Въпрос: Какво е това светлина на изправянето, къде се намира и как да се присъединя към нея?

Отговор: Ние се намираме в съвършена реалност, създадена от Твореца, но относително нас тя се представя другояче.

В истинската реалност има всичко, което искаме: безграничност, светлина, съвършенство, вечност, Творец. А тук, в този свят, ние виждаме съвсем друга реалност – тъмнина, зло, егоизъм.

Едната реалност е отделена от другата от стълба със 125 стъпала, по които аз трябва да изменя своята природа.

Разликата е в това, че тук ние усещаме само този свят и се намираме в тъмнина, страдания и егоизъм – а за истинската реалност ми е необходимо да достигна намерението „заради отдаване”, вместо ненавист – любов.

Докато се намирам в природата на този свят, аз нямам никакви шансове да се измъкна от него в духовното – това е съвършено друго измерение, в което не мога да прескоча. Обаче съществува такава „чудесна сила” (сгула), която може да ми помогне.

В духовния свят всичко е свързано заедно – и в противоположност на това в нашия свят всички са разделени. Там има любов, тук – ненавист. Там има отдаване, тук – егоизъм, светлина – тъмнина, добро – зло. Тоест всичко е наобратно, както е написано: „Аз видях обратния свят!”

И ние бихме били в пълна безнадеждност, ако не съществуваше един детайл, който, за щастие, не е противоположен! Той ни е даден като край на спасителното въже, за който аз мога да се хвана, за да се приближа там.

На всеки от нас, разделените в този свят, е дадена духовна искра, „точка в сърцето” – това е и краят на въжето, спускащо се към нас от духовния свят. То е протегнато към всеки от нас от онова съвършено състояние, където аз се намирам в хармония и абсолютен комфорт.

Но това все пак е само една точка и аз не знам какво да правя с нея – аз само чувствам своята причастност към нещо висше. А освен това, на мен ми е дадена книга, която се нарича „Зоар”.

Материалната книга се намира в този свят, но в духовното пространство също съществува „книга”, което означава разкриване, светлина. И самото наименование „Зоар” означава висше сияние.

Получава се така, че, намирайки се в своя земен свят, заедно с книга, напечатана с някакви китайски йероглифи, ти искаш да се върнеш обратно във висшия свят, към своя корен! Тази точка те дърпа!

И сега това, което трябва да направиш, е да се постараеш да се обединиш с такива като теб, разделени един от друг, и четейки заедно книгата „Зоар”, да се стремите към светлината, за да ви повлияе тя и да ви направи подобни на себе си.

Това е всичко! Останалото не зависи от теб – това са дадени ти свойства: и злото, и ненавистта. Ти сам нищо не можеш да направиш с тях. Относно висшия свят ти имаш само две средства: групата и книгата.

И ако ги използваш, притегляш към себе си от духовния свят огромна светлина, която ти въздейства. Тя именно се нарича „Зоар” (сияние) или Обкръжаваща светлина, възвръщаща към Източника. Това е, което те променя. Светлината работи върху теб и те придвижва обратно към твоя корен.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел“, 18.11.2010

[26947]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Рабаш, „Даргот Сулам“, статия 298, „Включване на свойството милосърдие в съда„: „По време на падението, под властта на желанието за наслаждение, човек няма избор.

Когато в него действа желанието да отдава, тогава не му е нужен избор. Така, цялата му свобода е в избора на онова, което да властва над него: свойството да съди или свойството милосърдие”.

Душата се състои от десет сфирот. От Кетер до горната третина на Тиферет в нея властва Бина, желанието за отдаване, а от долната третина на Тиферет – Малхут, желанието за получаване. Единствено по средата, в средната третина на Тиферет, цари „безвластие” – това място е неподвластно нито на отдаването, нито на получаването.

И действително, понякога се случва човек да не може да се определи в кое направление е, неговите мисли и желания не клонят нито натам, нито насам. Това е и мястото на избор. Обаче в това време ние по правило сме разсеяни и не мислим за нищо особено. А времето си върви, животът преминава.

Как да използвам свободата от двете сили, които управляват свише? За това трябва да избера обкръжение – защото, тогава сам избирам кой ще властва над мен в неутралното състояние.

Аз съм пробуден от зова на точката в сърцето и доведен в групата. Сега аз трябва да установя правилна връзка между нас – така, че групата да действа върху мен, а аз – върху нея. Тогава аз постоянно ще напълвам свободните си състояния с властта на групата, която съм избрал.

Изпълнявайки, напълвайки себе си с властта на групата, аз се сдобивам с кли, в което след това ще получа светлината. Аз скланям глава пред групата и в отговор получавам от нея две неща:

1. Голямо желание от всички точки в сърцата на другарите.
2. Екран (масах) – осъзнаване на факта, че си струва да се работи заради отдаването.

И тогава чрез групата аз притеглям светлината, възвръщаща към Източника – обкръжаващата светлина (ор макиф), която ме изправя.

Потенциалът за избор е винаги в нас. Колкото по-целенасочено използваме наличните ни средства – учителят, книгите, групата, обучението, разпространението – толкова повече възможности за избор се появяват у нас.

Тогава ние сами ще обединяваме свойствата на съда и милосърдието, по собствено свободно желание, съчетавайки силите на Бина и Малхут – дясната и лявата линия. Ние ще започнем да управляваме себе си и мястото за избор ще стане за нас средна линия.

Привличайки колкото се може повече от Бина и Малхут, за да ги споим в едно цяло, ние постигаме духовно битие и започваме да се изкачваме по духовните стъпала.

От урока по статията на Рабаш, 19.11.2010

[27021]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо ни е нужен външния разум, ако възприятието на реалността се извършва вътре в нас?

Отговор: Истинското възприемане на реалността се строи само отвън – в разума на обкръжението, т.е. във висшето, в Твореца, а не в моя сегашен разум.

Предвижвайки се в духовното, аз се включвам в това обкръжение като в Малхут света на Безкрайността – в мястото на своя корен от който се е родила моята душа и се е спуснала в този свят по дългия път през всички светове.

В този свят аз съм откъснат от своя корен, в мен е останала само искра – „точка в сърцето”. И за сметка на обкръжението, което ми представя сега системата на света на Безкрайността, заедно с тях аз се предвижвам обратно към същото това безкрайно състояние. Когато обкръжението ми, групата постепенно се присъединят на този път към цялото човечество, ние разкриваме, че всички достигат до един свят на Безкрайността.

И затова все повече ми се разкрива, че включването в обкръжение, струващо ми се днес изкуствено, нежелано, ненужно и нереално – всъщност е моето проникновение в собствения ми корен. Връщам се обратно именно в тази точка от която някога съм излязъл, за да дойда в този свят.

Тогава откривам, че се намирам заедно със своята група в системата на света на Безкрайността, която е запълнена със светлината Хохма. Постепенно получавам тази светлина вече по пътя, който се нарича „свят на разума” (Хохма означава „мъдрост”). И аз се ползвам от тази светлина на разума, от тази мъдрост (Хохма) заедно със всички! Това е наш общ разум, един на всички!

Тази обща мъдрост, цялата тази висша мисъл, светлината – се нарича Творец (Бо-ре – т.е. „ела и виж”).

От урока по статия „Свобода на волята“, 19.11.2010

[27037]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Науката кабала ни е дадена, за да поправим своето състояние. След спускане от света на Безкрайността (Ейн Соф) в този свят, ние възползвалите се от кабала, можем да се издигнем обратно в света на Безкрайността. Кога? Когато най-накрая я приложим по предназначението ѝ.

В Безкрайността всички сме слети като един човек с едно сърце. Слети именно в сърцата си, независимо от телата. Под „сърца” се има предвид желания, намерения и дори помисли. Тъй като мисълта е призвана да усили и подреди желанието, тя е средство за работа с него.

И после, не е казано: „като един човек с едно сърце и един разум” – достатъчно е с едно сърце. Длъжни сме да обединим своите желания, за да станат като едно.

Какви желания? Тези, които са устремени към целта на творенията. Точно тях трябва да споим заедно. Те произтичат от Безкрайността, за да ги обединим и поправим.

Целият наш проблем е предизвикан от разбитите келим(съсъди) и разделянето, отделянето на тези желания, на тези искри, една от друга. Съответно, поправянето е тяхното сближаване и съединение.

То се осъществява посредством нашите старания, когато искаме да се обединим, четейки истински кабалистични първоизточници – трудове, написани от кабалистите, които са пребивавали в постижение на единство и поправяне.

С тези намерения ние трябва да се обръщаме към книгата „Зоар“.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 181.2010

[26932]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Добрите и лошите състояния не се определят от това, доколко приятни ги усещам за себе си.

Състоянията могат да бъдат добри и лоши – или относно усещането, или от гледната точка на истината и лъжата.

И всеки човек, който започва да развива своя духовен ген ( искрата, „решимо”) усеща всяко състояние двояко.

Относно своето желание, той го усеща като „сладко” или като „горчиво”, тъй като желанието – това е животно, просто материал. Но, относно духовната искра, усеща своето състояние като истина или лъжа.

По-нататък всичко зависи от това, доколко за нас е по-важна истината или горчивината, едното – повече, другото – по-малко. Ние се издигаме в зависимост от това  – доколкото можем да изтърпим горчивината заради истината.

Да допуснем, че днес може да ми дадат 10 кг. горчивина, а аз все пак ще се държа за истината – означава, че съм готов да отида. А утре ще бъда готов да изтърпя дори 15 кг. горчивина.

Горчивината – това означава, че тя е против моята природа, желанието да се насладя, както се случи на последния конгрес, когато опитахме да се съединим и се изплашихме: „Само не това!”.

Но ако знаем, че в това съединяване е истината и искаме да се издигнем над своята горчивина, то следващия път това ще се получи при нас! Ние вече ще можем да направим равносметката съгласно истината и лъжата.

И макар, че не съм готов да се съединя, и ми е болно и страшно да разбия своето его и да се издигна над него, но аз виждам, че то е лъжа и го ненавиждам. Аз повече не мога да оставам в него!

Сега нямаме още тази ненавист, но тя ще се появи – и тогава ние ще разбием нечистата черупка („клипа” ) и ще преминем нататък. За това е необходимо само време.

От урока по статията ”Същността на религията и нейната цел”, 17.11.2010

[26837]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Само групата може да ти даде желанието да измениш своята природа, и само светлината може да я измени. И само тогава ти наистина ще разбереш какво означава отдаване!

Днес ти се струва, че отдаването – това просто е да отдаваш на другите. Това е съвършено неправилно!

Как е възможно да отдаваш на другите щом в духовното ние сме обединени като едно цяло без всякакво различие между нас? В такъв случай на кого отдавам аз – на другите или на самия мен?

Затова сега ние изобщо не разбираме какво значи отдаване, това понятие в духовното някак се губи.

Ако аз се издигна на някое духовно ниво и виждам, че на него всичко се обединява заедно,  в такъв случай аз няма на кого да отдавам – навсякъде съм все аз!

Това ние не можем да разберем, докато не дойде светлината и не ни даде това духовно зрение. Тъй като сме егоисти и считаме че отдаването е, когато отдадем на другия, пресилвайки се въпреки своето нежелание.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел“, 18.11.2010

[26944]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Същност на религията и нейната цел”: „Доброто отношение на Твореца не става очевидно, докато творението не се развие окончателно. 

Напротив, управлението винаги се представя пред наблюдателя в изопачен вид.

Разбери, че Творецът винаги прави единствено и само добро за Своите създания, но това добро изхожда от Него като целенасочено управление”.

Системата е устроена по такъв начин, че за да се доберем до целта – свойството отдаване, ние сме длъжни да разкрием противоположните на нея свойства в себе си. При това, според степента на напредване към целта, ние ще разкриваме в себе си все по-голяма противоположност.

Разликата между положителното и отрицателното расте непрекъснато – аз разкривам много по-силен негатив срещу по-големия позитив.

Работата е в това, че моят материал  – желанието за наслаждение, не се явява неутрален. Не, аз не съм неутрален, не желая да бъда в нулата, искам да се наслаждавам и затова, дори нулата предизвиква в мен лошо усещане.

Чувствам се добре, когато съм напълнен – само, когато съм в плюса. А какво става, когато не ми е достигнало съвсем малко, за да се добера до плюса? Пак ми е зле.

Разликата между желаното и действителното веднага предизвиква в мен въпроса: „Защо?” Защото моят егоизъм е уязвен: „Защо не съм напълнен? Полага ми се всичко!”

Трябва да разберете, че не можем обективно да съдим за своите състояния, тъй като не съблюдаваме неутралитет. В нашите очи, злото е винаги повече от доброто. Дори, когато опитваме без лъжица, ако на меда в нашето гърне не му достига някаква дреболия – това вече внася смут.

Нещо повече, не съм успял наистина да изпитам хубавото усещане, когато то изчезва. Защото вече се замислям за онова, от което ще се наслаждавам след миг. В кулминацията на блаженството, вече се проявява неговата загуба, изчезването и аз започвам да мисля какво ще правя по-нататък.

Така работи нашето егоистично желание. Естествено, че с такава природа, не е по нашите сили да постигнем удовлетворение. Тя систематично ни разрушава.

Желанието за наслаждение никога не може да остане напълнено и доволно. Всяка секунда, лишена от пълнотата на наслаждението, му отравя живота.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел”, 16.11.2010

[26887]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Цав“, п. 39: „…Тъй като Малхут била отделена от Зеир Анпин и построена като пълен парцуф. По такъв начин, на Зеир Анпин му липсва сфира Малхут.

И както му липсва Малхут в общото, така тя му липсва и във всяка негова част, – т.е. всяка негова отделна сфира се състои от девет сфирот, а не от десет.

Затова, когато Малхут се издига и се съединява със  Зеир Анпин, тя допълва всички негови части до десет сфирот, допълвайки всеки негов орган.

Това е  законът за интегралната система. Допълвайки всяка най–малка част  на системата, ние допълваме всички нейни части.

Всички отделни сфирот малхут са свързани помежду си, както и всички сфирот бина, З“А и хохма. Тъй като всички сфирот произхождат от общия строеж на Безкрайността: Кетер (К), Хохма (Х), Бина (Б), Зеир Анпин (З“А) и Малхут (М), или точката на буква юд, юд, горна хей, вав и долна хей. Освен този строеж, няма нищо друго.

А всички стъпала и светове, разпространили се от Безкрайността надолу, до този свят – това е същият строеж на Безкрайността, към който не можем да се приближим по правилен начин,  в неговия 100%-ов истински вид. И затова ни е дадена възможност да поправим същия строеж в умален вид, на по–малки проценти.

По тази причина, ние винаги допълваме същите сфирот. Всички малхут във всички светове произлизат от една Малхут на Безкрайността, във всички свои отделни сфирот, които, на свой ред, също се делят на свои отделни сфирот и т.н.

Всички техни малхут принадлежат на същата Малхут на Безкрайността. Всички З“А се отнасят към  З“А на Безкрайността. Също всички бини– към Бина на Безкрайността и всички хохми – към Хохма на Безкрайността.

Във всяко място, всяка сфира, всяко свойство е свързано със своя източник. И макар всички сфирот да са свързани помежду си чрез 10 сфирот, винаги съществува връзка между едноименните части.

Тоест светлините се разпространяват отгоре надолу чрез 10 сфирот: от кетер към хохма, бина, з“а и малхут, или обратно – издигайки се отдолу нагоре чрез отразената светлина.

Но, преминавайки този преход, светлината винаги стига до предназначената за нея сфира, влиза в нея  и я напълва с необходимата й светлина – от онова място в Безкрайността, от което е дошла.

Ако искам да напълня определено свойство, аз трябва да се отнеса към него със същото свойство, със същото желание, със същата светлина, – и така го напълвам.

Има аспект на преминаване на светлините – съгласно екраните, разпространението на  юд-кей-вав-кей отгоре надолу или отдолу нагоре, и има аспект на характера на сфирот.

И затова, не може, например „ухото“ да получи светлина, предназначена за „окото“ или да извърши неговата работа. Екранът на определено желание може да извърши определена работа, точно съответстваща на това желание.

Излиза, че във всички случаи има много точно разделяне на АВАЯ и трите линии, в съответствие с техния източник в Безкрайността – четири – буквената АВАЯ (юд-кей-вав-кей).

От урок по книгата  «Зоар», 18.11.2010

[26904]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво са „забранителните заповеди“ и „изпълнителните заповеди“, за които се говори в „Зоар”, и по какво се различава тяхното поправяне?

Отговор: Забранителните заповеди означават „не прави“, тоест ти трябва да се въздържиш от използването на своето конкретно желание за наслаждение.

Тъй като става дума за егоистично желание, което човек се стреми да използва, за да получи наслаждение, противоположно на това желание. И ако срещу желанието няма наслаждение, тогава аз не усещам  това желание, макар то да се намира в мен.

Но ние говорим за пробуждащи се в нас  желания, срещу които съществуват светлини, носещи наслаждения. Ние трябва по някакъв начин да се въздържим от използването на тези желания, да ги отделим, „да ги замразим“. Това се нарича „забранителни заповеди“.

За тази цел, аз трябва да задействам много сили. Но какви сили? Защото, да не използвам  желанието не означава, че имам контрол над себе си. В материалния свят, аз искам да използвам желанието, но се удрям по ръцете, за да не се докосвам до него.

А в духовния свят не мога да направя това. Трябва да представя по-висока ценност, значимост срещу своето желание, за да не го използвам.

Тъй като в духовното, прегрешението се определя от това, дали искам  да използвам желанието или не. Трябва да стигна до такова състояние, в което имам желание и според желанието, бих искал да го използвам, а според значимостта и ценностната система, аз не искам това, тъй като няма да доставя удоволствие на Твореца, а напротив – ще се отдалеча от Него.

Излиза, че аз имам  желание, а срещу него – поправяне. Трябва да работя над това поправяне, а не просто да се контролирам, за да не използвам желанието, както е в този свят. Трябва да работя над самото желание, за да има екран над него, тоест значимост от това, че не работя с него на нивото на  желанието.

Затова,  цялата ни работа над желанията се намира в ценностната система – доколко важен е в моите очи Творецът и целта – да бъда подобен по свойства на Него. Тогава, аз мога да се въздържа от използване на желанията – това са именно „забранителните заповеди“.

Това е огромна работа над всяко желание – да развиеш срещу него значимост, за да не го използваш. Тогава важността на Твореца, в моите очи, превишава използването на желанието и му се противопоставя. Това са забранителните заповеди.

След което има по-напреднал етап, когато вече мога да използвам желанията, за да доставя удоволствие на Твореца. Аз вземам тези желания и ги разкривам. Над тях, в мен вече има няколко екрана и съкращаване, за да не работя с тях, екран на «отдаване заради отдаване», и екран на «получаване заради отдаване».

Тогава аз работя с тези желания, за да доставя  удоволствие на Твореца. Това се нарича „изпълнителни заповеди“.

От урок по книгата «Зоар», 18.11.2010

[26952]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да настроим себе си, четейки книгите, разкриващи „физиката” на духовния свят – „Бейт Шар а-Каванот” (Основи на намерението) или ТЕС (Учението на Десетте Сфирот)?

Отговор: Единственото, което е нужно, е да направя себе подобен на Твореца, да се издигна към Него. Затова трябва да повтарям Неговите действия и отношение: ако Творецът се отнася към групата като „добър и творящ добро” значи трябва да се отнасям към нея със същото добро.

Ето защо, преди всичко трябва да се погрижа за своето отношение към другарите, дадени ми за работа, за да станем единно цяло – в единство и любов.

Ако постигам такова състояние, то започвам да се отнасям към тях така, както и Твореца – и в тази степен започвам да усещам Твореца! Тъй като ставаме с Него близки по закона на подобие на нашите свойства и започваме да се чувстваме един  друг. Така достигам до сливане с Него. Само за това трябва да мислим!

И за това трябва просто да гледаме в книгата и да слушаме – главното е това да е истински първоизточник. Можеш дори да не знаеш езика – не е важно, във всички случаи няма да разбереш нищо.

Трябва да помниш само едно: сега ти получаваш лекарство, което трябва да те изцери! То трябва да разкрие в тебе допълнителен сетивен орган – и тогава ще почувстваш духовното и ще разбереш без думи, защото усещанията не се изразяват с думи!

За чувствата не са нужни думи. Думите са нужни само, за да разкажем за това на другите, а вътре в усещанията -няма никакви думи.

И трябва да чакаш, за да ти се разкрие вътре някакво духовно усещане, без каквито и да е думи. Това се нарича истинска наука кабала, помагаща да се постигне такова възприятие!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 18.11.2010

[26907]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→