Необходимо е да обединим заедно Исраел, Тора и Твореца (човекът, стремящ се право към Твореца, светлината и Твореца).

Всяка част трябва да се стреми да се съедини с останалите, а всичко това е, за да отдава в крайна сметка светлината – точно, както от самото начало светлината е отдавала, давайки на Малхут усещане за своята любов и подтиквайки я към всички тези действия, които са започнали от Първото съкращаване (цимцум алеф) и са се развивали все по-нататък надолу.

Но когато, след всички тези дълги поправяния Малхут се върне обратно, към същото състояние на съвършенство, на цялостност и единство, в нейното отдаване и любов към светлината на Безкрайността, тогава виждаме, че всичко това е само едно, единствено творение – само че преминало през всякакви „перипети”.

Тези „трудни ситуации” се наричат за него „светове” – от думата „скривания”. Това са скривания на съвършеното състояние на света на Безкрайността, за да се отдели от усещането за напълване и да премине през всевъзможни вътрешни преживявания, впечатления, решения, войни. И във всички тези състояния на отделяне от света на Безкрайността, а после и на приближаване, връщайки се обратно към него да изгради в себе си еднакво отношение към светлината и така да стигне до прегръдката, до пълното сливане с нея.

В целия процес има безброй детайли, всеки от който е свързан с началото и с края на процеса. Защото, ние също участваме във всичкото това объркване на чувствата, което преживява Малхут от сблъскването на светлината със съсъда, на наслаждението и желанието, на силата на Твореца и силата на творението. Преминаваме през всички тези състояния лично – като част от Малхут, за да можем като резултат да почувстваме себе си като единна душа.

Защото, има само едно творение – тази, самата Малхут от света на Безкрайността. И всеки от нас трябва да се съедини с всички останали, като преодолее този страшен сън и привидното разделение между нас, това скриване на съвършеното безкрайно състояние. Тогава ще се разкрие, че се включва във всички останали – и със своите чувства и разум, и със своята любов и отдаване.

Затова, трябва да направим всичко, за да ускорим пробуждането си от този сън. Написано е, че Творецът ще ни върне „от Цион”, тоест от това излизане (еция) от реалността, от този сън и тогава ще разкрием, че сме били като в сън и всички ще се съединим в една душа.

Надявам се, че конгресът, който ни предстои след седмица ще ни помогне да направим голям скок напред, за да успеем да се пробудим и да усетим себе си като единна душа.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 24.03.2011

[38976]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Цялата трудност се състои в това да разберем, че групата, обкръжението, не са временно явление, необходимост, която постепенно ще отпадне.

Групата никога няма да изчезне и не е възможно да се постигне духовно напълване по какъвто и да е друг начин. От тези чужди, понякога отблъскващи те хора, от техния вътрешен свят, трябва да изградиш своята душа.

И не бива да гледаш техните лица, характери и поведение, а да видиш пред себе си само вътрешните им желания, за да изградиш от тях онова „духовно тяло”, на което искаш да отдаваш, и от което да се впечатляваш. Ако взаимно, един с друг, работим по този начин, ще осигурим на всеки усещането за поръчителство, подкрепа, сили за развитие и отдаване.

Тогава в тази група ще се почувстваш защитен от всяко зло – като в „ноев ковчег”! Често разкриваме такива „убежища” по своя път. Това е като майчиното лоно, в което се развиваме, преминавайки през различните стадии: зародиш-кърмене-зрелост (ибур-еника-мохин) – докато не се родим на новото стъпало, в новия свят.

Такава е ролята, в която ни се представя групата, докато нашата връзка с нея не се развие дотолкова, че започнем да получаваме чрез нея светлината, свойствата за нашето ново развитие – като от Ноев ковчег, от матката на майката.

А после се раждаме и започваме да развиваме връзката с това обкръжение – като с висшата майка (Има Илаа), получаваме чрез него въздействие от Аба ве-Има – и дори от още по-високо.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 23.03.2011

[38918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Трябва да се подготвим за конгреса, за да сме там с приповдигнато настроение. Трябва да се запознаем с подготвителните материалите, да изгледаме всички видео клипове и да научим песните, които ще пеем.

В този смисъл, не трябва да има никакви новости или изненади за вас. Колкото по-познат е материалът, толкова по-силно впечатление прави. Ние учим от структурата на световете, че първото съединение между мъжката и женската част не създава нов живот, а само създава съсъда (кли). Светлината се разкрива в това кли само след второто съединение.

Преди всичко, човек трябва да подготви своите желания (съсъди, келим) и затова е добре той да се запознае с материалите. Ако всичко е познато на човек, той ще може да постигне по-силна връзка по време на конгреса. А ако виждаме нещо за първи път, ние не бихме го усвоили веднага. Ние все още нямаме желание за него; няма място, в което да получим напълването; това е просто първата среща.

Но обикновена среща не е достатъчна за нас; ние искаме участие и напълване. Това е възможно при условие, че сме добре запознати с програмата. Не говорим за някакви индивидуални представления, но трябва да знаем и да участваме във всичко останало, което се случва на сцената.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 22.03.2011

[38808]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Няколко пъти на ден трябва да извършваме изчисления и да поверяваме състоянието, в което се намираме, позицията ни спрямо Твореца, обкръжението и себе си – и да нагласим своята посока. Ние се отклоняваме от пътя през цялото време, това е естествено. В крайна сметка, нашето его постоянно нараства и ние трябва да влагаме все повече усилия, за да го държим под контрол.

Трябва да отделя своето животинско тяло от духовната цел, да дам на тялото всичко необходимо и да насоча всичко останало към постигане на отдаване, проверявайки това спрямо обкръжението, според това, колко силно желая да се свържа с него.

Тогава няма да се обърквам и ще ми е ясно колко ми е нужно за нормален живот и колко мога да дам на обкръжението. Тоест ще знам точно къде съм и до къде е границата ми. Това е много важно, тъй като ако чувствате границата, вие можете да управлявате себе си правилно: дай каквото е нужно в материалното и направи всичко възможно за духовното.

Сега, преди конгреса, вие трябва да проверите колко силно чувствате нужда от свързване. Събудете се, като гледате записите от предишни конгреси, така че да се свържете с обкръжението, което е радостно и щастливо от напредъка си. Това е много добра подготовка за човек.

В духовното няма време. Няма минало, настояще или бъдеще. Следователно, когато гледате записите, то не е минало. Ние се свързваме със състоянието, което съществува сега. Няма разлика дали гледам записите от преди шест месеца или участвам в това, което се случва днес. Всички тези състояния се присъединяват към една и съща реалност. Получавайки вдъхновение от миналото, аз мога да се подготвя за предстоящата среща.

От урок на тема “Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 21.03.2011

[38667]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Да се надяваме, че със своите усилия ще подсладим гвурот – суровите събития, които се разкриват днес в света и изискват преодоляване. Ние трябва да мислим за това и да се постараем.

Скоро започва голям конгрес в Америка, и ние ще се постараем да окажем положително въздействие на света със своето мощно обединение.

Тук е много важен правилния подход. „Положително въздействие“ не означава, че ще отстраним всички лоши явления. Ние не можем да ги отстраним или поправим. Ние трябва да се грижим хората да напредват към взаимно отдаване, към взаимовръзка. Тогава, като следствие на тази взаимовръзка, земното кълбо ще се успокои, ще се разрешат проблемите, ще утихнат революциите и т.н.

Не върви против природата, стараейки се да предотвратиш бедствията. Това е неправилна молитва, тъй като никога няма да се случи. Обърни се към причината за нещастията, към източника на природните явления. Проблемът е в нас, и затова ние трябва да поправим  собствените си състояния – това е всичко.

Трябва да се обединяваме колкото се може по-силно и да искаме, посредством нашето единство, целият свят, макар и малко, да се придвижи към същото. И веднага всичко ще се успокои – и това, което се слува сега, и нещастията, които са ни приготвени в бъдеще, за да ни подтикнат към поправяне.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 20.03.2011

[38598]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как пред конгреса да се издигна над всички разпри в групата?

Отговор: Готвейки се за конгреса, трябва да видим, че всички тези разпри са ни дадени като „Помощ против Него” – като Фараона, който въстава и пита: „Кой е Твореца, че да Го слушам?!”

Творецът ти казва как да се съединиш с другарите си, а Фараона ти казва: разделете се! Творецът ти казва, отстъпи – а Фараона: не, трябва да властваш над тях с твърда ръка! Творецът казва: Работете в радост – а Фараона: не, ще работиш в униние, като мой роб.

Тези две сили спорят в човека, когато той достигне до „10-те египетски наказания” и си изяснява кой от тях е прав. И трябва да разбера, че аз определям кой ще се задържи на върха и кой ще властва – Творецът или Фараона! Всичко зависи от мен.

Това е най-решаващата точка, а аз стоя по средата между тези две части на реалността: положителната и уж отрицателната, приготвени за мен в такава форма, че да ми дадат свобода на избора. А аз трябва да реша, че искам да взема властта над силата за отдаване, любов, свобода от егоизма, и да се възвися над него.

Готов съм да приема ударите, нанасяни по Фараона и егоистичния Египет, и да им се радвам. Нека ударът да бъде върху мен, но той удря по моя егоизъм, помага ми да се освободя от него, да се повдигна над него и да се намирам вече не вътре в него.

Затова след такива удари аз вече излизам от Египет и повече не се намирам в негово робство!

Но човек не трябва да работи над самия себе си, а по отношение на обкръжението, групата. Той не трябва да поправя каквито и да е качества вътре в себе си, а своето отношение към другите. Тук главното е да не се обърка и да не измени насоката на усилията си.

От урока на тема „Подготовка към конгреса в Ню-Джърси“, 22.03.2011

[38784]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Една част от мен се стреми към конгреса, а друга – толкова силно се съпротивлява, че не искам никого да видя. Какво да правя?

Отговор: Трябва да направиш своя собствен избор. Трябва да разбереш, че и тази част, и другата –  всичките мисли и желания, които се събуждат в нас всеки миг, получаваме от Твореца. Това са вече зададени в мен условия, а не аз самият.

Не решава моето тяло, което се измъчва и не иска  да ходи на конгреса, нито пък моето настроение. Ние действаме като механизъм – всички електрически сигнали вътре се управляват от висшата сила, съгласно програмата, водеща ни към някакво състояние.

И животът, и смъртта, и всичките състояния между този живот и смъртта се определят свише – и в това няма нищо случайно. Ето защо, във всяко състояние трябва да се отделя и да погледна сякаш от страната на този „механизъм” моето тяло, включвайки неговото настроение и всичко, което се намира в него. За да видя, че това е работа на Твореца и да разбера, че сега, Той иска да ми покаже до какво състояние трябва да доведа моето „магаре” (хамор/магаре, хомер/материал). И тогава ще разбера, как да работя с него, а няма да отъждествявам себе си с това „магаре”.

Колкото повече пъти на ден човек успява да се отдели по този начин от самия себе си и да се погледне отстрани – като на тяло, в което се пробуждат някакви сили, без се отъждествява с тях, а като използва това, за да постигне целта с негова помощ, толкова по-скоро ще постигне успех.

Така трябва да се отнасяме и към другарите, и към всички. Без да гледаме лицата и характерите, а тяхното вътрешно желание – „нетото”, което не зависи от нищо външно. Именно то се явява другар на моята „точка в сърцето”.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 22.03.2011

[38805]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Мисля, че по време на WE! Конгреса в Ню Джърси ние ще достигнем връзката, която вече сме способни да създадем. Това е, когато всеки забравя за себе си и се отдава на обществото, като напълно се потапя в общото усещане на съединение и в общата поправена душа, в която той не усеща себе си, а само това общо желание.

Освен това, всеки един иска и прави всичко възможно да запази това състояние в нас завинаги и го използва да се издигне по-високо и по-високо. В крайна сметка, само благодарение на такова обкръжението, като полагаме взаимни усилия спрямо него: аз към него и то към мен, ще разкрием вътре силата на отдаване. И тогава ще добием свойството Бина, без да очакваме някаква реакция или отговор за себе си. Ще останем в радост от това, че сме управляване от свойството отдаване.

Аз получавам сила и подкрепа за това само от обкръжението. Аз сам трябва да развия такава способност; иначе това няма да се счита за мое постижение.

Очевидно, за сегашния ми егоизъм това изглежда безразсъдно: Защо трябва сам да създавам обкръжението, което ще ме обърква и ще ми предава своите ценности, принуждавайки ме да действам според тях и дори да се радвам на това? Това ще ми даде ли изобщо някаква ползва?

Вярно, аз няма да получа нищо за егоизма – но ще се издигна над своята природа. Това е първият етап на поправянето, наречен „вяра над знанието”. После, благодарение на тази вяра, аз ще привлека светлината Хохма (мъдрост) „в разума”, в желанието, като получа заради отдаване. Но преди всичко, трябва да се издигна над своето егоистично желание.

Но за съжаление, ние упорстваме като деца и изискваме Творецът да се разкрие, без абсолютно да съзнаваме кой е Творецът и какво съдържа Неговото разкритие. Ние имаме всички условия за разкриване на свойството отдаване: Хайде, направете го! Но ще се разкрие свойството отдаване, а не ново, много хитро прикрито напълване за вашия егоизъм.

И нашето разочарование само показва колко са егоистични нашите очаквания. Ние дори не осъзнаваме, че изискваме „Дай ми!”.

Затова силата на взаимно поръчителство е толкова съществена. Тя дава на всеки увереност, основа, необходимост да се издигне над егото, отдаване без никакви мисли за себе си и без компенсация. Това е първото свойство Бина, което трябва да придобием.

Единственото нещо, което можем да направим в нашето състояние е непрекъснато да се обръщаме за помощ към обкръжението. Освен това, човек не трябва да иска напълване за себе си, а само подкрепа, която му позволява да остане над егоистичните изисквания. Радостта идва от „добрите дела”, от външно движение към другите, защото това те прави подобен на Твореца.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 21.03.2011

[38673]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Вчера гледах на нашия телевизионен канал транслация на културната програма от големия конгрес в Израел през миналата есен.

Там дефилираха представители на различни групи, показваха характерните танци на различните народи от всички краища на света, откъдето бяха дошли хора. Имаше огромна аудитория и абсолютно особена атмосфера, такава, че не можех да се откъсна, докато не я изгледах до края.

И там не видях разочаровани или унили лица, защото общото въодушевление подейства върху всеки и в цялата зала цареше радост, надежда, възторг, вдъхновение.

И дори не поради това, че там се беше случило някакво особено духовно разкриване, но просто такова въздействие оказа настроението на обществото върху всеки един човек, който се беше включил тук, и в същия момент всеки се почувства радостен и щастлив.

Такава сила притежава обкръжението – единственото, което не ни достига, ако ние искаме да напредваме всеки миг. Защото на този път ние не можем да искаме друго разкриване, освен разкриването на отдаването, т.е. такова поправяне, чрез което аз ще имам възможност само да отдавам, да се свържа с другите и нищо друго не ми трябва, като Бина, която не иска нищо за себе си (хафец хесед).

Творецът иска от нас да станем като Него: да отдаваме заради отдаването, а след това, да получаваме заради отдаването. И затова нашето напредване винаги е „над знанието“, т.е. не можем да молим да се прояви някакво друго свойство или напълване, освен свойството отдаване.

И дори не е важно, предоставят ли ми възможност да отдавам или не. Аз нищо не чакам в отговор от Твореца, освен самия устрем към отдаване, който ще се развива в мен през цялото време все повече и повече.

На света такова отношение за сега не му е ясно и самите ние все още постепенно се приближаваме към това, да чуем и да разберем в какво е неговата същност. Но няма изход, цялото човечество вече се намира в този процес на поправяне и трябва да разбере, че няма път назад. Не можем да спрем историята. Целият свят преживява много бързо развитие по посока на това ново свойство – свойството отдаване, което започва да управлява света.

Затова кабалистите казват, че няма друго средство, освен организирането на такова обкръжение, което ще ни поддържа по пътя към целта, ще ни дава сила, въодушевление, радост. Всичко това ние няма да можем да получим от Твореца, още по-малко от самите себе си – само от обществото.

Затова акцента в нашето разпространение трябва да бъде на такива впечатляващи мероприятия, като например културните програми на конгресите. Това и означава „присъединяване към доброто“ – думи, които сме избрали като свой девиз. И колкото повече има такива програми, които да предават радостта, съединението, придобиването на мощ – толкова по-жизнена сила ще се предаде на всеки.

От урока на тема „Подготовка към конгреса в Ню Джърси“, 21.03.2011

[38681]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Когато четем заедно „Зоар”, в мен възниква усещането за нашето съединяване – за единството, което ще постигнем на конгреса в Ню Джърси. През цялото време чувствам, че там това ще се случи – в много силно, единно усещане. Това само мое лично усещане ли е, или е резултат от нашата обща подготовка, от всички наши мисли?

Отговор: Надявам се, че това действително ще се случи. Ние се оказахме в такова състояние, че не можем повече да губим време. Природата/Творецът нагледно ни демонстрира огромното изоставане на нашето състояние от онова състояние, което вече трябваше да сме постигнали. И всеки ден, това изоставане на „действителното” от „желаното” се увеличава.

Ето защо, задължени сме да постигнем определено ниво на единство на конгреса в Америка, а оттам да можем да повлияем с това единство на целия свят. Защото цялото човечество е взаимосвързано.

Няма избор! Виждаме, че светът става все по-непредсказуем, хаотичен и никой не знае какво да прави. Хората започват по-правилно „да разчитат” състоянието – да разбират, че наистина сме свързани един с друг – и сме объркани.

Както се заплита нишка или жица и след това е трудно да се разплетат. И на нас самите, все още не ни е ясно, как да разкрием на света методиката на поправянето. Но само като започнем да излизаме с тази методика към света, ще намерим нейния правилен вид. Невъзможно е да се усъвършенства подаването на материала преди да започнем непосредствено да се занимаваме с това. Както е с всяко начинание: ражда се дете и те превръща в родител. Започвайки да се грижиш, ти самият израстваш.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38447]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→