Зоар, глава „Тецаве” (Заповед), п.18: И когато светлината ”буцина” започнала да свети в буквата „йуд”, то от частите на сиянието се  разпространили три точки на буква „йуд”… а средната линия станала двойна…

И се разпространили тези четири точки, и образували дворец… А в двете букви „хей” има във всяка само четири точки, а не са всичките девет, както в „йуд” , за всяка от тях има само по едно свойство от „йуд”, в едно –тох, в друго- соф.

Баал Сулам обяснява, че в буква йуд се съдържа всичко, вътре в нейната точка, създадена от Твореца „от нищото”.

Светлината и тази точка, създадена „от нищото” са две абсолютни противоположности, кръгла светлина и същата кръгла тъмнина срещу него.

Как светлината, която действа вътре в желанието, предизвиква в него проява на всевъзможни форми? Защо светлината не въздейства на желанието равномерно, когато се намират едно срещу друго?

Тайната е в това, че светлината действа на желанието не просто като добро на зло или като светлина на тъмнина, защото тогава тази малка черна точка „еш ми айн” (създадена от нищото ), просто би станала голяма.

Но в светлината е замисълът на Твореца да наслади сътвореното, желанието на Твореца да даде на творението не само напълване, но и вътрешно съдържание, да направи творението подобно на Себе си.

Това е светлина, която носи в себе си две качества, когато действа на тъмната точка. И затова тази тъмна точка започва  не просто да се разширява, а да се развива и в страни, и в резултат се получават такива форми, които се наричат букви.

От урока по книгата Зоар, 31.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Някога, отдавна, хората, които са търсели духовното е трябвало да се обрекат на телесни страдания и ограничения, за да разрушат егоистичните си желания и да придобият нова отдаваща природа. Така е било по време на праотците и на мъдреците на Мишна.

После дошла епохата на Талмуд и неговите мъдреци, кабалистите от тези времена, чрез своята духовна работа, изменили условието за промяна към духовното, от получаване към отдаване.

Всеки период внася своята поправена част в общата система на душите. Получава се, че тя е частично поправена и всички останали, непоправени души, могат да получат помощ от поправените части.

На нас не ни се налага да измъчваме и ограничаваме тялото си, ние не сме способни на това с нашия огромен егоизъм.

Но мъдреците на Талмуд са облекчили нашия път, и тази част на егоистичното желание, която е трябвало поправим чрез тежък живот и телесни мъчения, сега можем да изправим с помощта на светлината, възвръщаща към източника.

Праотците и Мъдреците на Мишна се поправяли чрез две действия: страдания на тялото и привличане светлината на Тора.

А мъдреците на Талмуд изправили системата така, че вместо страдания на тялото можем да се поправим чрез светлината на Тора.

За нашето време това е много важно, защото кой може да се откаже днес от всички достижения на съвременната цивилизация…

Кабалистите от Талмуд се поправили, чрез включването си в общата система и нейната изправена част се увеличила.

Нека аз се раждам непоправен и грешен, но ако се намирам в система, включваща в себе си множество поправени части, които я поддържат и ако искам да се поправя, има към кого да се обърна за помощ и към кого да се присъединя!

Сега тази работа е само за мен!

Откъс от урока по статията „Предговор към ТЕС“, 26.05.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Колкото повече се стремим към светлината, толкова по-добро ще бъде нашето бъдеще, тъй като самите ние предизвикваме нейното разкриване.

Светлината все по-силно осветява този свят и тези, които вървят към нея, усещат това състояние като добро, а останалите – като лошо.

Отначало светлината развива целия свят (нашата Вселена, Земното кълбо и всичко, което има върху него) до неживи, растителни и животински стадии, отглеждайки само егоистичното желание.

Това е материалното развитие, което е възможно най-много до нивото на животното – така светлината развива материята.

Но когато егоизмът израстне на животинско ниво, няма накъде повече да расте и започва да усеща своето пълно безсилие, чувствайки себе си в задънена улица, а напред е само тъмнина.

Така светът идва до криза и отчаяние. Всичко това става под въздействието на светлината, която показва, че с нищо повече не може да се напълни нашето желание за наслаждение.

Да, ние никога и не сме могли да го напълним. Само сме се надявали на бъдещето и през цялото време сме се стремили към него.

Но когато бъдещето е престанало да ни свети, и напълно сме изчерпали своето желание на животинския стадий, ние не усещаме повече никакви перспективи за развитие. Защо, за какво?

И тук човечеството се оказва като пред стена – без никаква цел и надежда за бъдещето.

Затова сега се разкрива науката Кабала, която ни обяснява за какво е направено всичко това. За да можем ние самите да станем партньори на светлината и да достигнем степента на Човека, подобен на Твореца.

Това е нашият следващ етап на развитие – да се повдигнем от животинското ниво до човешкото.

А това е невъзможно без осъзнаването. Малхут от светът на Безкрайността накрая идва до завършване на замисъла на творението, замислено от Твореца, който иска творението да узнае за Него, да стане независимо, подобно на Него.

И сега творението започва да реализира този висш замисъл.

Ние с вас сме първото поколение, пред което се разкрива този особен информационен ген (решимо), отнасящ се към човешката степен,  и сме задължени да го реализираме.

Затова светлината, която действа сега в този свят, ще бъде винаги във вреда на егоистичното желание, за да ни помогне да се повдигнем над него.

А от друга страна, светлината ще помага на тези хора, които искат да реализират в себе си този „ген на отдаване”.

Творецът се е приближил към нас… Той ни е разкрил книгата „Зоар”, науката Кабала, световната криза – цялата ситуация и всички средства, позволяващи ни да разгледаме тази нова посока на развитие  и да го изпълним.

Необходимо е само, сами да се стремим към светлината и ще видим Неговото добро.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати“, 21.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал Сулам пише в „Предговор към ТЕС“, п.2, че съществува един най – известен и мъчителен въпрос, който всеки в света си задава: „Какъв е смисълът на нашия живот?“

Той помита всички други вопроси и съмнения във връзка с изучаването на Кабала. Годините живот, които ни струват толкова скъпо, които ни причиняват толкова мъки и страдания, за да завършат неизбежно – кой се наслаждава от тях, или на кого доставям наслаждение аз?

Виждаме, че нашият живот завършва без каквато и да е полза и резултат. И колкото повече се развива човечеството, толкова по–ясно разбира това. Затова в днешно време, разочарованието и депресията са първи проблем в света.

Във всички поколения, много хора са се опитвали да отговорят на този вечен въпрос, но и досега, той стои пред нас със своята сила и мъчителност, заварвайки ни неподготвени, изгаряйки разума ни и потъпвайки ни в прахта. Тъй като той отрича собственото ни „Аз“. С това човекът не може да се съгласи, защото то засяга вечния корен на неговата душа.

Ако не ставаше дума за нашата вечна същност, бихме могли да изоставим този въпрос, като изключим своя разум с помощта на наркотици или антидепресанти. Но въпросът за смисъла на живота не се отнася само за годините на земното ни съществуване.

Въпросът: „Защо  съм създаден?!“ – произлиза от моята основа и ме насочва към първоначалния ми корен, от който мога да науча, за какво съм създаден. Засега успяваме да използваме известната на всички ни хитрост – да се отдадем на потока на живота без да разсъждаваме.

По всякакъв начин се опитваме да се самозалъжем, но ни е все по- трудно да съществуваме по схемата: раждане, училище, университет, работа, деца, старост, смърт. Ние нямаме избор.

За да реша този въпрос, аз трябва да сменя обкръжението, което ми помага да се забравя и да скрия въпроса за смисъла на живота, с обкръжение, което ще ми помогне да го открия и по–бързо да намеря отговора му .

Откъс от урока по статията „Предговор към ТЕС“, 24.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - 2 коментара →

Всичко произхожда от АВАЯ (юд-кей-вав-кей) – обща, единствено съществуваща система и всичко започва своето начало от корена – крайчето на буквата „юд” (куцо шел юд).

Това е Кетер, „същество от съществото” (еш ми еш). Там има светлина, има и желание (кли) – „нещо от нищото” (еш ми аин), които се разпространяват заедно.

Светлината въздейства на желанието и то приема различни форми, т.е. желанието да се наслаждаваш през цялото време мени своите свойства по подобие на светлината.

„Зоар” обяснява как всички свойства излизат от светлината, създаваща желание да се наслаждаваш – „нещо от нищото” и как светлината работи над това желание.

Това действително е симфония на развитието – въздействие на светлината върху желанието, недостатък на напълването, който се изменя под влиянието на светлината, приемайки различни форми и свойства, включвайки в себе си свойствата на светлината, своите предишни форми, влияещи на следващите състояния даже през няколко стъпала.

„Зоар” ни обяснява, как само от двете сили – желание за отдаване и желание за наслаждение – произлиза цялото многообразие на творенията. И всичко това е пряко свързано с нас – нали в нашия свят също няма нищо освен две сили черно и бяло, единица и нула, добро и лошо.

Не е важно за какви нива говорим. Цялото мироздание, всички наши впечатления, всички наши чувствени образи и картини на възприятието на реалността, всичко това се състои от две сили.

Тези две сили кабалистите са съумели много красиво да ги обяснят във формата на букви. Впоследствие, когато гледаме тези форми, те оживяват, напълват се с духа на живота.

Ти започваш да разпознаваш вътре в буквите какви са тези свойства, Творецът и творението, свързани по между си, как взаимно се преплитат и проникват един в друг, в какво направление, по какъв начин, в какво се сливат заедно, а в какво все още не, какви ограничения има.

Ние нямаме думи, с които да изразим тези отношения. Но буквата, символът, ти дава модел. И тогава, възприемайки този модел, ти включваш в себе си цялата съвкупност от чувства, отношения и всичко съществуващо вътре в буквите.

А в буквата има всичко. Тя само ни се струва като проста форма, но тази простота включва в себе си хиляди предишни форми, които тя е приемала в своето низхождение отгоре надолу.

В Кабала всичко произлиза от насъщната необходимост. От самата природа на устройството на човека и неговите възприятия. Кабалистите са видели, че няма друга възможност да се изрази връзката между Твореца и творението, освен с помощта на такива символи, букви.

От урок по Книгата „Зоар”, 23.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Изучавайки кабала, ние влизаме в контакт със самата светлина.

Тъй като, съединявайки се с желаещите същата цел и учейки заедно, ние активно се включваме в Малхут на света на Безкрайността, където всички хора се намират в своето вътрешно единство, като едно цяло.

И понеже, ние желаем да съществуваме в такова състояние активно, ние притегляме към себе си скритата светлина от това съвършено състояние и с това, ускоряваме своето духовно развитие.

Това се нарича да станеш Исра-ел – стремящ се „право към Твореца“, който „ускорява времето“ и със своето учене, сам притегля към себе си светлина и я заставя да се разкрие.

А също „освещава времената“ – т.е. иска, светлината да го насочи към отдаване (святост – това е свойството отдаване).

Получава се, че учебните занятия в кабалистична група ни дават в ръцете „юзда“ или „кормило“, с помощта на които ние можем да управляваме себе си – своите форми на развитие и неговата скорост, ставайки независими от светлината.

Но от друга страна, светлината е много силна, и в нея има програма за развитие на всеки от нас и на всички нас заедно.

Затова, опитвайки се сами да ускорим своето развитие, изведнъж започваме да чувстваме, колко сме зависими от тази светлина, от нейното пробуждане. Само с нейна помощ можем да се придвижим.

Светлината ме издига и спуска, пробуждайки в мен желание да се развивам, за да направя от себе си човек „подобен на Твореца“ и да се издигна от животинското ниво, от целия този материален живот.

Аз самият чакам, кога светлината ще започне да ми действа и се готвя напълно да му се отдам, да мога още по – активно да се включа в учебните занятия, в групата, в разпространението, да разреша всички въпроси, които съм натрупал по време на тъмнината и скриването.

Получава се, че аз съм този „петел“ от притчата за петела и прилепа, които очакват разсъмването. Аз очаквам светлината да дойде и да освети пътя ми, и се радвам, че светлината идва.

А „прилепът“ е този, който не е подготвил себе си за идването на светлината и възприема пробуждането свише обратно – като тъмнина.

Намираме се в един свят – всичките 7 милиарда човека. Но този, който се готви за идването на светлината, разкриването на Твореца, чувства, че всичко, ставащо в света, е предназначено за разкриване на светлината.

А ако не се готви – то светлината, която се приближава към нас, се възприема като тъмнина.

И макар да се намираме в една обща система, само тези, които очакват идването на светлината, я усещат като желана, и за тях тя действително е светлина.

А тези, които не искат да се приближат към светлината, към любовта към ближния, към отдаването – ще усещат все по-голяма криза и проблеми в този свят.

Ние всички се намираме в света на Безкрайността, но всичко зависи от нашата подготовка – ние можем да почувстваме в него и безкрайната светлина, и безкрайната тъмнина, или въобще нищо – все едно съществуваме без съзнание, водейки само животинско съществуване.

Всичко зависи от нашето желание да станем човеци – т.е. „подобни“ на Твореца в Неговите любов и отдаване.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати“, 21.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: В рамките на моето сътрудничество с учени от различни области на науката, се появи поредната статия, този път с проф. И. Орион, специалист в квантовата физика. Постепенно идеите на Кабала стават разбрани за учените!

The Double-Slit Experiment and Particle-Wave Duality: Toward a Novel Quantum Interpretation

Itzhak Orion, Michael Laitman

Abstract | Reference Full Paper: PDF (Size:37K), pp.90–92

KEYWORDS

Particle-Wave Duality; Interference; Quantum Theory; Electrons Diffraction

ABSTRACT

The double-slit experiment demonstrates the quantum physics particle-wave duality problem. Over the last decades many interpretations were introduced to the quantum theory perception problem. In most cases there was use of unclear terms, or obscure processes in these interpretations, such as particle splitting. In this paper we propose a novel concept to explain the experiment based on two postulates: The Equivalence of Form (EoF), and the particles connection to other particles, effectively functioning as a group. These two condi-tions are necessary to maintain wave qualities in the collective relations, and therefore cannot exist in a sin-gle particle. De Broglie introduced the mathematical relation of particle to wave; however, he did not specify the conditions for that. The proposed interpretation is a new way of looking at particles as a united group, the Kevutsa, which has a higher order level of matter. A series of identical particles maintain additional qualities to show a large united, correlated motion that we observe as waves transport through systems.

Journal of Modern Physics

ISSN Print: 2153-1196 ISSN Online: 2153-120X

Website: https://www.scirp.org/journal/jmp

Filed under: Кабала, Наука - Няма коментари→

Традиционната наука вече започва да се приближава към мироглед, сроден с духовния. В нея всичко се обединява, като всички граници изчезват и се пораждат такива явления, като химическа физика, физична химия и т.н.

Учените разкриват все повече нови сили, както задълбочавайки се в картината на света с микроскоп, разкриваме в нея нови елементи, но всички те принадлежат към един източник, общ за всички.

Всички форми на материята – положителни, отрицателни и неутрални елементарни частици – всъщност са израз на една и съща идея, на една сила, само че в различна форма.

Но все още не можем да видим природата „в средната линия“ и винаги гледаме на нея или „отдясно“ или „отляво“. А в средата, все едно че не съществува нищо – нула. Но всъщност, нула не може да има…

Накрая науката ще стигне до там, че ще разберем, че трябва да изследваме материята не отдолу нагоре, изхождайки от самата материя, а отгоре надолу!

Точно така, както става при изучаването на кабала, когато човек работи тежко, изследвайки своя материал – желанието за наслада, опитвайки се някак си да го напълни.

И в резултат, той стига до пълното разбиване, разкривайки че не може да направи нищо със себе си. И тогава той се обръща към висшата степен, и я моли да се разкрие!

Той иска да получи същата форма, както и висшия, за да може изхождайки от нея, да разкрие своята низша степен.

Съвременната наука се приближава към разкриването на факта, че ако не издигнем себе си – наблюдателя – на по-висока степен, няма да можем да разберем своята текуща степен.

В науката кабала този проблем се разрешава от самото начало, обяснявайки на човек, че като остава на своята степен той няма да може да разкрие нищо: издигни се по-високо и от там ще постигнеш силата, която те управлява, която те е построила и те води през всички състояния, които преживяваш!

Въпреки че науката все още не е стигнала до този финал на развитието си, тя все повече се приближава към него и в края на краищата ще разкрием, че сме длъжни да се издигнем на висшата степен, за да можем да разберем, каквото и да било.

Щом като цялата ни действителност се намира вътре в желанието ни, ако разкрием в нея хиляди явления, още хиляди нови елементарни частици в квантовата физика, то какво ще ни даде всичко това в края на краищата?

Няма да можем да съединим тези неща заедно, ако не познаем Силата, която управлява всичко. В това е същността на проблема: да постигнем висшата степен, която движи цялата реалност.

Науката кабала веднага поставя точно тази цел пред човека: да постигне Твореца – висшата степен.

Това е съвършено научен подход, защото ние няма да можем, оставайки потопени вътре в своя материал, да постигнем този материал – необходимо е да се издигнем от него на нивото на силите.

От вечерния урок по книгата Зоар, 13.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Световния Зоар Конгрес току що приключи. На него ние видяхме повече от хиляда човека от различни раси и националности, много, от които носят исторически стереотипи. Неочаквано, в някакви си 20-30 часа всички тези разлики изчезнаха, давайки път на обединението и любовта. Какво ни липсва, за да сме в това състояние постоянно?

Отговор: На Конгреса хората почувстваха обединение, вдъхновение и важността на целта. Обаче, 20 часа са минали от събирането и сега трудно можем  да си спомним как беше там. Всичко изчезва от нашите сетива и памет. Защо не можем да продължим по този начин и винаги да сме в това състояние?

Това състояние, както всичко друго в нашия живот, не може да трае дълго.  Вдъхновението и ентусиазмът на човек достигат своя връх и тогава човека се успокоява. Невъзможно е да останеш вдъхновен завинаги. Това идва от закона за обратната връзка между Светлината и желанието: В един момент Светлината трябва да се увеличи, а в друг – желанието. Те се редуват в увеличаването и чрез това ние напредваме, сякаш ходейки на два крака покрай средната линия, която свързва две други линии – лявата и дясната.

Двете линии се свързват само с цел движение напред, и след това започват да се движат отново.  Ние първо вървим в дясната, където получаваме важността на целта, връзката и желанието да продължим и да вървим. Тогава от лявата идва „тежестта в сърцето”, така че ние имаме нещо, с което да работим и да се върнем отново в средната линия. Това е как ние напредваме.

Ето защо това състояние не продължава дълго: То би било срещу природата. Дори бих казал, че не състоянието е по-нежелано, от колкото да си в постоянна еуфория. Човек трябва да чувства, че напредва, работи и преодолява някои вътрешни съпротивления, вместо да бъде постоянно „в облаците”.

Нашата работа е да почувстваме силно, че даваме и получаваме нещо, и тогава пак даваме и пак получаваме.  Трябва да чувстваме съпротивление, действия и постижения.  Това е причината да има толкова много удоволствие в трудната работа и подготовка, която кулминира при такова страхотно събиране, където  виждаме резултатите от нашата работа и се наслаждаваме на това, което сме постигнали за два или три дни. Обаче, след това ние отново трябва да се върнем в състоянието на бреме, на преодоляване, търсения, изяснявания и поправяния, така че накрая да постигнем друг красив резултат.

Това е така, защото Твореца и творението стоят противоположно един на друг, като две противоположни свойства: желанието да получаваш и желанието да отдаваш. Равенство между тях може да се постигне само чрез взаимни действия. Напредъкът е невъзможен по друг начин. Не можем да останем в малкото състояние (Катнут)  или Хафец Хесед: ние трябва да се движим напред.

Filed under: Зоар, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Съобщение: Професор Михаил Крицкий: Теорията на панспермията (пренос на микро организми от едно космическо тяло на друго), не дава отговор на въпроса, как се е зародил живота във Вселената.

До Големия взрив преди 12-14 милиарда години, не е имало дори елементарни частици.

След това, в разстояние на няколко минути възникнали протоните, неутроните, електроните и материята започнала своето еволюционно развитие.

Това е възможно под въздействието на Бога – организиращ системи, а не старец с брада, както го представят в настенната храмова живопис.

Реплика: От части е вярно. Бог, Природа, Творец – единна сила, замисъл който може да бъде изследван и постигнат, висше желание и разум. Не противоречи на никакви канони, към това може да се придържа всяка философия и религия.

Разликата между всичките религии и философии от кабала – е в нейната практическа реализация: човекът е задължен да постигне тази висша сила, нейният замисъл и нейната цел още сега в този живот в нашият свят.

Това е възможно само чрез изучаването на кабала на практика – в реализацията и обединяването в групата, плътно с цялото човечество.

Filed under: Кабала, Творец - Няма коментари→