Въпрос: Как се изгражда отношението към негативните страни на живота, без да се гледа на естествените чувства, които те предизвикват?

Отговор: Ако си включен в група, то би подходил към всичко правилно – във всяка ситуация, на всяко стъпало. Трябва да се скланя глава пред групата, да издигаш в очите си другарите като най-великите хора на поколението и да се обединяваш с тях, за да се генерира общата сила на поръчителството. Именно, изхождайки от тази сила, а не от самия себе си, трябва да се анализира ставащото. Защото, това вече е силата на отдаване, близка до светлината, до нейните свойства. Тя трябва да стане и моята отправна точка. Ако започна пътя от собственото си естество, то накъде ли ще се отправя? Назад – към своята “помийна яма”? Не, аз трябва да се обръщам към светлината, като стоя наблизо до нея.

Въпрос: Защо не е възможно започнатото да се завърши с един похват?

Отговор: Ако всичко беше така просто, тогава ти какво би правил в живота? В Пророците е казано: “В онзи ден ще се търси вината на Израел, но няма такава”. Казано иначе, ние ще търсим греховете и няма да ги намерим. А когато няма нищо повече за поправянето ти – това също е голяма беда. Любовта не може да мине без малко търкания. И така е с всичко.

В крайна сметка, всичко ще придобие завършен вид, ако правилно се присъединявам към другарите. Защото, благодарение на това, аз вярно ще усещам и ще възприемам случващото се, вярно ще се отнасям към своето състояние, към светлината и поправянето. Главното за мен е да се вкореня в групата. Такъв подход е подходящ за всяка ситуация, за старите и за новичките.

От урок по статията “Поръчителство”, 06.06.2012

[79913]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво e вяра в науката Кабала?

Отговор: Вярата е отдаване над получаването. Ние използваме силата на вярата, защото в човек не съществува сила на отдаване – той трябва да я получи от Твореца. Поради въздействието на висшата светлина върху човека, в него се създава способност да отдава.

Това е като магнит, задържащ парче метал. Способността да отдава се запазва в човека само защото той е под въздействието на висшата светлина и затова тя се нарича вяра. В крайна сметка, той трябва да се пропие с тези впечатления свише и тогава ще бъде в състояние да изпълнява алтруистични действия, безкористни сметки. Защото това се нарича вяра.

Ако отдаването беше за сметка на неговите собствени сили, то не би се наричало вяра. Но тя съществува само при условие, че висшата светлина предава на човека своето свойство и създава в него способността да отдава. Свойството отдаване в творението произлиза от неговото подобие с висшата светлина, от стремежа към висшето, и затова се нарича вяра.

От урока по статия на Рабаш, 04.06.2012

[79811]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каква е връзката между центъра на групата и разпространението към целия свят?

Отговор: Преди всичко, трябва да се стремим към центъра на групата, за да изпълним великото правило на Тора – любов към ближния. Иначе това няма да бъде център.

Чрез тази централна точка, където започва изяснението и се извършва краят на поправянето, чрез тези усещания аз се отнасям към цялата действителност и към целия свят (99%). Нали искам да видя цялото човечество в тази централна точка, и обезателно ще го видя!

Доколкото поправям себе си в центъра на групата със своето отношение към целия свят (99%), с всички положителни и отрицателни свойства, които се разкриват в него, всички натрупали се в мен мнения и усещания – в тази степен виждам цялото човечество в този център, вече поправено и готово за моята реализация. По такъв начин аз ще действам от вътрешната част на света навън, и с това създавам духовно разпространение. Така мога да видя доколко ефективно то помага на света и как светът се придвижва и променя.

Външната форма се съхранява такава, в каквато трябва да съществува този свят до самия край на поправянето, докато тази въображаема реалност не изчезне от нашето възприятие. Затова ни е необходимо да влагаме усилия и за външно разпространение. Така ще можем да определим правилно отношение към вътрешното и външното, и да разпределим своите сили. Нашите оценки се променят.

Тоест центърът на групата – това е точка, към която се стремим преди всичко, сякаш се събираме от всички светове на БЕА в Малхут на света Ацилут. А след това от Малхут на света Ацилут се стараем да включим в себе си всички желания, цялата реалност и да ги издигнем по-високо, разкриваме още повече подобни свойства, наречени Зеир Анпин, ИШСУТ, Бина и т.н. С тези нови свойства и разбиране все повече поправяме и устройваме Шхина, събирането на всички души.

Нали обръщайки се към нея със своите поправени свойства, аз сякаш я строя, присъединявам се като полезна, активна част. Шхина се радва, че повече не трябва да отделя от себе си своя орган, а може да го върне и присъедини към себе си.

От урока на тема „За семинара“, 22.05.2012

[78658]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Практическо обединение - Няма коментари→

Разликата между духовното възприятие и материалното е в това, че в духовния свят човек чувства намиращото се вътре в него желание да се наслади. А чувството, че светът е извън мен и не се отнася към мен, е този свят.

Разликата между едното и другото се определя от нашия егоизъм, който отделя някакви свойства, които са в мен, извеждайки ги като че ли на навън. Това разделяне се дължи на разбиване на желанията, правещи ги чужди и отделени едно от друго, извън интереса на другите и противни на тяхното желание.

Но именно затова имаме възможност в крайна сметка чрез поправеното желание отново да се съединим, както и в самото начало, но сега вече усещайки, разбирайки своето съществуване, постигайки го в цялата му дълбина. Тъй като сме извървели дълъг път на осъзнаване, изясняване, сравнявайки това, което усещаме вътре в себе си и извън себе си.

Това е възможно благодарение на факта, че егото ми е отделило и отхвърлило далече от мен милиарди видове различни мои свойства: неживи, растителни, животински и човешки, и аз ги чувствам чужди. Сега, поради факта, че ги сравнявам със себе си, приближавам ги със сила, желая или не, с това увеличавам своите чувства, увеличавм своето разбиране, докато не започна да обичам всички останали.

Като ги връщам обратно в себе си, придобивам такова широко възприемане на действителността, което обхваща цялата Безкрайност, 125 духовни степени.

Помислете колко са скрити и не се чувстват процесите, които стават вътре в нас самите. Но извън себе си веднага забелязвам и силно реагирам на всякакви, на най-малките добри или лоши изменения. Тъй като егоизмът ми ги увеличава, разглеждайки ги като под лупа.

По отношение на това, което става вътре в мен, егоизмът не е така претенциозен като към ставащото извън мен. И затова съм толкова чувствителен към всякакви явления около мен, а ако същото би ставало вътре в мен, аз дори не бих забелязал. Затова човек не познава себе си, не чувства, не вижда себе си така, както го виждат другите. Време е да разбере истински какво мислят другите за него. Те му отварят очите, а той не може да повярва, че действително е такъв.

Ние сами себе си не познаваме! Не чувстваме себе си, не познаваме своите свойства. Само искаме да се напълним, но не се оправяме във вътрешните тънкости. Докато всичко, което се случва извън нас, ни вълнува изключително много и съдим с голямо пристрастие кой как постъпва по отношение на нас и какво трябва да направим във връзка с това.

Затова, за сметка на това, че разбиването е изтласкало извън мен всички мои вътрешни свойства и ми е оставило нищожно желание, мога да започна да работя с това, което ми се струва външно и да го внеса обратно вътре, за да съединя в едно: светлината и съсъда – желанието. И благодарение на това, достигам огромна тънкост на възприятието, тъй като трябва да отчета и да разбера всеки един чужд на мен човек. Аз го ненавиждам, но трябва да го обикна, да обърна възприятието си от един полюс на друг.

Това разбиране ми дава огромна, 620 пъти по-мощна светлина и разбиране за това, къде съм и какво чувствам. В контраст със света на Безкрайността, първоначално създаден от Твореца, където творението е само една малка точка. А ние израстваме в тази малка точка до Безкрайност за сметка на това, че внасяме всичко, което се намира извън нас, целия свят – вътре. Съгласно правилото „Обичай ближния си както себе си“.

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 01.06.2012

[79647]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок - Няма коментари→

”Поръчителството” е най-важната статия от всички статии на Баал а-Сулам. Тъй като тя говори за първоосновата и корените на нашата работа. Тя обяснява защо е бил създаден народа на Израел – в историята и в общия процес на развитие – защо е необходимо преходно звено в предаването на методиката за поправяне от Твореца на творението, защо тази методика трябва да премине през особена група, отделила се още в древността от останалото човечество по времето на Древен Вавилон, по времето на краха, който той символизира.

От урока от статията ”Поръчителство”, 03.06.2012

[79664]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Цялата реалност е разделена на три части: аз, духовната искра в мен, която не ми дава покой и желае да разкрия една друга реалност, и светът около мен.

Светът около мен се разделя на близки и далечни на мен хора, нежива, растителна природа, животни. И зад всичко това стои още една, по-висша сила. Засега все още възприемам цялата видима реалност като странична, неотнасяща се до мен. Макар всичко това да са части от мен самия, които засега не усещам заради разделянето, което е настъпило в моето съзнание и усещане.

Сякаш са ми сложили обезболяваща инжекция в ръката, от което тя е станала абсолютно безчувствена и не я усещам като своя. Може да я отрежат, а аз няма и да забележа – толкова е мощен анестетика.

Ето така чувствам целия свят, сякаш той не принадлежи на мен. А работата се заключва в това, да се борим против тази наркоза, против това усещане.

Това е направено нарочно, защото ако мисля, че този свят не принадлежи на мен, сякаш съм упоен, за да го изключат от егоизма ми, то аз ще мога да се отнасям към него алтруистично, отдавайки като на някой чужд. Мога да се науча да го обичам.

Не искам да насърчавам любовта към себе си – аз и така се обичам егоистично. Но сега мога да се науча да обичам другите, които са отделени от мен от тази упойка, тази илюзия за разбитост. Защото любовта е свойство на Твореца, а не свойство на творението.

С това разбиване Творецът ми дава възможност да получа такова свойство, което не ни е присъщо по природа и не ни принадлежи. Ние не разбираме какво е това любов. Но когато се опитвам да се науча да обичам тези, които са извън мен като самия себе си, т.е.  да се отнасям към ближния както към самия себе си – това се нарича любов.

Работя върху нея срещу своя егоизъм. Това е особена сила в мен, която постоянно се съпротивлява на това. Така става сблъсък между две сили, действащи в две различни посоки. Желанието привлича наслаждението към себе си, но над него е екранът (силата на моето съпротивление), който избутва наслаждението и е готов да се откаже от него.

И тогава от взаимодействието на тези две сили мога да разбера какво е това истинска любов към чужд човек, а не към собственото ми дете, моето куче или моето тяло.

А колкото повече се развивам, омразата ми към ближния постоянно расте – но над нея развивам силата на любовта. Само това и се нарича любов, ако тя се издига над омразата. Както е казано: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Благодарение на сблъсъка на двете противоположни свойства, творението е способно да придобие свойството на Твореца. Иначе това би било невъзможно и ние завинаги бихме останали в природата, с която сме били създадени.

Ако искаме да бъдем творения (нивраим), т.е. самостоятелни личности, намиращи се извън (бар) Твореца, и в същото време да постигнем Неговите свойства и високо състояние, трябва да изградим в себе си такъв противодействащ механизъм. В него ще действат винаги две противоположни сили: силата на желанието за наслаждение и на желанието за отдаване, което изграждаме сами над своя егоизъм – любов над ненавистта.

От урока по статия на Рабаш, 01.06.2012

[79576]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да заплатя на Твореца за моето поправяне, сякаш плащам на доктора за операцията? Каква работа се очаква от мен?

Отговор: От теб се иска само да се обединиш – в нашия свят друго няма. Тази работа за учудване е проста. Плащаш със своите усилия: трябва да се обединиш с всички и да обикнеш всички, за да можеш от любов към творението да достигнеш да любов към Твореца. Стреми се да достигнеш до великото обобщаване на Тора: ”възлюби ближния като самия себе си” – обобщаване, което включва всичко в себе си, и ще се напълниш с Тора, със светлината на Безкрайността.

Това ни се струва толкова просто, но е най-трудното за нас. Може много дълго време да се въртиш около тази точка, сякаш куче гони опашката си, без да ти достигат силите за обединение. Ще намираш различни причини да отлагаш за следващия ден и да поставяш различни условия.

Човек не постига сам обединението, но трябва да се стреми към него и да действа заради него. Да допуснем, аз те прегръщам без да изпитвам към теб никакви симпатии, но тъкмо затова съм те избрал. Тъй като чувствам доколко това действие е противно на моето желание. И тогава тази разлика между действието и желанието привлича светлината, която ми донася новото желание.

Известно е, че хората осиновяват чужди деца, а след това прилагат за тях толкова усилия, че започват да ги обичат като свои собствени. Ако човек се жени за жена с дете, то трябва да приложи повече усилия, отколкото ако детето беше негово. Защото ако детето е мое, то от само себе си ще усети, че съм му баща. Но чуждото дете не ме смята за баща и аз знам, че то не е мое дете, и затова трябва да вложа в него много повече усилия. Боя се, че то ще ме пренебрегва, ще ме ненавижда – тъй като ми е чуждо.

Но благодарение на това, че влагам в него много повече, започвам да го обичам като родно, в което не съм вложил толкова. Всичко се определя от приложените усилия, така че няма какво да се прави, трябва да се работи.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 31.05.2012

[79509]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: С какво даряването на Тора се различава от получаването на Тора в контекста на празника Шавуот?

Отговор: Тора се връчва свише, а дали долу я получават – това е въпрос. Затова Шавуот се нарича празник на даряването на Тора: ако си изминал предварителните етапи на подготовка, ти се дава шанс – подаряват ти Тора и трябва да я приемеш, да я получиш при определени условия.

По описанието на събитията виждаме, че не е достатъчно просто да стигнем до планината Синай – трябва още да видим, че това е планината на ненавистта (сина). Казано иначе, връщаме се от дясната линия в лявата. Би ни се сторило, че това не ни е нужно след бягството от Египет, когато вече сме се отделили от егоизма. Но Тора не се дава просто така: трябва отново да събудя в себе си ”Египет” – своето зло начало – и заставайки срещу тази планина, да го съединя с Твореца, със светлината, която може да ме поправи.

И тогава виждам условия, проявяващи се срещу светлината и моя егоизъм, виждам какви отношения трябва да се установят между тях, за да може ”тъмнината да засияе като светлина”, за да може моят егоизъм да се уподоби на светлината, напълно обличайки се в отдаване.

За това безусловно трябва да получа много сили за отдаване отвън, защото ги нямам и няма да ги имам. Как да ги получа? Готов съм да се обединя с всички другари в условията на поръчителство и тогава това ще ми придаде връзка с общата сила за отдаване – с други думи, с висшата светлина или Твореца. Така се разкрива главното условие: ако го приемем, ще тръгнем към светлината, към живота, а ако не – тук ще бъде ”мястото на нашето погребение”. Това е условието за поръчителство – анулирам се единствено за да се обединя.

Ако приемам това средство, т.е. поръчителството и целта на творението – взаимното поправяне на всички желания за отдаване, до сплотяването в едно цяло на принципа ”Исраел, Тора и Творецът са едно”, тогава получавам методиката, ръководството, наречено ”Тора”.

А по-нататък навлизам в пустинята и започвам да се поправям. Всеки път ми се разкриват все нови части от Египет в лявата линия, всеки път намирам в себе си нарушения, грешки, злосторничество – и ги поправям, издигайки се на степента Бина. Когато все пак се изкача на това стъпало след ”четиридесет години в пустинята”, тогава ще имам право да работя с егоистичното желание, получавайки, за да отдавам. Това вече е работа в земята Исраел – т.е. в желанието устремено направо към Твореца (яшар – Ел).

Осъществявайки тези поправяния, построявам Храма – особен съсъд, в който привличам светлината, възвръщаща към Източника и към напълване със светлина. Така достигам до края на своето поправяне.

А след това веднага се пробуждат новите желания, които не се отнасят към Исраел. От къде са се появили в мен? Работата е в това, че аз не съм имал предвид всички желания, отбирайки и поправяйки само част от тях, за да включа Малхут в Бина, и нищо повече от това. Сега, когато се пробуждат желанията на самата Малхут, виждам, моят Храм стои в земята на Исраел, т.е. в Малхут, която се е присъединила към Бина. Но това не е достатъчно. Тъй като трябва да разпространяваме алтруистичното желание на целия свят, да върна Малхут от степента Бина на своя ”територия”.

По такъв начин, Третият храм ще се изгради от желанията на целия свят, които преминават през пълното поправяне. От тук е ясно: всички събития на нашата история са били само подготовка за окончателното поправяне, което ние днес осъществяваме.

От урока по писмо на Рабаш, 25.05.2012

[79012]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това Шхина?

Отговор: Шхина – това са всички желания, създадени от Твореца, обединени в едно желание и намиращи се в подобие и сливане с Твореца, в същото въздействие, като Него. Тоест, желанието за наслаждение напълно е поправено за отдаване.

Но по отношение на нас, Шхина се намира в ”прахта”. Творецът е създал желанието за наслаждаване и го е довел до окончателното поправяне: Последното, третото поправено състояние на творението вече съществува. Но ние сякаш се намираме извън тази Шхина – такова скритие ни покрива, мъгла, илюзия.

Затова се чувстваме така, сякаш не принадлежим към това общо поправено желание и ни се налага много да работим, за да се обединим с него. Представи си, че освен теб всички останали са съвършено поправени. А ти виждаш целия свят като развален. Затова трябва да поправиш възприятието си и да се присъединиш към целия останал свят, към Шхина.

Трябва да помолиш Твореца да те направи подобен на Него – и това означава, че принадлежиш към Шхина. Но как да помолиш, тъй като това не може да стане изкуствено? Молбата излиза от дълбините на сърцето, така че не е възможно да я спреш.

Представи си, че желанията на твоето сърце биха се виждали на голям екран на показ пред всички. Сякаш към твоето сърце са прикрепили датчик, който рисува кардиограма, показвайки на всички какво ти желаеш, всичките ти мисли за обкръжаващите, мечтите ти за бъдещето. А ти не можеш да спреш това излъчване и нямаш власт над сърцето си.

Видимо би се засрамил много, ако отнасяш тези желания към себе си. Но ако ги отнасяш към Твореца, знаейки, че Той ти изпраща това, то ти не би се срамувал. И тогава не би се притеснявал от събуждащите се желания в сърцето ти. Срамуваш се само от онова, което си могъл да направиш за поправянето на сърцето си, но не си го направил.

И тогава започваш да проверяваш точно това. Виждаш, че Творецът ти изпраща различни състояния, кара те да мислиш за подлизурство, кражби, убийства, насилие, да излъжеш всички и да се възползваш. Такива картини би видял, ако показваха на екран сърцето ти. Но всички тези мисли се пробуждат в теб отгоре и не ти си им стопанин.

А заедно с това, би видял, че си имал възможността да направиш всяка една картина, подобна на Твореца, но не си се възползвал. И сега се срамуваш, че не си я поправил и не си помолил за нейното поправяне. Възможно е дори да не си се опитвал да поправяш нещо, а може би си се опитвал и си разбрал, че това не е по силите ти, но не си се обърнал за помощ към Твореца.

Всички тези състояния, които си могъл да поправиш и не си поправил, сега предизвикват срам в теб. Тъкмо това предизвиква в теб срама, а не ужасните картини, разкриващи се в сърцето ти, които идват отгоре.

Ако опитваш с всичко, с което разполагаш, да се уподобиш на Твореца, започваш да разкриваш всички детайли: откъде идва това, за какво, как да поискам помощ… Но ако нямаш намерение да се поправиш, дори не приемаш тази изпратена пратка и не разбираш какво идва при теб.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 31.05.2012

[79451]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Шестстотин хиляди души”: Казано е, че съществуват 600 хиляди души, и всяка душа се е разделила на множество искри. А как да разбираме това? Тъй като духовното не се дели на части, и изначално нищо не е било създадено освен една душа – Адам Ришон.

От една страна, пред човек се представя картината на разбития и раздробен свят, а от друга страна, му е ясно, че самият той е разбит и раздробен отвътре – и затова вижда света такъв. Казано е, че поправяйки себе си, човек скланя себе си и целия свят към оправдание. По такъв начин, когато идвам до моя личен край на поправяне, целият свят трябва да бъде поправен в моите очите. Сега, съзирайки себе си, виждам света развален – такъв ми го рисуват моите пороци. И обратното, поправяйки се, скланям себе си и целия свят към съвършенство. Тъй като аз самият съм светът, който виждам – едно и също е. Светът е същността на моите съсъди – желанията.

А как са другите хора? Съществуват ли или не? Достигат ли и те края на поправянето? Или това зависи само от мен, а останалите ми съдействат по пътя? Възможно ли е това да е справедливо в отношенията между всички? Или други няма, и аз се намирам пред своя собствен разбит съсъд, представящ ми се като група от хора – егоисти, които ми противостоят? Значи само трябва да ги присъединя към себе си?

Накратко, как се съчетават частното и цялото? Може би наистина пред мен е моят собствен съсъд и в целия свят няма нищо друго, освен една душа, в която трябва само да се разкрие светлината на Твореца?

Значи ако проникнете по-дълбоко в своята душа, там ще разкриете този съсъд, в единството на всичките му части, в духовното му взаимодействие с Твореца. Ще се развее мнимата картина с милиардите хора и сплотявайки всички в една душа, ще видя, че няма никой освен Него.

А дотогава, светът ще се раздробява в моето възприятие като самостоятелни части на много отделни души…

От урока ”600 хиляди души”, 29.05.2012

[79262]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→