„Народи на света“ се наричат желанията в човека, които не могат самостоятелно да достигнат до поправяне. Те имат нужда от желанията „Исраел” – и тук става въпрос за тип душа, а не за националност – т.е. в зависимост от това, получил ли е човек такова желание или не.

Едва чрез „Исраел” светлината може да достигне до „народите на света” – желания, неспособни да се изправят самостоятелно. От това трябва да разберем, че ако ти е дадено желание към духовното – ти си длъжен правилно да го реализираш! И ти самият няма да достигнеш поправяне, ако не предадеш полученото желание за поправяне  на света.

Зад всеки човек „Исраел”, получил желание към Твореца, стоят онези, които нямат такива желания, и той трябва да ги обезпечи със светлина! Те сами не могат да помолят за поправяне и да реагират – той е длъжен да им помогне, да ги напълни! Няма какво да говорим повече по въпроса – такова е устройството на света.

И във всеки от нас съществуват тези части: Исраел и народите на света – във всяко желание и мисъл. През цялото време трябва да се изяснява с какво работим в момента и към каква част се обръщаме. Трябва винаги да се обръщаме към най-вътрешната част: и в другите хора, и вътре в себе си.

Самият „Исраел” също е разделен на „Исраел” в Исраел и „народи на света”. А в „народите на света” има част „Исраел”, готова да чуе нещо, и част „народи на света”. А низките желания се наричат „грешници”, в които също има вътрешна част, възможно мислеща за някакво поправяне.

След разбиването на душата всеки човек се състои от всички тези свойства – във всеки има всичко: и Исраел, и народи на света, и грешници! Но ние трябва точно да определим с коя част можем да работим. Ако в човек има „точка в сърцето”, която го дърпа нагоре, то благодарение на нея, той се нарича „Исраел”. А ако тя не говори в него, т.е. погребана е дълбоко вътре, то той принадлежи към „народите на света”. Но независимо от всичко ти си длъжен да го доведеш до поправяне.

Това се нарича „да бъдеш светлина за народите на света” – да обезпечиш за всички духовно напълване. Разликата е само там, че тези желания са неспособни сами да се свържат с Твореца и да повдигнат МА”Н. Исраел също трябва да тръгне насреща им, да вземе техните желания, да ги присъедини към себе си, да ги „преведе” на езика на духовното желание, за да привлече към тях светлината свише – и да им обезпечи напълване в подходящ за тях облик.

Подобно на това как човек се грижи за другите части на природата: нежива, растителна и животинска, правейки онова, което те сами не могат да направят. Но ние в такъв случай обикновено ги експлоатираме в своя полза – а тук става дума за отдаване, точно противоположно действие. Тоест, това е аобратно, както помощта за децата – за да ги обезпечим с всичко необходимо!

От урока по статията “ Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 12.12.2010

[29548]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: От къде идват желанията в мен?

Отговор: Всички желания идват от висшето, което се облича в теб и те пробужда.

Желанието в теб е светлина, дошла от висшето, малка светлинка, възбуждаща желанието. Защото ти си само желание, все едно къс желязо. Когато светлината идва при теб, тя започва да те „разгаря”, нещо прави с теб.

Откъде у теб възниква усещане, че искаш нещо? Това е вече намиращата се в теб светлина, която те привлича, само че засега на обратната си страна. А желание, в което липсва светлина, ние не усещаме, за нас то просто не съществува.

Ние и сега се намираме в Малхут на Безкрайността. И какво от това? Какво усещаме? – Този свят и не повече. Защо? Всички останали желания, освен това малко пространство, не са осветени – и затова не ги усещам. У мен няма никакво влечение към тях.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 10.12.2010

[29481]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако възможността за поправяне зависи направо от количеството поквара, то как се отнасяте към сайта WikiLeaks, публикуващ различна скандална, секретна информация за дейността на правителства и крупни чиновници? Това носи ли поправяне или вреда?

Отговор: Мисля, че това спомага поправянето. Когато истината се разкрива – това винаги е хубаво. Колкото повече хората знаят един за друг – толкова по-добре. А срамът, който ни заставя да се крием, като защитаваме своята гордост, само разделя хората.

Затова шпионинът прави добро, като прониква в другия човек през неговия срам, като разкрива какво е вътре в него. А той ще направи същото с мен. Ако ние не можем да бъдем открити един с друг – то ще се отворим в крайна сметка така… Това много помага да се разберем един друг.

А когато започваме по-добре да се разбираме един друг, дори чрез неблаговидни постъпки – ние толкова повече получаваме възможността да се свързваме един с друг. Ако двама лицемерят и се държат на разстояние, то те никога не могат да се съединят.

Затова всяко действие, водещо към разкриване, може да се приветства. И аз мисля, че благодарение на разобличаването на тези ”секрети”, на хората се е разкрил фактът, че властта над света се намира в ръцете на хора, които разбират и знаят за него не повече от всеки среден жител.

Разкрива се, че ”кралят – той е гол”, точно както в приказката! И на кого още ни остава да се надяваме – само на Твореца. Това заставя човек да се замисли как да се спасим от всички тези проблеми: в екологията, където е неразбираемо какво се прави с климата, във финансите, където всичко е подкупено и изпокрадено.

Всеки, намирайки се на своето ниво и позиция, мисли само за себе си: как да използва целия свят в своя полза. Сега ще се разкрива цялото това лицемерие – и това е забележително! Това е разкриването на действителната природа. В резултат – светът много ще се измени и ще стане по-открит.

Връзките, които усилено са се опитвали да скрият – изведнъж се разкриват и виждаме, че светът е изцяло свързан. Той изведнъж намира много ”човечно лице” и всички ще видят, че тези висши политици са също хора. Всяка мръсотия излиза навън и това е много полезно.

Именно така става поправянето – отначало е нужно да се изясни разбиването, а вече след това от него да идват към поправянето. Това е правилният процес. Нима е по-добре, ако би им се удало всичко да се държи в тайна и да се покрива – ние да не разберем никога какво се скрива там вътре.

И в резултат, всичко идва свише, само се облича в нашия свят в някакви си хора, кръгове, правителства. Но самият факт радва много – ако в света се разкрият всички съмнителни неща, на нас би ни било по-лесно да решим: кои сме ние и какво да правим със себе си!

Ето, ако сега биха се разкрили секретните отчети за състоянието на екологията – най-големият проблем, който скриват днес от нас! Наистина няма да ни позволят да узнаем в какво опасно състояние се намираме. Хората биха видели, доколко сме безнадеждни, ако не искаме нещо да изменим в себе си. Ако се разкрият проблемите на природата, пред които ние сме съвършено безсилни и няма къде да се скрием – това ще убеди човека.

От урок по статията ”Прислужницата, наследяваща своята господарка”, 12.12.2010

[29554]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

„Зоар”. Предисловие. Статията „Кой ги е създал”, п.8:  „И има още един долу, и той се нарича МА (какво). Каква е връзката между този и другия? В първия, скрития, наречен МИ, има въпрос.

Тъй като човекът е питал и изучавал, за да види и знае от едно стъпало към друго, до края на всички стъпала, т.е. Малхут, след като е стигнал дотам, той е МА (какво). Което означава: какво си узнал ти, какво си видял, какво си изучил, защото всичко е скрито, както е било и в началото?”

Този пример показва, как висшият пробужда въпроси в нисшия, обличайки се в него. Там, където не възникват въпроси, там висшият не е облечен в теб, и затова нямаш въпроси. Защото това е Гар де-Бина, където всичко е „хафец хесед” (онзи, който не желае нищо за себе си). В „хафец хесед” няма въпроси – има само преданост и това е всичко.

А под това ниво, в ЗАТ де-Бина, вече възникват въпросите: защо, за какво, защо си струва, а защо не – всички въпроси, които могат да се пробудят в нисшия, за да се отговори на тях. И по тази причина, това се нарича „краят на небето” – там можеш да се издигнеш, да разкриеш. Това е ИШСУТ – нашият висш дом.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 10.12.2010

[29517]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Именно най-низките, външните души, „грешниците” – притежават най-силните желания. Когато те се събудят и се устремят към доброто, цялата пирамида ще се преобърне надолу с главата.

Те могат да изпълняват някакви прости действия в помощ, но това вече няма да бъдат механични действия, ако са извършени самоотвержено, от цялата душа. Нека той не разбира какво е нужно да прави, но е готов да се прилепи към теб. В момента, в който той се прилепи към теб, той започва да получава всичко, което има в теб и расте! Изведнъж вътре в неговото малко желание ще се разкрият такива огромни духовни желания – ще се разкрие душата.

В духовния свят, всяка малка клетка, присъединявайки се към тялото, получава всичко, което има в него, и придобива всички негови желания, знаейки за всичко, което става там.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 12.12.2010

[29538]

Filed under: Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: По време на урока ние непрекъснато се опитваме да създадем едно и също искане, което отнема от неговата острота. Как мога всеки ден да го възобновявам и да искам така сякаш е за първи път?

Отговор: Това е ключът и ако успееш, то ти не се нуждаеш от нищо друго. Но аз не знам как мога да помогна тук – именно за това е написано: „Каквото е по силите ти, направи го!”

Нищо не е по важно от подготовката за урока. Разпространението и всичко останало, което правиш в този свят, всичко трябва да се върти около тази точка – да изградим вътрешното искане по време на урока, очакването на светлината, която се спуска и ни поправя.

Това трябва да стане нашата неизменна мисъл, вътрешна болка, чувството без което аз ще умра и дори ще бъде много по-страшно от смъртта в материалния свят! Невъзможно е сами да достигнем до такова силно желание – човек се нуждае от група, подкрепа и всеобщо въодушевление. Ние трябва да чувстваме отчаянието, което се натрупва през годините…

Това е най-главната точка, около която всичко се върти. Ако я достигнеш, ти ще успееш във всичко. Няма нищо друго – това е точката, където ти се съединяваш с Твореца. Чрез нея, от долу нагоре, молитвата, МАН е издигната. Неговият отговор, МАД, се спуска чрез нея от горе надолу, като обкръжаваща светлина.

Тази потребност, болезнената точка, трябва да стане най-важната и значителна необходимост. Ние трябва непрекъснато да се грижим за нея и да мислим как да я усилим, как да дойдем на урока с разбито сърце, така че да можем да се съединим по време на него.

Останалото не е важно – няма никакво значение, какво знаеш и какво си направил. Крайният резултат от твоя живот и всичките ти усилия се съдържат само тук, в тази точка. Ако достигнеш до нея, то ти ще постигнеш всичко – ако не, нищо друго не си струва.

Нищо друго не е от значение освен тази точка, която се нарича „човекът” в мен. Тя определя дали аз съществувам или не.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 07.12.2010

[29053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Желанията на всички души съставят едно общо устройство, но то е нееднородно, а се дели на много нива и всевъзможни форми: съгласно 10 сфирот, 3 линии и 12 парцуфа.

Всички желания в крайна сметка достигат подобие с Твореца, но всяко – в съответствие на своя източник, т.е. «авиют», величина на желанието.

Но величината на желанието се определя не количествено, а качествено. Както в 4 стадия на пряката светлина, следващия стадий се отличава не по това, че е 10 пъти повече, а по това, че едната желае да получи, а другата – да отдава, третата – да получи заради отдаването, а четвъртата – да получи заради себе си, а след това да се поправи.

Т.е. степента на желание, неговият «авиют» се определя не от количеството на желанието, а от неговата способност да чувства повече и да разбира, постигайки своето състояние по отношение на светлината. Колкото по-противоположно на светлината се чувства желанието, толкова по-голям е неговият авиют. Тази оценка е чисто качествена.

А колкото желанието усеща по-голяма разлика от светлината, толкова по-бързо то се пробужда, за да я отстрани. То не е в състояние да изтърпи този разрив. Затова степента на поправяне съответства на степента на изкривеност, усещането на своята откъснатост от светлината, «грубостта» (авиюта) на желанието.

И колкото по-тежка е отделеността, толкова по-значителни са усещанията на приближаване, връзка с висшия. Както е казано: «Този, който е по-голям от другарите си – той притежава и по-голям егоизъм.»

В процеса на поправяне преминаваме през различни стадии и част от тях зависят от авиюта на желанието, а част – не зависи. Развиват се ту едни части, ту други – подобно на зародиша, в който в различните етапи расте ту мозъка, ту крайниците, ту вътрешните органи.

Цялото мироздание се развива, като един голям зародиш, а след това преминава през «кърмене» и навлиза в развитие като възрастен. И човечеството вътре в мирозданието също се развива по тези етапи.

Съгласно желанието, действащо в нас в дадения момент, всички души се делят на Исраел (яшер-кел, «направо към Твореца») – тези, в които се е събудило желанието (решимо, информационен ген) към поправяне, и «народите на света» – тези, в които такова решимо не се е проявило.

Естествено, че то ще се пробуди в тях, но за сега го няма. Делението е относително и всеки момент може да се измени.

Вътрешната част, най-важната, и Израел – душите, пробудили се за поправяне, се наричат вътрешна част на света, тъй като чрез тях светлината се облича във всички останали желания.

По закона на обратното съответствие на светлината и желанието – светлината влиза в система чрез най-слабите желания, Г“Е на висшия. И вече от него се разпространява към нисшия, а от него – към още по-нисшия, така постепенно, напълвайки всички желания по нивата: «ибур-еника-мохин» (зародиш-кърмене-зрялост).

От урока по статията „Прислужницата, онаследява своята господарка», 12.12.2010

[29563]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Ако пренесем целия акцент именно върху връзката на децата помежду им и върху връзката на децата с възрастните, а не лично към всеки един – кой е той и какъв е – и възпитавайки, развиваме връзката на човека с околната среда, тогава той и вътрешно ще се развие правилно!

Защото всички наши вътрешни качества, наклонности и гени, не подлежат на поправяне и са ни дадени само с цел контакт с другите.

Цялата тази система е била създадена като абсолютно противоположна на сегашното състояние и ние сме били слети в едно общо желание до такава степен, че никой от нас изобщо не се е усещал и е бил незабележим.

Само след разбиването на тази система, ние сме се разделили на „аз”, „ти”, „той”. Затова, нашите личности не изискват никакво поправяне – те ще изчезнат със създаването на правилни връзки и с нашето включване във всички останали.

Само тези връзки или тяхното отсъствие определят как човек се представя в обществото и доколко правилно работи в него и се реализира.

От урока по статията „Свобода на волята”, 10.12.2010

[29373]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Аз имам проблем: не знам как да напредвам към духовната цел – не я виждам, не мога „да я взема на прицел”. Затова, през цялото време трябва да анализирам дали не съм се отклонил от пътя.

Защото, дори най-малкото отклонение в неговото начало, може да доведе до това, че макар да продължавам правилно по-нататък, да не мога да постигна целта.

Ще ми се струва, че се движа в правилната посока, и дори няма да забележа, че „съм се отклонил от пътя”. Затова, за мен е по-добре да спра и да проверя себе си – и може би да се върна обратно. Тогава ще е възможно правилно да продължа своя път.

Но по какви признаци ще успея да определя и да бъда уверен, че напредвам в нужната посока, въпреки че целта е скрита от мен?

Например, когато изстрелват ракета, за да бъдат сигурни, че тя ще порази целта, пресмятат чрез много сложни формули траекторията на нейния полет, отчитайки различни фактори – силата на вятъра, въртенето на Земята и т.н. Но в крайна сметка, всички тези закони са ни известни.

А, когато става дума за духовната цел, когато се издигаме на всяко стъпало, ние трябва да направим целия анализ в началото на пътя, когато нищо не разбираме и не виждаме Твореца – не си представяме самия път. И кой ще ми подскаже, дали греша или не?

Затова кабалистите казват, че правилната формула за постигане на духовната цел е „Исраел”, Тора и Творецът са единни”. При това, необходимо е през цялото време тези три съставни да бъдат равни помежду си – нито една от тях не трябва да преобладава над другата. И трите трябва да бъдат заедно, постоянно включени в една точка.

Исраел – това е всеки човек, стремящ се да стигне до целта – право към Твореца (на ивр. „исра” – пряко, „Ел” – Творец). Творецът е нивото Бина, а Бина е свойството отдаване – хафец хесед.

А какво е Тора! Светлината, връщаща към Източника. С други думи, през цялото време, аз трябва да се стремя към някаква поправяща сила, която да ми въздейства, поправяйки ме до състоянието, в което Исраел, Тора и Творецът да станат единни.

Творецът е коренът, към който се стремим. Той е и нашата цел – абсолютното, пълно свойство отдаване. Тоест, ако аз изцяло, във всички свои желания поправя себе си, то моето поправяне ще се нарича Творец („Кадош Барух Ху“).

Затова, преди да предприема каквато и да е стъпка – в мислите, в желанията или в намеренията – аз трябва във всеки миг да задържам вътре в себе си тези три съставни така, че те да бъдат равнозначни и да ми дават усещане за единство помежду си.

И тогава ще вървя правилно към целта

От програмата „Кабала за начинаещи”, 17.11.2010

[29109]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, „ДарготСулам“, статия 545, „Усилия и находка“: „Казано е: постарал се и намерил – вярвай. Какусилията са свързани с находката? Тъй като находката идва неочаквано.“

Висшия свят ми се разкрива като „находка“: аз искам да получа нещо, а изведнъж съм намерил нещо друго.

Секунда, аз няколко години съм влагал, разчитайки на определено възнаграждение. Защо сега отплатата се превръща в находка?

Работата е в това, че съм гледал на целта, изхождайки от собствения си разум и усещане. Но с времето, придвижвайки се напред, аз съм изменял себе си посредством светлината, възвръщаща към Източника.

Тя ми е придавала нов разум и ново усещане и именно с тях се съгласува моята „находка“, която е неочаквана за мен предишния.

Получавам не това, което съм искал по-рано. Вместо „законно възнаграждение“ аз намирам нещо друго, съответстващо на новата ми степен.

В нашия свят ние искаме уговорена отплата, а на духовния път по хода на работата, егоистичните послания се обезценят, усещанията ни се менят и на новата степен ни чака находка от съвсем друг род.

Отурокапостатия наРабаш, 10.12.2010

[29387]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→