Отдалечени сме от света на Безкрайността посредством 125 степени на намаляване на светлината, степени на скриване, и сме абсолютно откъснати от истинската действителност, като че се намираме в безсъзнание, без реална представа кои сме и къде се намираме.

Необходимо за нас е да се пробудим, да дойдем в съзнание и по пътя на тези 125 степени да се върнем в това място, от което сме се спуснали, т.е. да се върнем към нашия корен. По този път – отдолу нагоре ние, преодолявайки скриването, достигаме подобие с Твореца, превръщайки се в такива, какъвто е Той.

В действителност, в човек няма никаква възможност сам да се пробуди и повдигне от най-долното ниво, погребан под 125-те степени на скриването. Както е казано „Сам затворникът е неспособен да се освободи от затвора” – необходима му е външна сила.

Ние не чувстваме висшия свят и си представяме лъжлива реалност. В безсъзнателното си състояние на нас ни се струва, че живеем заобиколени от свят, пълен с хора, вярвайки, че се намираме на определено място – Земното кълбо, Вселената. Ето такива образи възникват поради нашето безсъзнателно състояние и ние си мислим, че това е реалния живот.

А когато, сякаш на сън, до нас достигат гласове, казващи: „Да, ти си в безсъзнание, откъснат си от реалния живот, от Духовния свят!” – ние не им вярваме. И само хора, наблюдаващи ни отстрани разбират, че сме в безсъзнание.

Затова трябва да сме благодарни, когато тази точка в сърцето ни се пробуди. Чрез нея аз започвам да различавам нещо, достигащо до мен от друг свят – започвам да усещам, че съществува друга действителност. А великите кабалисти се опитват да ни настроят в чувството, за да можем да прозрем, да се пробудим за този истински живот.

От Адам – първият възвърнал се в истинското съзнание, до наши дни, се точи дълга верига от кабалисти, достигнали до истинския живот. Но днес вече ние всички сме длъжни да дойдем в съзнание.

И нашият лекар Баал Сулам със своя асистент Рабаш прилагат всички сили да ни доведат в съзнание. Така те привличат лъч светлина, спускащ се от истинската реалност в нашето отключено съзнание.

От урока, в памет на Баал Сулам, 16.09.2010

[#21329]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Рабаш - Няма коментари→

Йом Кипур, денят на изкупление, е състояние, когато Кли (желание), което трябва да поправим се разкрива. Рабаш пише в много статии, че човек стига до деня на изкупление според своето вътрешно състояние, което може да бъде разкрито без никаква връзка с началото на празника спрямо календара.

Всеки един от нас преминава през тези състояния в своето развитие, включително подеми, наречени Рош Ашана (Нова година), Йом Кипур (денят на изкупление) и други. Йом Кипур е много възвишено състояние. Голяма светлина трябва да ни въздейства, за да разкрием тази степен в нас и е необходима цяла поредица от действия. Човек трябва да положи големи усилия в групата, в нашето обединяване, където се е случило разбиването. Мястото на разбиване ни е дадено, за да можем да го поправим. Тогава ще разберем какво се нарича поправяне, каква е структурата на това място и как Висшата сила го е създала и продължава да го поддържа. Като резултат, ние разкриваме Твореца.

За да постигнем това, ние полагаме усилия съгласно главното правило на Тора „Обичай ближния като себе си”. Както кабалистите ни съветват, ние първо го реализираме в една или в няколко малки групи, а не в цялото човечество, защото това е невъзможно. Като се опитваме да реализираме това правило в съюза между нас, съгласно метода на кабалистите, ние преминаваме от любов към творението към любов към Твореца и разкриваме до каква степен ние не сме в свойството на любов и отдаване.

Ние не говорим за живота в този свят и за това колко добре или зле се чувстваме. Ние не проверяваме добро и лошо спрямо това, нито пък стигаме до деня на изкупление по този начин. Само като съм в група, като се стремя към връзката между нас и като пробуждам Поправящата светлина, аз мога да видя колко съм завладян от омраза и отхвърляне по отношение на моите приятели, които се опитват да се обединят, за да разкрият Твореца в групата.

Аз разкривам силата на разделение, силата на разбиване в мен и само по отношение на тази сила аз мога да кажа, че съм разкрил злото. Тогава, с това зло, аз мога да дойда при Твореца и да изискам поправяне от Него. Денят на изкупление тогава става ден на радост, защото аз разкривам болезнения егоизъм, моята същност, която трябва да бъде поправена. Аз разкривам условието „Аз създадох егоизма” и сега аз мога да помоля Твореца за Тора, която е силата на поправяне. Написано е „Аз създадох егоизма и Аз създадох Тора за неговото поправяне, защото Светлината в нея връща човек към Източника (към Твореца)”.

Първо ние трябва да работим много върху обединението между нас и тогава Висшата светлина ще засвети върху нас от нивото на ЕЛУЛ (аз Го обичам и Той ме обича). Тогава ние стигаме до Рош Ашана – състояние, в което ние желаем ново начало, нови промени по пътя, единение между нас, раждането на нова система или нов човек (Адам) в нас. И само, след като преминем през всичко това, достигаме състояние, в което проверяваме всичките 10 наши свойства. На десетия ден след Нова година, която отбелязва началото на нов път, ние стигаме до деня на изкупление.

В този момент, от една страна, ние наистина сме в състояние на пълно отчаяние и липса на сили, а от друга страна ние усещаме голяма радост, защото сега можем най-после да помолим Твореца да ни помогне с пълната увереност, че Той ще ни помогне. Ние имаме тази увереност, защото вече сме проверили себе си и сме достигнали до осъзнаването, че живеем само в злото, без да можем да направим нищо за това. Но сега, с връзката между нас, ние имаме увереност, че Творецът ни помага и само чака този момент.

Баал Сулам пише, че „Няма по-щастлив момент в живота на човек от този, в който той разкрива, че е напълно безсилен и губи вяра в своите собствени сили, защото той е положил всички възможни усилия, които е могъл, но не е постигнал нищо. Това е защото точно в този момент, в това състояние, той е готов за пълна и чиста молитва към Твореца!”. Този момент се нарича ден на изкупление. От този момент нататък човек може да бъде сигурен, че той ще получи Поправящата светлина.

От ежедневния Кабала урок – 15/09/2010, „Йом Кипур”

[#21245]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата наша работа се състои в това да определим правилното отношение към състоянието, което получаваме.

В тази работа ние постепенно, стъпаловидно започваме да разделяме себе си на две съставящи:

1. моето желание, в което аз усещам различни явления – добро и зло;

2. разум, в който си изяснявам от Кого аз усещам и с каква цел.

Доколкото аз съм способен да анализирам своите състояния, независимо от усещанията добро/лошо, дотолкова мога да разбера тези състояния и да ги оправдая, въпреки усещането, и да ги желая заради разкриването на свойството за отдаване на Твореца, въпреки че разкритието на всяко ново състояние означава в началото страдание – разкриване на ново празно желание.

Но отношението към това празно желание изменя усещането за неговата празнота. Нали усещането за целта, свързана с Твореца – дава въодушевление, много пъти превишаващо усещането за страдания.

Затова имаме възможност да се издигнем над неприятните усещания в намеренията, в усещането на връзката с Твореца и така да се оправдае всяко творение – дотолкова, че именно този разрив ни помага да се извисим над неприятните усещания и даже да предизвикаме тяхното разкриване, за да се издигнем над тях още по-високо.

В своето развитие ние не можем да променим нито едно свое състояние, но можем да помолим за разбиране на тяхната целенасоченост и добрина, над желанието да се насладим.

Така можем да ускорим своето развитие и да преминем състоянията на падения, така че да ги усещаме не като падения, а като причина за подем. Всичко зависи от нашето отношение към ставащото с нас.

От урок по статията на Рабаш, 16.09.2010

[#21301]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: След появата на трудовете на Баал аСулам, цялата методика за поправяне на душите е завършена. От този момент нататък ние имаме две задължения:

– разпространение методиките на Баал аСулам

– реализация на методиките върху нас.

Трябва ли тези два процеса да се извършват паралелно?

Отговор: Това се подразбира. Защото по степента, с която ние разпространяваме кабала в света, дотолкова приближаваме хора с точки в сърцата и те се присъединяват към нас – и така нашата сила, силата на тези, които желаят да достигнат разкриването на Твореца, поправянето на творението, любовта към ближния, съединението, сливането с висшата сила, расте.

Нашето количество расте, затова всеки от нас се сдобива с голяма сила, в резултат на все по-голямото обединение – това е силата на количеството. Колкото повече хора се събират в основата на пирамидата, толкова по-качествена е силата – повече хора се повдигат към върха й, а самата пирамида расте.

И затова у нас има две противоположни тенденции: да се съединим по-силно отвътре и да се разпространим повече навън, в света. Но тези две направления в нашата дейност не са противоположни, защото колкото по-силно е вътрешното обединение, толкова по-добре разпространяваме духовната сила.

Из урока в памет на Баал Сулам, 16.09.2010

[#21309]

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между светлината, която се опитваме да привлечем от Зоар, и светлината, която ни анулира и ни превръща в животинско ниво?

Отговор: Има само една светлина, но начинa, по който се проявява, зависи от нас. Това е като електричеството, което или изстудява или нагрява нещо, в зависимост от това с какво ще го свържеш.

Това, как светлината се проявява, зависи от подготовката на човек, но самата светлина не се променя; не се променя нито по сила, нито по характер. Написано е, че Творецът е в покой, Той е „добър и творящ добро”, свят на Безкрайността.

Системата от връзки между душите, която е била създадена от Твореца в света на Безкрайността, ми се разкрива постепенно, стъпка по стъпка. Характерът на нейното разкриване зависи от моята подготовка, от моето отношение към процеса – дали аз го желая или не.

Когато видя процеса като желан, защото той ме приближава до Твореца и това е най-важното нещо за мен, тогава аз усещам, че „аз го обичам и той ме обича”. Това означава, че аз винаги съм в състояние на подем; аз съм праведник, защото аз оправдавам всички действия на Твореца. Аз съм в света на Безкрайността, в покой.

Но ако желая да съм близо до Него само, когато имам полза от това, тогава моята любов зависи от това, какво получавам. Това означава, че преминавам от подеми в падения в зависимост от начина, по който се чувствам, и затова аз съм грешник. Завися от условията, не от любовта. Всичко се променя, понякога към добро, понякога към лошо. Следователно това, което се променя не е светлината, а съм аз: моето отношение към Любимия.

Можем да видим това чрез известен пример: млада дама (душата, Шхина, Малхут) се стреми да бъде с нейния беден любим (Зеир Анпин, Твореца) заради любовта над всички сметки, докато нейното семейство (егоистични роднини, Клипот)  са против този съюз и те и предлагат друг жених, който е богат и се грижи само за напълване, където всичко е изчислено.

От урок по книгата Зоар, 15.09.2010

[#21224]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Грехът” се определя от това, дали ти молиш Твореца за силата да се издигнеш над твоите усещания за „добро” и „зло”. Първия  път когато направиш нещо не е грях! Може би ти още не си различил добро и зло в твоето отношение към Твореца. Но ако ти го направиш втори път, тогава става грях. И ако го повториш трети път, ти падаш от своята степен; не можеш повече да останеш на нея.

С първия контакт между наслаждението и желанието, се създава желание за наслаждение (съсъд, Кли). С втория контакт на наслаждението и желанието, човек получава усещане за престъпление (грях), получаване заради себе си. Но ако човек получи в желанието за трети път, тогава това не само означава извършване на грях, но и показва, че усещането за греха не е било достатъчно, за да се въздържи от него човек.

Това може да се уподоби на ситуация, където присъдата, дадена от съда, е по-слаба от желанието на престъпника и затова той не се отучва да краде. И тогава се взима решение да ме скрият в затвора на този свят.

От урока по Рабаш, 14.09.2010

[#21153]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Аз чета текст от Зоар, но е лошо ако текста скрива от мен целта на четенето. И трябва постоянно да проверявам себе си: какво именно желая от четенето?

Преди всичко, искам в резултат от четенето на  книгата Зоар да стане разкриване на болестта на егоизма в мен, а след това и лечението, т.е. да придобия вместо него свойството отдаване, единение с другите, устремени към същата цел.

Това се нарича намерение преди учене. И не е важно, че именно ние заедно четем от книгата Зоар.

След подготовка на намерението за какво чета книгата Зоар, аз мога да пристъпя към нейното четене. И ако мога  надеждно да удържа това намерение, мога да си позволя да слушам и текста, неговия смисъл.

Това е подобно на болен, който е в критично състояние и търси в лекарската книга единствено лечение и повече нищо не го интересува!

Нито начина на описание, нито подробности в написаното – той търси само лекарството (еликсира на живота – светлината).

Затова преди всичко трябва да има намерение, а след него вече може да се слуша за какво именно разказва Зоар.

Но няма нищо по-важно от получаването на „лечебната процедура”, защото, така или иначе, аз нищо не разбирам от самия сюжет, докато не вляза в това състояние.

Но защо авторите на Зоар са ни написали всички тези разкази? За да можем ние да приложим усилия да се удържим в намерение.

И само доколкото е възможно, си разрешавам да възприема сюжета, желаейки да го разкрия в намерението, осъзнавайки, че не сме в тези състояния, не разбираме текста, но искаме да го разкрием в стремежа си да бъдем в описаните състояния и тогава текстът е понятен и се свързва с тях.

Аз желая правилно отношение към книгата Зоар, преди всичко за да достигна духовните свойства и след това вече възприемам текста, бидейки уверен, че правилно ще го разбера. Това се нарича ”желание да позная изучаваното”, както е казано в Предговора към ТЕС п.155.

Текстът на Зоар за мен е работно място за вътрешни изяснявания, където аз намирам: 1. намерение относно целта; 2.усещане, относно текста.

Необходимо е да се усеща дълбочината на пластовете в постиженията – това се нарича „Да се занимаваш с Тора и Заповедите”, „Изучаване на Тора”.

От урока по книгата Зоар, 12.09.2010 г.

[#20989]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Без статиите на Рабаш ние не бихме знаели как правилно да се ориентираме към целта, защото Баал Сулам ни дава академични съвети от огромна духовна висота.

Ние не сме способни да извлечем оттам детайли за нашето съединение, за да направим дори една крачка и практически да ги реализираме.

А Рабаш започва направо с първата, начална точка и ни обяснява всяка крачка. След него ние можем по-добре да разбираме и да реализираме методиката на Баал Сулам

Статиите на Рабаш и книгата Зоар ще станат необходими, когато се приближим към непосредствена реализация на кабала – практиката за разкриване на Твореца.

Статиите на Рабаш ни помагат да формираме правилно намерение, а книгата Зоар – притегля това намерение, разкривайки  духовния свят, светлината.

Рабаш е направил това, което не е правил нито един кабалист преди него – той е описал всички етапи на вътрешната работа на човек, т.е. практическата реализация на Тора.

Той е бил единственият в цялата верига кабалисти, започнала от Адам Ришон, който е дал конкретни крачки и постепенни обяснения за работата на човек и групата, толкова необходими днес.

Преди него кабалистите са писали за своето индивидуално постижение, защото такова е било духовното придвижване в епохата  на 2000 годишното скриване, изгнание от духовното.

А до изхода от изгнанието, народът се е намирал в духовно постижение и не е било необходимо да се говори за това, че всяко дете усвоява според  ръста си.

Но днес, за да се издигнем от скриването, са ни необходими материали, които биха ни ориентирали за влизане в духовния свят. А това е възможно само като изучаваме статиите на Рабаш.

Без тях не бихме могли правилно да разбираме и другите кабалистични източници.

Затова нашата работа се разделя на две части:

1. Изучаване статиите на Рабаш

2. Ако правилно настроим себе си, то преминаваме към книгата Зоар или „Учение за Десетте сфирот” и вече можем правилно да работим с тях – да привличаме поправящата светлина.

Рабаш беше много скрит и скромен, винаги стоеше в сянката на своя велик баща. Цялата му сила и мощ бяха скрити дълбоко вътре, така че беше невъзможно да се види отстрани.

Той първи започва  да обучава в кабала нерелигиозни, без всякаква разлика по произход и считаше за много важно широкото разпространение на кабала.

От урока по писмо на Баал Сулам, 12.09.2010 г.

[#21027]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Рабаш - Няма коментари→

Трябва да се стремим винаги да бъдем с вяра над знание. Защото ако Творецът се разкрие, аз губя своето независимо „Аз”, ставам паразит (получаващ) във висшата система.

Както човек, който няма никаква нужда да се повдигне от кревата, и лежи, поставен на система за изкуствено хранене.

Ако Творецът се разкрие, няма да е нужно аз да съществувам, аз няма да мога да направя и най-малко движение и Той ще запълни със себе си целия свят. И затова съм длъжен  през цялото време да удържам себе си независим от Него, да Го скривам.

Сега разбираме, защо Малхут, усещаща такова състояние в света на Безкрайността, не е могла да го понесе, тъй като това зачерква ”Азът”, същността на творението.

Творецът пробужда в нас „Аза” и ние сме готови да се откажем от цялото напълване, от цялото знание. Това е и усещане за срама, когато ни се струва, като че ли преставаме да съществуваме.

Затова цялата наша работа е в това, през цялото време да съхраняваме себе си като творение, отделено от Твореца, а от друга страна да сме подобни на Него. И това е възможно само запазвайки преградата между нас.

Но тази преграда не ни разделя! Ние се съединяваме над нея чрез подобието, връзката, която сме построили помежду си, според степента на нашето подобие!

Аз не давам на своето желание да се наслади в получаване направо от светлината, а в отразената светлина, където построявам подобие на Твореца – там се сливаме с Него, неотделими един от друг.

Отдолу – знание и разум  , а над тях – вяра и отдаване. В тази вяра и отдаване аз и се съединявам с Твореца.

Творецът никога не се разкрива така, че да направи  заради мен цялата работа и да отмени моето Аз. Висшият само ми показва примери, спускайки към мен своята долна част, АХАП, а аз  вземам тези примери и правя себе си подобен на Него.

Това се нарича „работа на Твореца”. Той не прави заради мен поправянето, а ме учи как да се поправя.

А наслаждението идва от нашето сливане и съединение.

От урока по статията на Рабаш, 15.09.2010

[#21211]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал Сулам  е достигнал много високо духовно постижение.

Но от друга страна той се молел за това,  да го спуснат от неговото ниво, за да може да донесе науката кабала до хората.

И  главното, което  е помогнало в това, е включената в него душа на АРИ (ибур нешама).

Цялата методика на науката кабала, относно последният етап на поправянето, идва при нас от АРИ,  и ни обяснява как да излезем от последното, четвърто изгнание и да достигнем пълно духовно освобождение.

Затова, веднага щом се разкрила методиката на АРИ, нито един разбиращ кабалист повече не се занимавал по други книги, написани преди него.

Баал Сулам получил от Твореца  отговор на своята молба, разкриване в него душата на АРИ, и затова  е могъл да напише коментарите „Сулам“ на книга Зоар и коментари „Учението за Десете Сфирот” на всички произведения на АРИ, където се говори за строежа на духовния свят.

Нито един кабалист преди него не е могъл да опише метод на „трите линии” за изправяне  на душите. Защото цялата Тора това е средната линия, поръчителството – това е средната линия.

Нашата главна работа и разкриването на Твореца е в средната линия. Затова разкриваната ни методика е работа в  средната линия и се явява за нас духовно спасение.

Няма кабалист подобен на АРИ –  откривателя на тази методика, и няма кабалист, подобен на Баал Сулам, предаващ  я на нас и обясняващ ни работата с нея.

Затова неговите книги са източник на висша светлина за нас.

От урока посветен в памет на Баал Сулам 16.09.2010

[#21319]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→