Колкото и усилия да полага човек, каквито и изяснявания и действия да прави, ако той не се придържа към първоизтичника, който провежда светлина към него, той ще има безкрайно много възможности да направи грешка.

И дори няма да знае, че греши – независимо от нивото ,на което се намира: като „човек, заблудил се в полето“, или „бродещо по полето магаре“ (желание да се наслади). Необходимо е преклонение пред величието на източника на светлина, блгодарение на която, ние можем да определим своето състояние, да определим правилната посока и да завъртим волана.

Всичко това ни устройва  и превръща светлината за нас, а ние не знаем на каква степен се намираме. В духовния свят ние напредваме от състояние в състояние, без всякакво разбиране къде сме сега. Тъй като през цялото време се издигаме над желанието да се насладим към желанието да отдаваме, тоест променяме своето намерение и затова никога не можем да знаем какво ни предстои – нито на една, дори и най-малка крачка напред.

Този напредък е възможен само чрез вяра над знанието, само светлината може да те отведе, ако ти се хванеш за нея и изпълниш условието, което тя поставя. Това е цялата ни работа (подем на МА“Н, молитва), в която ние подготвяме всички условия, всички свои желания и възможности, и след това, даваме всичко в ръцете на висшата светлина, с пълната увереност, че Той ще направи всичко.

Това изисква от нас много усилия, но в крайна сметка, всичко това е дело на светлината и затова се нарича работа на Твореца.

Поради това е толкова необходимо, с колкото може по-голяма почит да се отнасяме към книгата Зоар. Макар разбира се, това никога да не бъде достатъчно, защото човекът не е в състояние наистина да оцени това висше сияние, наречено „Зоар“. Но се опитай да цениш всяка дума, сякаш получаваш от него още едно зрънце лекарство, още една капка инфузия, вливаща в тебе елексира на живота.

От урока по  книгата Зоар, 08.03.2012

[72166]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Има такова понятие ”Да разкриеш Книгата”. Да разкриеш – означава да достигнеш нейната дълбочина, нейната същност, да опознаеш чия сила се намира в нея. Тъй като книгата е източник на мъдрост, източник на знания, разкриване на стоящия зад нея. Книгата – това е понятие от три съставни: книга, разказвач и разказ.

И така, кой е разказвачът, за какво се разказва и кой разказва?

Има някой, който е написал книгата. Той я е написал, изхождайки от впечатленията си от нещо. Този, който се е впечатлил, има източник, тъй като някой е създал първообраза, от който се е впечатлил и го е описал в книгата. Има и такъв, който отваря книгата, така наречената Книга на Небесата, чете я – и  обяснява,  разказва ти. Той може да ти разказва посредством това, което описва в книгата. А ти четеш това, което той е написал.

А може би, ти не го четеш , а влизаш вътрешно, в душата на автора, разказвача, и трябва да се отъждествиш с него. Ако не се отъждествиш с раби Шимон, ти няма да разбереш какво е написано в „Зоар“. Тъй като то идва  в неговото одеяние.

Затова тук има две съставни (макар в действителност да са много повече, тъй като това го е ”писал” Твореца). В края на краищата ние трябва да достигнем до обличане в раби Шимон. Дотолкова, доколкото можем да се отъждествим с него, да се прикрепим към него, да се опитваме да се слеем с него – от това започваме да се впечатляваме, да усещаме и постигаме онова, което той предава в книгата „Зоар“ с различни намеци, които могат да се предадат писмено.

Трябва да постигнем такова състояние, че няма да можем да слушаме „Зоар“ без понятието, наречено ”раби Шимон”. В това понятие влиза и групата на неговите ученици, тъй като учениците му се включват в него.

Духовният съсъд, от който ние получаваме въздействие се нарича ”раби Шимон”. Това не е човек, а нещо като облак от свойства, сили и духовни определения. Цялата тази система заедно, се нарича ”раби Шимон”.

Аз съм свързан с тази система, подхранвам се от нея, и затова за мен е много важно да се прилепя към нея. Колкото повече се сливам с нея, усещайки, че се докосвам до раби Шимон – толкова повече възприемам онова, което е в него, при това не външните впечатления от прочита на текста от „Зоар“, а много по-вътрешни постижения.

Това, че ние разделяме нещо, предаващо ми духовно впечатление, на няколко пласта, на няколко съставни – книга, разказвач, разказ – тъкмо това ми помага да се свържа с него, а не ме отделя от него.

Това е още един подход, още едно използване на понятието ”да разкрия Книгата”

От урока по книгата „Зоар“, 02.01.2012

[65069]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще препоръчате на англоговорящите слушатели при четене на книгата Зоар: да следят текста, отпечатан на хартия или просто да слушат? На иврит или на английски?

Отговор: Ако човек просто слуша звученето на текста, който четем, но през цялото време пoлага вътрешни усилия за разкриване на текста вътре в свойството отдаване, желаейки това свойство да се разкрие в него – това е най-добре.

За пример, аз просто чувам звука на думите, но какво означават те – не знам. За да ги разбера, ми е нужен някакъв вътрешен преводач, който ще ги превежда за мен. Преводач, който да преведе думите на Зоар за мен – това е само свойството отдаване, ако се разкрие в мен. Тогава веднага ще разбера за какво става дума. Ще видя тази картина чувствено, ще вляза в нея, тя ще оживее в мен.

Нямам нужда от нищо друго, освен свойството отдаване. Тогава всичко, за което се говори в науката Кабала, веднага ще разкрия вътре в това свойство. Точно като превод по телевизията, но ти не можеш да включиш екрана. Веднага щом го включиш – в този миг ще видиш. А засега? И все пак има нещо, което се крие зад екрана, тече по проводниците, но ти не можеш да го включиш.

Липсва ни само екранът…

От урока по книгата Зоар, 15.12.2011

[63211]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да привличаме светлината, възвръщаща към източника?

Отговор: Можем да донесем само нашето желание, потребността то да се поправи, но кой ще го поправи? Мога само да разкрия разбиването, а лечението може да дойде само свише, само за сметка на светлината. Светлината е разбила нашето кли/желание, – и тя може да го поправя. Това е същата тази светлина, същото действие, само че обратно на желаното от мен сега.

Излиза, че освен от разкриване на желанието, не се нуждая от нищо друго. В момента, в който разкривам желанието, – това се нарича молитва, – начаса се поправя цялото зло, което съм разкрил. Ако действително разкривам злото в неговата окончателна, последна форма на всеки етап, – то се поправя, защото там безусловно стигам до истинската молитва, вик, повдигане на МАН – и несъмнено става поправянето.

От урока по книгата „Зоар“, 14.12.2011

[63110]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Необходимо ни е въздействието на светлината от Единният източник, за да направи от нас едно желание, един съсъд/кли. Как можем да привлечем към себе си тази светлина? За това кабалистите са ни описали неговите действия. Имат ли тези действия непосредствено отношение към нас – тава не е важно. Важното е – че го пробуждаме. Със своите намерения възбуждаме Светлината – „Един, Единен и Единствено“ съществуващ.

Когато чета книгата „Зоар”, нищо не усещам, описваното е скрито от мен. А да си представям някакви образи – означава да си създавам идоли. Знам само едно: „Един”, понятието, към което се устремявам, извършва поправяне на разбитите, тоест отделените едно от друго от егоизма желания. И аз искам Той да поправи това разделяне. За това мисля, към това се стремя, това искам да се случи.

Тогава не ме вълнува, дали разбирам или не книгата :Зоар”, както е казано: „Учи се не с ума”. Това именно и се нарича „Изучаване на Тора” (лимуд Тора). Защото Тора, методиката на поправянето, както е казано, създадох егоизма и създадох Тора за неговото поправяне, се постига не с разума. Аз поправям своя егоизъм, съединявам го с другите със силата на свойството „Един“ – и в събраните желания разкривам нова интегрална реалност – висшия свят.

Знаем за това от собствения опит, който всеки е натрупал в течение на тези години занятия с кабала: разумът никак не помага. Става някакво вътрешно изменение – и започвам повече да разбирам, да усещам, по-добре да свързвам помежду им различните понятия.

Затова, за да извикам върху себе си въздействието на Единния, за да направи той от мен също така единен с цялата реалност, просто чета за Неговите действия. Но се настройвам на резултата от четенето, от действията на тази светлина, възвръщаща към Източника: тя ме връща към това състояние „Един“, откъдето съм дошъл. Именно това е важно! Присъединявам към тази група, себе си, целия свят, всичко, което възприемам в своята реалност – всичко трябва да се съедини в понятието „Един, Единен и Единствен“.

От урока по Книгата „Зоар”, 27.11.2011

[61832]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Дори по време на четене на книгата Зоар, мислите ми се разбягват в разни посоки. Как e възможно да останеш винаги в мисли за целта?

Отговор: Намираме се в поле от сили. Тези сили умишлено ни увличат в различни посоки – именно за това, ние със свои усилия да ги обединим в една посока, да ги доведем до една реалност.

И затова така трябва да се отнасяме към нашите състояния – объркани, нестабилни. Тъй като всички те са предназначени, за да ни пробудят към търсене на по-висша сила, отколкото тези противоположни сили, които се вълнуват в нас. За да може тя да властва над тях, да ги съедини, като правилна съвкупност от компоненти на духовната реалност.

Ако намерим по-висша сила, която ни оформя цялостната картина – това ще бъде вече по-високо ниво от нашето състояние. Ето защо, от една страна трябва благосклонно да приемам тези различни състояния, мисли, желания и цялато това объркване, осъзнавайки, че всичко това ми се дава за работа. Подобно на кубчета, които трябва да подредя правилно.

И сега всеки трябва да намери за себе си с помощта на каква сила, на какъв принцип, на какво отношение може наистина да свърже всички тези препятствия, за да станат те не препятствия, а елементи на същата духовна картина, която той иска да постигне.

В действителност препятствия няма. Всичко това са желания, които като не са свързани правилно в едно желание ни се струват излишни. Но това не е така. Всяко от тях, със своя стремеж в друга посока, специално ни посочва липсата на направление към единна сила, включваща всички – висшата степен, силата на Твореца.

От урока по книгата Зоар, 09.11.2011

[60236]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как Авраам е успял някога да обедини народа, щом не е имало още Тора, която да ги обедини?

Отговор: Тора – не е книга или думи, а светлина, възвръщаща ни при източника, сила, разкриваща се при условие, че извършваме особени действия, а всички физически предмети и думи –са само символи.

Науката кабала се нарича истинска Тора, нейна вътрешна част. Но самата кабалистична книга все още не е кабала. Човек от там може да извлече това понятие, което се нарича мъдростта на кабала. Всичко зависи от подхода на човека: ако той иска да използва мъдростта за себе си, то това за него са абстрактни сведения. Но ако той иска да я използва, за да достигне до любовта на ближния, то се нарича Тора.

И това дори не зависи особено от книгата – в другите книги: в Талмуда, Тора, Псалмите също има светлина, възвръщаща ни при Източника. Но в кабалистичните книги тя се намира много по-близко до нас, по-ярко се отделя, от там е много по лесно да се усвои. Затова си струва да използваме имено тези книги.

Благодарение на такива книги дори съвременните хора, като нас: мънички, не разбиращи, объркани, можем да си представим, че се доближаваме до ново състояние, към друг нов свят. Авторът нарочно е вложил тази светлина в книгата, приближавайки ни към нея.

Докато в другите книги: в Тора, Талмуда – светлината е скрита дълбоко вътре. Но в кабалистическата книга тя свети сякаш е на повърхността, най-близко до теб.

От урока по статията ”Любов към Твореца и към творенията”, 02.11.2011

[59556]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Не е важно дали разбирам правилно какво чета в книгата или колко съм объркан – зачита се моето желание да разбера! Човек напредва благодарение на влиянието, което получава от висшата система, докато учи, чува за нея, желае да бъде включен в нея, извършва всякакъв вид действия към нея и работи с обкръжението си и по разпространението.

Постепенно започва да усеща тази система отдалече: започва да разграничава, че тя е Аба ве Има, вътрешни и външни части, и светлината хасадим (милосърдие) или гвурот, които му влияят според това, доколко той е включен в системата.

Това е цял свят и е невъзможно да се обясни на някого, който не живее в него. Както е невъзможно накратко да обясниш на същество от друга планета това, което се случва в този свят. То самото трябва да бъде в него, да получи нашите инструменти, чувства, интелект и вкусове. Ако приеме нашия живот, тогава след известно време то също ще поеме всякакъв сорт впечатления от обкръжаващото го общество и ще разбере какво се случва в този свят.

Не е възможно да разберем нищо чрез думи. Всичко трябва да премине през теб и да остави вътрешни впечатления в теб. Тогава ще разбереш, както казват „едното вътре в другото“.

Ние също сме така. Пробуждайки обкръжаващата светлината върху себе си с нашето желание да влезем в тази система, започваме да усещаме какво е пред нас: че цялата система е основана на любов и отдаване.

„Аз за моя Любим“ – в крайна сметка, се стремя към отдаване чрез тази система, изградена от мои приятели. „И моят Любим за мен“ – защото тогава ще започна да чувствам как Той ме променя с помощта на обкръжаващата светлина от същата система, в която желая да вляза. И така се случва моето поправяне.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 04.10.2011

[56433]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Вие казахте, че хората, които ги тегли към изучаване на ”Учението за Десетте Сфирот” са 10%. Трябва ли да се изтъква важността от прочита на източника, ако човек има такова влечение изначално? Или в наше време най-важното е разпространението?

Отговор: Т.е. от трима ученика, които идват вече в кабала, има 10% желаещи да изучават тази наука, като наука да я зубрят и да я разбират с разума си. Останалите – не. Ето тези ”останалите”, отиват напред, а зубрещите – 10% просто я изучават и толкова. Изучаването трябва да е чувствено, постигащо се от живота. Когато влизаш в тази система, ти се намираш в нея, адаптираш се, усещаш всичко и от своето усещане започваш да я разбираш. От своето присъствие в нея, ти започваш да работиш с нея. От своето съединение с останалите души, ти започваш да разбираш: в какво се състои тази връзка с ближния, защо тя задължително е необходима и т.н. Всъщност това е непосредствено, естествено, чувствено познание. Аз пожелавам на всички нас да се приближим до това.

Това е особена година, особено време. Навлязохме в истинската практическа кабала, когато постигаме цялата тази система вътре в човечеството. Тя започва сега да се разкрива, като скрепени зъбни колела. И в това трябва да вземем участие, да я разкрием за себе си и за останалите.

От виртуалния урок, 02.10.2011

[56984]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Изучаване на кабала - Няма коментари→