Европейски конгрес. Урок №1

Въпрос: Как да отличим психологическото единство от духовното?

Отговор: Не мисля, че има голяма разлика. Психологическото единство – е предпоставка към духовно единство.

Психологическото единство – е егоистично. То е основано на това, че когато се включваме в компания (наричам това имено компания , а не група), тогава придобиваме голяма сила, големи възможности, създаваме някакво предприятие, решаваме някакви въпроси, движим се напред благодарение на егоистическото обединяване на нашите сили и качествено, и количествено. На такова ниво действат всички хора в света, всички компании, научни колективи и т.н. Това е психологическо обединение и с него работят психолозите.

А кабалистическото обединение е изградено на издигането над егоизма – аз трябва да се съединя с останалите въпреки своето его, за да мога да изляза извън своите предели. Да не привличам цялата компания към себе си, а да изляза извън себе си, и тогава това вече не е компания, а кабалистическа група. Когато излизам извън себе си в тях, и ние всички влагаме своите духовни блянове, устремявания помежду си, а егоизма отхвърляме назад, ние се съединяваме, ние се намираме в кръга. Целият ни егоизъм се отдръпва назад, остава зад нас, а всичките ни духовни устремявания, точките в сърцата, вървят напред, и се получава една голяма точка – групата.

А ако съберем нашия егоизъм заедно, то това е просто  компания.

От 1 – я урок от Европейския конгрес, 23.03.2012

[74039]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №3

Въпрос: Струва ми се, че ми се удава да задържа мисълта, че всичко идва от Твореца. Но никак не мога да разбера, как да приемам пречките, които ме обграждат с любов? С разума си мога да разбера, че това е добро. А с любовта как? Къде е тази любов?

Отговор: Вие не довършвате своите действия, затова не усещате любовта. Вие разбирате, че навярно, това е от Твореца, и видимо това е добро. Но какво ще направиш, ако това е пречка – нека така да бъде: ще приема къде да се дяна. Вие не завършвате с любов. Вие не обработвате тази пречка заедно с групата в обратен вид, когато усещате в тази пречка проявата на любовта.

Подобно е на родители, които наказват детето, а то трябва да осъзнае, че те това го правят от любов към него. Те наказват не него, а неговия егоизъм, а от него искат тъкмо обратното, да отгледат нещо по-висше от неговия егоизъм. Когато то се раздвоява на две части: това е моят егоизъм, а това съм АЗ, и разбира, че пречките са срещу егоизма, тогава неговото АЗ се доближава до Твореца и усеща любов.

Представете си, че сте умно дете и разбирате: ”Родителите ми трябва да ме накажат, защото иначе, аз ще постъпя лошо. Те не наказват мен, а само ми дават възможност да преодолея егоизма си”.

Реплика: Когато бях дете, дори такава мисъл не ми е минавала, че някой с мен  постъпва с любов. Аз просто виждах наказанието.

Отговор: Е, тогава е време да поумнеете! Трябва да пораснете!

Трябва да достигнете състоянието, когато най-големите проблеми и страдания ще усещате, като голямо добро и любов. Говоря напълно сериозно. Всичко зависи от вашата настройка, и само от нея! Ние се намираме в полето на голямата, добра светлина. В света няма нищо, освен нея. Огромна любов и огромно добро! Ние възприемаме това неправилно, затова усещаме противоположни чувства. Ако вие се пренастроите, и добавите към това вашето осъзнаване, то ще почувствате вместо ненавист – любов, вместо зло – добро, вместо страдания – наслаждаване.

От 3–я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73948]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №1

Рабаш, от статията ”Цел на групата”: Ако се обединим около общата цел, във всеки от нас ще се появи голяма сила, която ще ни помогне да се издигнем над егоизма си, към обединение.

Тази голяма сила ще се появи в резултат на сбора от нашите мънички сили, дори не сили, а самото устремяване.

Работата не е в това ”че всеки от нас е с малка сила” , както е написал моя Учител. Работата е в това, че не ни трябва количествено увеличаване, а качествено изграждане. Това не означава, че ти, аз или някой друг имаме по един грам усилие, и се събираме за да имаме 3 грама – не, работата не е в грамовете. Работата е в това, че ние преодоляваме егоизма си, егоистическите съпротивления между нас. И когато се събираме чрез тези егоистически съпротивления, ние събираме не 3 грама, а много пъти по вече!

Обединението трябва да бъде качествено. Не може просто да събереш двама или трима и да получиш обща сила – на нас не ни достигат качество,за да се обединим помежду си.

Това, което създаваме по между си е физическо поле, което като сензор (относно своята чувствителност) открива общото поле на Твореца, запълващо цялото пространство. И тогава го усещаме вътре в нас. Това означава, че работата не е в силата на всеки, а в онова взаимно устремяване, което ние създаваме.

С това могат да се занимават изтъкнати личности, притежаващи знания, с добра вътрешна подготовка, силни със своите качества, но ако те не започнат да се обединяват помежду си в името на разкриването на това поле за взаимно отдаване, за да се съединят с цялото човечество и Твореца, то при тях нищо няма да се получи.

В кабалата се говори не за количествено съединяване, а за качествено.

Затова, ако няколко човека, малка група или даже само двама, правилно се настройват помежду си, те могат да достигнат най-високо качество на съединение и да се издигнат на най-високото стъпало на стълбата. Нагнетяването на това поле, което достигаме, зависи само от нашето взаимно устремяване над нашия егоизъм. Колкото по-високо се издига силата на нашето сближаване над егоизма – толкова от това ще зависи качественото, а не количественото проявяване на Твореца или светлината между нас, т.е.: Нефеш, Руах, Нешама, Хая и Йехида.

Аз помня как Рабаш написа тази статия. Аз го попитах: ”За какво да говоря с групата, когато се съберем за първи път?” . Той седна на пейката в парка, където се разхождахме с него, аз му дадох станиола от опаковката на цигарения пакет, защото нямах нищо друго под ръка, и на обратната и страна той започна да пише тази статия.

Така тя попадна в нашия архив. В този си вид, тя и досега се съхранява в нашия архив. С това започна всичко.

Наистина, освен тази сила за сближаване, ние нищо друго не можем да предложим, нито на себе си нито на човечеството. Ние трябва само да я възвишаваме.

Най-главното е първото усещане! То е – раждането на новото, както се ражда младенеца.

Всеки акт на раждане в някаква степен е опасен. Виждаме, как ражда жената и в това действие се крие определена опасност. Ние очакваме това с голямо напрежение, независимо, че сме толкова умни и толкова напреднали в медицината. Независимо, че разполагаме с ултразвукова апаратура и всякаква друга апаратура, но сам по себе си този акт на раждане е особен от страна на природата: под натиска на напрежението.

Това се случва днес и с нас. Така, че всичко зависи от това, доколко ще се напънем и ще родим себе си на следващото стъпало.

От 1 – я урок на Европейския конгрес, 23.03.2012

[73617]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Такава необикновена атмосфера, каквато беше на семинара по време на конгреса в Литва, трябва постоянно да присъства по време на уроците. Човек през цялото време трябва да се намира в такова усещане. Няма значение, дали присъства физически в кръга, прегръщайки другарите си, или те, намирайки се просто заедно, усещат своята връзка, без каквито и да било прегръдки, или даже на разстояние.

Разбира се, това е сложно, но вие вероятно вече усетихте, че е възможно да се излезе за малко зад ограниченията на материалното пространство и да не бъдем свързани с времето. Тази връзка остава да съществува като че ли във въздуха.

Трябва през цялото време да съхраняваме такава атмосфера: по време на урока, при всички мероприятия, дори и на работа. Без значение е къде работи човек: във фабрика, за някой собственик, но чрез всичко случващото се той се намира в контакт с Твореца, и Го търси. Във всяко случайно състояние той трябва да прилага усилия, за да разкрие висшата светлина, както, ако физически се намираше между другарите си.

А след това ще можем да усетим, как при всички такива опити разкриваме своите връзки с голямата група кабалисти, от всички поколения, които работят заедно с нас и продължават тези усилия. Всичко това се намира по-високо от материалните ограничения.

Ние се подготвяхме за такива семинари, сядахме по определен начин, но всичко това бе формално. Онзи дух, който усетихме тогава, трябва постоянно да го поддържаме, през цялото време на учението. Основна награда са самите усилия, а не силните усещания, които вие очаквате. Трябва да се цени не възнаграждението за извършената работа, а самата работа.

Затова не трябва да се чака, кога ще се завърнат онези трогателни и вдъхновени състояния. Основното е да се намираме в тяхното търсене, и не заради приятните усещания, а за подготовката ни за разкриване на Твореца, да Му доставим удоволствие. Такава възможност се явява като наша награда. Ето, това вече е много по-близко да състоянието за отдаване, ”лишма”.

Ще се постараем да направим така. Аз се извинявам, но както е прието, децата искат това, което им харесва повече, а родителите им дават онова, което смятат за необходимо. И това не винаги съвпада. Дайте да приложим усилия, за да постигнем още по-правилна форма. Трябва да се цени възможността да се прилагат усилия, а на усещанията, да се направи съкращаване –  и тогава ще дойде усещането за отдаване.

От подготовка към урока, 27.03.2012

[73813]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №3

Основна статия на кабалистическата методика е ”Няма никой освен Него”. Тази статия е настройка за нашата точка в сърцето, на устрема ни към разкриването на Природата, на нейната висша и вечна хармония, на нейната интегралност, глобалност, където всичко е абсолютно взаимосвързано и представлява една обща целеустремена картина.

Обикновено в нашия свят ние не можем да обхванем всичко това в нашия частен егоизъм. Ние разделяме природата на множество науки (съществуват 184 науки). В природата това го няма. Ние не можем да изучаваме всичко едновременно. Ние разчупваме природата на дребни ”парченца” и изучаваме: биология, зоология, геология, астрономия, и т.н. – изобщо голямо количество науки.

Нашата индивидуалност, егоизмът ни – е много тесен, затова той може да възприема само конкретни неща, а да възприема цялата природа – схоластически, той не може. И затова не сме в състояние егоистически, с нашите петте материални сетивни органи да усетим цялата картина, интегралната сила. Тя не се усеща от нас не влиза в нашите сетивни органи.

За тази цел ние трябва да развием нов орган за усещане, който ще включва в себе си, всички досегашни сетивни органи но ще се отличава от тях с това, че ще може едновременно да се усеща абсолютно всичко, едновременно, заедно като едно цяло. Такава трябва да бъде настройката ни. Тоест вместо да се гледа наляво, надясно, нагоре, надолу, точно по определените координати, насочвайки своя егоизъм и фокусирайки се върху някакво явление, ние напротив, премахваме целият този фокус, целият си егоизъм, и се опитваме да видим природата такава, каквато е. В това се състои настройката.

За тази цел съществува групата и специалната методика. Настройвайки се по такъв начин, ние изведнъж започваме да усещаме, че премахвайки егоистическия фокус от света, ние започваме да гледаме на него открито, без да желаем да отмъкнем нещо от него, а излизайки от себе си в света, без ограниченията на тялото, с неговите пет сетивни органа, с разбирането ни, със своите ограничени възможности да възприемаме всичко съществуващо в природата. Тогава ние започваме да усещаме, че наистина сме обкръжени от огромна сила – обща, вечна, съвършена, която се нарича Природа или Творец.

Това няма никакво отношение към религията, към вярванията и мистиката. Това е само методика, която помага на човека да се преповдигне над тесногръдото отношение към света и да погледне на него без ограничението на времето и пространството, над предвижването, т.е. да преминем зад областта на нашето естество, за да не ме ограничава тялото.

А за да не ни ограничава тялото, ние се опитваме да се организираме в групи, където взаимната помощ между другарите ни дава възможност да излезем от себе си и да започнем да усещаме нещо извън нашето тяло, сякаш не съм в тяло.

И започвайки да се усещам извън тялото, ние получаваме представа за това, какво е да живееш извън тялото си.

От 3–я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73741]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес  Урок №3

Днешната ни програма е в изясняване на основното, най – важното в нашето развитие –търсенето на усещане за Висшата сила.

Голяма част от това търсене се отнася към човешката психология, защото ние започваме всичко с нашето просто психологическо ниво, като всеки човек в нашия свят. Но след простата психология ние започваме да се изкачваме по – високо. Защо? Защото стремежът, който съществува у нас, с който ние работим, се нарича точка в сърцето.

Нея ние трябва да развиваме. Трябва да я разширим. Тя трябва да бъде пред нас като най-голямата, като нещо, което изпълва целия ми хоризонт, като нещо, чрез което започвам да чувствам природата, нейната вечност, съвършенство, хармония, висша сила, информация – всичко! Това може да стане само, ако развия своята точка в сърцето.

Точката в сърцето вече няма отношение към простата психология. Тя възниква само в специални хора, които след много-много животи в процеса на своята еволюция, на своето развитие, са достигнали до това състояние, когато у тях възниква желание за нов слой – за нивото „Човек“. Те са се развили през неживата, растителна, животинска материя, преминали са през много различни схеми на живот, вече под формата на човек в нашия свят, а сега у тях се появява ново желание, което започва да ги развива допълнително към усещане за висшата сила в природата.

Това желание възниква вече в милиони хора по света. И съществува метод за неговото изпълнение.

От 3-я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73744]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какъв успех очаквате от конгреса?

Отговор: Очаквам да почувстваме първата форма на човека, носена от нас – тоест Творецът, разкриващ се в нашето съединение. Но нека да е ясно разкритие, а не нещо мъгляво, когато всеки чувства само зараждането на някакво ново състояние, както беше усетено на конгреса в пустинята и дори още преди него.

Това трябва почти да се реализира така, че да почувстваме вътре движение, възцаряващия се в нас дух, променящите се действия на светлината.

Ако светлината не се движи, ние не я чувстваме, у нас го няма дъхът на живота. Необходим е Руах (дух, вятър) – изменение, а не степента Нефеш, която остава неподвижна. Това, което почувствахме по-рано, беше първата, неподвижна степен. А сега ни трябва Руах, малки изменения вътре, които дават усещане за живот!

В крайна сметка, ние, творението, чувстваме само изменението между две състояния и по разликата проверяваме и разбираме всяко свойство. Нашето възприятие работи на основата на противопоставянето, нужно му е движение, така че едното да се отличава от другото. Затова нека се надяваме, че ще можем да усетим в себе си дъха на живота. От него вече се ражда творението, а не от Нефеш.

Нефеш – това е като капка семе, идваща от бащата. Но когато започва да расте, тя придобива свое собствено съществуване. Ако в нея има едно ново движение, освен тази първоначална капка семе – това вече е живот, нов организъм. Това вече не е бащата, а самият зародиш. Ето такива осезаеми промени в себе си очакваме– само тях усещаме като живот.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 21.03.2012

[73393]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Трябва да се концентрираме вътрешно, за да бъдем заедно като едно сърце, като едно желание, една мисъл, за да се прояви между нас точката на единството, която един от нашите другари нарече ”бясното чувство на любовта, пропълзяваща по време на конгреса в Арава”. Тази точка трябва да хванем отново.

Не само трябва да я хванем отново, но и да я усетим, да я разкрием много повече, отколкото тогава, когато тя се прояви за първи път. Поначало тя се проявява просто като точка, като нещо, вътре в което се намирам аз.

Но след това тя постепенно като че ли се притваря, заличава се от всевъзможни проблеми и усещания от нашия свят. Но тя никъде не изчезва, това вече сме го постигнали, това вече е наше.

А сега трябва да направим така, че в тази точка да усетим съвършено ново измерение: неговата сила, неговото желание, източника на нашия живот.

Тогава ще усетим как всичко това работи около нас. Ще видим силите, стоящи зад хората, как те управляват всички: как се движат хората, техните мисли, техните желания, телата им. Ще видим как всичко това се задвижва и води към един поток – към постигането на Твореца.

Ето това трябва да видим най-напред, дори и да не го разберем, трябва да се пропием от това състояние.

Въпрос: Каква вълна очаквате вие?

Отговор: Аз очаквам, че хората ще дойдат подготвени, максимално запознати с това, което трябва да се случи, разбиращи същността на самия конгрес, неговата цел, способни бързо да се включат един в друг.

Не са нужни никакви лични познанства. Аз мога да не познавам никого. Аз знам само че всички са пристигнали, за да се обединят и в това обединение да видят, да усетят над нас висшата степен – следващото ниво на света.

Въпрос: Какво се изисква от тях?

Отговор: Изискването е само едно: да оставят всичко, каквото имат, зад пределите на мястото, където се намираме ние. На това място трябва да гори едно единно желание – към единство, подобно на светлината, и да се прояви светлината в него. Това е всичко!

Въпрос: А какво се изисква от онези, които няма да присъстват на конгреса, които седят зад екрана?

Отговор: Онези, които стоят зад екраните, препоръчвам да направят така, че да не усещат екрана, а да чувстват себе си и нас заедно, да се издигнем над разделящото ни пространство и виртуалните връзки: независимо че се виждаме и усещаме само чрез техническите средства за връзка, да почувстваме, че сме едно сърце и то се намира на едно място. За него няма място нито във Вилнюс, нито където и да било – то се намира над нас, над всичките материални препятствия като например времето, пространството и разстоянията.

Ние сме заедно! Надявам се, че в края на тази седмица ще го почувстваме и на това единно място ще усетим явяването на Твореца.

От виртуалния урок, 18.03.2012

[73358]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Предстоящият европейски конгрес –е голяма надежда, че ще можем да се обединим и да усетим в нашето обединение разкриването на Твореца, на духовния свят. Отначало светлината възвръщаща ни към източника, въздействайки ни, ще ни съедини заедно, и ние ще усетим сливането между нас, което достигаме, за да доставим с това удоволствие на Твореца. И тогава в силата на подобието по свойства, Той ще се прояви в нас, и ние ще усетим, че ”Исраел (стремящите се към Твореца), Тора (поправящата светлина) и Творецът са единни.”

Към това обединение на всички души в една обща душа, пълна с висша светлина, се стремим всички ние – да усетим това състояние, да го разкрием и да живеем в него, отначало ние самите, тъй като вече имаме желание за това, а след това да помогнем на останалата част от света да достигнат същото. Тъй като в крайна сметка всичко, което се разкрива в нашия свят, всички страдания, беди и кризи – не са нищо повече от сили, които ускоряват развитието на човека към това съвършено състояние.

Затова, стремейки се към това съвършено състояние, ние желаем да постигнем с него следните две цели – любов към Твореца и любов към творенията. Ние искаме да дарим и творенията и Твореца с всичкото благо, което постигаме в работата си, в постижението ни. Тъй като се намираме по средата между тях, като средната третина на Тиферет, която няма нищо, и нищо не желае за себе си, ние се наслаждаваме само от това, че наслаждаваме творенията и чрез тях, през цялата тази общност от души – наслаждаваме Твореца.

Това е съсъдът, който трябва да приготвим. Това е състоянието, което трябва да достигнем. И затова, четейки книгата Зоар, ние искаме да се доближим до Него. Дайте да помислим за Него!

Ако човек си представя бъдещето състояние, което желае да достигне – това вече е молитва. Тъй като аз не знам, къде е Твореца, как да издигна към Него молбата си, МАН, през кого тя преминава, какво точно представлява този МАН, какви желания. Така е винаги в живота: Ако искаме нещо, то си представяме, че вече го владеем и се стремим към онази въображаема картина, където вече се намираме в желаното състояние.

Казват, че ако искаш да бъдеш строен, не се увличай от диети, не се старай да следваш всякакви препоръки, да гълташ хапчета, да спортуваш – нищо няма да ти помогне. Трябва само през цялото време да си мислиш, че си вече строен. И ти ще видиш , как ще изчезне апетита ти и ти наистина ще отслабнеш.

Това е самата истина. И така е във всичко: трябва да си представяш, че се намираш вече в бъдещето състояние и тогава наистина ще напреднеш към него. Желанието, стремежът, вече са насочени към целта, и ще те доведат до нея.

Така и ние. Затова дайте да си представим, че наистина се намираме в добро състояние. Да не пробуждаме недостатъците, проблемите и тревогите, а да се стремим единствено към това съвършено състояние, стараейки се доколкото можем да си помогнем в тази работа.

От урока от книгата Зоар, 19.03.2012

[73047]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а–Сулам, „Шамати“, ст.26, „Бъдещето на човека зависи от неговата благодарност за миналото“: Казано е: „Велик е Творецът, и нищожният ще Го види“. Тоест само нищожният може да види величието.

Буквите на думата „якар“ (скъп) са подобни на буквите на думата „якир“ (познат), и това говори за това, доколко е скъпо нещо за човека, доколко той оценява неговата значимост (величие). Защото само в степента на неговата важност за него той му се възхищава, и възхищението го води към усещане в сърцето. И съгласно неговата оценка, доколко той знае, разбира и осъзнава важността – в тази степен се ражда в него радостта.

Всичко зависи от осъзнаването на важността, а то зависи от обкръжението. Ако отвсякъде се говори за духовното, аз се възпламенявам от желание и започвам да го ценя, дори да нямам понятие, какво е това. Тогава в мен има гориво, сили, за да вървя по пътя и да придобивам нещо ефимерно – предмет на всеобщи разговори, убягващо от моето полезрение. Това не ми пречи, аз съм готов да вървя след другите със закрити очи.

Така обществото ме „хипнотизира“ и ме тласка напред. В нашия свят това завършва с безмаслена покупка на стока, от която нямам ни най-малка необходимост. А в групата това ме придвижва към духовната цел, която помалко разкривам, докато не ме погълне изцяло. Целият този път, всички степени по духовната стълба, покорявам само благодарение на това, че съм проникнат от обкръжението за важността на целта.

Възможно е, човекът да осъзнава своята нищожност и да разбира, че не е по-важен от всички негови подобни в обществото, но да вижда, че в света има милиони, на които Творецът не е дал сили да работят духовно дори в най-простия вид, дори без алтруистично намерение, дори егоистично, не е позволил даже да започнат пътя към вечността.

А той се е удостоил с това, че Творецът му е дал желание и мисли поне понякога да бъде в духовната работа, дори и най-простата, каквато може да бъде. И ако човек може да оцени важността на това, тогава, в степента на важност, която придава на духовната работа, в тази мярка трябва да благодари и да възхвалява Твореца. Защото истината е в това, че сме неспособни да оценим важността на това, че понякога можем да изпълним заповедта на Твореца, даже без всякакво намерение. И в този случай човек достига усещането за величие и радост в сърцето.

А вследствие на възхвалите и благодарността, която възнася към Твореца, се разширяват неговите усещания и той се прониква от всеки детайл на духовната работа, постигайки, на Кого се явява роб, вследствие на което се издига все по-високо и по-високо.

И в този смисъл е казаното: „Благодаря Ти за цялата Твоя милост към мен“ – тоест за миналото. И незабавно, уверено може да се продължи: „И за това, което в бъдеще ще направиш за мен“.

Няма човек, достоен да отиде при Твореца. И също, няма човек, достоен да отиде при Твореца по-рано от другите. Какви заслуги може да има?

И затова, ако човек иска поне да участва в процеса, тегли го към духовното, въпреки че всъщност Творецът го тегли към себе си, – за това е нужно да благодари, на това трябва да придава огромна важност и значение. Тогава, благодарение на осъзнаването на важността, благодарение на чувствителността, която е отгледал в себе си човекът, във взаимното отношение, той чувства как Творецът го влече нагоре. Оказва се, че Творецът стои зад цялата негова история, зад всички зли мисли и грешки, през които Той преднамерено е провел човека до днешния ден. И тогава човек започва да придобива шесто чувство – усещането на Твореца. Само в съответствие с важността, която осъзнава.

Защо формулата е толкова проста? Защо е необходимо само да придаваме важност на духовното, за да предизвикаме ответното отношение на Твореца?

Всъщност това осъзнаване на важността включва в себе си всичко. Заради това трябва да склоня глава – както е казано: „Велик е Творецът, и нищожният ще Го види“. Възвеличавам в своите очи Него, т.е. свойството отдаване, и пропускам себе си, т.е. свойството получаване.

Сили за това взимам от обкръжението – означава, че трябва да се включа в него като малък. Нали именно малкият е способен да се учи от големите, доколкото действително ги възприема такива. Затова встъпвам в група – и с това развивам в себе си свойството отдаване, любов към ближния, обединение.

При това ми е нужно също да изучавам действията на Твореца: как Той е подготвил цялата действителност. И освен това, трябва да разпространявам тази вест на другите. Защото Го почитам и затова изяснявам, какво иска Той. А Той желае да се разкрива пред всички, да отдава на другите – и аз действам в това направление.

Излиза, че само едното разбиране за „важност на Твореца“ е достатъчно, за да се присъедини към това действие всичко необходимо, всичко съществуващо в мен, в съсъда и пред светлината.

От 5-я урок на конгреса в Арава, 24.02.2012

[71872]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→