Въпрос: Как да стигна до състояние, в което искам и мисля само за едно нещо? Как да се грижа само за това да намеря мястото за разкриване на Твореца, за да Го насладя и да желая това със сърцето и с ума си?

Отговор: Такова състояние е свръхчовешко; то е над моята природа. Неспособен съм да го постигна и не го искам. Не предвкусвам нищо от това, което ще усетя, ако разкрия Твореца. Когато става дума за подготовка на място за Него, отдавайки Му, , все едно че прогонвам всички възможни наслаждения, като остава само слаб вкус.

Как мога да изменя  отношението си? В крайна сметка, мястото за разкриване на Твореца трябва да съществува в моето желание. Аз трябва да го желая до болка; трябва да искам да усетя наслаждението на Твореца.

За да направя обекта на моето безпокойство нещо противоположно на мен, аз трябва да променя себе си. И кабалистите казват, че има сила в света, която може да направи това. Но първо трябва да се подготвя и да се помоля; трябва да извърша работата, която наистина зависи от мен, не нещо свръхчовешко, а работа, която е по силите ми.

И така започвам подготовката с други като мен чрез правилното учение и обкръжение. Тук всяко действие е по силите ми. Усещането може да не бъде много приятно и може непрекъснато да бъда в търсене, но все пак намирам гориво за придвижване.

Намирам гориво чрез фалшиви състояния, главно чрез завист. Когато погледна приятелите, ревнувам. Те са по-добри и по-умни от мен. Може би някои от тях вече усещат духовната реалност. Кой знае, може да стоя до някой, който е вече там, докато съм все още игнориран.

Ако съберем средствата, за които говорят кабалистите, ако се опитаме да ги приложим в обкръжението и да се издигнем над разума с помощта на завистта, тогава ние наистина поправяме Шхина – мястото, на което ще получим разкриването на Твореца заради Него.

Това е възможно. Аз трябва само да извърша възможно най-много механични, безвкусни действия, като скланям глава пред обкръжението. В това „покорство” пред приятелите се крие ключът към успеха.

От урока по статията на Рабаш, 27.09.2010

[22041]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваехи”, п.392: „Стената – това е Владетелят на цялата земя, Шхина, както е казано: „Ето ковчега на завета на Владетеля на цялата земя”.

По такъв начин, ковчегът на завета, т.е. Шхина, е Владетеля на цялата земя – стената. И затова е „обърнал Хизкияу своето лице към стената”.”

Ние трябва да се обърнем към Малхут – към нашия общ духовен съсъд (кли, желание), където всички да се обединим.

Това се нарича „да се обърнем към стената” с молба за това, че искаме да я съберем наедно, да я видим като разделяща между нас и Твореца.

Според това как я възстановяваме, съединявайки в нея всички наши желания заедно, тя започва да ни свързва с Твореца, превръщайки се в свързващ вместо разделящ екран.

При какво условие е възможнно това? Ако „лежим”, т.е. сами не правим нищо, Рош (главата), Тох (тялото) и Соф (краят) на нашия духовен парцуф (душа) се намират на една висота и ние се обръщаме с лице към стената, желаейки обединението между нас наистина да се превърне във връзка с Твореца.

Тогава Шхина, нашето единение става съсъд (кли) на напълването.

От урок по книгата Зоар, 24.09.2010

[21907]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи“, п.442: … Защото от деня на разрушаването на горния Храм, Твореца се заклел, че няма да встъпи във висшия Йерусалим, докато не встъпи Исраел в низшия Йерусалим.

Затова е казано: „Свят в твоята среда, няма да дойда Аз в града“. Макар и свят в твоята среда, но въпреки това, няма да дойда Аз в града, т.е. във висшия Йерусалим, докато не встъпят Исраел в низшия Йерусалим.

В детството също са ни разказвали за всевъзможни неща, които не разбираме. И всеки път отново и отново са ни обяснявали, какво трябва да правим или мислим така или иначе.

Същото е и при четенето на книгата Зоар. Просто ни разказват за нещо скрито от нас, което не знаем и не осъзнаваме, но постепенно то влиза в нас.

Това е най-естествената форма на обучение за всеки човек и не е важно в какъв свят е и какво изучава.

Защото, към новите за него знания и усещания, той няма никаква предварителна подготовка, няма правилни инструменти, свойства на възприятия (келим). Необходимо е да ги развие – разум и чувство, после да усети новото явление и след това вече – какво само по себе си  представлява то.

Затова такъв етап, когато ние като оглупели, четем или слушаме за нещо неизвестно за на, е винаги първи и трябва да го ценим.

Към децата се отнасяме така по естествен начин. Ние разбираме, че така трябва да бъде. И отново и отново им обясняваме.

Проблемът е в това, че при детето има стремеж да узнае, да се научи и да види от нас големите, да вземе пример, а ние възрастните в своето духовно възпитание трябва сами да създадем такъв стремеж в себе си. Това е само за сметка на завистта в групата.

От урока по книгата Зоар, 27.09.2010

[22053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Първото поправяне на желанието е отдаване заради отдаване. Това означава, че аз съкращавам използването на своето желание, защото е егоистично, като не желая да причинявам зло на другите, както е казано: „Не прави на другите онова, което самият ти ненавиждаш!”

Но дори в това ограничение за използване на егоистичното желание се съдържа поправяне, тъй като аз не просто спирам да извършвам лоши действия. А ако имам възможност да открадна така, че никой да не разбере, тогава какво ще ме спре?

Трябва не просто да се отделя от всички желания, сякаш ги няма. Поправянето продължава и след това – трябва да почувствам каква вреда ще причиня на ближния, как ще страда той!

Именно усещането на това страдание, не трябва да ми позволи да открадна, както е казано: „Не прави на другите онова, което самият ти ненавиждаш!”

В мен проникват желанията на ближния. В началото, осъзнаването на злото сякаш ми връзва ръцете, за да не крада, но след това ме освобождават и ми дават всякакви възможности да крада до безкрай всичко, което принадлежи на другите, и дори на Твореца! Всичко ти е позволено и няма да има никакви последствия за теб!

Но аз вече започвам да усещам „страданията на Шхина”, чуждите страдания – как, ако открадна, отнема, убия ще бъде така, сякаш са обрали и убили мен. Чувствам в себе си чуждата болка – като че ли причината е в мен! Сякаш, по отношение на тях аз съм Творецът, създал злото начало. И по този начин възниква връзка между нас.

Аз, като че ли ставам Бина, майката, която чувства всички желания на децата, и цялото зло, което им причинява, ако не се грижи за тях. И също така осъзнава какво добро може да им даде, ако се погрижи за тях.

А след това ни се разкрива вторият етап на поправянето: как можем да отдаваме на ближния. Тук вече, човекът става предавателен канал между света и Твореца.

Чувства, че само той може да им предаде напълването. И престъплението не е в това, че ще открадне от тях, а че не напълва техните желания. Ето това вече се нарича любов към ближния, като към самия себе си.

Именно върху себе си, човекът трябва са усети двата стадия на поправяне: „Не прави на другия онова, което е ненавистно за теб” и „Възлюби ближния като себе си”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 28.09.2010

[22132]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Като цяло, творението се нарича „Вавилон”. То е създадено от желание, преминало през четири стадия на светлината, слизане в световете, раждане и разбиване на структурата Адам, като в резултат от това, желанията за получаване и отдаване се смесили така, че във всяко от тях има части от всички останали.

После, върху това разбито състояние се излива светлината и разбитите части започват да се пробуждат от неживото желание към растителното, животинското и човешкото.

Но едновременно с по-нататъшното развитие на егоизма в хората, в един от тях – Адам, преди 5770 години, възникнало желанието за отдаване. С това започнал процесът на поправяне. Затова времето се отчита от този момент нататък.

Така се сменят 20 поколения в подготовка за общото поправяне. Първата проява на пълно разбиване се нарича „Вавилон”. Започвайки от него, хиляди хора вече са преминали пътя на Адам за разкриване на Твореца и затова те се наричали „човек” или „син на Адам” (бен адам).

Светлината продължава да се излива върху разбитите желания, а нейното въздействие извиква в тях и проявяването също на разбитите желания за отдаване – предизвиква безпокойство.

Човекът инстинктивно започва да търси, желаейки да напълни своето желание. Той иска да разкрие истинското състояние, да намери причината за разрива между свойствата получаване и отдаване. Именно това ще го доведе до разкриването на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 28.09.2010

[22109]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

В материалния свят всеки има тяло със собствено напълване. Биологически ние  сме отделени един от друг и психологически всеки се чувства личност със собствена индивидуалност.

В духовния свят всичко постоянно се променя, от състояние в състояние, светлината и съсъдите през цялото време са различни.

Ние се обличаме в някакво състояние, което назоваваме по име, като артист превъплъщаващ се в роля, или като във фантастичен филм, където влизаме в различни образи.

Няма понятие „лична постоянна душа”, която да съществува независимо и да се издига по степените и всеки път да запазва своята индивидуалност. За нас е трудно да разберем, как моето „аз” пропада.

Например, казано е в статията „600 хиляди души”, че всеки, който поправя душата си, ще разкрие Малхут в света и ще се нарече цар Давид…

От урока по статията „600 хиляди души“, 26.09.2010

[21985]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се отнасям към жена си, за да можем да усетим между нас Твореца?

Отговор: Старайте се всичките отношения между вас да бъдат само, за да можете да разкриете между вас Твореца. Това гарантира абсолютен мир вкъщи, и е полезно за всеки, дори според чисто егоистични интереси.

Това е едно много ефективно средство, което ориентира човека правилно относно целия му живот. Защото групата и другарите засега за него са като изкуствено образувани, цялото човечество се усеща още по-далече, а вселената – въобще далеко. Жената е най-близкото, както е казано: „Жената на човека е като тялото му”.

Но от друга страна, ти изведнъж разкриваш, че имаш партньор във всичко! Благодарение на Твореца ти започваш да усещаш, че срещу всяко едно твое движение, има нейно движение.

Каквото и движение да произхожда: в ума, в сърцето или физически – във всичко произтича синхронно движение, все едно че Творецът, разкривайки се, слепва две отделни половинки във всичките им детайли и форми.

Трябва само да се опитаме да разкрием между нас Твореца – силата, която ни съединява, и която искаме да постигнем, като следствие от нашия съвместен живот. Защото иначе целият този живот ще бъде просто едно животинско съществуване.

Ние двамата искаме да разкрием между нас силата на съединението – третата съставна, допълваща ни дотолкова, че да станем като един!

Когато Той ни съедини в едно, ние ще Го включим в себе си, и ще бъдем едно цяло, именно затова, защото Той се намира вътре в нас и ни изпълва.

Това се нарича: „Мъж и жена и Творецът между тях”. Той присъства във всичко, което съществува между тях. А освен това няма нищо, защото желанието на всеки един е насочено към другия. Това е точно както отношенията на Зеир Анпин и Малхут: той целият е насочен към нея, а тя – към него.

Творецът е отделил всички частни сфирот на Малхут и е направил от тях Хава (Ева), затова на целия ръст на духовния парцуф съществува точно съответствие между З”А и Малхут, на едно ниво един срещу друг във вечно, непрекъсващо се сливане.

Няма в единия такива свойства, които да ги няма в другия. Но да се залепят един с друг е възможно само чрез светлината АБ-САГ, която идва и ги съединява, поправяйки единия на по-голямо отдаване, а другия –  на по-голямо получаване.

И за да се съединят, те заедно се издигат в Бина, която се нарича Елоким, Творец, и Той им дава сила за съединяване и след това ги изпълва.

И те изпълват не един другиго, а техните общи желания, и от това се ражда „детето”, като следствие от съединението, следващия духовен парцуф, новото състояние.

Затова е казано: „Бащата (Аба) дава бялото, майката (Има) дава червеното, а Творецът – дава душата”. Той се намира между тях и изпълвайки ги, дава на душата новата степен.

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията”, 28.09.2010

[22122]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Във всеки от нас има искра – желание да разкрием Твореца! Ние обединяваме нашите искри, но това не е достатъчно за Неговото разкриване.

Наистина, тези искри са егоистични – идват от разбиването на бившето сливане. Ние полагаме усилия и ни се разкрива, че жадуваме Твореца ”заради себе си”, поради свои интереси.

Това е вече постижение – нали сме открили разбитото желание, за което е казано от Твореца: ”Аз създадох злото начало”. Това е важно откритие – на самото зло начало. И с нашите ”искри”, устремени към Него, ние се обединяваме в група.

Полагайки усилия да се свържем, в учението, ние откриваме своята противоположност – поправената Шхина и Твореца – светлината ни показва това.

В общите желания за разкриването на Твореца ние откриваме разбитото ”място”/желание и това е голяма радост – тъй като откриваме същността на разрушението.

Оттук можем да направим рязко движение към поправяне – да пожелаем Твореца не ”заради себе си”, а за да Му доставим удоволствие.

Тогава алтруистичното намерение ще превърне ”нашето място” в поправена Шхина. Ние ще я възродим от изгнанието и по този начин разкриваме Твореца в нея.

Цялата работа се заключава в поправянето на желанието. Отначало ни е необходимо голямо желание, а после – поправено желание. За това е и предназначена науката kабала.

От урок по статия на Рабаш, 27.09.2010

[22038]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Струваше ни се така просто – нека силата на светлината ни поправи за любов към ближния!

Защо е толкова сложен процесът на поправяне? – Сложността е в това, че целият този процес е скрит, а той е скрит, за да ни даде свобода на волята.

Свобода – това означава, срещу моето желание и разбиране, когато аз не искам това пряко!

Животинското ми тяло не се стреми към това, моят егоизмът не ми е помощник в това. Аз трябва да намеря нова мотивация за напредване, която не произлиза от собствените ми свойства – иначе само би пораснал животинският ми егоизъм.

Причината за напредването трябва да бъде извън мен – в обкръжението. Необходимо ми е да използвам за напредването нещо, което не принадлежи на моето егоистично желание и в това е цялата трудност.

Ако това не беше така, то всеки би се стремил към поправяне – на кого не му се иска да получи съвършенство и вечността на Твореца, да види съдбата си от началото до края и да я управлява.

Всеки би се съгласил да смени този временен свят с вечен. Но човек чувства, че това е твърде високо, трудно и недостижимо.

И всичко е заради това, че ни е нужно тук да разкрием точката на нашия свободен избор, който се нарича ”средната трета Тиферет”.

На нас ни е ясно, какво е това любов и какво е това ненавист, но какво е това неутрално състояние, ”средна трета Тиферет” – това е неразбираемо.

И на всяко стъпало трябва да правя избор от такова състояние, иначе не ще бъда незавиим по отношение на Твореца.

Какъв е смисълът да се създава нещастно творение, страдащо в този свят, да му се дава знание за това, какво е съвършеното състояние и то да трябва само да използва средството (Тора), за да премине от лошо състояние в добро?

Всяка машина би направила същото, ако има добро и лошо средство. От лошото се отива в доброто – тук няма никакъв свободен избор.

И по тази схема на двете линии действат религиите. Разликата между кабала и религията е в свободния избор, в третата линия.

Затова е нужно да се намери такава точка за изпълняване на действията на човек, която да не зависи от него и от земния му избор, за да не иска той полза за себе си.

Ако ние намерим такава точка и действаме от нея, означава , че свободно изграждаме себе си, независимо от предишната си природа. Ние ”отрязваме” себе си от нея и сами ”раждаме” себе си, а не Творецът.

И в тази независима точка е цялата трудност. Тя през цялото време ни обърква и изтрива всичко, което преди миг сме разбрали и чувствали, отново ни потапя в ”мъгла”.

Нали искат да ни въведат в съвършено друго жизнено измерение, да ни разкрият истинската реалност, вместо безсъзнателното състояние, в което ние днес се намираме.

От урока по статията ”Любов към Твореца и творенията” , 27.09.2010

[22062]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как да остана насочен към целта, ако през цялото време имам някакъв физически проблем, който отнема цялото ми внимание?

Отговор: Има различни случаи. Съществуват телесни или душевни проблеми, грижи и тревоги, както при всеки човек. Обръщайки се към човека, Творецът му изпраща цяла съвкупност от тези проблеми и с това го пробужда.

Не е важно, в каква точно ситуация се намира човек. Цялото това състояние, във всичките му съвкупности, той получава от Твореца и от това състояние е длъжен да се отнесе към Него.

Човек е длъжен също да разбере, че ако има проблем със здравето, той трябва да посети лекар, ако има финансови проблеми – трябва да си потърси работа и така нататък.

Но като цяло, ако проблемите се разрешат, това става само, защото човек трябва вече да бъде в други състояния, за да напредва.

Всяко състояние е правилно за по-нататъшното ни напредване. Но ние трябва да го поправяме и на земно и на духовно ниво – като едно цяло.

Забранено ни е да разделяме света на две части – „това е за мен, а това – за Твореца”: „Сега се заемам с бизнеса, със земните си дела, а после, когато се завърна към Него, ще пожертвам нещо за благотворителност и ето вече ще съм чист’’.

Няма такова нещо! Ако говорим за поправяне на намерението, то тук няма и минутка за губене. Във всички състояния и проблеми, в които пребиваваме, ние сме длъжни да отправяме молба към Твореца.

Тази молба трябва да бъде не за самия физически, семеен или друг проблем, а винаги да е насочена към най-високата цел, защото по този начин тя несъмнено ще включи в себе си всички по-нискостоящи грижи, тревоги, болести и беди.

Защото всички те се обединяват в названието „страдания” и са предназначени само за това, да настроят човека към правилното направление.

Ако сега имахме възможност да снемем от човек някое страдание – липсата на средства, тревогите за здравето или семейството, той би се отклонил от пътя, не би вървял в точно съответствие с това, както го направлява Творецът.

Затова ни е забранено да се месим пряко в този процес. Трябва да помагаме на човека да се справя с тези проблеми, но самия той трябва да знае, че такъв е пътя, и че всичко това му се изпраща от Твореца – „Добрия и Творящия добро”, и че „Няма никой освен Него”.

Той е длъжен да приеме всички състояния, да се справя с тях правилно, с всички възможни средства – и на земно и на духовно ниво, и с помощта на групата.

Но както е написано, забранено е да се молим, за това „моите грешници” да умрат – само за да се върнем към Твореца. Тоест, необходимо е да поправим всяко наше състояние, правилно да използваме дори отрицателните пречки, защото те просто са най-полезни за поправянето.

От урока по книгата Зоар, 27.09.2010

[22056]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→