Пътят за излизане от кризата (егоизма), т.е. методиката за интегрално образование, се състои от девет пункта, „спирки“, урока.

Първи етап: запознаване с понятието поръчителство, където се разяснява, че единството е прекрасно.

Втори етап: съпротивлението на егоизма се преодолява с помощта на силно обкръжение.

Трети етап: изясняване на центъра на групата, ”така наречената малинова топка”.

Център на групата – това не е просто доброто отношение към другарите и готовност да им се помогне. ”Малинова топка” означава, че аз губя напълно личното си отношение към всеки. Тоест, всички ние сякаш се освобождаваме от външните си обвивки, кожа, плът, кости, от всички вътрешни вродени свойства на характера, оставяйки само искрата, духовния ген, решимото. От всеки остава само това решимо, т.е. неговата вътрешна същност, стремежа за съединение.

Преставам да виждам лицата. А ако ги виждам, то трябва да работя над себе си, за да не остане нищо. Мой другар се нарича неговото решимо и неговия стремеж да достигне до обединение. Само това се явява духовна част: разкритото разбито решимо и усилието на другаря, независимо от това решимо, да достигне до съединение, т.е. да го върне към поправената му форма.

Затова сега не виждаме нито лица, нито характер, пол, никакви форми на поведение и навици на всеки. Ако аз и до сега забелязвам различията в отношенията на другарите един към друг, то това не е група. В групата всички са равни, т.е. не намирам никаква разлика между тях. Виждам всички другари като решимот в усилие да постигнат съединение.

С това започва третият урок ”за малиновата топка”. А завършва с това, че всички се съединяват заедно в едно, единно понятие, издигат се над себе си, достигат единство и вътре в него откриват решението, което преди не е имал никой от участващите. Това се нарича висш, ”обобщаващ фактор”. Това вече е такъв напредък, при който Кетер на нисшия се превръща в Малхут на висшето стъпало.

Това състояние се нарича малинова топка, в което са се разтопили всички искри (решимот) и са се слели, като много капки в една по-голяма.

Гледах веднъж репортаж от орбиталната станция в условия на безтегловност, където е станало някакво изтичане. Космонавтът подлага кофа, а когато изхвърля течността от нея, то тя изкача от кофата като една огромна сферична капка с диаметър около 50 сантиметра, която се удържа от повърхностното напрежение и от силите на молекулярното взаимодействие, свързващо всички молекули.

Същото трябва да наблюдаваме в нашата малинова топка. Ние се намираме в безтегловност, отменяйки всички външни сили и изграждаме единен балон на единството. От това се подразбира, че трябва да го поддържаме непрекъснато. Тъй като постоянно изникват някакви пречки за това единство. Ние се борим за своето единство, защото желаем да продължим да живеем, тъй като ”малиновата ни топка” е началото на нашата духовна стълба.

От урока по подготовка към конгреса, 01.01.2014

[124588]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Конгрес в Москва. Урок №5

В днешно време възниква голямо противоречие между елита и обедняващите маси. С всеки изминал ден се увеличава разрива между тях, придобиващ заплашителни размери. Нараства напрежението в обществото. Наблюдаваме, как в много от държавите постепенно възникват националистически, фашистки режими, явяващи се естествен отговор на случващото се.

Елитът не може да се раздели с действието си към обогатяване. С всяка девалвация те стават все по-богати, а в същото време масите обедняват все повече и стават безперспективни. В обществото възниква сериозен проблем: напрегнатостта и поляризацията достигат огромни размери и вече започват сериозно да се усещат в развитите страни.

Страните от третия свят, както и преди, живеят в нищета и едва ли, техните жители ще постигнат благосъстояние. Възниква въпросът за бъдещето на света: все пак, какво може да се направи?

Науката кабала е предупреждавала за такова развитие на събитията. Онова, което говорихме преди 10-15 години, днес започва да се сбъдва, при това се реализира с голяма скорост. Занапред ни очакват лоши състояния.

Хората усещат това. Усещането за безизходност се проявява в нежеланието им да създават семейства, да раждат деца. Преобладаващият брой от населението на западните държави и Америка (65 -70%) смята, че на техните деца ще им бъде много по-тежко, отколкото на тях и затова не желаят да имат деца.

В такова сложно време се появява науката кабала – скритата методика за изменението на света, която е чакала този момент и преди много години е предупреждавала за него.  Ние знаем, че Баал а-Сулам, специално е пътувал в Полша, за да убеди народа за необходимостта от промяна. Той е писал до много от ръководителите в света, опитвайки се да предотврати Втората световна война, тъй като, кабала казва, че в света може да има четири световни войни, съгласно четиристъпалното развитие на вселената.

Науката кабала започва все по-гръмко и гръмко да заявява, че тя има начин да помогне на света, защото освен това,  за света друго нищо не трябва. Виждаме, как намалява величието на учените, философите, как постепенно се изравняват ръководителите на държавите. И това е естественото движение на развитието, което е невъзможно да се спре.

От 5-я урок от конгреса в Москва, 15.12.2013

[124149]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в Москва. Урок №2

Въпрос: Ако външният свят е отражение на вътрешния ми свят, значи че и групата кабалисти са също част от това отражение на душата, на вътрешното състояние? Тогава защо е важно да се работи именно в група? В какво е важността на външния свят?

Отговор: Важността на външния свят в сравнение с групата е второстепенна. Защото в групата в тебе възникват рефлекси, в тебе е усещането за взаимна работа. Ти работиш с хора, въздействаш върху тях и чувстваш как Творецът ги поставя срещу тебе. Може би не знаеш точно защо Той те е поставил по такъв начин против тях, а тях – против тебе. Но в края на краищата това е резултат от твоето взаимодействие с Твореца.

Какво е особеното, специфичното за нашия свят? Нека го отразим на чертежа. Съществува Творец, и този свят, съществува и група в него, съществувам и аз. По принцип аз трябва да намеря Твореца. Трябва да се съединя с Него, трябва да Му се уподобя. Затова се наричам Адам – от думата „подобен“ (доме). Нужно ми е да достигна до Твореца.

И затова специално е създаден този свят, огромен брой хора, групата и т.н., за да мога чрез тях да намеря Твореца. Днес аз не Го виждам, не откривам доколко съм Му противоположен: в мен е – „минус“, а в Него – „плюс“. Не се разбираме един с друг, не се чувстваме. Е, Той все пак ме усеща и разбира, Той е създал всичко това, а аз Него – не.

Как да Го намеря? По какъв криволичещ път мога да премина от „минус“ към „плюс“?

Затова ми е дадено интересно „образование“, което се нарича „този свят“ и „група“. Ако се настройвам в съответствие с тях, то излизайки от себе си в тях, насочвайки се, желаейки, като контролирам – именно като контролирам своите намерения спрямо тях, аз по такъв начин се приближавам към Твореца.

Трябва само да бъда уверен, че излизам извън себе си и влизам в този свят, че отдавам себе си на другарите ми, че се грижа за тях.

Но как да постигна това? Как да проконтролирам излизането си от намерение „заради себе си“ в намерение „заради Твореца“?

Затова е казано: не прави заради Твореца всичко, а заради този свят. Тогава абсолютно в същата тази степен аз започвам да се приближавам до Твореца. В действителност Той се крие зад другарите ми и веднага след като заема правилна позиция спрямо този свят – веднага ще Го разкрия.

Моето включване в този свят на 125 стъпала е абсолютно тъждествено с приближаване към Твореца на 125 стъпала. Веднага щом се изкача на първото стъпало на връзка с този свят, веднага започвам да разкривам Твореца. Той ще ми се разкрива в нашия свят! Той не може да се разкрие сам по себе си.

Затова е казано: От любов към творението – към любов към Твореца“. Това не са просто някакви подаяния, условия. Така е защото Творецът стои зад този свят и е свързан с него именно по такъв начин. Излиза, че работейки в група, аз премахвам ограниченията, които са били между Твореца и този свят.

Защо ми е дадено това? За да мога самостоятелно да Го намеря и самостоятелно да напредна, „да се прилепя“ към Него. Само затова ми е дадена външната обвивка на Твореца, наречена „този свят“ и „група“.

Оттук стават ясни думите, че другарят ми трябва да е толкова важен за мене, колкото е и Твореца. Групата трябва да бъде толкова важна в очите ми, колкото е и Той. С други думи, всичко, което е в мен, аз трябва да го съотнеса с Твореца.

От 2-я урок от конгреса в Москве, 13.12.2013

[123204]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Москва. Урок №4

Кабалистите, оставили ни своите записки, книги, учебници, посочват в тях няколко правила за правилното съединяване на хората в кабалистичната група.

Първо условие: Собствената отмяна. Необходимо е да се отменяме и да показваме това на всички останали, сякаш рекламираме: ”Аз съм готов на всичко, за да направя от себе си абсолютна нула. Правете с мен, каквото искате. В никакъв случай, не желая да командвам никого, да съм водещ, да притискам когото и да е. Искам да съм пълна нула в групата и готов да правя всичко, каквото трябва във ваша полза”.

Второ условие: Величието на целта. Нашият напредък зависи от величието на целта в нашите очи, от важността на свойството за отдаване, за любов, за обединение между нас. За мен, то трябва да бъде най-ценното и съм длъжен да го показвам на всички. Аз трябва да говоря за това, дори ако за мен самия не е така важно, защото другарите ще връщат към мен същото вдъхновение и ще се впечатляваме един-друг.

Наше задължение е възвеличаването на групата, тъй като тя има такава висока цел. Аз трябва да говоря за това с другарите, постоянно да поставям на преден план, че групата е всичко. Това ще ми помогне да се самоотменя.

Трето условие: Отдаване на другарите. Аз трябва да се опитвам да им правя някакви подаръци. Под подаръци се подразбира отдаване на другарите. Отивам в кухнята, мия съдовете, разтребвам, правя нещо за тях. Опитвам се да ги обслужвам, както възрастните – децата, да им помагам, в каквото едва, може,  да отдавам, да добавям във всяко състояние на групата. От друга страна, съм длъжен да се чувствам мъничък, желаещ да получа от нея влияние, възпитание, въздействие върху себе си.

Тоест, от една страна, аз съм голям, през цялото време влияя на другарите си, възвеличавайки целта в техните очи и грижейки се за тях. А от друга страна, съм мъничък, готов да възприема от тях всичко, което едва, може да ме напълни.

Такова двойнствено отношение към групата е много важно. Колкото по-голяма в мен е разликата между тези две полярни отношения: по-ниско от себе си – по-високо групата и по-високо себе си – по-ниско групата, толкова по-близо ще бъда до целта.

Освен това, необходимо е да включим в себе си нашите отделни, частни проблеми, които сме длъжни да възвеличим, за да ги решим.

Всичко се реализира, вследствие на това, че постоянно се грижа на моите другари да им е добре, весело, приятно, за да съществува в тях пълната увереност в достигането на целта и постоянно да намират огромна енергия в себе си, в нашето обединение помежду ни. И тази енергия „да се изпомпва“ чрез групата така, за да „се варим“, в добрия смисъл на думата.  Тя би ни сгрявала и очуквала така, за да изтърсим от себе си целия егоизъм, набрали съвсем други сили – за отдаване, за любов. Тъкмо това ни е необходимо.

От 4-ти урок на конгреса в Москва, 13.12.2013

[123424]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгреса в Москва. Урок №2

Ние с вас знаем, че желанието се явява материя, а иначе казано, основа за цялата вселена. Всичко, което е създала светлината, Твореца – това е желанието. И затова желанието се нарича „произхождащо от нищото”: преди това го е нямало, и светлината го е създала. И това е единствения акт – акта на творението.

А след това желанието се развива от стадий нула до стадий четири, което под въздействие на светлината започва само себе си да усеща. Т.е.: а кое е то, какво е то?

В това състояние то изведнъж започва да се усеща получаващо. Едно е – когато са ме създали такова, и друго – когато аз съзнавам, че желая да получавам и се наслаждавам от полученото. Тук вече става дума за намерението: желанието разкрива в себе си намерението, и това намерение е противоположно на Твореца.

Затова тук се появява голямо противоречие между намерението създадено от желанието (намерение да получава, само себе си да наслаждава) и от усещащото от него намерение на Твореца (да го наслаждава, да го напълва, да се грижи за него и т.н.).

Усещането на такъв голям дисонанс, противоречие предизвиква в желанието така наречения Цимцум – Първо съкращаване. На практика, то се явява като начало на творението: под въздействието на притежаващите в себе си условия желанието започва да прави нещо само. То започва да получава само заради своя Създател, тоест опитващо се да Му бъде подобно. И това уподобяване на Създателя образува първия свят – пет стъпален (до колкото в желанието е имало пет стъпала) свят на Адам Кадмон (А”К), което означава: първия човек, праобраза на човека.

С това завършва първия етап, защото желанието не може да направи нищо по нататък. За да се реализира по нататък, трябват нови действия.

И тези действия се проявяват в много интересни дела. Под табура, в състояние соф на парцуфа Галгалта, се образува смесването на желанията, а по точно на намеренията: „заради себе си” и „заради Твореца”.

След, което се осъществява Второто съкращение. То предава импулс за по нататъшно развитие – та чак до там, че веднъж желанието сякаш получава светлина заради Твореца – и открива, че то все пак не може, не е в състояние да задържи правилното намерение и получава всичко само заради себе си. Това състояние, в което се открива егоистическото само напълване, се нарича разбиване на желанието (швира).

А след това, от разбитото желание се появяват новите форми, строят се нови системи. И всички тези системи се формират вече в онова състояние, когато желанието разбира и осъзнава, кое е то и какво е то, как да създаде такава система, в която то се поправя, тоест ще премине от намерение за себе си към намерение заради Твореца.

Всичко това се случва, когато още няма нищо, освен двете желания, двете противодействащи сили – с други думи казано, още до зараждането на нашия свят, до Големия Взрив, до нашата Вселена – преди всичко. Тези две сили изграждат цялата система за управление, благодарение на която възникват 4-те свята: Ацилут, Брия, Ецира и Асия (АБЕА). Така се образува системата за управление.

А след това, от онази същата централна точка на света на Безкрайността (∞), която усетила срам и затова е произвела съкращаване, се образувал особен вътрешен парцуф, особена мъничка система. Тя се нарича Адам, целта на която е напълно да се уподоби на Твореца, т.е. да доведе цялото желание до пълно подобие с Твореца. Тази система, на свой ред, преминава през разрушаване, разбиване, разделяне на голям брой части – и тези части падат в нашия свят.

Какво всъщност е той?

(още…)

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в Москва. Урок №1

Цялата ни вътрешна работа се заключава не в поправяне на желанията, а в поправяне на намеренията. Аз мога да искам каквото и да е! Обикновено човек изпитва срам от своите желания, защото иска да се напълни по всякакъв начин.

А за мен не е важно какво искам аз! Аз превключвам вниманието си от това на какво искам, на – заради кого и защо го искам. Ако мога тези желания да ги насоча в полза на ближния, тогава те ще се поправят.

При това всичките 613 мои желания ще си останат същите, само ще изменят същността си: за кого ги реализирам. И това е най-важното.

Затова трябва добре да помислим над това, да привикнем към тази мисъл и постоянно да се асоциираме и идентифицираме с нашите намерения, а не с нашите желания. Тоест човекът не е желание! Човекът е намерение!

Постепенно приучвайки се към контрол над намеренията, започваме своята духовна работа. Именно такъв анализ, съсредоточаване от желание на намерение, се и явява нейното най-отличително свойство.

Ако човек се занимава само със своите желания, то той е психолог. Ако извършва действия по намаляване или увеличаване на желанията си – това е йога и някакви други духовни практики. А ние се занимаваме с намерението.

Защо човек не се занимава с намеренията? Защото е невъзможно сами да ги изменим – само с помощта на Висшата светлина, с помощта на изучаването на науката кабала.

Изучаването на кабала е предназначено именно за промяна на намерението. При това не се докосваме до желанието. Кога е станало първото съкращение (Цимцум Алеф)? Когато гостенинът, намирайки се пред угощенията на хазяина, разбира, че всичките му намерения са насочени заради себе си, и си поставя задача: ако в това същото действие достигна до намерение заради хазяина или заради Твореца, то ще мога всичко, което той ми предлага, да го погълна с огромен и дори с още по-огромен апетит. Тоест всичките ми действия ще бъдат неограничени и само намерението ще стане друго.

Трябва добре да помислим над това, и не само веднъж, а постоянно, за да може в крайна сметка да изместим вниманието си от желанията на намеренията. Тогава във вас ще се появи съвършено друг поглед над мирозданието. Ще го възприемете на друга чистота, на друго равнище. Светът сякаш ще се озари от други светове  и ще изглежда съвършено различен, като холографска картина. Ще започнете да оценявате всички обекти, предмети, взаимоотношения с хора в намеренията, а не в действията и в желанията, и това ще бъде вашата отправна точка на входа във Висшия свят.

Другарите, които разбират тези условия на духовното развитие, са най-ценните в групата. Опирайки се на тях ще можем постепенно да създадем сдружение, групово обединение на хората, желаещи да изменят своите намерения.

И дори ако намерението на всеки от нас и дори на групата бъде „ло лишма“ (заради себе си), т.е. егоистично заради нас, то светлината, която притегляме с помощта на правилното обучение, ще измени нас и нашите намерения.

Ще започнем да напредваме към целта на творението не чрез страдания, както днес е заставено цялото човечество, а съзнателно. В крайна сметка ще ни станат ясни тези условия, този пример, който дава Баал а-Сулам като причина за първото съкращение в света на Безкрайността, когато творението – Малхут на света на Безкрайността – усетило огромен срам.

Представете си през колко всевъзможни страдания човечеството би преминало без науката кабала, преди да достигне до съзнанието, че то не трябва да изменя своите желания и действия. Невъзможно е те да бъдат изменени.

Рабаш дава шеговит пример, при който един фокусник научил една котка да обслужва гостите и да им поднася различни блюда. С това той искал да докаже на гостите, че може да се измени нашата природа. Но изведнъж един от гостите изкарал от джоба си мишка, и докато котката сервирала угощенията, той я хвърлил на пода. Мишката побягнала, котката захвърлила всички блюда и се втурнала след нея.

Този пример разказва за това, че е невъзможно да се изменят желанията – те са наша същност, наша природа. А намерението, може. Затова действаме така, както ни ръководят нашите желания, но с намерение заради другите достигаме до подобие с Твореца в тях.

Защо желанията не трябва да се променят? Защото те са създадени под въздействие на светлината в света на Безкрайността. Те идват към нас от „нещо от нищото“  („еш ми айн“), т.е. създадени от светлината от нищото, като обвивка на себе си, и затова също трябва да бъдат такива.

Баал а-Сулма предупреждава, че не трябва в никакъв случай да се ровим в чоека, да го принуждаваме към нещо. Може да се изменят само намерението, защото то се появява в Малхут на света на Безкрайността от нея самата и тя веднага решила да го измени, да го обърне обратно.

Затова цялата история на спускане на творението от света на Безкрайността до нашия свят и нейният подем отдолу нагоре е създадена само, за да можем да изменим своите намерения. Цялата информация в кабалистичната литература, говореща за желанията, винаги предполага намерение на желанията, които трябва да се изменят от „заради себе си“ на „заради другите“. В това се заключва нашата работа.

Вие трябва да бъдете правилно и остро настроени на своите намерения, да ги анализирате и разберете, че именно тях сте длъжни да измените. Обръщайки се към всеки човек, към когото и да било около вас, опитайте се да контролирате своите намерения: заради негово благо ли правите това?

И тогава ще започнете повече да разбирате света, във вас ще започне да се проявява замисъла на Твореца. Ако започнете правилно да сформирате своите намерения заради другите, изведнъж ще започнете да чувствате, че тук съществува намерение заради Твореца и именно по такъв начин Той ви обръща, ръководи ви. В своите опити правилно да се отнасяте към другите в намерение заради отдаване и любов, заради връзките, ще започнете да усещате движенията на Твореца, така както гостът започва да разбира замисъла на хазяина.

Когато започнете да мислите за това и да обръщате особено внимание на намеренията, а не на действията и желанията, вие ще се убедите, че цялата кабалистична литература е посветена само на намерението. В какво се проявява човека? Именно в своите намерения.

В пункт 4 от Предисловие към „Учението на Десетте Сфирот“ (на руски) Баал а-Сулам пише: Творецът Сам полага ръката на човека върху добра съдба, за да му даде удоволствие и наслада вътре в материалния живот, пълен със страдания и мъчения и лишен от всякакво съдържание… И няма по-голямо указание от това за човека от страна на Твореца.

Изборът на човека се състои в укрепване, тъй като се изисква голяма работа и многочислени усилия, докато не очисти своето желание от неправилни намерения и не започне да действа, както е положено, т.е. не заради намерения за самонаслаждения, а за да достави удоволствие на Твореца, за да се нарича „лишма“ (заради отдаване).И само така се удостоява с щастлив и сладостен живот…

Но преди човек да достигне до такова очистване на своето намерение, той, разбира се, прави избор, за да се укрепи на добрия път с помощта на всевъзможни средства и трикове. И е длъжен да направи всичко, което е по силите му, докато не завърши работата по очистването на себе си от намерение заради себе си, и за да не падне под тежестта на своя товар на средата на пътя.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 13.12.2013

[123219]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Конгрес в Москва. Урок №2

Въпрос: Ако в егоизма на човек има стадии на развитие, то съществуват ли стадии на развитие на груповия егоизъм?

Отговор: Движението върви само напред. Движение назад няма – нито в природата, нито при човека.

Означава, че не трябва да се мисли за егоизма и не трябва да се мисли за груповия егоизъм. Трябва да се устремяваме само напред – към групово обединение. Тогава по естествен начин ще преминете през този групов егоизъм. Между вас ще възникват огромни проблеми в обединението, в разбирането, изобщо как да изтърпиш приятеля до себе си и т.н.

Но все едно, стремежът трябва да бъде само напред. Не трябва да мислите за това, ”как по-бързо да разкрием нашия егоизъм”. Трябва да мислите само за положителни разкривания, а не за отрицателни.

Работата е там, че в нас е заложена цялата Малхут, т.е. целият огромен егоизъм, желание (Ж) с огромно намерение (Н) за себе си, любимия. Но ние започваме да се стремим към обединение и към нищо друго!

Когато постоянно се устремявам към дясната страна, моят егоизъм расте по-различно – паралелно на това в лявата страна. И по такъв начин се получава, че само като се издигна до някакво ниво, веднага възниква отрицателното намерение ”заради себе си”. На края включвам отрицателната съставна и положителната съставна и по такъв начин създавам своето кли.

От положителната съставна в мен има екран (масах), а от отрицателната – вътрешно желание, което преобразувам на положително, и така постоянно раста.

Казано е: ”Всеки, който е по-голям от другия, неговото зло начало е по-голямо от него”. Следователно, главният ми стожер (1)  трябва да бъде постоянно растящият стремеж към обединение (Σ). А егоизмът, тоест намерението заради себе си, винаги да бъде второ (2) и няма накъде – не се вълнувайте за него.

 ”Как ние в групата ще разкрием целия й егоизъм?” – питате вие. Целият егоизъм на групата ще разкриете тогава, когато достигнете горната черта, пълното поправяне.

Но да се движите към тази черта все едно ще можете само по средната линия, винаги устремявайки се отначало само на дясно, само към обединение. А лявата линия ще възниква във вас по неволя.

От 2-ри урок на конгреса в Москва, 13.12.2013

[123208]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Москва. Урок  №1

Всички проблеми се коренят в намерението на нашите действия. Човешките действия се делят на физически и морални стремежи, вътрешни желания, които могат по някакъв начин да се проявят външно в неговите действия. Ние живеем в свят, който се състои от два компонента: вътрешните ни мотиви и външните действия. Най-важен е вътрешният мотив, на който обикновено не предаваме особено значение.

Напълно очевидно е, че светът около нас е директно насочен към някаква цел и това, как напредваме към нея съвършено не зависи от нас. Виждаме доколко нашите планове и всевъзможни проекти не са нужни на никого – ние не можем да ги въплътим в живота. Те някъде изчезват и вместо тях се случват съвсем други събития, тъй като ние не контролираме нищо. Извършвали сме всевъзможни революции, все нещо строим, към нещо се стремим, а накрая всичко се получава по съвсем друг начин и не можем да разберем какво се случва с нас.

Науката кабала разказва за това, че светът се намира под властта на своите неизменни закони, които трябва да знаем и не просто да ги изпълняваме, а правилно да ги ползваме, за да достигнем до най-доброто за нас състояние, в сферата на което е възможно да изпълняваме тези закони.

Светът при всички случаи ще достигне до своята цел. Човекът, желаейки това или не, ще достигне до такова състояние, което отрано е запланирано от природата и към което тя ни води вече милиарди години.

Съгласно науката кабала са възможни два пътя за достигане до това окончателно добро състояние.

Единият от пътищата е – под въздействие на силата на природата. Този път е доста неприятен, лош, тласкащ ни напред чрез страдания, т.е. под въздействието на нашия егоизъм, на нашето инстинктивно, природно автоматично желание да се намираме в най-комфортното състояние, когато във всеки момент, подсъзнателно или съзнателно, го избираме за себе си.

Развивайки ни чрез страдания, природата ни показва във всяко едно състояние неговата вреда, порочност, уязвимост, и тогава, изхождайки от това състояние, сме принудени да искаме нещо друго. Но истината е, че природата постоянно ни води така, че да изберем следващото състояние съгласно нейните цели и в крайна сметка да напреднем.

По такъв начин, така или иначе напредваме по метода на пробата и грешката, защото не знаем следващото си състояние, не разбираме какво трябва да бъде то, в сравнение с  предшествуващото го. Ние избягваме от предишното състояние, не се насочваме към следващото, и неосъзнато напредваме: най-важното е да се затворим, да избягаме от страданията, така както всяко животно инстинктивно бяга от опасност.

Такова движение напред все пак ще ни доведе до целта, но по-много дълъг и тежък път.

В крайна сметка, предлага ни се да осъзнаем, в какво се заключва цялата верига от тези състояние, през които преминаваме в течение на хилядолетия.

При това ни се разкрива една много интригуваща истина: необходимост от изменение на намерението във всичките ни действия. С други думи, нашите действия могат да останат каквито са, но най-важното е да работим над изменение на своите намерения, а това практически означава изменение на себе си.

Най-трудното за човек е да измени себе си: какво искам от своите действия, от живота си, от всяко свое състояние.

Намерението, в което сега съзнателно и несъзнателно съществувам, е или намерение за себе си – всичко само заради собствена полза, или намерение заради другите. В такъв случай съм длъжен по някакъв начин да се променя! Как мога да се издигна над своята природа, да изменя себе си, своето намерение?

Кабалистите казват, че това е най-важното за човек. Не трябва нищо друго да се прави. Ние се опитваме да изменим своя живот, своето общество, а кабала разказва, че всичко се променя само с изменение на намерението. Ако променим намерението си, тогава ще изменим абсолютно всичко. Ако можем да го управляваме, то ще управляваме цялата Вселена, целият свят!

Затова, ако днес всички намерение в моите действия са само заради себе си, тогава трябва да ги променя, така че всички те, във всяко едно действие, да бъдат само заради другите.

Възможно ли е това? По принцип, не. Ако се вгледаме в обкръжаващата ни действителност ще видим, че всички действия са само егоистични. Тоест ние и обкръжаващата ни природа, човешкото общество, всички неживи, растителни, животински и човешки обекти действат само заради себе си, самоцелно, и по никакъв начин не могат да се изменят.

Но ако продължим така да действаме, то ще изпаднем в още по-големи страдания. И сега това нагледно се проявява в нашия свят във всички ускоряващи се процеси: настигат ни различни беди, които стават все по-застрашителни.

От друга страна, във всяко поколение съществува определено количество хора (в нашето поколение те са много), които започват да осъзнават, че трябва да достигнат нещо друго: да преминат на друго ниво на съществуване, на друго ниво на намерение, да разберат смисъла на случващото се и да се повдигнат от ниво на управляеми на ниво управляващи.

Такова подсъзнателно желание, тласкащо ни напред, живее във всеки от нас. В едни то се проявява повече, в други по-малко, в трети временно или в някакъв особен вид. Виждаме по какъв начин идват при нас хората, как ни намират, защото съществуваме в полето на нашето ново намерение и те се привличат към него, вливат се в нашата група. Много от тях после изчезват, връщат се обратно. Много не разбират за какво са дошли – вероятно им е по-добре да не го споделят на нашите уроци и семинари по кабала. Затова трябва да се издигаме и поправяме още и в това.

Но като цяло в нашето време вече съществуват множество хора, които се устремяват към изменение на своето намерение, за да имат и двете намерения: заради себе си и заради другите, да започнат да управляват своето състояние и състоянието на заобикалящия ги свят.

Така, въпреки нашата изначална природа – абсолютен егоизъм, намерение заради себе си, можем да поправим тази природа. Поради това са му дадени на човек разум и власт.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 13.12.2013

[123133]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

В първата лекция говорихме как да разкрием Твореца, висшите светове, как да се уподобим на Него и да станем равни по свойства. Свойството на Висшия – е отдаване и любов. Нашето свойство е обратно, получаване и изолиране. Освен Твореца, освен свойствата отдаване и любов, съществува само материята – желанието да получаваме и да се удовлетворяваме, създадени от Него. Под въздействието на светлината, желанието е развило своите 5 части: 0-1-2-3-4, АВАЯ. Ние не говорим за количествено развиване на желанието, а за неговото качество, доколко то осъзнава само себе си.

Осъзнаването му като получаващо,  става с помощта на 5-те стадия за развиване на желанието, от възникването му ”от нищото”, 0-я стадий, до самоусещането му в своята природа, в 4-я стадий. На този етап развиването на самото желание спира и по-нататък става само развиване на намерението, т.е. стъпалото за развиване намерението за подобие на Твореца в желанието.

Желанието да получаваме остава в нас, то е нашата природа и ние не можем да го променим, а намерението да го използваме за себе си или заради Твореца, зависи от нас и всъщност нашата задача е да се промени намерението от получаване за себе си, ло лишма, на намерение да получаваме, заради Твореца, лишма. В зависимост от това подобие на намерението на Твореца да ни наслади и нашето намерение да Го насладим, ние се сближаваме с Него. В духовния свят само подобието на намеренията определя разстоянията между обектите.

Кабала и като цяло Тора са ни дадени, за да променим съзнателно намерението да получаваме за нас, ло лишма, на намерение заради Твореца, лишма. И така, единственото, което се иска от човека – е промяна на намерението във всичките му мисли и действия.

Такъв вид работа, извършвана от човека се нарича вътрешна работа, т.е. намерението на човека не е известно на обкръжаващите го. Самите действия, наблюдавани от обкръжаващите го, се наричат външна работа на човека. Съответно, обясненията за целите и смисъла на Тора се делят на външни, разказващи за физически действия, и вътрешни обяснения, разказващи за намеренията.

До наши дни, човечеството се е развивало от поколение на поколение с намерение ”за себе си” , все повече да използва цялото обкръжение за себе си. Сега ние преживяваме криза във всички дейности на човечеството. Тя означава раждане на ново качество – осъзнаване, че развиване на намерение за себе си, на егоизма, по-нататък няма да съществува.

Трябва да осъзнаем изминалата история на света: ние сме се променяли в намерението си да използваме света само за себе си. Към това ни е принуждавала природата, а ние сме и се подчинявали напълно неосъзнато. Сега е настанало време да осъзнаем инстинктивното си минало развитие и необходимостта от овладяване на своето бъдеще. В кабала такава точка на развитие се нарича годината ”1995”. Баал а-Сулам посочил тази дата, когато човечеството започва да осъзнава своята безизходица в развитие под въздействието на намерението ” заради себе си”.

И така, ние определяме желанието, като наша неизменна материя ”съществуващо от нищото”, а намерението ”за кого да използвам желанието” като променящ се параметър. В зависимост не от желанието, а от намерението, ние разкриваме разликата, духовното разстояние от Твореца. Ако нашето намерение е само заради нас самите, то ние безкрайно сме отдалечени от Твореца, намерението на когото е абсолютното отдаване и любов. Ако нашето намерение беше заради Твореца, ние щяхме да сме Му подобни, което ще рече, че бихме се сляли с Него.

И така, целта на творението се изразява в достигането до сливане с Твореца. Сливането се постига чрез подобие по свойства, т.е. по намеренията. Тъкмо развитието на намерението в създаденото от Твореца желание, малхут от света на Безкрайността, е веригата на развитие на природата на висшия и нашия свят, отгоре надолу и обратно.

В света на Адам Кадмон (А”К) се е разгърнало намерението, дадено от Твореца на творението и затова светът А”К се нарича свят Кетер. Но всички желания, останали под табур на А”К, не могли да променят своето намерение на отдаване, затова останали съкратени. И за да им даде възможност да се поправят, било направено второ съкращаване Цинцум” Бет (Ц”Б), разбиване, създаване на световете АБЕ”А (Ацилут, Брия, Ецира и Асия) и вътрешните части на желанието 4 – на Адам, спускане на намерението до създаването на нашия свят.

За да ни подтикнат, ни дават усещането за криза:

• от една страна, ние усещаме изтощаване на развитието на егоизма. Това се забелязва във всеобхватността на кризата. Тя обхваща не само всички страни на човешката деятелност, но и цялата обкръжаваща среда на човека. Вследствие на това в човешкото общество възникват хаос и конфликти, които заедно с климатичните проблеми са способни да погубят човечеството.
• от друга страна, именно в такова състояние на пълно объркване сме способни да осъзнаем необходимостта от промяна на нашата природа, която е причина за кризата. За бързо осъзнаване на необходимостта от намерение на нас ни е дадена на нашия свят науката кабала.

С помощта на кабала в нашия свят ние можем да се учим, как да променяме своето намерение от ”за себе си” за ”за Твореца”, без да нарушаваме с това законите на природата. Подобно е на миналото, когато хартията е била скъпа и на децата им давали дъсчица и калем за писане. Днес им дават компютър. Можеш да изтриваш и да пишеш отново. Така и в нашия свят, ние можем да се учим да живеем с намерение за другите, а после, това намерение да го пренасяме на Твореца – и когато започнем да го правим, ще ни се открие възможност да Го усетим и с Него да се сближим по 125-те стъпала на подобреното от нас намерение за ”отдаване на Него”.

За да дадем възможност на осъзнатото желание на практика да промени намерението от ”за себе си” на ”заради Твореца”, общото желание с разбито намерение се дели на части и пада до особено състояние – наречено ”нашия свят”. В това състояние ние усещаме чуждите тела, а техните желания и намерения не усещаме. Но ако се съберат всичките тела, които желаят заедно да променят своите намерения, разбирайки, че не са властни над своите желания, то те могат да постигнат някакво устремяване към намерението ”заради отдаване” или ”заради Твореца”.

В зависимост от тяхното устремяване, т.е. отделяне от намерението ”заради себе си” и сближаването им с намерението ”заради Твореца”, те като група ще се приближат до първото духовно стъпало т.е. все повече ще попадат под негово въздействие – под въздействието на обкръжаващата светлина, О”М (Ор” Макиф). И тя ще промени тяхното намерение.

От тук виждаме, че тъкмо такова състояние, като ”Нашия Свят” е необходимо за започващото сближаване на намеренията, защото в него има усещане на физическите тела за тяхното сближаване или отдалечаване, независимо от истинските им духовни свойства – намерения.  В ”Нашия Свят” ние можем да се учим върху нас самите, от нашето взаимно физическо доближаване, от взаимните действия, които при изучаване на Кабала, привличат О”М и поправят нашето намерение.

Затова са толкова важни такива срещи, както сегашния Конгрес на МАК.

[123053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Светът и така задължително ще достигне до своето, отрано набелязано крайно добро състояние, но в програмата за управление на природата има възможност да се достигне до това състояние, не чрез силата на страданията, а като заставяме сами себе си, съзнателно.

Наистина, в такъв случай ние сме длъжни да вървим пред природата си, егоизма си, към намерението във всички действия да преследваме целта заради другите, отдаването.

Това не е възможно, тъй като нашата природа е единствено егоизмът, желанието във всичко да действаме само заради себе си. Но за да ни позволи да поправим природата си, дори като се намираме в нея, ни е даден този свят, в който можем да действаме като залъгваме своя егоизъм.

Можем да даваме на другарите си, макар нашите намерения винаги да остават заради себе си.

Но ако постъпваме така по време на изучаване на състоянието „отдаване, любов заради другите“, което е описано в кабалистичните източници, то ще го привлечем върху себе си, ще пробудим в себе си свойството отдаване и любов, наречено висша светлина.

Затова са ни нужни другари, устремени към същата тази цел, и трябва да ги ценим толкова, колкото ни е скъпа самата цел, тъй като без тях няма да я постигнем.

Затова главната ни задача е да сформираме такова обкръжение, което би ни дърпало към добро устремяване напред, вместо да ни тласка отзад чрез страдания, както върви бавно, мъчително, неосъзнато към същата тази цел цялото човечество.

[123035]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→