Духовният подем – от получаване за себе си към отдаване за другите, който се нарича „вяра над знанието”, тоест „предпочитане на отдаването пред получаването” – получаване на наслаждение от отдаването.

Аз съм длъжен да усетя вдъхновение и радост от това, че се повдигам над своя егоизъм и повече не гледам какво мога да получа в него. Но на мене ми е необходима светлина – сила, за да направя такава промяна със себе си!

Това се нарича „Аз – към своя любим, а любимият – към мене” – когато започнем да разговаряме с Твореца, разбирайки се един друг.

Аз разбирам защо Творецът е направил живота ми пуст и ми е дал възможност да се прикрепя към група – за да ми стане ясно какво е отдаване. Той леко ми просветва, като че ли казва: „Избери това!”, за да мога да направя първата крачка. А реализацията вече е възложена на мен.

Малхут на висшето (свойството отдаване) се представя на моя егоизъм Кетер (Рош, глава) – тъмна и пуста.

Но ако аз реша, че моят Кетер (устрем) трябва да се прикрепи към нея със своето желание за отдаване, то Малхут на висшето вече няма да ми се представя пуста и тогава аз ще се прилепя към нея като към висша степен.

Това е и начало на нов път. Началото се нарича Нова година (Рош Ашана – глава на началото), идваща след месец Елул – абревиатура от  „Аз –  към любимия, а любимият –  към мен”.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 06.09.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава ”Ваехи”, п.244: За бъдещия свят е казано: „Така, както дните на Дървото [ще бъдат] дните на Моя народ”. ”Както дните на Дървото” – тоест Дървото на Живота.

По същото време е казано: ”Ще унищожи Той смъртта навеки”, – нали в Дървото на Живота няма изменение, и няма в него смърт.

Става дума за това, че човек се намира в точката за приемане на решения, избора между доброто и злото, в клипат Нога.

Цялата тази система произтича от това, че от една страна, Творецът забранява на Адам да яде от плодовете на Дървото на Живота, а от друга страна, му изпраща ”жената”, съблазняваща го да прегреши – да вкуси от забранения плод.

Двете противоположности съществуват заедно. А ние сме длъжни да не се объркаме и да не се раздвояваме в своето възприятие, а да разберем, че тези разногласия, които присъстват във всяко състояние, където Творецът ни се представя двулик, с двойствено отношение към нас, са предназначени за това, да ни постави в такова положение, когато ние няма да знаем какво да правим и тогава ще се нуждаем от Него.

Това е клипат Нога, точката на нашата свобода. Тази свобода се появява именно в тази точка, където двете отношения на Твореца –злото и доброто – се съединяват заедно и е невъзможно да различиш между тях, да премахнеш техните противоречия, а само като се обърнеш към Него.

От урока по Книгата Зоар, 08.09.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Нищо не изчезва в духовното. Точно обратното – различията между душите стават дори още по-ясни. Всяка душа притежава специални качества, които създават цялото богатство на възприемането на Твореца. Това става въз основа на свързването с противоположните качества на другите души. Така взаимното възприятие на Твореца става 620 пъти по-голямо от възприятието на отделната душа.

Размерът на духовния съсъд (кли) не се определя от неговото количество, а от качеството. Затова всяка душа се разкрива по-силно и уникално. Това е подобно на стволовите клетки, които са универсални и могат да се използват като тухли за построяването на всичко останало. Сърцето, черният дроб, бъбреците и белите дробове могат да се изградят от тази основа, наречена „стволови клетки”.

Същото важи и за духовното. Сега всеки от нас живее вътре в стволовата клетка на своята собствена душа. По-късно ще започнем да се свързваме с общата система, групата, със системата от души, които разкриваме в нея. Чрез присъединяването им към нас ще се свържем с Твореца, който се разкрива в системата от души. Тогава ще започнем да постигаме и себе си: кои сме ние, на какво принадлежим, какво е душата ни, каква е моята мисия и какво е моето главно качество сред цялата съвкупност от свойства, които го съпровождат.

И затова, когато напредваме в духовното, всеки човек все повече се съединява с всички, но в същото време става и по-уникален, защото свързвайки се с другите, той увеличава своята стволова клетка. Затова Баал Сулам пише в статията „Свободата”, че всеки човек трябва да развива своите уникални качества, вместо да ги потиска. Въз основа на неповторимостта на всеки един, ние ще постигнем огромен, съвършен съсъд, в който ще можем да възприемем целия духовен свят и Твореца 620 пъти по силно, отколкото в началото на Сътворението. 

От урока по книгата Зоар, 01.09.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Има две състояния в напредването към духовната цел:

Първото състояние е  когато човек има усещането, силата и подкрепата на групата и на Твореца. Човек усеща важността на свойството отдаване и това го кара да върви към Твореца.

Той има усещането и желанието, Творецът му показва, че си заслужава да работи за духовната цел. Човек усеща, че има награда, тоест, че не зависи от вярата: свойството отдаване в него. Усещането събужда любов към приятелите и към Твореца.

В такова състояние човек сключва съглашение за любов към приятелите и към Твореца завинаги, за в бъдеще. С кого сключва това съглашение?

Не може да е с Твореца, защото в състояние на падение, когато  се отдалечавам от Твореца и няма да усещам Неговата близост,Той няма да ме обвърже.

Ето защо съглашението трябва да бъде направено с групата, която може да се усеща и в състояние на падение. Чрез групата ние сключваме съглашение с Твореца: винаги да вървим по пътя на отдаване на Твореца и на групата. Групата е гаранция за съглашението. Сключвайки съглашение – цялата група се задължава да се подкрепят един друг и постоянно всеки да бъде в намерение за отдаване. Те получават помощта на Твореца в зависимост от силата на тяхната връзка.

Второто състояние – идва след известно време, когато състоянието на въодушевление и обединяване е заместено от безразличие, неспособност да усетя важността на целта, Твореца или наградата за добро отношение към приятелите и Твореца. Човек е неспособен да мисли за любов, обединяване и отдаване.

А) Ако човек не получи подкрепата на групата, той пропада, мислейки, че Творецът не е важен и че няма никакво напълване или награда. Той може напълно да напусне пътя.

Б) Ако връзката с групата го пробужда и го привлича, той не може да захвърли всичко и си спомня за съглашението, което е сключил. В състояние на падение важността на отдаването изчезва, защото наградата изчезва. И тук взаимното поръчителство, съглашението и връзката с групата трябва да дойдат на помощ.

По този начин човек се връща към съглашението, към доброто състояние, към любов и съединение. Като си спомня, че трябва да върви с вяра над знанието, над своето сегашно състояние на безразличие – все едно, че усещането, което му е давало сили съществува и е дори по-силно!

Така човек иска да върви с „вяра над знанието” (отдаване над наградата). Тогава той разбира, че може да получи сили от Твореца. И това го води до молитва.

От урока по статия на Рабаш – 05.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Творецът е създал творение, което да достигне Неговото ниво, да разбере всичко, което Творецът е направил, и да усети всичко, което усеща Творецът. С други думи, това творение ще стане точно като Твореца!

Но за да стане подобно на Твореца и да остане творение, без да се разтваря в Твореца, творението трябва да съгласува в себе си две противоположни сили: получаване и отдаване. Освен това, как може някой да разбере нещо без да го сравни с неговото противоположно? Ако съм създаден така, че да съществувам в пълна хармония с обкръжаващата среда и в пълно сливане с всичко, тогава аз не осъзнавам това и не го усещам.

Появява се усещане само като резултат на някаква противоположна сила, когато съм притеснен или ми липсва нещо. Такова противоречие усещам. Не осъзнавам, че имам глава докато тя не ме заболи. Ако ухото ме заболи, тогава усещам, че имам ухо. Същото е и с чувствата отнасящи се за света около мен. Докато всичко е наред, ние не мисли за него, защото не усещаме това, което е около нас.

Затова, ако творението трябва да постигне реалността (както духовната така и материалната), то трябва да бъде в противоречие с нея. Във всичките му усещания, свойства, мисли, желания и цели творението трябва да е противоположно на Твореца. Така сме сътворени, точно както Творецът е искал.

Той е висшата сила, а ние сме черната точка на желание, напълно противоположни на Него. И все пак, невъзможно е да се развиваме само от тъмнината, която е противоположна на светлината. Това създава непоносима болка и не позволява напредване. Затова Творецът е създал особена реалност: Малхут на света на Безкрайността и цялата система на скриване (световете). Това е направено, за да можем постепенно да се отдалечим от Безкрайността, където ние съществуваме в сливане и в светлината, и тогава да се спуснем до нашето сегашно състояние на съществуване.

Цялото това пътуване е направено за нас; не трябва да страдаме и да го усещаме, защото предварително (преди ние да се появим в картината), системата на управление е била създадена: световете АБЕА (Ацилут, Брия, Ецира и Асия). А ние се появяваме в последния етап на развитие на системата и усещаме себе си като идващи на този свят и живеещи в него. И не усещаме себе си като противоположни на нещо и като нуждаещи се да открием какво е то.

Но постепенно, чрез малки смущения и хиляди години на развитие, Творецът събужда в нас желание за Него. Завършвайки нашето земно развитие, ние заставаме в началната точка на духовното ни развитие: появата на въпроса за смисъла на живота. От този момент нататък ние започваме нашето издигане в духовния свят.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 03.09.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек не съществува отделно от останалите, то защо във всеки един съществува усещането, сякаш цялата реалност съществува заради него и Твореца се отнася към него лично?

Отговор: Това е мярка за изключителност, свойствена за всеки човек. Тя е вложена от Твореца във всеки от нас, в нашият корен, отличаващ всеки човек от останалите.

Това задължава всеки да реализира своята изключителност, тъй като действително: «За мен е създаден целия свят!» – и всеки е длъжен да каже така и да го утвърждава. Само че не за сметка на другите, а заради другите.

Аз поправям света, а всички останали части са само част от мен – това задължава да се отнасям към всички, като зависещи от мен. Длъжен съм да се присъединя към тях в силата на своята любов – това се определя от мен.

Когато моята точка се съединява с другите, аз ставам «глава» за тях, за тялото, което се нарича «обща душа».

Тъй като аз решавам и създавам връзки, и напълвам всички със светлината на Твореца, т.е. за тях аз съм източник, Творец.

А съществуваш и ти, който прави същото, и присъединява към себе си останалите, включително и мен.

И ти също ставаш глава за общото тяло, за другия, защото то се определя от твоите правилни отношения към останалите.

И така, всеки от нас е индивидуална личност, но нито един не пречи на другия, а го допълва.

Ти чувстваш, че Творецът се отнася лично към теб само чрез групата. И точно така, чрез групата, ти се отнасяш към Него.

Творецът – това е, което се разкрива във ръзката между всички. Именно там ще се възцари висшата светлина – в желанието да отдава, в съединението между всички души.

Когато всички свойства отдаване се съединят заедно, открива се съсъд за разкриване на Твореца – мрежата на отдаването.

А на самото желание е било направено съкращение Ц“А, за да не получава нищо. Да получи може само чрез връзките, съединяващите желанията, там, където се намира екран и отразената светлина.

От урока по писма на Рабаш, 05.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Намираме се под 125-те степени на световете, на скриването. Скриване е за наше добро, тъй като не ни дава да видим колко нищожни сме в сравнение със състоянието на Безкрайността и виждаме само колко неспособни сме да се уподобим на по-висшата степен.

Във всеки случай ние сме длъжни да усетим страдание в нашето състояние, за да напреднем в поправянето си, но осъществявайки поправянето в групата, ние откриваме страданието, както малкото дете в игра, което иска да направи нещо, а не се получава, но то се старае с всички сили, като не престава с опитите си да се справи с непослушните играчки.

В тези усилия и страданието от неспособността да го направиш, ти изучаваш своята противоположност на светлината на една степен. Длъжен си да работиш противоположно на светлината, иначе няма да имаш усещането за разликата между теб и светлината и, от цялата съвкупност на тези различия, не ще усетиш какво представлява Твореца.

Да допуснем, че се намираш в царски дворец, в който нищо не знаеш и не чувстваш. И сега започваш да усещаш, да го изследваш. Трябва да опознаеш всички заобикалящи те предмети и състояния, в цялата тяхна противоположност, във всички връзки между тях. За сметка на това ти постигаш състояния, в които властваш над всички светове – като цар.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 03.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съвременният човек има всички блага в този свят, а ние все сме недоволни – още повече, отколкото по-рано.

В миналото, ако човек е имал половин килограм хляб на ден – за повече не е и мечтал.

А погледнете колко много му трябва на съвременния човек. Но нима той е удовлетворен? Не! И все пита защо?

Но удовлетворението въобще не се намира на човешкото ниво – няма да му помогнат никакви нови играчки.

Искаме да измамим себе си с вещите, но възникналата в нас пустота произхожда от съвсем друго – от несъответствието с Твореца. И затова не можем с нищо да я запълним, освен с усещането за Твореца!

Тази пустота постепенно се образува в нас и се натрупва до определена степен, докато се „взриви” – и тогава човечеството ще разбере, че не можем повече да скриваме тази пустота, а сме длъжни да я запълним, иначе животът ще ни се стори по-лош от смъртта.

Това желание не може да намери напълване в този свят, защото е потребност от разкриването на висшия свят, на Твореца!

Но защитните сили на организма ни принуждават да търсим, докато объркаме себе си. И човек приема наркотици, пропива се или запълва живота си с празни модни вещи или пътешествия – крием главата си от проблемите, като щраус в пясъка.

Така действа защитната сила на нашето Его, което иска да докаже само на себе си, че е напълнено, че желае да скрие тази празнота, която е невъзможно да бъде напълнена. Защо ни е да мислим за това, което не сме способни да си доставим и да тровим живота си?

Така не може да продължава дълго! Засега все още успяваме да се изхитрим и да объркаме себе си на ниво „животно”, така че да не чувстваме незапълнената потребност на степен „човек”. Но ситуацията непременно ще се взриви.

В различни периоди от историята подобни състояния са водели до революции, войни, до драматични и трагични решения. Да се надяваме, че в нашия случай изхода няма да бъде толкова жесток.

Тъй като в дадения случай ние трябва да се издигнем от нивото на нашия свят, от степента „животно” до степента на висшия свят, степен „Адам” или Творец. Това не е по силите ни и човечеството ще започне да полудява от безсилие.

На нашето егоистично ниво е било възможно да се издигаме от степен на степен благодарение на революциите, войните, новия ред, религиите, новите технологии, като например: книгопечатане, първия двигател, интернет и други….

Всичко това е давало напълване за определено време, но сега егоизмът е изчерпал себе си, а потребността от разкриването на Твореца изисква именно духовно напълване. В нас се разкрива ново желание, разкрива се Този, който ни управлява.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 02.09.2010

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Част 1: Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 31, 1986 г.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 2: Избрано от „Книга Зоар“, глава „Ва Йехи“, п. 210

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Чертеж: ZIP FILE (ивр.)

ТЕКСТ: англ.; рус.; ивр. ; pdf (ивр.)

Част 3: „Талмуд Есер Сфирот (Учение за Десетте сфирот)“, том 6, част 15, стр. 1718, п. 72.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Чертеж: ZIP FILE (ивр.)

Част 4: Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 01, 1990 г.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Чертеж: ZIP FILE (ивр.)

Filed under: Ежедневен урок, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Състояние 1 (нашето сегашно състояние) – това е „отдаване” на самия себе си, в което са нашето наслаждение и желаното напълване.

Състояние 2 (което искаме да постигнем) – това е отдаване на Твореца, коeто за нас ще бъде наслаждение. И тук се съдържа противоречието.

В отдаването на самия себе си: и самото действие, и работата, и наградата са все в едно направление, в една линия.

Това се нарича пряка светлина и тук всичко ни е понятно: и началото, и края, и достигането на тази крайна цел – всичко е устремено в едно направление, към мен.

Ако искам отдаването на Твореца да е мое наслаждение, то възниква проблемът за противоположността на намерението и резултата, защото ми е необходимо поправяне на намерението, което е против моето желание!

Отдаването на Твореца трябва да се обърне за мен в получаване на наслаждение! И аз трябва да се наслаждавам, защото такъв е замисъла на творението – само че, за да се наслаждавам, трябва да отдавам. А това за мен е съвършено противоположно!

Целта на творението е наслаждение, а  поправянето на творението – отдаване. Но тези две условия противоречат едно на друго. В това е главното препятствие и трудност за нашето възприятие, което винаги ни прегражда пътя и ни лишава от възможността да реализираме замисленото.

Защото, от една страна сме длъжни да приложим големи усилия и да преодолеем огромна работа, а от друга страна – нейният резултат не зависи от нас, а се дава свише.

А ние в своята работа само разкриваме в себе си желание, придобиваме не самата цел, а кли – съсъда, който може да я вмести.

Затова се съединяват тези две противоположности: отдаване на Твореца и наслаждение от това – само за сметка на сливането с него. А към сливането може да ни доведе само висшата светлина, изменяща нашата природа.

От състояние, в което сърцето властва над човека и затова в термините на кабала то се нарича „грешник”, ние сме длъжни да преминем в състояние, където човек властва над своето сърце и затова се нарича „праведник”.

А за постигането на това има само едно решение – кабалистична група, която се явява за нас образец, пример, рамка, модел, в който ние можем да проверим себе си и да видим доколко съответстваме на тази цел или не съответстваме…

Групата е способна да ми внуши, че по-скъпо от отдаване на Твореца за мен няма! Но от друга страна, си изяснявам, че не съм способен на нищо и само Творецът може да ми помогне. Така аз идвам към нужното желание, молитва.

Но сега нямаме тези две полярни противоположности: Кетер и Малхут, пряка и отразена светлина, обратното съответствие на светлината и желанието – всичко това се съдържа само в поправеното кли, където има намерение срещу желания.

Този модел трябва да го построим  в себе си за първи път, първите 10 сфирот. И тогава в нас ще стане вътрешно изграждане , както първата клетка на новия организъм, от който по-нататък се ще се развие зародишът на душата.

От урока по статията на Рабаш, 31.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→