Човек напредва, когато е способен да устои пред двете линии – дясната и лявата.

В линията, простираща  се отгоре надолу, той изпитва упадък, разочорование, отчаяние, безсилие и угнетеност. А в линията, която идва отдолу нагоре, всичко е обратно – тук стигаме до анализа.

Например, аз чувствам пълно физическо, ментално и морално изнемощяване – невъзможно ми е да си събера мислите, съзнанието ми е замъглено, нищо не е важно за мен. Както в романса: „Искам да се забравя и заспя”, за да не усещам нищо.

Но, издигайки се макар и за миг над това състояние, аз го оценявам като добро. Както е в псалма: „Умрелият е свободен!”. Именно сега, аз съм свободен от своя егоизъм – той е мъртъв и нищо не иска от мен.

Ако дойде малко повече светлина, аз ще разбера причината за това състояние – че то ми е изпратено от Твореца. Той иска да започна да се ориентирам в него – да разбера защо ми е желание, което не желае и не е способно на нищо, защо Той ми го е изпратил?

Светлината нюансира настоящото упадъчното състояние, преоткрива причините за него, които стават за мен отправна точка за ново израстване.

Както е казано от мъдреците: „Където егоизмът пада, там праведникът се извисяват” – егоистът в мен е паднал и от него се е родил праведник. В едната линия виждам, че съм паднал на дъното, а в двете линии започвам да се издигам.

Цялото спиране е само заради действието на светлината – за да може тя да добави в мен втората линия, за да ми помогне да започна да мисля над самото усещане – да се издигна над усещането „горчиво/сладко” към анализа на „истина/лъжа”.

Винаги е необходимо да поставям себе си под светлината, за да може тя да ме издигне над усещането и да ми покаже истината, причината – Кой прави това.

Дори неявното усещане/знаене на причината – Твореца, рисуващо в мен картината на света, променя нейното възприемане от мен в противоположно – аз съм радостен от това, че Творецът ми е дал толкова негативно и низко усещане, слабост, позволяваща ми да действам.

Ситуацията ми е ясна и сега имам цел и средства. Вече пробудил се, аз започвам да се изправям.

От урок по статия на Рабаш, 04.10.2010

[#22514]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава “отделянето на нуква” от Зеир Анпин? Защо в него има 2 нукви?

Отговор: Отделянето започва с това, че в Нуква се разкриват допълнителни желания, и тя разбира, какво не ѝ достига, за да достигне степента на Твореца.

Аз съм се намирал в Бина заедно със З”А и Той е правел за мен всичко, което е било нужно. Но аз съм поискал да стана независим, какъвто е Той, и изцяло да се прилепя към Бина.

И тогава аз разкривам и чувствам, че не съм способен. Това се нарича разкриване на ограниченията (дин). Ако аз сега приема върху себе си тези ограничения и ги изправя, то ставам такъв, каквато е Бина.

Именно това трябва да направим: Малхут се повдига в Бина, а Бина се спуска в Малхут, и те заедно работят над изправянето.

Малхут може да повдигне в Бина всички свои молби, а Бина предава на Малхут своите сили, така че тя да получи всички необходими свойства на отдаване.

Сега става ясно, защо в З”А е необходимо да има 2 нукви – нали Бина също е разделена на 2 части. Всичко идва от Бина, тя определя всичко, което ще се случи с Малхут.

Бина – това е силата на отдаване, разкриваща се отгоре. Творецът иска да отдаде всичко – това се нарича “светлината Хохма”. Но Той иска творението да стане съвършено, получавайки тази светлина, пред Него да застане независима личност, както госта пред домакина, а не като управлявано от природата животно.

Това е желание на Бина, и затова в нея има две части: горна и долна, ГА”Р и ЗА”Т. ГА”Р – това е самата Бина, а ЗА”Т – нейното желание да отдава на другите.

И точно от такива части трябва да се състои Малхут. В нея трябва да има собствена част, изправена, в която няма никакъв недостатък, съвършено независима и не нуждаеща се от Домакина, не желаеща да получи нищо от Неговото угощение, напълно съвършена.

И освен това, тя трябва да желае да отдаде всичко на Домакина в отговор и да го наслади, без всякаква връзка със самата себе си.

Затова в Нуква има 2 части: едната установяваща нейната независимост, и втората – нейното подобие на Твореца. Това са и 2-те нукви на З”А: Ле и Рахел – относително 2-те части на З”А – Исраел и Яаков.

От урок по книгата „Учение за Десетте Сфирот”, 04.10.2010

[22532]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваехи“, п.551: „Стремителен като вода, ти не ще се спреш”. И когато синовете на Рувен влязат във война със света и победят много народи, те не ще останат в царството, тъй като им е съдено да воюват в святата земя”

Според описанието на системата от светове и явления, в неговия ход, авторите на книгата „Зоар” извършват множество поправяния в тази система на управление. На нас ни се струва, че те просто разказват за случили се в миналото събития.

Но кабалистите преминават през тези духовни състояния, за които ни разказват и разкривайки ги в себе си ги поправят, подготвяйки за нас по пътя вече поправено пространство, за да се издигнем в него.

От урок по книгата „Зоар”, 04.10.2010

[22529]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: За целите на възпитанието е прието да очовечаваме персонажи на животни. Доколко е оправдан този подход?

Отговор: Никога в живота си не съм виждал слон да разговаря с лисица, куче да пее песен, а мишка да се разправя с нещастен котак.

Не виждам никаква възпитателна ценност в подобни методи. В сравнение с реалния поглед върху живота, в тях се крие много голяма лъжа. Не виждам в тях пример, показващ на малкото човече как да се отнася към живота.

Вместо това, в тях виждам изкривена картина на света. Натрапвайки на детето , истории, които не са действителни,  ние осакатяваме разума му и изкривяваме логиката, без да подозираме, че тези илюзии като отношение към света, ще останат в него през целия му живот.

Разбира се, трябва да запознаем децата с неживия, растителен и животински свят, но само в истинския му вид.

Към малкото дете трябва да се отнасяме именно като към малък човек, а не като към обитател на мнима реалност, където животните разговарят и се намират в приказни отношения помежду си.

Този подход е следствие от нашия престорено благочестив свят и всевъзможните нелепости, които човечеството си въобразява вече хилядолетия. Науката кабала има напълно различен поглед върху нещата.

Нима само така можем да възпитаваме децата? Нима в примерите и обясненията не можем да минем и без животните, по-голямата част от които децата дори не са виждали?

Излиза, че ние натрапваме на детето „виртуални” персонажи. По същия начин можем да му разказваме за духове и привидения.

Моят внук има представа за мобилен телефон, за самолет, кола, за кучето и котката в двора. Защо ми е да му пълня главата с небивалици?

„Знаеш ли, някъде там, извън града има гора, а в нея живеят зверове, които разговарят един с друг…” . До този момент той е живял в истинския свят, а аз съм внесъл в него лъжа.

Защо? Какво възпитателно има в това? Аз, просто съм пробутал на детето фалшив театър, който то приема като факт.

Слушайки тези басни, то остава за цял живот с изкривени представи. Струва ли си да се удивляваме, че хората скачат в клетки с мечки, които му се струват мили и добри.

Трябва да обучаваме детето не на небивалици, а на притчи и игри, където измислиците не се представят като реалност. Престанете да подхранвате децата с басни – оставете в менюто им само истината.

Всяка лъжа се отлага в подсъзнанието, става част от вътрешната програма и извращава погледа върху живота.

Нужна е само истината, която да бъде разкривана все повече, съобразно нивото на развитие. Истината ще измени подхода на детето към живота и то ще расте „направо”.

От беседи за възпитанието, 29.09.2010

[22509]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко започва от Безкрайността, от първоначалното състояние, и затова ние, за своето пълно поправяне, трябва да изпълним всички условия, които произтичат оттам.

В състоянието на Безкрайността желанието е безкомпромисно – то не е съгласно да се откаже от най-малкото зрънце на сливане, единство и подобие на Твореца.

Там няма край, няма предел, няма нито един детайл, който то пропуска да вземе предвид. Оттук идва названието Безкрайност. Не в мястото/желанието, не в количеството и качеството на напълването, а в абсолютното решение на творението за сливане с Твореца.

Съответно, духовните степени на подема от нашия свят към Безкрайността, това са „степени на компромиса“: доколко творението засега се отказва от точната калкулация за подобие.

В началото на работата човек гледа на всичко през призмата на личната си изгода – такава е природата му, такъв е създаден. Този период е продължителен, и в своя край води до отчайване.

Така и човечеството, в продължение на историята си е изпитвало перипетиите на тежкия живот в гоненето на наслади, докато нивото на разочарованията не е достигнало до критично ниво.

Научени от опита, т.е. усетили горчивия резултат, ние прекъсваме тази гонитба, защото повече не вярваме, не чувстваме в резултат удовлетворение.

Така постепенно започваме да презираме егоистичното напълване заради горчивия му резултат, и след като сме се отчаяли, правим нова сметка: в алтруизма ще можем да изпитаме напълване.

Така под въздействието на светлината, в нас се реализира верига от решимот (информационни гени), възникнали още при нисхождането от Безкрайността.

Възникват две линии: пряка, отгоре надолу, и обратна, отдолу нагоре. Сега вместо самонаслаждаване, човек прави сметка на въвличане в отдаване.

Като следствие, променя се и наградата му: тя се усеща не в получаващите, а в отдаващите желания.

Можем да попитаме: каква е разликата? Та нали ние се явяваме творения и сме длъжни да усещаме напълване. Но за да го усетим по същия начин, както Твореца, трябва да Му бъдем подобни.

Ето защо, от този момент ние работим над това, да получаваме награда от самото действие, а не от резултата от отдаването.

От урока по статията на Рабаш, 04.10.2010

[22517]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на децата закона: “възлюби ближния, като самия себе си”?

Отговор: Образованието за децата и за възрастните трябва да бъде еднакво. Само че, на детето, ти разкриваш всичко в по-малка степен, привеждаш му разбираеми, но не измислени примери, а такива, които са “смалени” до неговото детско ниво. Но във всичко да се казва истината!

Трябва само да се погрижим детето да ни разбере правилно, за неговото ниво. Точно така, както адаптираме езика на кабалистите, за да го приближим към съвременните хора и да го направим понятен за всички.

За да обясним на детето и само част от един урок за възрастни, са ни нужни множество уроци.

Аз проверявам, дали всички предходни уроци са усвоени и разкривам нов проблем, който да се разрешава в детската група, все едно им давам първо половин “лъжичка”, за да “я опитат”.

Но след това, детето трябва само да започне да пита, да не разбира и да се съмнява, да обсъжда с приятелите, да се опитват заедно да разберат, за какво всъщност се говори, каква точно е задачата и какъв отговорът.

А учителят, заедно с децата се включва в това обсъждане, само че отдалеч ги напътства, да се движат на правилния път.

Отначало, изцяло разясняваме самия въпрос, а след това се опитваме да го разрешим. И чрез този процес, учителят оценява напредъка на децата – всяка предишна степен, със своята долна част се включва в следващата степен.

А оценки не се поставят – всички са равни, оценява се само съвместното решение на даден проблем.

От урока по статията «Любов към Твореца и творенията», 04.10.2010

[22545]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи “да възлюбиш ближния като самия себе си”? Как точно трябва да направим това?

Отговор: Любовта към ближния, както към самия себе си – това значи, че целия наш свят (нежива, растителна, животинска природа и човечество), цялото мироздание, трябва да се включи в мен като моя неделима, интегрална част “като един човек с едно сърце”!

Аз присъединявам всичко към себе си и чувствам всичко като свое “Аз” – иначе, мен ме няма! Над разделящия ни егоизъм е нужно да получа сила свише, желание, способност да почувствам всеки, както самия себе си и даже повече. Тоест да почувствам, че всичко това съм Аз.

Но това Аз – не е егоистично чувство, защото ненавистта, омразата между нас остава и даже расте! И точно над тази ненавист аз ще се съединя с другите – само тогава те ще могат да се нарекат за мен “ближни”.

“Ближен”  е този, когото аз ненавиждам, но при това го обичам “като самия себе си”… “Всички престъпления ще покрие любовта” – предишната ненавист остава, но над нея се добавя любовта.

В нашия свят всичко се задвижва само от егоистичното желание – за получаване или за отдаване. В духовния свят ние се намираме между две противоположни сили: отдаване и получаване.

Егоизмът расте и паралелно на него възниква свойството отдаване – тези две свойства ми позволяват да стигна до усещането, че стоя пред гора от ненавист (Синай, от “сина” – ненавист).

Но преди това, аз трябва да премина през “Египет” – в робството на егоизма, на Фараона, да го възненавидя, да избягам от него в търсене на сили за поправянето му.

В гората на ненавистта към ближния, аз съм длъжен да отговоря, действително ли съм готов да се съединя с другите с любов, над своята ненавист, да станем като един човек с едно сърце?

Ако съм преминал през всички удари и наказания на егоизма/Фараона, аз чувствам, че вече достатъчно съм страдал и тогава се съгласявам! Защото аз вече толкова ненавиждам своя егоизъм – повече, отколкото ненавиждам ближния.

Аз се съгласявам, считайки, че това ще ми даде възможност да разкрия Твореца. Накрая аз разбирам, че самата любов и отдаване на ближния – това е моето напълване.

Аз вече не се нуждая от нищо, освен от това – самото действие ме напълва. И с това аз се уподобявам на Твореца.

От урока по статията «Любов към Твореца и творенията», 03.10.2010

[22460]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Баал аСулам пише за това, че е необходимо така да обичаме ближния, че да му отдадем последната ”възглавница”. Това означава ли, че трябва да напълваме материалните си желания един на друг?

Отговор: Но аз нямам с какво да напълвам тези желания! Откъде да взема 7 милиарда ”възглавници” за цялото човечество?

Ако всеки се безпокои само за отдаване, то той няма да има нищо излишно, а само най-необходимото, за да си обезпечи нормален живот. И какво тогава ще даде той на другите?

Има закон, че не трябва да се отдава необходимото, без което аз самият не мога да съществувам. Това се отнася до съществуването на животинското тяло, което не трябва да се пренебрегва.

И се получава така, че аз не мога да дам нищо на другите. Това не се и изисква от мен! Ако правилно организирам себе си относно процеса на поправяне, то аз няма да имам никакъв излишен грам, нито грош – аз ще живея само заради отдаване и няма да взимам за себе си излишното.

Но ние забравяме, че не е необходимо да правим нищо сами – всичко организира светлината. Ние трябва да създадем само връзката, за да действа светлината чрез нас.

Ако аз мисля за това, че у другия има – то той ще има. Това аз съм направил за него и с това съм станал подобен на Твореца, наистина съм пробудил действието отдаване.

Аз не мога да направя повече – само да пробудя светлината за действие. Това означава, че издигам МАН, молба. И моят МАН (молба) от Малхут работи така сякаш е МАД (отговор) от Бина. Аз издигам в Бина всяко свое желание с такава мощност, както ЗАТ де Бина.

Всичко се разрешава в мислите. От мен идва желанието да напълня ближния, а го напълва Творецът. Аз съм само свързващото звено между другите хора и Твореца. Такъв е създаден светът в моето въображение, за да поправя себе си.

Аз усещам, че на самия мен нищо не ми е нужно освен отдаване за ближния. Аз чувствам неговото желание над моето, а още по-горе е желанието на Твореца, възможността да Го напълня и да Му доставя удоволствие.

Ако така организирам желанията, това означава, че аз изпълнявам своите действия. Творецът ще изпълни тези действия и ние ще постигнем единството. Аз Го помолих да ни свърже в сливане и това се случи. На мен ми е необходимо само да помоля!

Творецът прави специално така, че на ближния нещо да не му достигне, за да поискам аз да Го помоля да изпълни това, да поискам да се свържа с Него и да стана подобен на Него.

Той е създал цялото зло в света и иска да изляза като защитник на всеки и да се грижа за всички. Той напълва света с безкрайната светлина, а после изчезва и ми дава възможност да върна светлината в този свят.

Но аз трябва да разбера, че това, как си представям света в моята ”матрица”, илюзиите са именно за моето поправяне.

А ако аз се опитам нещо да отдам, тоест да поправя не себе си, а света, то само ще проваля още повече света, за да осъзная впоследствие грешката си и да започна все пак да се поправям самият аз.

Ние явно виждаме, че всяка ”хуманитарна помощ” нанася толкова вреда, пораждайки тероризъм, варварство, мързел.

От урока по статията ”Любов към Твореца и творенията”, 04.10.2010

[22555]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва ученикът да се подготвя за всеки урок?

Отговор: Трябва да разберем, защо отделяме толкова голямо внимание на подготовката – нали с нея започва всяко учене. Да се подготвя за учене – това означава да си изясня, какво искам да постигна с негова помощ.

Тогава ученето става само средство за постигане на целта и именно подготовката определя направлението, в което се движа, когато уча. Затова подготовката е по-важна от ученето и точно това трябва да научи всеки ученик.

В науката кабала не е като в земните науки, където направлението поначало е разбираемо – искам да получа знание и толкова. В кабала на мене ми трябва да получа не знания, а да изменя себе си, доколкото мога да се свържа с другите. И цялото учене е средство за достигане на връзка с другите и, чрез тях – с Твореца.

Ако аз съм учил, всичко зная, но не съм .направил и най-малката крачка за своето вътрешно поправяне, значи, цялото учене е било напразно. Значи подготовката е била неправилна, намеренията и целите – също. Само така можем да определим правилността на намерението. А самото знание – няма значение.

Има хора, които се увличат по строежа на висшите светове и техните действия. Други повече ги вълнуват психологическите аспекти, историята, тенденцията за развитие.

Но кабалистите никога не обръщат внимание на количеството знания, защото “не с ума учим” (“ло ахахам ломед”). Всичко зависи от използването на науката за поправяне на душата.

От урока на тема „Подходът към изучаването на кабала“, 01.10.2010

[22354]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между възприемането на Зоар и Учението за Десетте сфирот?

Отговор: Това е различният език. Не е възможно да се разбере Зоар, ако зад всеки израз не се различава съответстващата картина, облечена в нашето желание/намерение.

Ако чета приключенски роман за откритието на нови земи, у мен съществуват готови образи на неживата, растителната, животинската, човешката природа.

От тези форми съставям картината, която авторът описва. Представяните от нас картини са подобни.

А Зоар описва неизпитани от нас приключения в неизвестен ни свят. Ако нямам такива духовни форми (свойства, действия), то аз въобще не зная за какво чета – сякаш е написано на неизвестен за мен език.

В Учение за Десетте сфирот (ТЕС) се описват повече конкретни свойства и действия, събития, в които действат две сили/желания ”за” и ”против”.

Всъщност, става дума само за две свойства – отдаване и получаване, които се намират в различни отношения помежду си. И ние можем да си ги представим като притегляща и отблъскваща сила, тяхното взаимодействие.

Това, разбира се, е по-просто и по-малко обърква, отколкото описанието на Зоар. ТЕС постоянно ни демонстрира необходимостта от екран, сила за отдаване.

Зоар проектира на нашия материал/желание картините на висшия свят. Сякаш някъде, много далече, се прожектира филм, но аз не мога да го гледам.

В стремежа си да видя, аз задавам въпрос: Какви инструменти, свойства не ми достигат, за да приближа тази картина и да я почувствам.

Стремежът предизвиква в мен въздействие  от тази далечна картина. А ако стремежът се увеличава многократно за сметка на обкръжението/групата, то аз реално усещам приближаването на картината.

И спасението все пак идва от книгата Зоар, в нея е скрита най-силната светлина, връщаща към източника.

От урока по ”Учение за Десетте сфирот”, 03.10.2010

[22432]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→