Въпрос: Какво трябва да правя, ако непрестанно разкривам в себе си нови недостатъци докато съм на този път, сякаш бягам продължителен маратон?

Отговор: Мислете за това като за признак за напредък! Има престъпници, които се гордеят със своите престъпления – ние трябва да се учим от тях и да се гордеем, че успяхме да разкрием тези недостатъци в себе си, че ние в действителност сме престъпници! Ако разбера, че съм такъв, за да ми помогнат за моя напредък към целта, тогава съм длъжен да им се радвам.

Това е като учен, който изучава себе си и продължава да разкрива колко много все още не знае и какво огромно поле за работа има пред него. Така той се радва, че има възможност да напредне, че има място за работа и изследване. Трябва да се отнасяме към това като към работа във вътрешна лаборатория.

Ти работиш като учен, който прави разкрития и поправяния, и се движиш в безкрайността, без да знаеш крайната точка на пътя, непрестанно разкривайки нещо ново. Отнасяй се към този процес съзидателно и творчески, защото ти изграждаш нови светове, докато ги разкриваш и възстановяваш от разбитите части!

Желаеш ли набързо да изкараш малко пари и да се пенсионираш?! Такива хора не разкриват духовното, защото то не е предназначено за тях. Ние трябва да сме упорити, както са истинските герои. Герой не е онзи, който набива някого, а е този, който разбива своето собствено его. Това се случва именно чрез преодоляване на всички неприятни състояния и, благодарение на тях, намира възможност да се развива духовно и да стане човек.

Разбирам, че това е плашещо – писано е, че Мойсей много се е страхувал от Фараона. Той е избягал от Египет и се страхувал да се върне там, докато не е достигнал до нивото на Бина, докато Творецът не разкрил себе си на Мойсей в „горящия храст”.

Ясно е, че ние имаме същия страх. Но ако си в група, там няма зло, което да се изправи пред теб и да се боиш от него повече от един миг. В първия момент аз се плаша, когато разкрия нещо неприятно, което не съм очаквал да разкрия.

Но ако съм свързан с обкръжението, тогава веднага осъзнавам, че това е трамплин, който ми помага да отскоча напред към целта. А ако не разглеждаш злото като целенасочено и, вместо това,  задълбаеш в него и започнеш да „ядеш” себе си, това означава, че ти нямаш връзка с външната сила,  с групата.

Този път ти се струва като продължителен и изморителен маратон? Но затова ти е даден живота! Ти си в този свят, за да започнеш и свършиш своето поправяне.

Не си мисли, че можеш да свършиш всичко за година или две, след която ще си почиваш в своята духовна пенсия и ще се наслаждаваш на сиянието на Шхина. Действително е написано, че праведниците живеят в радостното присъствие на Шхина, но това е така, защото те непрекъснато се намират в духовна работа, издигайки такава мощна обратна светлина – светлината Хасадим (милосърдие), че Шхина може неуморимо да сияе над техните „глави” и техните намерения.

Те работят неуморимо, както е написано, че „праведниците не си почиват нито в този свят, нито в бъдещия.” Каква почивка може да има, ако желаеш да отдаваш? Няма по-голямо наказание от невъзможността да отдаваш, което е подобно на болката на майката, която не може да нахрани своето дете.

Отдаването е най-голямата награда. Така че не търси почивка.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел”, 16.11.2010

[26721]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Без значение колко ни уморява усилието, когато четем книгата Зоар, и колко безвкусна  ни се струва тя, всички ние по време на четенето трябва да бъдем обединени в едно намерение, в едно желание.

В това се и състои нашата съвместна работа в поръчителството, срещу  вътрешните пречки на всекиго в  мислите за обединението.

При четенето ни се приспива, разконцентрираме се, губим смисъла на описанието, бродим в мъглата, самият текст не ни влече, не пробужда чувства – но именно в този текст е заложена онази светлина, която е длъжна да предизвика поправяне в нас, да ни доведе до обединение, т.е. към духовната форма.

Ние сме длъжни да се стремим към единство от наша страна и да очакваме действие от страна на светлината, така че тя да извърши точно онова, което трябва.

Ние желаем да се обединим, концентрираме се върху единното желание да сме заедно, когато всеки склонява глава. Аз осъществявам това усилие и желая светлината да извърши своето действие свише.

Това се нарича: „Исраел, Тора и Творецът са единни”. Чрез Тора ние се стараем да разкрием Твореца. Тора – това е светлината, възвръщаща към източника и обединяваща ни. А Творецът ще се разкрие в нашето единство.

Можем да си нарисуваме такава картинка: всяка дума на Зоар – не е дума, а е порция поправяне. Чувайки думата, аз не мисля за нея. Нека четецът да продължи с четенето. За мен всяка дума – това е нова капка светлина, обединяваща ни в едно цяло.

Обръщам се към всички приятели от всички краища на света: не ни достига точно това общо усилие.

От урока по книгата Зоар, 14.11.2010

[26483]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: От частите на урока, по време на които изучаваме Зоар и ТЕС, ми е много трудно да разбера нещо.

Как е правилно да се подходи към материала, за да може все пак да се подобрява връзката между нас?

Отговор: Баал а-Сулам и Рабаш са написали статии, писма и други подобни произведения. А освен това, Баал  а-Сулам е написал коментар към книгата Зоар, „Учението за Десетте Сфирот” (ТЕС), „Въведение в науката кабала” и книгата „Бейт шаар а-каванот”. Всичко това са нашите първоизточници, от които „се храним”.

Аз направих разделяне между тях и ето защо книгите, изброени горе, използваме като средство за привличане на светлината (сгула). А другите произведения четем не само за привличане на светлината, но и за разбиране. В първия случай, разбирането играе допълнителна роля, а във втория случай – водеща.

В книгата Зоар почти няма какво да се засегне с разума. Понякога тя обяснява нещо, дава намек, но през повечето време това не ни е особено необходимо. В крайна сметка на нас ни е нужна методиката, която се нарича „Тора”, тъй като криещата се в нея светлина възвръща към източника.

И затова не е важно колко разбираш. Учи се не този, който е умен. От разума тук нищо не зависи. Някои записват всяка дума – това е хубаво, ако помага да се приобщиш към източника чувствено, с желание. Но ако всичко се ограничава с разума – не си струва.

Тук не е университет и от самото учене няма да узнаеш нищо, ако не придобиеш желание да отдаваш, връзка с другите, любов. Само това ще ти позволи да усетиш материала – тъй като човек се явява желание, съсъд за усещания.

Разумът сам по себе си е безсилен. Той е преди всичко средство, за да се направлява и усилва желанието.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел”, 15.11.2010

[26597]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво е по-добре да се чете по време на урока: първоизточника на иврит, не разбирайки нищо или превода на текста?

Отговор: Това е голям въпрос. Всъщност, речникът на науката кабала е толкова малък, че с времето ученикът постепенно свиква с него.

Става въпрос за около двеста думи, които, ако запомниш, ще разбираш текста на иврит. Ние виждаме това по Московската група, която чете първоизточника в оригинал.

Не мисля, че в бъдеще хората, стремящи се към целта ще могат да учат кабала на друг език. Това е много трудно. Ние още не сме се задълбочили в изучаването на буквите на иврит, в тяхното начертаване и вътрешният им смисъл.

Знаенето на кабалистичния език много помага. Уверен съм, че ти вече знаеш половината от основните термини на иврит. Предполагам, че е невъзможно да минем без разбиране на първоизточника.

Да, това не е просто. Говорим за необичаен език, различен от латинския. Но какво да се прави, светлината идва от дясно на ляво, и затова на иврит посоката на писане е такава.

Освен това, самото писане се осъществява отдясно наляво и отгоре надолу – съобразно с разпространението на светлината хасадим и светлината хохма. От тези елементи се състоят всички букви. От формата, продиктувана при различните съчетания на висшите сили.

Правилата на езика и неговата граматика също имат духовна основа. Те се изграждат върху взаимовръзката между Бина и Малхут. В иврит няма нито едно правило, измислено от човека.

От времето на Адам, роден преди 5772 години , и досега, в този език нищо не се е променило – нито в писането, нито в речта. Ако срещнем човек, живял преди хиляди години , в Египет или Вавилон, ние лесно бихме се разбрали с него.

Тук всичко зависи от висшия корен, а той е неизменен. Законът за взаимоотношението между Бина и Малхут е вечен, затова не се променя и езика.

Всъщност, езиците се променят спрямо менталността и нравите. Преди хиляди години  предците ти са разговаряли на език, който ти едва ли би успял да разбереш днес. Написването на буквите също се е променяло с времето.

Но иврит – това не е човешки език, а проекция на висшите сили и техните съчетания. И дори и той да е неудобен за нас, съвременните хора, – изход няма. Кабалистите не могат да предават науката кабала по други начини.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел „, 15.11.2010

[26594]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Книгата Зоар. Предисловие. Статия „Нощта на невестата”: „Благодарение на отсъствието на светлината, тоест нощта, която включва в себе си всички съдилища (диним) и страдания, противоположни на свойствата на деня, Хесед, съществува трепет пред Твореца. И ако не е трепетът, не би се разкрило свойството на деня и утрото”.

Нашето първо поправяне – това е трепетът. Аз се страхувам да получа светлина директно в своето желание. Аз се пазя, треперейки, боейки се от това, че няма да съумея да се удържа и „ще отворя вратите” за наслажденията, които се проявяват в светлината.

Подобно на гост, който се отказва от угощение, аз се заключвам с всички ключалки от страх пред възможността да получа тези наслаждения не заради отдаване.

Първият етап на поправянето на моето желание е да го удържа от прякото получаване на светлината. Това се и нарича „възвръщане от трепета”.

Такова е първото свойство, което трябва да намеря – страх за това, всички мои действия да бъдат само заради отдаване.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.11.2010

[26681]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да искам поправяне от светлината”? Какво означава „да се обръщам към светлината”?

Отговор: Необходимо е да разберем, че самото поправяне не зависи от нас. Ние се явяваме желание за наслаждение и ако можем нещо да направим, то е само едно – да повикаме действие свише.

Цялата наша работа – това е издигането на МАН, молба за поправяне, а самата работа извършва Творецът. Затова нашият път се нарича „работа на Твореца”.

Цялото старание в групата и в учението ние прилагаме, за да се убедим един друг в необходимостта от единен стремеж, за което е казано: „Исраел, Тора и Творецът са едно”.

Необходимо е да не забравяме нито за секунда, че сме длъжни да молим за поправяния. Всичко се дава чрез молитвата, молби и разкриване на потребностите. Аз не  искам нещо абстрактно, а искам да поправя келим, искам да бъда подобен на Теб, искам да стана голям.

Детето, гледайки по-възрастните, инстинктивно иска да порасне. Ето, и аз искам това, но не само искам, а изисквам. Тъй като силата на развитието идва от Твореца. Ако не се обърнем с молба към Него, ние няма да израснем.

Проблемът е в това, че ние считаме себе си за действащи лица.Струва ни се, че сме способни сами да действаме. А в действителност, от нас не зависи нищо, освен разкриване на желанието.

Как да го разкрия? По пътя на обединението с другите! Те също нямат сили – затова пък имат желание, а повече не ми е  и необходимо.

От другарите получавам желание, много по-голямо, отколкото е било у мен първоначално. Проникнат от това желание, аз се стремя да се обединя с тях и не търпя неуспех. Ето сега  вече аз мога да се обърна към Твореца.

В общите действия на Конгреса ние открихме, че сме неспособни да се обединим. Така ясно не бяхме виждали това никога. Отпред се очерта стена, в която се разбиват нашите усилия.

Сега е необходимо само да се обърнем към силата на светлината, за да разбие тя тази стена. И ние наистина можем да я призовем.

По време на учене, особено когато четем книгата Зоар, ние трябва да изискваме поправяне. Открито сега, в този миг ти можеш да помолиш и да получиш отговор.

Твоето его ти пречи, ти си застинал като камък: „Кого още съм длъжен да моля? Не се вижда никакъв Творец.” Вярно – помоли Го така да се разкрие, че да ти стане ясно как и кого молиш.

Ние сме егоисти и няма да можем сами да пробием  махсом  . Когато егоизмът се изправи като стена, ние молим Твореца за сили, за да се издигнем над него.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.11.2010

[26672]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава общо и частно управление?

Отговор: Намираме се в реалността на желанието за наслаждение, реалността на силата на получаване. А освен това в тази реалност действа и силата на отдаването, силата на светлината.

Каква е формулата на тяхното взаимодействие? Да допуснем, че едната сила е – X, другата – Y, а коефициентът на тяхното съединение е – К.

Всъщност формулата е такава: двете променливи – това е желанието да се наслаждаваш и да насладиш, а помежду им е екранът – К.

В началото на нашата реалност на желанието да се получава наслаждение (0) противостои желанието за отдаване (1). В крайна сметка за 125-те действия двете желанията се оказват равнозначни едно на друго (1 – 1).

По този начин формулата е лесна: от взаимната противоположност те трябва да се доведат до подобие на свойствата. Желанието за получаване трябва да придобие свойство за отдаване.

Формулата е известна, резултатът – също. Става въпрос за двете сили, действащи в реалността и контактуващи помежду си, така че всеки момент тяхното взаимодействие по оптимален начин да води към финалът.

Природа във всичко действа по този начин: минимално вложение при максимално отдаване. Този механизъм въздейства на нас и усещайки резултатите от неговото въздействие ние наричаме това „управление”.

Управлението може да бъде частно или общо.

Частното управление се отнася до всяка клетка в организма и определя как дадената част трябва да напредва, приемайки всеки път своя самостоятелна форма, съобразно с напредването на общата система.

За пример може да послужи поетапното оформяне на органите на зародиша. Неговото тяло расте съгласно общото управление, което определя редът на развитие на отделните части.

А след това от общото управление се отделят самостоятелни нишки, свързани със всяка една част и съобразяващи се с нейното място и роля в процеса на общия ръст.

Още повече, че общата програма за развитие обуславя самостоятелните програми, които управляват нас.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 15.11.2010

[26605]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статията „Нощта на невестата”: „Във времето на великия зивуг в края на поправянето, светлината на луната ще се уподоби на светлината на слънцето, както е казано: „И ще стане през нощта: ще има светлина”.

Излиза, че стъпалата ѝ се удвояват, защото и в продължение на 6000 години, тя е била в свойството на луната, както е казано: „И била вечер, и било утро””.

В крайна сметка, всички наши падения, всички тъмни нощи, се присъединяват към светлината на деня, към разкриването на светлината. Денят и нощта стават едно цяло. Всъщност става въпрос не просто за „удвояване” и дори не за увеличаване 620 пъти, както е казано.

В началото, Творецът е дал малка искра и нищо повече. После, работейки над своите желания, аз се обръщам към Твореца, към светлината, и искам поправяне. Благодарение на това поправяне, аз се уподобявам на светлината по свойства и тя се облича в мен.

В моето желание, усещам светлината като безкрайна, безмерна. Защо?

Работата е там, че когато желанието за наслаждение започне да расте в нас, то се проявява и формира самостоятелно. Предишните усещания дадени му от решимот, спускащи се отгоре надолу, съвсем не са тези, които то сега реализира.

Издигайки се, човекът на всяко стъпало се реализира съгласно предишните решимот, но добавя към тях своите стремежи, усилия и падения. Той разкрива разрива между себе си и светлината – разрив, който не се е проявявал никога досега.

Човекът е откъснат от светлината и се стреми към нея. Светлината идва, но след това следва падение, отново и отново, и благодарение на всички тези преживявания, хвърлящи го от единия край в другия, човекът намира нови детайли в своето желание.

Той открива невиждана преди това дълбочина, съвършено ново кли, самостоятелен порив, небивал стремеж към светлината.

По-рано, нито едно желание, нито едно решимо не се е записвало за негова сметка, а сега, когато полага старания, дори и по детски, това формира в него нови келим.

Ето защо, светлината, разкриваща се сега, несравнимо превишава онази светлина, която е напълвала желанието до разбиването – преди да започне нашата работа по пътя нагоре.

Слизането на световете и всички усилия досега – това е само обща подготовка към реалното поправяне. В нея се е проявила най-малката светлина – нефеш.

Както пише Баал аСулам, преди се е разкривала много малка светлина, но сега, когато нашето поколение започва да се поправя, то привлича големите светлини от всички светове – НАРАНХАЙ.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 16.11.2010

[26678]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо паденията се отпечатват в усещанията по-силно от подемите?

Отговор: Защото сме егоисти. Ние сме създадени от желание за наслаждаване, а то усеща или наслаждение, или страдание.

Между тях няма среда и затова, дори в неутралното състояние – при липсата, както на наслаждение, така и на страдание, аз не се чувствам добре. Не ми достига наслаждение. Аз винаги изисквам позитив, нулата не ми е достатъчна.

Ето затова човекът е недоволен. Той има дом, работа, предостатъчно храна, и въпреки това нещо не му достига. Или съседската трева ще е по-зелена, или животът ще е лишен от смисъл…

Нашето егоистично желание не се удовлетворява с онова, което имаме. В резултат на това, ние страдаме от липса на нещо допълнително и то трябва постоянно да нараства, както нараства и нашият егоизъм.

А освен това, нашият източник е Творецът, който ни е създал. Той е единен, единствен и неповторим, и такъв се чувства всеки от нас. Откъде да се вземе напълване за такъв уникум?

Излиза, че ние никога не се пренасищаме, нито с наслаждения, нито с правилна самореализация. Такава е природата на егоизма. Достатъчно е най-малкото падение и нашето геройство се изпарява. Каквото и да е, само да не изпитваме вътрешна пустота!

Желанието за наслаждение изцяло зависи от светлината. Докато тя му свети, то е пълно със сила, дори и да не разбира откъде се е взела. Но когато светлината малко се отдели, ти се чувстваш безпомощен и си готов на всичко, само и само да поправиш ситуацията.

Погледни света: терор, убийства, грабежи, лъжа… Изглежда, че ако дадеш на всеки това което иска, никой няма да направи нищо лошо.

И кой е виновен? Творецът, който не се разкрива и така предизвиква лошите действия. Остава само да се направят верните изводи.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 16.11.2010

[26684]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Вопрос: Ние говорим за това, че трябва да молим само Твореца. Но какво да направя, ако се срамувам? А може би съм недостойна да Го моля?

Отговор: Бих те посъветвал да не молиш, а да изискваш. И жените прекрасно знаят как да го правят.

А ако говорим сериозно – ако ни е срам да молим Твореца, това означава, че чувстваме, че сме още далеч от Него, че нямаме нищо общо с Него.

А в мъжете поначало, често играе роля тяхната гордост – те се държат като малки петлета: „Та защо аз да Го моля? За какво да моля?”

С други думи, от едната страна е срамът, а от другата – гордостта. Но и двете усещания постепенно отминат. Ако човек се включи в група, това става много бързо. Аз бих те посъветвал да бъдеш по-нагла.

Ако човекът казва: „На мен ми се полага, Ти се длъжен да ми помогнеш!” – Творецът обича това.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 12.11.2010

[26669]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→