Въпрос: Ако Творецът е създал само две сили: получение и отдаване, то към какво се отнася „срама“ и къде е неговият корен? Защо той притежава такава сила, че е по-силен дори от най-силното желание?

Отговор: „Срамът” е самостоятелно „творение“. Творецът е можел и да не създава срама и тогава ние не бихме чувствали себе си получаващи и противоположни на Него. Срамът е специално сътворено свойство, предназначено само за човека.

И не става дума дори за срам, който изпитваме в този свят, който като отпечатък на висшия срам едва едва го отразява.

Но висшия, духовния срам е усещане за това, че стоиш срещу Твореца и си Му противоположен, чувствайки как тази противоположност те унижава наред с Неговото отдаване и доколко твоите егоистични мисли са обратни на мислите за отдаване. Това е такъв срам, който не може да бъде изтърпян!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 30.11.2010

[28163]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всеки миг сме длъжни да усетим, че има Някой, който изпълнява над нас всички действия.

Ти сега се движиш, питаш, искаш нещо. Кой предизвиква в тебе тези желания и действия? Именно това трябва да откриеш.

Постепенно разкривайки единната сила, действаща във всички творения, чрез това ти изменяш инструмените на своето възприятие: усещанията и разума. Ставаш по-възприемчив, започваш по-добре да различаваш случващото се, по-добре да разбираш действията на Твореца.

Изведнъж виждаш огромния свят, много по-широк, дълбок и сложен – във всички негови разрези и аспекти. Всичко това по отношение на тебе става по-различно. Но след това разбираш, че се изменяш самия ти, а на повърхността всичко остава неизменно.

По-късно ще ти се открие, че ти всъщност виждаш само Твореца. Защото няма никой и нищо освен Него. А това, което ти се струва света – е само твоята сянка на Него. И така, до тогава, докато не достигнеш състояние, когато тази сянка ще изчезне.

С други думи, за да достигнеш до сливане с Твореца, трябва да се премине през много изменения. В твоето възприятие тези изменения се наричат светове: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и света на Безкрайността. Това са степени на твоето възприятие на реалността, която ти се представя във все по –истински вид.

Така че какво се е изменила? Само твоето възприятие. Ти изменяш органите си на усещане и виждаш как постепенно ти се разкрива Твореца, как картината на света придобива все по-отчетлив характер, става все по-истинска, постоянна, вечна.

Всичко зависи само от мястото, от което наблюдаваш всичко това по отношение на светлината на безкрайността.

И тогава започваш да разбираш, че сянката, която си видял върху Твореца, всички тези скрития, светове – всичко е било в твоя полза.

В краен случай, ти си видял някакви контури, някакъв рисунък, който трябва да изчистиш – да станеш подобен на Твореца именно вътре в тази сянка, за да изчезня тя.

От урока по писмо на Баал Сулам, 26.11.2010

[28120]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Способен ли е скъперникът да постигне отдаване?

Отговор: Няма човек, който да не може да се промени, стига да е душевно здрав. Всички ние сме „престъпници” и „нарушители”.

Именно по тази причина се обръщаме към науката кабала – за да ни поправи светлината, за да станем достойни за нея, за да се уподобим на нея.

Нищо в човека не може да се превърне в непреодолимо препятствие. Всеки има възможност да се поправи, ако избягва придирчивостта и пренебрежението в духовната работа.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 29.11.2010

[28036]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Правилно ли е да си изяснявам своето състояние с помощта на разума – защо съм получил такова състояние, откъде е дошло, какво да правя с него?

Отговор: Нищо не може да бъде изяснено с разума, защото желанието го принуждава да работи.

Не си мисли, че разумът съществува отделно от желанието – аз вземам разума и с него, като с уред измервам състоянието/желанието. Разумът се управлява от желанието.

Веднъж ти казва едно, друг път – друго, което е напълно противоположно, в зависимост от твоето желание. В такъв случай, можеш ли да се довериш на неговите изводи?

Как се развива разумът в мен? Благодарение на това, че през цялото време съм искал да направя нещо, да го постигна и получа, аз съм изградил в себе си разум. Разумът е нещо придобито.

Но когато дойде светлината, тя ни дава възможност да се издигнем и да не бъдем подчинени нито на разума, нито на желанието. Светлината започва да властва над нас, издига ни, дава ни своята сила.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 29.11.2010

[28069]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Докато самият ти не получиш духовното постижение, не трябва да приемаш разказите на кабалистите като факти, не изискващи доказателство, а само като условие за собственото си духовно развитие.

Не можеш да използваш техните описания като духовен закон и съгласно него да действаш, защото не се намираш на нивото, от което е написано това.

По тази причина, ние трябва да ги приемаме като хипотези – предположения за това, че явно в духовното действат такива закони. Но в материалния свят, тоест в твоето състояние, в твоя свят – те не се разпространяват.

И дори думите на мъдреците са тяхно постижение, това е техният свят, на тях им е известно как да работят там и да не грешат. А ако започнеш да се ръководиш от същите принципи в работата си, ти използваш всички тези изречения в разбираема за теб, егоистична форма – заради своя егоизъм, а не заради отдаването, като тях. И в теб, то ще се облече в най-егоистичните одежди! Затова е забранено това да се прави!

Всеки човек трябва да има свой собствен „съдия”, който да го ограничава  и да му казва: можеш да действаш само според степента на своите собствени поправяния! И не трябва да излизаш от техните граници дори, ако си слушал и чел за това. Но кой чете? Ти! И кой слуша? Ти!

Това вече е минало през теб и е изопачено в егоистичните ти възприятия. Откъде знаеш, доколко правилно си разбрал всичко? Навярно си разбрал неправилно, защото „всеки съди според своите недостатъци” и всичко казано от кабалистите, ти възприемаш вътре в своите пороци.

А ако не привличаш чрез ученето светлината, която те връща към източника и те променя, давайки ти възможност да работиш според степента на тези изменения, то на теб не ти е разрешено да слушаш нито един съвет на Тора. Защото, ако го използваш над своето поправяне, над своето стъпало, той ще ти навреди.

От урока по статията „Тяло и душа“, 29.11.2010

[28099]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от Севиля, Испания: Необходимо ли е да се прави обрязване на физическо ниво, за да се почувства такова вътрешно духовно намерение и ограничава ли се човек в духовното от това, че не изпълнява съответстващите материални действия?

Отговор: Аз вече толкова пъти обяснявах, че физическите действия нищо не определят в духовното. Всички изяснявания и всички поправяния се реализират в отношенията между хората.

Всичко има две поправяния:

1) ”отдаване заради отдаването” или ”Не прави на другия това, което сам ненавиждаш”.

2) ”получаване заради отдаването” или ”Възлюби ближния, като самия себе си”.

С първото поправяне достигаме свойството Бина, отдаване (”хафец-хесед”), а с второто поправяне достигаме свойството Кетер, Твореца. Това са двата етапа на поправяне, за които говори цялата Тора.

Съгласно с тези поправяния има 613 ”съвети и указания на Тора” (”ейтин” и ”пкудин”) – всичко това са действия по поправянето на желанието. И когато става дума за обрязването (брит мила) – се има в предвид вида поправяне на желанието, за забраната да го използват по-нататък от сфирата Есод, от която и се изпълнява това поправяне.

А никаква физическа операция няма да помогне на човека да стане свят/ отдаващ. Ние трябва да мислим за вътрешното/ духовното поправяне. Но всеки човек, съгласно произхода си може да съблюдава своите традиции.

Баал Сулам, като описва поправеното общество на бъдещето в статията ”Последното поколение”, казва, че всеки може да остане в своята религия – това не пречи духовното постижение.

Въпреки че традициите на юдаизма се различават от другите традиции с това, че отразяват истинските духовни закони, но тяхното външно изпълняване никак не помага да се поправи душата. Това е само обичай, приет да се изпълни в този свят като култура на народа.

От урока по ”Бейт Шаар а-Каванот”, 28.11.2010

[27964]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи да бъдеш по-високо от пречките?

Отговор: По-високо от пречките значи, че аз ги взимам, обработвам ги, съхранявам ги и се намирам над тях – като върху вълна.

Аз не ги изтривам, те остават в мен, и, повдигайки се над тях, аз се докосвам до светлината, до Твореца, до Отдаващият ми. Той ми дава тези пречки, за да се приближа до Него – над тях.

Пречките са език. Творецът пробужда в мен моите свойства, обратни на Него. Ако аз се издигна над тези противоположни свойства, то се докосвам до Него.

Засега това все още не е съвсем чувствен контакт, но все пак заради тях аз започвам да усещам Неговото отношение. Аз започвам да ценя тези пречки. Защото именно те ме водят до контакта с Твореца, а без тях аз не бих се докоснал до Него.

Пречките ми показват кое ни разделя, кое ни пречи да се докоснем. Ако аз се издигна над тях, преодолявам препятствие, – и вече получавам някаква връзка с Твореца.

Затова ние сме длъжни да благодарим за всички пречки, правилно да ги обработим и да се отнасяме към тях като към препятствие, над което трябва да се издигнем, за да достигнем връзка с Твореца.

Свойството, което ме разделя от Твореца, започва да ни свързва, ако се издигна над него. Въпреки че ми се струва пречка, аз го усещам не като пречка, а като средство, с което да създам връзка с Твореца.

Ако отменя себе си и искам да бъда над тези пречки, аз плувам над тях, като топка по вълните, през цялото време в контакт с въздуха. Затова аз не изтривам тези пречки, а се намирам над тях. Те са ми нужни, за да се издигна над тях.

От урока по Книгата Зоар, 29.11.2010

[28064]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако  по време на урока човек изпитва гняв и ненавист по отношение на другарите си, по какъв начин да изгради намерение, устремено към единство?

Отговор: Преди всичко трябва да видите в това себе си. А след това да си представиш вярната картина: ние с Твореца сме разположени на противоположни полюси, а между нас се намира групата.

Аз формирам своето отношение към групата, докато не видя в нея Твореца. Защото тук е същото онова Място, където разкривам Него, разкривам висшия свят.

От една страна, за да се обединя с приятелите си, аз мога да подложа групата на критика: ние не сплотяваме усилията достатъчно. А от друга страна, как да разбера, че не се заяждам напразно и не изливам върху приятелите си своя егоизъм?

Това ми става ясно по ответната реакция – доколко те възвеличават целта в моите очи. Тогава, осъзнал важността на целта, аз се обръщам към групата, за да намеря там, между нас, заобикалящата ни светлина (ор макиф), която ни връща към източника.

В следствие на неговите действия аз се променям и отново се обръщам към приятелите си, за да мога сред тях да разкрия Твореца.

Така завършва началния цикъл на моя анализ. А след това се пробужда следващото решимо и започва нов кръговрат.

От  урока по Книгата Зоар. Предисловие, „Роза“ 28.11.2010

[27916]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как по време на уроците да подновяваме своето намерение, сред противоположностите отклоняващи вниманието ни в различни страни?

Отговор: Добре е когато всеки път има пречки. Човек не успява да обнови намерението, тъй като съзнанието се изплъзва и ни придърпва надолу към други мисли.

И отново от небесата напомнят на човек, че мислите му не се отнасят към духовния напредък. И още веднъж той намира сили да проанализира ситуацията и да помоли за скорошно измъкване от тресавището към единството.

От тази точката на единството той се връща към темата на урока, колкото се може по-близо се прилепва към Зоар.

Точно това е и „изучаване на Тора” – не изучаването на текста, а самообучението. Защото в крайна сметка ние изучаваме себе си. Казано е: “От своята плът ще съзра Твореца“. Това е начина, по който се приближаваме към истината.

Греши този, който мисли, че е задължително да знае изучавания материал. Човек е длъжен да знае кой е самият той, да опознае себе си, свързвайки се с написаното. “Кой съм аз, когото Тора обучава на причастност към светлината“? Аз проявявам всички свои противоречия, всички пречки и видовете духовни връзки, всичките “за“ и “против“.

Ето в какво трябва да се обучавам. Тора преподава уроци на моето зло начало, поставя го пред светлината. Казано е: “Аз създадох злото начало и създадох Тора за да го преправи“. Когато и двата тези фактора се проявяват пред човек, той започва да проверява единия и другия – ето това е изучаването на Тора.

Изобщо аз изучавам не текста, а себе си. Когато се устремя към истината, текста ми носи усещането колко далече съм аз от нея. Обикновените хора, са като машини, учат по написаното – но има Тора, която изучават по себе си. Относно това е казано: “В Твоята светлина ще видим светлината“.

Това вече е съвсем друг вид изучаване – в противоположност с пречките, в противостоене с тях – практическо самообучение. “Кой съм аз в сравнение с Твореца?“ – такава на кратко е същността на това обучение.

Тъй като всички пречки и проблеми, възпрепятстващи ме да се потопя в реалността, за която чета, това са различията между мен и Твореца. И ако аз се приповдигна над всички лица на собствения си егоизъм, то ще демонстрирам готовността да се движа напред, да се срещна с Него.

От урока по Книга Зоар. Предисловие, 29.11.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: В крайна сметка аз съвсем не обичам приятелите. По какви състояния ще опозная Твореца в групата?

Отговор: Доколкото не обичаш приятелите, толкова не обичаш Твореца.

За да разкриеш светлината е нужен съсъдът на любовта. Аз се съединявам с вътрешната точка на приятеля, с неговото духовно желание.

Ако той е в групата ни, то естествено – Творецът го е довел. Творецът е дал на приятеля точката в сърцето, затова сме заедно.

Всички останали свойства, които аз виждам в приятеля и в самият себе си, е нужно да присъединяваме към тази вътрешна точка.

Те трябва да станат опора, платформа за нейния растеж и развитие. Всички наши желания ще изграждат около нея духовния парцуф.

От урока по Книга Зоар. Предисловие, 28.11.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→