Ние искаме да направим нашия живот по-добър и удобен. Правилна тенденция. Въпросът е само в това, присъединяваме ли  към него правилното намерение? Поправяме ли „човека” в себе си с помощта на светлината, връщаща към източника?

На неживо, растително и животинско ниво можем да правим каквото ни се иска – при условие, че държим курса на поправяне на света, на поправяне на себе си. Но ако не, тогава – каквото и да правим, това ще предизвика беди, войни и нещастия.

Човечеството винаги се е развивало от безизходност, в бягство от страданията. Всяко поколение се стреми напред защото „валякът на развитието” го настига и ще го „размаже по пътя”. Човек е принуден да бяга напред. Той горе-долу успява, не знае защо, но през цялото време участва в гонитба.

Така се случва на трите първи нива на развитие и виждаме, че ние повече няма защо и за какво да вървим напред. Технически, възможностите са още повече, но за какво са ми? Нанотехнологиите са в моя услуга, но за какво?

За какво ми е даден целия този интернет? Какво  реално ми дава? Той само ми показва, че аз съм опустошен и се занимавам с глупости. 99% „приличен” трафик- това са бедите, от които светът иска да се избави, сплетни и евтинийки. А какво хубаво добавя към това и науката?

Ако погледна на всичко това от гледна точка на развитието, аз ще видя отлично средство, което стремително ми разкрива моята вътрешна пустота.

Трябва само да разберем, че нашият проблем не носи технически характер. Технологичното развитие не се е изчерпало, но ние почти опряхме в бариерата – във въпроса: „Защо?” На човек не му е нужно това, това е всичко.

Ние не сме разглеждали тези неща във времето на хипитата, макар че още тогава човек си е задавал въпросите: за какво ми е този прогрес? Каква е ползата от него? Той ме смазва, зачерква, прави от мен машина. Този механичен живот нищо не ми дава. Да се родя, да порасна, да работя, да умра – това е формулата.

Гледайки на живота в такъв ракурс, човекът губи всяко желание за каквото и да е и живее по неволя. И ако в него не се развие човешката степен, технологичното развитие също ще отиде към края си.

Даже ако с културата и възпитанието всичко е наред, на нас все още ни трябват по-дълбоки резултати, на нас ни трябва същност, човешко зърно. В нас се пробуждат решимот и отварят неутолени желания, пустота, която не се напълва от всички притурки на интернета и от цялата техника в света.

Защо решението на този проблем ни се отдава толкова трудно? Защото техническите успехи създават илюзия, че ние ще съумеем да модернизираме с такава лекота и „човека” в себе си – за да стане той по-добър, по-щастлив. Но това не е вярно, тук няма да минем без висшето, без духовните сили. А всички „земни” средства за поправяне на човека, разбира се, претърпяват провал.

И така, докато човечеството не види това и не измени ситуацията.

От урока по статията „Мир в света“, 22.12.2010

[30525]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Какво чувства висшия, когато се принизява, умалявайки себе си заради нисшия? Страда ли той от това?

Отговор: Не, той не страда, а обратно, готов е да се спусне, за да помогне на нисшия. Висшият се прониква от неговите беди – това е и спускането.

В нашия свят аз влизам в асансьора и слизам на първия етаж. А в духовния получавам съвсем друг разум, друго чувство – в съответствие с ниския етаж. Както се казва, променяш мястото – променяш облика.

Всяко духовно движение – това е смяна на формата: променя се екранът (масах), променя се желанието. Затова, спускайки се към нисшия, висшият става подобен на него. Той се облича в нисшия, изглежда като нисшия и само вътрешно съхранява своето истинско ниво – степента, на която може да се издигне.

Да умалиш себе си в духовното съвсем не е просто. За това е необходимо да си много силен, тъй като ти ”разваляш” себе си, приемаш допълнителни дефекти, голямо желание, към което се простират клипот.

Оправдано е само с това, че ти си способен на това заради спасението на нисшия. Целта освещава твоите действия и ти прибавя сили. Само подготвен, набрал сили, ти си достоен да изпълниш своята мисия.

Тогава се спускаш и установяваш връзка с нисшия, който е повреден и опетнен от егоизъм. Ти също се натоварваш с тази мръсотия и повреждане, затруднявайки себе си с голяма добавка от тъмнина и долни сили – само за да му помогнеш.

Сега вие двамата сте повредени, но ти освен външните повреди, имаш вътрешен запас от сили. Вътрешно ти си поправен и затова, съединявайки се с нисшия, можеш да  издигнеш и себе си, и него.

Представи си, че се спускаш на нивото на наркоман, когото искаш да спасиш.

Подобно на него, ти започваш да употребяваш наркотици, спогаждаш се с него, вживяваш се в него. Сега вие двамата страдате от наркотичната зависимост.

А после ти активираш своите сили, започваш да го поправяш и да измъкваш от блатото и двамата. Той вече е включен в твоето желание и сега го издигаш на своята степен.

Тук ти поправяш тази част от себе си, която се е включила в него, и него самия, включен в теб. Това е двойно поправяне, изискващо двоен екран. При това неговата повреда е много по-силна от твоята.

Излиза, че отдаването, разпространяването, поправянето на нисшите е много по-трудно, отколкото самопоправянето. Обаче по такъв начин ти получаваш възможността да привлечеш светлината за сметка на нисшия, както се казва, да го породиш, да проявиш в него новото възприятие.

Това може да се осъществи само ако ти притегляш от Безкрайността новата светлина, напълваща всички светове. Именно тази нова ”порция”, използвана заради нисшия, и  доставя удоволствие на Безкрайността, на Твореца. Благодарение на това действие ти се сливаш с Него.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 20.12.2010

[30273]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Защо, за сметка на разбиването на екрана, Бина и Малхут са започнали да се разбират по–добре? Как ние, в нашето разбито състояние, да започнем повече да се разбираме помежду си?

Отговор: Има само две свойства в творението – Отдаващ и получаващ. Няма нищо повече. Ние не говорим за Ацмуто  – какво представлява тази Висша сила извън връзката с нас.

Не можем също да говорим над понятието време, тъй като постоянно преценяваме всичко във времеви рамки – до някакъв момент или след него.

Творецът и творението не са включени един в друг, а са изначално противоположни. За да бъдат доведени до единство – до целта на творението, е необходимо по средата да бъде създаден някакъв механизъм, който да ги приближава  един към друг.

Механизмът на тяхното сближаване трябва да се състои и от  двамата. Той трябва да управлява и Твореца, и творението така, че да се смесят, да се включат един в друг. И Творецът да бъде готов да приеме творението, а творението да е готово да включи в себе си свойствата на Твореца, за да има разбиране, осъзнаване и връзка между тях, която постепенно да се разширява.

Представете си два противоположни обекта. Да допуснем, че, аз и ти сме противоположни  един на друг, тоест, че се ненавиждаме. Сега трябва по някакъв начин да стигнем до мир помежду си, да постигнем съвършенство в нашето състояние.

Как да го направим, ако сме напълно противоположни? Това е невозможно! Само чрез някакво средство, което го няма нито в теб, нито в мен, защото ние сме противоположни един на друг.

Как да изградим това средство? Аз давам нещо от себе си, а ти – от теб, и ние изграждаме нещо трето. Но никой от нас, все още няма никакво отношение към третото. Просто го изграждаме – то е напълно откъснато от нас и дори не искаме да знаем, че има нещо общо.

Но ние изграждаме общото като самостоятелно съществуващо, в което всеки от нас влага себе си. И какво от това? Нали и двамата сме противоположни? Какво да направим, за да се свържем? Да разбием всички прегради помежду ни – и тогава ще ги построим отново. Именно това се случва при разбиването.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 20.12.2010

[30295]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Днес, човечеството е развило цяла индустрия за развлечения, за да забравим за празнотата в живота: всевъзможни световни шампионати, съревнования от всякакъв вид. И всичко това, за да объркат човека и да напълнят с нещо живота му.

Защото егоизмът е пораснал и изисква напълване. Една от задачите на правителството е, да обърка главата на народа, за да го успокои и занимава с нещо – само да не задава въпроси.

Какво ли можеш да му отговориш, ако започне да пита за смисъла на живота?  Правителството няма какво да отговори на това, но то не иска, гражданите да излязат на улиците, за да търсят на смисъла на живота, загубили вяра и в този живот, и в правителството.

Затова, то поддържа популярните „звезди“, масовата култура, СМИ, снабдяващи ни с всякаква незначителна информация само, за да ни объркат и да ни свалят малко от нивото, до което вече сме се развили… Защото, ако позволиш сега на човека да действа, според неговото собствено, а не според замъгленото желание, той ще започне да задава много сериозни въпроси.

Той ще види, че няма нито система на възпитание за подрастващото поколение, нито култура, нито напълване, нито здраво общество – нищо! Ще открие, че живее в общество, където цари пълна разпуснатост. И тогава ще попита: това ли е правителството, това ли е светът, така ли трябва да се живее?!

И ще започнат революции и безредици. Затова, главната задача на правителството е да обърка главата на народа – няма значение къде, във всяка страна: в Европа, в Америка, в арабските страни.

Затова, когато желанието на човека нарасне повече от онова, което може да получи от живота в този свят, тогава се пробужда науката кабала, и му разкрива истинската цел.

Но в този момент възниква проблемът, как да стигне това знание до него, тъй като не е възможно да се обърнеш нито към СМИ, нито към популярните звезди, нито към учените, нито към системата на образованието, нито към правителството. И те самите не разбират защо, но всички ще бъдат против! Разкрива се пълната противоположност между науката кабала и всеки начин на живот, изобретен от нас в този свят.

Няма да бъде възможно да разчитаме на никакъв канал – можем само пряко да се обръщаме към народа, за да научи, че в кабала има отговори на неговите вътрешни въпроси. Всички останали искат да го объркат с тези въпроси и да ги заглушат по всякакъв начин, но той неизбежно ще страда, ако не намери отговора им.

Затова се обръщаме направо към всеки човек. Тук няма да можем да намерим никакви други съюзници – ще видите как никой от тях не е в нашата посока.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 19.12.2010

[30213]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Книга „Зоар“. Предисловие, Статия „Ключалка и ключ”, п.42: Този печат е бил утвърден и скрит в Бина, подобно на това, както някой крие всичко, заключвайки го под ключ.

И този ключ е напълно скрит в един от чертозите. И макар че всичко е скрито в този чертог, основата на всичко  е ключа, защото този ключ както заключва, така и отключва.

Голям въпрос и голяма загадка: как е устроена духовната система, за да поправя егоистичното желание, противоположно на Твореца във всичко.

Две абсолютно противоположни една на друга сили – Бина и Малхут са се  обединили  под властта на трети фактор – намерението. Те са построили система, която действително е способна да служи на поправянето с помощта на силите за получаване и отдаване, пораждайки намерение в нисшите.

Самият механизъм се намира в трите горни сфирот на света Ацилут, докато в седемте долни сфирот действат ключалката и ключът. Системата е вече готова за прилагане: ако я активираме, тя ще ни въздейства. Ние не чувстваме как ни променят нейните светлини, а между впрочем, те се спускат вече изградени в правилно съчетание. Те и изменят нашето желание така, че то да дойде до подобие с намерението.

Книгата „Зоар“ обяснява тайната на висшата система, която свързва силите на Твореца и творението, за да ни направи подобни на Него. Ние не знаем как протича в нас процеса на промените и изучаваме неговия механизъм като „чудотворно свойство” (сгула).

Ние все по-добре разбираме, че нищо не разбираме, все повече се отчайваме от собствените си сили и, не виждайки изход, се уповаваме на висшата система – а после, напротив, се радваме на тази зависимост.

И накрая, ние постепенно започваме да се включваме в системата, ние сме готови, тя да извърши  върху нас всички необходими действия и да ни измени в подобие на себе си. Ако човек прояви готовност за това, системата започва да му въздейства .

Така че, първото действие от наша страна  е да склоним глава. Тогава висшата система буквално „отпечатва” в човека своята форма и той става подобен на висшето.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 21.12.2010

[30374]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Рабаш, статията „Пояснение към „Птиха““: Съществува притча за двама приятели от детинство, които  пораснали и единият станал цар, а другият  – бедняк.

Срещнали се те след много години и царят решил да помогне на приятеля си. Изпратил го той в съкровищницата си и казал: „Давам ти 2 часа – вземи толкова пари, колкото искаш“.

Зарадвал се беднякът и влязъл в съкровищницата, а след 5 минути излязъл с чаша пълна със жълтици. Но пазачът, който стоял на входа, обърнал чашата и изсипал всички пари на земята.

Заплакал беднякът и се върнал обратно в съкровищницата. Напълнил той чашата и излязал. И отново пазачът изсипал всички пари.

Така ходил беднякът насам-натам  двата часа и пазачът изсипвал всичките пари. Когато изтекъл срокът, беднякът се примолил за последната чаша, молейки се да му остави парите.

Но пазачът казал : «Не само тази чаша е твоя, но и всички пари, които изсипах преди на земята. Аз просто видях, колко малка е чашата ти, и исках да ти помогна да вземеш повече пари».

Ние не сме способни наведнъж да получим цялата светлина на Безкрайността и затова цялата ни работа за получаване на светлината се дели на много времена и състояния .

А също и всички предишни състояния, които сме изминали във всички кръгообороти се натрупват  и се събират заедно в едно общо състояние, в което всички желания/келим и всички светлини се съединяват заедно, докато не достигнем до напълно поправено състояние (Гмар Тикун), където всичко се слива в едно и отново се разкрива Малхут на Безкрайността, напълнена с цялата безкрайна светлина.

От урока по статията на Рабаш “ Пояснение към „Птиха““, 17.12.2010

[30360]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Със своето отношение ние разрушаваме света. Всеки ден ние само записваме колко още вида растения и животни са изчезнали от света.

С всеки изминал ден светът става все по-беден и губи разнообразието на формите си. Тъй като, дори и да не ги унищожаваме пряко, то създаваме такива условия в света, при които те просто не могат да съществуват. Казват, че ситуацията вече става необратима.

И само по тези тъжни последствия можем да видим, че сме направили нещо неправилно. Защото си мислехме, че имаме право да правим с природата каквото си поискаме. Вместо отначало да изучим нея и себе си, и да видим, накъде трябва да насочим дадената ни сила – към изменение на околната среда или на самите себе си чрез  правилното обкръжение?

В това се състои  разликата между верните и неверните подходи. Или аз се опитвам да поправя всички, целия свят, и да заставя всички да танцуват под моята свирка – или да разбера, че всичко, което не ми харесва в света, трябва да поправя в самия себе си.

Егоизмът се намира вътре в мен, и затова ми е нужна светлина, връщаща към източника, за да го поправи. Това е основата на правилния подход.

Човечеството започва да достига до това едва днес и да разбира, че светът е затворена система, в която всичко е интегрално свързано. И от момента, в който започваме да виждаме това – дотогава, докогато това ще ни застави действително да се променим, ще мине много време…

Приличаме на малко упорито дете, което вече само вижда, че прави нещо нередно, но пак продължава да го прави, всеки път получавайки шамари. Докато не се хване за главата…

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30421]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От 28 до 30 януари в Берлин ще се състои голям кабалистичен конгрес. С нетърпение чакам това събитие и много се надявам, че на него ще дойдат всичките ни европейски приятели, а така също и много нови.

Изключително важно е участието в този конгрес. Чакат се гости от Източна Европа и от другите континенти.

Аз препоръчвам и даже моля: ако все още смятате, че може да пропуснете този конгрес, моето мнение е съвсем друго. След това ще съжалявате. Струва си да дойдете, както се казва,“на всяка цена”.

Ние ще прекараме там няколко дни, ще се учим, заедно ще си изясним много неща. Европа е центъра на света, оттук винаги са тръгвали нововъведения. Необходимо е да се разкрие на европейците духовната мощ на науката кабала.

За да сплотим силите си, за да проявим още по-добре пътя и целта, за да я достигнем лесно и бързо, трябва да се съберем заедно през тези дни.

Много ще се радвам да видя всички ви.

До скоро!

Oт урока по статията „Мир в света“, 22.12.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Кабалистите пишат за различни състояния на нашите души – състояния, които те самите са преминали .

Важно е до каква степен ние искаме да си представим тези състояния, да ги отъждествим със себе си.

Всички те са свидетелства за това, как ние доставяме ответно удоволствие на Твореца и благодарение на този стремеж, разкриваме същото действие от Негова страна. Така ние встъпваме в сливане с Твореца: Той към човека, а човека към Него.

За тези състояния ни разказват кабалистите. Колкото повече ние се стремим към тях, толкова по-силно въздейства оттам силата на светлината, която ни приближава към състоянията на сливане и ни въвежда в тях.

И така през целия път. Не само сега, когато ние само се готвим за реално влизане в тези състояния на взаимовръзки, но и после, когато ние по-добре ще усещаме духовните действия.

Така или иначе, само нашият стремеж, само издигането на МАН, молитвата за все по-високи състояния на взаимно отдаване, за разкриване на любовта, ще ни помогне стъпка по стъпка да се изкачим на новите стъпала.

До края на поправянето душата трябва да се ръководи от този подход. Само такава работа ще ни придвижва напред.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 21.12.2010

[30378]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Кой е този нисш, който издига МА”Н?

Отговор: Нисшият, това са разбитите души. „Разбити” означава, че разкриват как не могат да се съединят помежду си, да постигнат единението, което е съществувало преди разбиването.

Откъде знаят как е било преди разбиването? С помощта на всевъзможни средства, те възбуждат в себе си това желание, потребността от единение.

Вътре в нас се намират всички решимот (информационните гени) от разбиването, наречени „седем решимот” или „седем светлини”.

Ако искаме да се съединим помежду си и да работим над това в група, осъществявайки различни действия по обединението, тогава пробуждаме в себе си тези решимот и усещаме липсата на единение. А как да се съединим?

По време на учене, свише идва светлината и ни въздейства. Ние също извършваме всевъзможни действия и светлината, заедно с нашите действия, пробужда в нас решимот от разбиването. Тогава разбираме в разума и малко в усещанията, че трябва да се съединим.

Когато в нас възникне макар и слабо желание за съединяване, това е разултат от въздействието на светлината, защото то не може да възникне от само себе си. Тогава започваме да търсим начини да се съединим.

Ние мислим, че сме способни да се обединим направо, правим всевъзможни действия – организираме конгреси, вечери на единството, другарски събрания, и накрая стигаме до разбиване, разочарование и криза.

Но това не е криза, а разкриване на разбиването, само че отдолу нагоре. Разкриването на недостигащото единение е добро състояние, защото по-рано, ти също си бил разбит, само че не си го разкрил.

Сега, когато си установил в себе си желание, потребност от единение, ти имаш възможност да започнеш да формираш от него МА”Н, защото само усещането за желание не е достатъчно.

Трябва да работиш с това желание заедно с групата, да се стараеш да се съединиш с другарите – да обработиш разкрилото се в теб желание. Защото се е разкрило само усещането, че не сме способни да се съединим.

Но това не е достатъчно. Твоето желание трябва да е отправено към висшия, към отдаването, към съединяването между нас – за да се разкрие духовното, Твореца, общото свойство отдаване.

Работейки все повече и повече върху това, в резултат на въздействието на светлината, ние внезапно започваме да разкриваме във вътрешността на нашите действия, опитите за съединяване – че не сме способни на това и трябва да помолим Висшия.

И също така, желаейки да помолим Висшия и обръщайки се към Него, ние установяваме, че Той ни трябва не само, за да ни съедини, а започваме на усещаме, че правим това именно за Него.

Обединяваме се помежду си не за себе си, а за да се съединим с Него – и с това да Му доставим удоволствие.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 05.12.2010

[28775]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→