Въпрос: Какво е прибавил Баал Сулам към поправянето на душата, което АРИ (рав Исаак Лурия Ашкенази) е започнал?

Отговор: АРИ нищо не е написал сам. Неговият ученик, Марху (Хаим Витал), написал всичко и неговите записи били публикувани три поколения след смъртта на АРИ.

Баал Сулам обяснил и систематизирал всичко от учението на АРИ. Преди него учението на Исаак Лурия не било подредено и затова било невъзможно да се учи. Заради това много хора, които са започнали да го усвояват се отказали и вместо това учели по работите на Рамак.

Аз също учех по Рамак, докато не открих Баал Сулам, и срещнах много кабалисти учещи него вместо АРИ, защото всичко е ясно и подредено в книгите на Рамак. Трудовете на АРИ не били подредени. Баал Сулам ги систематизирал, детайлизирал, обяснил и им дал форма: три линии, първо и второ съкращение, Творец и творение, определения на световете, Сфирот, Парцуфим, НаРаНХаЙ (Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида), КаХаБ (Кетер, Хохма, Бина), ЗОН (Зеир Анпин и Нуква). Създал сборник чертежи на Висшите светове – Книгата Аелан.

Въпреки че определени части липсвали, които той също могъл да подреди (като Адам Ришон и нечистите светове на БИА (Брия, Йецира, Асия), очевидно Баал Сулам не искал да работи по тях. Без него нямаше да имаме учението на АРИ и нямаше да е  възможно да бъде разбран.

Сега, когато четете други кабалисти, вие ги разбирате, защото сте запознати с трудовете на Баал Сулам. Без него щяхте да сте объркани. Няма значение кой текст гледате, дали книгите по Хасидут, Агра, Рамак или други, ще ги разберете, защото сте учили Баал Сулам.

Без статиите на Рабаш не бихме могли да разберем какво се изисква от нас и какво представлява работата за Твореца. Без тези двама кабалисти Баал Сулам и Рабаш, които се допълват един друг, не бихме имали правилния подход към методиката на поправяне.

От урока по „Въведение към книгата Паним Меирот уМасбирот”, 08.08.2010 г.

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Получих писмо от човек, който се оплаква, че не разбира нищо от уроците по „Талмуд на Десетте Сфирот” (ТЕС) и се възмущава, защо ние изведнъж сме „прескочили” в средата – в 7 част и изучаваме разбиването на келим (както е прието за кабалистите в навечерието на 9 Ав, денят на разрушаването на Храма), вместо да говорим за изправянето.

И въобще той е чувал, че ТЕС е предназначен за имащите вече духовно постижение и такива текстове кабалистите са писали само един за друг.

Действително Баал Сулам казва (в Предисловието към ТЕС, п. 154) че кабалистите пишат тези текстове за тези, които се намират в духовно постижение и разбират това, което е написано. Тъй като в противен случай не ще разбереш и една дума, ако не я усещаш в себе си, като действие в себе си.

Можем да разберем само със сърцето си – желанието, в което всичко това се случва. А ако в човек все още няма такова желание, способно да изпълни такива действия по отдаване, то, разбира се, той не разбира нито една дума от написаното.

Но Баал Сулам е създал ТЕС, за да действа като лекарство – но при условие, че ние желаем да достигнем до състояние, в което да усетим всичко това в себе си, когато «душата на човек ще го учи».

Невъзможно е да изучим духовния свят теоритически, с разума. Може само да се дава съвет как да се повдигнем в него – и тогава ученика сам ще разкрие висшия свят, душата му ще го научи. Само тогава човек достига тази степен, той започва да усеща, да разбира за какво се говори!

Няма учене без усещания, тъй като човек живее в усещанията – в желанията. Трябва да изуча какво се случва вътре в желанието ми, за да усетя това в себе си, да чета книгата и тя да ми обясни това, което чувствам. А също така да ме научи как да различа в себе си множеството оттенъци в усещанията.

Науката кабала е наука за постигане на самия себе си. Затова, естествено е че човек нищо не разбира – постарай се да постигнеш усещане!

Нали не учим, за да зазубрим наизуст или да разберем теоретически – а само с цел да привлечем към себе си светлината, връщаща към източника.

От урока по „Учението Десет Сфирот““, 13.07.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Когато приемам лекарство, от мен не се иска особено намерение.

Защо при изучаването на науката кабала, която е длъжна да бъде лекарство за егоизма ни, аз трябва да изпълнявам толкова условия, за да ми помогне най-накрая?

Отговор: При приемането на обикновени лекарства има множество ограничения и условия: да се взема преди ядене, сутрин, или през деня, да се пият с чаша вода….

Лекарството – това е не самата погълната таблетка. Цялата съвкупност от условия около това също се отнасят към „лекарство”. Ако не се изпълняват тези условия, то лекарството не действа.

Приемайки лекарството, ти въздействаш на тялото си, за да го направиш здраво, да възстановиш напълно действията на всички негови системи, в правилна връзка една с друга.

Точно така поправяме и душата си. Трябва да и донесем „лекарство” – светлината, връщаща към източника, към добро, т.е. към правилно, добро функциониране.

А добро състояние, здраве за душата – означава нейната пълна връзка с другите души, за да могат в своето обединение, като една, да се уподобят на Твореца.

Така, както в тялото болест е когато някаква система излиза от правилна връзка с останалите. А излекуването е когато правилната връзка се възстановява.

Така и нашите души се връщат към това, да бъдат заедно. И е ясно, че както при приемането на химическо лекарство трябва да се съблюдават условия, така и тук: нужни са правилните книги, и група, и учител, и всички вътрешни условия (моите намерения) за които са писали кабалистите.

Иначе лекарството за лечение на душата, на поправянето ми, няма да подейства, няма да заработи.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 05.07.2010

Filed under: Духовност, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Ако ги нямаше произведенията на Баал Сулам, бихме ли могли да привлечем светлината на поправянето от други източници?

Отговор: Не, ние нямаше да имаме никакъв контакт със светлината. На нас ни е необходима система, която да ни позволи да установим връзка с нея. Затова трябва да благодарим на кабалистите.

Всяко предишно поколение трябва да се подготви като почва за следващото поколение. С една дума – както културните слоеве на почвата, както при археологическите разкопки.

Така и ние, през цялото време прибавяме слой след слой и подготвяме почвата за следващото поколение. Без тази добавка сме неспособни да растем.

До Баал Сулам кабалистичното знание е било разпръснато  из разни източници. Но той ги е събрал и окомплектовал в една система.

Тук се има предвид не просто книга, която ни е удобно да четем, а вътрешна система, с помощта на която сега можем да получаваме светлина.

Това поправяне е подобно на онова, което са направили кабалистите от времето на Талмуда, след което не ни се налага да подлагаме телата си на страдания, за които е казано: „Храни се с хляб и сол и пий проста вода”.

Те са направили такова поправяне в общата система, така са обединили всички души, че през тази система вече може да се получава светлина, достатъчна ни за нашето поправяне.

И такова поправяне е направил Баал Сулам. Той не просто ни е написал книги с подробни обяснения. Тъй като четеш – и нищо не разбираш!

Но той е направил така, че чрез неговите произведения ние да се съединим с духовната система и да притеглим към нас светлината, връщаща ни към източника.

Без него ние не бихме направили нищо! Понеже светлината трябва да премине през построената от него система, само тогава тя ще се приближи към нашите души. В това и се състои неговата особена мисия.

Затова имено чрез такива произведения, като „Учението за Десетте Сфирот”, „Въведение в коментара Сулам” ние получаваме обкръжаващата светлина.

Това не може да се получи от други произведения, защото там няма необходимия ни ред и система, която е организирал за нас Баал Сулам.

От урока от статията „Предговор към „Паним Меирот””, 01.07.2010

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въведение към коментарите Сулам, п.61: „Великият закон за времето и пространството“.

Знай, че всички описания на науката Кабала, отнасящи се до времето и пространството, не се отнасят към въображаемото време и пространство на земния свят, тъй като духовното е над времето и над пространството.

Но „рано и късно“ – означава причина и следствие … А „горе и долу“ и „издигане и спускане“- означават степента на грубост и чистота на желанието.

Тъй като „издигане“ означава, осветяване на желанието, а „спускане“– неговото загрубяване.

И, когато се казва, че висшата степен се е издигнала нагоре – това означава, че по-ниската степен се е осветила и е станала чиста като висшата и, затова се е прилепила към нея.

Защото подобието на свойствата свързва духовните обекти един с друг … И по такъв начин трябва да се възприемат всички думи – именно като духовни понятия”.

Кабала използва езика на клоните, като взима думи от нашия свят, и описва с тях какво се случва в духовния, висшия свят, в който няма понятия от нашия свят като време, движение, пространство, разстояние, посока.

Но същите имена, с които в този свят наричаме някои предмети и действия – с тях в духовния свят се обозначават сили, свойства и техните действия.

Затова, трябва със всички сили да се опитаме да си представим зад тези думи духовни действия.

Тези усилия са много полезни, защото създават молба (МАН), желание, потребност да се разбере и почувства висшия свят, да започнем да живеем в него. С тези действия, ние си помагаме да влезем в него.

Затова, в статията на Баал Сулам „Предговор към Учението Десет Сфирот“, стр. 155, е написано, че макар да не разбираме това, което учим, благодарение на силното желание и стремеж да разберем изучавания материал, привличаме към себе си светлината, обграждаща душите ни. Тя, в крайна сметка ни носи свойствата, които са необходими, за да усетим духовния свят.

Това не означава, че изведнъж пред нас се разкрива някаква нова външна картина. Но нашето желание ще ни донесе промяна на възприятието, на вътрешните свойства и в тях започваме да виждаме прочетеното.

Макар и да не знаете какво е осветяването на желанието и неговото загрубяване, повдигането и спускането на екрана, трябва да се опитате да си го представите под формата на желания и намерения.

Това е всичко, което се случва: налице е желание, намерение и светлина, която им действа. И трябва да се опитам да свържа тези думи с онова, което знам и да се впечатля от написаното.

Това вече е достатъчно, за да осъществя контакт с тази система. Дори да е неправилна – това няма значение!

Важно е моето усилие, желанието ми да се включа в тази система, макар и изкуствено. Разбира се, все още не усещам чувствена връзка с нея, но това е естествено. А свише – засега от мен и не очакват повече.

Откъс от урок по статията „Въведение към коментарите “ Сулам“, 06.10.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Баал Сулам пише в „Предговор към учението за десетте сфирот”, че ако човек се занимава с Тора (и кабала), за да възнагради егоизма си,  това състояние се нарича „прислужница, която наследява господарката”. Какво означава това?

Има възможност да притеглиш върху себе си обкръжаващата светлина чрез занимания с Тора. Но това въздействие може да бъде двояко, в зависимост от намерението: вместо да ме поправи, то може да ме направи по-лош, да ме направи „прислужница, която наследява  господарката”.

Вместо да се издигна и да стана подобен на Твореца, на свойството отдаване, аз потъвам още по-дълбоко в егоизъм и любов към самия себе си.

Защо са ни дадени тези две възможности, не е ли достатъчно просто да изучавам Кабала или Тора? Не, намерението в ученето определя какво ще се получи от човека. И това е най-важното.

Именно тук ни е дадена свобода на избора – къде да се включа при въздействие на висшата сила: надолу към получаване, към егоизъм; или нагоре към отдаване, към Твореца?

В действителност Toра (висшата светлина) е неутрална, тя може да бъде и еликсир на живота и смъртна отрова (състояние, при което човек не чувства, че е мъртъв духовно). Както поискаш, каквото избереш – това и става!

Всичко зависи от моето отношение към висшата сила, например силата на електрическия ток. Той може да нагрява и охлажда. Изборът е мой.

С Кабала (Тора въобще) може да се занимаваш само ако от самото начало ти си поставяш цел да достигнеш отдаване („лишма” – от ивр., „заради името Му”). Иначе не трябва да отваряш книгата.

Всички започват да учат егоистично („ло лишма” – от ивр., „не заради името Му”) тъй като нямаме друг избор, ние сме се родили в този егоизъм. Но трябва да ни бъде ясно, че ние желаем да постигнем отдаване, само заради тази цел ни е дадена и Тора („Аз създадох егоизма и Тора за неговото поправяне”).

Това трябва да научим най-напред и това е първото условие във възпитанието на човек: в детската градина, в училище, в обществото. Той трябва да разбере, че расте заради това, за да се съедини с всички по равно, в абсолютно взаимно отдаване. А когато по малко започват да му се разкриват желанията, трябва да го обучават в Кабала, за да знае как да поправи своите егоистични намерения в алтруистични. Това се нарича да преминеш от „ло лишма” в „лишма”.

Това се отнася и за възрастните и за децата; преди всичко трябва да се обясни, че Кабала и Тора са дадени, за да изменят нашата природа. Няма никаква друга цел!

А иначе човек само ще увеличава с нейна помощ своя егоизъм, желаейки да получи и този свят и следващия.

От урока по статията „Предговор към ТЕС”, 03.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Кабала, Тора - Няма коментари→

Ако само за миг остана без подкрепата на обкръжението, веднага ще падна. Самият аз не съм закачен за духовното – за Твореца, отдаването.

Мога да се намирам вътре в своя духовния съсъд само, когато съм свързан с другите и получавам подкрепа от тях – или да бъда извън него. Щом загубя тяхната поддръжка – веднага падам.

Невъзможно е сам да напредваш и да постигнеш нещо. Няма да можеш нито за миг да се задържиш в духовното.

Ако на човек му се струва, че може да напредва сам, като чете самостоятелно каббалистични книги, изпълнява някакви действия и се задържа в духовния път – това е заблуда.

Той ще се самозалъгва и напразно ще се надява, че може да напредне. Без участие в група и връзка, наречена взаимно поръчителство, ние нямаме никакви шансове да се задържим в духовното нито за миг.

Да се намираш в духовно обкръжение не значи да бъдеш физически в него. Важно е доколко искаш да бъдеш под влияние на това обкръжение.

Защото ти искаш да поставиш себе си под въздействието на висшата сила, на Твореца. Но, ако чета сам кабалистични книги, няма да попадна под Неговото влияние, тъй като всичко прочетено ще премине през моя егоистичен филтър. Ще възприема книгата така, както я разбирам, чувствам и както ми се иска да я видя!

И само, ако прочетеното стигне до мен чрез обкръжението, тогава ще бъда под въздействието на Твореца, който „се намира сред своя народ“ – вътре в групата, в съединението на душите се намира висшата светлина, Твореца.

Когато сме сами, нямаме никакъв шанс да напреднем духовно. Трябва да разберем, че само обединението е инструмент за разкриване на Твореца.

Откъс от урока по статия на Рабаш, 06.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно човек да използва Кабала и Тора  егоистично? Нима е възможно, без духовен екран и сила на отдаване, да привличаш в този свят силата на висшата светлина за себе си? Та нали съществува цяла система от светове и съкращения, за да не ни се позволи да получим светлина егоистично?

Отговор: Ако ти вземеш Тора и искаш да получиш от нея сила, ще я получиш, защото четеш от първоизточник, отнасящ се към духовния свят, написан от човек в духовно постижение на висшите светове.

Ако ти я използваш индивидуално, за напълване на своя егоизъм, за свои цели, то използваш нищожно малка сила. Въпреки че виждаме колко по – егоистични стават от това хората.  Мястото на ”госпожата” заема ”слугинята”.

Човек не само, че не получава  поправяне от това, а става още по – лош! Мисли, че сега си е осигурил и този свят, и бъдещия, че му се полага възнаграждение, възгордява се пред останалите, смята себе си за избраник и по-велик от всички. И всичко това прави Тора, ставаща за него смъртоносен наркотик.

Ако човек желае да използва Тора правилно, той се занимава в група, която се изгражда като една единна душа, както е казано при получаването на Тора –  да бъдете като един човек с едно сърце. За такова изучаване е дадена Тора, а иначе в нея ще бъде вашата (духовна) смърт!

От урока „Предисловие към ТЕС”, 03.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Кабала, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да се занимаваш истински с Тора”?

Отговор: Както пише Баал Сулам, това означава да се занимаваш с Кабала и да я реализираш върху себе си.

Светлината, която ни поправя се нарича Тора. Тя се намира срещу мен и осветява отдалеч моето решимо (моя информационен ген).

Аз съм се развивал във всички предишни поколения по веригата решимот и съм достигнал решимо, което се нарича „точка в сърцето”.

Тя се пробужда под въздействието на светлината и ми дава усещане за това, че има нещо по-висше от живота в тялото, с което съм живял преди.

  

Всичките ни действия произвеждат светлина, възвръщаща ни към източника. Така тя ни пробужда и отначало ни развива на животинско ниво. Но сега е дошло времето да стана човек.

Сам не мога да направя никакво действие, и затова се обръщам към системата души (кабалистичната група) и получавам от нея допълнително желание и допълнителна важност от Твореца: т. е  усещане за Неговата важност и за собствената ми нищожност.

Разликата между едното и другото, създава в мен добавено желание, което се нарича МАН (молитва).

Този МАН аз издигам нагоре.Всъщност, в това се заключава и цялата ми работа. Аз издигам МАН, т.е. желание да достигна Твореца 10 пъти повече, отколкото е било в началото, в моята точка в сърцето, което означава, че съм си свършил работата!

Всичко това все още  се нарича „подготовка”, „занимание” с Тора и още не е изучаване. Но светлината сега започва да ме осветява с по-голяма сила и това вече е Обкръжаваща светлина 2.

Тя ме осветява по-различно по „пряката линия”, със силата на моя стремеж. Усещането за важността на Твореца се нарича Кетер, а собствената ми нищожност- Малхут.

Това е, аз вече действам относно целта, като строя своите желания по правата на двете крайни точки Кетер и Малхут: Творецът е на върха, а аз съм долу. Горе е отдаване, а долу –получаване.

Затова светлината идва към мен вече в друга, пряка форма, и започва да организира моите свойства.

Тя ми показва, кое вътре в мен е по-важно, и кое не е, поставяйки всичко в ред. Това е Обкръжаваща светлина  2, която идва да създаде ред и, съгласно този ред, започва да ме променя.

Това означава, че аз вече „уча” Тора и  изучавам какви изменения се проявяват в мен, следствие на обкръжаващата светлина.

Откъс от урока по статията „Предговор към ТЕС”, 31.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Съществува указание да се започне изучаването на Тората с Тора, Мишна, Талмуда, а след това да се изучава Кабала.

Това е вярно, ако вие вече сте се удостоили с изучаването на лишма, т.е. напълно сте поправили себе си.

Но преди всичко трябва да постигнете поправяне на своята душа.

С тази цел ние съществуваме, това е основната ни задача в нашата работа.

Затова именно ни е дадена Тората (поправящата светлина), както е казано:”Аз съм създал егоизма и съм дал Тората, като средство за неговото поправяне”.

А редът за поправяне е такъв: отначало, по-най краткия и ефективен път, достигаме ”лишма” (достигаме свойството отдаване и любов, излизане в духовния свят), а след това ти вече си свободен да се занимаваш с цялата Тора, защото придобитата вече душа ще те учи занапред.

Никой няма да може да те насочва какво да правиш. Ти сам ще виждаш всичко, ще разбираш и постигаш.

От урока от статия ”Предисловие към ТЕС”, 31.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Тора - Няма коментари→