Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №2

Въпрос: Бих искал да ви благодаря, за това, че сте посветил живота си на тази наука.

Отговор: Не беше мой избор. И аз точно така, както и вие, дойдох в кабала, защото чувствах неудовлетвореност от живота и търсех най-важното в живота за човека.

Отначало се надявах да намеря отговорите на въпросите си в науката и едва след дълго търсене и разочарование аз достигнах до кабала. За всичко това трябва да благодаря само на Твореца.

Но аз така съм устроен от Него, че не бих почувствал, че съм реализирал себе си дотогава, докато хората чрез мен не достигнат до Него.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39795]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №5

Трябва да организираме помежду си вътрешно обкръжение – вместо външната общочовешка среда. Нашето обкръжение ще противостои на външното въздействие, то самото ще ни въздейства, ще ни „промива” мозъка и интензивно ще „рекламира” духовния подем като най-важното нещо, което трябва да направим в живота.

Защото иначе, аз ще напусна този свят без каквато и да е полза. Живяло е животното – и е умряло. Тялото си е „отживяло” и се е разложило, но нищо не е направило. Точката, заложена в него от духовния свят, си е останала точка – не се е развила.

Всичко зависи от важността на обкръжението. Няма нищо по-важно от организацията на виртуалното и в същото време топло, сърдечно обкръжение. Това е главното. Иначе в своите мисли, всяка секунда ще се отклонявам от правилната посока и е възможно, когато се отклоня за пореден път, повече никога да не се върна  в нея.

Защото, ако се намирам във властта на самия себе си, никога няма да се върна към мислите за духовното. За първи път се замислям за него, защото Творецът, Висшата сила ме е разбудила. Висшата светлина пробужда решимот – моето духовно решимо се е събудило, давайки ми желание, насочено към светлината. Но това се е случило само веднъж. Възможно е и някой друг път Творецът да пробуди човека, а всичко останало зависи от нас самите. Необходимо е, колкото може по-бързо да изградя обкръжение, което да стане лоно за отглеждането на моята душа.

Духовното обкръжение трябва да бъде колкото се може по-многобройно и още по-важното е, колкото се може по-силно и тясно. За това пише Баал а-Сулам и главно Рабаш. Основна сила трябва да бъде не количеството, а качеството, защото именно то взема решение за работата.

Качеството на въздействието зависи от това, доколко се тревожим един за друг, въодушевяваме се един друг, връщаме се към основополагащите принципи на обкръжението, грижим се никой да не забравя за целта. Защото, мислите на другарите се предават на мен и затова, колкото повече ги въодушевявам, толкова повече те, в отговор въодушевяват мен.

Няма да ми се отдаде да се пробудя за срещата с духовното, ако не се пробудя за тази група. А групата ще ме въодушевява, ако аз я въодушевявам. Трябва през цялото време да работим в този затворен кръг.

Ето защо, за нас е важно виртуалното обкръжение. Трябва да създадем портал, който да ни позволи да държим непрекъсната връзка помежду си. Неслучайно, в света са разработени средства за комуникация, благодарение на които можем през цялото време да оставаме в контакт, през цялото време да виждаме, какво ново се случва в нашето виртуално обкръжение.

Мечтая за такава виртуална среда, в която ще мога постоянно да общувам с вас и да ви усещам – посредством разговор, музика, 24 часа, нон-стоп. Постоянно ще си изпращаме един на друг осъзнаването за важността на целта, любовта, връзката, вярната посока и по този начин, заедно ще се удържаме в духовния подем и в сплотеността, докато не станем единен съсъд, единна душа.

Да се надяваме, че ще реализираме тази платформа и ще държим постоянна връзка с нея.

От 5-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №2

Въпрос: Как да разбера, че обичам своя другар?

Отговор: Това става, когато напълно спра да виждам неговото тяло и чувствам, че нашите чувства (сърца) и разум са съединени заедно.

Отначало, само си представяш такава връзка, но после тя реално се случва извън телата. И в това съединение започваме да усещаме присъствието на Твореца.

Когато успееш да се съединиш с другаря в разума и в сърцето, и Творецът е между вас, такова състояние се нарича любов към него. Не може едното условие да бъде изпълнено без другите – нужно е да се съединят всичките три съставни заедно. Творецът се разкрива между нас като свидетел за това, че действително сме се съединили помежду си.

От 2-ия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39783]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всемирен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №1

Днес ние имаме всички възможности за нашия духовен напредък и разпространение на науката кабала във целия свят.

Обединявайки се помежду си в нашата всемирна група, съединявайки нашите духовни искри – “точките в сърцата“, ние сме като представителство на висшата духовна система в този свят. А освен това, заедно се занимаваме с разпространение на науката кабала. Ние не се нуждаем от нищо повече.

Намираме се на върха на пирамидата на развитието на цялото човечество. И доколкото създадем единство помежду ни, дотолкова това ще подейства и на целия свят. И трябва също така да притеглим и целия свят колкото се може по-близко към нас.

Но не бива да мислим, че целият свят трябва да достигне до изучаване на науката кабала, че за всички хора е предназначено да разберат какво представлява тя. Съвсем не! Това е подобно на човешкото тяло, 99% от което се съставлява от материя, управлявана от мозъка. А мозъкът – това са хората, устремени към духовното.

Всички останали ще приемат такова устройство на света, те ще го осъзнаят и ще се приближат към нас. Но точно така, като в сегашния ни живот болшинството от хората не се нуждаят от велики постижения, така ще бъде и в бъдеще – те ще участват само пасивно.

От 1-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39623]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №3

Сега сме на конгрес. Тук се е събрала великолепна група, споена в огромно, колосално единение, със светлина вътре в себе си.

И въпреки, че това се изплъзва от постижението ни, в действителност нищо не се губи. Трябва само да се потопя навътре, до своята точка в сърцето и да поискам да се обединя с другите точки. Тогава ще видя, че между нас цари светлина и всички ние сме вътрешно сплотени.

Това трябва да разкрием. Всъщност, именно това е реализирането на науката кабала. Всичко, което изучаваме – светове, парцуфим, сфирот, са същността на връзката, която разкриваме. Когато влизаме в нашето вътрешно единство, тогава степента на връзка между нас, степените на разкриване и скриване на светлината представляват духовния свят.

Нашата взаимовръзка се подразделя на пет нива: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон – чак до тоталната, съвършена връзка наречена „свят на Безкрайността”, където няма граници за нашата взаимна връзка. И тези нива, от своя страна се подразделят на парцуфим и сфирот. В крайна сметка, едва там разкриваме това, за което е написано в Тора, и изобщо във всички кабалистични книги.

Няма накъде да бягаме. Трябва само постоянно да се фокусираме върху вътрешното, на онова дълбоко ниво, където сме свързани помежду си. Всичко зависи от вниманието на всеки от нас: нека човек не оставя този стремеж.

И тук се крие големият проблем: как да влезем вътре, как да се потопим още и още, докато стигнем това ниво, докато не го почувстваме между нас, докато не уловим вълните на нашата връзка, които ще започнат да приобщават всеки от нас към общата система. Откъде да взема силата на желанието, вниманието, чувствителността, възприемчивостта?

Тук, аз все пак се нуждая от обкръжение. Сам не мога да се удържа в единството повече от един миг. Мога да се старая, да използвам разума и чувството, за да се потопя навътре, да искам да съм там, да се държа със зъби – но след секунда всичко изчезва.

Ще помогнат само другарите, които вече са два милиона по целия свят. Всеки трябва да мисли за всички, защото той зависи от всички – и тогава, чрез другите ще помогна на себе си. Сам не съм способен на това. Но ако мисля за всички, за да могат и те също да мислят за това и да вървят към същото, то общата сила, общата мисъл, която изпращам на всички ще свърши своята работа, дори и те да не ме чуват.

Макар само тихичко, в себе си да мисля за това – моето желание е насочено към тяхното благо, което се нарича „молитвата на многото” и се връща към мен, и ми помага да се удържа на вътрешното ниво, да се потапям все по-дълбоко.

Затова, работейки в група, не трябва да се разпиляваме в различни посоки. Трябва да се съсредоточим само върху вътрешната точка: как да се задържа в дълбоките пластове на групата, там, където сме обединени помежду си. Това се отнася еднакво за мъжете и за жените.

Външното също трябва да се постави в служба на вътрешното. Както пишат Баал а-Сулам и Рабаш, ние трябва да говорим за важността на целта, за важността на другарите, за важността на групата. Защото това ме въодушевява, дава ми увереност, поръчителство, за да се приближавам все по-близо до вътрешното ниво – докато то не се разкрие. И тогава ще почувствам, че съм влязъл във вътрешния, в духовния свят.

Затова съществува закон: „Да помогне човека на ближния”. Само при условия на взаимна подкрепа, всеки от нас ще може да постигне духовното. Сам, никой и никога няма да може да се пребори.

От 3-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39653]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №3 

Кабалистите много се стараят да обяснят основния момент на нашата работа – как стигаме до свободния избор.

Техните обяснения започват с това, че изобщо не сме свободни. Това става очевидно от данните на биологията, зоологията, психологията, генетиката и другите науки. Ние не сме свободни.

Всеки човек се ражда в семейство, в общество, в народ, които не е избрал, със свойства, които не е избрал. Учи на място, което не е избрал. А и как би могъл да избере? Семейството, детската градина, училището – това е обкръжението, под чието въздействие расте.

Много рядко, сякаш случайно, човекът попада под някакво странно въздействие – например, на книги – и тогава се развива по малко по-различен начин от обкръжението. Такива хора са много малко и те биват изпращани свише.

А в останалото, както пише Баал а-Сулам, аз не съм самостоятелен – когато седя, храня се, спя, обличам се, говоря… Изобщо – аз не съм аз. Всичко е внесено в мен от обкръжението, чиито приоритети ме принуждават да се държа именно по този начин, дори когато съм сам. Възприел съм от обкръжението всички ценности и съм пропит с тях.

Първоначално съм бил капка семе, а всичко останало съм получил от обкръжението – от родителите, от близките, от възпитателите и учителите, от приятелите, от двора, от града и т.н.  Дори и тази капка семе, също не съм бил аз, а наследствен комплект, предаден ми от родителите.

Излиза, че човекът няма свобода – няма нищо, което може да му бъде приписано като лично. От една страна, e много трудно да се съгласим с това, а от друга – учените вече са го открили и са абсолютно съгласни с него. И само в рамките на човешкото общество все още съдим за човека по онова, което представлява сам по себе си, макар в действителност той да представлява обкръжението, което го е „моделирало”.

От духовна гледна точка условията, в които се намираме, изобщо не позволяват да се говори за нас като такива. В духовното всеки от нас води началото си от капка семе, която се нарича „точка в сърцето”. Когато човек започне да усеща в себе си тази точка, тогава го завеждат в съответното обкръжение.

От 3-тия урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39690]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №3

Обикновено идвам на лекция много преди нейното начало. За мен тя е като полет със самолет. Два часа преди полета пилотите се намират вече в кабината, проникват се с атмосферата, извършват планови проверки, беседват на работното си място, за да установят помежду си нужната комуникация. Точно така и за нас е много важно да дойдем достатъчно време преди лекцията и да мислим за нея.

Днешната тема е за „духовното обкръжение”. Това е не просто важна, а най-важната тема. Живеем в особен, преходен период, когато човечеството след всички предшестващи истории, се оказва в качествено ново състояние. Днес целият свят започва подем към духовната степен. Как ще го осъществим?

Ако се движим под гнетта на силите на природата, страданията ще бъдат непоносими. Тъй като на природата ще ѝ се наложи да ни преобрази посредством много жестоки методи. „Творецът” – това е всеобхватната сила на Природата, Той няма жалост, каквато изпитват хората, няма особено отношение към това или онова. Никаква протекция – само закон, във всяка област, в която действа. Виждаме това от физиката, химията, биологията, зоологията, геологията, астрономията и т.н.

Като не е по силите ни да обхванем цялата Природа, ние я разделяме на сегменти. Ние не можем да изучим Природата глобално, доколкото разумът ни все още не е глобален. След време ще видим всичко това цялостно, съвършено и единно, а засега според възможностите си, ние раздробяваме Природата на части, за да я изследваме и за да я разберем.

Но във всяка област на своите изследвания ние се сблъскваме с абсолютни закони. Не трябва да чакаме от Природата или от Твореца каквито и да е отстъпки. За разлика от родителите и от обществото като цяло, Той няма да измени Своето отношение, не ще ни даде отсрочка, няма да подобри зададените условия. Защото всичко е построено на основата на обратния порядък на светлините и съсъдите.

И затова трябва да изучим тези закони и да се постараем да намерим начин как да ги изпълняваме.

А не е възможно да ги изпълняваме и науката кабала не крие това. Първият закон в природата, казва тя е именно за обратния порядък на светлините и съсъдите. С други думи, ние сме абсолютно противоположни на светлината в своите желания, мисли, свойства, във всичко, което дори не можем да си представим.

Това сериозно подронва силите ни, тъй като не знаем как ще бъде. И тук на сцената излиза науката кабала. Решение има, казва тя – много трудно и в същото време много лесно. Именно така – пряко и противоположно.

Човек може напълно да измени себе си с помощта на обкръжението. Да, много е трудно да се доберем до това, да се проникнем от него, да се докоснем до това, но ако не избягаме, а се съберем заедно и оказваме натиск върху една точка, то ще разкрием един чудесен закон – закона за единството.

Оказва се, че всеки може да придобие силата на всички и да стане като всички. Тогава с тази обща сила той отново ще може да се обръща към всички и да се обединява с всички, тази същата сила я има във всеки. Така човек придобива удвоената сила на всички, а след това отново се обръща с тази удвоена сила, повдигната на 4 степен. След това – силата се повдига на степен 16 и т.н., отново и отново.

С други думи, във всеки от нас има възможност да придобие не просто сумата от силите на всички, а действително безкрайна мощ. Ние не сме ограничени от силата на 7 милиарда човека на Земята или от два милиона приятели. Благодарение на системното взаимовключване между всички във всевъзможни форми, ние достигаме до обща форма – сфера, до съвършенство. И във всеки при това има желанието, мислите и свойствата на светлината.

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39694]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „WE!”, Ню Джърси, урок №1

В нашите очи светът много бързо се движи напред и се променя. Това е видно от всички признаци в последно време от събитията в Япония, в Северна Африка и въобще в арабските страни. Още не знаем, как то ще повлияе на всички, но няма съмнение, че ще окаже влияние.

Хората, вземащи решения – политиците, социолозите – вече чувстват, че светът е станал съвсем „кръгъл” и много взаимосвързан. Взаимното въздействие е толкова голямо, че сега, страните са неотделими една от друга. Вече никой не може да прави, каквото му хрумне, както е било по-рано. Днес всичко зависи от всички и затова на всички се налага да се грижат за всички. Събитията, ставащи във всяка точка на света са важни за всеки. Светът започва да обсъжда и приема този факт, което не се е случвало преди 10-15 години.

От всичко това стават понятни думите на Баал а-Сулам, който пише в статията „Науката кабала и нейната същност”: „Радвам се, че съм се родил в такова поколение, когато вече може да се разгласява науката кабала”. Хиляди години тя е била скривана и именно в това поколение, в тази епоха можем да я разкриваме.

Защо? Защото в наше време, светът усеща глобалната взаимовръзка на всички свои части, но те все още не са съединени в едно цяло тяло. Това все още са отделни части, усещащи се все повече разделени, несъединени помежду си по необходимия начин, не се намират в хармонично взаимодействие – и в това се усеща кризата.

Ако такова нещо се случеше в нашето тяло, щеше да бъде болест или дори смърт – в зависимост от това, в каква степен щеше да се прояви разединението на органите. И обратно, здравото тяло зависи от хармонията и съгласуваността в общата работа на всички негови системи. Това се отнася за всеки механизъм, всяка машина, за човечеството и вселената.

И сега, пред себе си виждаме „машина”, подготвяла в продължение на хилядолетия развитието си. Нейните части са се формирали и са израствали поотделно, сблъсквали са се, борили са се една с друга и изведнъж са излезли на ново ниво, където могат да съществуват само във всеобщо единение.

На това се радва Баал а-Сулам. Защото кабала е наука за обединяването на частите в единната система, за да се споят в общата хармония.

„Какво е това? – мислим ние – Нека по някакъв начин да се обединим”. Но във висшите ешалони на властта хората виждат, че работата не върви. Просто не знаем, как се прави това.

Големите седморки, големите двадесетици се събират на конференции и не могат да стигнат до никакво решение. Действително искат да постигнат съгласие, защото трябва да управляват, да властват, а средствата за това са се изчерпали. Светът е станал непредсказуем, политическите и икономическите програми не се реализират. Само се опитваме да гасим пожарите от проблеми, но те пак се разгарят, превръщайки се в една всестранна криза.

Днес вече за никого не е тайна, че човек се намира в конфликт със самия себе си. Обостря се кризата в семейството и възпитанието, шири се депресията, поражда се море от други медицински и социални проблеми, икономическата криза не желае да свършва и връхлита на вълни – отново и отново. Всичко това е само част от световните проблеми, нито един от които не сме в състояние да разрешим.

А преди няколко месеца се разкри ново явление – събитията, започващи в една страна, се прехвърлят в други, разпространявайки се, подобно на вирус и ние не можем да го спрем. Вчера диктаторът здраво е държал властта, но изведнъж се оказва безсилен.

Тази вълна може да се разпространи по целия свят и кой знае какви режими ще остави след себе си?

Непредсказуемият свят е много опасно нещо. Ако искаме да разберем, как да въведем ред в глобалния свят, всички части на когото са интегрално взаимосвързани, то трябва да излезем на стъпало, по-високо, отколкото е самият свят.

От 1-вия урок на конгреса „WE!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39597]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Желанието за отдаване развива ли се с помощта на желанието за получаване? Ще ни промени ли и ще ни свърже ли отново в общата душа?

Отговор: Мъдростта на кабала твърди, че целият път на нашето поправяне се свежда до това да се съединим заедно и да достигнем свойството отдаване (Твореца) в нашата връзка, защото това свойство ни сближава.

Развитието се случва чрез съединяване. И когато желанието за отдаване влезе в желанието за получаване, то му дава силата на развитие като улеснява различни връзки. И понеже е желание за отдаване, то съединява различни части.

Обратно на него, желанието за получаване остава там в положение на неживо ниво и не се свързва с нищо. Затова, ако искаме да се приближим до желанието за отдаване и да се развиваме, ние трябва да улесним връзките между нас и нашето взаимовключване.

И няма значение, че сме разделени чрез разстояние, различия в характерите, мненията и възпитанието. После ще видим, че нашето предишно развитие (като различни отдалечени народи, които се мразят и се пренебрегват едни други) е необходимо, за да можем над него да започнем да формираме нашите взаимни връзки. И между тези връзки ни е отредено да разкрием свойството отдаване (Твореца).

То съществува, но е скрито вътре. Точно това искаме да разкрием на нашите конгреси.

От урок по статия на Рабаш, 18.02.2011

[39374]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №1

Много съм радостен да бъда сред вас. Много се радвам, че сме в най-влиятелната държава в света.

Надявам се, че оттук ще можем да продължим разпространението в целия свят. Силите ни тук са достатъчни и към тях ще присъединяваме все нови и нови, за да постигнем целта, обединявайки се помежду си и присъединявайки към нас целия свят.

Много се радвам, че дойдохте тук. През следващите дни ще се учим на обединение и на това, как в нашето единство да разкриваме стъпалата на духовния свят. Този живот не зависи от тялото – той протича над него и в него ние действително усещаме вечната Сила, която цари в природата. Приобщаваме се към тази Сила и скъсвайки с животинското ниво, се издигаме на стъпалото на човека, подобен на Твореца.

Това е по нашите сили и ние сме близо до него. През последната година научихме много и доста постигнахме. Аз чувствам случилите се между нас промени, които са позитивни и много значителни. Надявам се през тези дни, с всички сили да се постараем да реализираме нашето единство.

Защото сме се събрали на едно място и това е много важно. За да преминем от животинското стъпало на човешкото, на нас все пак ни е нужна и такава близост. Ние ще направим това, тук и сега.

Благодаря!

От 1-вия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39600]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→