Необходимо е да разберем, че всичко, което четем в Зоар, става вътре в нашето съединение.

Връзката между нас създава (ражда) „пространство”, ново измерение, в което ще се разкрие Творецът. Само по себе си това пространство не съществува.

Но ако всеки от нас, в своята точка в сърцето, се стреми да се съедини с другите, нашите общи усилия строят това пространство, мрежата от връзки между нас – за разкриване на свойството отдаване, Твореца. Можем да наречем това пространство група.

Хората винаги питат: „Къде се намира духовното – нагоре, надолу, някъде отстрани?”. Както е казано в молитвата: „Къде се намира Неговото Величие?” – То не се намира никъде, няма място.

Ти трябва да построиш това място – от твоето отношение към другите. Заедно вие строите духовно пространство и в него се разкрива Творецът.

И Творецът сам се нарича „място”, защото Го усещаме само по това „място”, което създаваме за Него.

Творецът съществува извън всяко пространство. Вие сами трябва да го построите – общото, поправеното желание, подобното на Твореца свойство отдаване и тогава в него ще се разкрие Творецът.

Той може да се разкрие само по такъв начин – в подобието на свойствата, в подходящо за Него място – в същото това свойство отдаване. Няма друга възможност.

Това място е Храмът, Домът на Твореца – желанието на Малхут, придобила свойството Бина. И затова се нарича Бейт Амикдаш – Дом на Светостта. Малхут е дом, а светостта е свойството отдаване, Бина.

От урока по книгата Зоар, 08.09.2010

[#20908]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи”, п.193: За останалите грешници в света не е казано: „Било нечестиво в очите на Твореца…”.

Тук е казано: „Бил Ер първородният на Йехуда, нечестив; и било нечестиво в очите на Твореца това, което той правел”, понеже е казано: „изливал семето на земята”.

Стълбата на духовните степени, по която започваме да се издигаме от нашият свят до света на Безкрайността ,се състои от 125 степени (състояния), които се делят на още много частни състояния. Всяко състояние  се състои от съсъд и светлина в него.

Затова, изхождайки от написаното в Тора, ако аз се намирам на степен „Ер”, то извършвам действие, което се нарича „изливане семето на земята”. А ако се намирам на степен „Яков”, то съгласно тази степен формирам три линии.

Затова, четейки текста, е необходимо да се разбере, че в дадено състояние човек се намира в образа, наричан Моше или Аарон, Авраам или Фараон, Билам или Балак, и изпълнява присъщите всекиму действия.

Става дума за вътрешни състояния на човека, които е длъжен да премине и да получи впечатление от своето „зло начало” и светлината, възвръщаща към източника.

Цялата съвкупност на тези образи, формата, която те придобиват, впоследствие се събира в общ образ подобен на Твореца.

Всички грешници и праведници се съединяват в него със своите празноти (съсъди) от състояние на грешници и с всички поправяния и напълвания с отдаване от състоянието на праведници. И така човек се издига във вечността.

От урока по книгата  Зоар, 05.09.2010

[#20703]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Длъжен ли е всеки човек да премине всички състояния, описани в Зоар?

Отговор: Казано е: „Всеки човек е длъжен да напише книга за Тора”.

Това означава, че ти си длъжен постепенно да разкриеш всички свои свойства-желания, в техния изходен егоистичен вид и според тези разкрития, да ги поправиш от „заради себе си” към „заради другите – Твореца”. Ти строиш нов съсъд – с екран О”Х и го напълваш.

Разкриването на разбитото кли означава, че ти се въплащаваш в определен тип грешник, описан в Тора, а впоследствие, с поправянето на това състояние, се въплащаваш в някакъв праведник от Тора.

Тези образи и форми, които трябва да приемаш стъпка след стъпка, преминавайки ту в грешник, ту в праведник, Тора рисува за тебе.

Това е  отпечатък на вече съществуващи в теб модели. Все едно вървиш в тъмното с прожектор и осветяваш ту грешника, ту праведника.

И така всеки път преминаваш от образ в образ! Длъжен си да преминеш през всичко! Цялата Тора съдържа състояния, които ти преминаваш, започвайки от Адам в тебе – първото разкритиe на злото, първият контакт с Твореца.

Именно с това започва човек – с усещането за своя егоизъм като противоположност на Твореца.

Цялата Тора говори само за последователни превъплъщения в различни роли, които играеш като в театър, по даден сценарий.

Превъплъщаваш се в различни образи, но всички роли играеш само ти.

От урока по Книгата Зоар, 05.09.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Зоар, глава ”Ваехи”, п.244: За бъдещия свят е казано: „Така, както дните на Дървото [ще бъдат] дните на Моя народ”. ”Както дните на Дървото” – тоест Дървото на Живота.

По същото време е казано: ”Ще унищожи Той смъртта навеки”, – нали в Дървото на Живота няма изменение, и няма в него смърт.

Става дума за това, че човек се намира в точката за приемане на решения, избора между доброто и злото, в клипат Нога.

Цялата тази система произтича от това, че от една страна, Творецът забранява на Адам да яде от плодовете на Дървото на Живота, а от друга страна, му изпраща ”жената”, съблазняваща го да прегреши – да вкуси от забранения плод.

Двете противоположности съществуват заедно. А ние сме длъжни да не се объркаме и да не се раздвояваме в своето възприятие, а да разберем, че тези разногласия, които присъстват във всяко състояние, където Творецът ни се представя двулик, с двойствено отношение към нас, са предназначени за това, да ни постави в такова положение, когато ние няма да знаем какво да правим и тогава ще се нуждаем от Него.

Това е клипат Нога, точката на нашата свобода. Тази свобода се появява именно в тази точка, където двете отношения на Твореца –злото и доброто – се съединяват заедно и е невъзможно да различиш между тях, да премахнеш техните противоречия, а само като се обърнеш към Него.

От урока по Книгата Зоар, 08.09.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Нищо не изчезва в духовното. Точно обратното – различията между душите стават дори още по-ясни. Всяка душа притежава специални качества, които създават цялото богатство на възприемането на Твореца. Това става въз основа на свързването с противоположните качества на другите души. Така взаимното възприятие на Твореца става 620 пъти по-голямо от възприятието на отделната душа.

Размерът на духовния съсъд (кли) не се определя от неговото количество, а от качеството. Затова всяка душа се разкрива по-силно и уникално. Това е подобно на стволовите клетки, които са универсални и могат да се използват като тухли за построяването на всичко останало. Сърцето, черният дроб, бъбреците и белите дробове могат да се изградят от тази основа, наречена „стволови клетки”.

Същото важи и за духовното. Сега всеки от нас живее вътре в стволовата клетка на своята собствена душа. По-късно ще започнем да се свързваме с общата система, групата, със системата от души, които разкриваме в нея. Чрез присъединяването им към нас ще се свържем с Твореца, който се разкрива в системата от души. Тогава ще започнем да постигаме и себе си: кои сме ние, на какво принадлежим, какво е душата ни, каква е моята мисия и какво е моето главно качество сред цялата съвкупност от свойства, които го съпровождат.

И затова, когато напредваме в духовното, всеки човек все повече се съединява с всички, но в същото време става и по-уникален, защото свързвайки се с другите, той увеличава своята стволова клетка. Затова Баал Сулам пише в статията „Свободата”, че всеки човек трябва да развива своите уникални качества, вместо да ги потиска. Въз основа на неповторимостта на всеки един, ние ще постигнем огромен, съвършен съсъд, в който ще можем да възприемем целия духовен свят и Твореца 620 пъти по силно, отколкото в началото на Сътворението. 

От урока по книгата Зоар, 01.09.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи”, п.170: В часа, в който излезе душата на човека, всички негови близки и приятели във висшият свят шестват с неговата душа и и показват мястото рай и мястото на наказанието.

Въпрос: Хора, преживели клинична смърт разказват за своите видения и тези видения много съвпадат с описанията  в  Книга Зоар, макар че те нямат никакво понятие от кабала…

Отговор: Разбирането на кабала не помага на човека да види духовния свят. Усещането за висшият свят е възможно само в поправената душа. Дали човек изучава кабалистични книги или не, няма никакво значение. Важното е желае ли с това да поправи себе си.

Към преживяванията на хора, преживели клинична смърт може да се отнасяме двуяко. От една страна, когато човек попада в критично състояние, това е голям удар върху физическото тяло, което само по себе си не е нищо повече от желание за наслаждение.

Просто нашето тяло ни се струва материално, заемащо обем, но то е желание за наслаждение с определен вид напълване.

Ако това желание усеща пустота, достигаща до страдание, то естествено не желае да усеща мястото, желанието в което страда, иска да го намали, съкращава това място, по-малко да живее, отключва своите чувства, приема наркотици и прочее.

Всеки човек, усещайки душевни и материални страдания желае да ги съкрати, да съкрати своето възприятие за света, чак до нежелание да живее.

Но от това, че ти усещаш страдание и желаеш да се издигнеш, да се измъкнеш от това място на пълна тъмнина, скръб, удари, войни и болести и от огромните страдания, и искаш да се издигнеш над този свят, ти всъщност извършваш духовно действие не заради отдаване, не защото нещо духовно те привлича, а доколко страданията те притискат с такава сила, че те избутват като костилка от вишна и отскачаш нагоре.

Този път е на страдание, а не на придвижване, защото не се приближаваш към целта, не знаеш за нея и бягаш от страданията като подплашено животно от пръчка. Но така или иначе се издигаш над егоизма, над желанията за наслаждение, искаш да анулираш своето его: „Аз нищо не искам, оставете ме на мира!”.

Да допуснем, че аз съм откраднал милиард долара, хванали са ме и ме осъждат на доживотен затвор. В този миг аз искам само хляб, вода и да си бъда вкъщи. Нищо повече!

А защо съм искал милиард долара?! Желанието се е намалило, иначе казано издига се „вярата над знанието”, то е готово да бъде в отдаване, отказва се от себе си, съкращава се, само за да не усеща страданията от наказанието.

И тогава тези хора усещат истината, в каквато степен им се открива връзката с Твореца. Но само за кратко време и по такъв начин, че те не могат да възприемат и удържат това състояние, защото в тях няма собствени постоянни келим (духовни съсъди) и затова то преминава.

Но в 99% от случаите усещанията са странични, хората усещат само психосоматични преживявания. Доколкото те пребивават в страдания, обърканост, тъмни чувства, неправилно функциониране на системите, на тях всичко това само им се струва.

Целта на творението не е в това, човек в състояние на клинична смърт да усеща духовния свят. Аз съм длъжен да го усещам в здраво състояние, намирайки се в него като изследовател, притежаващ знания, разбиране, усещане и власт  да стана като Твореца.

От урока по книгата Зоар, 02.09.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Здраве, Зоар - Няма коментари→

Бней Барух започна снимките на пълнометражния исторически филм „Зоар”, основан върху сценарий написан от Симеон Винокур. За събитието бяха нужни месеци подготовка: група декоратори, начело с Гиа Басилиа, направиха костюми, които съответстват на стандартите на най-добрите световни кино студиа; всички атрибути на Римската армия бяха напълно пресъздадени; намерихме древен каменен път. Сцените бяха заснети с участието на ученици на Бней Барух от Израел.

Задълбоченото изучаване на книгата Зоар засилва желанието да разпространим знанието за тази Книга, да разкажем историята на създаването и и нейната несравнима важност за човечеството. Този филм е уникална възможност да постигнем тази цел. Нека заедно да мислим за успеха на този проект!

Снимки

Filed under: Зоар, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какви са тези хора с разбити сърца?

Отговор: Сърцето – това са всички човешки желания. Когато разберем, че всички желания са за наслаждение, виждаме, че те са разбити.

Какво означава разбиване? Някога, първоначално, ни е свързвала силата на отдаване. Силата на връзката между нас е естествен образ от светлина, за сметка на пробуждане свише, защото така го е създал Твореца.

После Творецът се е скрил, светлината е изчезнала и после връзката е изчезнала. Разкриването на отсъствие на връзка между нас се нарича разбиване. Тук говорим относително Творението.

Отсъствието на разкритие на Твореца, на свойството за отдаване, предизвикало разпадането. Това разпадане може да се усети и сега. „Нищо страшно, всичко е наред. Само мен да не ме закачат и аз на никого няма да причиня вреда”. Това се нарича скрито разбиване.

Има състояния, когато чувстваме, че се намираме в разбиване и между нас няма връзка и съединяване.

Тук също може да има различна степен на осъзнаване на злото – без връзка между нас няма да постигнем добър материален живот, ще предизвикаме стихийно бедствие или няма да постигнем Твореца, да се издигнем духовно.

Т.е. има разкриване отгоре – изгнание, отсъствие на съединение между нас и има разкритие отдолу – това, което човечеството сега постига.

От урока по книгата Зоар, 15.08.2010г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да разкрием Зоар в нашето общо усещане?

Отговор: Нищо не се разкрива в отделния човек – само в неговата правилна връзка с другарите му в групата.

Моите първи десет сфирот, първите духовни съсъди (кли) – това е стремежа ми да изляза от самия себе си и да се съединя с другите, с групата.

Духовното ми състояние се определя от това, доколко ще се старая да създам това съединение.

Аз и ти. Между нас се намират пет свята – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон. Когато се приближавам към теб така, че разстоянието между нас се свежда до нула – моето състояние се нарича свят на Безкрайността. Но не и твоето. Свят на Безкрайността е когато аз и ти, от моя страна, станем като едно цяло.

Затова колкото аз съм способен да се приближа към тебе – на такава духовна степен се намирам, тъй като всички 125 степени са между нас.

А можем да преодоляваме разстоянията заедно. Много по-ефективно е, тъй като не аз и не ти, а съединението между нас – ето какво е важно.

Не трябва да те приемам, да се наслаждавам от тебе, да се съединявам с тебе. Трябва заедно да се съединим. Това съединение е и Твореца, третия компонент, както е казано: „Израел, Тора и Твореца – единни”.

От урока по книгата Зоар, 01.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако по време на четене на Зоар към мен идват странични мисли, значи ли това, че пробивам дупка в общата лодка?

Отговор: Ти сам разбираш, че тези странични мисли не са твои, а отнякъде „идват” при теб.

Т.е. те зависят не от теб, а от Твореца. Така че успокой се, със самите мисли, които възникват в теб, ти не пробиваш дупка в общата лодка!

Важно е само какво ще направиш с тези „странични” мисли – ще останеш ли с тях и ще продължаваш ли да мислиш за тях? Тогава действително правиш дупка в лодката.

Или ще се съпротивляваш на тези странични мисли и ще ги отблъскваш от себе си всеки миг, желаейки да останеш заедно с другарите си, които с всички сили водят тази лодка към целта. Това вече зависи от тебе!

Така е винаги в Кабала – работим над това, което ни се изпраща от Твореца, над възникващите обстоятелства (решимот) – ние не ги избираме и не ни съдят по тях. Само нашата реакция към тях зависи от нас и за нея могат да ни съдят.

От урока по книгата Зоар, 31.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→