Въпрос: Какво е „Тора”?

Отговор: Силата, която ни поправя и ни обединява се спуска към нас в своите различни проявления. Силата, която може да ни донесе осъзнаване на злото и неговото поправяне, да ни обедини с доброто и да ни послужи като пример за обединение се нарича Тора. С други думи Тора е цялата система на поправяне.

Зеир Ампин и Света на Ацилут са считани за „Тора”, защото те са един образ или една система, на която аз се опитвам да се уподобя. Аз постигам това, като обединя всички души в Малхут на Света на Ацилут, така че връзката между тях да бъде подобна на Зеир Ампин на Света на Ацилут. В този случай всички души в Малхут на Света на Ацилут се обединяват и се сливат (Зивуг) с Зеир Ампин на Света на Ацилут, Творецът. По този начин ние разкриваме връзката и сливането между нас.

Всичко това се случва, започва и свършва, в ЗОН (Зеир Ампин и Нуква) на Света на Ацилут. Малхут на Света на Ацилут преминава през седем състояния докато достигне до нивото на Зеир Ампин, подобие с Него, в нейният пълен обем. В Края на Поправянето (Гмар Тикун) те стават като две велики Светлини. От това следва, че Зеир Ампин на Света на Ацилут, която е смятана за „Тора” или за „Твореца”, служи като пример с нейната структура, сила и въздействие.

А ние преди всичко трябва да се стараем помежду си да се свържем в тъмнината и да разкрием, че се нуждаем от Неговата помощ. Когато в продължителните ни усилия да се обединим разкрием, че не сме способни да го направим, тогава, като малки деца, ще започнем да плачем и да изискваме поправяне и пример от Него. В резултат Висшият ще ни даде пример и сили да се обединим.

Но нашето искане и търсене трябва да произлизат единствено от нашите усилия да се свържем един с друг. Иначе ние няма да бъдем удостоени със Светлината, тъй като не се намираме във връзка с Малхут и Зеир Ампин на Света на Ацилут – ние не сме в Малхут.

Малхут усеща само обединение. Междувременно всички ние се намираме в нисшото, под световете БЕА (Брия, Ецира, Асия). Само нашите желания да се свържем един с друг се изкачват до Малхут, за да разкрият Творецът и за да достигнат свойството на отдаване.

От урока по книгата Зоар, 14.09.2010

[#21185]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам", Тора - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между светлината, която се опитваме да привлечем от Зоар, и светлината, която ни анулира и ни превръща в животинско ниво?

Отговор: Има само една светлина, но начинa, по който се проявява, зависи от нас. Това е като електричеството, което или изстудява или нагрява нещо, в зависимост от това с какво ще го свържеш.

Това, как светлината се проявява, зависи от подготовката на човек, но самата светлина не се променя; не се променя нито по сила, нито по характер. Написано е, че Творецът е в покой, Той е „добър и творящ добро”, свят на Безкрайността.

Системата от връзки между душите, която е била създадена от Твореца в света на Безкрайността, ми се разкрива постепенно, стъпка по стъпка. Характерът на нейното разкриване зависи от моята подготовка, от моето отношение към процеса – дали аз го желая или не.

Когато видя процеса като желан, защото той ме приближава до Твореца и това е най-важното нещо за мен, тогава аз усещам, че „аз го обичам и той ме обича”. Това означава, че аз винаги съм в състояние на подем; аз съм праведник, защото аз оправдавам всички действия на Твореца. Аз съм в света на Безкрайността, в покой.

Но ако желая да съм близо до Него само, когато имам полза от това, тогава моята любов зависи от това, какво получавам. Това означава, че преминавам от подеми в падения в зависимост от начина, по който се чувствам, и затова аз съм грешник. Завися от условията, не от любовта. Всичко се променя, понякога към добро, понякога към лошо. Следователно това, което се променя не е светлината, а съм аз: моето отношение към Любимия.

Можем да видим това чрез известен пример: млада дама (душата, Шхина, Малхут) се стреми да бъде с нейния беден любим (Зеир Анпин, Твореца) заради любовта над всички сметки, докато нейното семейство (егоистични роднини, Клипот)  са против този съюз и те и предлагат друг жених, който е богат и се грижи само за напълване, където всичко е изчислено.

От урок по книгата Зоар, 15.09.2010

[#21224]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Аз чета текст от Зоар, но е лошо ако текста скрива от мен целта на четенето. И трябва постоянно да проверявам себе си: какво именно желая от четенето?

Преди всичко, искам в резултат от четенето на  книгата Зоар да стане разкриване на болестта на егоизма в мен, а след това и лечението, т.е. да придобия вместо него свойството отдаване, единение с другите, устремени към същата цел.

Това се нарича намерение преди учене. И не е важно, че именно ние заедно четем от книгата Зоар.

След подготовка на намерението за какво чета книгата Зоар, аз мога да пристъпя към нейното четене. И ако мога  надеждно да удържа това намерение, мога да си позволя да слушам и текста, неговия смисъл.

Това е подобно на болен, който е в критично състояние и търси в лекарската книга единствено лечение и повече нищо не го интересува!

Нито начина на описание, нито подробности в написаното – той търси само лекарството (еликсира на живота – светлината).

Затова преди всичко трябва да има намерение, а след него вече може да се слуша за какво именно разказва Зоар.

Но няма нищо по-важно от получаването на „лечебната процедура”, защото, така или иначе, аз нищо не разбирам от самия сюжет, докато не вляза в това състояние.

Но защо авторите на Зоар са ни написали всички тези разкази? За да можем ние да приложим усилия да се удържим в намерение.

И само доколкото е възможно, си разрешавам да възприема сюжета, желаейки да го разкрия в намерението, осъзнавайки, че не сме в тези състояния, не разбираме текста, но искаме да го разкрием в стремежа си да бъдем в описаните състояния и тогава текстът е понятен и се свързва с тях.

Аз желая правилно отношение към книгата Зоар, преди всичко за да достигна духовните свойства и след това вече възприемам текста, бидейки уверен, че правилно ще го разбера. Това се нарича ”желание да позная изучаваното”, както е казано в Предговора към ТЕС п.155.

Текстът на Зоар за мен е работно място за вътрешни изяснявания, където аз намирам: 1. намерение относно целта; 2.усещане, относно текста.

Необходимо е да се усеща дълбочината на пластовете в постиженията – това се нарича „Да се занимаваш с Тора и Заповедите”, „Изучаване на Тора”.

От урока по книгата Зоар, 12.09.2010 г.

[#20989]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ние прекарваме целия си живот гонейки „моркови”, но никога не успяваме да ги хванем. Каква е разликата между това да гоним „моркови” и нашите усилия да разкрием Твореца?

Отговор: Ако човек гони нещо – „морков” или Твореца – движен от своите егоистични, получаващи желания, тогава той няма да получи нито едното, нито другото. Според закона на творението нищо не може да влезе в желанието за получаване освен „киста де-хаюта” – мъничка, кратковременна порция светлина, която ни дава усещане за малък, кратък живот.

Ако човек желае да усеща по-голям живот, това е възможно в различно желание. Например, аз хващам риба с въдица, пеперуда или птица с мрежа и животно – с капан. Има различен инструмент за хващане на всеки вид животно.

И така, нашето желание за наслаждение е неспособно да усети нищо повече от този малък, кратък живот. Нещо по-голямо може да бъде усетено в различен „капан”, който ние трябва да създадем. Ние можем да го усетим само в желанието за отдаване.

Оплакването, което изразихте във вашия въпрос е правилно. В моето естествено желание аз нямам възможност да бъда щастлив. За да съм щастлив, аз трябва да заменя моето желание „да получавам” с желание „да отдавам”. В крайна сметка най-важното нещо не е желанието, а напълването.

От урока по книгата Зоар, 15.09.2010

[#21222]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Вчера на блога Вие написахте: „В духовният свят няма източник на светлина, тя изпълва цялото мироздание, нейното въздействие е еднакво, където и да се намираме”.

Затова ли, само във връзките между нас, ние можем да оценим, доколко се приближаваме към източника на светлината, Твореца?

Отговор: Правилно. Няма друго място, освен където се намираме сега. Това е единственото създадено място – Малхут на света на Безкрайността.

Но в резултат от постепенното съкращение на светлината в 125 степени, присъствието на Твореца в него, ние се намираме зад 125 филтъра, зад последната степен на скриване, в която дори не усещаме, къде се намираме спрямо всички останали степени.

За да започнем да разкриваме това място, Малхут на Безкрайността, през скриването, трябва да си представим, че като че ли се намираме в него, но не го усещаме, защото сме разединени един от друг поради егоизма ни.

А ако започнем да се съединяваме, според степента на съединението, по 125-те степени на разкриването, ще се възвърнем в усещането на Малхут на Безкрайността. Всъщност, ние се връщаме в осъзнаване, махаме завесите, скриването.

Но всичко се разкрива според силата на съединението между нас. При устремяване към единство, именно силата на противодействие на единството се нарича „зло начало”, и никакви други неща.

Желаейки да се съединим в стремежа си да се уподобим на Твореца, ние ще разкрием цяла система от неправилни връзки между нас, която се съпротивлява срещу съединението, ще разкрием системата на нечистите светове БЕА (БЕА де пруда – световете на разделението).

Изправяйки намеренията ни от „да получаваме” на „да отдаваме”, ние създаваме от нечистата БЕА, система на чистите светове БЕА (БЕА де кдуша, святост, отдаване).

Защото в действителност нищо не се е разбило, а само се е развалила връзката, станала е егоистична, а сега отново се е възстановила във форма на отдаване!

Ние не сме раздробени, а сме съединени един с друг, само че с неправилна връзка. Вместо аз да ти предавам добро, аз искам да го изтегля от теб и да ти предам зло. И така всеки от нас.

Това се нарича разбиване на системата. Но в действителност нищо в нея не се е разбило. Това е същата тази система, в която всички сме съединени един с друг, само че с неправилни връзки.

Когато разкрием, че връзките между нас са неправилни, това означава, че вече се намираме в нечистите светове БЕА. Това вече е духовно разкриване. А засега пребиваваме зад 125-те нива на скриването на тези връзки. Но това е само недостатък на осъзнаването ни.

Затова всичко зависи само от усилията ни да разкрием системата на правилните връзки между нас. Защото чрез тези връзки разкриваме силата управляваща творенията – Твореца. Няма друга възможност да разкрием Твореца.

Всъщност, ние създаваме отново нашето кли (общият съсъд на душата) от разбитото му състояние, в което всички негови части, подобно на органите на болен човек, работят неправилно – докато не достигнем хармония и правилна връзка.

Здравото състояние, в което се връщаме, нашето правилно функциониране, вътрешната сила, която ни управлява, необходимостта и целта на съществуването ни –всичко това се нарича „Творец”.

От урока по Книгата Зоар, 14.09.2010

[#21137]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

„Зоар” и мъдростта на Кабала говорят единствено за формите и видовете на връзката по между ни. Творецът (Висшата светлина) няма форма; не можем да Го почувстваме. Видовете и формите на връзката основана на отдаване и любов по между ни, в рамките на нейното подобие на Твореца, придава на Светлината форма, цвят и степенуване на качествата. Мога да различа и „уловя” Светлината в собствените си качества, доколкото те са подобни на Него.

Затова, за каквото и да четем в „Зоар”, то винаги се отнася до вида на връзката между душите. Разкриваме Светлината според формите на връзката, която се проявява в нас. В противен случай би било невъзможно да „уловиш” (да разкриеш) Светлината. „Няма светлина” ако не я обрисувам с различни цветове. Светлината достигаща до мен задължително следва да е оцветена като седемте цвята на дъгата. Без това аз, като сътворено създание, няма да я видя – да я почувствам или възприема.

Да предположим, че има призма, през която простата, бяла светлина е насочена. Пречупването през нея я разделя на седемте цвята на дъгата. От червено до виолетово.

Така прави Зеир Анпин на света Ацилут – привлича светлината Бина и я разлага на седем светлини/цвята. Аз, Малхут, действам обратно (чрез екрана) – събирам всички светлини/цветове, прекарвам ги обратно (Ор Хозер – отразена светлина) през призмата и се получава една светлина.

Аз не чувствам простата, бяла Светлина, която идва до мен, защото тя няма цвят. Но аз събирайки в себе си всичките седем цвята идващи от З”A (Зеир Анпин) в Малхут, чувствам първоначалната, проста Светлина. Малхут се нарича „събрание”, защото събира заедно и включва всичките седем сфирот на З”А .

Уподобявайки се на тази „призма”, която разделя бялата Светлина на седем цвята, Малхут отново постига бяла Светлина. Така тя (Малхут) я чувства и си я представя. Тя не получава бяла Светлина, но уподобявайки й се, може да я постигне и да се слее с нея според правилото „по Твоите действията ще те позная” (МиМаасейха икарнуха).

От 613 действия, наши поправки, градим „образа” на Твореца. Макар че Той няма образ, сътворяваме го съобразно качествата си.

От урока по „Книга Зоар”, 08.09.2010 г.

[#20911]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Ако искаме да се съединим, за да разкрием Твореца, всевъзможните форми, етапи на нашите връзки, до пълното обединяване, представляват всички степени на стълбата, която сме длъжни да преминем в нашия свят, за да постигнем пълното съединение, наречено„свят на Безкрайността”.

Цялата наука Кабала, (цялата Тора) говори само за разкриването на 125 степени на съединение между нас.

Затова, ако всеки се подготвя за това, да може при четене на Зоар всички да се съединим в едно цяло и пожелаем да разкрием в това обединение Твореца – формата, която приема нашето единение, тогава нашият стремеж ще се нарече „Исраел (стремящите се към Твореца), Тора и Творецът са в единство” – тогава ние действително откриваме Зоар, за да достигнем целта.

От урока по книгата Зоар, 14.09.2010г.

[#21143]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато се издигаме от точката на този свят (най-ниската точка, където усещането за духовното изчезва), към най-висшата точка на света на Безкрайността (където всичко е свързано и разкрито), ние всички преминаваме през едни и същи състояния. Само, че всеки един преминава през тях в съответствие с корена на неговата душа или „в съответствие с неговия вкус”.

Както и в нашия свят, ние всички чувстваме общия свят с едни и същи сетива. Но нашите свойства съществуват в неповторима комбинация във всеки отделен човек. Затова картината на този свят, която е във всеки човек, е също неповторимата. Тя зависи от индивидуалната комбинация от свойства, която идва от корена на душата.

Въпреки това, ние всички се изкачваме по същите стъпала на същата духовна стълба. Затова що се отнася до разкриването на по-висш живот има само една наука за всички: науката кабала. Тя обяснява на всеки човек как трябва да напредва.

Всичко, за което четем в Зоар, говори за нашите напреднали състояния, през които всеки ще трябва премине. До степента, до която ние желаем да ги усетим, привличаме силата (светлината или Ор Макиф) от тези степени и тя ни развива. Доколкото полагаме нашите „детски” усилия, ние израстваме, развиваме се и се издигаме.

Много е важно да предизвикаме влиянието на напредналите състояния върху себе си. Затова второто най-важно нещо, когато четем книгата Зоар е да разберем, че подемът предполага обединяване. Ние се изкачваме по „пирамида” или „конус” до степента, до която се обединим в нашите точки в сърцето.

Затова всичките 125 стъпала на стълбата от нашия свят до абсолютното съвършенство са 125 степени на обединяване на желания, докато те напълно се слеят в свойството абсолютно отдаване. Това означава, че колкото повече се обединяваме, толкова по-високо се издигаме и до степента, до която се свързваме, свойството отдаване (Творецът) се разкрива между нас. Доколкото сме способни да се обединим, ние разкриваме степента на единение между нас и това определя степента на разкриване на свойството отдаване или Твореца.

Затова, когато четем книгата Зоар, ние искаме да сме в това състояние и очакваме неговото проявяване в нас и между нас.

От урока по книгата Зоар, 12.09.2010

[#20996]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Скъпи, приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата за цитатите на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Науката кабала не говори за нашия материален свят

Относно понятието Адам Кадмон, бях поразен, виждайки как му придават материална форма в кабала, представяйки го като метафизично понятие съгласно божествения разум…Боже опази, когато някой си позволява така да материализира тези свети понятия, дори да е само с учебна цел!

(В духовното няма форми, а само сили, и затова ние можем да говорим само в съответствие с тези сили. Виж чертежите на Баал Сулам в „Сефер Аилан“).

Рав Кук, Писмо 1, стр.162.

Тежко на този, (достоен за съжаление невежа), който говори, че Тора е дадена просто, за да разказва истории за житейски събития (предполагам произтичащи в нашия свят), за Исав, Лаван и др.

В такъв случай, дори в наше време можем да напишем Тора за събития, даже по-интересни и от тези! Ако Тора има за цел да разказва за случващото се в нашия свят, то тогава да вземем управляващите в света – произхождащото между тях е по-интересно.

Ако е така нека да проследим техния живот и да напишем Тора, съобразно него. Но (всичко това е неправилно и няма в Тора ни едно слово за нашия свят), а всички събития в Тора – това са висши тайни.

Книгата Зоар с коментари „Сулам”. Глава Беаалотха, 58.

[#21069]

Filed under: Език на кабала, Зоар, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Науката кабала не говори за нашия материален свят

Всички събития описани в Тора са висши тайни (за тези, които още не са придобили свойството отдаване и затова не могат да постигнат истинския им смисъл).

Книгата Зоар с коментариите“Сулам“. Седмична глава Беаалотха, 58.

Науката кабала не говори нищо за нашия материален свят (състояние, в което царства егоизма).

Баал Сулам. „Свобода на волята„.

[#20941]

Filed under: Баал Сулам, Зоар, Кабалистични източници - Няма коментари→