Конгресът в Мецукей Даргот, урок 3

Въпрос: Как ще обясним в ООН кабалистичната методика за възпитание?

Отговор: Срещайки се с политици и религиозни деятели, представляващи различни интереси, аз говоря за възпитание чрез правилното обкръжение. Когато хората се обединяват правилно, в тяхното обкръжение разкриваме допълнителната сила на обединението. Тази сила е заложена в самата природа и действа върху всеки.

Когато група хора се обединяват истински, когато всеки се съединява с другите – между тях, сякаш се ражда тази сила на единството, Висшата сила. Тя се намества между тях, намирайки място и собствено битие. Така се проявява общата, единна сила на групата, поддържаща всеки другар.

В науката кабала, това се нарича „съвкупност”. Става въпрос за единната Сила, скрита в природата и проявяваща се в нашето обедиение. Тя може да бъде или да не бъде наречена „Творец” – така или иначе, това е реална сила на природата, която усещаме, с която работим.

Тя идва и работи с мен, съгласно определени закони. В степента на сближанане с нея, аз я разкривам, а в степента на разкриване възприемам и въздействам върху нея чрез своите променящи се свойства. „Творецът” е неотменим закон и ако знам как да му повлияя, съгласно структурата АВАЯ, тогава правя това без никакъв проблем – както влияя върху всякакви други сили.

Разликата е там, че това е съвкупна, всеобхватна Сила. И е скрита – защото ние все още не сме съвкупни, никога досега не сме усещали нещо подобно. Обединявайки се, сякаш извличаме от природата нейната фундаментална, единна сила, а от нея вече се развива, разклонява и създава всичко останало.

За мен, тази сила е Творецът, защото от нея е произлязло всичко. А освен това, „Творец” (Боре) означава: „ела и виж” (бо-ре). Аз се присъединявам към Него и тогава Го виждам, разкривам Го на практика във всичките си усещания. От само себе си сега, тези обяснения се топят, без да се проявяват в чувствата, но хайде да се обединим и вие ще Го разкриете в това единство. Формулата е много проста.

Разкриването на Твореца се разделя на 125 стъпала – в съответствие с центробежната сила на нашия егоизъм, на отчуждението. Тази сила на отчуждение се дели на пет големи стъпала, всяко от тях на още пет, а те още на пет. Всичко 125 стъпала на взаимно отхвърляне. И ако аз се сближавам, ако обърна това отхвърляне в пълно единство, тогава разкривам Твореца, издигайки се по 125-те стъпала, докато не стигна до абсолютното единение – до пълно, съвършено разкриване на силата на единството.

Думите „Бог” (אלה-ים) и „природа” (הטבע) имат еднакво гематрично значение. Тук няма никаква мистика. Ела (бо) и виж (ре) – именно това е Творецът (Боре).

Когато общувам с едни или други деятели, изявявайки се по различни форуми, особено зад граница, аз говоря същото, но с други думи.

От 3-тия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37779]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Разпространение на методиката, Творец - Няма коментари→

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 3

Възпитанието е най-важното. Виждаме, че то е вкоренено в природата: дори животните възпитават своето потомство, докато  порасне.

И въпреки това, то е важно за човека, на който е нужно време, за да се изправи на краката си и да придобие всички навици, необходими за живот в света.

Той не ги придобива по естествен начин, а посредством сложни системи, които всяко поколение строи за себе си. Тъй като човек се различава от животното по това, че трябва да придобие мъдрост, а това отнема много време. Тук трябва истински да се обучава и да се възпитава.

Виждаме, че всяко поколение се различава от предишното, преди всичко по нарастналия егоизъм. Съответно, ние трябва да надстрояваме възпитанието в тази му част, в която е нарастнала в човека. В това се крие и нашият проблем: ние не разбираме много от това какво трябва да правим.

Природната част ние разбираме в съвършенство. Наистина, днес и това вече не е точно така, но майките допоследно се грижат за малките деца и ги отглеждат.

Но когато работата опре до изкуствени неща, които трябва да подготвят човека за живота, да му помогнат да намери своето място в обществото, тук, за съжаление, не са много методиките, от които човек да избере, тази която му хареса, а в крайна сметка нито една от тях не му носи успех.

А природата ни е оставила именно сферата на възпитание на наше усмотрение, предоставяйки ни свобода на действие. Всъщност, няма нищо по важно от това: какъвто отгледаме човека, такъв и ще бъде. И затова е толкова важно да обясним на света възгледите на кабала по този въпрос.

От 3-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37550]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 1

Въпрос: Как можем да удържим правилното намерение в нашето ежедневие? И как човек трябва да реагира на неприятностите, които му поднася съдбата?

Отговор: Написано е, че човек трябва да приложи всички усилия, за да разкрие връзката си с Твореца и връзката си със света, каквото и да се случва: „Ако не аз на себе си, то кой на мен?”.

Той все още не разбира причините, но всичко случващо се в крайна сметка трябва да възприема като необходимо и най-добро за неговото духовно развитие. Трябва да моли своята и цялата световна група да мислят за това, нито един от нас да не се откъсва в своите мисли от висшата сила: „Няма никой освен Него”.

В момента, в който се съединяваме, във връзката помежду ни заедно с Твореца, с никой от нас не може да се случи нищо лошо. Защото тогава ние встъпваме в процес, наречен „изпълнение на заповедите”, а изпълняващият заповедите – не може да пострада.

Ако човек извършва поправяне, на него не могат да му причинят никаква вреда. Даже ако е в падение – това ще бъде падение за целите на подема, на поправянето. Падението, без което подемът е невъзможен!

От 1-ия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 24.02.2011

[37540]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 3

Принципът на възпитаване си остава неизменен. Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като средство за неговото поправяне“. Първо трябва да се разкрие злото, а после то да се поправи. Такава е нашата работа, такъв е процесът, който трябва да  преминем.

Ние вървим напред от поколение в поколение, и във всяко от тях се появяват хора, считащи, че знаят как да възпитават децата и обществото. През 17-18 век е възникнала пресата, а след това – и другите средства за масова информация: радио, телевизия, интернет.

И ето че днес става ясно, че това са разрушителни инструменти, заради които нашето общество е разпокъсано, объркано и безпомощно. Ние не знаем как да стане, а нашите деца и не искат да се възпитават – дори и по начина, по който това е ставало по-рано, – и си създават алтернативи в интернет. Ако не днес, утре всичко ще се разпадне.

Къде е решението?

Както и целият свят, и системата на възпитание също трябва да формира от човека, Човек, подобен на Твореца. А ние получаваме нещо противоположно. Да отгледаш Човека, да повдигнеш всички нас на духовното стъпало – ето това е възпитанието. В това ние трябва да възпитаваме себе си и подрастващото поколение.

Кабалистите ни обясняват, че възпитанието се реализира само посредством правилната среда. Затова постъпвайки към възпитанието според съветите на кабалистите, ние трябва да организираме за себе си обкръжението, т.е. учителя, групата и книгите. На всичко това и се учим.

Учителят – този, който само те направлява към целта и постоянно се грижи ти да си устремен към нея. Обкръжението – такива хора като теб, готови да вървят ръка за ръка в устрема към целта. Всичко това заедно съставлява голямото обкръжение, изграждащо всеки.

В статията “Свобода на волята“ Баал а-Сулам обяснява, че човекът е длъжен през цялото време да “се продава“ на обкръжението, “да плаща“ на приятелите, за да му влияят те – да плаща с усилия, самоотрицание, така че те все по-вече и повече да възвишават целта в неговите очи.

Това касае взаимоотношенията на човек с обкръжението, но също така това се отнася и до възпитаването. Човек не може да се възпитава сам. Толкова доколкото той се свежда пред правилното обкръжение, дотолкова се прониква от неговото въодушевление, именно чрез групата получава светлината, възвръщаща към Източника.

Така и човек се движи напред, докато не достигне до подобие с Твореца. Преминавайки през многобройни действия, той постепенно разкрива своята противоположност с Твореца в цялата ѝ степен и необходимостта да се уподоби на Него. Като следствие човек изпитва падения и подеми – и посредством такива точно “радикални“ действия придобива подобие с Твореца.

Всъщност това е нашето основно занятие. Ние трябва да станем наставници на самите себе си, а освен това, да организираме цялата група за разпространение в Израел и в света, за да станем “светлината за народите“, т.е. да им покажем, как чрез обкръжение се привлича светлината възвръщаща към Източника. Така всеки ще достигне степента на Човека.

В програмата на Природата е записано да ни придвижва към това или по пътя на Тора, или по пътя на страданията. “Тора“ – това е учене (ораá). Цялата система на възпитание е включена в нея. И затова, както е казано в нея, ние трябва да станем “царството на свещенослужителите“, т.е. възпитателите, учителите на народа.

От 3-я урока на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37546]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: По време на урока аз постоянно мисля за предстоящия конгрес и ми е трудно се концентрирам. Губя ли нещо в резултат на това?

Отговор: Разбира се, че не. Ние винаги усещаме натиск в процеса на подготовка за такива масови събития. Веднъж в годината се събираме заедно на конгрес в САЩ и трябва да видим това като неповторима възможност да се обединим един с друг. Няма друга възможност да получим повече обкръжаваща светлина, подкрепа и сила да напреднем освен на подобни събирания като това.

Имено това аз лично очаквам. Спомням си как в началото, когато започвах да уча с Рабаш, буквално няколко месеца по-късно пътувахме заедно до Цфат. В не много голям двор с малка къща се събрахме заедно всички ученици на Рабаш, които са учили с него по различно време и изведнъж са поискали да се присъединят към нас. Около 40 човека се събраха, което беше доста голяма група преди да доведа при него нови ученици.

Аз виждах колко е развълнуван той от това пътуване и от това да бъде там. Аз го попитах: „Какво има толкова особено в това?”. Той ми обясни, че тези събирания са най-ефикасното средство в нашия свят за духовно предвижване, когато човек идва, за да се обедини с другите, работи заради това, прави усилия и желае да получи силите на другите, да ги събере и да ги поеме вътре в себе си, буквално да изпие тази мощ. Това зависи само от него и от неговата чувствителност.

Ако се подготвя за конгреса по правилния начин, тогава отивам там и получавам всичко, което мога. Всичко зависи от мен. Това е така, защото сме изправени пред Безкрайността. Аз мога да дойда на конгреса и да не получа нищо, да презра другите и да си тръгна от там с още по-голяма хладина отколко преди. Или аз мога да отида там и да бъда впечатлен, трогнат и вдъхновен. Аз мога да попия толкова много сила и обкръжаваща светлина, която не ще получа по време на години на учене. Всичко зависи от моята подготовка.

Затова ние трябва вече да се подготвяме за предстоящия конгрес. Преди такова огромно събитие, когато човек планира да се съедини с другите, той трябва да изпита вълнение и страх, усещане, че стои на прага на голяма вътрешна промяна. Това напрежение на очакване и подготовка се усеща дори физически.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 08.03.2011

[37452]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо е много по-лесно да се издигнем над отблъскването един от друг именно на големи конгреси?

Отговор: 1. На конгресите човек не е в своята групата. Той се разтваря в океан от хора, с които не е бил в близък контакт, и затова не е разкрил своето зло към тях.

2. На конгресите не работим върху разкриване на злото в себе си, а пробуждаме доброто. Но това добро идва въпреки разкритото зло и за да придобием сили за бъдеще.

Затова хората, които не работят върху себе си в групата, не чувстват пробуждане да дойдат на конгреса. Те не виждат това, като възможност за напредък: „Какво ще правя там? Ще скачам? Ще пея? Аз просто мога да го гледам на телевизора или чрез интернет във време, в което е удобно за мен!”

В действителност съществува голяма разлика между виртуалното и физическото участие на конгреса, когато човек влага сили, пари и големи усилия, за да участва в него. Преди да влезем в усещанията на висшия свят, ние не можем да отменим важността на материалния контакт. Затова конгресът е предназначен за хората, които желаят да дойдат там в осъзнаване на злото, което отпреди са натрупали, а също и за тези, които желаят да получат от него силите да преодолеят осъзнаване на злото в бъдеще.

Тора говори много за това, как в древността хората са се събрали около един кладенец, общували са и са установявали връзка. Така трябва да се чувстваме на конгреса: като хора, които са се събрали около живителен кладенец в пустинята, и от него могат да получат живителната силна на Бина (водата е свойството отдаване, свойството Бина).

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 07.03.2011

[37307]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Както показва опитът, във физическата група разкриването на злото става много по-бързо и е много по-осезаемо, отколкото във виртуалната група, чрез интернет. Но Вие казахте, че интернет ускорява разкриването на злото…

Отговор: Ние не можем да знаем какво се случва с душите, защо сме така разселени по повърхността на Земята, защо сме отделени физически един от друг и в същото време ни е дадена и виртуална връзка.

Вероятно, именно физическата отдалеченост работи по най-чудесния начин. Да предположим, че се намирам на хиляди километри от някого. Един път на ден или на няколко дни ние си кореспондираме чрез интернет или заедно работим над нещо. Но всеки се пази от по-близък контакт.

Ако се постараем да създадем между нас по-топли отношения, пожелаем да се съединим, да бъдем заедно, несъмнено чрез виртуалната връзка ще разкрием в отношенията помежду ни и любов, и ненавист, и пренебрежение, и отхвърляне един на друг – също като във физическата група.

Засега се разкрива равнодушие и даже някакво пренебрежение. Необходимо е да се работи над това и да се разбира, че всичките тези дребни прояви трябва да се умножат на разстоянието и тогава ще получим истинската им стойност. Защото ако аз малко те пренебрегвам, забравям за теб на разстояние от хиляда километри, то намирайки се до теб, аз бих те пренебрегвал и ненавиждал хиляди пъти по-силно.

Интернет позволява на нас, хората с различна менталност, чужди, неприличащи си един на друг, преодолявайки всичките трудности на съединението, все пак да започнем да се съединяваме, развивайки в себе си внимание и чувствителност. Защото разстоянието ни е дадено именно, за да можем да достигнем единение, а не да си оставаме „солидни и важни”, държейки се на възможно по-голямо разстояние един от друг, за да не пресичаме периметрите си.

Затова се стараем да създадем такава всемирна връзка между нас, за да може всичките ни приятели по целия свят да се усещат постоянно заедно. Макар всички тези електронни средства за връзка да са външни, но ние засега се нуждаем от тях – както ни е необходим и нашия свят за да се почувстваме близко един до друг. И макар това да е връзка между душите, нейната външна проява засега е в тази форма.

И затова сме длъжни да се стараем и във виртуалната връзка да работим над себе си, а не да се крием всеки зад екрана си, все едно има възможност да избяга. А ако все пак, човек бяга, той трябва да знае, че това бягство го изключва от духовния път.

Най-важното е, въпреки разстоянието, да желаем да разкрием близостта между нас. Защото физическото разстояние не влияе на духовното. Само недостига на чувствителност ни пречи да се усетим като във физическа група. Повече няма недостатък в нищо. Не е необходимо да се приближаваме физически.

Но засега, в дадения момент, ние провеждаме за тези хора конгреси и затова е изключително важно да се участва в тях и да се съединяваме. На идващия американски конгрес ние ще поработим над това, хората, получили там голямо въодушевление, да се постараят и за в бъдеще да съхранят същата връзка. Без това е невъзможно. Човек трябва да почувства какво значи да се съедини с другите и трябва да запази същото усещане на любов и топлина. Това усещане ще продължи да работи над него, докато не се превърне в обратната страна на неговото следващо стъпало.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 07.03.2011

[37304]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои важността на предстоящия конгрес в Северна Америка и защо си струва да се участва в него?

Отговор: Нашият свят се намира в много опасно състояние, но то е и много интересно и чувствително. Такава ситуация се е създала по целия свят.

И върху този огромен и обширен свят можем да въздействаме само ние – хората, занимаващи се с кабала, които се наричат „исра-ел” (яшар-кел, стремящи се право към Твореца) и притежаващи връзка с висшата сила – единствената Сила, която управлява света.

Ако се съединим и искаме да повлияем на тази висша сила, за да привлечем нейното добро въздействие, ние осъществяваме единствената възможност за света да се обърне към доброто и да тръгне по добрия път. В противен случай той ще върви по пътя на страданията, съгласно надмощието, възникващо при сблъсъка на силите на доброто и злото в природата.

Само в нашите ръце е чрез съединяването си да донесем доброто развитие в света и да определим за него хубави времена. На 1-ви април се събираме на конгреса в Америка в Ню Джърси и това ни дава особена възможност, от тази първа в света и най-силна държава, откъдето в общи линии идва най-силното влияние, да се обърнем към целия свят с положителната, правилна сила, която ще донесе успех.

Затова съветвам всички да дойдат – нека, който е в състояние, да го направи. Ще работим над нашето съединение, ще се постараем да привлечем към себе си висшата сила и да я влеем в общата система на връзката между хората, за да може тази енергия да потече по цялата мрежа. Надявам се, че ще почувстваме благоприятните последствия във целия свят. Всичко зависи от нас.

Това са онези изменения, които можем да направим, избирайки пътя на светлината или пътя на страданията. А всички виждаме, колко бързо напредва света по пътя на страданията. В книгата „Зоар” е написано, че всичко зависи от вътрешната част на света, тоест от нашата група, която се явява вътрешна част на човечеството. Не трябва да се смущаваме от това, а да се отнесем с цялата сериозност и отговорност.

Затова възлагам големи надежди на този конгрес и очаквам с нетърпение да започне, защото в света се акумулира застрашаваща обстановка и всеки ден нещо се случва. Много се надявам, че благодарение на всички, които ще се съберат там – на по-отдавнашните ученици и на съвсем новите – ще предизвикаме големи изменения в света.

А ако действаме за благото на света, то и за нас е определено да се издигнем по-високо – и ние ще заслужим извисяване. Всеки човек получава духовен напредък при условие, че го използва за благото на човечеството.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 24.02.2011

[36428]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 2

Обществото е най-важната основа за духовния напредък. И както хората, които по време на втория Храм са бягали от Йерусалим, виждайки как се руши духовността и укривайки се в околностите на Мъртво море, са искали да организират неголямо общество, за да задържат помежду си особената духовна връзка, висшата сила – така и ние сега искаме да основем такова общество.

И дори то, засега да не е много голямо – „общо” няколко хиляди души, което не е много в сравнение с цялото човечество, което сега трябва цялото да се пробуди и да се съедини. Но трябва да се вярва на кабалистите, че винаги ни са предоставени достатъчно сили и като количества, и като качество – и ако ги съберем заедно, според своите възможности и наличните условия, тогава ще ни се отдаде да разкрием висшата сила.

Ако се съединим, то същата тази сила ще се възпламени между нас и висшата светлина ще се разлее по цялата наша система. Тази светлина ще ни изпълни и ще се окажем в духовния свят.

Най-главното, което се изисква от нас е да организираме общество, т.е. място, където може да се разкрие светлината. Правилното общество се нарича „Шхина” – мястото, където се възцарява (шохен) светлината. Има определени закони за съществуването на такова общество. Творецът е даващ, Шохен, а ние сме неговата Шхина и е небходимо да подготвим желанието си за Неговото разкриване.

Един човек не може да служи за място за разкриване на висшата светлина, необходими са като минимум двама. Но и двама не са достатъчни, защото между тях веднага започват различни егоистични сметки. Затова, колкото е по-голямо обществото, толкова по-лесно е за човека.

От една страна, ако обществото бъде толкова силно, на човек ще му е по-лесно – няма да му се наложи да влага в него твърде много. А от друга страна, той ще може да се вдъхнови от останалите, които подготвят помежду си място за него, където ще може да влезе. Ще трябва само да отмени себе си пред обществото – и това вече ще бъде достатъчно.

Той ще расте като бебе в ръцете на майка си или като зародиш в майчината утроба. Това общество ще стане за него убежище, „ноев ковчег”, майчино лоно, откъдето ще получи всички сили, за да започне духовен живот. Така ще напредва.

И въпреки, че нашата група е твърде малка, в сравнение с народа на Израел или с целия свят, но нашите възможности са огромни! Ние можем да отгледаме в себе си цялото човечество!

Всеки от нас е способен да получи висшата светлина, само при условие, че сам стане част от това майчино лоно (рехем/матка – произлиза от думата рахамим/милосърдие, отдаване). В противен случай, ще остане „затворен” за светлината и ще усеща само този свят.

Ако не продължа светлината след себе си и не я предавам на другите, то поставям заслон на своя път и не позволявам на светлината да преминава през мен. Тогава ще усещам само нейната миниатюрна искра, рисуваща ми този свят.

От 2-рия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[36908]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Служат ли конгресите за равносметка на практическата работа, и какво можете да кажете за предстоящия конгрес в Северна Америка?

Отговор: Аз много положително се отнасям към такива срещи и мисля, че те ни дават възможност за сериозно напредване. Виждам как с всеки следващ път ми се удава да давам все по прости обяснения, близки до хората. Мен все по-добре ме разбират и ние все повече се приближаваме едни към други.

Всяка такава среща е скок нагоре. Едно присъствие на такъв конгрес е равно на месец регулярно обучение. Това дава на човек и вътрешно и външно впечатление, множество положителни последствия.

Един път в годината ние провеждаме конгрес в Северна Америка и се постарайте да не пропуснете тази възможност. Ако вие принципно я имате, но ви се струва, че нямате време и средства – това е преграда, която нарочно се слага на човека свише.

И трябва честно да се изясниш със самия себе си, разбирайки, че стоиш пред много важно решение. Този, който има такава възможност един път в годината, а той не дойде – ще загуби много, той престава да е свързан с този път.

Разбира се има и обективни причини, които не позволяват да отидеш, все едно те държат в затвор. Но ако човек може, но просто му е трудно – това вече не е оправдание. Това е проверка свише и трябва да прескочиш през поставеното ти препятствие.

Събират се много различни групи и отделни хора. Това е абсолютно друга мощност. И оттам ние се включваме към целия свят. Аз ще се постарая да предам вътрешния заряд на хората, намиращи се в този момент пред мен, толкова близо. И хората после ще усетят това след конгреса, сравнено с тези, които са могли да дойдат, но не са дошли.

Вероятно, дори няма голяма разлика как ще се учиш всеки ден – във виртуална група или във физическа. Това зависи от човека и от отношенията в групата. Но нито физическата, нито виртуалнато група биха могли да заменят тази обща среща, каквато е конгреса, където се събират стотици или хиляди души и се съединяват заедно.

Има хора, които са оставили групата по някакви причини, но конгреса – това е нещо друго, там всеки идва без всякакви сметки за определени взаимоотношения в групата и за каквото и да било друго. Той идва да се съедини със световното кли – и с това да се издигне на духовно стъпало.

От урока по статията на Рабаш, 04.03.2011

[37079]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→