Конгрес в Сочи. Урок №6

Въпрос: Трябва да вземем потребностите на масите и да ги пренесем в групата, за да могат те да бъдат насочени към всеобщо обединение. Как да съпоставим това със случващото се в Украйна, където в момента се води война?

Отговор: Ти нищо не можеш да направиш. Това е общото егоистично състояние в света, което така се проявява в неговите егоистични точки. Ние дори не подозираме, какви войни се водят. За тях не пишат и не говорят. Нима в Афганистан всичко е наред? – Не. В Африка хората се убиват един друг, и всички си мълчат. А колко още такива горещи точки има?

Съществува общ егоизъм, който за сега не сме в състояние да уравновесим. Ние не можем да предадем на нашето алтруистично развитие такава скорост, с която егоизмът се развива. Затова, отрицателните събития в света се развиват по-бързо, отколкото положителните. Ние внасяме промени, но те все още са недостатъчни. Надявам се, че тази година ще започнем да се издигаме на нивото на нормална компенсация.

Това, което се случва – са ясни, твърди закони без никакви подвеждания от страна на Твореца. Престанете да си въобразявате някаква си висша воля. Има сила, която представя един, единен, общ, постоянен закон. Няма нищо друго!

Никакви съжаления, никакви умиления. Работата е там, че ние излагаме всичко, чрез чувствата на човека на земен език. А всъщност Творецът, Природата, няма чувства! Единствено, за да предадем по някакъв начин методиката, ние я описваме със земни думи от материалния свят.

Затова, всичко, което засяга положението в Украйна и другите региони в света – това е следствие на неравновесието на лявата и дясната сила. Нищо не може да се направи. Трябва да се действа, трябва да се опитваме да уравновесим двете сили.

Въпрос: Но как да се отнасяме към това?

Отговор: Само разпространявайки целта на творението, единството, обединението, нищо друго. Всичко останало не води към нищо. Ние достигнахме до онази част от историята, когато поправянето трябва да се реализира или по добрия начин или по лошия. Затова за сега не може да се направи нищо, защото работи ясен и твърд закон.

От 6-я урок от конгреса в Сочи, 14.07.2014

[141608]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Конгрес в Ню-Джърси. Урок №4

Как да разкрием Твореца? Всъщност, в това се състои и създаването на световете, на цялото човечество, на цялата ни продължителна история, в която ние не разбираме, откъде и накъде отиваме, какво се случва с нас всяка минута.

Така ние се развиваме, без да разбираме и без да знаем в какво се състои причината за всяко едно събитие. Но веднъж ние достигаме тази точка на развитие, от която можем да започнем да разкриваме причината и същността на всичко случващо се с нас.

През стоящата пред нас реалност ние можем да разкрием какво я задвижва. С други думи, аз съществувам в света. Това означава, че аз усещам, че съществувам в тялото. Аз имам чувства и разум и в тях усещам своето съществуване, а също така в тях аз възприемам реалността, в която се намирам. Тази реалност съществува и се променя.

Излиза, че съществувам аз и обкръжението. Обкръжението включва в себе си всичко, което мога да възприема в своите осезателни органи.

Кабалистите казват, че има такава всеобхващаща сила, стояща зад цялата тази реалност – отвътре и отвън, някаква сила която прониква кръгово и извършва действието – извън мен и вътре в мен.

Ако е така, то преди всичко аз трябва да различа някаква базова точка, от която ще започна да определям, какво се променя отвън, и какво отвътре, и от тази точка ще започна да разпознавам тези предмети. Тази вътрешна точка е моето Аз и в нея има едно единствено свойство за възприемане – „аз – чувстващият”.

Сега ми е дадено упражнението – постоянно, непрекъсващо се, в продължение на целия ми живот. Как през всичко това, което се променя в мен и около мен, в чувствата ми и в разума и в онова как аз в своите вътрешни промени възприемам външните промени, как чрез всичко случващо се в мен и извън мен аз разкривам неуловимата сила, неосезаемото желание, което извършва всички тези действия, всички тия промени.

Тази сила, през цялото време ме удържа в някакво състояние, променя тези състояния и постоянно променя обкръжаващите условия. Ако аз бъда внимателен и чувствен, стараейки се да запазя способността си за анализ, да проверявам и разпознавам тази сила, то постепенно ще започна да я разпознавам по всичко случващо се в мен и извън мен. От това аз ще започна да разбирам и усещам – дотолкова, че няма да се отнасям към своите вътрешни и външни изменения, а ще виждам причината – силата, реализираща тези действия.

Ще знам, защо тя прави това, по каква причина, с каква цел, какво желае с това, как тя през цялото време ме учи да я усещам, разбирам, разкривам, до такава степен, че да отхвърля всичко външно т.е. себе си и обкръжението и да видя, че аз (това е вътрешната точка от където през цялото време съм се опитвал да разкрия тази сила) и тази сила – сме слети в едно.

И няма тази външна реалност, няма го моето тяло, моите чувства и разум, няма го обкръжението с цялото ми безредие, няма света пълен с хора. Всичко това изчезва, и остава единствено връзката между мен и тази сила. А всичко случващо се между нас, е било само, за да развие пряката ни връзка, такова съединение, което се нарича сливане.

Това е нашата работа. А за нея ние трябва да излизаме между широката публика, да се съединяваме с групата, да се учим да участваме в различни мероприятия. Всичко това е, за да се доведем ние самите до такава духовна работа, когато постоянно се стараем да разкрием тази външна сила, което управлява всичко и определя всичко.

От 4-я конгрес Ню Джърси, 08.08.2014

[141454]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес в Торонто. Беседа по време на трапезата

Въпрос: Как вие разбирате какво представлява Твореца?

Отговор: Не е възможно да разбереш какво е Твореца. Ние представляваме желание. Затова, онова което усещаме, ние можем да го разберем дотолкова, доколкото чувстваме и осъзнаваме своите желания. Желанието – е преди всичко. А след това и разумът възприема, мисли и оценява това, което усеща. По такъв начин, да опознаеш Твореца, без на Го усетиш, е невъзможно. А да усетиш Твореца –  не е нищо друго, освен да почувстваш нашата връзка помежду ни. Ние Го възприемаме като правилна връзка между нас, защото Той – това е ” бо – у – ре” (Боре), т.е. ”ела и виж”.

Извън мен Творец няма. Вярно възстановената връзка помежду ни дава разбиране за онова, което се намира в мен и се нарича Творец. Но това аз не го усещам, не го разбирам и не го знам. Това нещо е Ацмуто – моят първичен източник. Аз мога да го усетя в себе си само дотолкова, доколкото съм подобен Нему. Но аз усещам не Него, а своите поправяни свойства, които са подобни на Него и тях аз наричам ”Творец”.

Баал а-Сулам ни дава пример с тока. Ние не знаем, какво представлява електричеството, а виждаме и усещаме само неговите проявления: стрелката на прибора се отклонява, нещо свети, нагрява, охлажда и т.н. Но всъщност какво е това? Някаква неразбираема енергия. Тъй като всичко онова, което искаме да пипнем, усетим, видим или да измерим – това е проява в материята, а не самият източник, т.е. това вече е видоизменената материя.

Затова Творецът се нарича Боре (ела и виж). То е онова, което е в нас.

Въпрос: Тогава, как можем да персонифицираме неговата власт?

Отговор: В никакъв случай не трябва да се персонифицира и създава какъвто и да е образ! Това е най-страшната грешка. С това вие веднага се спускате до поклонение пред идолите и работите, не за да се поправите, а за да нарисувате нещо.

От беседата по време на трапезата в Торонто, 04.08.2014

[141358]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - No Comments→

Конгрес в Сочи. Урок №1

Щастието не се измерва чрез благосъстоянието, успехите в бизнеса, размера на къщата, броя на електрическите устройства в нея. Невъзможно е да бъде измерено чрез материални ценности.

Преди всичко, чувството на щастие не е индивидуално, субективно. То обхваща цели групи от хора. От една страна, в индекса на щастието има показател за интегралност: ако всички около мен са нещастни, то аз не мога да бъда щастлив.

Мога, например, да се чувствам силен – и то временно, тъй като за това също е необходимо одобрение на определена част от обществото. Можем да чувстваме щастие в колективното обединение, когато между хората има поддръжка и съгласие.

Второ, макар на човек да му се иска да постигне това, на което го учат в обществото: пари, обществено положение, власт, слава и т.н. – в действителност той подсъзнателно търси усещане за щастие.

Но тъй като не го учат на това, той през целия си живот си остава нещастен, с чувството за пълна нереализираност. Към края на дните си, като се обърне към миналото си, той разбира, че в неговия живот не е имало никакъв смисъл: нито за себе си, нито за децата си, нито за внуците му. Те, както и самият той, няма да бъдат щастливи.

Затова най важното нещо в живота е да намерим формулата за щастие и да научим и другите на това. Нещо повече, ако не научиш другите, самият ти няма да бъдеш щастлив, защото чувството за щастие, както показват проучванията, зависи от усещането за щастие на хората около нас . Именно това е, на което мъдростта на кабала ни учи.

От 1-я урок от конгреса в Сочи, 13.07.2014

[140423]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Конгрес в Сочи. Урок 4

Въпрос: Как да преодолеем усещането за неравенство между новите и големите, опитни другари?

Отговор: Не разбирам, в какво се проявява усещането за неравенство? Човек прави всичко, което може, така, както и всички. Той постоянно се опитва да работи над себе си, за да се анулира, да се свърже с останалите. Каква е разликата – голям ли е той, малък, начинаещ, опитен, с някакви особени качества? Това няма значение.

Ако всички около мен са велики, на мен ми е по-добре, тъй като получавам от тях добри примери и се устремявам напред. Мислейки за своята духовна реализация, помагам на целия свят. Тъй като никой не прилича на другите!

По мое време аз бях като бебе в ръцете на пет-шест кабалиста, които са учили при Баал а-Сулам. Какво съм представлявал тогава, кой съм бил за тях? – Никой. Но те се отнасяха към мен много внимателно, учтиво.

Видях, че те не ми разказват всичко и много премълчават. Постепенно все повече ми се проясняваше, кое и защо, така че и аз нямах никакви претенции към тях. Когато се намирах в духовни падения и ходех отпуснат като във вода, те ме ободряваха, уверявайки ме, че след две седмици всичко ще ми се разкрие. И макар че това беше лъжа, в мен е останало впечатление от тях като за любящи бавачки.

Така групата трябва да се отнася към всеки от своите другари.

От 4- я урок от конгреса в Сочи, 14.07.2014

[140901]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес в България. Урок №4

Кръговратът на душите е подобен на кръговрата на водата в нашия свят. Това е постоянен обмен, който се осъществява между различните енергийни нива, на които се намират нашите енергийни вътрешни свойства, наричани ”душа”.

Душата не е нещо ефимерно, това е енергийно състояние на човека, което постоянно се издига и се спуска. Този кръговрат е необходим, за да се осъществява смесване, сливане и разделяне на всички души помежду им и през цялото време да се създава взаимно поправяне, взаимно включване и превеждане на всички частни души към едно общо състояние, към една единна душа.

Това състояние се нарича ”пълно поправяне” и ние скоро трябва да го постигнем. Затова се разкрива науката кабала и кризата в света. Днес ни остава малко време, за да достигнем до това състояние или под ударите на Природата, или изучавайки и правилно прилагайки методиката за интегрално възпитание и образование.

Въпрос: Има ли в нашия свят такива енергийни места, които да могат да напълнят душата?

Отговор: Не, никакви места в нашия свят не притежават такива особени свойства. Те влияят на нашите ментални, физически, душевни характеристики, но не на душата, не на духовността, т.е. не на подема на човека към свойството отдаване и любов.

Само в силна, правилно създадена група се намира епицентърът на такова състояние, когато човек може да влезе в това общество и много бързо да се развие.

Това не е географско място, а просто енергия, която се акумулира от много хора, стремящи се към разкриване на централната сила на света. Само кабалистичната група се явява благоприятно място за развиване на душата.

От 4-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139594]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес в България. Урок №4

Въпрос: Доколкото съм разбрал, всеки човек трябва да дойде в кабала. Но да допуснем, той попада в друго течение, търсейки духовния път и затова Бог го наказва? И защо на човек, заставайки на духовния път, му се случват събития по-лоши от предходните, случили се до тогава?

Отговор: На човек през цялото време му се случват някакви събития, които да го подтикват към вярната цел. Ако той разбере това и тръгне по правилния път, съгласно законите на Природата, то на него му е добре. Ако ли не, тогава тази система от сили му въздейства отрицателно.

В науката кабала става дума за това, как е устроена Природата, а не се говори за Бог, който сякаш е седнал и си мисли как да накаже някого. Съществуват само силите на Природата (назовете ги както искате – Бог, Творец, това няма значение)! И затова няма нито възнаграждение, нито наказание.

Кабала не се отнася към религиите и говори само за това, че има сила, която ни развива, а ние трябва да я опознаем, да я постигнем. Ако я усвоим, ще се развиваме бързо и леко и ще достигнем до правилната цел, която е поставена пред нас от тази сила.

Но това не означава, че ако днес отворя кабалистична книга, веднага ще ми стане добре. Откъде накъде? Нима знам как да подходя правилно, как вярно да използвам законите на Природата?

Това е като във физиката, като във всяка една наука. Ако знам как правилно да използвам законите, ще спечеля от това. А ако съм отворил книгата, но още съм новак и не знам как да използвам описаните в нея закони, не мога да претендирам, че няма да сгреша. Тук чудеса няма. Има система от закони, които изучаваме и можем правилно да приложим.

Затова не трябва да се отнасяме към кабала като към религия или заклинания: т.е. започнал съм да я изучавам и все едно, пак ми е зле. Работата е там, че вие все още не можете да я прилагате. А ако се научите – то тогава ще ви е добре. Както във всяка друга работа. Това е точно материалистическо знание.

От 4-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139583]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес в България. Урок №2

Въпрос: Какво подразбираме под лъжа във всекидневието и в духовната работа? Тя се излива върху нас не само от екрана, но и от другите видове медии. Какво е това желание за изкривяване на информацията и каква е технологията за неговото поправяне?

Отговор: Нашата изначална Природа, удовлетворявайки се от напълването, ни подтиква към самоизмама. Ако не мога да се напълня, то моят егоизъм все едно се стреми да се защити, да се огради от страданието, защото единственото му направление – е да бъде щастлив, напълнен, удовлетворен, самозадоволен. Затова, ако не мога нещо да постигна, то си затварям очите.

Казано е, че ”простият човек не желае дъщерята на царя”. Той не се самотерзае, че никога няма да е женен за принцеса, защото знае, че тя не е за него. Неговият егоизъм автоматично го предпазва от страдание: ”Не тъжи, това не ти трябва. Мисли си за онова момиче, която живее в съседната къща. Тя е за теб”.

Тъкмо така постъпва нашият егоизъм във всички случаи. Затова, когато виждаме, че нещо не е по силите ни, веднага оставяме тази мисъл,  за да не страдаме напразно. Тази своеобразна система е за самосъхранение. Тя съществува в природата на всички нива: на растителното, животинското и естествено на нашето ниво.

Точно така действаме и относно духовното. Тъй като ние нямаме истински желания към великите стъпала. Ние дори не ги усещаме, сами ги скриваме от себе си! Колко усилия са необходими, за да се настроим към по-високо стъпало – днешното, плюс още едно. И то през цялото време бягаме от него!

Тоест нашето его автоматично ни погубва, отделяйки ни от духовната цел, която е пред нас. Аз мога да видя висшето стъпало, но не желая да прилагам никакво усилие за това и не го виждам. Това е всичко.

Как може това да се поправи? Само с помощта на обкръжението. Аз гледам как другарите споделят впечатленията си: ”Ти виждаш ли? – Да, прекрасно е!” – след което им завиждам. Дори ако започнат да ме разиграват, все едно аз ще им завиждам. А представете си, че те усещат нещо, а аз – не?

Ние трябва да играем един пред друг така, сякаш аз вече съм в духовно постижение и тогава другарят също ще пожелае това. Той ще прилага сили, за да постигне духовното. А аз, гледайки него, от завист и при мен ще се появят сили. И така завиждайки си един на друг, ние ще се издигаме един друг. Това е най-първият принцип за взаимопомощ в групата.

Това трябва да се използва и в кръговете, хората да се зареждат, където и както може, за да усетят, че духовното може да бъде усетено и видяно. Във всеки човек има органи за усещане на всичките 125 духовни стъпала и дори на най-последното – Гмар Тикун (Пълното поправяне). Но ние не ги включваме! И това е проблемът.

Затова трябва да се подтикваме, да се впечатляваме, да се подбуждаме, за да може във всеки от нас да се появи устрем и желание, които да ни покажат колко е добра завистта, която не ни дава да заспим и ни изгаря! Това може да се направи.

От 2-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139945]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес в България. Урок №4

Въпрос: Вие употребявате такива понятия като душа, Висш духовен свят, духовност. Много религии и духовни практики използват същите термини, но аз усещам, че те влагат в това друг смисъл. Не бихте ли ни обяснили по подробно, какво именно кабала подразбира под Висш свят, душа, кръговрат на душата?

Отговор: Науката кабала е възникнала преди 5774 години. Първият кабалист бил човек на име Адам.

Той бил не първият човек на земята, а първият кабалист, защото е имало хора хиляди години преди него. Единствената особеност, отличаваща го от останалите, е че той открил системата за взаимодействие, системата от сили, в която се намираме и ние, и я описал в книгата си ”Тайният Ангел”.

Ангел – това не е летящо същество с крила, а просто сила. Адам я е нарекъл тайнствена сила, защото физически не я възприемаме. Ние възприемаме само нейните следствия. Адам пръв разкрил тази сила, която управлява целия свят, и станал родоначалник на науката кабала.

Съвременната наука може да разкрие в света много сили с помощта на физическите, химическите и др. изследвания. Но има сили, които все още не сме в състояние да разкрием, ние нямаме инструменти за тази цел. Основно, това са сили, отнасящи се до мисълта, разума, желанието – те съществуват, но ние не можем да ги доловим.

С помощта на осцилограф можем да определим, как човек концентрира мисълта, но не можем да изследваме качеството на мислите, още повече, ако това са мисли, засягащи човечеството, което се намира в природата. Днес физиците говорят, че нашият свят и целият космос според тях е като мисъл. Ние съществуваме в космоса, в мисълта. Тази мисъл се явява Замисълът на Природата.

Науката кабала ни учи, как да започнем да усещаме този Замисъл, тази сила, мисъл, която е съществувала до създаване на Вселената, сътворена от Големия Взрив и водеща към определено крайно състояние. В природата няма нищо случайно, всичко е взаимосвързано и ясно детерминирано.

Кабала ни помага да развием допълнителни чувства, с помощта на които можем да усетим онези сили и свойства в света, които нашето тяло не усеща. Затова ние трябва ”да излезем от тялото” и да се съединим с другите, да се включим един в друг, създавайки някаква обща енергийна, чувствена, мислена платформа, която се намира не във всеки от нас, а между нас. И тогава с помощта на такъв род взаимодействие между нас, ние ще започнем да управляваме тази мисъл, тази сила, съществуваща около нас – Замисъла на света, Замисъла на нашето развитие. В кабала това се нарича, да постигнеш Твореца, защото тази сила ни е сътворила и ни развива.

Кабала ни разказва за това още преди появата на религиите. А хората, които започнали да четат кабалистични книги, но не са ги прилагали на практика: да променят себе си, да развият връзките помежду си, да се издигнат над егоизма си – не могли точно да разберат за какво се говори в тях и от това неразбиране произлезли всички религии.

Те вземали от кабала имената на силите, които съществуват в природата (духове, ангели, дяволи и т.н.) и започнали да им придават различни образи.

Независимо, че в кабалистичните книги се говори само за сили, но хората, пропускайки ги чрез физическите си органи за чувства, започнали по такъв начин да изразяват реалността. Работата е там, че всичко, което виждаме и усещаме в себе си – това са само сили, които се възприемат от нашия мозък и рисуват във въображението ни – така, както електромагнитните сили рисуват образите на екрана на компютъра. А в действителност нищо такова няма.

Образувайки картина от различни сили и въздействайки на човека с помощта на електроди, тази картина може да се променя. А това съществува ли в нас? Не, това е само струваща ни се реалност, която така се възприема от нас.

Затова кабала разказва на човека, как да бъде поправено това възприятие в света и то да бъде усетено не с тялото, а с помощта на съвсем друг чувствен орган. Към това се предвижваме и ние постепенно.

Що се отнася до духовните термини, то във всички духовни практики те в действителност са взаимствани от кабала. Хората ги използват без да имат някаква връзка с науката кабала. Всичко това е много объркващо и би трябвало да се поправи. Вярното постигане на реалността изисква твърде голям труд и работа със самия себе си.

От 4-я урок на конгреса в България. 11.07.2014

[139672]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес в България. Урок №4

Въпрос: Защо е толкова важно науката кабала да се изучава не самостоятелно, а в група?

Отговор: Такъв вариант също е възможен. Ти можеш да влизаш в Интернет, да получаваш всякаква информация, пред теб е открит целият архив: аудио, видео, текстове. Разбира се, че можеш да си седиш сам в къщи и да изучаваш кабала, но как ще я реализираш на практика?

Ако човек иска да стане квалифициран специалист, той трябва да практикува. Представи си готвач, който изучава приготвяне на храна по книга, но никога не е виждал на живо какво е това краставица, домат… Тогава, какъв готвач е той?

Как можеш да реализираш кабала, ако си сам? Нищо няма да се получи. Ти трябва да я реализираш в групата, с другарите, защото само в правилното свързване помежду си вие ще започнете да усещате онова, което се описва в книгите. Разбира се, че можеш да се обучаваш и в къщи, но така няма да напреднеш, защото няма да знаеш какво изучаваш.

Има другари, които се занимават в къщи, те дори и не желаят да присъстват на конгресите, да се срещат с други хора. Те смятат, че е достатъчно само да учат. Какво да им отговоря? Те изобщо не реализират своите знания: не усещат материала, не разкриват онзи свят, за който четат.

Аз мога много да говоря за това, но човек трябва да разбера, че кабала се възприема само в група. Това описват всички кабалисти. Ако човек идва при нас да се занимава и открива кабалистичните източници, то това е посочено навсякъде в тях. Но той не ги чете, защото го мързи. Той не желае това, защото тогава ще трябва да действа срещу своя егоизъм: да дойде в групата, да вземе участие в общите мероприятия, да се занимава с разпространение и т.н. Затова такива хора ни напускат и с това завършва тяхното кабалистическо развитие.

От 4-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139682]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес в България. Урок 4

Въпрос: Когато започваш за изучаваш кабала, започваш да виждаш егоизма и неговото проявяване в себе си и в другите хора. При това ти изпитваш негативни чувства и към другите, и към себе си. Това нормално ли е?

Отговор: Съвсем нормално! Изучавайки кабала, отначало ще се чувствате все по-зле и по-зле. Това е добър знак – това означава, че вие напредвате. И ще обясня защо.

Първо, започвате да виждате нашия свят по-дълбоко: как всичко е свързано с егоизма.

Второ, вие се намирате на нивото на малкия егоизъм: нежива, растителна природа, животинско и човешко ниво. А сега трябва да се издигнете над това ниво, да развиете вашия егоизъм до следващата степен, така че да започнете да го променяте на свойството отдаване, на алтруизъм.

Ето защо, когато започнете да се занимавате с кабала, усещате и себе си, и останалия свят по-лоши. Всеки човек преминава през такъв период, той е необходим.

Един пример: На студентите, изучаващи медицина, им се струва, че боледуват от всички болести, които изучават. Същото е и с нас.

Истината е, че егоизмът във вас не расте, а започвайки да го изучавате, да се занимавате с него, вие го виждате по-ясно: тъй като всички са егоисти, вие не обичате и ненавиждате и себе си, и другите. Това е, защото изучавате тази болест, наричаща се „егоизъм“. Така че всичко е наред – вие сте здрави.

От 4-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139589]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес в България. Урок №4

Ние живеем в много интересно, неразбираемо време. Човечеството винаги е разработвало дългосрочни планове за 10 или за 50 години напред. Но преди 30 или 40 години ние загубихме строгите ориентири на живота и не знаем, за какво всъщност съществуваме и се развиваме.

В такова състояние се намира почти всеки човек, семейство или държава. То дотолкова властва над нас, че хората вече не желаят особено да се учат, защото не виждат резултата. Децата не са свързани с родителите, не желаят да създават семейства, да се женят, да раждат деца.

Те нямат някаква ясна определена цел за съществуване: да си построят дом, да отгледат деца и т.н. Човек загуби вкус към обикновения живот. Много хора в света се намират в депресия, и за да забравят, употребяват наркотици. Стремително расте брооят на разводите.

Това неразбираемо време ни говори, че ние постепенно се отчуждаваме и губим връзката помежду си, с роднините и държавата. Някога между близките хора имаше здрава връзка. Днес такава няма, човек може да замине за друга държава и спокойно да живее в обществото на друг народ и друга култура.

Усещането за безсмислието на нашето съществуване дотолкова е повсеместно в света, че ние дори не си задаваме никакви въпроси, цели и не се замисляме, какво ще се случи след 30, 40, 50 или след 100 години. Ако по-рано това не интересуваше човека, а държавата, то сега не интересува никого. Всички живеят само за деня, за да е по-леко и по-просто.

Никога светът не се е намирал в такова състояние, което е признак за преходен процес. Тъй като трябва да преминем от едно състояние в друго, т.е. да започнем да търсим нови ценности, за които си струва да се живее. Днес човек няма такива ценности. Тази безцелност ни ужасява. Човек дори и да иска, не може да осъществи надеждите и целите си. Всичко в света се размива на всички нива: на материално, духовно, държавно, културно и физическо.

Тъкмо в такова време ни се разкрива и науката кабала, която се е зародила преди 3800 години в древния Вавилон. В нея се разказва, че в древността вече сме преминавали през такова състояние на изолираност, каквото усещаме днес. Нашият егоизъм се е издигнал дотолкова, че сме загубили връзката помежду си и сме се разпръснали по цялата земя от здравите Вавилонски връзки, в които сме живели, работели, трудили. От онова време са останали много паметници, напомнящи ни за вавилонското разделение.

Днес ние започваме да навлизаме в такива състояния, само че на ново ниво. Днес планетата ни е станала толкова малка, както древният Вавилон, и ние като Вавилонците не знаем какво да правим. Отново не ни е ясно, как можем да живеем заедно. Ние не желаем това, затова се развеждаме, изоставяме, заминаваме. Всеки се чувства индивидуалист.

Науката кабала ни говори, че трябва да се издигаме над своя егоизъм и да разберем, че проблемът, появяващ се в нас и в децата ни по отношение на семейството, обществото, държавата, света, възниква тъкмо затова, за да се издигнем над него и да започнем да развиваме връзката между нас.

Тази връзка ни издига към следващото ниво на съществуване. Чрез създадената от човечеството мрежа на взаимни връзки ние започваме да усещаме новия свят – съвсем ново състояние. Тъй като днес възприемаме цялата Вселена чрез нашите 5 сетивни органа, а ще можем да започнем да усещаме чрез допълнителен интегрален орган, който ще развием, ако започнем да се обединяваме в система от връзки и взаимодействия помежду си.

Тоест, вместо егоистично, чисто индивидуално възприемане на света, аз ще го усещам интегрален, взаимосвързан. Тогава ще започна да усещам цялата система, нейното творение, нейното създаване, нейното взаимодействие дотолкова, че ще получа усещане за съвсем друг свят и за самия себе си.

Днес ние усещаме, че в нашия свят съществуват определено количество години в определена система от взаимодействия помежду си. Но ако започнем да се свързваме едни с други въпреки своя егоизъм, ще получим нова система на връзка, и ще се усетим съществуващи на друго ниво, в друго интегрално измерение, където няма начало и край. Тъй като връзката с останалите ще ни позволи да виждаме света чрез другите – обемен, а не линеен, както го виждаме сега.

Това не е просто за обяснение на човек и не е лесно да се достигне до такова възприемане на света. Но в крайна сметка, с тренировки и с кабалистичната методика ние можем да постигнем това и да излезем в новата Галактика.

В науката кабала е казано, че искаме или не, ние все едно ще го постигнем. Затова се намираме в състояние на всеобща криза на природата, но самата природа е интегрална, и всичките ѝ части напълно си взаимодействат помежду си в особена хармония, а човек не може да съществува в такава хармонична картина, егоизмът го изкарва от нея. Със своята противоположност на нея, ние постоянно ѝ вредим, не желаейки да се впишем в интегралната ѝ картина, и затова усещаме нашето противопоставяне във вид на криза.

Кризата ще продължава дотогава, докато не постигнем пряко, интегрално взаимодействие, нормални връзки с природата, както всичките ѝ елементи – неживата, растителната, животинската природа, които се намират в хармония, хемостаза, равновесие. А човек, използвайки своя егоизъм и поглъщайки всичко от природата, повече отколкото му е необходимо за съществуване, нарушава тази хармония и в крайна сметка сам се довежда до криза.

Затова противопоставянето с природата ще продължава и ще ни доведе до такива удари, че все пак ще ни се наложи да си измислим начин за съществуване. Независимо от техническия прогрес, ние няма да можем да живеем нормално без правилното взаимодействие и хармония с обкръжаващия свят.

А хармония можем да се намерим само в случай, че преминем през определен период на собствено превъзпитание, да преобразим себе си, издигайки се над егоистичната си природа, и да постигнем правилно взаимодействие помежду си.

Това е основна тема в кабала, която разкрива на човека историята за неговата поява на Земята, за развитието и егоистичния край, когато е принуден да се промени. Науката кабала обяснява, как можем да се променим, за да ликвидираме кризата, която ще се усеща все по-жестоко в личен, семеен, обществен, държавен и накрая световен план.

Затова трябва да се научим да си взаимодействаме правило. За целта съществува методиката за интегрално образование и възпитание, позволяваща това да се осъществи по лек път: постепенно, с правилно взаимодействие помежду ни с помощта на специални упражнения.

Много бързо ще започнат да ни се разкриват съвършено други сили в природата, противоположни на отрицателните егоистични сили, които ни сблъскват помежду ни. И човек ще почувства, че може да ги уравновеси с помощта на алтруистичните сили дотолкова, че ще започне да усеща света като добър, а не като зъл.

Той започва да разбира силите на природата, защо тя така взаимодейства с него, по какъв начин той може да използва правилно нейните сили заради себе си и наистина да спечели от своето съществуване.

Когато човек започне правилно да взаимодейства с другите хора, т.е. да се включва в правилна връзка с тях, той започва да усеща себе си съществуващ в особена мрежа на връзка, съединяваща абсолютно всички.

Той ще усети, че е извън понятието време, пространство, движение и съществува в съвсем друг обем, в който не е тялото на всеки от нас, а нашето общо тяло, общото ни интегрално съществуване, когато започваме да преминаваме в друго състояние, в друго измерение. При това, нашият свят ще се разтвори в нашите усещания, и вместо него ще започнем да усещаме така наречения Висш свят, т.е. такова съвместно съществуване между нас, в което ще изчезне понятието за време, пространство, движение, стареене и смърт.

Ние ще престанем да усещаме нашия свят такъв, какъвто е, защото ще проникнем в неговото вътрешно постижение. Тъй като за сега го усещаме с петте си органа за осезание и затова усещаме обкръжаващия ни свят дотогава, докато съществува физическото ни тяло. А ако вместо него създадем друго тяло, представляващо нашата взаимовръзка, то чрез нея ние ще започнем да усещаме цялото обкръжаващо ни пространство в неговия истински вид – без изкривявания и без да е ограничена от нашето тяло.

Човек, занимаващ се със собственото си поправяне с методиката за интегрално възпитание, постепенно ще премине от усещането за нашия свят в усещането за двоен свят: и нашия, и вътрешния, висшия. А когато неговото тяло умре, той ще остане да съществува само във Висшия свят – онзи свят, който е разкрил и придобил в материалния живот.

Това е всъщност целта на науката кабала – да доведе човек до прехода на интегралното възприемане на мирозданието. Тъй като кризата, която преминаваме, е създадена специално от природата, за да ни изблъска от нашето ограничено възприятие за света, към Висшето интегрално възприемане на света чрез общото взаимно свързване.

Днес много хора по света изучават науката кабала. Някога тя е предсказвала, че човечеството ще достигне до състояние, когато с нищо не ще може да се напълни, хората ще са опустошени, ще загубят целта в живота си и смисъла за съществуване.  Всичко това ще доведе човек до въпроса за смисъла на живота.

И тогава хората постепенно ще разкрият неговата тайна. Смисълът на живота се състои не вътре в нашето тяло и не е ограничен от него, той е много по-висок. Цялата вселена, цялото мироздание – това е съвършено друга система, далеч не такава, каквато я възприемаме сега. За това вече говори и науката от нашия свят.

В рамките на нашата организация ние прилагаме всички усилия, за да дадем възможност на всеки да се занимава с науката кабала и постепенно да овладява усещането за Висшия свят.

От 4- урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139474]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Конгрес в Сочи. Урок №1

Въпрос: Как да отговорим на въпроса, защо трябва да обичаме ближния като себе си?

Отговор: Защото светът е интегрален, а интегралната взаимовръзка между всички се нарича “любов“ – взаимна любов един към друг, като клетки от едно тяло. Това и означава “възлюби ближния като самия себе си“. Тоест връзката между хората трябва да бъде такава, както между всички останали части на творението.

В природата всичко се намира в правилно интегрално обединение, освен човекът. Нарушавайки единството, с това той разваля и животинската, растителната и неживата природа. Веднага щом човекът започне да се поправя, природата автоматично ще започне да се изменя.

Ще започне да се издига, защото всички части на творението са включени една в друга, но основно на това стъпало, което се нарича “човек“. Затова “възлюби ближния“ е изпълнението на основния закон на мирозданието, връзката между всички негови части.

От 1-я урок на конгреса в Сочи, 09. 06. 2014

[137492]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Конгрес във Франция. Урок №4

Въпрос: Какво означава да гледаш на всички проблеми през фокуса на групата?

Отговор: Всеки може да каже, че всичко идва от Твореца. Това не е проблем. Въпросът е, с какво ме ангажира това и как аз реагирам от своя страна.

За да приемаме смирено ударите, ние не се нуждаем от групата. И просто така да питаме за Твореца – също не се нуждаем от групата. Но за да бъда насочен към Него, на мен ми трябва група.

Затова, щом започнем да се питаме за смисъла на живота, нас по някакъв начин ни довеждат в групата. Цялата работа протича в групата. И това е така, не за да получим въздействието на Твореца. Аз и така го получавам, през целия външен свят. Но групата ми позволява да реагирам на него. Тъй като проблемът не е в това да получа въздействие от Него, а как да отговоря на него, как да установя контакт с Твореца от своя страна. За да се свържа с Твореца трябва да се поправя отвътре. Тъй като подемът по духовната стълба – това са моите постепенни изменения, стъпала на усъвършенствуване за постигане на по-голямо уподобяване Нему. Аз трябва да говоря на Неговия език, изпълнявайки такива действия, за да се доближа до Неговото разбиране, все повече да му съответствам.

Всичко това зависи от мен. Той ще ме достигне навсякъде, в това няма съмнение. Осен Него, няма друг, който да ми въздейства. Но без групата аз нямам никаква възможност да му отвърна. Аз просто нямам достъп до това измерение, в онова пространство, в онази матрица, в онези условия, в които Той се намира.

Ако аз искам да съм подобен на Твореца, то мога да направя това, само като се прилепям по-силно към групата. Аз трябва да създам Неговия образ и затова присъединявам към себе си групата, докато накрая не стана такъв, като Него. Трябва да се преминат всички тези етапи: всичките 125 стъпала за да се уподобя на Твореца – и целият този прираст е за сметка на групата.

От 4-я урок от конгреса във Франция, 11.05.2014

[135661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес във Франция. Урок №2

Ние нямаме никаква друга възможност да се обърнем към висшата сила, рисуваща ни цялата Вселена, освен говорейки с нея чрез центъра на групата. Сам не съм способен да се обърна към нея – моят призив няма да достигне до нея. Виждаме, че хората вече хиляди години крещят към Твореца и му се молят, как ли не Го молят само, но нищо не помага. Няма никаква реакция в отговор.

Творецът не отговаря, защото ние се обръщаме към Него неправилно. Творецът – това е гъвкава, стабилна система, закон на природата, който не се променя. Това е все едно като физическите закони на нашия свят. На всички е ясно, че можеш да ридаеш и да се оплакваш, че падаш от десетия етаж, но тези сълзи няма да помогнат – защото все едно ще паднеш и ще се пребиеш.

Същото се случва и с Твореца. Ние се опитваме да му припишем нашите човешки слабости, очаквайки, че Той ще ни прости, ще се съжали, ще прояви великодушие, както човек, желаещ да изглежда красив и вежлив. Но това не може да се случи! Творецът – това е общият закон на цялата природа. А природата не познава жалостта.

Ако не ни е известно, как да се обръщаме към Твореца, то нищо няма да ни помогне, както това и се случва до ден днешен. А науката кабала точно ни учи, как да действаме. И тогава ще знаем как да влезем в рамките на тези закони и да ги използваме.

За това не си струва да жалим себе си и другарите, а трябва да разбираме, че ние се каним да изпълним общия закон и да го приложим правилно. Но за целта, преди всичко ние самите трябва да му съответстваме. Няма значение, искаме или не искаме това, нас все едно ще ни накарат и ние ще го направим.

От 2-рия урок на конгреса във Франция, 10.05.2014

[134765]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→

Конгрес във Франция. Урок №1

Не трябва да си мислим, че нашето обединение ни позволява единствено да си прекарваме приятно времето или въобще да го смятаме за бреме.

Ние знаем, че първо е бил създаден един съсъд, напълнен с единна светлина. Обаче в такава форма творението (1) не усеща онова, което го напълва (2). То усеща себе си и своя живот, но не и източника на живот, т.е. съществува само на неживо ниво.

За да може творението да достигне до състояние, в което то да постигне висшата сила, която го е създала, и да стане като нея – вечно и съвършено, то трябва да получи същото свойство, същата тази природа, като на висшата сила.

Как да направим това? Висшата сила е пълно отдаване, а силата на низшия, на творението – е получаването. Излиза, че творението, състоящо се само от желание за наслаждение, ”създадено от нищото” и не мислещо за нещо друго, освен за напълване – трябва да се издигне на нивото на висшата сила, към природата на Твореца.

Затова творението се разбива на много частици – да допуснем, на седем милиарда човека, колкото е броят на човечеството. И всички те са отделени един от друг чрез егоистичната сила, намираща се в тях. Този егоизъм е пряко противоположен на силата на светлината, т.е. равен на тази сила със знак минус. Изолацията между нас е обратна на Твореца. И затова, ако всички сме обединени, то в своите свойства ще разкрием Твореца, превръщайки се в Него.

Затова Творецът (боре) се нарича ”ела и виж”, т.е. ела (бо) в такова състояние, при което ще Го виждаш (ре) в своите поправени усещания, свойства.

Затова сме се родили след разбиването на душите, за което се разказва като за прегрешението на първия човек с Дървото на познанието. А цялото ни поправяне се състои в това, да превърнем ненавистта в любов. Ненавистта – това е силата на нашата раздяла (делта). Ако я обърнем в противоположно чувство, то ще открием, че се намираме на стъпалото на Твореца.

Това е вечното и съвършено стъпало, което трябва да достигнем и до него се достига само за сметка на практическото обединение.

От 1-ви урок на конгрес във Франция, 09.05.2014

[134688]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Трябва ли вътрешно да се съгласим с всички пречки, които идват от външния свят?

Отговор: Обикновено първата реакция на човек към онова, което се случва в света – това е желанието да промени всичко, да  преустрои света, да прекрои държавните граници, да оздрави икономиката. Такава е естествената реакция на нашия егоизъм, т.е. на самите нас, която се проявява дотогава, докато изведнъж не започнем да осъзнаваме, че всичко това са само глупости!

Къде сте виждали, че смяната на една формация с друга спомага за подобряване на обстановката? Всъщност, тъкмо обратно, става по-зле. Отначало ни се струва, че всичко върви нормално, сякаш сме постигнали нещичко и всичко е наред. А не след дълго откриваме, че е станало по-лошо, отколкото преди. И това е естествено, защото не вървим към поправяне.

Сега ни остава само да осъзнаем своето неправилно отношение към света. Всичко, каквото и да се случи в света, може да бъде поправено само чрез сближаване с Твореца, защото всичко произтича от Него, за да ни подтикне към сближаване с Него. Ние постоянно се отделяме от Твореца. Ако разберем, че трябва да се устремим към Него, тогава наистина ще започнем да се доближаваме към нещо добро. Но в крайна сметка Той ще ни отделя все повече и повече, за да достигнем до пълното осъзнаване на егоизма си.

Когато започнем поне малко да се поправяме, ние напредваме към дълбините на егоизма, под формата на лява и дясна линия и вече разбираме как да действаме по-нататък. В нас се появява метод за работа с кризата, която поправяме и се издигаме над нея, приближавайки се към Твореца. Поправяйки се, ние отстраняваме кризата, без да закачаме икономиката, образованието, възпитанието, технологиите – нищо. Това всичко е само глупости, защото преобразуването на всички тези сфери не предвещава нищо добро.

Но колкото по-плътно се доближаваме до Твореца, толкова на по-голямо разстояние може да ни отдръпне от себе Си, разкривайки злото, и по такъв начин по-бързо ще преработим злото в добро. Затова не трябва да се стремим да променяме света, обществото, всички структури, сфери на дейност.

Всичко, което трябва да направим, е да променим човека, като основа за промяна на света. Именно на това трябва да се научим сами, да обясним на човечеството и да научим останалите.

От урока на руски език, 07.02.2014

[129728]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Казвате, че няма пречки, които да не могат да бъдат преодолени. Защо все пак има случаи, когато пречките остават въпреки всичко?

Отговор: Единствената причина за това е слабата предварителна връзка с учителя, с групата, с източниците.

Непреодолими препятствия няма. Винаги ни се изпраща такава мисъл или се дава такова желание, което може да бъде преодоляно. Пред нас се появява следващото стъпало и към него можем да се приближим или по пътя на страданията (беито), или по добрия път (ахишена). Ако вървим по пътя на страданията, тогава нас ни въртят и сучат дотогава, докато не се разочароваме до такава степен, че да сме готови да преодолеем намиращото се пред нас препятствие по всякакъв начин. Но за всичко това плащаме с изгубено време и с кръвта си.

Ако вървим по добрия път, тогава бързо преодоляваме пречката, защото поначало сме свързани с другарите, с книгите, с учителя и знаем, че пречката идва от Твореца. Хващаме се за тази мисъл с мъртва захапка, като булдог, без да я пускаме нито за секунда: “Поне за малко още да успея да се задържа, още секунда, и още!”.

Забранено е да мислим за това, което ни чака! Добрият спортист знае, че има само секунда, през която трябва да издържи, после още секунда, и още – само така той ще има сили. Този, който мисли много напред, психологически няма да му стигнат силите! Само ако мислим, че сега, в дадения момент ни трябва само това, концентрираме времето, мястото, усилието, всички обстоятелства в една точка.

Нито пречката, нито нейната форма, нито обстоятелствата зависят от нас – те могат да бъдат всякакви. От нас зависи само връзката ни с центъра на групата.

От урока на руски език, 07.02.2014

[129079]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Баал а-Сулам. “Шамати”, статия 25: “Излизащото от сърцето, влиза в сърцето”. Но защо виждаме, че дори ако е влязло в сърцето на човека, той все пак духовно пада от своето стъпало? Виждаме, че даже ако човек се впечатлява от това, което му предава учителят, той после пада от това стъпало, на което е приел неговото учение, насоченост, мисли.

Работата е в това, че когато човек слуша думите на Тора от своя рав, тоест думите на учението от своя учител, незабавно се съгласява с него и приема върху себе си задължението да изпълнява чутото от цяло сърце и душа, защото наистина желае това да се осъществи.

Но после, когато попада в друго обкръжение, тоест под чужди желания, мисли, планове, занимаващи се с всевъзможни глупости, а не с духовно развитие, в такъв случай неговите мисли и желания се подчиняват вече на болшинството, тоест на тези условия, на това обкръжение, в което той се е оказал.

А тъй като човек няма сили да склони целия свят на чашата на заслугите, то светът го подчинява на себе си…

Какво означава това? Ако се оказвам в чуждо обкръжение, то Творецът така играе с мен, поставяйки ми други външни условия, за да се закрепя в своите вътрешни решения, които по-рано съм взел, въпреки тези външни въздействия, в които се оказвам сега.

Да допуснем, че се връщам от конгреса у дома в Гуадалахара или в Омск, във Ванкувър или в Томск – не е важно къде. Седейки в самолета, вече попадам под влияние на друго обкръжение. Мога ли при тези, влияещи върху мен външни обстоятелства, да остана в това вътрешно състояние, което съм усещал по времето на всичките три конгреса: концентриран, устремен към целта, с приповдигнато настроение, усещащ своите другари? Ако да, то такова състояние се нарича “аз властвам над околния свят”. Ако не, то светът властва над мен.

Но после, когато попадам в друго обкръжение, моите мисли се смесват с желанията и мислите на болшинството, тоест голямото общество, занимаващо се с глупости. Тогава, ако не може да преодолее себе си, неговите мисли, желания и сърце се подчиняват на болшинството.

Преодоляването на болшинството се състои от две части.

Първо, разбирайки, че се изключвам от поддръжката на другарите, вътрешно сам ги отдалечавам от себе си и се отдалечавам от тях.

Второ, вече не виждам, че всичко се управлява от Твореца и специално ми се изпраща мнението на болшинството, за да мога още по-силно да се укрепя във връзката с групата, с източниците и да възприемам върху себе си външните въздействия като игра на Твореца. Защото Той специално ми изпраща т.н. “помощници” – стражи, които искат да ме хвърлят от тази планина, по която се изкачвам трудно към Твореца.

Но, независимо от това, все пак вървя напред, въпреки тях, държейки се със зъби за това да остана да плувам в правилното направление. И колкото ми въздейства обкръжението, аз не се поддавам на неговото течение, а греба към своята цел.

А тъй като човек няма сили да склони целия свят на чашата на заслугите…

Нали Творецът чрез целия свят работи над него! И аз оправдавам света, понеже в действителност действа така, за да ми помогне да се движа напред – това означава “да склоня целия свят на чашата на заслугите”.

Но ако не мога да склоня целия свят на чашата на заслугите, тоест да го преместя в своето поле, съзнавайки, че Творецът специално ми изпраща такива препятствия, за да вървя напред още по-твърдо, още по-силно да се свързвам с моите другари и с целта – тогава светът става външен и от него се изгубва Творецът. Ако забравям, че Той ми е подготвил това и мисля, че светът така ми въздейства сам по себе си, тогава Творецът си тръгва от него и аз се отдавам на този свят. Светът го подчинява на себе си и той се смесва с желанията на този свят, тоест пада от своето направление.

И тогава, след като човек се е подчинил на желанията на околния свят, той става като “стадо, водено на клане”. И няма никакъв избор – задължен е да мисли, да желае и да иска това, което иска болшинството, тоест да се намира под властта на външното общество. Това също е власт – под властта на Твореца. Да не мисли, че има нещо, което въздейства, освен Него. Но това е вече напълно друго управление, не “ахишена” (ускорение), а “беито” (в своето време).

В такъв случай, той избира чуждите мисли, стремежи и низки страсти, противни на духа на учението и няма сили да противостои на влиянието на болшинството – той плува по течението, както и целият свят.

В такъв случай за него има един съвет – да се привърже към своя учител и към книгите на вътрешно ниво, което се нарича “храня се от книгите и от техните автори”. Той трябва със зъби да се хване за уроците и първоизточниците, подбирайки това, което му е по-близко и което му действа по-силно от всичко. Може би някаква статия или откъс от “Учението за Десетте Сфирот”, или песен – не е важно какво. Важното е да укрепи неговата връзка с нашето общество.

И само с помощта на сливането с тях, човек може да измени своите мисли и желания към по-добро. И никакви спорове и уловки в такъв случай не му помагат да измени своите мисли. Спасението е само в сливането, тъй като сливането се явява чудодейно свойство, възвръщащо към Източника.

И само когато се намира във връзка с тях, той може да спори със себе си и красиво да бърбори за това, как разумът го задължава винаги да върви по пътя на Твореца, но всичко това са глупости. След всички тези доводи и умувания, с помощта на които разчита да победи своя егоизъм, твърдо трябва да осъзнае, че всички негови предположения, красиви изводи, ученето, договора с другарите – всичко това не струва нищо и всичко това не е това оръжие, с което може да победи във войната с егоизма. Защото всички тези разумни доводи са само следствие на гореспоменатото сливане.

Всичко зависи от това, доколко човек се привързва към групата, защото е задължен да прозвънява на другарите, да влиза в интернет и да се свързва с тях, да подготвя някакъв материал за тях, да участва във всекидневната работа. Ако го няма това, нищо не помага.

Разпространението е необходимо за нас, а не за тези, на които ние разпространяваме. То ни кара да напредваме през цялото време, да се усъвършенстваме. Само и единствено така!

Казвам това, изхождайки от собствения си опит. За съжаление, мога да покажа 30-40 човека, които някога доведох при Рабаш. Независимо, че те и сега, в някаква степен, се занимават с кабала, ако поговорите с тях, можете да видите какво означава учене без движение напред.

И всичките му разумни доводи, с помощта на които прави своите изводи, че е необходимо винаги да върви по пътя на Твореца, се основават на неговото сливане с учителя. А щом само загуби тази основа, изчезва цялата сила на тези доводи, защото няма на какво да се опре сега. Затова човек не трябва никога да се доверява на своя разум, а само отново “да се прилепи” към книгите и към учителя. Само това може да му помогне, а не разумът и премъдростите, защото в тях няма от духа на живота.

По принцип, в тази статия се говори за това, че всичко, което ни се изпраща в живота, се изпраща специално от Твореца и не трябва да се забравя за това. Необходимо е да се използват всички препятствия, за да се върви напред, все повече укрепвайки се в своето движение.

На практика, нямаме никакви пречки. Всичко това са специално издигнати бариери, препятствия, трамплини. Преодолеем ли ги – преминаваме напред. Не ги ли преодолеем – означава, че ще се наложи да ги преодоляваме по околен път. Всичко зависи от нашето участие.

Работата е в това, че свише не поставят пред нас непреодолими препятствия. Висшата светлина действа точно според всеки от нас, според нашите лични условия. Затова възникващите пред нас определени препятствия винаги съответстват на нашите възможности. Това е същият този егоизъм, който трябва да поправим на следващото стъпало. И ако човек помни това, то все по-силно ще се прикрепва към движението напред, към Твореца, към учителя, книгите, групата.

Затова, той не попада под влиянието на външното обкръжение, а поддържайки добри отношения с него, вътрешно остава верен на себе си и на групата. Още повече, започва постепенно, без думи, да влияе на обкръжението така, че изведнъж то започва да се променя.

Хайде да държим връзка помежду си, тази седмица, която проведохме в обединение, в допълване един на друг, в прекрасно състояние, единствено само да растем! Защото ще се разотидем и на всеки ще бъдат предложени негови пречки, а ние трябва да продължаваме да се държим в духа на поръчителството и да се задължим в това, нищо да не ни откъсва от групата, че ще преодоляваме всички пречки и да се чувстваме вътре във всички останали, като че ли не сме се разотивали.

Ако препятствията не ни разпръснат на различни страни, ще започнем да усещаме още повече връзката помежду си – именно това ни е необходимо. Ако можем да направим това, то дори няма думи, на какво стъпало веднага попадаме. Това, за което мечтаем, може да се достигне в продължение на близката седмица! Ако всички ние, независимо от разстоянията, мислим нашите другари да останат в тази връзка помежду си, както сега, ни е гарантирано идването на Машиаха.

Машиах, от думата “мошех”, “издърпвам”, е явление на висшата светлина, която завършва всички поправяния, издърпвайки човека от неговия егоизъм в пълно сливане с Твореца.

От урока на руски език, 07.02.2014

[129190] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Учител и ученик - No Comments→

Конгрес по интегрално възпитание. Семинар №5

Когато човек моли за милост за себе си, той се намира в желание за получаване и мисли само за себе си. И колкото повече се моли за себе си и се опитва да повлияе на Твореца да подобри собственото му положение, не само че не се приближава до Твореца, а се отдалечава от Него чрез пробуждане на все по-голям и по-голям егоизъм.

Всички наши мисли при всички обстоятелства отиват към Твореца, защото ние се намираме в една система; вградени сме в нея. Невъзможно е да се мисли за нещо, да се реши нещо и да се направи нещо без то да повлияе на цялата ситема. От самото начало се намираме в нея с всяка клетка в тялото, със сърцето си, с всички наши мисли и желания. Преди дори да започнем да разбираме за какво мислим и какво искаме, то вече е в системата! Ние вече сме в нея. И е така с всеки човек, с всички хора по света, с цялата нежива, растителна и животинска природа, с всичко!

Само с човека се правят напълно различни сметки, защото ни е дадена способността да влияем на цялата ситема чрез нашия избор. Следователно, когато мислите на човек са насочени към себе си, тогава системата въздейства отрицателно. И ако продължи да се моли за себе си, с това той предизвиква ужасно отрицателно пробуждане в цялото творение. Най-яркото проявление на егото е в това, когато човек иска Творецът да направи нещо за него според неговото лично разбиране и желание, без да осъзнава, че Творецът му дава най-добрата възможност за поправяне във всеки момент.

Не само че човек оказва влияние върху цялата ситема, той предизвиква огромни катаклизми в нея, което я кара да се движи назад, обратно на посоката към целта на творението, която е била активирана под формата на еволюция на цялото човечество. Моментът, когато човек се съживи и започне да мисли: „Аз, свят, творение, Творец, моето сътояние,“ той трябва да насочи себе си първо към връзка с Твореца чрез групата. В противен случай, цялото негово влияние върху системата на творението ще бъде отрицателно, и на първо място, ще предизвика неговото лично движване да бъде назад.

Така че най-добрата отправна точка за всеки е постоянното предаване на нашето въздействие към всичко, което е около нас, чрез групата. Това се нарича „молитва на многото“, защото ние искаме от името на мнозинството. Такава молитва не указва, че трябва заедно да се събере мнозинство, това няма значение.

Един човек е достатачен, само трябва да иска за мнозинството по такъв начин, че сякаш той иска за себе си. И „мнозинството“ е най-малко десет. И тогава влиянието на човек върху системата ще бъде положително и Творецът ще се разкрие в нея. Това е много просто основно правило.

От 5-ти семинар от конгреса по интегрално възпитание, 04.02.2014

[127257]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Практическо обединение - No Comments→