Ако Творецът иска да бъде Творец – то на него му е необходимо творение. Такова творение, което съществува отделно от Твореца, чувства себе си независимо от Него, получава от Твореца и реагира – с което то сякаш отдава обратно. Значи тези двамата трябва да се намират помежду си в някакви взаимни отношения, усещания, мисли, действия.

Трябва да бъдат двамата! Затова трябва да се създаде творение, отделено от Твореца, и означава, че то трябва да се състои от желание за получаване на наслаждение – това е единственото, което не му достига, за да бъде творение. Това означава да усеща себе си жив, съществуващ, получаващ – а после, за сметка на използването на това желание да получи, то също може да стане отдаващ и правилно да отговори на любовта на Твореца.

Излиза, че освен желанието да се наслади, творението трябва също така да има ”кормило”, което може да обърне това желание и да промени посоката му: от 100% заради самото себе си – до 100% заради Твореца, а на всички останали интервали между тях ще има разни съчетания между тези две крайности: част от Твореца и част от мен.

Това се определя от всяко стъпало на духовната степен. Започвам със 100% за самия себе си и постепенно обръщам кормилото на 180 градуса, на 100% отдаване на Твореца или на други хора. Не е важно на кого – главното е как аз използвам себе си.

„Аз”- това е моето желание. А ”кормилото” – е намерението, това заради когото аз се старая. То се определя от моето състояние и сега въпросът е само в това, на кое място от този кръг се намирам: започваме от нула(„0”), а завършваме  с Окончателно поправяне (Гмар Тикун)  – състояние на абсолютно отдаване.

Следователно, Творецът, съгласно замисъла за творението ”да наслади сътвореното”, създава това желание, което се явява задължително. И дава на творението условия, за сметка на които може да управлява това желание и да обръща себе си в това направление където аз искам. Ако аз искам да ”отида” към по-високо стъпало, по стълбата на 125-те степени, от нулата на ”този свят” до света на Безкрайността. Така действа замисълът за творението.

За да се ”изкача”, аз трябва да видя пред себе си път. Трябва да знам при какви условия мога да се изкача, да получа ”гориво”. Трябва да знам как да обръщам кормилото, за да променя посоката, как да се грижа за безопасността по този път. Трябва да изясня за себе си всички тези условия и да проверя, да ги съблюдавам или не, мога ли аз да ги променям и да ги управлявам.

И тогава по малко ще започна да виждам във всички тези условия ”пътното движение”, че все повече и повече се губя из полезрението. Аз съм длъжен да се изкача единствено при условие, че по всяко време съм готов, че всеки път в мен се ”облича” нова форма, все по-близка и по-близка до тази на Твореца. Сменяйки етап след етап, пункт след пункт на това пътуване, когато съвсем малко съм пропътувал и съм се приближил – и всичко за сметка на това, че се променям вътрешно, аз все повече се ”обличам” в образа на Твореца. Това означава, че аз ”вървя” и се приближавам към него.

Съответно, ние трябва да си създадем собствено желание за наслаждение готово за такова изменение – да е съгласно да приеме в себе си такива форми на висшето. А това предполага неговото съкращение, замяна на собственото егоистично намерение – докато не започне да приема формата на отдаване, формата на Твореца и все повече да се приближава към Него.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 17.05.2011

[43608]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

”Учение за Десетте Сфирот”, т.1 п.8: Действията на Твореца, не са били във вид на множество мисли, както това е свойствено за нас, доколкото Той е – Един, Единствен и Единен.

И подобно на това, както Той е прост, така и светлините излизащи от Него, са прости и единни, без всякакво множество от форми и свойства. Както е написано: не се явяват вашите мисли Мои мисли и ваши пътища Мои пътища.

И затова се замисли и разбери, че всички имена и названия, всичките светове, висшите и нисшите, всичко това е проста светлина – Една, Единствена и Единна. В Творецът – и излизащата светлина, и замисъла и действието, и всичко, каквото сърцето може да си помисли и да си представи, всичко в Него е Едно Единно.

Въпрос: Как може да се разбере, кое у Твореца е замисъл и действие – това едно и също ли е?

Отговор: Само по отношение на нас то се разделя на няколко действия, а при Твореца няма никакво разделяне и изобщо няма никакво действие. Ние усещаме различни действия, защото се намираме в нечисти желания, в клипот. Клипа създава времето, тя го разтяга като ластик. Ти имаш едно действие и ти го разтягаш и отделяш неговите части една от друга сякаш опъваш ластик – това действие е на клипа.

При Твореца няма такова, и затова при Него мисълта, действието, началото на творението и неговия край – всичко е заключено в един замисъл. И в този замисъл няма никакъв детайл – и това е само относно нас и той започва да се проявява, като 4- те стадия на пряката светлина и цялото последвало развитие. Но при Твореца всичко е заключено в корена: в ”крайчеца на буквата йуд” – и даже, не в самата нея, а още по високо над нея, там съществуваме в неговия замисъл.

А цялото останало развитие, произтича вече относно творението, за да разберат те, за да почувстват и постигнат къде се намират и къде съществуват.

Коренът на нечистото желание, клипа – също се намира в Твореца, защото тя му е противоположна, като отпечатък. Светлината създава тъмнината, своята обратна страна (на иврит ”ор”- светлина, а на арамит ”орта”- нощ). Няма никой друг, освен Твореца! Но той се обръща към теб, ту с лице ту с обратната си страна, по такъв начин, че ти да го изучиш. Той сякаш казва:”Ти не искаше да се запознаеш с Мен в добро състояние, затова сега ще ти уредя приключения и ще те накарам да се запознаеш с Моята лоша страна, за да разбереш, че по рано Аз се отнасях към теб с добро. Ако сега разбереш това, то Аз отново ще се върна към доброто, но след този кръговрат, ти ще започнеш да цениш Моето отношение. И това, не означава, че ми трябва твоето отношение – но тогава ти ще започнеш да разбираш, какво свойство си придобил – свойството на любов и отдаване.”

На нас ни се струва, сякаш нарочно ни прави така на инат. Но Творецът, не иска да ни учи по такъв начин, само ние така го усещаме.

От урока ”Учение за Десетте Сфирот”, 15.05.2011

[43465]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Вопрос: Какво значи, че всеки от деветте ученика на раби Шимон представлява отделна сфира?

Отговор: Десетте кабалиста, които са написали книгата Зоар са 10 основни сфирот. Всеки от тях, постигайки корена на своята душа, разбира, че се отнася към една от техните основни 10 сфирот, и тогава тяхното вътрешно съединение дава такава огромна сила, че те могат напълно да разкрият висшата светлина и да я предадат на нас. Затова тази книга се нарича «Зоар» – по името на светлината, която свети в горната част на света Ацилут (ГА“Р де-Ацилут).

Аз не мисля, че днес са ни нужни такива висши кабалисти. Те вече са разкрили всичко, осветили са системата от душите, а след това към същата тази система са присъединили към себе си и останалите кабалисти. Получило се е цялостното поправяне на мрежата вътре в общата система от души, които засега са все още непоправени.

Сега, ако искаме да поправим себе си, то за нас е достатъчно да четем книгата «Зоар» с всички сили, колкото е възможно, да се статаем да се присъединим към нейните автори, към техните души, а също и към тези кабалисти, които са тръгнали след тях.

Те са станали поправени части в общата система от души и, ако ние поискаме да се присъединим към тях, то ще можем да се възползваме от светлината и силата, които действат в тяхното взаимно съединение. Така можем да използваме светлината на Книгата «Зоар».

Ние всъщност вече сме получили всичко! Вече съществува поправената система от души вътре в системата от още не поправили себе си, на наше разположение е самата книга, и въобще цялата наука кабала, изучавана по метода на Баал а-Сулам. Това ни е достатъчно!

Ясно е, че ще има още нови разкрития и ние все повече ще си я обясняваме и по-добре ще разбираме, написаното в нея. Но свише ние вече сме получили всичко за да завършим своето поправяне.

Кабала се изучава в група. И всеки човек в света, усещащ, че трябва да поправи душата си и стремящ се да разкрие това, което съществува, да разкрие корена на живота си и неговата причина, в крайна сметка ще попадне в тази мрежа – в една от нашите групи.

Там той ще започне да разкрива с какво се занимаваме и как да разкрие корена на душата, да разкрие духовната система, в която се намираме, но засега се намира в безсъзнателно състояние. Как да се достигне до тази система?

Когато идваме в група и започнем да се учим, то отначало виждаме пред себе си хора. А след това, когато се учим известно време, ние започваме да разбираме, че това не са хора, а вътрешно свързана мрежа, която ни съединява.

Тази система засега не е поправена, а ние се стремим да открием в нея някаква връзка, търсим сила, която би ни поправила, би ни направила един човек, с едно сърце, би ни довела до любовта към ближния, към поръчителството, към взаимно съединение.

Този взаимен стремеж един към друг е за да се съединят сърцата ни и да разкрием връзката между нас, да ни доведе до усещане за мрежата. Ние чувстваме, че тя съществува. Изведнъж започваме да усещаме нейното присъствие. И тогава виждаме вътре в тази свързваща ни система и себе си и всички тези велики кабалисти, които влизат в тази система като поправени нейни елементи и я поддържат, прокарват светлина в тази система, подхранват я със светлината на единението, на любовта, на взаимното участие на всички нейни елементи.

Не е важно как седим заедно: физически или виртуално. Главното е, че се усещаме заедно и искаме да се включим в същата тази система, искаме да се присъединим към кабалистите. А ако четем Книгата «Зоар», то извличаме от тези души, от техните поправени решетки – храна, сила, разбиране, духовно усещане, какато деца от възрастни. Това ни дава възможност самите ние да се включим в същата тази система и да постигнем взаимност, връзка, отстъпки, отмяна от самите себе си и съединение между всички.

От телевизионната програма, посветена на празника Лаг ба-Омер, 17.05.2011

[43614]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Празникът на светлината – Лаг ба Омер (33-я ден на Омер) се отбелязва в чест на Раби Шимон Бар Йохай, авторът на книгата Зоар, който се е поминал на този ден.

В книгата Зоар, в глава Идра Зута, парашат ”Азину”, се описва кончината на Раби Шимон: ”Тъй като над него заповядал Господ благославяне, живот вечен”. (Псалом 133) Казал Раби Аба: Не е завършила святата светлина да провъзгласява живота, докато не се успокоили неговите речи. И аз записвах и мислех да пиша още, но не чувах.

И не си вдигнах главата, защото беше много силна светлината и не можех да гледам. Станаха Раби Елазар и Раби Аба, и го взеха от неговото място. А цялата къща беше изпълнена с ароматно благоухание. Положиха го на неговия одър, и никой не го докосваше освен Раби Елазар и Раби Аба. Когато изнесоха постелката му от къщата, чуха глас. Тогава влязоха и се събраха да празнуват в чест на Раби Шимон.

Зоар използва такива цветущи описания, защото е написана на езика на Мидраш (на езика на сказанията). Но разбира се, тук не става дума за материална кончина – а за прехода на душата, която преминава в състоянието в Кая на поправянето. И затова се явява такова значимо събитие, а цялата тази система, включваща неговите ученици, получава такава особена светлина.

Тук се говори, не за човешка смърт, а за изтънчеността на парцуфа, образуващ се в него. Отначало светлината идва и се облича в парцуфа, образувайки в него: таамим, некудот, тагин и отийот. Обличането на светлината в парцуфа и нейното изчезване правят съдът годен за използване, и така душата на Раби Шимон достига до последното действие – последното стъпало, на общото поправяне. Това се разказва в Зоар. А всичките останали другари, всичките души, зависещи от него и някогашно следствие от неговия парцуф, който се е напълнил със светлина и сега се освобождава от нея, сега чрез него получават цялата светлина, която от него си заминава. Това са онези, които са били прилепени към него, свързани с него и са участвали в привличането на светлината и в неговата поддръжка.

Поддръжката на кабалиста означава, че цялата онази светлина, която е събрал вътре в душата си заедно с учениците си, която е натрупвал с тяхна помощ за цялото човечество – той сега освобождава и предава на всички останали души. И сега тази светлина става като осветяване, като обкръжаваща светлина, която той подарява на другите. Неговото заминаване символизира това предаване на светлината.

Затова ние така празнуваме този ден, и се радваме, че сме получили тази висша светлина, която се нарича Зоар, способна да поправи всичките души, да ги обедини и всеки от тях да се издигне до нивото на Твореца. Затова този празник се нарича празник на светлината – възвръщаща към източника, светлина на поправянето. И всеки трябва да се запита: наистина ли се ползва от тази светлина?

На нас, са ни предали тази светлина – но използваме ли я ние и правилно ли я реализираме? Това се нарича да вземеш участие в празника ”Лаг ба Омер”.

От телевизионната програма, посветена на ”Празникът на светлината – Лаг ба Омер”, 17.05.2011

[43611]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Как да се придържаме към пътя на правилно развитие? Много е просто. За това е необходимо, човек постоянно да се вижда противоположен на програмата на творението.

И наистина, нали нашата природа е егоистична и за това е толкова просто да се проверяваш: виждам ли, че моите мисли и желания ежесекундно противоречат на целта, че са ѝ противоположни, лъжливи и погрешни?

Реално, рационално и практично ли търся средства, за да ги насочвам във вярна посока: точна диагноза, анализ, Висша сила, обучение, взаимоотношения с другарите и групата… но преди всичко, аз трябва да съзнавам, че моят текущ дневен ред е неверен – изначално и всяка секунда. Всичко, което сега търся, за което мисля, че предполагам – не става.

Разбира се, това не трябва да ме тласка към депресия – напротив, аз ефективно използвам този подход, за да работя върху проблема – и веднага се стремя да определя вярната посока.

От урока по статията „Мир в света”, 04.05.2011

[43484]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашата задача е да изведем всяко събуждащо се в нас желание на пътя на поправянето, за да работи към отдаване на ближния. Вместо това, да усещам желанието като място за получаване на наслаждение за себе си, аз разглеждам желанието и усещаното вътре в него наслаждение като средство за предаване на друг самото това наслаждение и напълване.

Аз мога да се наслаждавам от почивката, лежейки на възглавницата или седейки на стола, но мога ли да ги отдам на някой друг, за да се наслаждава той от това? Тоест вместо това, да извлека жизнена енергия от своето желание и усещаното в него наслаждение, аз го използвам, за да давам живот на друг човек.

В такова действие аз усещам вместо материалния живот духовен живот.

Мога да се наслаждавам от това, че почивам, седейки на стола. Тоест това е наслаждение от съединението със стола. Но ако използвам това желание за съединение с приятеля и отдам този стол на него, се получава, че вместо, да се съединя със стола, аз съм се съединил с приятеля!

Наслаждението, което съм искал да получа, съединявайки се със стола, сега го прехвърлям към действие на отдаване. Аз използвам това наслаждение в качеството на светлина. Всяко наслаждение – това е светлина, дори това, което съм получил, почивайки на стола.

И самото това наслаждение сега  го предавам на друг.

Получава се, че аз се превръщам за него в източник на светлина, и в това действие съм подобен на Твореца. Означава, че аз чувствам, че изпълнявам действието отдаване, приемам свойството отдаване. И в това действие, в което чувствам себе си подобен на Твореца, защото искам да се оприлича с Него, аз усещам светлината Хасадим- тоест усещам себе си като Творец.

Аз мога да имам живот (тоест наслаждение), в който да усещам почивката на стола – така наречения живот в този свят. Но предавайки живота в този свят на приятеля, достигам живот в бъдещия свят.

От урок  по “Учение за Десетте Сфирот “ , 19.05.2011

[43462]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

На нас ни е много трудно да си представим, как става така, че творението, създадено от светлината, слято с нея и не усещащо никаква малоценност от своята противоположност с нея, изведнъж усеща срам и като не се съгласява да остане в такова състояние, прави съкращение и изгонва от себе си светлината. Какво трябва да преживее, когато чувства, че е абсолютно отдалечено от светлината и пожелае да стане като нея?

Това състояние на сливане и съвършенство, което изпитва творението в света на Безкрайността до съкращението, го заставя след това да измине целия път обратно към света на Безкрайността през всички състояния (1-2-3). И независимо от това, че от страна на светлината не се случват никакви изменения, и Творецът никога не отделя себе си от Творението, творението само не е съгласно да се различава по каквото и да е от Твореца.

Това чудесно свойство, което го заставя да тръгне на такива драматични стъпки – да съкрати желанието си, да придобие екран, да премине целия процес на отделяне от Твореца, от светлината и след това да се върне към Него, преминава през целия този кръг. Така действа желанието.

И как става така, че светлината, даваща на творението усещането за единство, за съединение, за липса на разлика между него, в същото време пробужда в него някакъв особен срам, принуждаващ го да направи съкращение и да премине през този дълъг път, отдалечено от Твореца.

Какво особено има в това усещане за срам, че то става толкова силен двигател, заставящ творението да се отдели от Твореца, да скрие себе си от Него, както иска да се скрие, когато се срамува от друг човек и да направи след това всички поправяния. И не за да се възгордее със себе си, а за да върне на Твореца, на Неговата любов, същото това отношение, което е усетило творението от Него, когато е изпитало срам. Това са много висши понятия.

Става така, че си струва творението да измине целия този ужасен кръг, без да спира по пътя, без да отстъпва в каквото и да е било, макар че всеки един миг то да може да се върне обратно в същото това състояние на Безкрайността! И все пак то всеки път наново решава „Не, аз не съм съгласен на това безкрайно напълване, ако не действам в него осъзнато и ако не мога да се гордея и да уважавам сам себе си!“ И разбира се, тук не се има предвид гордост от егоизма – а творението иска да върне на Твореца това отношение, което е разкрило по отношение на себе си.

А любовта от страна на Твореца всъщност с нищо не задължава творението в света на Безкрайността. Творецът се отнася към него като баща, безкрайно любещ своя син и готов да му отдава без всякаква сметка и не предполагащ какъвто и да е срам. Но синът в тази любов на Твореца разкрива доколко сам не е в състояние да обича. И само едно единствено нещо го потапя в срам – това, че самият той не е способен да обича безкористно, не е способен да върне на Твореца такова отношение от точката на тъмнината и откъснатостта.

И затова синът решава, че е готов да приеме от Баща си тъмнината вместо светлината и дори най-страшните удри, и независимо от всичко ще Го обича така, сякаш получава от Него най-доброто, истинската светлина на Безкрайността. Синът иска да докаже сам на себе си, че иска да Го обича не по-малко отколкото Той него. И затова в него не остава никаква друга възможност освен да дойде до състояние, когато ще премине през пътя на тъмнината, на пряката противоположност на безкрайното напълване, за да може над цялата тази тъмнина да разкрие любовта, независима от каквито и да е условия.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 16.05.2011

[43564]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Природата ни управлява с помощта на четирите категории: милосърдие, истина, правда и мир. Разбира се, най-доброто е мирът, което означава съвършенство, и то може да бъде постигнато с помощта на свойството „истина”. Но ние не сме в състояние да реализираме това, защото според истината, човек трябва да бъде напълно изчистен от егоистичните желания и да бъде изцяло в отдаване. Той може да получи само това, което е необходимо за неговия живот, и да отдава на другите с цялата си сила.

Ние все още не сме постигнали тези състояния. Нашето общество е неспособно на това. Ние не принадлежим на неживото, растителното или животинското ниво, които действат съобразно законите и силите, които природата пробужда в тях. За разлика от тези нива в природа, ние сме егоисти и като такива, нашето желание за наслаждение иска да поеме и използва всичко.

В следствие, ние не можем да утвърдим категорията „истина”. Но без нея човечеството се сблъсква с проблем: ако не даваме и не осигуряваме всичко за останалите, тогава обществото е непоправено и затова изпитва всички видове неприятности и бедствия. Когато няма баланс, хората се чувстват ощетени или, напротив, привилегировани.

Затова, за да предотвратим пълното разрушаване на обкръжението, в нас се пробужда категорията „милосърдие”. „Милосърдието” е един вид компенсация, начин за силните да успеят, защото те имат способността да използват обществото заради своя интерес, а след това да дадат малко на слабите. Така използваме категориите „милосърдие” и „правда”.

Разбира се, тези компенсации са незадоволителни, но с тяхна помощ ние можем да балансираме обществото. Човечеството е направило много заради това уравновесяващо действие: благотворителни и хуманитарни организации, всякакъв вид революции, системи за здравеопазването, образователни системи и т.н. Но природата изисква много повече от нас. Напоследък ние разбираме, че тя изисква от нас да създадем система на взаимно отдаване.

По всички признаци, днес ние трябва да се изкачим до стъпалото „истина” и „мир” – с други думи, да живеем на принципа „от всекиго в зависимост от неговите способности, на всеки в зависимост от неговите нужди”. На неживото, растителното и животинското ниво, този принцип е подържан от природата абсолютно и инстинктивно, а хората трябва да дойдат до това, като достигнат до пълно поправяне, изкачвайки се над своя егоизъм и установявайки правилната взаимовръзка в обществото.

Днес човечеството е в междина фаза. Ние вече не сме животни или примитивни варварски племена, живеещи в естествен комунизъм, но и все още не сме поправени. Сега сме в началото на реализирането на кризата на своята природа, на своя егоизъм.

Нека да слушаме какво ни казват кабалистите: те ни обясняват, че има начин и средство, което може да ни помогне да създадем идеалното общество.

От урока по статията „Мир в света”, 16.05.2011

[43222]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Итро”, п.537: „Има две имена АВАЯ, които предшестват 13-те степени на милосърдие. АВАЯ при преместването „алеф” – „таф”, „бет” – „шин” – това е Мацпац. 13-те степени на милосърдие са в дикне (брадата) на Арих Анпин, а двата края коси на главата (пейсите), които предшестват дикне – това са двете имена Мацпац.

И свойството на тези две имена е, че празните келим, които останали в рош на Арих Анпин,  след излизане от световете де-ГАР де-ГАР, не са могли да останат в рош на Арих Анпин заради своя авиют, и са излезли от рош на Арих Анпин, и увиснали отвън на кожата на рош на Арих Анпин. И именно те се наричат коси (сеарот) де-Арих Анпин.”

В „Зоар”, ние четем за духовните действия – и нищо не разбираме. Става дума за измененията в сфирот, чрез които се разпространява светлината. Тези изменения са достатъчно стандартни. В духовното, както и в нашия свят, няма много различни действия.

В крайна сметка, ако има желание и светлина, четири нива на авиют/дебелина на желанието и съгласно тази светлина, те се променят в желанието – това е всичко. Но после, когато желанието започне да претърпява различни изменения в процеса на неговото разваляне, тогава се извършват допълнителни действия, но тези действия произтичат от непоправеността на желанието.

Например, високият, едър, силен и умен човек е готов за всичко – нищо не го вълнува. Но ако човекът е слаб, болен, са му необходими различни помощни устройства, специални условия.

„Зоар” описва тук много объркващи ни условия и много сложни механизми. Но всички те произтичат от слабостта на желанията. Силното желание стои срещу светлината – и няма нищо между тях, освен екранът, който ги свързва. Но колкото по-слабо, по-непоправено става желанието, толкова повече стават необходими различните спомагателни системи между него и светлината.

Но всички тези системи се изграждат за нисшите – за нас, за да се отслаби светлината, да намалее, за да можем да издържим идващата към нас светлина, и тогава постепенно да се поправим, и да се издигнем.

Затова, духовните системи са толкова велики. Както е с бебето: необходима му е специална храна, люлка, пеленки, хиляди различни неща. Едно бебе превръща целия дом в предприятие, работещо за него. А според степента му на израстване, се изискват все по-малко грижи.

Така е и в духовното – по отношение на нас. Ние не разбираме, но именно за нас работят грандиозни, огромни системи, за да ни дадат някакъв шанс да влезем в духовния живот. А после, вече е доста по-просто. Да се надяваме, че ще постигнем тази простота.

Ето защо, в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, Баал а-Сулам казва, че Тора започват да постигат от тайната (сод), а не от простото тълкуване (пшат), както мислят онези, които не разбират нищо от духовното постижение (ПаРДеС – пшат, ремез, друш, сод – просто тълкуване, намек, алегория, тайна).

Постижението започва именно от тайната, когато всичко за мен е тайна – нищо не усещам и не разбирам. А след това, чрез алегория (друш) и намек (ремез), постигам простото тълкуване (пшат). Простото тълкуване е вече в света Ацилут, когато всичко е разкрито, тъй като съм защитен – имам целия апарат за защита от светлината – мога да я получа и да се наслаждавам от нея.

От урок по книгата „Зоар”, 08.04.2011

[43556]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам. „Предисловие към Птиха”, п.14: Когато в кабала се споменават светове, изменения, стъпала и т.н., се говори само по отношение на желанията/ келим, които отмерват за душите състоянията на скриване, за да могат тези души след това да получат светлина от света на Безкрайността, в съответствие със своето издигане по стъпалата.

Всички тези скриващи завеси въздействат само на този, към който трябва да бъде проведена светлината, а не върху онзи, който като Източник на светлината се скрива зад тях, тоест те не въздействат на самия Творец.”

Във „Въведение в книгата „Зоар” Баал а-Сулам обяснява също, че цялото възприемане на реалността е само по отношение на получаващия, на човека, на наблюдателя. Всичко е относително и зависи от свойствата на човека, и само съгласно своите свойства той възприема онова, което му се струва, че е извън него.

Съществува ли извън него реалност или не? Не знаем. От науката кабала знаем, че извън нас се намира просто обкръжаващата светлина. Нямаме никаква възможност да я усетим отвън. Ние сме чувстващи същества. Това означава, че можем да усещаме онова, което възприемаме вътре в нас.

Ако усещам, че отвън съществува нещо, аз го възприемам във всички свои сетивни органи (зрение, слух, вкус, обоняние, осезание). Но възприемам това вътре в своя осезателен орган, и ако съм лишен от него, тогава не възприемам намиращото се извън мен.

Нашият общ сетивен орган се нарича „желание за наслаждение”. Той се разделя на пет части, съгласно нивата на авиют/дебелина на желанието. Тези нива  (шореш/0, алеф/1, бет/2, гимел/3 и далет/4), можем да наречем духовни или земни сетивни органи – зрение, слух, вкус, обоняние, осезание.

Тоест в нашето желание има пет части – пет форми на възприятие: зрение, слух, вкус, обоняние, осезание – както в нашия свят. Аз възприемам нещо, което в мен вече приема формата на желанието, на съсъда.

Това е като „ман”, с който се е хранил народът на Израел в пустинята. Вземам този „ман”, и усещам вкус на „барбекю”, друг чувства вкус на риба, трети – на салата, четвърти – на кокошка или каша. Всеки получава според своето желание. Но всичко това се нарича „ман”.

Какво е „ман”? Нещо от небесата, което не притежава никакви свойства. Кой възприема тези свойства? Получаващият. В момента, в който хапна от този „ман”, желаейки да усетя стек, аз чувствам стек. Искам чай – чувствам чай. Искам по-солена храна – тя веднага става по-солена, малко по-остра – веднага става по-остра. Нима е истина?… „Направи своето желание като Неговото” – и тогава „Той ще направи твоето желание като Своето”.

Висшата светлина, намираща се извън нас, няма никаква форма – тя има само желание да отдава. Ако искаш да се наслаждаваш от нея по правилния начини, Той веднага ще ти даде това усещане. Няма никакви проблеми. Затова всичко зависи от творението. И цялата форма на реалността зависи от нашите желания, съсъди, възприятия. Затова, няма на кой да се молим, към кого да се обръщаме – само към самите себе си, в степента на нашата непоправеност и способността ни да се поправим. Колкото повече се поправим, толкова по-добре ще се чувстваме. Всъщност това е и целият процес, през който преминаваме.

От урока по статията „Предисловие към Птиха“, 13.05.2011

[43576]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→