Днес човечеството не знае накъде и как по-нататък да се развива и да решава възникващите проблеми, които все повече се усещат като объркване и удари на сляпата съдба.

В 21-и век средствата за комуникация са пълни с предсказания за бъдещето, гадаене, хороскопи. Действително се намираме в неизвестен за нас свят.

Но днес ни влече към предсказване не в сляпата вяра, свойствена на миналите поколения, а вследствие осъзнаването на своето безсилие пред природата!

Вярата във висшите сили, управляващи света, е дошла до нас след вярата в науката, в покоряването на природата. Вследствие на научното развитие ние разбрахме, че нямаме никаква власт над природата и собствената си съдба и започнахме да търсим Източника, от който зависим.

Баал Сулам в статията си „Изгнание и освобождение“ в главата „Съгласуваност и единство на науката Кабала, сляпата съдба и развитието на човешката пресметливост», говори за растящото разочарование на човечеството в решаване на проблемите и приемането на науката кабала като изпратено ни свише знание за поправяне на себе си и света.

Из урока по статията на Баал Сулам „Изгнание и освобождение“, 14.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Цялият проблем в духовното придвижване се състои в това, че ние подхождаме към кабала, към разкриване на висшия свят, като към научна теория, която трябва да постигнем с разума си и да реализираме с нашите сили.

А кабала ни предлага нещо съвсем необичайно – придобиване на нови свойства. И докато в човека не се появи това ново свойство, той не ще узнае за какво говори кабала.

Цялата кабала е методика за развитие на ново свойство в човека, на «любов към ближния» (именно то се нарича «Творец») – от Неговото пълно отричане до пълното му разкриване. Изходните ни «земни» чувства и разум изобщо не се отнасят към разкриване на Твореца.

Разкриването на Твореца – това е създаване на неговите свойства вътре в човека. Кабала е методика за формиране в нас на нови свойства на отдаване, състояния на Твореца. Цялата наша реалност се състои от две съставни – чувства и разум.

Човек създава в себе си образа на Твореца, получава нови разум и чувство, вместо предходните, и по такъв начин преминава от възприемане (усещане) на този свят към възприемане (усещане) на висшия свят.

Новото усещане в човека се нарича Творец – «Боре» означава «ела и виж». А също се нарича и «душа».

Главната трудност на начинаещия е неспособността му да свърже цялото свое развитие със светлината, която трябва да ни промени, с тази сила, която трябва да ни донесе нови чувства и радост.

Ние се вкопчваме във външните форми и искаме да възприемем текста, написан от кабалистите, със своите земни чувства и разум, приспособявайки духовното към земното съществуване.

Но във всичко, описано в Кабала, няма нито една дума за нашия свят. Нашето състояние ни е нужно само за да привлечем чрез занятия и група силата на светлината, връщаща ни към източника и да чакаме в себе си раждането на нови чувства и разум. Те ще ни дадат възприятие на новата реалност.

И цялата борба със собствената ни природа се състои в това как преди всичко да преминем към нови инструменти за възприемане на света, а след това към усещане в тях и познание.

Из урока по статията на Баал Сулам „Даряването на Тора“, 04.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Какво се нарича „живот“ и какво – „смърт“? В науката Кабала, тези понятия се определят,  единствено, спрямо сливането с Твореца.

Състоянието, подобно на Твореца, се нарича „живот“, а противоположното на Него – „смърт“.

Затова, егоистичните желания (клипот) се наричат „мъртви“, а „смъртната отрова“ –  това е силата между Твореца и творението, която ги  разделя.

Смъртта не е загуба на съществуване, както виждаме  изчезване на форми в нашия свят (на нашата степен).

Понеже всяко създадено  желание  се променя, единствено,  в своето „отдалечаване – приближаване“ с Твореца, т.е. в своето намерение за отдаване, а в каквото и да е  друго отношение  желанието си остава неизменно, то отдалечаването от Твореца или загубата на сливане с Него се нарича „смърт“.

А придобиването на сливане с Твореца, т. е. достигането на свойството на отдаване се нарича „живот“.

В статията „Същност на науката Кабала“, Баал аСулам пише, че науката кабала е средство за разкриване на Твореца, от творението, в този свят. Да разкрием Твореца, означава да станем като Него, в свойствата си.

И въпреки че съществуваме в света на неживата, растителната и животинската материя,  достигайки човешко ниво на подобие с Твореца, ние усещаме себе си и своето съществуване като вечно и съвършено, подобно на Твореца.

Науката кабала ни променя до издигане на следващо ниво, степен – и ние виждаме себе си не като изчезващи, а променящи нивото на нашето съществуване.

От вечерния урок по книгата Зоар, 21.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Творецът е създал творението от желанието за получаване на наслаждение, но трябва да се внесат в него искри на отдаване, за да съществува творението и да се развива.

То трябва не само да получава, но и да отдава, та нали силата на живота се състои от две части: поглъщане и отдаване.

Животът се заключава в изясняването, какво за теб е лошо, и какво е добро, в отхвърлянето на вредното и притеглянето на полезното.

Така действа всяко живо същество, съгласно своето състояние и степени: растително, животинско или духовно, т.е. човешко ниво.

За това, във всеки елемент на творението, освен неговият изходен материал – желанието да се насладиш, трябва още да се добави и желание за отдаване, за да не бъде то мъртво, безжизнен прах – а да оживява.

За да се направи от прах живо същество, е нужно да се внесе искра светлина, свойството на отдаване, вътре в желанието за получаване.

Това смесване на свойствата на получаване и отдаване във всеки „атом” на творението се случва в процеса на разбиването на душите.

До разбиването на душите, в Първото състояние на съкращаване (цинцум алеф), Малхут получава светлина, защото Творецът и дава такава сила, а не защото тя сама я притежава.

Започвайки от света Ацилут и по- нататък, Малхут се смесва с Бина и започва да действа сама, желае да се съедини с нея, да се издигне в Бина и да стане като нея. Това вече е работа на самото творение. А до това всичко се изпълнява от силата свише.

За това, само след разбиването на келим (желанията), когато искрите на отдаването проникнали в желанието за наслаждаване, това получаващо желание станало способно да извършва действия на отдаване. А също така, то разкрива, до колко е противоположно на светлината!

Разбиването всъщност – това е истинската природа на творението, желанието за наслаждаване, относно светлината.

Разкрива се тяхната противоположност, свойството на егоистичното желание да усеща и да се грижи само за себе си.

Редом с него се разкрива светлината на отдаването и любовта, – и тогава творението осъзнава своята противоположност относно Твореца, и какво желае да бъде.

То придърпва светлина свише, за да се уподоби на Твореца – започва работата на творението.

Откъс от урока Зоар 15.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→