Торонто. Урок №1

Въпрос: Колко още ще страдаме, като вироглави деца, не желаещи да създават добро обкръжение? Как да преодолеем своето упорство?

Отговор: Трябва да се убеждаваме в необходимостта от напредване. Иначе ще ни бъде зле. Трябва да се срамуваме, че светът страда, а ние не му даваме това, което можем да му дадем, – това, от което се нуждае. Наистина трябва да се чувстваме виновни за страданията на света. Нека този срам да ни изгаря, заставяйки ни, в края на краищата да направим нещо.

Тук не са подходящи личните сметки, с които се оправдавам, седейки вкъщи в бездействие. Каквото и да ми се струва, трябва с всички сили да усетя страданията на света и да видя себе си отговорен, да го поведа към поправяне.

Това действително е голям проблем, ако се отнасяме пренебрежително към света, към хората: „Нека да си страдат – може тогава да се променят“. Те не могат да се променят. Да се променим можем само ние и тогава чрез нас на тях ще им бъдат осигурени готови решения.

На духовния път ние разкриваме света като своя собствена система. Представи си: много години ти нарочно си причинявал зло на хората, отнасял си се с тях като с врагове и си се наслаждавал на това – и изведнъж откриваш, че това са твоите деца. Каква мъка изпитваш сега, припомняйки си всичко това, което те са претърпели от теб.

Такъв е срамът, който сега ни се разкрива. И за да го намалим трябва да побързаме, отрано отказвайки се от личните си сметки. Каквото и да случва, не обръщай внимание на тяхното поведение. Защото Творецът нарочно ти ги представя такива, за да мислиш само за отдаване и да им желаеш доброто.

От 1-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54915]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Торонто. Урок №1

В кабала 1995 година е посочена като преломна. Дотогава свобода на избор са имали само кабалистите – хората с точка в сърцето, които се развиват с личен темп. Обаче, примерно от 1995 година цялото човечество навлиза в нова фаза на развитие, за което се изисква самостоятелно да изградиш себе си, реализирайки свободния си избор, който ни се разкрива за пръв път.

И ето, ден след ден аз виждам как силите, оказващи своето въздействие върху мен, увеличават натиска. Това е признак, че вчера не съм реализирал техния натиск правилно. Та защо да не се движа в такт с тях, или да изпреварвам тяхното темпо?

Аз не мога да се предвижвам без натиск отзад и без да ме дърпат отпред. Това е – животинската форма на развитие.

От друга страна, човек се развива по-иначе. Получавам отрицателен (-) натиск от отзад, от егоизма, който расте в мен съобразно времето (t). И при това самостоятелно търся позитивното (+), което ме дърпа напред: какво може да бъде благото? Не това ”благо”, което ми диктуват, – а сам търся и проверявам, в направление към какъв идеал имам сметка да се развивам (?).

Това е то степента (Адам), подобен на Твореца: постоянно търся Висшата сила, висшата идея, настоящата цел, която си струва да се достигне. На всяко стъпало на развитието, през цялото време, се подлагам на натиск и през цялото това време продължавам своето търсене.

Но може ли да се избегне страданието, натиска отзад? За какво ми е то? Възможно ли е, да задраскам цялото това егоистическо развитие? Разбира се, няма да ми се отдаде да анулирам своя растящ егоизъм, обаче искам да напредвам по-бързо, отколкото той ме натиска от зад. Искам да премина към ”страданията на любовта”, виждам минуса отпред, изпитвам собствената си потребност за развитие: ”Защо все още не съм там?”

Така, вместо дебелият черен минус да е отзад, вместо бедствията, войните, болестите и всичко останало, аз генерирам за себе си ”добър (-)” минус. Това също са страдания, но вече ”страдания на любовта” – тъй като аз се наслаждавам чрез тях, те са ми мили. Благодарение на тях, аз се готвя за срещата с Любящия. И нека все още да не съм там, но се стремя напред към нещо добро. Аз съм празен, но усещам напълването, което ме очаква напред.

Ето това е желателния път, по който можем да вървим. Тук всичко зависи от нашата работа: нашата група трябва да предава на човека точно такава форма за развитие. Ако ние не направим това, светът ще продължи да страда. Той не разбира по-големия, той въобще не е способен да напредва без импулс от наша страна.

И затова ние трябва да сменим силата, която ни развива: да изберем силата, дърпаща ни отпред, вместо силата която ни тика отзад.

От 1-я урок от конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54930]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Торонто. Урока преди конгреса

Баал а-Сулам, Предговор към ТЕС, п.42: Това, че сме толкова далеч от Твореца и до такава степен сме готови да престъпим Неговото желание, е предизвикано не от каквото и да било, а от една причина, станала източник на всичките ни страдания и мъчения, които ние търпим и всичките злоумишлени грешки на които се препъваме.

По усмотрение на тази причина, ние можем веднага да се избавим от всякакво страдание, мъка и веднага да се удостоим със сливане с Твореца, с цялото си сърце и душа. Тази първична причина се състои не в нещо друго, а в ”нищожността на нашите разбирания за Неговото управление върху своите създания”. Ние не Го разбираме както подобава.

И действително, имаме много голям проблем с верните определения. Стила на кабалистическите текстове понякога ни се струва толкова религиозен, че ни отхвърля понякога много далече от реалността и от вярната позиция, с която трябва да се отнасяме към самите себе си и към света, към определения ред от сили и системи с характерните за тях взаимни връзки, вектори, числени показатели с дадени измерения.

Привикнали сме именно към такъв подход и затова на многовековните термини трябва да се дадат съвременни, разбираеми определения, за да не се объркаме с тях и да не се бъркаме в собствените си фантазии.

Ето защо Баал а-Сулам пише, че причината за нашето отдалечаване от Твореца – е в това, че ние не Го разбираме. Това неразбиране, на първо място, се отнася към определянето на термините.

Предисловие към Учението за Десетте Сфероти е най-важното от всички предисловия на Баал а-Сулам. Това е основен труд, който ни показва, в каква система на взаимна връзка се намираме, какво се случва помежду ни, как се обвързваме един с друг и с цялата реалност. Ние излизаме от самите себе си в пространството между нас, където се намира силата, отблъскваща хората един от друг. Започвайки да преодоляваме тази сила, образуваме друго поле – не поле на отблъскване, а поле на сближаване/отделяне.

Сега между нас лежи негатива, неприятното (-) поле, в което всички ние се отблъскваме един друг. Ако ние излизаме от самите нас си и започваме да усещаме онова, което е между нас, такова състояние се нарича ”висш свят”

Разединението между нас – това е престъпление: както пише Баал а-Сулам, ние престъпваме желанието на Твореца. Привличането към единство между нас се нарича ”заповед” (+). Прехода от престъплението към заповедта – това е поправката. Старанието, което влагам, за да премина от престъплението към заповедта, от своя егоизъм, от получаване към отдаване, се нарича “усилие”.

Всичките тези сили аз мога да измервам: колко съм искал да получа, колко съм преодолял, доколко съм обърнал себе си от получавана на отдаване. Колко сили съм изхабил. Колко усилия съм вложил, до каква степен по-рано съм усещал своето егоистическо желание и в него – този свят, до колко сега излизам извън себе си и започвам да усещам по външното направление висшия, духовен свят: с каква мощ, на какво ниво. Всичко това може да се измери.

С това и се занимава науката кабала – физиката на човешките желания. Разбира се, ние с вас засега не можем да осъществим такива измервания на практика, доколкото все още не сме овладели съответстващите сили. А по принцип, с всичките тези параметри реално може да се работи, на дело проверявайки нашите взаимоотношения: колко ти давам на теб и колко получавам от теб. Затова трябва да се приповдигнеш над нашата природа и да заемеш обективна позиция извън нея – извън получаването, извън отдаването, извън всичко – и отстрани, отвън да проверяваш, да наблюдаваш и измерваш произтичащото.

Способността към това се нарича ”съкращаване”. Посредством него се изключваме от нашата природа. Нека да не сме в сила да се откъснем истински от нея – затова пък можем да се домогнем до това, тя да не властва над нас. Това се нарича освобождаване (изход) от нея. След това ние наистина сме готови да измерваме всичките параметри.

От урока в Торонто. Урока преди конгреса, 16.09.2011

[54851]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Торонто. Урокът преди конгреса

Въпрос: В какво се състои целта на разкриването на злото между другарите в групата?

Отговор: Между нас цари злото. Всички връзки, които ни съединяват са – лоши. На нас ни се разкрива разбитата система. Разбита – това не означава, че тя се е разбила на отделни части. Разбита – означава, че цялата ѝ работа е напълно противоположна на вярната. Т.е. сама по себе си системата посочва своята вярна формула.

Та нали ако не се разкрие злото, няма да разбира какво представлява неговата противоположност? Затова, докато не се беше разкрило цялото зло в нашия свят, в 21-ви век, ние не говорихме за глобалното, интегралното, всеобщото, за пълната криза. Злото помалко разкриващо се тук и там, се струваше не дотолкова страшно.

Сега се е разкрила цялата тази система, но в злото и това зло е във всевъзможни форми, проявления, направления, във взаимните връзки, във всичко съществуващо – противоположно на доброто.

За това е казано: ”Аз създадох злото начало”. Разкривайки това зло, ние виждаме Кой го е създал. ”Аз създадох злото начало”. – казва Творецът, -”Аз си играя с тебе сега”. Аз ти поднасям разбитата форма. А ти трябва да видиш в нея, че тя е разбита, противоположна на правилната, и че Аз специално съм я направил такава разбита – от правилната и съвършена, каквато тя е била по-рано”.

Творецът казва: ”В началото беше доброто. Аз го разбих със светлината, за да извършиш ти обратното действие – с помощта на същата светлина, да направиш от злото добро”.

Защо получаваме всичките тези лоши състояния? Защото, обръщайки това зло в добро, с това аз познавам Твореца – тази висша сила на отдаване, ставам мъдър, чувствителен, разбиращ, включващ в себе си цялата реалност. Аз самият ставам като Твореца. Аз извършвам работата на Твореца, приемайки я върху себе си. Затова сме получили разбитата система.

От урока Преди конгреса в Торонто, 16. 09.2011

[54833]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Торонто. Урокът преди конгреса.

Въпрос: Как човек формира в себе си свойството отдаване?

Отговор: Няма Творец без творение. А Творецът има това свойство на отдаване, което формираме. Ако не сме го сформирали – няма Творец.

А какво има? Съществува Неговата непознаваема същност, Ацмуто, изконният корен на всичко съществуващо, който никак не е свързан с нас. Ние формираме, създаваме Твореца, прилагайки усилия и извършвайки свойството отдаване. Генерираме това свойство чрез съвместната работа между нас. Ако го реализираме и пораждаме, то ще се нарича ”Творец”.

Духовният парцуф, който строим в отношенията между нас – това е нашето получаващо желание, което сме съкратили, напълнили с отразената светлина, с желание за отдаване и съобразно с това, сме разкрили вътре свойството отдаване, което се нарича ”Творец”. Казано иначе, ”Творецът” – това е светлината НАРАНХАЙ, която разкриваме в духовните си съсъди, поправени на отдаване.

В действителност ”Творецът”- това е общата светлина НАРАНХАЙ, която в крайна сметка ще достигнем. Така пише Баал а-Сулам: общата светлина НАРАНХАЙ, напълваща Малхут на света на Безкрайността, се нарича ”Творец”. А малките части на междинните етапи са мярката на Неговите постижения.

Творецът не е личност, в Него няма индивидуални черти, няма образ. И затова няма към кого да се обърнеш, ти сам Го създаваш. Творецът няма форма, сам Му я придаваш. Над получаващите си желания поставяш съответните даващи желания – това и означава, че си създал Твореца. Няма друг начин.

Ако смяташ, че Творецът има форма, още преди да си я образувал, означава, че се покланяш на някакъв образ, на идол. Това е ”чужда работа”, идолопоклонничество.

Такъв е принципът на правилното отношение към природата. Ето защо не бива да си въобразяваме всевъзможни образи и подобия. Това било първото откритие на Авраам, когато ”разбил идолите”, т.е. разбрал, че сам е формирал силата на отдаване. А до този момент съществува единствено някакъв изконен корен, който е невъзможно да си представим по някакъв начин.

От урока преди конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54876]

Filed under: Велики кабалисти, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Торонто. Урок преди конгреса

Въпрос: Какво означава да се чувстващ отдаващ?

Отговор: За усещанията не можем да питаме, защото ако чувствам – то чувствам. А това, което не чувствам – засега не съм способен да усетя. И затова няма отговор на въпроса: „Какво означава да чувствам това, което не усещам?“.

В нашия свят ние можем да задаваме такъв въпрос с надеждата да получа намек за нещо подобно, вече познато ни. Но да се пита за усещане, което никога не е било в мен, в никаква форма, и няма на какво да се уподоби, е безсмислено. С какво може да се сравни това, на какво прилича?.. Няма на какво.

Задавал съм такъв въпрос на своя учител, Рабаш. Той каза така: „Първото духовно стъпало – това е светлината, вместо мъничката искра, създала целия този свят, всичко намиращо се в него, цялото наслаждение, изпълващо цялата материя на неживата, растителна и животинска природа, за цялото време на съществуване на реалността, в протежение на всички поколения“.

Може да се каже по-просто. В света има седем милиарда човека. Всички техни наслаждения, събрани заедно – това са мъничка искра в сравнение със светлината, която ти постигаш на първото духовно стъпало.

Но това не е по количество, а по качество. Ти усещаш в това постигане на вечността и съвършенството. И само тогава си способен да ги оцениш. И всичко това е съгласно желанията, които си подготвил.

Въпрос: Но как може да получиш цялата тази светлина и да не се „взривиш“ при това?

Отговор: Ти няма да се „взривиш“, защото преди това подготвяш желанието. Желанието трябва да предшества светлината. Въпросът е правилен. Ако сега се опитам да погълна цялата огромна светлина в себе си, в крайна сметка ще ме „размаже“, както атомен взрив. Но това е, ако ние я получаваме в егоистичните желания, поглъщащи в себе си.

А ако изляза от своето его, в отдаващите желания, придобивам неограничен съсъд и светлината само преминава през мен към другите. Тя не се спира в мен. Аз се наслаждавам от това, че тя преминава през мен към другите. Според степента на това, как присъединявам към себе си желанията на останалите, аз ги напълвам, и светлината преминава през мен без да спира. Затова аз се наслаждавам и в мен няма проблем с това, защото не задържам светлина, тя преминава чрез мен по-нататък. Светлината не може да се спре нито за миг, в мига в който спре и изчезва.

Затова методиката на получаване на светлината се нарича „наука кабала“ – наука за получаването. Защото ти можеш да получаваш светлина само при условие, че я провеждаш към другите. Тогава не си ограничен, и оставаш вечен и съвършен.

И затова е невъзможно да получиш светлината егоистически. Ако подходиш към това егоистически, то усещаш още по-голяма тъмнина.

От урока преди конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54836]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ню-Йорк, урок №2

Въпрос: Трябва ли разпространението на науката кабала в Америка да се различава от разпространението й в другите държави, поради влиянието на „американската мечта“, която сякаш може да бъде достигната тук – много пари, добър живот, красиви жени …? Как да се справим с този стереотип?

Отговор: Мисля, че при другите народи има още такива фантазии, че в Америка може да се постигне тази „мечта“. Струва ми се, че всичко това е в миналото. Ние трябва да се събудим от илюзиите си. Не мисля, че тази „мечта“ ще издържи още дълго време –  и за пребиваващите в Америка, и за намиращите се извън границите й.

Вижте как американците губят уважението по цял свят, как се лишават от доброто отношение към тях, което преминава в пренебрежение, и скоро ще се превърне в омраза. Особено за това, че хората не искат да търпят такова отношение към тях от страна на Америка, която си позволява да прави всичко.

И затова не мисля, че тази „американска мечта“ има сила. Със степента на нарастването на кризата, все повече хора в света ще открият, че вече разсейващата се „американска мечта“ е построена за тяхна сметка, тъй като Америка хитроумно е експлоатирала целия свят. И това ще се върне към нея като най-силния бумеранг.

Доколкото разпространим метода на поправяне, който се състои в обединението, равенството, взаимното поръчителство – дотолкова, всички ще се спасим от вината и ударите, както се казва:. „Любовта ще покрие всички престъпления“.  Ние няма да разчистваме стари сметки, а ще изградим нови, добри отношения. Каквото било – било, не си струва да ровим миналото.

Защото, ако започнем да разчистваме старите сметки, тогава целият свят ще се обърне към Америка с претенции, тъй като икономическите й системи са изградени за сметка на другите нации. Само методиката, която предлага науката кабала, ще изчисти всички предишни сметки, включително до днешния ден. И с това ще започнем да изграждаме нещо ново, без да си спомняме за нищо вчерашно.

От 2-рия урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54425]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да водим разпространението, така че то да не предизвиква антагонизъм?

Отговор: Подходът е прост. Преди всичко, разкриваме кризата, без да плашим хората, показвайки им реалната ситуация.

А ситуацията е такава, че сме противоположни на глобалната и интегрална природа. От биологията, зоологията, кибернетиката, физиката, астрофизиката и другите научни дисциплини знаем, че природата е глобална и всички нейни части са взаимосвързани, всички се намират в хомеостаза, равновесие, хармония. Всички, освен човекът.

Човекът е бил насочен нарочно по егоистичния път на развитие, продължаващ до днешно време. И ето – сега се оказваме в криза по отношение на природата. В своето развитие човешкото общество само се превърна в глобална система и навлезе в пряк конфликт с природата.

Намирайки се в природата, ние ѝ се противопоставяме. В това се състои кризата: не съответстваме на природата. И докато не приведем себе си до съответствие с нея, ще ни бъде лошо. Така става при което и да е понижение на параметрите, било то температура, налягане или нещо друго. И затова, ако не се адаптираме към обкръжението, изпитваме криза.

Оттук следва да разберем какво можем да направим, как човешкото общество може да постигне съответствие с природата. Съответствието означава, че трябва да бъдем хармонично обединени помежду си и, също така и хармонично свързани  с природата. А хармонията изисква от нас балансирано да получаваме и отдаваме. Защото в природата действат само две сили: на получаване и на отдаване.

Ако реализираме такъв подход и в човешкото общество, и по отношение на външния свят, то ще заживеем добре. Хиляди научни статии го потвърждават. Трябва само да покажем и обясним това на хората. Ние не добавяме нищо от себе си, просто подреждаме материалите и ги предоставяме: “Вижте, ето в какво се заключава нашият проблем. Това казват учените, икономистите, социолозите. Така че, нека в съответствие с тяхната диагноза, да се погрижим за лекарството. Нека излекуваме себе си.“

За обяснение не прибягваме нито към науката кабала, нито към религията. Единствено подреждаме правилно притежаваните научни данни и ги показваме на хората.

Оттук възниква въпросът: как да поправим нашите взаимоотношения? Как да поправим човека? В отговор обясняваме това, което сме преминали в раздела “Свобода на волята“ и в едноименната статия на Баал а-Сулам: човекът е следствие на обкръжението, затова трябва да изменим обкръжението така, че то да въздейства по друг начин на всекиго. Трябва изкуствено, чрез игрови методи, да създаваме между нас правилната среда.

Аз изграждам обкръжението, въздействието на което променя самия мен. Да, аз играя и се преструвам , всъщност не желая да съм добър и отзивчив. Но все пак съм създал широко обкръжение, което ми влияе по различни начини и, благодарение на това, се променям.

Ето какво трябва да правим – подобно на това, как възпитават децата. Изграждайки обкръжението и усещайки промените в себе си, ще опозная своята природа и Природата като цяло. Ставам мъдър като Твореца и издигам себе си на Неговото стъпало. Точно в това е и целта – не в това да се справя с кризата и да заживея добре в нашия свят, а в това, поправяйки кризата, да издигна себе си на следващото стъпало.

От 1-я урок в Ню-Йорк, 11.09.2011

[54540]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Конгрес в Ахзив (Израел), урок №1

Трябва да разкрием място в сърцето и разума за истинската грижа.

Всичко останало трябва да стане принудително за мен. Живея в този свят и по необходимост се занимавам с неговите работи, но моята истинска, съкровена грижа е за главното. В крайна сметка, аз съм човек и искам да постигна нещо. За мен, освен парите и ежедневните проблеми, е важно нещо друго  в живота. На това трябва да придадем много по-голямо значение, отколкото на всички други перипетии в живота.

Мога да работя, да пазарувам и да бъда на приятни или неприятни събития – това не е важно. Най-важното е да имам в сърцето и разума място, в което искам да се издигна. Ако има такова място, то трябва да присъединя своите другари към тази неизбежна грижа. Когато мислим един за друг и се подкрепяме, то това е и групата. Всеки един е загрижен всички да имат същите мисли и същите грижи. Искам те да се грижат за най-важното нещо и тогава – аз също ще се грижа за него.

Нашата обща грижа е да построим духовния съсъд, правилното желание, да издигнем молитва за поправяне. Когато то набере достатъчно количествена и качествена сила, тогава в мрежата, разпростряла се между нас, ще разкрием това, което искаме да постигнем – висшата реалност – и ще придобием сила, здраве, сигурност и просперитет…

Дори днес еврейският народ разчита повече на чудо, отколкото на твърда основа. А междувременно ние имаме особен съсъд, благодарение на който можем да прогоним всички беди и трудности, и цялата ненавист. Ние и само ние държим ключовете за успех и добър живот за всички. Именно затова целият свят и нашите съседи няма да ни оставят на мира.

На нас ни е дадена възможност, и само ако достигнем взаимно поръчителство, нашето обединение ще стане световен център на доброто. Така че, нека го направим заедно, грижейки се с радост един за друг.

От 1-я урок на конгреса в Ахзив, 01.09.2011
[53410]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Ню Йорк, урок №2

Въпрос: По какви критерии трябва да се избира група, за да се напредне в духовното?

Отговор: Днес, за да напредне в духовното, човек трябва да избере такава група, която действа по разпространението. В наши дни само чрез широкото разпространение може да се излезе в духовния свят. Такава е ситуацията, която действа вече няколко години, но едва сега се проявява в пълната си мощ.

Трябва да се избере такава група, където хората  да мислят по – малко за себе си, разбират какво правят и вземат пример от централната група. Важно е те да не са склонни към разединение, по-малко да разчистват сметки, а вместо това – да се вдигнат и да тръгнат да разпространяват нашето послание.

Ето каква група трябва да се избира. А от тези, които постъпват обратно и се впускат в разправии – дръжте се по-далеч. Добрата група не гледа навътре, а навън.

От 2-я урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54441]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→