От урок № 2, Москва

При жените проверката се извършва чрез това, в каква степен желаят да бъдат заедно и да поддържат, да обграждат мъжката част.

Жените трябва да оказват натиск на мъжете. Такъв е техният характер – необходимо е само правилно да го използват, да не се стесняват. Те зависят от мъжката група, а тя зависи от тях и без жените няма напредване.

Женското желание е първично, а мъжкото – вторично. Така е устроена цялата природа. Ако не бяха жените, мъжете през целия си живот щяха да играят футбол. Но женското желание ги принуждава да създадат семейство, да работят, да се прибират в къщи, нещо да правят. Всичко това е женско желание, а не мъжко. В мъжа няма нищо от това – през целия си живот, той е като дете.

Затова, жените трябва правилно да се организират и да оказват натиск, влияние върху мъжете. А те трябва да разбират това. Ние сме възрастни хора и трябва да използваме своята природа – и женската, и мъжката, за да постигнем целта. А целта се постига съвместно. Това е като раждането на ново, общо дете.

Така че, гледайте на това сериозно, взаимно. Неслучайно сме създадени такива. Гледаме на всичко като на случайно създадено от Твореца, а в действителност трябва максимално да съберем всичко, което е в нас, правилно да го съединим – и тогава ще получим желание, в което ще се прояви Творецът. Но без женското начало, тук нищо не може да се направи.

В света, жените са 60% и те са най-устойчивата му част. По същия начин е и в групата – тя е абсолютно неустойчива без женската част. Силната женска група е залог за устойчивост на мъжката част. Тя е по-стабилна. Действайки правилно, тя смекчава, тушира всички проблеми, всички люшкания на общата лодка.

Жените трябва да разберат това и точно да изпълнява своята функция. Мъжете също трябва да го разберат – да предоставят на жените съответните възможности и да ги ценят. Без това, нищо няма да се получи. Без женската част, мъжката веднага ще „тръгне на различни страни”. Присъствието на жените потиска всички отплесвания встрани.

Ненапразно, още на Авраам е казано: „Слушай онова, което ще ти каже Сара”. Женската основа в развитието е изначално най-важната. Цялото желание, което трябва да поправим е женско, проявяващо се чрез жената. Така че, организирайте се правилно. Където има силна женска част, там големият успех е гарантиран.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33988]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2 в Москва

Въпрос: В какво е уникалността на Берлинският конгрес? Какво трябва да осъществим там? Какво трябва да прави всеки един от нас, всички заедно и между групите?

Отговор: Сега, искате ли или не, вие се намирате под впечатление на това, което говоря аз. Вие сте, сякаш малко подтиснати и включени в единно желание, в единна мисъл. И това ни обединява.

Всички тези свойства, средства, желания, мисли, това, което вече изминахме, това което искаме в нашите стремежи, огромно количество от хора, групи – всичко това се съединява в едно и в крайна сметка работи, придавайки ни най-силен постъпателен импулс.

Но ние с вас имаме „малък проблем”. Струва ни се, че се намираме в малък егоизъм и трябва само да го преобразим, да завъртим тази малка ръчка, да натиснем на някакъв бутон – и готово. Ние не разбираме, че тук работи огромна система.

Това е не просто „Превключване”, което някой, там свише, иска или не иска да превключи. Ние се намираме в система от две противоположни сили: отдаваща и получаваща. И докато тази система не сработи в нейната диалектика, в нейното движение напред, по закона за съединяване на частите – няма да се получи.

Ние с вас само ускоряваме времето на нашите усилия, но никога не ще можем да извършим скок. Това е невъзможно поради природата на нещата. Всичко се извършва чрез постъпателни, последователни, строго определени движения, стъпка по стъпка. И с това движение, крачка по крачка напред, ние с вас постепенно се доближаваме към това, което се нарича „изстрелване“. Преход ще има! И този преход ще бъде внезапен.

Нашите конгреси ускоряват движението много и затова са важни. За тези няколко дни, в които сме заедно, а около нас се намират много хора от целия свят – в това време се извършва много сериозна обработка по степените на вътрешното ни развитие.

Защото трябва да преминем през тези милиони различни състояния. Ние трябва да ги изминем. И всяка една такава среща преминава по различен начин, всяка включва нови аспекти, нови форми, нови чувства.

Затова считам, че Берлинският конгрес трябва да бъде особен. Защото там се срещат хора, пропити с желанията на тази среда, в която те се намират, с нейните свойства.

Това е една много лоша среда. Европа е много труден континент, източник на всички проблеми, войни и огромен егоизъм, който наистина умира, както и цялата наша минала цивилизация. Но тя е костелив орех. Така че, това не е лесен конгрес, съвсем не е лесен, най-тежкият от всички.

А най-лесният конгрес от всички е в латинска Америка. Там хората се разпалват, те са открити, душевни. Не съм срещал други такива. След това е Русия. След това е Европа: колкото е по-сложно, толкова по ефективен е резултатът, работата е по-ефективна.

Затова, се надявам на вашата поддръжка – физическа и от разстояние, за да можем всички заедно „да поработим” над Европа.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33830]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да се зарадваме на разкриващото се зло?

Отговор: Не, ти не можеш да се зарадваш на това. Получавайки удар, ти си длъжен да го почувстваш и едва по-късно ще можеш да работиш с него. Не е възможно да се защитиш предварително, така че вместо удар да усетиш прегръдка.

Работата е там, че злото се разкрива не като зло в прекия смисъл на думата, а като способност за осъзнаване на злото. И това вече е нещо абсолютно различно.

Осъзнаване на злото е когато, получавайки огромни наслаждения, се намираме в най-прекрасните и сладки състояния, които само злото може да подстави и по-добри, от които не ще ти се случат – ти разкриваш егото си като зло.

Ударът не е в това, като например да ти причиня днес някаква неприятност – това просто не е зло, което се разкрива.

Осъзнаване на злото е, когато в най-добрите свои състояния усещам своето его като зло. И тогава, в мен възниква ненавист именно към тези състояния, в които на мен ми е така добре.

С други думи, осъзнаването на злото и самото зло са две противоположности. И затова се нарича осъзнаване на злото, тъй като задействам своя разум, с помощта на който в доброто се разкрива злото.

Според степента, в която го разкривам, аз откривам удара, който идва от него, но самия удар аз не усещам. Защото злото не се проявява явно, то винаги се възприема като добро.

Змията се разкрива именно тогава, когато най-много се наслаждаваш. И само благодарение на светлината, която се спуска към теб, а също и на твоето обкръжение, ти разкриваш какво е зло – „ангелът на смъртта”.

От урок по писма на Баал а-Сулам, 21.01.2011

[33946]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвахте, че вътрешното изясняване започва още преди махсома. Но какво мога да си изясня тогава, ако още не съм придобил свойството отдаване и изцяло съм обзет от моето желание да се насладя?

Отговор: Точно преди махсома ти трябва да си изясниш доколко всичко, което желаеш в живота, е само заради собственото ти благо. Но тези изяснения стават с помощта на светлината.

Аз постоянно проверявам: дали правя това заради себе си или заради другиго? И така по отношение на всички и във всички направления. Аз през цялото време си изяснявам какви са моите мисли и разчети: „Аз го ненавиждам, но трябва да се издигна над това, тъй като моята ненавист изхожда от моето его, желанието да се наслаждавам.

Но ако аз се издигна над своето его, в намерението за отдаване, то ще започна да обичам този човек и да действам за неговото благо. И въпреки че вътре в моето желание да се наслаждавам това ще предизвика лоши усещания, но в своето намерение аз ще почувствам, че съм се издигнал към светостта, към отдаването“. Това е постоянно изясняване още преди махсом.

Опитай да се насладиш от това, че тъпчеш собственото си его. Може да си помислиш, че това е вид мазохизъм или сякаш някакво психично отклонение. Но това не е отклонение, защото заедно с това ти си слят със своето бъдещо вътрешно свойство отдаване, което също е твое. Ти се отъждествяваш с него – с това ново свойство.

Това не означава , че на теб ти харесва да страдаш. Не! На теб ти харесва да бъдеш в това ново свойство – отдаване и затова се стараеш да се издигнеш над своето желание да се наслаждаваш. И дори и да страдаш вътре в него, но в свойството отдаване се наслаждаваш. А след изясняването ти изведнъж усещаш: “Аз изобщо нямаше от какво да страдам! Даже обратното! Аз преобразих моето желание да се наслаждавам в желание да отдавам и за сметка на това още повече се издигнах!“

Това не е лесно. Но за сметка на няколко такива действия, това се случва. Наслаждението, в който и да е случай, е признак за край на действието: или в получаването, или в клипа, или в отдаването, светостта. Но наслаждението трябва да стои накрая, в който и да е случай ние се наслаждаваме, тъй като целта на творението е да се наслади.

От урока по статията „Свобода на волята“, 21.01.2011

[33943]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабала е всичко. Няма нищо, което да излиза извън нейните рамки – това е и човекът, и целият негов свят, независимо къде се намира той. Но всичко това е именно във възприятието на човека, а всички растения и животни (зоология, биология, ботаника) изучаваме само така, както ги усеща той. Всичко това са някакви сили, които се проявяват по този начин спрямо мен.

И дори Твореца аз изучавам само така, както се разкрива спрямо мен – аз разкривам Него, чрез цялата реалност, нейния корен. Постигането на този корен е и целта на цялото изследване. Цялото мироздание се е развило само за да може човекът да разкрие Корена. Цялата реалност е средство за установяване на връзка между човека и Корена, Твореца.

Творецът не е някакъв религиозен символ, а коренът на всичко, управляващият всички, първопричината и източникът на всичко съществуващо, а също и целта. Както е казано: „Аз съм първият и Аз съм последният”.

Корен означава, че от него започва всичко и Той определя как ще стане всяко действие – и с Него, в крайна сметка, завършва всичко. За Него е казано: „Един, Единен, и Единствен” и „Няма никой освен Него”, „Добър и Творящ добро”.

Но не е възможно да изследваме реалността, ако първо не променим себе си. Само кабалистът може да бъде изследовател в тази наука, защото я разкрива на самия себе си. Невъзможно е да я изследва в качеството си на външен наблюдател, както се прави в другите науки.

Например, някога изучавах металознание. Ние вземахме образци от метала, нагрявахме го, охлаждахме го, изпитвахме го под натиск, проверявахме влиянието на различните добавки, на сплавите. Но аз си оставах все същия човек, който изследва метала. После изхвърлях образеца, а на другия ден вземах друг.

А в кабала трябва да се намираш вътре в образеца, който подлагаш на изпитание! Трябва да приемеш неговите свойства. Не просто да се научиш малко да ги разбираш и усещаш отвън, както обичайно проникваме в онова, което изучаваме. В кабала трябва да се намираш вътре в самия материал, да приемеш същата форма и съгласно това съответствие ще можеш да го разбереш.

Когато построиш вътре в себе си този пълен модел, само тогава ще можеш да проверяваш и изследваш. Ти ще изследваш самия себе си! Творецът (Боре) означава „иди и виж” (бо-ре). Аз не виждам нищо отвън – Творецът се намира вътре в мен. И в зависимост от подобието, което ще постигна, казвам: „Ето това е Творецът! Това е моят Бог.”

И всеки трябва да знае това – „от малкия до великия”. Но за тази цел трябва да бъдем готови да променим своята природа и да я заменим с природата на Твореца.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 23.01.2011

[33953]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява науката кабала?

Отговор: От висшият корен (замисълът на творението), отгоре надолу, през всички светове, към нас, се спуска някакво въздействие, достигайки накрая крайната точка, този свят. То включва в себе си външната част и вътрешната: 5 висши светове и творения.

Цялото мироздание това са светове и души, които се намират вътре в световете. Науката кабала изучава всичко, с изключение на самият корен: как това се е разпространявало отгоре надолу, а после се връща отдолу нагоре – и всичко относно постигащия това човек.

Вътре в тази система се намира някой, наричащ се „човек” (ние засега не знаем кой е той) – и това, което се разкрива относно него, се нарича наука кабала.

Аз сега се намирам в реалността на този свят и усещам всичко чрез пет сензора – петте органа на осезание: зрение, слух, вкус, мириз, осезание. С тяхна помощ аз разкривам и възприемам нещо, случващо се отвън.

А какво се случва всъщност там – аз не знам. Физиците ще кажат, че ни въздействат вълни и няма нищо друго освен вълни. Химиците ще кажат, че тези реакции са между някакви вещества, молекули. Но главното е, че аз улавям някакви въздействия и реагирам на тях. Това е моето вътрешно възприятие, някой друг може да реагира по друг начин.

Ние всичките сме устроени еднакво и затова възприемаме приблизително същото. Някакво друго създание ще усеща съвсем друга реалност. Всеки усеща света в зависимост от своите свойства, характер, информационни гени – хора, животни, насекоми, растения, дори камъните – всеки по различен начин усеща себе си и своето обкръжение.

Но кабала говори само за това как човекът възприема света. Въпреки че и тук има различия, все пак имаме някакво общо възприятие. Ние все пак се разбираме един друг! На неживо, растително и животинско ниво нашите впечатления дотолкова съвпадат, че ние сме напълно солидарни един с друг относно тях.

Само на човешко ниво, там, където започва психологията, индивидуалните особености на възприятията и усещанията – там започва сложността в разбирането.

Ако се разглежда само въздействието върху петте органа на чувствата, неизкривените особености на психологичното възприятие, то всичко, което усещаме в тях се нарича възприемане на този свят – върху което още не са наложени твоите нерви и мисли. Ако по този начин постигаме всичките 5 духовни свята, то това се нарича науката кабала: цялото спускане отгоре надолу, от началото до края и от края отново към началото, всички цели и системи, причини и следствия, всичко, до последния детайл.

По такъв начин кабала обяснява: какъв е човекът, за какво е създаден, защо е било необходимо спускането отгоре надолу и какво ни чака в края на подема.

Тази наука включва в себе си всичко – включително физиката, химията и живота на човека в този свят… Всичко е там, вътре!

Кабала това е разкриването на цялата реалност вътре в постигащият я човек.

Човек се издига в световете и постига реалността в някакъв неин срез: 1-во стъпало, 2-ро, 3-то… Когато той се издигне на следващото стъпало, то е ясно, че всички предишни са вече включени вътре в него.

От урока по статията „Същността на науката кабала“, 23.01.2011

[33956]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

От урок №2 в Москва

Въпрос: Как да действам, за да преобразувам негатива между другарите в разбиране на това, че всичко идва от Твореца?

Отговор: Това е много просто. Щом като почувствам между нас и именно между нас някакви проблеми, аз веднага мога да привлека, да повикам Висшата сила, която ще създаде мир между нас, равновесие. Казано е: „Правещият мир в небесата, ще направи мир между нас”. Аз сякаш мога да Го заставя, да Го принудя, мога да разбера защо става това между нас, с каква цел Той прави това.

Въобще да се предявяват изисквания към Него може само за това, да поправим себе си. А което касае ставащото между нас, аз трябва да кажа: „Всичко това става заради мен и в никакъв случай не поради някого другиго”.

Да допуснем, чувствам, че между теб и мен е възникнало напрежение, конфликт. Това не е, защото ти си погрешен. Казано е, че всеки осъждащ, осъжда с количеството на своя егоизъм, с количеството на своята непоправеност. Виждайки те, аз винаги те виждам лош, но в действителност това е моето отражение в теб.

Това означава, че винаги трябва да изисквам поправяне. Докато не те видя идеален, аз все още не съм поправен. И всичко това се отнася само до връзката между нас, целта на която е да достигнем Твореца.

Това е възможно да се почувства само ако човек се включва в група, която увлечено работи с това, която разбира, че в това се крие смисълът на нейното съществуване, която за това и съществува, за да отработи в себе си всички взаимодействия, която осъзнава, че така тя поправя цялото мироздание, подготвя почвата за другите.

Зашото ние се явяваме част от общата система, от нейния корен, от „шапката”. Днес ние сме  първопроходци в новото поколение, което първо започва да разкрива Висшия свят в масов порядък. С други думи, ние полагаме основата за цялото останало човечество.

Към това, което става между нас, e необходимо да се отнасяте творчески, както в лаборатория. Ние трябва да видим себе си като естествоизпитатели и именно така да се отнасяме към себе си, към егоизма, който възниква в нас, като към нещо трето, чуждо, над което трябва да извършим експеримент. Както Творецът се отнася към него, така и аз трябва да се отнасям към него – отстрани.

Щом като в моята работа започна да се отнасям към егоизма отстрани, като напълно се издигам над всички проблеми, които възникват в мен – аз ще изляза от Египет.

А вече после ще започна да разкривам Твореца. Не веднага, не е така лесно – отначало ще се намирам в процес на поправяне на своите желания. Това се нарича „четиридесетгодишното пътешествие в пустинята”, но това вече е нещо друго. Защото аз воювам с егоизма в пустинята, заради това да завоювам, да образувам между нас свойството отдаване, свойството Бина.

От урок по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33822]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №3 (лекция), в Москва

Въпрос: Каква е ролята на религията и на всякакви други практики в съвременния свят от гледната точка на кабала?

Отговор: Религиите са възникнали от това, че Висшият свят е скрит от нас. От нас са скрити днешното, утрешното, бъдещото, това, което се случва в живота и което става след него. Религиите са основани на незнание, на вярата в нещо си.

Кабала няма никакво отношение с тях. Кабала е наука. Тя въобще не оперира с понятието вяра. Тя е методика за развитие на допълнителната възможност да се почувства обкръжаващият ни свят. Но в същото време, кабала изразява и своето мнение за това, което се случва в света, защо са се развили вярата, вярванията, религиите. В нашия свят общо се наброяват три хиляди и осемстотин всевъзможни методики, вярвания, убеждения, религиозни практики и т.н.

Те се появяват, защото ние не знаем какво се случва, ние се намираме в непредсказуем свят. Не виждаме връзката помежду ни. Ние изобщо не виждаме причината за всички явления, за това, което ще се случи с нас зад ъгъла. Не знаем нищо. И затова в човека възниква нуждата някак си да узнае или ако не може да разбере, то поне някак си да се предпази, да се застрахова по някакъв начин, да има някаква гаранция, ако е възможно. И ето тук се появява възможността за такива религиозни методики. А в своята същност те са психологични практики, които ни дават успокоение.

Разбира се, ако ние разкрием Висшия свят, то за религиите няма да остане място. И затова, като правило, религиите не приветстват особено много кабала – имам предвид истинската кабала, която действа като наука, защото тя предварително разкрива на човек онова, което му е неизвестно.

А от друга страна, религиите са необходими. Те съществуват в човешкото общество, затова човек все пак да се развива, за това, той да мисли, че съществува нещо по-голямо, нещо висше. Религиите се явяват вече някакво предварително действие, подготвителен стадий за това, да започнем да проникваме във Висшия свят. И затова, след като са изминали няколко хиляди години във всевъзможни религиозни практики, идва времето, когато човек започва да се нуждае от реално разбиране на света, защото природата просто не му оставя никаква друга възможност.

Сега ние навлизаме в такова противостояние с природата, когато тя ще ни принуди да я опознаем, зашото ще се окажем в толкова непредсказуемо състояние, че няма да знаеш какво ще се случва в следващия момент. Така е невъзможно да се съществува. Ние виждаме, че и така се разделят семейства, вече не желаем деца. Човечеството вече изобщо е във времето, когато му остават само наркотиците, за да се забрави.

Тоест ние стигаме до това, че сме длъжни да видим цялата картина. Само тогава ще имаме сила, защото ще знаем за какво живеем, творим, съществуваме. Днес в нас това сияйно утре го няма! Излезли сме на такова ниво, когато вече, след него, има единствно разкриване на следващото стъпало, следващото измерение.

От лекцията в Москва, 16.01.2011

[33810]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Единствената работа на човек, когато четем книгата „Зоар” е да привлича поправящата светлина. Защо тогава „Зоар” описва структурата и механиката на духовните светове с такива подробни детайли?

Отговор: Не можем да се свържем с нещо, което изобщо не познаваме. Трябва да има някаква връзка. Това първо. Второ, когато четем, дори и без голямо разбиране, и ни изглежда, че някои части са описани повече или по-малко ясно, ние все пак се просмукваме от намерения и разграничавания.

Въпреки всичко, има разлика дали четем текст, който от части разбираме или учим напълно непознат текст, може би и на чужд език (въпреки че това също е полезно, тъй като ти пак поемаш духовната сила, скрита в текста). Във всеки случай, желателно е да четеш и да се опитваш да разбираш доколкото можеш, не умствено, а да бъдеш по-близо до него емоционално. Стремя се да го усетя, както аз усещам и да си представя как може би се усеща духовно стъпало в действителност.

Разликата между тези две понятия ми помага да се стремя да напредна. Това напредване може да бъде въображаемо, объркващо и сложно, но няма значение. Ключът е моето усилие.

Така се развива бебето. То полага усиля, а природата не очаква от него да прави нещо повече от това. В резултат, детето придобива разум. С други думи, по време на подготовката, по време на тъмнината нашите Келим (съсъди) не изискват от нас да съответстваме напълно на порцията светлина, на формата, която трябва да се разкрие.

Разкриващите се в нас решимот не ни дават ясно, точно разбиране за духовното състояние и следователно, не е нужно да го формираме правилно. Още повече, ние никога няма да можем да го направим, тъй като винаги се намираме в тъмнина, спрямо висшето стъпало. АХАП на висшия е винаги тъмен, винаги е по-възвишен и винаги отдава повече от нас.

Затова всичко, което трябва да направим, е да положим усилия и в отговор, получаваме сила свише, която ни поправя: променящата светлина. Това се случва точно по същите стъпала и по същия ред, както и в нашия свят. Тук няма никаква разлика. Както малките деца растат в нашия свят, така и ние растем в духовния. Светът, в който нашите деца се развиват, също е объркващ за тях, но те действат инстинктивно в него. А що се отнася до нас, ние израстваме, като полагаме усилия.

От урока по книгата „Зоар”, 26.01.2011

[33764]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От урок № 3 (лекция), Москва

Въпрос: Преди десет – петнадесет годни беше повдигнат широко въпроса за националната идея на Русия, програмата за възраждане. Но той тихо изчезна от дневния ред и сега настъпи духовен вакуум. Как си представяте националната идея на Русия, програмата за нейното развитите?

Отговор: През висчките тези години се срещах с много хора, с членове на правителството, със средствата за масова информация, изявявах се много. Надявах се да намеря отклик именно в Русия. Първо, защото съм пропътувал целия свят и чувствам чрез своите ученици от цял свят душата на всеки народ. И никъде не съм виждал такова отдаване, такъв стремеж към истината, какъвто има в Русия.

Имаше национална идея. Надявах се, че тази национална идея ще послужи за основа на това да се покаже как трябва да се реализира. Тоест някога желанието на руския народ беше (подчертавам – някога) да покаже на целия свят, че има душа, някаква цел, че тя се намира по-високо от прагматизма, по-високо от джоба и други меркантилни интереси, че има за какво да върви напред и да увлече цялото човечество. Така че, това наистина го имаше някога – чак до деведесет и пета година, а може би и до двехилядната.

През последните години, за съжаление, когато започвам да говоря за това с някого и по принцип продължавам със същите идеи, не че ми се присмиват, но разговарят с мен като с дете. Сякаш всичко вече е минало – за какво изобщо говориш? Виждам, че за съжаление, тази идея е умряла.

Но не мисля, че това е възможно. Мисля, че народът просто е скован и в крайна сметка това може да се възроди, защото вътрешната необходимост трябва да съществува в народа. Надявам се, че тя ще се прояви. Но към днешна дата няма с кого да говоря.

И тогава се срещах и говорих за това с много влиятелни хора – какво може да се направи по този въпрос. Аз предупреждавах: вижте за какво говори кабала, като наука за общата природа, за нейното развитие, вижте към какво отиваме. По принцип, всичко стана така, както казах – с финансовата криза и т.н.

Не искам да бъда предсказател, но това е естествено, очевидно произлиза от кривата на егоизма, която се развива. Но чух много прост отговор: „Ние имаме армия и пари. Ако може нещо да се промени с помощта на тези две средства – готови сме да слушаме. Не разполагаме с нищо друго”. От страната на правителството, това е вярно – във всички страни говорят по същия начин.

Но все едно, мисля, че предстои светът да се разтресе хубаво – никъде не можем да се скрием от това. А после всичко, което сега е в застой, ще се разбърка и ще може да се говори за възраждането на тази идея. Но тя трябва да се гради по подобие с природата, а не да бъде някаква измислена идея, която се опитват да нагодят към народа, както са правили болшевиките.

Когато вървиш заедно с природата, тогава не грешиш. Можеш да я изпревариш в нещо или да я догониш. А ако вървиш в унисон, тогава това е най-оптималното, наи-комфортното развитите на обществото. Но ако вървиш заедно с нея, знаейки формулата на развитите, какво изисква тя от теб – тогава напълно се предпазваш от всякакви катаклизми и дори от всевъзможните малки отрицателни въздействия. Тоест няма да има нито болести, нито големи епидемии, нито земетресения или пожари – нищо. Ти просто съществуваш комфортно.

И изведнъж започваш да чувстваш, как цялата твоя дейност в света ти носи пестотин, хиляди пъти по-голяма печалба, отколкото днес. Просто, защото природата е благосклонна към теб, ти вървиш правилно с нея. Кабала разкрива само това – формулата, по която се развива човечеството и която трябва заедно да следваме. Тоест можем да се развиваме и под валяка на природата, който ни гази и ни развива въпреки нашия егоизъм, или ако вървим доброволно заедно с нея, за нас това ще бъде леко, приятно развитите.

Не виждам в света друга такава сила, като тази в руския народ – с неговия характер и стремеж към идеята, към това да живее в идеята, дори ако се наложи да страда заради нея, но това трябва да е истинска идея. И затова, все пак си мисля, че това движение отвътре, тази нужда предстои да възникне и тя ще може правилно да се реализира. И тогава, вие наистина ще станете учители на масите, които просто ще поискат да научат, в какъв свят съществуват. Това ще може да им се разкаже, покаже, разкрие и така да се стигне до състояние, когато целия свят ще бъде добър – което и изисква от нас природата.

Аз мисля, че това ще стане. Струва ми се, че няма да мине много време и ние просто ще бъдем принудени да поумнеем – съдейки от темповете на развитие и по това, което се случва в света.

От лекцията в Москва, 16.01.2011

[33801]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→