Духовността съществува не в някакво далечно пространство, а е скрита в нашите егоистични връзки. Щом успеем да ги поправим, в точката на контакт между нас, ще разкрием духовността; цялата система ще започне да работи; светлината ще се разкрие и ще създаде духовната картина в теб.
Точно за това трябва да мислим, докато четем книгата Зоар.
От урока по книгата Зоар, 07.10.2010
[22823]
Въпрос: Как да дам поръчителство на групата? За какво трябва да се грижа?
Отговор: Ти се грижиш за приятелите, желаейки да им дадеш чувство на увереност. В цялата реалност няма никакъв недостиг освен нашето желание, насочено към взаимна връзка.
Светлината желае да напълни всички ни, но ние стоим на пътя ù. Аз не мисля за теб, аз дори те мразя и така блокирам канала, по който светлината трябва да дойде до теб. Излиза, че твоите проблеми ги има заради мен и по същия начин не позволявам на безкрайното наслаждение да те достигне.
Това, всъщност, е разбитата система. Творецът е създал света на Безкрайността, всички души и каналите между тях, и ни ги е поверил. Но аз с моята омраза блокирам всички канали за всеки. И това го прави всеки един от нас.
Кабалистите казват, че сега е дошло времето, когато ние трябва заедно да отворим каналите за потока светлина. Благодарение на общите усилия, светлината ще започне да струи по тях отново, и всеки ще осъзнае, че не усеща никаква липса. Това е законът на затворената система на природата. И ние в нашия свят усещаме нейния негативен ефект все повече.
Няма избор: каналите, които ни свързват, са били блокирани свише и ние трябва да пробием тапите с индивидуални усилия. В крайна сметка, тези канали представляват нашия егоизъм, въпреки който аз искам да разширя запушения канал. Полагайки усилия, аз привличам светлината и позволявам да работи, да тече по каналите в тънка струя и да съживи цялата система.
От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010
[23677]
Човек по най-естествения начин чувства, че този свят не го удовлетворява.
Едни са по-лениви, други по-малко, всеки със своето желание, всеки нещо иска, всеки е готов да се наслаждава и въпроса е само в това, колко усилия той е готов да положи, за да получи желаемото.
Всъщност, проблема тук е в друго: дали изграждам в себе си последователност от приоритети, скала на ценностите?
Да кажем, аз искам да стана богат като Ротшилд. Нека се замисля: даже ако постигна успех, ще ми трябва цял един живот. Струва ли си? Вероятно не.
Всеки прави своята собствена равносметка в зависимост от обстоятелствата. Ние претегляме и съпоставяме изгодността на едни или други цели в живота.
Какво да се прави, ако аз намирам немалко цели, които бих искал да достигна? Духовното също фигурира в списъка – в първата или втората десятка. Но освен това, има и по-изгодни неща: пари, уважение, здраве и т.н.
Излиза, че проблема ни е в това да извисим важността на духовното в очите си, да го издигнем от недрата на списъка на най – първия ред.
Това може да се направи само с помощта на групата. Обкръжението е способно да ме накара да мисля по определен начин, макар и съвършенно неоправдан от гледна точка на егоизма. Духовния свят за мен е нещо размито, аз не намирам в него абсолютно нищо, и въпреки всичко, ще поискам да попадна там.
Ако групата придава важност на това и говори за него, ако от всички страни до мен достига ехото на величието на духовната цел, аз също ще се устремя към нея, без още да знам какво е това. Аз я искам повече от всичко.
Така че, проблема не е в моето собствено желание. Не трябва да се съкрушаваме, ако то е слабо, ако го обхващат терзанията на ума, сърцето, та дори и стомаха. Трябва да се съкрушаваме само от това, че не се включваме в групата, която ще възвеличи за нас духовната цел. В това е целия проблем.
Не веднъж сме говорили за раби Йоси бен Кисма, който се е отказал да изостави учениците си заради почетно и добре платено място в друг град. Защото именно от тях той е получавал важността на отдаването.
Нищо, че те са били малки и още нищо не са знаели, но сърцето им горяло – и това е било повече от достатъчно. Те го пробуждали отново и отново.
Така големият, възпламенява малките, намирайки се сред тях. По същия начин ни инициират нашите деца. И така покълва семето оставено в земята.
Земята е неживото ниво доставящо на зърното солите, минералите и другите хранителни вещества. Слънцето, въздуха, водата – всички те се отнасят към неживото ниво, но именно благодарение на тях разцъфтява създаването на следващото стъпало.
Ако ти склоняваш глава пред групата, даже ако приятелите ти се струват малки, тогава тяхното влияние, тяхното желание те издига към отдаване и ти разцъфваш.
От урока по статията на Рабаш, 10.12.2010
[29347]
Проблемът не е в това, че пречупваме характера на човека и разваляме нещо в този свят. Но по този начин откъсваме от общото поправяне някакви части, без които общата система вече няма да е съвършена.
В духовното всичко трябва да бъде съвършено! И ако не достига дори една миниатюрна клетка в цялата огромна система – цялата система не е съвършена! Тя предполага тотално взаимно включване на всеки и във всичко. Всеки се включва във всички и съдържа всички в себе си.
Получава се, че ако дори един не е поправен – то няма нито една поправена душа! Ако една от душите е повредена, този порок се усеща във всички останали души и общо в цялата система.
И всеки порок е комулативен, защото, оставайки в една душа, той се размножава и се разпространява на всички останали души, и влияе на всяка душа, многократно умножавайки се от тяхното включване една в друга.
Затова кабалистите, защитавайки свободата на личността, търсят не красиви човешки отношения, а се опират на устройството на творението, виждайки го от началото до края. Затова говорят, че не трябва да правим това , което ни се иска в момента, а трябва да изхождаме само от истинската форма – окончателното изправеното състояние /Гмар тикун/.
Трябва да дадем възможност на всеки да се развива в посока към изграждане на връзки с останалите. А не да развиваме единствено него, получавайки различни егоистични успехи и отличия – с каквото е заето средното училище, не възпитаващо човека, а само даващо му „професионално образование”.
Вместо това, училището е длъжно да се занимава именно с възпитанието на човека в обществото! Благодарение на това, всичките му природни склонности ще се развият в него правилно, защото те се намират в човека заради връзките му с другите: всичките му гени, хормони, вродени свойства. Всичко това е насочено в посока към обществото и съединението.
Иначе те биха били за нас незабележими. Ние ги виждаме само поради това, че сме преминали през разбиване. Тоест личните свойства на всеки са следствие от разбиването на общата душа и могат да бъдат поправени само с помощта на съединението.
И, наистина, човек няма с какво повече да се заеме в този свят освен със съединяването с останалите. По този начин той ще съумее да развие в себе си всичките си индивидуални свойства и природни наклонности в най-оптималния им вид. Това гарантира разцвет и на разума, и на чувствата в най- сбалансиран вид.
А освен това, чрез съединението с другите, той влага в тях всевъзможни допълнителни свойства, впечатления, усещания – всичко, което му е нужно. Той ще се храни от всички, от цялата тази система – и дотолкова правилно, че да се развива хармонично, в идеална форма.
От урока по статията „Свободата на волята“, 10.12.2010
[29370]
Въпрос: На мен ми е ясно, че трябва да придобия втора природа. Но как?
Отговор: С помощта на светлината, връщаща към Източника. Ти не можеш сам да породиш, да генерираш или да купиш отнякъде втора природа.
Става дума за творение, по-сложно, по-високоорганизирано. Ти си сякаш муха, която трябва да стане човек. Новото творение, което си длъжен да намериш, не ти дава дори и малка протекция. Ти имаш само мъничка искра и сам не знаеш накъде зове тя.
Затова ако искаш да придобиеш втора природа, ти е необходимо ”да я поръчаш” на светлината. Тя е създала сегашната ти природа и сега трябва да се обърнеш към нея, за да приеме твоята поръчка. Ти трябва да знаеш как да убедиш, да молиш, да я задължиш, за да създаде в теб новото творение.
Затова ние използваме учебните занятия и групата – това са средствата, благодарение на които светлината ще разпали нашите искри и ще сформира в нас духовната природа – природата на отдаването.
От урок по статия на Рабаш, 10.12.2010
[29383]
Въпрос: Обожавам конгресите, музиката, срещите с хора – но на урока умирам от скука. Какво да правя? Кога ще дойде светлината?
Отговор: Всеки човек има своите природни наклонности. Едни не могат да стоят на място, а други обратното – най-много им харесва да седят и да учат. Едни ги дърпа към физически действия, други – към размисли и анализи. Става въпрос за материалната природа на човек.
Но на пътя на духовния свят всички се свеждат под общ знаменател. Тъй като в духовното едновременно се разкриват чувствата и разума, действието и съзерцанието. В нашия свят те са разхвърлени по всички ъгли на възприятието ни, а там се свеждат в общата точка на контакт.
Кога ще настъпи разкритието? Когато с общи усилия ние привлечем светлината, възвръщаща към Източника, и всеки усети в сърцето си, че е готов да се предостави на групата, т.е. Малхут, където именно той е длъжен да разкрие Твореца – общата сила на отдаване – и да се научи да отдава на Него.
И ако в човек се очертае тази картина, ако е готов да се отдава за единството и да намери там Твореца, то той достига желаното. Но не и по-рано.
А дотогава ни е нужно да приложим големи усилия за това.
От урока по Книга Зоар. Предисловие, 08.12.2010
[29146]
Човек не може да работи за отдаването, ако не получи усещане за неговата важност, което му служи като енергия за изпълняването на по-нататъшните действия.
Ние сме основани на егоизма, за да не извършваме безполезни действия. Егоизмът ни насочва към това да извадим полза от всяко действие, да спечелим – иначе той няма да ни позволи да направим следващото действие.
В духовния път, егоизмът ни помага да действаме само по посока към целта, ако има важност на целта, по-голяма от егоизма; а ако я няма, то егоизмът предлага своя цел – противоположна и по такъв начин ни насочва към цел. Ето защо той се нарича ”Помощник срещу теб”.
Затова във всяко действие, дори най-подготвителното, ние трябва да се безпокоим за това да намерим след него още по-голяма важност на целта, отколкото е била по-рано, удовлетворение от издигането към целта. Това ще бъде енергията за следващото действие.
Това винаги ни заставя да се замислим: с каква цел, защо, за какво ние действаме?
От урок по статията ”Поръчителство”, 15.10.2010
[24056]
Въпрос: Защо има 12 колена и само 10 сфирот?
Отговор: Понякога, когато се отнасяме към сфирот, ние броим 10 сфирот, а друг път, когато се отнасяме към стадия на разпространение на светлината отгоре надолу, ние казваме, че има 5 сфирот, а когато говорим за Зеир Ампин – броим 6 сфирот. В действителност няма нищо друго освен 5 стадия. Ако прибавяме нещо друго, то е защото искаме да подчертаем, че в Зеир Ампин има не повече от 6 сфирот, и в този случай, вместо 5-те общи сфирот, ние броим 10.
Понякога искаме да подчертаем, че тези 10 сфирот са подредени в 3 линии. В този случай казваме, че всяко свойство, стадий или сфира също имат своя собствена връзка с другите сфирот съгласно лявата, дясната и средната линия. Тогава вместо 10 сфирот, ние говорим за 12 – 4-буквеното име на Твореца АВАЯ (Хохма, Бина, Зеир Ампин и Малхут) се умножава по 3-те линии във всяка от тях до сумата 12. Това е просто метод да се подчертае определена характеристика.
Понякога ние говорим за 13, друг път за 7 (Зеир Ампин и Малхут), а друг път за 8 сфирот (Зеир Ампин със своя Малхут и отделения Малхут) и прочее. Но никога не трябва да мислим, че правейки така, ние може да отделим някоя сфирот, някоя част от парцуф. Ние използваме различни изчисления единствено да изразим текущото състояние, в което се намират нашите души – лява линия, дясна линия, три линии, малко (Катнут) или голямо състояние (Гадлут).
Например ние казваме, че в малкото състояние има само Галгалта ве Енайм (ГЕ) без АХАП (Озен, Хотем, Пе), защото просто не е използван, тъй като над него няма сила на екрана. Всички тези названия ни указват само силите, чрез които се задейства едно желание в 10 сфирот.
От урока по Книгата Зоар, 04.10.2010
[22524]
“Клипот“ (нечисти сили, “кожура“) – това е особена система, която ни възпира да се докосваме до желанията, ако в нас няма достатъчно сили за тяхното преодоляване. Клипот сякаш стоят на стража, както е казано: “Клипа/кожата съхранява плода“.
Ние ненавиждаме клипот и си мислим, че това са зли сили – а всъщност те са много полезни. Те ни спасяват – ограничават ни, отблъскват ни и ни сплашват! Те построяват пред нас всевъзможни препятствия, които ние ще съумеем да преодолеем само когато станем достойни за това, което се намира зад препятствието.
Само си представете какво би било ако малкото дете можеше да прави всичко, което му се искаше – колко то би навредило и на себе си и на околните. Самата природа не му е дала такава възможност.
Затова има три нечисти клипот в световете БЕА, срещу ЗА“Т де-Бина, З“А и Малхут: “Ураганен вятър“ (руах сеара), “Големият облак“ (анан гадол) и “Всепоглъщащият огън“ (еш митлакахат). Само когато ги преминеш, ти ще се окажеш в света Ацилут!
Тези нечисти клипот охраняват светостта. На нас ние нужно да преодолеем клипа, ставайки така по-силни, и тогава ще успеем да се докоснем до светостта. А дотогава ще ни се наложи да имаме работа с нечистите сили, ако не сме готови на повече…
Затова системата от нечисти сили, клипот, играе необичайно важна роля – това е защитна система. Нужно ни е да гледаме на всичко от страната на Твореца, който нищо не е създал напразно.
От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 06.12.2010
[28955]
Екранът (масах) не може да бъде личен. Върху какво би се построил той лично в мен? Върху влеченията от този свят? Важно е желанието (или нежеланието) да се обединя със себеподобните.
Екранът се строи върху единството, той покрива разбиването между мен и другите. Над тази пропаст (отблъскване и ненавист) се формира свързващият екран.
Откривайки разбиването, ние сме длъжни да го „запълним”. Как? Идва светлината и изправя разрива, ненавистта между нас.
Защото духовният егоизъм (нивото адам) от разбиването на единната душа съществува именно между нас, а моят личен егоизъм е егоизъм на животинско ниво (нивото хай).
Екранът покрива разбиването сред нас: ненавистта остава долу, а над нея се възцарява намерението.
Отначало това е отдаване заради отдаване, отказ от използването на собствената ненавист, на принципа „не прави това, което ти ненавиждаш”.
А след това ние строим втори екран – любов към ближния като към самия себе си. И всичко това е между нас.
От беседата от 24.07.2010
[22068]