се процес и крайния резултат.

Първо, разкриват разбиването, което е особено неприятно, тъй като са готови да се изгорят един друг, усещайки ненавистта, тъмнината, безсилието, безнадеждността. Тези усещания понякога се изживяват от всеки, и без това не може, както е казано: ”И беше вечер, и беше утро – ден първи”. Преимуществото на светлината винаги се разкрива от тъмнината. А след това те разкриват връзката, т.е. как е възможно да се свържат тези неща, и да се съединят заедно.

Кабалистите извършват тези духовни действия на практика, а след това ги описват в книгите. Книгата – това е само резултатът, писмена констатация на промените, извършени в духовната система, първоначално разкрила им се в работен вид, а също и крайният резултат, т.е. до колко са успели да свържат връзките.

Ето защо, от поколение в поколение, в зависимост от напредването на кабалистите в тяхното поправяне, кабала също се променя. На човека от следващото поколение вече няма да му се налага да повтаря тази поправка, направена от предходните поколения. Затова до него науката кабала достига в друг вид, работата също се променя, разкриват се нови нередности за поправяне, а и самият той е друг. Така става с всяко следващо поколение.

От 1-я урок на конгреса „Зоар – 2014“, 05.02.2014

[127075]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Съединението става за сметка на всеки, който самоотменя сам себе си до нула. По какво се различава това от обичайната психология?

Отговор: Разликата е много проста: в името на какво се самоотменяме? Аз отменям себе си спрямо другите, и те –  себе си, е и какво се случва по-нататък? Това е само условие за разкриване на светлината.

За сметката на самоотмяната спрямо всички, в центъра на кръга възниква неутрална зона, на която не действат никакви егоистични сили. Това е област на общото ни желание, тъй като там се съединяваме и неутрализираме егоизма си. В тази област изграждаме новата реалност, новото пространство, в което разкриваме висшата сила.

Всички наши желания са устремени към центъра на кръга, в който има сила на желанието, съединението, самоотмяната, единството, поръчителството. От друга страна, казано е, че празно място няма – винаги присъства някакво качество, сила. Но тук в центъра няма нищо.

Място се нарича желание. А тук се концентрира желанието на всички, но то сякаш е анулирано. Защото никой от нас не желае да се ползва от своето желание, а желае само да отдава на другите. По такъв начин създаваме нова особена област в друго измерение, на друго ниво.

Започваме с Малхут, след това с Зеир Анпин, Бина, Хохма и достигаме до Кетер – ”крайната точка на буква йуд”. Тоест от десетте направени опита – йуд (числото 10), ние достигаме до ”крайната точка на буква йуд”, в която се разкрива Творецът. В това се състои  вътрешната същност на центъра на групата, в който изграждаме новия космос, ново пространство с особени свойства, благодарение на нашите усилия и самоотмяна. Там може да се разкрие висшата сила.

Затова, само след разбиването и поправянето ние получаваме средство, съсъд, в който да се разкрие Творецът. Иначе нямаше да имаме възможност да Го разкрием, тъй като в природата за това няма Негов детектор, орган за да Го усетим. Той се появява само за сметка на това, че го създаваме в такава форма: ние всички сме егоисти, но желаещи да се приповдигнем над своето его и да се самоотменим всеки относно всички. И всичко това, за да се уподобим на Твореца. Ние искаме да придобием неговите свойства, за да Му се уподобим.

По такъв начин създаваме ново състояние в центъра на групата, което се нарича ”майчино лоно”, Шхина. За сметка на взаимната самоотмяна създаваме ново пространство с нови свойства, в ново измерение, което до сега не е съществувало в Малхут на Безкрайността. Това място за разкриване на Твореца се появява само сега, благодарение на нашите усилия.

От урока по подготовка към конгреса, 02.01.2014

[124657]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Аз имам съмнения относно вземането на колективни решения. Невъзможно е да седиш с часове в кръга и да обсъждаш различни, случайни въпроси. Може би след такова обсъждане, решението ще се вземе от един човек? Иначе това ще отнеме твърде много време.

Отговор: Мисля, че хората ще се занимават основно с такива обсъждания в кръга. И могат да работят по един час на ден, и то не всички. А през останалото време ще търсят такива решения – как да се уподобят на Твореца, смятайки това за основно занимание и да се наслаждават от него. Все още не разбираме как е възможно това, но така ще бъде!

Това ще е смисълът на техния живот. Освен консумиране на храна и необходимата лична поддръжка на тялото, останалото време ще бъде посветено на: 24 часа в денонощието в мисли и 15 часа действие. Човек постоянно ще е зает само с  това, да създава все по-тясно съединение с другите, все по-вътрешно и по-чувствено, физически или виртуално. Докато не започнем да разкриваме, че физическото тяло изобщо не съществува и целият този свят ще ни се струва илюзия.

Всяко случайно решение ще се взема колективно. Това ще е естествено. А откъде, например, някой може да знае по-добре от останалите? Това вече и сега така работи. В големите фирми стотици участват в управлението и във вземането на съдбоносни решения. Нима могат да се вземат решения от един човек, ако онова, което до вчера ти се е виждало реално и правилно, днес предизвиква смях, или обратно.

Човек не е способен нищо да направи сам. Ако той желае да се уподоби на Твореца, то тогава, как ще работи сам? Това не е онази форма, която ни позволява правилно да се изградим. Затова днес нямаме друга възможност. Отмина времето на талантливите личности, изявените политици, икономисти, лидери. Днешният ръководител с нищо не е над другите и сам не е способен да взема решения. Всичко е в упадък. Та нали започнахме ново развитие, и то трябва да е колективно, интегрално!

Затова трябва да посъветваме всички ръководители да организират групи за вземане на решения. Това вече се случва, защото хората интуитивно усещат, че тези решения са много по-ефективни. Но сега се събират и спорят и всеки налага своето мнение. И постепенно, опирайки се на собствения си опит, ще открият, че по такъв начин не може да се достигне до вярното решение. Теоретично сякаш всичко е правилно! А на практика излиза, че не е така, не дава добри резултати.

Тогава ще им се наложи да се вслушат в нашите съвети. Че групата трябва да изяснява въпросите без да спорят помежду си, а само отменяйки се относно центъра на групата, изяснявайки мнението на висшия. Там трябва да присъства Творецът, който трябва да ни даде крайното решение. Това ще означава, че нашето решение е интегрално.

За такова обсъждане са необходими десет човека. Затова в органите на държавното управление има всевъзможни комисии, парламенти. Хората дори от егоистична изгода вече са разбрали, че цялата власт не може да се даде в ръцете на един човек, както някога, когато са имали Цар. Необходимо е съединение; дори нека то да е егоистично, или духовно.

От урока по подготовка към конгреса, 02.01.2014

[124736]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

„Поръчителство“ – това е уникално средство, за сметка на което ние обединяваме желанията си в едно, независимо, че то включва всичките ни съставни. Тъй като всеки е дошъл поради еднаква цел, по същата причина се е отказал от собствените си интереси, работейки само за общото благо. В крайна сметка, ние дотолкова се съединяваме, че започваме да губим усещането за собственото си ”аз” и вместо него усещаме ”ние”.

А ако работим по-нататък, стремейки се от усещането за ”ние” да преминем към усещането за Твореца, то и това ”ние” пропада и се превръща в ”обобщение”, в едно цяло. В зависимост от това, как се ражда това ”обобщаващо” ни цяло, ние започваме да се наричаме духовни хора. От десет човека се получава един, започващ да усеща Твореца.

По същество това е духовният съсъд, който липсва на нас и на нашето просто обединение, а само достигаме до това понятие ”Един”. Тогава ние създаваме място, качество, в което се разкрива това явление,  наричащо се „Творец”. Без създаването на такъв особен детектор ние не сме способни да разкрием Твореца, защото Той няма нито образ, нито име, а се проявява само съгласно нашите съсъди.

Съобразно с приготвените от нас съсъди: АВА”Я, ние започваме разкриването на напълванията и на практика да постигаме онова, за което ни разказват кабалистичните книги: екрани, решимот. Всичко това се реализира в нашия общ съсъд, а докато не изникне този ”Един”, ние нямаме духовен съсъд.

До понятието ”един” се достига за сметка на взаимното поръчителство. Напредъкът си можем да проверим по това, че все повече ми се удава съвместната работа с другарите, и аз все повече се вълнувам за всеки един от тях и за всички взети заедно. Нашето съединение става все по-качествено, по-градивно. Аз усещам всичките си другари и себе си като едно неразривно цяло, като много капки вода в една голяма капка.

Постоянно трябва да се работи над осъзнаването на това велико единство, да благодарим за дадената възможност да го постигнем, да ценим важността на съединението повече от всяко друго състояние. Тази точка на единство между нас и Твореца трябва да бъде над всичко друго. Така, че всичките ни усещания – групови и лични: зрение, слух – започват да минават през призмата на единството.

Аз чувам, виждам, усещам, възприемам сигналите през всичките си чувствени органи, прекарвайки получената световна картина, реалността, в която се намирам, през тази точка на единството. За мен тя е като система за отчитане, защо усещам това така, защо всичко това ми е дадено да го видя? Искам всичко да измервам, да съпоставям, да усещам всичко това през тази точка: Доколко това е добро или лошо за нея, издигаме ли я или я спускаме, какво се случва в нея?

Тази точка за мен става основна грижа. През цялото време се стремя да се прилепя само към нея. Това е моето убежище, Ноевия ковчег, обща лодка, в която ние плуваме. И ако аз се грижа за нея, то няма за какво друго да се притеснявам – непременно всичко ще е наред. Буквално проверявам лодката: няма ли някакви пукнатини, всичко ли е наред. Постоянно си изяснявам само това, както в живота си инстинктивно се предпазвам и следя за своята безопасност, наблюдавам всичко наоколо, не съм ли заплашван от нещо?

Ние неосъзнато се пазим. Само новороденото не се грижи за нищо, лежейки на ръцете на майка си. Но в зависимост от възрастта в нас се изгражда инстинкт за самосъхранение, да защитаваме живота си. Точно така трябва да се погрижим и за изграждането на новия живот извън тялото, който също се нуждае от защита. Цялото си внимание трябва да насочим натам: как да изградим убежище, Ноев ковчег.

Когато се разкрива потопа около нас, цялото това море от нечистотии, егоистични сили, натиск, тогава ще трябва да преодолеем тази заплаха, с помощта на силата за отдаване (хафец хесед) и да преминем през първия етап: да преведем своя ковчег през водите на потопа.

Тава е етапът, над който трябва да работим сега. Основната ни дейност е срещу обшия егоизъм на цялото човечество. Но трябва да разберем, че човечеството не съществува отделно от мен, а е част от мен самия, това е моята част извън групата, извън ковчега, и част от моята душа вътре в ковчега. Както по-рано съм усещал точката в сърцето си отделно от целия останал свят, така сега има група с нашата обща точка в сърцето и целия останал свят. Но този свят – това са също наши, само че външни желания, които трябва да присъединим към нас до края на поправянето, за да ги присъединим към същата онази точка и за сметка на това да израснем, да се издигнем до замъка на Царя.

Само благодарение на нашето присъединяване към целия свят ние можем да се издигаме по стъпалата на духовния свят. Колкото повече чужди желания присъединим към нас, толкова по-високо се издигаме. А по пътя си, разбира се, ще срещнем много от охраната на Царя, които ще ни спъват и връщат обратно, назад. Под техния натиск ще се свличаме надолу по планината и отново ще се катерим нагоре. Благодарение на полученото свише търпение, което зависи от преклонението пред групата и от нашето принизяване, ние ще можем да присъединим към нас по-голямо количество външни желания и така да напредваме.

В зависимост от напредъка, привързвайки Твореца към външните съсъди, ние на практика разкриваме духовните състояния, които ще ни дадат разбирането за онова, което ни казват кабалистите в своите книги. Ще разбираме вече онова, което четем, и тези книги ще станат пътеводител за нас, а не пречка. Четейки книгата съответно с текста ще разкриваме в себе си буквите за работа и сами ще преминаваме през тези разкази.

Независимо, че всички състояния са описани от много висока точка на нашето поправяне или близко до него стъпало, но ние приблизително някак си ги усещаме. Тъй като всяко състояние има по 10 сфирот и в много слаба форма преминават през всички явления. Така, накрая започваме да разкриваме описаното в кабалистичните книги.

От урок по подготовка за конгреса, 03.01.2014

[124822]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→