Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №1

Въпрос: Защо науката кабала е била скрита в продължение на хилядолетия?

Отговор: Науката кабала е била скрита хилядолетия, защото егоизмът е трябвало да се развива, докато достигне максимални граници в този свят.

Сега сме дошли до такова състояние, че всеки от нас, бидейки завършен егоист, е преминал през егоистичния стремеж към храна, секс, семейство, богатство, слава, власт, знания и сега ние усещаме, че никакви земни наслаждения вече не ни напълват.

Това е проблем на егоистичното развитие: колкото и да се предвижваме в егоизма си, все едно ще се чувстваме не напълнени. Тъй като в егоизма, не мога да се напълня, доколкото наслаждението, с което се опитвам да напълня своето желание, в същия момент го гаси, поради противоположността на силите една на друга, както при късо съединение.

Желанието – е недостиг от напълване, „минус“, а наслаждението е напълване, „плюс“. При съприкосновение те взаимно се неутрализират. Затова усещаме, че веднага щом достигнем някое наслаждение, което получаваме от храната, секса и други земни удоволствия – в този момент то угасва.

Но във всеки случай би трябвало да се опитаме да реализираме всички тези наслаждения от храна, секс, семейство, богатство, слава, власт, занимания – и сега сме дошли до състояние, че сме длъжни да се издигнем от това егоистично ниво на степен на единение между нас.

Т.е. всеки човек в по-голяма или по-малка степен е готов да признае, че този живот не му носи наслаждения и в крайна сметка той чувства опустошение – „минус“.

Тогава идваме до следващия етап. Разкрива ни се, че всяка клетка от общия организъм може да съществува само в съединение с другите. Затова науката кабала е била скрита до тогава, докато не възникне жизнена необходимост от съединение.

Днес във всички области на нашия живот ние откриваме, че всички ние сме свързани заедно и няма къде да избягаме от тази всеобща зависимост. Никога в историята си, човечеството не се е усещало толкова зависимо един от друг.

Затова науката кабала е започнала да се разкрива именно сега, за да ни даде методика за правилно съединение.

От 1-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39577]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Всемирен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №1

На човешкото стъпало в този свят ние можем да изучаваме, опознаваме и до някаква степен да контролираме неживата, растителната и животинската природа. Не по най-добрият начин, но все пак сме способни да я разбираме и в някои неща да я променяме.

Но човечеството, човешкото общество ние не можем да управляваме, и в сегашно време това се проявява все по-ясно. Неконтролируемостта се крие във всичко, каквото и да прави човекът.

Не е по силите ни да отгледаме новото поколение, своите собствени деца. По-рано не се замисляхме за това, но днес се сблъскваме с проблема: младите са абсолютно отделени от нас, и ние нищо не можем да направим.

Ако ни се отдадеше да направим от нея нещо полезно, добро (но истината е, че и ние не знаем какво значи това), тогава поне нашите деца биха заживели по-добре. Всички поколения се надяваха, че техният труден живот ще бъде откупен с успех поне за децата им. Но ето че в днешни дни настъпи преходния период: ние образно казано преминахме върхът на очакванията си и започнахме спускането, вече не разчитайки, че животът на следващото поколение ще бъде по-добър от нашия. И затова хората повече не желаят да правят семейство и да раждат деца.

Всъщност проблемът ни е следният: ако ние желаем да изградим нормален начин на живот за седем милиарда души на обикновено материално ниво, то за това ние трябва да се намираме на духовното стъпало.

Намирайки се на човешкото стъпало (4), аз мога да управлявам по-ниските нива: неживо (1), растително (2) и животинско (3). Но, за да държа под контрол и собственото си ниво  е необходимо да се издигна още по-високо – на нивото на духовното стъпало (5). Тогава от него аз ще бъда способен да управлявам собственото си човешко ниво.

Ето че излиза, че нещата са много прости: за да уредя възпитанието, семейството, взаимоотношенията между хората, бизнеса, екологията, икономиката, за да се справя с новите болести и вируси, аз съм длъжен да знам откъде произтича всичко това, от какво зависи, къде се намират силите, управляващи човешкото ниво. А те не се намират тук. Означава, че ми е необходимо да се издигна на по-високото стъпало.

Ето защо Баал а-Сулам се е радвал на възможността да разкрие науката кабала – на целият свят, а не на себе си и една шепа интересуващи се. И въпеки че днес тази “шепа“ е израснала до няколко милиона души, гледащи ежедневно нашите уроци и материали, все пак става въпрос за всички хора в света.

Скоро ние ще достигнем до такова състояние, което и да се описва не трябва. Без минимални сведения за това как се упавлява този свят от петото стъпало (духовното), човек не би успял да преуспее в нито една сфера в обществото. И сега  програмите, които ние инициираме в полза на семейството, страните и света буксуват и се сриват.

Така че, кабала не е необходима само за това – ние с вас да влезем в духовната реалност. Всички големи кризи се складират в една всеобща мултиситемна криза, която подтиква целия свят към подем на новото стъпало.

Ние се различаваме от целия свят по това, че на четвъртото стъпало сме получили “точката в сърцето“ – желанието да възлезем на петото стъпало. Нас ни дърпа напред добрия порив, а останалият свят е подтикван към това от големи страдания, подтиквайки го отзад. Нас ни мамят с “бонбонка“, поради нашия стремеж към нещо хубаво, а останалите се движат от безизходност, “под ударите на пръчката.“ те са точно като зверчета, незнаещи накъде да помръднат, как да се справят с бедствията, възникващи повсеместно. И това е само началото.

От 1-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39591]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №1

Въпрос: Занимават ли се членовете на израелското правителство с кабала, и ако да, как влияе това на външната политика?

Отговор: Правителството на страната не знае нищо за науката кабала и ние дори не се опитваме да получим достъп до него.

Защото, какъвто и висок пост да заемат тези хора, колкото и да са образовани, техните ръце са оковани с „окови” като задължения пред партиите, пред опонентите и привържениците – пред всички. Така че те не са способни нищо да направят и променят.

Опитах се да говоря с високопоставени лица и в други страни, но те разбират само методите на управление в плоскостта на този свят – с помощта на парите или силите на армиите, и нищо повече. В крайна сметка това са двете сили, които реално работят в нашия свят. Затова правителствата правят онова, което могат.

Необходимо е да се разбере, че единението между хората не може да се спусне отгоре, от правителствата. То трябва постепенно да се появи долу – от разбирането и осъзнаването на самите хора.

Хората трябва да разберат, че си струва да се съединят, защото тогава ще постигнат любов и топлота, увереност и безопасност, уреден, хубав, спокоен живот в този свят, добри отношения помежду си и с децата, живот без екологични удари и болести.

А освен това в правилната връзка между нас ще постигнем вечния живот, тъй като ще излезем от усещането за живота в своето егоистично желание, стремящо се да погълне всичко в себе си.

В интегралната система започваме да се свързваме с такава връзка, че всеки получава и предава на другия, а той – на следващия и т. н., образувайки затворен кръг, където всички усещат вечното течение на живота – не в телата, а във връзката между тях.

Тогава от всеки ще остане само духовната искра – „точката в сърцето” и връзката между тези точки. В резултат, когато телата умрат, ние няма да усетим тяхната смърт, защото преди това сме се издигнали на духовното стъпало (5).

Ако се намирам на неживото ниво, то нищо не усещам. Съществувайки на растителното ниво, не чувствам неживото като принадлежащо към мен, причиняващо ми болка. Само се храня от него. На животинското ниво, използвам растителното и неживото – те поддържат моето съществуване.

Ако се намирам на стъпалото на човека, тогава използвам всички нива. Мога да си отрежа ноктите или косите – моето растително ниво и не чувствам болка. Защо? Защото косата и ноктите са растителното ниво (2), а тялото, плътта – животинското (3). И затова, мога да си подстрижа косата или да си отрежа ноктите – растителното ниво в мен, и да не чувствам нито болка, нито загуба.

Същото се случва, когато се издигнем на духовното стъпало (5). Дори ако моето тяло умре, не чувствам никаква загуба, защото, съединявайки се с всички точки в сърцето, вече съм осъществил връзка със системата, намираща се по-високо от тялото.

Рабаш казваше, че човекът, който е постигнал духовното, чувства освобождаване от своето тяло – сякаш в края на деня хвърля ризата си за пране. Да се надяваме, че ще стигнем до това…

От 1-вия урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39580]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Девизът на бъдещия конгрес е „Ние правим това реално”. Но в същност, какво правим, за да стане това реалност?

Отговор: „Ние правим това реално”. Иначе казано, откриваме истиската реалност, а не тази, която ни се представя през призмата на егоизма, желанието за получаване.

Защото, ние включваме в себе си двете сили: желанието за получаване и желанието за отдаване. И ако се намираме под властта на желанието за получаване, а желанието за отдаване ни дава само малко жизнена сила, то това, че чувстваме определящата роля на получаването се нарича наш свят.

Ако стигнем до състояние, когато желанието за отдаване ще определя всичко, това ще се нарича висш, духовен свят.

И така, в света съществуват две сили и ти определяш какво искаш да усещаш, в какъв свят, в каква реланост искаш да бъдеш.

Ако твоето желание за получаване властва над желанието за отдаване, тогава чувстваш този свят. И тъй като желанието за получаване е ограничено от кличеството наслаждения, които може да събере в себе си, то и нашият живот е ограничен.

Но ако искаш да се усещаш в желание за отдаване, тогава ще почувстваш отдаването, а това вече е живот и вечно, неограничено развитие.

Нашето пребиваване в желанието за получаване е реално – то съществува и ние се намираме в него, но то е далеч от живота, защото само си въобразяваме, че наистина съществува. А цялата реалност на желанието за получаване, на самата му материя произлиза от намиращото се в него желание за отдаване.

Затова, то е нереално и подобно на детска надуваема играчка. Създава се впечатление, че тя е жива, но въздухът, който я изпълва, цялата жизнена сила, всъщност произлиза от желанието за отдаване и не се явява нейна собствена. Ето защо, нашият свят се нарича „въображаем свят”.

От урока по статия на Рабаш, 18.02.2011

[39368]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Днес ние живеем в такова време, когато целия свят навлиза в етап на духовно развитие. И тази група, която изграждаме, като „ноевия ковчег”, е нашата обща майка, в която ние всички можем да се включим и да отгледаме себе си.

Тоест тя ще бъде майчина утроба за цялото човечество – това е Шхина, която строим помежду си.

Същото място ще ни приеме, когато бъдем „изгонени” от майчината утроба и се родим. И в степента, в която ще и носим нови „одеяния” на светлината Хасадим и поправяния, ние ще я издигаме все по-високо, до самия край на поправянето, докато не се превърне в годеница, готова да влезе под свадбения балдахин /хупа/ с Твореца.

Затова, групата съотнесена към всеки човек, а също така към цялото човечество – това е мястото, намиращо се винаги на едно стъпало над нас. Това е Висшия ни духовен обект, във връзка с който ние през цялото време разкриваме следващите си, все по-високи стъпала – в такава степен, в която можем да се издигнем над егото си.

А егоизмът винаги остава като разделяща ни и затова помагаща ни сила. Защото именно, когато го преодоляваме можем да установим по-тясна връзка с обкръжението си – или като зародиш с матката, или като хранещо се бебе, или като възрастен, който получава за да отдаде.

От урока на тема „Подготовка към конгреса в Ню Джърси“, 23.03.2011

[38909]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да почувствам, че вече съм на конгреса, докато четем книгата „Зоар”, така че конгресът да се проведе по най-добрия начин?

Отговор: Подгответе се. Ако ви предстои да присъствате на прекрасно, приятно и радостно събитие, тогава предварително се подготвяте за него. Вие го очаквате и се наслаждавате на тази примамваща светлина на бъдещето. Вие получавате огромно въодушевление от това.

Затова с приближаването на световния конгрес, който ще се състои в Ню Джърси, ние още отсега трябва да се подготвим. Всичко зависи от подготовката на желанието – „Какво мисля да поправя? Какво искам? Какво ще получа от това? Как искам да изглеждам?”. Аз трябва да си представя всички тези подробности така сякаш вече съм там. Затова трябва да направим всички песни достъпни на нашия сайт, а също и всичко, което ще се случи на културните програми и на останалите мероприятия, за да може хората да се запознаят с него, да го разберат и да си представят как ще се случи.

Едно дете пораства, представяйки си бъдещето, което тогава става реалност. Ако човек не изпитва такова трепетно желание през цялото време, ако той не увеличава своето желание, та дори и своите притеснения и страхове, тогава той не печели нищо. Той трябва още сега да чака с нетърпение, „Как ще се случи това? Кога? По какъв начин? Как ще бъда въодушевен? Как ще участвам?”.

Това е необходимо за израстването. Ако децата не получаваха от природата стремеж към бъдещето, тогава те не биха могли да пораснат. А за нас този стремеж е даден като свобода на избора. Искаш ли да пораснеш? Тогава намери начин да получиш величието на целта от обкръжението и тогава ще пораснеш. Няма никакъв друг метод! Ако не се учим от примера на малките деца, ако не изпълним на практика тези действия, тогава ще бъде жалко да пропилеем живота си.

От урока по книгата „Зоар”, 24.03.2011

[38967]

Filed under: Възпитание на децата, Вътрешна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Аз ще отида на конгреса, както и много други хора. Искам да се съсредоточа върху това, да проникна във вътрешната мрежа на връзката между нас.

Има ли някакви правила, към които трябва да се придържам постоянно в мислите и вътрешното отношение, за да вляза в тази мрежа?

Отговор: Главното е да се стараеш да усетиш вътрешното състояние, царящо между всички. Да се стараеш! Това зависи от чувствителността на душата.

В книгата „Вяра и увереност” (автори – Хазон Иш, А. Карелиц) е написано: „Вярата е фината склонност на деликатната душа”. Всичко това са толкова неуловими понятия, че нито една дума няма типично, земно тълкуване. Но в нашия случай, то може да се изясни.

Всичко зависи от това, доколко се старая, доколко е възможно без да се намесвам със своите свойствата, да вляза в общото усещане на хората, които се съединяват заедно, желаейки да усетя тяхното вътрешно единство, състоянието между нас.

Творецът е казал: „Вътре в Моя народ, се намирам Аз”. В единството ни, искам да разкрия Шхина, царуваща там, в скриването на Твореца, защото Той се намира вътре, в добрата връзка между нас – в групата желаеща да се съедини.

И въпреки, че моите другари все още не могат явно да почувстват това и не разбират напълно за какво и защо го правят, а просто следват съветите на кабалистите, но всеки, със своето усилие, с деликатността на своята душа, доколкото постига тази деликатност в усилията си към единението, може да влезе и да започне да усеща Твореца, царящ вътре в „своя народ”.

Там, вътре, се крие състоянието (духовното място), наречено „Шхина”, нашите стремежи един към друг – мястото, което запълва Творецът – „Кадош Барух Ху” (Свят, Благословен от мен, защото светостта е свойството бина, пълното отдаване и аз я благославям).

Шхина са всички желания, стремящи се едно към друго, намиращи се в мрежата на връзката между тях. А Творецът е висшата светлина, която ги напълва. Тази мрежа иска да отдава и в отдаването си, в светлината Хасадим, тя разкрива светлината Хохма – висшата светлина, Твореца.

Ако човек се стреми да усети това състояние, да го изпита, да живее в него, той може да го разкрие, независимо от никой в света. Тази е работата, която трябва да се стараем да извършваме – особено на такива конгреси, защото това е времето да се съединим с вътрешното състояние на високото единство между нас.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 24.03.2011

[39082]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Едно духовно действие зависи изцяло от подготовката. Затова самото действие е предварително предопределено. Нищо не може да се измени в цялата програма от началото до края на творението. Всички тези етапи са вече еднозначно определени.

В определена част от тази програма човек може да се намеси само за да промени нейната скорост. Но има също така и една част, в която той може да промени характера на програмата, която се разкрива в него, т.е. да определи как той ще усети своето развитие.

През тази част на програмата той установява своята независимост и има възможност да изрази себе си. Така той се издига като независима личност, властваща, цялостна, разбираща и постигаща цялата програма на творението, която е била замислена само за тази цел.

Затова подготовката за бъдещото действие изменя своя характер от началото до самия край. Всичко зависи от подготовката и затова отделяме толкова голямо значение на нея.

Сега, в очакване на конгреса в Ню Джърси, в толкова особено време за целия свят, е изключително важно нашата подготовка да бъде правилна и да ни донесе добри резултати от нашето обединение на конгреса.

Нека мощните вълни да се разпрострат от това място в покрайнините на Ню Йорк, от центъра на Америка като добра вълна цунами, която ще измие целия свят с любов и сила на отдаване. Това ще позволи на хората да разберат как да се отнасят един към друг в очакване на новия свят и промените, през които трябва да преминем, съгласно програмата на природата.

Това ще помогне на света да премине през тези промени спокойно, бързо и по-добър начин, подготвяйки се за тях и реализирайки случващото се, а не като пребити животни, пришпорвани напред от камшика на историята и не разбиращи какво да правим.

Затова всичко зависи от нашата подготовка за конгреса, благодарение на който ще подготвим света за промените, през които при всички случаи трябва да премине. Подготвяйки се добре за тях, светът ще може правилно да ги приеме и да види, че те са за добро.

През следващите 10 дена в оставащи часове до началото на конгреса ние трябва да извършим огромна работа. Трябва да видим всеки един момент като подготовка за изключително важно събитие и да разграничим как искаме да преминем през тези моменти, за да се сдобием, ние и целият свят, с очаквания резултат.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 22.03.2011

[38799]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всеки човек трябва всеки ден да чувства въздействието на обкръжението върху себе си, а не една вечер по време на конгреса, когато е толкова въодушевен, че се издига над себе си, излиза от себе си навън и се включва в общото добро, забравяйки за егото си. Трябва да дадем на целия свят това усещане на увереност, въодушевление, подем и устременост към целта. Иначе как можем да предложим на света да се „присъедини към доброто”?

Но аз чувам от много хора, че те преживяват упадък и разочарование. Това означава, че ние очакваме да получим нещо за своите действия, а ние не го получаваме и тогава настроението ни е лошо. Но човек, който желае да отдава (хафец хесед), е щастлив със своята съдба. Какво има той? Нищо! Той няма дори риза на гърба си като в притчата за праведника, който живеел в гората – т.е. без обличането на светлината Хохма.

Той няма светлината Хохма или друго напълване, но въпреки това той е щастлив, защото се е издигнал над своето его. Това е поправянето, което трябва първо да постигнем. Очевидно Творецът няма никога да се откаже пред нашата упорита настойчивост и Той няма да се разкрие. Неговото разкриване означава нашето поправяне. Ако постигнем поправяне, което се нарича „получаване заради отдаване”, тогава ще започнем да Го разкриваме.

Аз съм действията на Твореца. Ако получа заради отдаване, тогава това действие, което извършвам, се нарича Творец – силата на Водещия, която действа вътре във водения. Така трябва да работим всеки път, отделяйки се все повече и повече от своето егоистично желание, от разчета: колко съм заработил?

Тогава само обществото може да ме поддържа, така че всеки път да се рея във въздуха и да не падам. Само то може да ми даде силата и стабилността да оправдая пътя, въпреки че не получавам нищо. Аз ще се гордея, защото нямам нищо и въпреки това продължавам. Аз мога да съм щастлив именно защото не получавам нищо за себе си и съм устремен към отдаване! Аз проверявам всичко това и го оценявам съобразно с обкръжението. Затова трябва да изградим това обкръжение, така че постоянно, без прекъсване да чувстваме въодушевление, така както на най-вълнуващата вечер на конгреса, а с времето дори и много повече.

От една страна, трябва да правим конгреси и срещи, но от друга – трябва да се стремим това въодушевление да остава непрекъснато в нас, вместо да се издига и пада. Написано е за съботния ден, който завършва седмицата, че целта е да постигнем състояние, което ще бъде като съботния ден, т.е. че няма да има повече падения, а ще има само един непрекъснат подем, краят на поправянето (Гмар Тикун).

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 21.03.2011
[38676]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: По време на урока ние работим със светлината, която ни поправя. А с какво работим по време на конгреса?

Отговор: Това се случва дори много повече по време на конгреса! Ние нямаме никакви други средства да повлияем на случващото се с нас освен светлината, възвръщаща към източника. Това е единственото нещо, което можем да пробуди.

Ние пробуждаме своите бъдещи състояния, които все още не са били разкрити в нас и които ще се разкрият. Това са състояния на отдаване навън, където всеки човек отдава навън, към своя ближен. Именно това е свойството, което искаме да разкрием – всеки човек вътре в себе си и във всички нас като цяло.

Когато разкрием свойството отдаване – това означава, че сме разкрили Твореца. Както кабалистите ни казват, това свойство ни поражда, формира, разпръсква далече един от друг, така че обединявайки се един с друг, ние отново ще го разкрием.

Междувременно Творецът е в изгнание. Какво означава това? Можем да кажем, че Той също се разпада на малки парченца и се намира вътре във всички тези разбити частици, които са далече една от друга. Когато започнете да ги свързвате, тогава започвате да пресъздавате, да възстановявате Него, общата сила на отдаване.

Ние трябва да изградим за себе си образ, който е близък до истината. Иначе ние живеем в различни религиозни фантазии, представяйки си нереални, нематериалистични картини.

Трябва да разберем, че разликата между вярванията и религиите и науката кабала е в това, че вярванията и религиите искат да си представят духовното в материалните желания, които възприемат всичко „вътре” и затова изграждат своите идеи съобразно земната действителност, в която творението е нисшо, а Творецът висш, така сякаш са разделени от някаква дистанция, вместо от свойства. Те не разглеждат поправянето на човека.

В сравнение, науката кабала казва, че всичко е вътре в човек. Така висшата реалност или измерение се разкрива във вътрешните поправяния и промени на човека. Затова най-важното за нас е да поправим човека. Поправяйки своите свойства, човек чувства, че Творецът се разкрива вътре в него.

От урока по книгата „Зоар”, 21.03.2011

[38657]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→