От 4-ия семинар на Европейския конгрес

Правилното взаимодействие в групата дава, като резултат, това, че човек започва да се усеща  все по-голям грешник, егоист, ненавиждащ другите, обсебен от всевъзможни негативни желания, мисли, интриги и т.н.

Разкривайки това в себе си, той стига до такава степен на безпомощност, че решава да търси Твореца, Той да го поправи. И колкото повече усеща, че всичко произлиза от Твореца, че Той е единственият източник и Създател даже и на собствената му природа и че само на Него може да се опре, толкова по-ясно достига до извода, че единствено Творецът е в състояние да го поправи и започва да търси Неговата помощ.

Човек разкрива Твореца в обратен вид, като създател на нещо лошо. Но едновременно с това осъзнава, че Творецът специално е създал злото в него, за да го принуди и привлече към Себе си, и тогава да го поправи.

Защо е трябвало да се мине именно по такъв път – да се създава зло, постепенно човек да развива вярата си, да разкрива Твореца и да  Го призовава с молба за поправяне?

От 4-ия семинар на Европейския конгрес, 25.03.2012

[76699]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

От 4-я семинар на Европейския конгрес

Ако някой ми посочи някой малък, съвсем малък мой недостатък, аз започвам да го ненавиждам дотолкова, доколкото чувствам, как ме засяга неприятно, докосва ме, унижава ме. Веднага се отдръпвам от този човек.  Ние инстинктивно бягаме от обвинения.

Какво може да ми помогне да достигна до такова състояние, когато напълно ще разкрия цялото си зло, радвайки се, че то ми се разкрива и едновременно с това, го усещам като огромно зло, което трябва да изрежа от себе си? Тогава достигам до такова максимално усещане на злото, че от него неволно крещя към Твореца. Какво ще ми помогне да се държа по целия път и да не бягам от осъзнаване на злото?

От 4-я семинар на Европейския конгрес, 25.03.2012

[76696]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

От 3-я урок в Колумбия

По природа, човек иска не просто да изживее живота си, но и да го разбере: какво го мотивира, каква е програмата и към каква цел го води? И затова изучава живота – с други думи, изучава Природата.

Аз живея в света и съм изложен на въздействието на различни фактори. Въпреки това,  не ми е ясно откъде ме контролират. Малкото дете го движат вътрешни желания и ние виждаме ясно как естествената природа го кара да се движи. Но при възрастните това се проявява в по-малка степен.

Важното в случая е, че мога да изследвам всичко, само ако се намирам на едно стъпало по-високо. Тогава, аз сякаш „абсорбирам“ обекта на проучване в себе си, провеждам анализ и синтез, правя изводи. Това е възможно, защото рационалното ми и чувствено възприятие са над обекта на изследването.

Но ако аз се намирам в природата, която работи над мен, като източник на моите мисли и желания? В такъв случай не знам какво ще стане с мен след миг, как ще се формира живота ми, какво ще се случи със света, в който завися от всички. Има данни, които не мога да вкарам в разума си, в усещането си.

Как да контролирам всичко това? Тъй като съм съвсем объркан, аз не извличам от живота всичко добро, което може да бъде извлечено. Виждаме явно това по човечеството, което не знае защо, за какво и как живее ? Дори видни и умни хора в крайна сметка следват своята рутина .

Така че, можем истински да изучим живота си, само при условие, че се окажем над него. Но как да направим това? Тук ние се нуждаем от средство за да се издигнем над своето естество. Тогава, оставайки самия себе си, в същото време аз ще погледна на себе си свише, от страна на универсалната Природа, от тази област, където се обновяват всичките ми желания и мисли.

В света има хора, които действително чувстват какво ще бъде утре или дори след няколко години. Днес учените също признават наличието на някакъв информационен слой в нашата действителност. Там са заложени съдбите на всеки от нас и на целия свят като цяло – цялата програма, по която се развиваме. Въпреки това, ние не можем да установим  контакт с нея и затова дори близкото бъдеще ни е непознато. А главно – не знаем как да постъпваме правилно днес, за да гарантираме това бъдеще.

В миналите поколения не се стремяхме към познанието на „програмния слой“. Животът не беше толкова сложен и объркан – напълно ни стигаше такъв, какъвто е. Затова е казано: „много знание – много скръб“. Но днес, затваряйки очи за случващото се, ние не намаляваме страданията си, а напротив – усилваме ги. Моят проблем е, че не знам какво ще се случи утре или в други ден, как да се държа, за да се случи всичко правилно – а между другото, такова знание в наши дни е просто необходимост.

Ходът на развитието ни доведе до такъв етап, на който трябва да разкрием програмата на живота. Без това, ни грози опасност и много страдания. Както и да е, достатъчно порастнали сме и сме еволюирали до такава степен, че този въпрос ни гризе и изисква  вмешателство в програмата. В резултат на това, ние просто сме длъжни да разкрием цялата Природа, издигайки се до интегрирания в нея информационен пласт. Само тогава ще можем да вземаме решения и ще се справяме с проблема, в съответствие с придобитото знание, с което ще   си осигурим  добро продължение по пътя.

От урока на тема „Групата и духовното развитие“, 29.04.2012

[76647]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок 5

Въпрос: Какви цели стоят пред нас по разпространението по света? Виждаме как страдат масите в много страни. Как можем да им помогнем?

Отговор: Работата е там, че сред нас има хора, които считат, че докато светът не ни чува, е по-добре да изчакаме – нека да пострадат повече, а след това да започнем да разпространяваме, за да може да се проумее същността на страданието.

Такова поведение не е породено от любов!

Трябва да се опитаме, независимо от условията, да поднесем на хората, където и каквито и да са те, отговори, с които да ги въоръжим, и така да смекчим техните страдания.

Годината предстои да бъде много наситена. Очакват ни всевъзможни изменения в света. Хората, имащи власт, ще изиграят значителна роля, колкото и малко да зависи от тях. Светът ще преживее голямо раздвижване.

Прекратява се договора с ФЕД в Америка да печатат пари. А съвсем не е известно какво ще стане след  това! Тоест светът очаква много сериозни събития на материално равнище.

Всички събития са концентрирани и са под влиянието на светлината, а това говори, че сега може да реализираме много съществени промени! Нали в такъв контраст винаги се ражда нещо ново!

Освен това, самите ние преживяваме големи промени – както вътре в нас, така и помежду ни и в отношението ни към света.

Всичко зависи от това, доколко ефективно ще използваме дадените ни свише изумителни възможности. На лице е това, което искаме – правете и всичко ще се получи! Всичко зависи само от нас!

С една дума, годината е решаваща. През тази година ние с вас ще формираме духовната система на света – поправянето на света в съответствие със законите на природата.

Трябва да работим в сътрудничество с учени, политици, уважавани хора, които са съгласни с нас във всичко, което касае проблемите на нашия свят!

Трябва да съберем всичко това в една система, която би могла да се обърне към света и да започне методично да го придвижва и да го поставя на място. Чрез ЮНЕСКО, чрез ООН, чрез правителствата!

Пред нас има огромно поле за дейност.

Престанете да обръщате внимание на дребните проблеми, опитайте се да се издигнете над тях, защото Творецът ги „подхвърля“, за да ви издигне! Не забравяйте за това!

Трябва бързо да завършим разработката на методиката за интегрално образование и възпитание и да го предложим на човечеството. До края на годината в света ще се открият допълнителни проблеми: безработица, неразбории, разруха. Светът ще се нуждае от тази методика, която, при това е и практически безплатна, лесно реализуема и не изискваща никакви  разходи.

Обикновенно, ако в обществото протичат някакви изменения, то за това се изискват десетки години и огромни капиталовложения. А тук – нищо. Имаш интернет, телевизия, кръжоци, хора, работещи на доброволни начала – и всичко тръгва. В течение на няколко седмици ще почувстваш как се променят хората!

И повече нищо не е нужно! Освобождават се огромни ресурси, светът става доброжелателен и светъл!

От 5-ия урок на Европейския конгрес, 25.03.2012

[76289]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №5

Когато се повдигаме над своето тяло, ние се приповдигаме с точката на душата, с точката в сърцето. Ако се опитваме да съединим точките в сърцата си, ще усетим доколко можем или не можем да направим това.

Между точките в сърцето съществуват огромни разстояния, при това те съществуват над нашия земен егоизъм. Ние не вземаме под внимание този земен егоизъм – нашето животинско тяло с всичките му свойства.

Има още и егоизъм от втори тип – антагонизъм, взаимното отблъскване между нас в групата.

Знаем, че във всяка група съществува определена мрежа от взаимоотношения, както във всеки колектив. Но групата в никакъв случай не трябва да се сравнява с обикновения колектив, защото това е пагубно за духовния ни напредък!

Трябва да си изясним нашите взаимоотношения по схемата ”аз и групата”. За нас е много важен егоизмът от втория тип. Това е истинският егоизъм, защото той е противоположен на Твореца. Именно този егоизъм трябва да преобразуваме в отдаване и любов.

Трябва да разберем доколко той се явява не просто като егоизъм, а като огромно съпротивление, като резистор между нас. Тъкмо това съпротивление е егоистичното желание, което ни повдига по 125–те стъпала!

Отначало егоизмът ще ни се струва малък, тънък като косъм, а след това ще ни се види като огромна планина от ненавист.

В зависимост от това, как израстваме духовно, егоизмът между нас също ще нараства и ще ни показва все нови и нови проблеми. Откриваме, че той ни разделя все повече и повече, докато между нас не възникне планината от ненавист. И това се осъществява според степента на подема от нулата до 125-то стъпало. Ако в групата изпадаме от устрема към Твореца, тогава падаме в животинския егоизъм. А тук се намираме в човешкия, т.е. в духовния егоизъм.

Това е огромната разлика! Трябва да я различаваме така, сякаш наистина виждаме: това е животното, а това е човекът в него. С какво си имам работа сега в отношенията между мен и другаря ми? Ние се ”заяждаме” като животни или се издигаме на ниво ”Човек”?

Ако откриваме егоизъм на ниво ”Човек” – това е дар Божи! Т.е. започваме да се диференцираме, да се отделяме от нашето животинско състояние! Вече виждаме, че се ненавиждаме един друг!

В книгата „Зоар“ е казано, че същото се е случвало с авторите на тази книга – с учениците на раби Шимон. А те са се намирали на ниво ГАР от света на Ацилут, където всичко е открито! И преди да пристъпят към своите занятия, тяхната подготовка е започвала с това, че те усещали колко се ненавиждат един друг, колко ги изгаря огънят на ненавистта един към друг!

Представяте ли си какво представлява да осъзнаваш злото на своята природа? Доколко то е ярко в тях, защото те работят над себе си! И не се страхуват от това усещане, тъй като след стъпалото на абсолютния грешник се постига стъпалото на абсолютния праведник.

От 5 – я урок на Европейския конгрес, 25.03.2012

[76210]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес Урок №5

Когато работя с другаря си, като служител, когато сме ангажирани с разпространение, работим заедно върху преводите, занимаваме се с апаратурата и други неща, тогава той и аз сме началник и подчинен. Това е нашето животинско състояние. И ние разбираме, че така трябва да водим делата си.

Но веднага след като влезем в групата, между нас няма никаква разлика! Ние гледаме само точките в сърцата си, само стремежа си към Твореца! В този случай разкриването на омразата е ползотворно, защото имам тогава с какво да се обърна нагоре, към Твореца за помощ, защото аз самия не мога да направя това.

В нашето земно ниво, ние някак се съгласяваме: да отидем заедно на бар, да поседим, да изясним отношенията си. В духовното, това не помага. Нуждаем се от Висшата светлина!

Следователно, колкото по-голяма омраза, по-голямо зло, откриваме помежду си, толкова по-голяма нужда имаме от Висшата светлина. Ние ще обърнем към нея нашия МАН, ще поискаме помощ, ще крещим, докато тя не дойде.

Възможно е, все още помощта да не дойде, защото не осъзнаваме достатъчно злото. В крайна сметка е казано: „Светът е създаден или за абсолютни грешници или за абсолютни праведници“. Първо, трябва да постигнеш състоянието „абсолютен грешник“. Но това се постига, когато се втурваш към целта и виждаш колко все още не си в нея. Но от степента на стремежа си – ти определяш степента на своето отчуждение!

Има хора, които са пасивни в групата, не участват във взаимното обединение. Те дори не осъзнават, че това е огромна работа, море от различни свойства и чувства, че това е силно напрежение, че не можеш дори да се приближиш до него, толкова тази работа отблъсква хората – до втръсване, до състояние на пълно безсилие!

Всички тези състояния ни водят към осъзнаване на злото: постепенно, с общата подкрепа, която е необходима тук, с взаимно поръчителство, когато чувстваш именно необходимост от другарите, и тя те задължава. Тогава можеш да достигнеш състоянието на абсолютен грешник, да откриеш своя егоизъм сред всички останали, и този егоизъм ще бъде именно неземен. Защо? Защото обединението трябва да бъде насочено към постигане на висшата цел – само към нея.

Ние не сме земна група, която иска да се събере заедно, за да прекарва времето си, да поиграе на футбол или да изгради съвместен бизнес и т.н.

Ние имаме друга задача – да достигнем свойството взаимно отдаване и любов.

И тогава се разкрива, колко много сме противоположни на това. Тази противоположност, ние трябва да почувстваме като всепоглъщаща ни.

Затова, хората, които се стремят към Твореца, разбират условието: всичко, което се случва с нас, става, за да разкрием тези състояния.

Но светлината ни помага. Тя е така устроена и така се спуска свише заедно с желанието (те са един срещу друг), че въздейства на желанието само в тази степен, в която те са способни, за да оцелеят, могат да страдат от усещане за противоположност на светлината, способни са и въпреки многото неприятните усещания, огромните разочарования, все още се стремят към обединението и целта.

Няма друг метод. Той се основава на сравнение между двете сили в природата: отдаване и получаване, светлина и желание – нищо друго няма. Това е чисто практическа, чисто научна система. Единствено трябва да бъдем по-сериозни в това, за да я приложим.

От 5-я урока от Европейския конгрес, 25.03.2012

[76207]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №5

Каква е връзката между омразата към злото и спасението от злото? От една страна ние съвсем по човешки разбираме, че ако аз мразя нещо, аз се отдалечавам от него. Това ме храни, защитава, помага ми да се предпазя от злото. Но в духовното това не работи. Там, това трябва да предизвика Висшата светлина, за да ме поправи.

За да разберем това, има още едно указание, че светът е създаден само за две състояния: или състояние, усещане, осъзнаване на абсолютното зло, или състояние на абсолютното добро. Няма друг вариант. Това означава, че светът е създаден или за пълни грешници или за завършени праведници – едно от двете – трето не е дадено. Затова да си незавършен праведник е по-лошо от това, да си абсолютен грешник. Как е възможно това? Така е казано! Към какво ни насочва учителя?

Факт е – пишат те – че от страна на Твореца в света няма нищо, което да има двоен смисъл, т.е. малко добро, малко зло… От страна на Твореца е само абсолютната –пълно добро или пълно зло и пълно отдаване или пълно получаване.

И затова, ако човек иска да напредва към целта, той няма право да се съгласява с факта, че в него има малко от това и малко от другото! Това е най-лошото свойство, най-лошото състояние!

Лошо свойство, когато ние се съгласяваме с това. Лошо състояние, когато се намираме в него и уверяваме себе си, че няма нищо лошо: в мене има малко от това и малко от онова, не съм по-лош нито по-добър от другите – има и такива и онакива. Успокоявайки се с тези доводи няма да достигна до състоянието нито на абсолютен грешник, нито на абсолютен праведник. Ако не постигам тези състояния, значи се мотая някъде и нямам никакъв ориентир за напредък.

От страна на Твореца няма разлика между доброто и злото. От Негова гледна точка няма двоен смисъл: абсолютно всичко е добро.

В нашето състояние, в нашия свят, ако човек започне да възприема всичко като идващо от Твореца, то тогава вече той анализира отношението си към света. Ако всичко идва от Твореца, аз възприемам света или като произлизащ от доброто, вечното, съвършенния източник, или като свят, пълен със страдания, противоречия, безсмисленост. А ако е така, тогава аз не вярвам, не чувствам, не признавам, че светът в действителност е вечен, съвършен, добър, колкото Този, Който го е създал и напълва.

Защо се нуждаем от това? Ако ние предварително възприемаме света като съвършен, добър, вечен, изпълнен със светлина, тогава проблемът е в нас, в нашето разбиране на света, в нашето усещане. Ако го чувствам като абсолютно противоположен на това, което мога да си представя, значи оценям себе си, свойствата си, като противоположни, егоистични. Обаче, когато не виждам в света абсолютно нищо добро, нищо хубаво, значи съм грешник – не оправдавам Твореца, а Го обвинявам за това, което е създал и подкрепя, т.е. отричам съществуването на Висшата сила.

Човек трябва ясно да разбере какво е отношението му към света, от което следва, какъв е по отношение на Твореца.

От 5-я урок от Европейския конгрес, 25.03.201

[76117]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок 5

Основното в духовната работа е да се насочиш към целта по много параметри, взимайки под внимание разнообразието на обкръжаващите условия, водещи те именно към целта.

В нашия свят е абсолютно същото. Да допуснем, че съм артилерист, стрелящ по някаква далечна цел. Аз не виждам целта, защото е отдалечена от мен на 20 километра. Доволен съм, че мога да изчисля какво количество барут трябва да използвам относно масата на заряда, за да достигне той до целта. За тази цел трябва да изчисля влажността, вятъра, температурата и хиляди други параметри. По-рано използвахме таблици, а днес всички тези многочислени условия са заложени в компютъра. Това не е проста работа.

В нашия свят правим още няколко контролни изстрела, изчисляваме грешките и чак след това стреляме.

А в духовния свят такова няма – не можем „да стреляме” и да изчисляваме грешката, улучили ли сме Твореца или не. Трябва да вземаме под внимание всички условия. За тази цел е създадена групата и има всички необходими компоненти за изчисления, за да достигнем до целта. Затова науката кабала – е наука за това, как и по какъв начин да достигнем и разкрием в нас новото свойство – свойството разкриване на Твореца.

Не ни стига само устрема напред, тъй като аз не виждам нищо пред себе си. Намирам се в такова състояние, когато не знам какво означава „напред”. Не виждам! Може би напредвам в съвършено противоположната посока? Всичко това е под знака на един голям въпрос? Какво трябва да се направи?

За тази цел съществува и егоизмът – когато се отблъскваме от него, определяме: „Какво е това „не той”?”. Ето, точно „не той” всъщност ще бъде Творецът. Т.е. егоизмът работи във всичко, освен в едно направление, противоположно на него.

Затова, за да намерим една единствена цел – свойството отдаване и любов, което се нарича „Творец” – ние се отблъскваме от противоположното. Не Го познаваме, защото всичките ни желания, включвайки любовта и отдаването в нашия свят – са егоистични и нямат никакво отношение към духовното в настоящия момент, към истинско свойство отдаване и любов. Това може да се забрави – ние изобщо не сме в това, никой и никак!

За да ни изведат в духовния свят и да ни ориентират правилно, затова съществува егоизмът, групата, обучението и накрая Висшата светлина, която и извършва над нас тази духовна хирургическа операция. Тя ни „оперира” със своите лъчи и освобождава душата ни, „пуска я на свобода” .

От 5–я урок на Европейския конгрес, 25.03.2012

[76019]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес. Семинар №1

Въпрос: Вие казвате, че трябва да си представяме, че сме в поправено състояние. От къде да взема увереността, че си го представям правилно?

Отговор: Не е възможно да си представите вярното състояние! Тази представа се създава постепенно от светлината. Само и единствено от светлината!

Опитите ни са като на малкото дете, което упорито все нещо прави, не се получава, но то не се отказва. Виждали сте колко упорито то играе или се опитва нещо да направи. В случая то започва да мисли, чувства, да придобива навици и започва да разбира, а по-късно става опитен, възрастен човек. Само по този начин!

Тук няма нищо ново. Използваме същата светлина, както и по-рано – в детството, когато сме се опитвали да станем възрастни. Използваме същите принципи, заложени в природата. Нищо друго няма! Това е един и същ закон!

Правиш опити да строиш с кубчета, но те все падат. Опитваш се да подредиш легото, но не ти се отдава. Скачаш, бягаш, правиш нещо като маймуна. Но тези твои усилия привличат Висшата светлина – онази скрита сила на природата, която те развива.

Тя ни е развила на нашето животинско стъпало и вече сме станали възрастни хора. И сега по същия начин играем тази игра за изкачване на следващото стъпало, за да може същата тази сила да ни издигне до нейното ниво.

На каквато игра играеш, такъв и ще станеш! Това е пътят!

Днес ние с вас играем играта ”да се уподобим на Твореца”. И това ще даде резултат, ако продължим да играем. Играта е тази, с помощта на която човек израства. Трябва да си представяш, че си вече там! Да се виждаш, че си вече възрастен – това е най-главното: ”А какво означава да си на следващото стъпало”? – нали искаме точно това. Ето, реализирайте това желание! Фантазирайте си: ”Какво в същност означава това?” Играйте тази игра! Само че сега играете на основата на вашите знания.

Четете много статии, слушате уроците: какво означава ”висше стъпало”, ”свойството отдаване”, ”над егоизма”, ”екран”, ”решимот”, ”парцуфим”, ”светлината хасадим”, ”светлината хохма” и т.н. Какво означава всичко това? Как се осъществяват преходите? Опитвате се през цялото време да си представите, че вече сте там – и вие ще станете такива! Това е принцип, по който действа цялата природа. Няма нищо ново, нищо по-различно от порастването на децата.

От 1- я семинар от Европейския конгрес, 23.03.2012

[75898]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес. Семинар №1

Ние не можем да бъдем едновременно и в егоистични и в алтруистични намерения, желания, цели. Това са две противоположни свойства, които взаимно се изключват. Така че, ако превъзнасям отдаването, светлината, излизането от себе си, подема над себе си, и ако все още чувствам как другарите ми ме подкрепят, ако чувствам колко това ще ме защити, вдъхнови, напълни, ако чувствам от това радост, любов, напълване – в мен не остава никакво място да мисля за себе си, аз просто се разтварям в тяхната грижа и любов.

Така че, когато хората са в това състояние, те привличат върху себе си обкръжаващата светлина. Тя постепенно ги повдига и ги довежда до това състояние. И тогава в човека задължително отмира грижата за себе си. Той съществува на земно ниво в степента, в която просто трябва да поддържа своето съществуване – не повече от това. И това условие е най-удобното за тялото ни, за егоизма ни.

Тогава всички усилия на човека задължително се оформят и натрупват само в едно направление – към отдаване. И в него – в това намерение за отдаване, в светлината Хасадим, той започва вече да усеща разкритието на Твореца, напълване, топлина. Той открива напълно различни свойства, други възможности. Те се появяват изведнъж, от нищото. Преди това той просто не ги е усещал, но сега ги разкрива.

Трябва да се опитаме да съчетаваме усилията си, като деца, които играят заедно на една игра – не един срещу друг, а заедно, и да не забравяме, че именно съвместните ни впечатления, взаимното ни проникване, свързването ни един с друг, ни осигурява силата на подем.

От 1-я семинар на Европейския конгрес, 23.03.2012

[75712]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→