Конгрес в България. Урок №2

Такова събитие като събрание на приятелите много силно ни сближава и действа положително на всеки.

Представете си, ако можехме непрекъснато така да се поддържаме един друг, да се намираме във възвишено състояние, тогава попадайки в каквито и да било лоши състояния, човек веднага би си давал сметка, че този егоизъм нарочно му е даден, и би чувствал необходимост да се включи в групата.

И всичко това не би било толкова сложно, буквално той би се носил по вълните: малко надолу – малко нагоре, надолу – нагоре, и така през цялото време би се издигал. Всеки пък егоизмът нараства, а той постоянно се издига над него, не забравяйки, че всичко, случващо се с него, е дадено от Твореца нарочно, за да може да се издигне.

Той постоянно би чувствал въодушевление, помощ от приятелите и би му било лесно и просто да се намира през цялото време във възвишено състояние, когато буквално отправя от себе си лъч светлина към всички проблеми и неприятности, обръщайки ги в нещо положително, във въодушевление, във всичко прекрасно и хубаво.

Баал а-Сулам пише за това в статията „Скриване и разкриване на Твореца“. Когато човек се намира в скриване, той вижда света такъв, какъвто ние всички го виждаме. А когато достига до разкриване на Твореца, то възприема всичко наобратно: тези хора, които по-рано са изглеждали болни, сега му се виждат съвършено здрави, бедните стават богати, неуважаваните в очите на обществото стават почитани и любими на всички.

И всичко това не зависи от нищо друго, освен от нашия поглед на действителността, тъй като под въздействието на Висшата светлина светът се изменя в очите на човек. И това не е заблуда, а съвсем друга реалност, която започваме да усещаме при прехода от негатива към позитива, от погледа на света до тогава, когато светлината ни е подействала, и след като това се е случило.

По същия начин е и сега. Може преди събранието на приятелите човек да не е бил в най-доброто си състояние, да му е било тежко, неловко, невесело. Но постепенно, под въздействието на това събитие, всичко се изменя. Изведнъж се появява дух, сила, въодушевление, друг поглед за света, придобива се увереност. Всичко зависи само от въздействието на светлината, която чрез групата работи на всеки един от нас.

Затова най-важното е да се включим в групата, да склоним глава и постоянно да се намираме под нейно въздействие. Това е единственото спасение и единствената възможност да ускорим нашето развитие, да достигнем до състояние, когато започваме да гледаме на света с други очи, чрез друга сила, друга програма.

Тази втора, висша, духовна, алтруистична програма вече се намира в нас, но трябва да я включим. Понякога тя като че ли за кратко се включва и виждаме света по друг начин. Но всъщност това е само малко слабичко светене, изхождащо от нея. А когато тя се включи напълно, ще видим света абсолютно светъл, щастлив, в състояние на пълно поправяне.

От 2-я урок на конгреса в Българя, 01.11.2013

[119884]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №2

В заобикалящия ни свят нищо не може да се измени освен нашият поглед на него. Изменя се не светът, а човекът, който вътре в себе си започва да го вижда под друг ъгъл, и светът се разкрива пред него съвършено друг: положителен, залят със светлина на щастие и абсолютна доброта.

Оказва се, че в нашите усещания днешният свят ни се представя порочен, неудобен, несигурен, пълен с проблеми и опасности само за да можем да бъдем на такова ниво на виждане.

Затова е най-важна тази принадлежност към групата, включването в нея дотолкова, че да и се отдадеш безрезервно, постоянно да попадаш под нейното въздействие. Много години минават преди човек да се убеди в това, и върху него да започне постепенно да въздействат малки порции светлина. Но това зависи от нас.

Трябва да се опитваме още веднъж и още веднъж да се включим в конгреса, в събранието на приятелите, а след това да анализираме какъв съм бил преди събранието и как съм се изменил след него, какъв съм бил до включването в другарите и какъв съм станал след това. По какъв начин мога да направя така, че в мен да се получи потенциален скок, който да ме издигне на следващото енергийно равнище, за да мога да видя света в светлината на Твореца, и тогава той ще бъде абсолютен.

Нищо не се изменя освен нашето виждане за света, защото се поправят само нашите келим/съсъди, нашите органи за усещане, а светът си остава непроменен – свят на Безкрайността, само в него и плуваме. Затова трябва само да изменим своето отношение.

Бих искал да почувствате тази разлика в напълването, което е милиарди пъти повече, отколкото това, което можем да получим от най-добрите земни състояния. И това всъщност е самата истина, а не бягство от проблем. Всички проблеми и препятствия, всичко, което се случва с човека вътре и отвън, са изменения на абсолютната светлина. До това трябва да достигнем.

Още веднъж благодаря на световната група за подкрепата на нашия конгрес и за подкрепата на централната група в Израел, която провежда велика и самоотвержена работа по разпространение.

Това дори не е разкриване на науката кабала, а работа, способстваща за прозрението на хората в изключително не леки и критични условия, които ни поставя Творецът. Той си играе с нас в такива игри, в които трябва да попаднем в много екстремални състояния, да бъдем във „вяра над знанието“, да закрием очи и да се откъснем от всякакви разчети. Това прави днес израелската група. И аз съм много благодарен на цялата световна група за тяхната поддръжка. Благодаря на всички.

От 2-я урок на конгреса в България, 01.11.2013

[119881]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №2

Въпрос: Сега нашата централна група в Петах Тиква се занимава с много сериозно разпространение. Какво можем да направим, за да ги подкрепим?

Отговор: Централната група се намира на предния фланг за борба за правда в света.

Да внесе правда в света означава да му разкрие кабала като средство за поправяне на човечеството, защото в света няма какво да се поправя, а трябва  да се поправи човекът. С всеки изминал ден все повече хора разбират, че ако продължим да живеем в рамките на своята егоистична природа, то ще се лишим от по-нататъшна възможност да съществуваме на Земята, т.е. самите ние ще се погребем и няма да можем да направим нищо.

Написано е в книгата Зоар, че ангелът на смъртта (неговото егоистично желание) се приближава към човека, държейки меч с капчица отрова на върха си. И човек, нямайки сила да се удържи от жадността, отваря уста, поглъща капката, която ангелът на смъртта слага в устата му, и умира.

Ние не можем да поправим нашия свят, не можем да поправим себе си с никакви други средства, освен привличайки Висшата светлина. За това е и дадена науката кабала.

Освен това, не можем да поправим себе си и с помощта на Висшата светлина, ако не се организираме в група, не изучаваме устройството на Висшите светове, правилното състояние на материята, откъде при устремление към тези състояния се спуска Висшата светлина и сякаш се облича на нас.

Дошло е времето, когато буквално трябва да разкрием това на света. Благодарение на това, се издигаме самите ние.

От 2-я урок на конгреса в България, 01.11.2013

[119775]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №2

Въпрос: Как може човек всяка една минута да доставя наслаждение на Твореца?

Отговор: Ако през цялото време мисли само за това.

Каквито и действия да извършваш в живота: да работиш, учиш, ядеш, да се намираш във ваната, в леглото, дори и не сам – няма значение къде и как, всички твои мисли трябва да бъдат насочени към Твореца. В крайна сметка, цялата програма на природата, цялата нейна сила е устремена само да работи за отдаване.

Ако действаш така, пред теб ще започне да се разкрива съвършено нова област на усещане, един нов свят. Ще започнеш да виждаш системата на управление, която сега изглежда скрита, защото се обръщаме неправилно към нея. Ние не я виждаме. Ще можем да я видим само ако се устремим към нея заради отдаване и тогава ще разберем как работи тя.

Съществува закон за подобие на свойствата, който действа в целия свят, включително и в нашия. Ако се опитвам да намеря нещо, изграждам сензор, подходящ за това явление, което желая да разкрия. По същия начин е и тук – ако искам да разкрия системата на силите, управляваща всички светове, трябва да бъда в тези свойства и тогава тя ще ми се разкрие.

Затова трябва непрекъснато да бъда съсредоточен на това, че всичко, което правя сега, всички мои мисли, желания и действия са насочени само към наслаждение на Твореца.

Какво означава да насладя Твореца? Не искам да ви обърквам, но няма никакъв Творец няма кого да наслаждаваме. Насочвайки своите желания и мисли, аз сякаш се калибрирам, настройвам се за усещане на истинското мироздание. И това, което се проявява в мен, тази сила, която действа и управлява всички, се нарича Творец. Тя може да се проявява само в мен.

Кабалистичната настройка създава в мен възможност да усещам още една реалност, паралелна на нашата. Ако нашата реалност съществува само в егоистичните сили за получаване, развиваща се по програма, независеща от нас, и ние се намираме напълно под нейна воля, то когато навлизам в другата реалност, в мен се появява възможност за абсолютна свобода.

От 2-я урок на конгреса в България, 01.11.2013

[119876]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №2

Баал а-Сулам пише, че най-главната ни задача е да взривим желязната стена, отделяща науката кабала от цялото човечество, защото ако не го направим, човечеството ще продължи да пропада.

Преди много години писах, че е настъпила криза и трябва нещо да се направи, но никой не се съгласяваше с мен. А след това, когато кризата се прояви в пълна сила, продължих да пиша, че тя ще продължи години, десетки години, докато човечеството не се измени. Но на хората им се стори, че положението се подобрява, кризата завършва и всичко вече е спокойно.

Човечеството не разбира в какво безизходно, безнадеждно състояние се намира то. То няма никакви средства, за да промени нещо. То се движи по точно определен път, който се управлява от две сили: положителна и отрицателна.

Разбира се, хората биха искали да разгадаят тази загадка, но няма да могат и няма да знаят как да го направят. В крайна сметка в нашия свят, под махсом – под границата, отделяща Висшия свят от нашия – няма такава сила, която днес да даде възможност на човека да поправи обществото, семейството, политиката, икономиката, екологията – нищо, всичко се е устремило надолу. Затова ние, които искаме да придобием някакви малки познания за този процес и възможност за неговото поправяне, сме длъжни да ги дадем на света.

Към това ни принуждава любовта към ближния, която се явява основен закон на мирозданието – не на нашия тесен, мъничък и изкуствен свят, вътре в който съществуваме, а на целия останал външен и огромен свят. Затова и правим това.

От 2-я урок на конгреса в България, 01.11.2013

[119879]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №2

В нашия напредък съществуват всякакви видове егоистични страхове, съмнения и колебания. Разбира се, не искаме да правим такива драматични стъпки. Струва ни се, че е по-добре да смекчим всичко, да не разговаряме открито срещу могъщите сили на този свят.

Това е подобно на това, как фараонът се изправя срещу Мойсей. Кой е Мойсей? Той е никой и нищо, защото непрекъснато се страхува и трепери пред фараона. Но Творецът го тласка напред и го заставя да се изправи лице в лице срещу фараона, т.е. да се изправи срещу проявлението на целия егоизъм в нашия свят.

Мойсей (от думата „лимшох“ (иврит) – издърпвам) е силата, която ни изтегля от егоизма.

Мойсей не е свободен. Той стои пред фараона, треперейки от страх, но Творецът го поставя пред тези условия, и затова, ако ги приеме, побеждава.

Днес сме в състояние, което никога не бихме могли да планираме сами, в състояние на пълна несигурност и заплаха от конфликти. И аз съм изключително доволен от това. Тази радост е многократна, многослойна.

Първо, тази радост произлиза от факта, че заслужаваме такива противници. Баал а-Сулам пише, че иска да взриви стената между човечеството и науката кабала, защото само тя може да спаси човечеството. Днес това е видно. Ние заслужаваме огромна реклама, която не бихме могли сами да създадем. Било то положителна или отрицателна, няма значение. Рекламата си е реклама.

Ние правим сериозни стъпки в разпространението. Това ни принуждава да се изкачваме и да оценяваме всички по-друг начин. Ние отиваме на битка. Всичко е много сложно, защото е свързано с огромни рискове, и действително е така. Но отплата е огромна и няма връщане назад.

Творецът поставя тези обстоятелства и прави всичко така, че да не можем да избягаме. Тази картина ми е напълно ясна, и нашите приятели започват да разбират, че няма друг път – Творецът ни изправя срещу фараона, принуждавайки ни да работим.

Много се радвам, защото, първо, сме заслужили такова силно, драматично отношение на Твореца. И второ, защото цялата световна група разбира това състояние и тази критична битка, в която даваме последните си сили, съгласни сме да издържим на натиска и правилно да отвърнем на него: от една страна, го правим сдържано, а от друга, без да се боим, колебаем и съмняваме.

Днешния период ми дава увереност, че действително се намираме пред египетското изгнание. Това вече е сериозна битка против нашия огромен егоизъм, който сега ни се разкрива по този начин, особено в последните стадии на нашата битка против опредени кръгове.

Казано е, че когато народът на Израел излиза от Египет, са ги преследвали. При това не се разказва, че Египтяните са ги преследвали, а е казано Ерев Рав (смесеното множество). Кои са те? Нямало е кой да преследва израелтяните, защото армията на фараона е била победена, и всички слуги и т.н., както се твърди, умрели от десетте наказания.

Кой е останал в Египет? Тези, които особено много са се държали за тях – боящите се от Твореца, но работещи за фараона. С тях и водим война сега. Ако сме достигнали до такова състояние, то действително сме близко до изхода от Египет. Поздравявам всички с това.

От 2-ри урок на конгреса в България, 01.11.2013

[119772]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Месец по-късно – на 1 ноември започва нашия конгрес в България, за който имам големи надежди. Конгресът е сравнително евтин и се провежда на приятно място. Отправям покана за участие към всички, които имат такава възможност. Необходимата подготовка e, че ще пристигна ден преди откриването – заповядайте и вие, ако можете! Ще проведем екскурзия и изобщо, “тренировка” преди началото.

Като цяло, този конгрес е предназначен не само за страните от балканския регион. Разбира се, на него ще има много участници от Източна Европа, а също от Русия, Украйна, Турция, Прибалтика, да и въобще от целия свят. В програмата на нашата среща е  и интегралното възпитание, и науката кабала. С групите участници ще обсъдим множество теми, ще съгласуваме въпросите по разпространение и обучение , за да ги включим към общия процес.

Много чакам това събитие. Предполагам, всеки човек в тази или друга степен разбира, че именно така той по най-краткия и надежден път се придвижва към целта на творението, към самореализацията. И затова всеки трябва от цялото си сърце да участва в престоящия конгрес. Нали няма средство по-мощно, от участието на конгрес заради другите. Това е най-ефективното средство в придвижването към разкритие на Твореца.

Въпрос:  Как да се издигнем над всички национални различия, над езиковите препятствия, и да се обединим още по-силно?

Отговор: Това е нашата задача – да се издигнем над всички различия, над всички завеси, всички стени между нас. Ако не бяха те, ние бихме били една душа. Разбиването на съсъдите е поставило всеки в своята ”черупка”, и като резултат всички ние, сме като орехи в торба, свързани само от външни обстоятелства, а не от вътрешна връзка…

От урока по статия на Бал а-Сулам ”Една заповед”, 30.09.2013

[117618]   

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Санкт-Петербург. Урок №6

Парадоксално е, но ако гледаме този свят от духовния, то няма нищо по-естествено от връзката на всички, в едно цяло с Твореца. Това е единна, устойчива, хармонична система, която се намира в постоянно равновесие, в идеално състояние, където абсолютно всичко си взаимодейства, напълва се, насища се, насища другите и се напълва за сметка на другите. Тоест това е духовно и физическо, абсолютно здраво тяло.

Информацията, материята, енергията, постижението, осъзнаването – всичко съществува в абсолютна хармония. Затова тази система е вечна: няма понятие за време, няма изменения. С други думи, има постоянен живот, постоянно случващи се събития, но всички те са тъкмо за това, да разкрием още по-дълбоко тази връзка в Безкрайността. А самата връзка е постоянна, системата е постоянна, светлината се намира в абсолютен покой и напълва цялото творение. Ние се намираме в нея в непрекъснато движение от по-малко насищане към по-голямо. И основното наслаждение се състои в постигане на хармония, на съвършенство в системата, което се нарича постигане на Твореца.

Затова нашият свят се възприема оттам като изроден, съществуващ по неволя, доколкото Творецът го принуждава той да съществува, независимо, че ни се струва, че такова порочно творение няма право на съществувание. То е създадено единствено и само затова, от своята нищожност, отричайки я, да се приповдигнем и постигнем вечност и съвършенство. Независимо от това, e трудно да се направи, защото срещу тази нищожност ние не виждаме нищо.

Но ако виждахме това, нашата свободна воля би изчезнала и ние, блъскайки главата си, бихме се устремили натам и само натам, каквото ще да става. С цяло тяло бихме се блъскали в стената, в махсома, който ни разделя, само и само да преминем през него или да изчезнем.

За тази цел ни е дадено скритието, за да създадем самите ние подобие на онзи свят, към който се стремим, неговия модел във връзката между нас, в отношенията ни един към друг, в отношението към себе си, към групата, към цялото човечество, към неживата, растителната и животинска природа.

Ние желаем онзи свят, представяйки си го като някакво кралство, като в детска игра, и се опитваме да го създадем между нас, без да гледаме всичко онова, което ни се дава тук. Ние искаме да попаднем в нещо нереално, фантастично състояние, независимо, че разбираме, че това не е характерно за сегашното ни битие, тъй като всичко това е противоположно на логиката, на цялата ни природа, т.е. на разума – и трябва да бъде нещо друго.

И човечеството през цялото време се лута, опитвайки се да разбере по какъв начин може все пак нещо да се направи, а в крайна сметка става още по-лошо. Егоизмът все едно ни притиска, показвайки ни, че не сме постигнали онова, което може би сме желали, докато на човек не започне да му се разкрива замисълът на всичко случващо се – за какво е нужно такова съществуване.

Но ако погледнем отстрани, това съществуване е напълно безсмислено и порочно. Излиза, че хората съществуват по неволя, като в миши капан, за да страдат и всеки път да бягат от страданието, след което попадат в други капани и пак бягат. И всичко това, само и само за да започне човек да си представя някакво друго съществуване – нещо, което е истинско и за което си струва да се живее, в което да може да съществува, без да съжалява, че живее.

Когато започнем да си представяме такова състояние, ние постепенно започваме да усещаме, че то наистина съществува – иначе как бихме си го въобразили? И то вероятно съществува не само хипотетично, а в действителност, само че желае да се стремим към него истински. Аз трябва така да се устремя към него, че да се озова вътре в него. И тогава започвам да усещам определена помощ, озарение, просветление. Започвам да виждам, че всичко това не напразно е така нагласено.

Тъкмо така Адам е открил тази система преди 5773 години. От тогава ние отбелязваме нашето кабалистично летоброене – от този момент, когато първият човек е разкрил Твореца в нашия свят. А след това е започнало предаването на знанията от поколение на поколение – към това започнали да се присъединяват и други хора, които също са усетили ненужното никому съществуване.

Но винаги оставала една и съща задача: как да разкрия другия, правилния, истинския свят от моя мъничък свят? Хората постоянно се сблъсквали с един и същи проблем – трябва да се създаде подобие, да си играем на тази система, да си играем на този свят.

През цялото време ние забравяме за това, и ще продължава така, докато не създадем такова условие между нас, такава връзка и такива взаимоотношения, които да са почти подобни на Висшия свят, и ще остане само последната, ясна реализация, която ще бъде осъществена от удара на Висшата светлина. Но докато не направим всичко, зависещо от нас, за да се окажем в токова състояние, няма да постигнем това. Щом направим всичко това, да създадем в нашето ”тъмно царство” този друг свят, той веднага ще се появи, и ние ще се озовем в него.

Ние разбираме, че друг изход няма, като реално, ясно, обединение и създаване на такива условия, връзки за взаимно отношение между хората, които да се уподобят на системата от Висши светове – пълно отдаване и любов, взаимно включване, разбиране, поддръжка и поръчителство. А връзката трябва да бъде такава, че човекът като отделна единица изчезва – него го няма и не може да го има.

От 6-ти урок на конгреса в С. Петербург, 14.07.2013

[114616]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Санкт-Петербург. Урок №5

Въпрос: Вие казахте, че в нас още не се е сформирало окончателното желание, не ни достига още някакъв елемент или крачка. Как да направим атаката? В какво именно направление?

Отговор: В какво направление трябва да се движим, да превлечем повече светлина? В направление към обединение, за да донесе то радост на Твореца.

Извадете всичките тези думички от калъфчетата, в които са опаковани, говорете с чувствен човешки език, и тогава ще усетите какво не ви достига. Това ще бъде вашата атака.

А каква трябва да бъде атаката? С кого да се сражаваме? Само със себе си, системно вътрешно разбиване, омекотяване.

Не искам да ви успокоявам, но вие преминахте много състояния на този конгрес. Днес е третият ден от конгреса, когато ние обичайно завършваме всичко – всичко някак си отминава, хората започват да си мислят за отпътуването си. Тук това състояние липсва и не ни трябва, никой за това и не мисли. Всичко е насочено само към това, да се нанесе последният удар, последното усилие, за да се разкрие то като място, където ще се разкрие Творецът.

Мястото, където се разкрива Творецът е изход на човека към общото сливане. Тъй като във всеки от нас съществува завистта, че всички другари се намират в по-голямо обединение помежду си, отколкото съм аз с тях. Чувам един, друг, трети и усещам доколко те са обединени: „Боже мой! Какво е това?” – А аз не се чувствам такъв, аз всъщност още не съм такъв.

Страстното желание да вляза и да се загубя в другарите си трябва да е най-важното, основното, а след това – за какво правя това?

Понякога, разбира се, намерението може да се направи по-рано от действието, но сега, преди това трябва да е действието.

От 5-тия урок на конгреса в Санкт-Петербург, 14.07.2013

[114299]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Санкт-Петербург. Урок №4

Въпрос: Как се преминава от показност и неясни фрази към истинско чувство и изразяване?

Отговор: В нашия свят човек е свикнал през цялото време да играе пред другите: да се държи по определен начин, да говори, да подражава на героите от телевизионните сериали. Защото ние се учим от примери: каквито примери виждаме в живота или на екрана, така се държим и ние.

Целият ни живот, цялото ни поведение се състои от по-рано подготвени в мозъка ни щампи. Как да седим, да стоим, да разговаряме и т.н. – всичко това се състои от най-малките картини, които се намират в главата ни и ние през цялото време ги проявяваме и по такъв начин играем на тях, сякаш пускаме грамофонна плоча: една, втора, трета… Така се държим.

А сега за първи път трябва да играем самите себе си. И тук човек недоумява, не разбира, какво да прави. Той е разтреперан като малко дете, което като маймунка повтаря всичко след възрастните, докато не се научи да подражава на всички и не набере тези клишета. И тогава то вече действа в съответствие с тях. То знае, че тук трябва така да се държи, а тук – по друг начин. Възрастните се смеят и то се смее, макар и да не знае на какво.

Но ние нямаме примери за поведение в духовното. Това е отделна, сложна тема. Затова опитайте се да бъдете самите себе си, непредсказуеми – ето, аз съм такъв от сърце. Не обръщайте внимание на нищо! Както отбелязаха тук някои от говорещите: изплъзна им се така и това е – такива трябва да бъдем постоянно.

Въпрос: А какво ще стане, ако кажа нещо не според правилото?

Отговор: Не е важно! Какви могат да бъдат правилата? Ако говориш от сърце – всичко е подходящо.

От 4-тия урок на конгреса в Санкт-Петербург, 12.07.2013

[114171]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→