Въпрос: Как да усетим точката в сърцето и какво е това желание?

Отговор: В нашия свят има много хора, които търсят истината. Такъв човек няма да се успокои, докато не постигне източника на живота, неговата програма, целта – нещо повече от материалното съществуване.

Човек може да е постигнал всичко в материалния живот или не особено – за него това не е от значение. Основното, което го вълнува и не му дава мира – е напомнянето заради какво живее, а не в каква форма. В какво се състои смисълът на нашия живот?

Ако човек си задава този въпрос, това е знак, че в него се пробужда точката в сърцето, т.е. особено желание. Сърце се нарича цялото егоистическо желание на човека. А едно от желанията, вълнуващо много хора – е въпросът за живота. И той е длъжен да намери отговора, да удовлетвори своето желание и да го напълни със знания.

А знанието – е връзката с източника на живота, с неговата цел. Човек се стреми към това напълване и този вътрешен стремеж го довежда до такова място в този свят, което е най-близко до отговора. Там той се включва в учението и от чутото започва да разбира, че няма никакъв проблем да завършиш университет и да получи там обичайното знание за този живот, за да разбере какво се случва в него. Но с каква цел се случва всичко това – на това никой не те обучава в университета, и затова трябва да се придобият нови свойства. Ако човек иска да разбере източника на живота, неговата цел, то трябва да получи знания, които са по-високо от това земно съществуване. Но нито в сърцето му, нито в неговия разум няма предпоставки за усвояване на такова знание. В света съществува такава информация, но той не е способен да я възприеме, защото все още се намира на животинско ниво на развитие. А за да развие такъв орган за възприемане на източника на живота, трябва да се издигне на стъпалото човек.

Затова са необходими особени условия, ново раждане, израстване, което няма никакви източници, никакви корени в нашия живот. Но благодарение на особената методика, наречена наука кабала, той се учи как да получи (лекабел) тази информация и тези усещания, да се обедини с източника на живота, с неговата цел. Всъщност това е същата тази точка, в която се проявява висшата сила, но се нарича източник на живота относно човека, а цел на живота – относно неговите усилия и стремежи.

Необходимо е на човек да се подсигури съответстващо развитие и за това съществуват учители, места за учене и методика, предаваща се от поколение на поколение, развиваща се, за да им е полезна. Така човек се докосва до методиката кабала, получава учител, книги и се развива, ако в него се отвори такава особена точка.

А докато тази точка не се пробуди, на човек не му е позволено да изучава науката кабала, понеже това се възприема като нещо абстрактно и нереално. Но днес, когато светът е навлязъл в общата криза, в резултат на хилядолетното си развитие, и хората страдат, науката кабала се разкрива в аспекта на така нареченото поръчителство.

От цялата наука, разказваща за постигането на източника на живот, се взима не голяма част – едно действие без намерение, наречено взаимно поръчителство. Хората се учат как да се обединят, за да постигнат по-добър живот в този свят.

Затова днес науката кабала използва хората с точка в сърцето и без такава – като методика за обединяване и по-добър живот и за поправяне на кризата.

От урока от книгата Шамати, 12.04.2012

[75231]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Висшата светлина пребивава в пълен покой, т.е. няма защо да се притеснявам, че ще се промени нещо от нейна страна, а трябва да променям само себе си и своите желания.

Независимо, че се казва, че желанията изменят светлината, има една единствена светлина. Светлината се разделя на пет лъча съгласно това, че желанието се разделя на пет части, и затова усеща едната светлина, сякаш са пет различни светлини. Съсъдът се променя и затова се усеща, че сякаш светлината се променя.

А ако всичко зависи от желанието, това означава, че целият успех зависи от неговата подготовка. Как ще се подготви желанието? Ще бъде ли готово за действие, т.е. за среща със светлината – така и ще бъде. Затова подготовката решава целия резултат от действието.

А какво ще бъде действието, ние не знаем – може да бъде още по-голямо падение в Египет или едно от Египетските наказания?! А е възможно да бъде преминаването на Червено море, което също не е приятно приключение, или бягство от войските на Фараона, или даже получаването на Тора на планината Синай. Всички тези ситуации едва ли могат да се нарекат приятно развлечение – всичките те преминават с много тревога, срахове и ненавист, в огромно напрежение. Но подготовката определя ще можем ли да преодолеем всичко това.

Затова, сега трябва да се мисли не как ще премине самият конгрес, а как да се подготвим за действие по обединението. А стъпалото, което ще ни се разкрие там, вътре в това съединение – ще ни покаже къде се намираме: може би все още сме в Египет, може да сме вече на изхода от него или дори зад неговите предели!

Всичко зависи само от подготовката на желанията (на нашите съсъди, инструменти), а светлината се намира в неизменен покой. Според това, как ще се подготвим, как приемаме формата и, за да и съответстваме, ще усетим такова въздействие.

Ще видите, че за подготовката не възникват никакви препятствия – тя винаги е благословена и води напред. Тъй като самото действие – това вече е среща със светлината, която може да ни доведе до съвършенно противоположни резултати, в сравнение с онези, които сме очаквали. Резултатът винаги ще е от полза – но на нас може да ни се стори като удар!

Както, например, Египетските наказания, които означават етапи от пътя на духовното раждане. И ние можем да ги извървим за един миг, едно след друго, за времето, нужно за един конгрес…

От урока на тема „Въпроси и отговори за конгреса в Бразилия“, 09.04.2012

[74963]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Лекция в Шяуляйския университет

Въпрос: Ако половината от човечеството няма да работи, то няма ли да възникне противоречие между тези, които работят и трябва да отдават на тези, които нищо не правят, а само през цялото време учат?

Отговор: Първо, трябва да се гледа и на тези, които работят, и на тези, които учат, като на приемащи участие в едно и също нещо.

Няма да има такова понятие „работи – не работи“. Съгласно нашите изследвания и статистически данни 1-2% от населението на Земята могат да създадат необходимите хранителни продукти за всички, а още 6-7% от хората – всичко останало, което е нужно на човек. Всичко необходимо, разбирате ли? Да допуснем, това са 10% от цялото човечество. А всички останали хора? Какво да правим с тях? Да ги унищожим ли?

Необходимо е да разбираме, че човек трябва да работи съвсем не така, както работи днес. Никога не е имало такова нещо, както през последните няколко стотин години, човек да работи от сутрин до вечер. Работата е станала най-главното за него. До предприятията за удобство има и детски градини. И изобщо работата изведнъж е получила статуса на център на живота.

Но защо трябва да бъде така? Защо човек не може да отиде и да поработи само два часа на ден, а останалото време да се занимава? При това той се занимава със самообразование, интегрално възпитание. Той се включва в този процес и всеки път, всеки ден, според степента на своето изменение, трябва де се привежда в по-голямо равновесие с природата. И това е постоянно обновяване. Длъжни сме да правим това. На никого не е необходимо нищо да се отдава, всички сме равни в това.

Днес, общувайки с човека, ти първо изясняваш: кой си, къде си, каква специалност имаш, колко получаваш – това е всичко, което ни интересува. Но сега преминаваме към друго общество. Нито земята, нито природните изкопаеми, нито екологията (доколкото вече сме я замърсили) не ни позволяват да продължаваме така. Вече виждаме това.

В никакъв случай никого не убеждаваме, както всички останали учени, че трябва да се направи така, а не иначе, а просто предлагаме едно от възможните решения. Ще бъдем доволни да чуем още и други предложения. Ние също се намираме в постоянно търсене, допълвайки тази методика с нови и нови данни.

Общо казано, това е изследователска работа. Ако ме бяхте попитали преди 10 години, то щяхте да чуете само малка част от това, което говоря днес, освен това, ще научим много от нашите колеги, с които се намираме в тясно сътрудничество.

От лекцията в Шяуляйския университет, 22.03.2012

[74591]

Filed under: Възпитание, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №4

Важно е преди всяко занятие да формираме правилно намерение: ”За какво се учим?”. Аз не идвам ей така, сядам и слушам умни неща за строежа на Висшите светове или откъси от книгата Зоар, от статиите или от други материали – работата не е в това. Това е само средство за привличане на Висшата светлина.

Какво все пак изучавам? Аз седя заедно с другарите. Между нас се образува особена връзка, и тя трябва да бъде такава, която да ни издига нагоре в областта на Висшата светлина, към Висшето стъпало, към която устремяваме нашите общи желания – само общите! Едноличните желания, означават – егоистичните. Общите – това вече е желание за отдаване, към обединение.

Само като издигам нагоре тези желания ”МАН” (ако наистина мога да ги издигна с помощта на групата), върху нас свисше веднага се спуска Висшата светлина, която ни поправя и по малко ни сближава.

И всеки път, когато се издигаме нагоре, се сближаваме – все повече и повече. И така, докато не се съединим в една точка. Но това вече не е точка, тъй като тя се е разкрила с помощта на нашия егоизъм.

Просто ние сме го събрали заедно и затова изглеждаме като една точка, но всъщност под нас се намира огромен егоизъм, над който сме се издигнали. И тогава разкриваме в себе си Висшата светлина, вече не във вид на обкръжаваща светлина (ор макиф), който със своето влияние ни променя, а във вид на вътрешна светлина (ор пними).

За какво ни са тогава тези книги? – За да се събираме заедно и да четем за това, което се случва във Висшите светове.

Всъщност, ние не знаем какво се случва там, тъй като не отгатваме и не знаем в действителност, какви са тези действия. Но с това призоваваме да слезе върху нас Висшата светлина. Затова има ”група + Аз + книга” – и това са необходимите условия за работа.

Между мен и групата трябва да има пречки, различни въпроси, проблеми. А между мен и книгата няма никакви пречки, въпроси – и не е важно, дали разбирам нещо или не.

Все едно аз нищо не разбирам, защото в книгата се разказва за онова, което ще се случи на следващото стъпало, в духовния свят, за което нямам никаква представа. Аз само чета думи, но това е напълно достатъчно, за да призова върху себе си Висшата светлина.

В случая обучението между нас и книгата е напълно формално. Без значение е колко знае човек и колко разбира! Важно е, доколко неговото обединение с групата и с книгата предизвиква в него желание, напрежение, подем. Към какво? Към свойството отдаване.

Ако той моли за свойството отдаване, и е устремен към него, опитвайки се да не се самоизлъже и заедно с групата си изяснява, че е искал именно това, то все по-ясно си изяснява вътре в себе си, какво означава Творец – свойството отдаване, какво означава да се приближиш до него – да се доближиш до това свойство в себе си, да го изявиш в себе си. Когато си поставя това желание, независимо, че то е мъничко и лъжливо – той сам не разбира, за какво се моли. Как той всъщност може да помоли за онова, което е противоположно на неговата природа?

Но с такова постепенно устремяване той напредва. Той гука като бебе, защото не умее да говори, неправилно произнася думите и никой не му помага, освен майка му. Точно така и Творецът ни разбира. А самите ние не разбираме себе си. Мислим си, че действително като се съединим заедно, че искаме, че се молим – но къде е онова, което искаме?

Всъщност, дори нищо да не искаме, той възприема това правилно, знаейки нашето състояние, и знае, че нищо не можем да направим. Това е също като при бебето, когато майката го разбира без думи. Точно това ни трябва и на нас. Тава всъщност е така нареченият призив към Твореца, молитва или МАН.

От 4 – я урок от Европейския конгрес, 24.03.2012

[74580]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Лекция в Шяуляйския университет

Въпрос: Историята показва, че развитието на човечеството в течение на хиляди години не можа да промени човешката природа. Каква сила може да помогне да се направи това?

Отговор: Има такава сила в природата. Когато се опитвате да станете интегрална част на природата, изведнъж започвате да получавате някаква сила, подкрепа. Това е законът на природата. Природата е искала да се срещнем.

Това не е мистика. Аз съм много далече от различни мистични обяснения. Ние просто виждаме това. Трябва да се опитваме да бъдем интегрални като дете, което иска да стане възрастен – то просто играе на възрастен.

Какво е интегралната методика? Хората се събират, отначало слушат курс по интегрално образование, а след това влизат в кръга на интегралното обучение. В процеса на обучение ние започваме практически да създаваме от тях една обща структура.

Когато хората, събирайки се заедно, изясняват вътрешни психологически проблеми съединени помежду си, създавайки едно общо желание, общи мисли, те изведнъж започват да чувстват някаква сила, подкрепа. Тази сила, тази подкрепа се формира именно в групата, в колектива, който практикува методиката за интегралната връзка. В този случай ние възбуждаме латентна сила, която съществува в природата и която ние, като егоисти, индивидуалисти, не забелязваме, игнорираме. А когато се събираме заедно, тя започва да се проявява. Точно тази сила е способна да ни промени.

От лекцията в Шяуляйския университет, 22.03.2012

[74594]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Лекция в Шяуляйския университет

Въпрос: Отначало човешкият егоизъм е бил движеща сила на прогреса, а след това се превръща в спирачка за развитието. Какво ще стане сега движеща сила за развитието ни?

Отговор: Човешкият егоизъм не е против развитието. Трябва да разберем формата, която той приема сега. Ние ще продължим да се движим напред с егоизма, но така, че да го използваме във връзката с другите: не фино, отделно за себе си, отблъсквайки другите, а придобивайки друга, интегрална форма.

Вие виждате, отхвърляме семейството, отхвърляме децата, отхвърляме съседите. Създадохме едно общество, където нищо не ми трябва! Отивам до супермаркета, след това загрявам полуфабрикати в микровълновата и не се нуждая от жена. Имам перална машина, микровълнова печка, имам всичко. Създали сме такава затворена среда за себе си, защото нашият егоизъм ни направи индивидуалисти.

А сега, напротив, егоизмът придобива „кръгла“, интегрална форма. И ако разберем, че това е неговото следващо ниво, то тази сила, ако се срещнем и си помагаме с нея, ще ни доведе до едно ново ниво на развитие – интегрално. Тогава започваме да усещаме следващото ниво на природата.

Работата е в това, че сега възприемаме всичко само чрез нашите пет сетива. Това е – пет физически сетива в моето тяло. А тялото ми – това е животинското ниво на развитие на материята и само чрез него възприемам информацията и получавам впечатления от това, което ме обкръжава.

В действителност, според научни данни, ние сме обградени от много по-голямо количество информация. Просто не разбираме това, защото нашите сетива са уникални – те не са в състояние да възприемат глобалната природа.

Но когато стигнем до нивото, на което нашият егоизъм ще стане по-интегрален, ще започнем да чувстваме природата в нейната истинска интегрална форма.

Ще ни се разкрият едни напълно нови области, взаимодействия, силите на управлението! Ще започнем да чувстваме това, което всъщност днес все още не разбираме и не знаем: от къде се появява всичко – причините и следствията, т.е. нашето причинно-следствено развитие.

Можем да видим това в природата, защото всичко това е включено в нея. В нея се намира огромно количество информация, което за сега все още не можем да възприемем, именно защото не сме в съответствие с нея. Ние представляваме нещо като неправилни сензори за възприятие, за разбиране и осведоменост за природата.

Интеграцията между нас ни открива начин за създаване на нов инструмент на познанието. Но това вече принадлежи на теорията на познанието.

От лекцията в Шяуляйския университет, 22.03.2012

[74497]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №4

Когато достигаме света на Безкрайността, огромното зло и огромното добро се съединяват за нас в едно. Всичко, което може да възникне в нас, във всички нас взети заедно, ние пренасяме от усещане на злото в усещането на доброто, защото не се опитваме да работим с това егоистически.

По принцип става дума за психологическа методика. Нищо друго няма в нея. Но ако в обичайната психология работим с човека и се опитваме да го научим на някои методи, позволяващи му да облекчи своя живот, то тук имаме работа със светлината, която ни поправя. Аз не мога сам себе си да поправя, да се издигна до Първото съкращаване, а след това по-високо от Първото съкращаване да поставя екран на егоизма си, който се обръща нагоре – в отдаване, в свойство подобно на Твореца. Не правя това сам – привличам висшата светлина и тя го прави. Тук се крие разликата между традиционната психология и нашата висша психология: ние преправяме цялата природа.

Обикновената психология работи вътре в нашата природа, а ние работим над нея, тоест преправяме своите изконни, природни, егоистически качества на обратни. В това се състои целият принцип.

От тук трябва да е ясна цялата сила на групата, без която това е невъзможно да се направи. Няма как да определя какво е това светлина, какво е това движение към Твореца, какво е това проява на Неговите свойства. Само групата ми показва това. Ако се съединявам с нея, това означава, че съм близо до Твореца; ако се отделям от нея, означава, че се отдалечавам от Него. Опитвам ли се да подтисна всевъзможните качества в мен – означава, че съм близко до Него. Плавам ли по течението на онези мисли, които възникват в мен – означава, че се отдалечавам от Него. Ако човек е вътре в себе си, означава, че е далече от Твореца. Ако е вътре в групата (без значение каква е групата), тогава той е близко до Твореца.

За това ни е дадена групата, за това се е случило разбиването – за да започнем да се събираме от отломките и по такъв начин, дори намирайки се в нашия свят, откъснати от Висшите светове, бихме опредилили какво се отнася към духовните свойства, а какво не.

По такъв начин, вече на нивото на нашия свят, т.е. в текущите желания и намерения, аз мога да се занимавам със своето поправяне.

От 4- я европейски конгрес, 24.03.2012

[73869]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес Урок №3

Въпрос: На семинара един другар каза: „Когато бях макък, си играех с колички и за мен те не бяха игра, а реалност“. Какво ни пречи да разкрием днес, сега, че всичко, което правим – това не е игра, а е ралност?

Отговор: Ако действително играехме, щяхме да сме разкрили вече Твореца.

Цялата игра е в групата. До този ден ние не сме били така, както трябва. Ние вършехме предварителна работа. Времето не е преминало напразно. Чакахме и общото състояние и общата атмосфера в света и нашето вътрешно съзряване. Постепенно стигнахме до това, наистина да започнем да го изпълняваме вътре в групата. И такива групи ще се размножават по целия свят.

Няма друг начин за осъществяване освен в малка група от десет човека. И, ако тя е голяма –е необходимо да се раздели на по десет човека и след това да се смесят, без значение как. Няма значение с кого сте седнали, защото вие излагате навън точката в сърцето си и не ви интересува кой седи до вас. Вие не обръщате внимание на животинската същност на другаря си. Може и да не го обичате заради някакви негови природни дадености – тогава е още по-добре. Затова пък ще ви бъде по-лесно да намерите контакт с неговата точка в сърцето, а не с неговата земна част.

Така трябва да работим, това се нарича „игра на колички“.

От 3-я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73945]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №3

Въпрос: Как да започна да усещам висшата сила?

Отговор: Започваме да усещаме висшата сила само дотолкова, доколкото можем да се настроим към нея в нашето единство. Сам не мога да я усетя.

Настройката трябва да бъде в съответствие с нея. Ако от себе си се настройвам към нея, това ще бъде егоистично настройване. Егото – ето това ще ме командва. Как да изляза от това състояние?

Необходимо ми е не само желание да изляза от себе си и да се издигна над себе си – това е индивидуално егоистично желание, което го има в милиони хора в нашия свят. Как да направя така, че да усетя самата тази сила, именно нея? За това трябва да ѝ се уподобя.

В природата съществува много прост закон: можеш да чувстваш някакво явление само в тази степен, в която се състоиш от него. Тоест, ако усещам нещо, чувам, виждам, чувствам на вкус, аромат – това е, защото в мен съществуват определени свойства, които ги има в това, което усещам. Трябва да има подобие на свойствата. Трябва да създам в себе си прибор, който да улавя съществуващите отвън честоти.

Да допуснем, че имаме радиоприемник. Какво правя, когато въртя копчето на радиоприемника? Настройвам го, генерирам в него определена вълна. И ако такава вълна се намира отвън, то антената я улавя по принципа на резонанса, подобието, и аз чувам звуци – моето ухо ги възприема.

Тоест трябва да създам в себе си приемник, в който ще има същите свойства, както в тази сила. Ако просто желая да изляза от себе си и да я усетя – нищо няма да постигна. Затова се събираме в група, където не просто желая да се издигна над себе си, а желая да се издигна над себе си в свойството отдаване, в свойството любов – това, което и се явява свойството на тази сила.

Желаещите да се издигнат над себе си, да излязат от себе си – са милиони. Но далеч още не са готови да чуят, че освен с подема над себе си, това може да се постигне и само със създаването на свойството отдаване в себе си… А това е възможно само в група, помежду си, когато се обединяваш с другите хора, на принципа „възлюби ближния…“ – тогава ти започваш да ставаш подобен на нея и можеш да я усетиш.

От 3-я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73907]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок 3

Какво се случва с информационната част в нас, когато тялото умира? Тя може да се пренесе на всеки друг носител. Може да съществува и отделно, не на някаква биологична подложка, а във всякакъв вид. Това е информация! А информацията може да се пренася от електронен носител на печатен, а след това на визуален, слухов и т.н. Сама по себе си информацията не се нуждае от никакъв носител. Той е необходим само за нейното възприемане.

По такъв начин, ако желаем да получим висша информация, трябва да направим свой носител нашето свойство отдаване, а не свойството получаване.

Егоистичното свойство получаване ни ограничава. Можем да поберем в себе си само това, което влиза в нашите сензори, органи на чувствата и само в определен диапазон – зрителен, слухов, тактилен и т.н., зависещ от нашите органи на възприятие, тяхната чуствителност, тяхната способност на разрешаване.

В нашия свят ние, разбира се, създаваме допълнителни прибори, за да усилим възможността да виждаме по-далеч и по-дълбоко. Но това малко ни помага – само разширяваме тези пет органа за усещане.

В действителност около нас съществува още огромно количество информация, която не сме в състояние да възприемем и дори не знаем какво е това.

За да получим тази възможност, ние се опитваме да излезем от себе си, за да не бъдем ограничени в нашето тяло.

Това състояние може да се постигне още в този свят! Възприемайки всичко чрез физическото тяло, чрез своя животински организъм,  да започнем да  усещаме себе си извън него – сякаш вече не живеем в него, подобно на това, когато човек умира.

По принцип, ако умира тялото – нашия животински егоизъм, то се усеща нещо друго. Можем да се опитаме да постигнем това и без да умираме – да неутрализираме нашия егоизъм и тогава, разфокусирайки себе си с нашите егоистични желания на възприятие на целевата природа, ще усетим това друго нещо  – висшя слой!

Хората, които са преминали тези състояния, ги описват и дават конкретна методика как да се направи.

Днес към това състояние се устремяват вече милиони хора, които усещат ограниченост на нашето възприятие за света, необходимост да узнаят в какво е смисълът на нашето съществуване. Това съвсем не са просто някакви философски или чисто научни, познавателни потребности, а конкретно чувство – чувство на огромна депресия, умора от живота, доколкото в резултат на многото кръговрати на живота се стига до въпроса: „За какво съществувам всъщност? Всеки ден се борим само за да живеем, да просъществуваме?! В това ли се заключава смисълът на цялото творение?!“

Тогава си представяме себе си като малки дефектни същества, които само се грижат за това, как да държат своето животно в комфорт. И в това се заключава целият смисъл?! Докато то живее, аз само за него мисля. Ако не започна да отделям себе си, своето „аз“ от това тяло, тогава действително с какво това „аз“ е заето цял живот? Само с това, да следи за това животно.

В наше време произтича постепенно отделяне на нашето „аз“ от животинското тяло. Човек (това е „аз“) започва да чувства, че той не желае през цялото време да се подчинява на  тялото си и да бъде само негов роб. Затова хората изпадат в депресия, в лутане, употребяват наркотици, не знаят какво да правят с живота си и често завършват със самоубийство.

За финал влизаме в много тежка криза. Не желаем да създаваме семейство, да раждаме деца. Не виждаме смисъл! И ако в края на краищата, аз трябва по неволя да живея, за да държа в комфорт това животно, за какво ми е тогава всичко останало – аз ще мисля само за това! Тоест човек започва дори да регресира.

От 3-ия урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73737]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Душа и тяло, Конгреси и събития - Няма коментари→