Ню Йорк, урок № 2

Въпрос: Има ли връзка с ускоряването на времето, за което вие говорихте и 2012 година?

Отговор: На всяка лекция ме питат за 2012 година. В науката кабала за това нищо не е написано. Наистина, времената действително се свиват и в крайна сметка се концентрират заедно.

2012 година наистина може да стане съдбоносна година в същественото изменение на света. Но не мисля, че промяната ще бъде към злото. Смятам, че в случая светът ще се обърне към доброто. Струва ми се, че ще съумеем да разкрием цялата методика за поправяне без проблеми и без страдания.

Проблемите и страданията трябва да се разкриват вътре в човека, тъй като всичко на всичко трябва да усетим, че в нашия живот нещо не достига. Това може да ми се случи и когато се намирам в най – доброто си състояние, когато всичко ми е наред, но аз не виждам в какво е смисъла на живота и затова желая  да го разкрия.

От 2–я урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54435]

Filed under: Въпрос-отговор, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгресът в Ахзив (Израел), урок № 1

Днес се намираме пред изкачването на ново стъпало.

Преди милиарди години нашата Вселена се е зародила от Големия взрив, започвайки от простата материя, която по-късно се развива в растителна и животинска. И ето сега стоим пред изкачването на човешкото стъпало. Според термините на науката кабала, ние още не сме достигнали това стъпало. То се отличава от животинското по качество, по самата си същност. Човек възприема действителността не със своите пет животински органа на чувствата, той живее не с онова, което влиза в него – той живее със способността да излезе сам извън себе си и чрез ближния да разкрие реалността, която се намира отвън и не зависи от неговото тяло. Така навлизаме в новото битие.

Днес сме изправени пред проблема: как да се обединим един с друг във взаимно поръчителство, което ще стане ”пропуск ” за нагоре?

Тази възможност вече е заложена в еврейския народ – отговаря науката кабала. Та нали сме преживяли кризата на древния Вавилон преди 3700 години. Там се е получила също такава ситуация, както и днес – и ние можем да я използваме като пример.

В онези времена хората също не знаели какво да правят. Техният всекидневен живот се разстроил, те открили в себе си ненавистта един към друг, толкова силна, че не било възможно да живеят заедно. Техният егоизъм нараснал, устремил се към небесата, подобно на Вавилонската кула. Те престанали да се разбират помежду си, сякаш заговорили на различни езици. И тогава един от жреците на име Авраам започнал да събира група, основана на взаимното поръчителство – група, която по-късно, в последствие станала народ – Израел.

Ето и ние, казват кабалистите за нашето време, ще трябва да направим абсолютно същото. Загубвайки в изгнанието цялото си достояние, ние сме престанали да бъдем народ. Тъй като ще станем „народ“ само на основата на взаимното поръчителство и любовта към ближния, както към самия себе си, на принципа на другарството. Падайки от това стъпало, сме се лишили от усещането на висшия свят и разбирането на книгите, написани на неговото ниво. Всичко е скрито.

И сега, казват кабалистите, сме длъжни да се върнем към взаимното поръчителство.

Сред нас има хора с точка в сърцето, които изпитват естествено привличане към това, без да са зависими от състоянието на света. Добре или зле вървят работите на материално ниво, на тях все нещо не им достига и те се присъединяват към изучаването на науката кабала. Това са нашите другари в Израел и в целия свят. За тях кабала е част от живота: те се учат как да се обединят и постигнат духовния свят – онова, което се намира извън нашето тяло.

А останалите ще се присъединят под натиска на кризата, когато ситуацията в света се влоши. Така е било и по времето на Авраам, Ицхак и Яков, когато в земята на Израел е настъпил глад, когато животът станал съмнителен, лош и подтикнал хората към разкриването на духовния свят. Така ще бъде и днес, но не само в Израел, а в целия свят. Всички ние стоим на прага на голямата криза и на големите промени.

От 1-я урок на конгреса в Ахзив, 01.09.2011

[53400]

Filed under: Движението "Поръчителство", Древен Вавилон, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Човечеството е болно. Но не ни е достатъчно просто да излекуваме болния без неговото знание, както е в нашия свят, когато човек пие лекарства без да знае как действат. Не, на духовния път всеки трябва да намери разбиране, усещане, да достигне дълбочината на цялото мироздание.

Всеки трябва да се съедини с цялото огромно желание на всички души, да изучи общата система и да премине към отдаване. С други думи трябва да преминем към осъзнаване на цялата действителност.

И затова нашата организация поставя пред себе си, преди всичко, възпитателните и просветителски цели. От капката семе трябва да отгледаме човек, подобен на Твореца. Ние трябва да му помагаме, да го поддържаме, да му предоставяме всичките необходими средства и инструменти. Тогава всеки сам ще построи себе си и ще придобие подобие с Твореца по свойства.

Нашата задача е да приповдигнем всеки, да го разгърнем, да го оформим, да му помогнем в развитието. Той трябва да действа сам, но ние сме тези, които му оказваме помощ и поддръжка.

А засега трябва да проявяваме търпение към всички, които застават против нас и само да ги снабдяваме, съобразно с разбирането им, с доказателства, с материали за запознаване със ситуацията. Трябва да ги изведем от ”късото съединение”, да им дадем възможност да погледнат на себе си отстрани. Такава е задачата ни.

За да я реализираме правилно, преди всичко е нужно сами да се обединим над всички различия, разногласия и раздори. Каквото и да е вътре ”любовта ще покрие всички престъпления”. Трябва да даваме пример на хората, да им показваме как работим помежду си в хармония, любов и единство.

И всичко това е заради целта. Нищо друго не е по силите си да ни обедини. Ако я няма целта, ние разбира се не бихме се свързвали един с друг. Но целта задължава и затова всички се обединяваме, приканвайки към това сплотяване целия свят. Защото и учените откриват, и здравият разум подсказва, и общосветовните тенденции свидетелстват за това, че да се построи надеждно бъдеще в интегрален взаимосвързан свят е възможно само по пътя на всеобщото обединение, а не на борбата.

От 3-тия урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50843]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Днес вече сме длъжни да създадем първата версия на нашата ”декларация за намеренията”. В нея ще цитираме различни учени, ще разкажем за съвременната болест на човечеството и за поправянето.

Още преди 5-7 години, когато говорех за кризата, никой не беше съгласен с мен. До последният момент хората се присмиваха на подобни ”спекулации”. Преди година ”беше решено”, че кризата е приключила, но много бързо стана ясно, че това не е така: сгромолясването продължава, и даже Америка започва да потъва.

И затова трябва да подготвим ясна декларация за кредото ни, да покажем, че същността на болестта е човешкият егоизъм, а нейното лечение това е единството и поръчителството. Самата Природа, проявяваща се в интегралната действителност, ни задължава да бъдем заедно, в едно желание.

Трябва ясно да запишем стъпките си по този път: ще построим правилно общество, започвайки с малка организация, която ще се разширява все повече и повече, превръщайки се в гигантски международен съюз, много разнолик, но сплотен. Така ще се излекуваме от болестта.

Моля всички наши другари: ако имате данни, идеи, ако можете да изразите това послание в текстове, в клипове, в песни, в рисунки и т.н. – моля, изпратете ни ги, за да използваме обединената сила на поръчителството за създаване на методика.

От любов към човечеството трябва с всички сили да се постараем да му предложим лекарство, докато болестта не е приела остра форма. Всички ние трябва много да се трудим, за да доведем хората до разбиране на случващото се.

От 3-я урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50723]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Пред нас са три етапа. Преди всичко, ни е необходимо да осъзнаем злото на своя егоизъм (1). Да го осъзнаем дотолкова, че да поискаме да достигнем свойството Бина, да се издигнем над егоизма (2). А след това достигаме Кетер (3), тоест използваме егоизма си заради отдаване.

Първият етап е период на подготовка. По-нататък, издигайки се на стъпалото Бина, усещаме духовния свят, включваме се в света Ацилут. А после започваме да се издигаме в него, като обръщаме цялото свое зло в добро, в отдаване.

Всички тези етапи сме способни да реализираме само с помощта на силата на светлината. Казано е: „Аз създадох злото начало (нашия егоизъм) и Аз създадох Тора, тъй като светлината, която се крие в нея, връща човека към Източника”.

Проблемът е в това, че за човечеството е неизвестно съществуването на сили, които са предназначени за поправяне на нашия егоизъм и затова е в голямо объркване и не знае какво ще бъде по-нататък.

Настъпил е критичният момент, след който следва вълна от проблеми, включително масови безредици, революции, войни между народите и страните. Науката кабала предупреждава, че може да се стигне до Трета и даже Четвърта световна война. Страданията ще нарастват дотогава, докато човечеството само не изнамери методиката за поправяне – лекарството, което може да даде само светлината.

И затова, още в зората на времето, преди 5771 години, когато егоизмът само е започвал да се проявява в човека, на хората се е разкрила кабалистичната методика. Постепенно се е развивала до сегашното време, до този етап, на който започваме да усещаме своя егоизъм като зло. И сега единици, които развиват за нас тази методика на поправяне, могат, накрая, да ни я дадат като средство за изцеляване.

Така че лекарят идва при болния и обяснява каква е болестта му, какво трябва да бъде здравословното състояние и как именно трябва да се лекува. Защото има лекарство.

И затова, ако побързаме и представим на света методиката за изцеляване, на хората няма да им се наложи да я търсят под натиска на бедствията и проблемите, които все пак ще ни заставят да намерим този единствен изход.

Последният пример: след като един човек в Норвегия уби повече от седемдесет човека, норвежката телевизия забрани предавания, които съдържат елементи на жестокост и насилие.

Защо се учим само от такива събития? Защо от по-рано не можем да направим всичко правилно? Нима сме толкова безразсъдни? Защо създаваме за нашите деца такова глупаво обкръжение и ги заставяме да се учат на противоборство и съперничество? Защо игрите, създадени за възрастта им, учат да убиват колкото се може повече или да печелят колкото може повече? Защо не им носим послание за единството? Защото всъщност стреляме в себе си, пилим клона, на който седим.

Нима ще ни разбуди само норвежкият сценарий или негов мащабен аналог, грозящ световна война? Нима само когато разберем, че е прекалено, че така повече не трябва да се прави? И все пак не виждаме реално придвижване. Човечеството не става по-умно. Какви ли беди трябва да го застигнат?

За да не ги дочакаме, сега вече трябва да се обръщаме към хората – да се обръщаме с добро, без нетърпение, както към болен, който все още не разбира от какво му е лошо. Само болката закрива очите му повече и запушва ушите му. Ние общуваме с него меко, с разбиране. Въпреки че той, напротив, ни проклина и не желае нищо да чува, ние все пак трябва да се стараем да търсим приближаване с любов и в същото време решително, обяснявайки, че няма друг изход.

Ние не отричаме никакви други методики, не отиваме срещу каквото и да било. Защото, в крайна сметка, не противостоим на егоизма направо и затова не се каним да съкрушаваме каквото и да е движение, какъвто и да е подход, каквато и да е партия. Това е невъзможно, да, и не ни трябва да разрушаваме тези егоистични структури, както не трябва да разрушаваме егоизма в себе си.

Трябва само да ни тегли единството над всички разногласия. И тогава всевъзможните егоистични форми в нас и във външния свят, културни и други различия ще се обърнат в отдаване, в любов, в обединяване. Всеки ще внесе своята лепта в това единство – но не за противодействие, а меко и оптимално.

От 3-ия урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50730]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам пише, че за всяко случайно явление в света си има място. Затова трябва да не го унищожаваме, да не го ликвидираме, а да го използваме.

Но по този начин трябва да се действа последователно, без да се страхуваме и без да се крием. Светът навлезе в такъв стадий на развитие, че трябва да открием всички карти: целта ни, кредото, нашите основи, първоизточниците ни.

Нека хората да не приемат това сега, но от ненавист към нас те ще се запознаят с нашата методика. Тяхното неравнодушие ще си свърши работата. А през това време световният темп на развитие ще е толкова голям, че след няколко месеца той ще открие нашата правота и ще започнат да се присъединяват към нас.

Струва си да се използва този период, когато те са настроени срещу нас. Тъй като който е против, не е безразличен, а това вече е връзка – нека да е отрицателна, но е връзка. Знаем, че противопоставянето с когото и да било ни кара да мислим през цялото време за него: Искам да го изуча и да намеря възможност да му надделея – но през това време съм свързан с него, съпричастен съм.

Проблеми възникват само с равнодушните, а онези които са против нас – всъщност се явяват наши бъдещи партньори. Това трябва да се разбера: в такъв вид пред мен се проявява егоизмът – за да го поправя.

От третия урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50727]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Скоро по целия свят ще се сблъскаме с противодействието. Засега ние все още сме малко забележими, но по-нататък ни чака съпротивление. Защото светът не разбира, че злото се разкрива за подем над него.

Той просто иска да ликвидира това зло, когато ние, напротив, трябва да го поправяме. За това е казано: „Герой сред героите е онзи, който превръща своя ненавистник в приятел”. Тогава змията, ангелът на смъртта, става свят ангел.

А ето защо към всички трудности и противодействия трябва да се отнасяме креативно, търсейки възможност именно от тях да изградим зданието отдаване и вечен живот. Цялото различие между разбит свят и поправен свят се състои в това, как използваме своето желание. Необходимо е само да променим намерението от егоистично на алтруистично.

Трябва да обясняваме това на всички, като показваме същността на разбиването или, казано на съвременен език, криза: става дума изключително за разкриването на злото в нашата природа. И да го поправим може само по пътя на подема над егоистичното използване на желанието за любов. Само в това имаме свобода на избора, а във всичко останало човекът съвсем не е свободен.

Колкото по-последователни сме в това, толкова повече ще имаме настройката и увереността, толкова по-бързо ще разберем, че се намираме във войната на Твореца с Амалек, която се води във всички поколения. „Амалек” е цялата основа на злото, тоест нашият егоизъм, това е истинската му същност. И войната се води „във всяко поколение”, тоест на всеки етап от съществуването ни, от кръгооборот в кръгооборот.

Затова е така важно да се съберат научни сведения за кризата от целия свят. Учените изобщо не са свързани с кабала и ние представяме данни от техни изследвания, съгласно които, кризата е резултат от човешкия егоизъм и само единението може да послужи като лекарство за тази болест. Единението между всички нас – над егоизма.

На достъпен език ще обясним на света кабалистическия поглед за състоянието на болест и на здраве. Тогава остава само „да се предпише лекарството”, да се допълни междинното звено. Обозначаваме болестта със знак минус, а поправеното състояние – със знак плюс. Проблемът е в това, че хората не знаят решението. Лекарството за тях е големият въпросителен знак.

Днес вече е ясно, че нашето его е причината за болестта и че оздравяването ни е съпроводено с отдаване. Кога ще съумеем да излезем от кризата ли? Когато бъдем обединени. Следователно, задачата ни е да постигнем поръчителството, за да сме споени всички заедно.

Но светът избягва това решение, защото егоизмът не желае единството. Докато не започнем да се задушаваме, той няма да ни остави. И той трябва да е точно такъв – за да ни отведе точно към целта, към необходимостта от единение. Егоизмът ни разкрива своето зло дотогава, докато той стане непоносим за нас. Само тогава ще можем да завършим бягството от своето его към свойството отдаване, а после да преобразуваме в отдаване и самия егоизъм.

От 3-ия урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50510]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Поръчителство, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Източникът на духовния ни път се крие в разбиването. Своят егоизъм, отчуждението и ненавистта между нас, трябва да разглеждаме като правилна, подготвителна база за поправянето. Когато раби Акива видял пустошта на мястото на Храма, той се разсмял и се зарадвал. А той бил най-мъдрият човек в поколението на най-великите кабалисти.

„Как може да се радвате на разрушаването на светостта? – го попитали. – Нали е съборен стремежът към отдаването, потъпкан принципът на любовта към ближния като към себе си. Нима сгромолясването на всички надежди може да бъде повод за радост?”

Той отговорил: ”Никога не съм вярвал, не съм знаел, не съм усещал, че можем да достигнем общото поправяне. Но сега, когато е разрушен духовният ни строеж, когато любовта, царяща между нас е разбита, а народът е изпаднал в безпричинна ненавист, аз съм уверен, че от това окончателно разбиване ще пристъпим към всеобщо поправяне, към пълно освобождаване”.

И затова всичко, което ни се разкрива във всеки миг от живота е разбиване, което трябва да поправим. Всичко, което се случва с мен, от съществените въпроси до най-малките неща, в семейството, на работата, с мен самия, със самочувствието ми, с взаимоотношенията с роднините и законите, с народа и света, с цялата реалност – всичко се разкрива само за целите на поправянето.

Ден след ден пред мен се очертава нова картина, проникваща все по-дълбоко в егоизма ми. В тази картина трябва да видя резултата от постоянното въздействие на светлината, която всъщност и ще задейства в мен все по-дълбоки пластове.

Възприемаме света с егото си и затова трябва да го поправим. В какво се заключава поправянето? В това, че носим на хората единство. Особено сега, когато целият свят започва да осъзнава злото на сегашното състояние, помагаме му да почувства и разбере, че ”злото” – това е нашето зло начало.

Егоизмът ни е причина за всичко лошо. Виждаме го по това, което се случва: не е по силите ни да въведем ред, хората разрушават света, губят себе си, разкъсват взаимните връзки, унищожават природата… С това зло, което се крие в нас, не можем да преминем към добро, не можем да устроим добър живот.

От ден на ден все по-остро се проявява кризата, с други думи, оказва се, че егоизмът ни разрушава всичко и не позволява да се приведем в ред, да се уравновесим, да подобрим живота си. Но от друга страна, трябва да разберем, че той правилно ни води напред и ни позволява да поемем правилния курс към поправянето, към доброто. Така, както проявяващата се болест ни показва, как правилно да я лекуваме.

Осъзнавайки това, трябва да благодарим на егоизма си и да го обичаме затова, че ни показва мястото, нуждаещо се от поправяне. Казано е, че Фараонът е приближил синовете на Исраел към Твореца. Защото е започнал да им оказва натиск и в крайна сметка им се е  наложило да избягат от Египет. А иначе биха останали там.

Затова е и казано: ”Да вървим при Фараона, защото Аз ожесточих сърцето му”. Тук са заложени две противоположности и не бива да забравяме за това. Каквото и зло да ни се изпречи, трябва не да го разрушаваме, а да се стараем да го поправим.

От 3-я урок от конгреса в Германия, 06.08.2011

[50515]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Как да запазя правилно намерение и правилна мисъл по време на конгреса и след това?

Отговор: В продължение на тези часове ние ще осъществим цялата необходима подготовка, а вие след това не веднъж ще се връщате към нея. Силно го препоръчвам. Това, което е било тук ще остане и вие ще усещате колко е важно за вас.

А освен всичко, искате или не, в близко бъдеще това ще ви пробуди до такава степен, че вие няма да забравите за какво сме говорили тук. Посланието на конгреса ще остави у вас хубаво усещане, ако работите за целта на поправянето или пък лошо, ако пренебрегнете тази задача.

Така че не се безпокойте, няма да забравите. Аз вече не се тревожа, че наши ученици могат да избягат. Приближава такъв живот, че той много бързо ще ни застави да се върнем към делото. Защото пристъпваме към етап на общо поправяне на света. От ваша страна е възможно единствено забавяне. Ако не пожелаете да действате сами, то ще дойде светлината и ще ви натисне така, че да се появи желание.

Надявам се, че ще се уплашите от по-силни удари и това ще ви застави да вървите напред, не дочаквайки болезнените убождания отзад. Говоря съвсем сериозно. Искам да избегнете ударите и затова по този жесток начин излагам нещата.

От 1-я урок от конгреса в Германия, 05.08.2011

[50408]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От първичното състояние, в което всички души са били заедно (Σ), сме преминали в света на разбиването, а след това сме паднали в нашия свят. По-късно, след развитието на егоизма и взаимовключването на частите му, достигнахме до повратния момент (1995), от този момент трябва да поправяме егоизма си, за да се върнем назад, в първоначалното състояние.

Но ако първото състояние е било създадено от светлината, Твореца, то финалното състояние създаваме ние самите. Тук се крие голямата разлика, тъй като ставаме подобни на светлината, на Твореца. В това се състои цялото творение.

Раждаме се без самоусещане, като капка семе в матката, преди да се е превърнала в нещо. След това преминаваме през подготвителен период, придобиваме силата на доброто (+) и силата на злото (-) и благодарение на тези сили можем да се развиваме на духовния път.

Всеки води своя вътрешна война и всички заедно водим война в обществото, в човечеството, докато не проявим истината, напредвайки по средната линия. При това и плюс и минус съставят в нас едно цяло. Минус е силата на егоизма ни, а плюс е силата на светлината в нас. Така напредваме.

Тази трудна работа трябва да водим осъзнато и смислено. Всъщност, главното е какво трябва да правим. Тъй като трябва да се върнем в първоначално състояние, да го разкрием дълбоко в себе си. Затова ставаме по-мъдри, по-възприемчиви, по-развити.

От днешното, текущо състояние започваме да се спускаме дълбоко в себе си: в световете Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и в крайна сметка постигаме света на Безкрайността (∞). Главното, което постигаме е осъзнаване на собственото зло.

Тъй като всичко постигаме в егоизма си. Превръщайки го в отдаване, ние се потапяме все по-дълбоко и проявяваме в него висшите светове, докато целият егоизъм, цялата Малхут от света на Безкрайността, която е била в нас в изходното състояние, не се преобразува в намерение за отдаване.

Така преминаваме през второто състояние, включващо целият наш път, към третото състояние.

Както пише Баал а-Сулам, кабалистичната методика ни позволява да разкрием в себе си злото – егоизма. Като го поправяме, ние проникваме все по-дълбоко там, в него, разкриваме всички светове, цялата духовна реалност. Защото освен желанието за получаване, Творецът не е създал нищо. Посредством разбиването, това желание е приело егоистична форма и сега трябва да го поправим в отдаване.

Днес се чувстваме в отделена, тъмна, ограничена реалност. Само нея можем да възприемем, бидейки противоположни на светлината. Подобни сме на капка семе, без каквато и да е представа какво ще покълне от нея.

Но като призоваваме светлината, за да ни развива и да измени желанието за получаване в отдаване, ще го опознаем, ще познаем Твореца, съгласно закона за подобието по свойства, докато желанието ни и светлината не станат подобни една на друга.

От 3-я урок от конгреса в Германия, 06.08.2011

[50519]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→