Конгресът в Мецукей Даргот, урок 1

Въпрос: По време на конгреса много е лесно да се обединим, тъй като ни се струва много естествено да отменим себе си, „да загубим главата си“, да се стараем да се съединим с другите, да се включим в тях.

А да го направим в групата, след като се върнем от конгреса е много тежко. Възникват множество проблеми и е много трудно да усетим вътрешната същност на групата, изведнъж всичко изчезва. Как да преодолеем това?

Отговор: Хайде да направим упражнение: да дойдем в групата, да седнем в кръг, да се погледнем в очите и да помислим: „Какво прави Твореца с нас?“ Искаме да се обединим, да работим в групата, да отворим център по кабала, да се съберем заедно, да подготвим място за срещата – но никой не иска да дойде тук…

Погледнете какво прави Той! Ние не сме виновни за това, ние нямаме свобода на волята. Погледнете, как Той ни пробужда! Защо? Защо Му е нужно това – на Него? Какво печели Той от това?…

Вие не напредвате само поради това, че забравяте че има още една съставна, пребиваваща сред нас – висшата сила, Твореца, който устройва и подготвя всичко.

Внесете Го вътре! Встъпете в партньорство с Него! И тогава ще ви бъде ясно какво трябва да правите, как да напредвате във връзката между вас и заедно с Него. Включете Го в списъка на групата. Казвам това напълно сериозно, защото Той присъства между вас! Започнете да провеждате именно такива събрания на другарите, такива обсъждания на случващото се между вас – и тогава всичко ще се проясни!

От 1-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 24.02.2011

[37006]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 2

Нашият свят е започнал с това – малка искра светлина се е разбила в празното пространство и е започнала да се развива.

Така светлината е направила, произвела, създала, сътворила (четирите стадия, съответстващи на неживото, растителното, животинското и човешко ниво) – всичко, което е в нашата Вселена.

А по-нататъшното развитие предполага, че човекът – тоест ние с вас, трябва да достигнем до този корен, от който някога – се е образувала тази искра. И сега ние се намираме на този последен етап на развитие, така че да се издигнем всички заедно към тази искра и да проникнем през малкия отвор от  нашата система в това място, от където произлиза и коренът ни.

Но това завръщане е възможно само за сметка на обединението – ние трябва толкова тясно да се съединим заедно, че да станем толкова малки, колкото е тази искра. Затова хората постигащи духовния свят, са се стремили да разкажат за необходимостта да достигнат обединение,  да съединят искрите, намиращи се във всеки, в една искра.

Такова развитие продължава от времената на Адам Ришон и Авраам в древен Вавилон, а след това при изхода от Египет и все по-нататък, докато две хиляди години назад ние не сме достигнали до доста недобро състояние, тъй като кабалистите, съществуващи през цялото това време, започвайки от Авраам са загубили своето духовно ниво и са изпаднали от братска любов в безпричинна ненавист. Такова падение е станало във времето на раби Акива.

Тук, в района на Мъртво море, в Курман и околността, са избягали хората, които не били готови да се съгласят с това падение, което станало в Йерусалим, когато дори и длъжността на Главния Първосвещеник са започнали да продават за пари, и всичко е приело най-низкия, презрян характер. А това отделено място останало последното свято място, където отивали хора, желаещи да съхранят съединението между тях и любовта, за да не загубят духовната връзка един с друг.

Затова те побягнали тук, тъй като чувствали, че тук ще могат да останат заедно и по-далеч от онези отношения, които набирали сила в Йерусалим.

И затова ние след почти две хиляди години сме се събрали тук, затова – да продължим този процес – защото в духовното няма време! Ние сме излезли от това свято състояние, в което сме били свързани, и сме усещали висшия свят, духовния живот и другото измерение – изгубили сме съзнание, сякаш сме получили удар по главата, и сме престанали да усещаме този свят, в който сме живели, а днес искаме да се върнем в тази реалност.

Затова е нужно просто да организираме такова общество, като съществуващото някога,  защото духовните закони не са се променили. Както това е било тогава, така и днес ние трябва отново да станем като един човек с едно сърце, и да достигнем братската любов и съединение – по тези същите закони, по които съществуват светлината и желанието в духовния свят. И тогава ние ще се окажем в него!

А нашите физически тела ще ни съпровождат, до времето, когато напълно ще постигнем духовния свят. До тогава ще ни се наложи да се намираме в тези тела, защото докато ние не получим правото  постоянно да живеем в духовния свят –  ще си останем постоянни жители на този материален свят. А в духовното усещане ние ще се издигаме и спускаме, докато не се закрепим там постоянно.

Тогава вече няма да ни се налага да чувстваме тези физически тела и те ще изчезнат от нашето усещане. Целият този свят, наричан “въображаем свят“ също ще изчезне, и ние ще започнем да живеем в новата реалност завинаги.

От 2-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[36916]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

От Конгреса в Мецукей Даргот, урок 2

Вече сега, даже още преди, като започнем да живеем там постоянно, ние можем навреме да се издигнем и да влезем в духовната реалност – всичко зависи само от силата на връзката между нас.

Ако ние постигнем някакво минимално, първо ниво, което се изисква за усещането на духовния свят, то ще почувстваме как се приближаваме натам и влизаме в него.

И за да не бродим в тъмнината, с пипане, в търсене на правилното съединение, което  ни позволява да достигнем духовния свят (защото ние за сега не го чувстваме и не го разбираме, а се водим от своя егоизъм) – кабалистите ни дават точни съвети, какво трябва да се прави.

Ние събираме всички тези съвети и се опитваме да формулираме на тяхна основа методика, по-подходяща за нашето време, за нашите условия и свойства. В духовното е невъзможно да се проникне със свои сили.

Самата тази искра от светлината, която се е промъкнала от духовния свят, създала цялата наша Вселена и нас в нея – тя и трябва да ни измени. Тя ражда духовен съсъд от нашата „точка в сърцето”, от духовната искра, поставена във всеки от нас.

Тази голяма искра се е разделила на множество малки искри, и във всеки от нас има нейна част – нея е нужно да отгледаме.

На нас ни е необходимо светлината да е повлияла върху нас и развила, отгледала, както от капката на семето израства цялото тяло – отначало зародиш, после малък човек, а след това възрастен. Но проблемът е в това, че ние не знаем какво трябва да правим, за да може светлината да започне да ни действа.

Затова ни е необходимо колкото се може по-внимателно да съблюдаваме съветите на кабалистите – в това е цялата тайна на успеха. Просто, следвайки инструкциите, да напредваме точка след точка – и тогава в крайна сметка, аз стигам до такъв момент, когато „включвам” този механизъм, и той започва да работи!

От 2-ия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[36913]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 1

Въпрос: Каква е връзката между корена на душата на човек и неговата способност или неспособност да се съедини с другите души, според степента на неговото желание към съединение?

Отговор: Всеки човек в света има корен на душата – духовна искра, точка в сърцето. Тази точка може да се развие дотолкова, че човек да усети влечение към нещо по-висше, което е зад пределите на този свят – и тогава стига до науката кабала, влиза в група.

Има и такива хора, в които тази точка още не се е развила и всеки от тях живее своя частен материален живот.

Но дори ако в човека „гори” тази вътрешна точка и той страстно желае да постигне духовното, Твореца, целта на своя живот, неговия смисъл – това е само точка и нищо повече.

Какво да прави понататък? Необходимо е да се разбере, че душата на човека се образува от онези духовни искри, които присъединява към своята точка на душата – от всеки от седемте милиарда човека. Защото душата на всеки човек е съвкупното съединяване на всички тези точки заедно.

Затова, ако сега се съединя с всички, които се намират тук, на този конгрес, ако присъединя към себе си тези 600 духовни искри, ще постигна мощта на съединението на всичките 600 точки заедно.

Как е възможно това? Как мога да се съединя с техните желания и да постигна духовното? Само с помощта на „възлюби ближния като самия себе си”, за да станем „като един човек с едно сърце”, както е написано в статията „Даряването на Тора”.

Ако по този начин се съединя с тях, в мен ще се образува плоскост на съединението – желание, състоящо се от множество искри. Ние сякаш ставаме „като един човек” – и в това желание мога да разкрия духовното.

Това желание се нарича съсъд/кли на моята душа, защото Аз съм присъединил към себе си всички тези точки. Ако някой друг, една от тези точки, които съм присъединил към себе си, също присъедини към себе си всички останали – това се нарича негова душа. Тоест неговата точка е изходна и той я присъединява към другите точки. Това е неговата душа.

Всеки присъединява към себе си всички точки, които са извън него – така се образува неговата душа. А ако не ги е присъединил към себе си, той няма душа, а само точка – корен на душата му.

Съгласно силата на съединяването на тези точки в мен, тяхното количество и сила на единение помежду им, аз разкривам в тях светлината, живота и съществуването. Свързвайки се помежду си, те започват да се съединяват и разкриват във вид на единна система – подобно на животинското тяло, в което тече кръв и лимфа, преминават нервни импулси, стават всевъзможни действия. Там започвам да усещам живота.

Присъединяването на точките към мен става поетапно. Съединявайки се с тях, започвам да усещам, как в мен се формира малко устройство – зародиш. След това то расте, развивайки се в продължение на девет месеца. Чувствам как присъединявам към него все повече точки – и така, той през цялото време расте.

В него вече се извършват различни вътрешни действия, възниква някакъв живот. Започвам да разпознавам всевъзможните процеси в него – докато накрая се роди. Да се роди означава, да започне да живее свой собствен живот. Тогава се откъсва от висшата сила и живее сам по себе си. Именно това е душата. Така, всеки от нас изгражда своята душа.

От 1-вия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 24.02.2011

[36701]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 1

Въпрос: За да разкрием Висшата сила, ние трябва да излезем от себе си, от егоизма си. Но всъщност правим това заради самите себе си, за да получим вечното наслаждение. Не е ли това най-егоистичното, което може да съществува?

Отговор: Вярно! Разбира се, че всички наши действия ние извършваме само заради себе си. И колкото и да се самозалъгвам, че искам да се съединя с другите, да достигна любовта към ближния – това всичко, в който и да е случай е заради самонаслаждението.

Но по средата става нещо много особено, което ние дори и не осъзнаваме. Когато ние се призоваваме един друг: “Хайде да се обединим! Хайде да пеем, да танцуваме! Заедно да се учим!“, по този начин, ние привличаме към себе си висшата сила. Тя въздейства на нас, и дори и без нашето намерение тя ни изменя. Това се нарича “сгула“ – “чудодейното свойство“ на висшата светлина.

Тогава изведнъж аз чувствам: Истина ли е?! Нима аз наистина искам да се изменя? Как така стана това?! Аз какво – полудях ли?! Да ставам отдаващ? Да обичам наистина ? Да мисля за ближните? А с мен какво ще стане?..“

Изведнъж аз започвам да усещам, че да мисля за ближния за мен е станало по-важно. Още не съм в това свойство, но вече започвам да искам това да се случи. По-рано аз отхвърлях дори мисълта за това, а сега постепенно достигам до такова състояние, че наистина желая да придобия свойството отдаване и любов към ближния.

Как така изведнъж?! – Светлината е подействала на мен. Това се нарича чудото, за което е казано: “Приходящата светлина възвръща  към източника“.

Същата светлина, която ни е създала по такъв начин, че ние мислим само за себе си – тя ни изменя. И това е чудото, което се нарича “чудото при изхода от Египет“.

Когато това се случва, ние чувстваме, как вътре в нас нещо се променя, преобръща се. Това променя изцяло моите основи, моето отношение към света, моя поглед над света и цялото човечество, моите мисли за всички. Аз изведнъж се превръщам в своята пълна противоположност.

Това е действието на сътворението, деяние на Твореца. Усещайки в себе си този вътрешен преврат, ние виждаме действията на Твореца. И затова целия този процес, който преминаваме ние се нарича работа на Твореца. Защото ние само предизвикваме това действие, а го извършва Творецът.

Така че не се бойте да бъдете правдиви: ние наистина не искаме нищо друго, освен да се насладим и да мислим единствено за себе си, и колкото и красиво да говорим, отвътре ние сме все още егоисти. Но за сметка на всички наши действия – в ученето, разпространението, обединението – идва светлината и ни променя.

Дайте на светлината да работи!

От 1-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 24.02.2011

[36809]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Предстоящият конгрес на Мъртво море е предназначен да предаде на света методиката за поправяне, т.е. необходимостта да се отдаде предпочитание на вътрешното пред външното.

Баал а-Сулам пише, че това се явява лост и наш принцип в разпространението на науката Кабала.

Ако ние, преди всичко, разпространим важността на вътрешното пред външното между нас, то от нас това ще се прелее в целия свят, и светът също ще послуша и ще започне да отдава предимство на вътрешното пред външното. Така ние ще можем още повече да възвисим тези неща, които ни сближават с Твореца, да ги обединим, и да дойдем до поправянето на света.

Аз смятам, че ние сме близо до това и добре се придвижваме. Така, че хайде да съединим най-високата точка, която се явява Бней Барух, с най-ниската точка на Земята – Мъртво море!

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 22.02.2011

[36249]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

(Като подготовка за конгреса на Мъртво море)

Въпрос: След четири дни специален конгрес ще се състои на Мъртво море. Как трябва да се подготвим за него, за да постигнем възможно най-голям напредък за цялата ни група, нашето единно голямо семейство?

Отговор: Скоро ще се съберем на конгреса на Мъртво море и да се надяваме, че от това място, най-ниската точка на земята, ще можем да се издигнем до най-голямата висота.

Щастлив съм, че организираме много срещи като тази, и се надявам, че ще дадем на целия свят нашата вътрешна концентрация и силата на нашия съюз. Нека останем заедно!

От урока по статията „Предисловие към Паним Мериот”, 20.02.2011

[35847]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво е мястото на книга „Зоар” в науката кабала?

Отговор: Книга „Зоар” е основната книга в кабала. Изучаваме я всеки ден. Аз сега приключих нейната обработка, опростих нейния език и замених всички допълнения на арамейски език. Ние превеждаме книгата „Зоар” на всички езици и скоро тя ще бъде издадена.

Тази книга ни обяснява законите на поведение в духовния, в глобалния свят. Разликата между духовния и материалния свят не е в това, че духовното се намира някъде на небесата, зад всички галактики. Духовният свят се намира точно тук, на това същото място, но ние не го усещаме, защото той работи като че в друг честотен диапазон.

Тъй като ние гледаме на света със своите егоистични органи на чувствата и всеки възприема само това, което е изгодно за самия него. Но ако ние сменим нашите органи на чувствата, своето отношение към света, и пожелаем да го видим единен, голям, като едно цяло, то ние направо тук и сега ще видим света като една интегрална система от сили.

За такъв свят  ни разказва книга Зоар. Но тя е написана в такава форма, че да поеме читателя и да го въведе в усещането за този свят неусетно за него самия. Затова това е такава силна и необичайна книга. Зоар работи чрез нашия разум и чувства, въздействайки ни от всички страни.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[35037]

Filed under: Възприемане на реалността, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо съществува такова противопоставяне на ортодоксалния религиозен свят срещу изучването на кабала?

Отговор: Науката кабала се е разкрила на Адам (първия човек) преди 5570 години. Той написал за това книга, която се нарича „Разиел а-Малах“ (Тайният ангел). Това учение е продължило чрез неговите ученици, а след 20 поколения се появил Адам – мъдрец, живеещ в древен Вавилон.

Отначало той се кланял на звездите, на духовете и дърветата и продавал идоли, докато не му се разкрила науката кабала в глобална форма. Той написал за това „Сефер Ецира“ (Книга за създаването).

Авраам извежда от Вавилон своите ученици и ги повежда в страната Кнаан. Той организира от тях кабалистична група, която съществува до самото разрушаване на Храма. Всички те живели заедно като глобално, интегрално общество, като един човек, с едно сърце. Но преди две хиляди години, по време на разрушаването на Храма, те паднали от братска любов в безпричинна ненавист.

Това се нарича „разрушение“, тъй като те са изпаднали от глобалния свят в нашия човешки егоизъм. Така те са загубили усещането за духовния свят, висшето измерение и започнали да чувстват себе си така, както и всички ние – съществуващи само в нашия свят, всеки отделно, егоистично.

Вместо науката кабала и усещането за обща, интегрална система, те започнали да усещат само нашия свят, както всички хора чак до ден днешен. И тогава вместо кабала – вместо мъдростта, постижението, знанието, науката, дошла религията, вярата. Тъй като духовния свят се скрил от тях.

В такава форма ние съществуваме и до сега. От тази тяхна вяра произлязъл юдаизма, след това от него се родили християнството, а след това исляма. Всички тези религии съществуват, защото духовния, глобалния и интегрален свят са скрити от нас.

Но ако той се разкрие – няма да остане място за религиите. Те ще се превърнат в културни традиции на народа. Затова съществува такова противопоставяне между кабала и юдаизма, което продължава през всичките тези две хиляди години.

Религиозните хора ненавиждат кабала, тъй като тя им обяснява, че те живеят в тъмнина и не разбират къде се намират и какво правят. Но ще дойде време, именно в наши дни, когато ще трябва да се повдигнем от нивото на сляпата вяра – на нивото на знанието.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[35040]

Filed under: Конгреси и събития - Няма коментари→

В мъдростта кабала изучаваме висшия свят, как е сътворено цялото творение и какви сили се спускат в нашия материален свят. Във висшия свят съществуват сили, а във физическия съществуват обекти, които попадат под въздействието и са следствие на тези сили.

Висшите сили се наричат „корени”, а нисшите (тези, които се проявяват в нашия свят) са „клони”. Под нашия свят няма нищо друго и няма нищо по-лошо от него. Това вече е добре.

Всичко, случващо ни се, е в резултат на влиянието на силите, които се спускат към нас от висшия свят, от корените. Няма нищо в нашия свят, което да не произхожда от висшия. Затова е безполезно да обвиняваме някого за нещо – един друг, други народи, управляващите, природата – след като всичко е управлявано от висшите сили отгоре надолу. Ако погледнем логично и реалистично на цялата картина, ще видим, че всичко произхожда от висшето.

Излиза, че всеки наш проблем, без значение какъв е той, може да бъде разрешен само ако се издигнем до нивото на тези висши сили и започнем да им влияем. Така ще можем да привлечем различно влияние върху себе си. Тоест ние ще бъдем повлияни не от първите сили, а от някакви техни производни и от нашето влияние върху тях. Само по този и по никакъв друг начин ще предизвикаме промени в нашия свят.

Ние се опитвахме в продължение на хиляди години, използвайки всевъзможни методи и практики, да повлияем на нашата съдба. Виждаме, че това е безполезно. Няма причина да се обръщаме към Твореца: Той (някой, който си представяме като Твореца) не ни чува и нито едно действие в този свят не дава никакъв резултат. В края, всичко се получава, така както е трябвало да се получи.
Ние, които сме живели достатъчно дълго в този свят, виждаме всичко това много ясно. Затова можем да се съгласим с мъдростта кабала, която твърди, че на нивото на нашия свят няма решение. Нашият свят е следствието, а всички решения са на нивото, на което решенията са взети – висшия свят.

Затова имено сега, когато човечеството се оказва пред сериозни проблеми, достига до обща, глобална криза и когато всичко, което се случва с нас в нисшото е вече част от тази обща картина, само тогава получаваме възможност да въздействаме на тези общи сили, като се обединяваме.

По същество, ние трябва да повлияем само на една сила, тъй като има само една висша сила, която просто се разлага на множеството подсили, частните сили, които ни влияят.

От 5-я урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011
[34479]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→