Човек, който отваря книгата „Зоар”, го прави, за да разкрие Твореца. По определение, науката кабала е методът за разкриване на Твореца пред творенията в този свят. Иначе защо въобще ни е дадена кабала и цялата Тора? Творецът се разкрива в желанието за отдаване и любов в човека. Това желание е равно на Твореца по свойства и Творецът се разкрива в него съгласно закона за подобие на формата.

Така, Творецът е свойството отдаване и любов, силата на отдаване и любов, „Добрият и Творящ добро”. Как тогава можем да постигнем желанието за отдаване и любов, Добрия и Творящ добро? Като се съединим един с друг, въпреки взаимно отблъскващите егоистични сили на всеки човек, и като изградим мрежа на добра връзка между нас над мрежата на омразата – мрежа, в която всеки човек е добър и творящ добро, отдаващ и любящ.

Но как да направим това, ако всеки от нас е един малък егоист? Ние четем книгата „Зоар”, която разказва за нашето поправено състояние, в което сме свързани чрез добра връзка между нас, и желаем то да се осъществи в нас. Така ние получаваме впечатление от тези добри състояния, които вече съществуват във вечността. Това впечатление, въздействието на силите от поправеното ни състояние върху настоящото ни състояние, се нарича „обкръжаваща светлинна” или „светлина, възвръщаща към източника на добро”.

Тогава, според формулата „Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне, защото заключената в нея светлина възвръща към източника” ние се връщаме към източника – Добър и Творящ добро. Така разкриваме Твореца, Добрия и Творящ добро, нашия корен.

От урока по книгата „Зоар”, 26.05.2011

[44050]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на хората, че епохата на неудържимото потребление завършва?

Отговор: Дори без обяснения, човекът иска да се храни, а в условията на криза, той може да получи храна само от държавата.

Въпрос: Значи, ние изграждаме държава на всеобщото благосъстояние?

Отговор: Разбира се, държавата трябва да осигури на всички храна, дрехи, медицински услуги и т.н. Насъщната необходимост не са 500 г. хляб и чаша вода на ден. Не, ние говорим за нормално съществуване, но не повече от това. А за всичко останало обучаваме човека как да получава идеалното напълване от друг източник, вместо безкрайната надпревара за „благата на цивилизацията”.

При всички случаи, тя завършва и нищо не можеш да се направи. Целият свят се потопява в кризата и тя има за цел да ни покаже, че не можем повече да надвишаваме необходимите си нужди. Възможно е да не искаш да разбереш това, но природата все пак ще те задължи да го направиш.

А освен това, няма възможност да обясним на хората случващото се, да разкажем как трябва да се държат в настоящия момент, как да изградят новата си държава, новия интегрален свят, ако не ги насочим да учат. Като малки деца, ще ги обучаваме на законите на света, в който са попаднали. Защото ако човек не разбира механизмите на тотално взаимосвързания свят, не може да оцелее в него.

Няма решение, по-евтино и по-ефективно при поправянето на хората, от всеобщото обучение. Искаш да получаваш необходимото? Моля – само не забравяй, ела на урок. Искаш да създаваш безредия? Те няма да ти помогнат. Неотдавна Амр Муса, кандидат за президент на Египет, си призна: ние се надявахме на ново начало, а вместо това получихме още по-дълбока криза, краят на която не се вижда. В неговите думи имаше искрена болка – той изобщо не бе очаквал такъв поврат на събитията.

За това не е виновен нито той, нито Мубарак – просто те не са видели цялостно процеса. Изглежда, че новото правителство ще намери пари, но само парите вече нищо не струват.

Така че няма какво да се прави – налага се да решим колко шивачи са ни необходими, колко фермери и т.н., за да оставим в необходимите отрасли няколко процента от населението и всички да седнат да учат. Друг изход няма – така е устроено всичко. Това е единственото средство, което ще позволи да се обезпечат хората с необходимия минимум, като се избегне безпорядъка и да ги обучим така, че те да разберат: няма къде да се дянат, такъв е новият свят, такава е интегралната система.

На практика сме влезли не в криза, а в нова територия, в нови рамки, където действат други закони. И трябва да преминем тази теснина, за да постигнем съвършенството.

От урок по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 25.05.2011

[45270]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Целият ни проблем е да разпознаем, къде точно трябва да концентрираме усилията си в една точка, за да я пробием и да влезем в духовния свят. Това е само една точка: трябва да се стараем да видим вътрешната същност на групата – като мрежа на връзката между нашите духовни искри, точките в сърцата.

Нашите точки вече са изначално свързани помежду си в единна мрежа и трябва да работя с тази мрежа, като постоянно я укрепвам и извисявам, снабдявайки я с жизнена енергия, докато вътре в тази мрежа не разкрия висшата светлина, висшата сила – Твореца.

Тази връзка между нас се нарича „Малхут”, „Шхина” или „Събрание на душите Исраел” (Кнесет Исраел), тъй като всички тези точки, наричани „Исра-Ел” (Направо към Твореца) се съединяват там, заедно.

В степента на моето желание да бъдем свързани заедно с всички в тази мрежа, аз влизам в Малхут на света Ацилут – в Събранието на душите Исраел, в Шхина. Тогава, доколкото пробуждам тази мрежа от връзки, Шхина, дотолкова тя се свързва със Зеир Анпин (З”А, Кадош Барух Ху) – с Твореца. И започва да Го усеща в степента на постигнатото от нея свойство отдаване. Така, аз разкривам Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 15.04.2011

[40786]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зеир Анпин расте последователно, стъпка по стъпка, под влиянието на две причини. Първо, към него идва светлина от самия свят на Безкрайността и това се нарича „Пробуждане свише” (итарута делеила). Светлината на Безкрайността преминава през всичките парцуфим до З”А и от него попада в Малхут.

И ако това „пробуждане свише” идва след като е започнало изпреварващото го „пробуждане отдолу” (итарута де-летата), тогава то се усеща като добро въздействие: като празнични, особени дни, съботи. Това са новите стъпала, които постигаме с помощта на светлината, идваща свише – но благодарение на това, че сами сме се подготвили долу.

Тоест тази светлина не идва до нас просто така, в нея не може да има никакви изменения – всички изменения са само вътре в желанието. Светлината е постоянна – само желанието я разкрива по-различно – повече или по-малко.

Затова е казано: „Този, който не е работил през седмицата – какво ще яде в събота?” Макар, че съботното състояние е „подобно на бъдещия свят”, тоест случва се, благодарение на „пробуждането свише”. Но тази съботна светлина се разкрива, след като човек е вложил всичките си сили, за да я разкрие.

Висшата светлина се намира около нас в постоянен покой, но се разкрива и дава на човека пробуждане, подем, само в степента на създаване на желание към тази светлина в него.

От урок по книгата на Ари „Портата на намеренията”, 20.04.2011

[41216]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Да се обединяваме с ближния, значи да оценяваме неговото напълване по-високо от своето. Проблемът е в това, че не ми достига взаимодействие, интеракция с ближния, за да го поставям отново и отново по-високо от себе си…

Отговор: Това няма никакво отношение към физическото взаимодействие, към външната връзка. Каква е разликата, намираш ли се сред другарите или си на хиляда километра от тях?

Точно затова не бих искал хората да ходят от конгрес на конгрес. Нека привикнат отдалеч да поддържат връзката между сърцата. А иначе излиза, че без нашия знаменит „локомотив” не чувстваме, че сме обединени помежду си.

Не трябва никъде да бягам – трябва да се концентрирам вътрешно. Достатъчно е да видя другарите – и вече съм с тях. Не са необходими никакви движения на тялото, за да участвам в обединението. Полагам вътрешни усилия и съвсем не е необходимо да давам стотици и хиляди долара за билети, за да мога задължително да се прегърна и да поскачам с другарите. Мога да го правя вътрешно и то в не по-малка степен.

Да, за новите, за децата това е нужно, но с времето, човек все пак трябва да премине към по-дълбоко обединение, към вътрешната картина.

Защо мислиш, че се намираш с другарите само на урока, а после за целия ден се отделяш от тях? Нима има значение къде се намираш? Напротив, по време на деня можеш много по-силно да се стремиш към другарите, отколкото на урока. Защото на урока, ти си егоист, постоянно търсещ себе си в картината.

От урок по статия от брошурата за Песах, 14.04.2011

[40661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между Малхут на света на Безкрайността преди съкращението и след поправянето?

Отговор: Малхут на света на Безкрайността преди съкращението е изначалното състояние, създадено от висшата сила. Така е било формирано творението – под въздействието на висшата светлина над желанието за получаване, което е било сътворено от „нищото”. Светлината е развила това желание в 4 стадия и го е довела до състояние, наречено Малхут на света на Безкрайността.

И тук Той завършил Своята работа, това е! От този момент и нататък започва пробуждането на самата Малхут. Тя започва малко по малко да осъзнава, че освен желанието за получаване, съществува и желание за отдаване. Това желание за отдаване е било заложено в нея в първата фаза като усещане на корена, т.е. усещане на Даващия. То започва да се развива вътре в нея и така се поражда втората фаза, в която желанието иска да стане като Даващия, съпротивлявайки се на Неговото отдаване и преодолявайки своето желание за получаване.

Затова тя започва да съкращава себе си и да изгражда над себе си екрани, а след това се разбива. След разбиването започва сериозна работа, когато желанието за отдаване прониква във всяко желание за получаване.

Свойствата на получаване и отдаване повече не се намират едно до друго, т.е. едно под друго, разделени чрез екран, работейки като Ти и аз, Творец и творение. След разбиването свойствата на Хазяина проникват в свойствата на госта, свойствата на отдаване проникват в свойствата на получаване и се смесват с тях.

А след това, работейки отдолу нагоре и изкачвайки духовната стълба, ние извършваме именно тези изяснения, защото сега всеки детайл съдържа тези две сили – отдаване и получаване. Разделяме ги една от друга в две линии, докато ние оставаме в средата. Сега ние искаме да ги управляваме и да ги свържем една с друга в правилната форма – средната линия.

Така започваме работата, опитвайки се да станем като Твореца. Но как мога да направя това, ако не знам кой е Той? Затова ми е дадено обкръжението, относно което аз започвам да работя над това.

Сега имам желанието за получаване и желанието за отдаване, свойствата на Твореца и на творението. Аз имам светлината, възвръщаща към източника, и състояние, което мога да изследвам, анализирайки своето отношение с обкръжението и свързвайки всички тези сили. Това е полето на моята работа, моята „лаборатория”. Всичко е пред мен!

От урока по „Учението на Десетте Сфирот”, 30.05.2011

[44330]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

На пътя на светлината човек сам управлява, той става свободен. Той сам иска да бъде роб на Твореца, но става само в тази степен, доколкото моли да стане зависим от отдаването, от наслаждението, което има в отдаването. Той сам избира това, защото робството в желанието за отдаване, само по себе си е свобода.

Макар че може да ни се стори, че той продава себе си. Сякаш той става същият този роб, само че от властта на Фараона, комуто е бил предан първоначално, от раждането, той преминава под властта на Твореца.

Но в крайна сметка това не е така, защото всеки път той сам избира да робува на Твореца и да се отдели от Фараона, и е длъжен на всяка крачка да проверява, да изяснява и да моли за този преход от едното робство в другото.

Тази точка, в която той прави избора, се нарича клипат Нога (Сияеща) – средната трета на Тиферет. Това е точката на нашата свобода.

Всичко е основано на молбата на самия човек и напълно е необходима неговата ”инициатива отдолу”. Защото Творецът не е и мислил да създава човек-робот, намиращ се на неживо, растително или животинско ниво, който разбира единствено от самонаслаждение, определящо целия му живот.

Творецът е искал да създаде ”Човека”, Адам – „подобен”(доме) на Него, за да може човек на това ниво сам да определя какъв би искал да стане, от какво би искал да се наслаждава (в противоположност на всички останали подчинени нива: неживо, растително и животинско).

Аз сам решавам, че искам да се намирам под властта на отдаването и искам тази сила да ме управлява – но по мое свободно желание (по собствен избор)! И затова аз съм не само неин роб, но и партньор, любим, приятел, отдаващ. Робът не може да отдава на господаря – той просто изпълнява заповедите му.

Но човек сам се старае да се прехвърли от едната власт на другата – и в това е цялата му работа, на всички духовни стъпала. Тя не приключва с бягството от Фараона.

Той трябва още да обърне цялото желание на Фараона – в желание за отдаване, а после да го реализира практически – тоест от степента Бина да го издигне към Кетер. Това е огромна работа, и цялата тя е съвършено свободна – защото човек получава свобода не само от своето егоистично желание, но и от желанието за отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 15.04.2011

[40770]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Статията „Даряването на Тора” от книгата „Шамати”: В какво е смисълът на Даряването на Тора на планината Синай? Това не означава, че някога Творецът е дарявал Тора, а сега не. Даряването на Тора е вечно.

Творецът я дарява винаги, само дето ние не сме способни да я получим. А тогава, на планината Синай, са получили Тора, защото са се обединили като един човек, с едно сърце, и всички ги е обединявала една мисъл – да получат Тора.

Обаче Творецът, от своя страна, винаги дарява Тора. Казано е, че човек трябва всеки ден да слуша десетте заповеди, получени на планината Синай.

Това означава, че и сега ни се дарява Тора и винаги е била дарявана, но тогава сме били като един човек с едно сърце, и затова сме могли да я получаваме, а сега не можем, защото сме разединени. Но само да се обединим и отново ще се осъществи това даряване.

Винаги пред човека има десет заповеди, получени от Твореца, и винаги има възможност да се използва светлината, която се нарича „Тора” за благо или за вреда.

Правилната работа и стремежа да се достигне по-добро състояние притеглят към нас обкръжаваща светлина. И това се нарича да „изучаваш Тора” и да се стремиш да разбереш какво е написано в нея, да усещаш, че тя говори за мен, за моите състояния за моите свойства. Аз трябва да ги усетя, докато се уча и да им се уподобя.

Аз искам да се впиша в тази картина, която ми разказва за мен самия, и да заживея там. Нека в мен да се осъществи целият този разказ, който аз сега чета. Ето такива усилия трябва да приложим – да ни се прииска да станем възрастни!

И ако приемаме тези условия и правилно ги прилагаме, това означава, че сме приложили усилия, за които е казано: ”Прилагал усилия и намерил”.

Тогава се променя моята действителност, понеже се променя моето желание, започвайки да се изграждам, за сметка на обкръжаващата светлина и да усещам в себе си образа, на Даващия Тора, образа на Твореца.

Светлината поправя моето желание и така аз започвам да реализирам свойството отдаване, и преминавам от Даряване на Тора – към получаване на Тора, а от него към Даряващият Тора.

От урока по статия от книгата Шамати, 07.06.2011

[45063]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Тора - Няма коментари→

Въпрос: За да извърша материално движение, ходя с краката си и се премествам от място на място. А какъв е духовният орган, който ме премества от едно вътрешно състояние в друго?

Отговор: В духовния свят, също се преместваме с помощта на „крака” – десен и ляв. Ти проверяваш какво е дясната линия, какво е лявата, и можеш да различиш едната от другата. А когато стоиш на тези линии, можеш да разбереш какво означава по-близо напред или по-далеч назад. Вървиш по тях, стъпвайки по „земята” (желанието).

Всичко това са външни символи на вътрешните свойства. Ако ги разшифроваш правилно, тогава ще видиш, че вместо твоето физическо тяло и заобикалящия го външен свят, съществува твоята душа в духовно обкръжение. Премини от едната картина към другата и ще видиш, как едното съответства на другото.

В „Учение за Десетте Сфирот”, ч.1, п.33, Баал а-Сулам пише: „Духовно движение означава, появяване на нови свойства”. Няма никакво друго движение – само за сметка на изменението на свойствата от „заради себе си” на „заради отдаване” – от егоистични на отдаващи! Само това се смята за движение.

А човекът, обикновено предпочита цялата тази – маса от външни действия, но в тях няма дори и намек за духовен напредък.

 „Остана да изясним понятията време и движение, които срещаме почти във всяка дума в нашата наука. И знай, че духовното движение не е подобно на движението, възприемано от нашите сетивни органи, от място на място – не, то означава обновяване на свойствата: всяко обновяване на свойствата наричаме движение”. Никое друго понятие не може да бъде наречено движение в духовното – само обновяването на свойствата.

Тъй като онова обновяване, т.е. изменението на свойствата, което се е появило в духовния обект, за разлика от общите свойства, които са били преди в този духовен обект, означава, че то се е отделило и отдалечило от този духовен обект, получавайки свое собствено име и управление.

Тоест тук се ражда съвършено ново състояние: желание, екран, „авиют”, решимот – всички, които съставят това ново, появило се състояние, в сравнение с предишното.

И двете трябва в чист, ясен вид да присъстват в едно творение –  така, че то да може да ги види и провери, да преброи и измери отношението между тях. И тогава, това ще означава, че то се намира в осъзнато движение.

Ако някой се премества и лети от място на място, без самият той да го знае и чувства, това не се нарича движение. Става дума само за постижението на самото творение.

И по това, то е напълно подобно на материалния обект, от който се отделя някаква част, измества се и се премества на друго място – затова обновяването на свойствата се нарича движение.

И така, искаш да се придвижиш? Това е възможно само чрез промяната на желанието.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 06.06.2011

[44970]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Целта на творението е да стане подобно на Твореца. Това означават и думите: „да донесе благо на Своите създания”. Как творението може да се уподоби на Твореца? И какво означава това подобие?

Първо, творението трябва да го поиска. Как да го поиска? Трябва да си противоположен на Твореца и да пожелаеш подобие с Него. Това е и желанието: аз нямам това, което искам и много искам да имам онова, което нямам.

Творецът е добър и твори добро за лоши и добри, Той е любов и отдаване, свойствата на Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод… Множество свойства, които не разбирам, но имам възможност да поискам – потребност, желание, което съответства на всяко от тях.

В Твореца присъстват 613 свойства на отдаването, а в мен, въпреки че все още не съм го разкрил, са залолжени 613 желания, които ми позволяват да поискам същите свойства като 613-те свойства – светлини на Твореца. До тези желания трябва да се добера. Във всяко от тях искам да стана подобен на Него. За това е казано: „Както е милосърден Творецът – така и ти си милосърден”.

Но за да поискам това, трябва да знам какво точно не ми достига. Но как мога да разбера, какво все още нямам? За да разбера какво е да си възрастен, сам трябва да стана такъв. За да разбера какво е да бъда силен, богат или мъдър, не трябва да го знам от слухове. Нима мога да поискам нещо, за което не знам нищо?

В нашия свят, детето инстинктивно иска да порасне, без да знае защо – природата го задължава в хода на разбирането. Такова развитие протича на животинско ниво, но в духовното трябва сам да знам какво, защо и по каква причина искам. Ето това е истинско желание.

И как да поискам подобие с Твореца? Защото за това, трябва да придобия статут на Творец, да проверя какво е то, струва ли си или не – а вече после да поискам. Как да получа статуса на Твореца, за да поискам да Му се уподобя?

Затова е станало разбиването на съсъдите. Благодарение на него, ние се стараем да се уподобим на Твореца – още и още, и ставаме като Него чрез Неговата сила. Ето защо са били разрушени Първия и Втория храм, които науката кабала изучава в духовния контекст на разбиването на съсъдите. Става дума за изпадане от нивото на получаване заради отдаването (Първия храм), на ниво отдаване заради отдаването (Втория храм), а после – на нивото получаване заради получаването, в този свят.

Накрая, ние имаме записи за всички преминали състояния, започвайки от нивото на Първия храм, от висотата на любовта, и включвайки Втория храм, който е доста по-ниско от Първия, и все пак също достатъчно високо. В нас са заложени всички впечатления, получени по този път и те се наричат „решимот”.

И когато те се пробудят в мен, аз трябва да ги реализирам. С други думи, едно решимо не е достатъчно – чрез него трябва да си представя какво означава да бъдеш даващ. Затова имам група и обучение – в тях реализирам своето решимо и от него, в зависимост от силите си, формирам реалността.

Взаимоотношенията с другарите, с обкръжението, със светлината, връщаща към Източника, стават „строителна площадка”. Аз имам „материал”, т.е. желание, а също и решимо – и сега искам да внеса това решимо в материала, за да се реализира в него, да му придаде някаква форма. И тогава ми трябва сила свише – силата на светлината, която ще ми помогне и ще направи това.

Рабаш пише за това в статия 940 от сборника „Даргот Сулам”: „За разрушаването на Храма е казано: „Нека Ми направят светилище и Аз ще обитавам сред тях”. Това означава: изградете Ми Храм от вашето желание, изградете такъв дом, който да стане дом на светостта, т.е. на отдаването и любовта. Ако имате такъв съсъд на отдаването и любовта, то „Аз ще обитавам сред вас”, т.е. в него ще се засели висшата светлина.

„Става дума за точката в сърцето, която трябва да стане място на Храма, за да се засели в нея светлината на Твореца”. Ето защо, човек трябва да се старае да изгради свой дом на светостта”. От всичките си желания, произлизащи от Безкрайността, с помощта на решимот, които са заложени в мен при разбиването, аз трябва да изграждам необходимата форма, реализирайки всеки път решимо върху все по-тежък материал.

Това ще ми даде всичко необходими детайли на възприятието. Защото винаги получавам форма, обратна на Твореца. И затова, знаейки своята форма, мога да познавам и Неговата форма, която е противоположна на мен – и да напредвам.

Така, в нашия свят, в човека вече се намират формите, които съответстват и противостоят на Твореца. В този разрив между желаното и действителното, той винаги има възможност да изгражда своето желание, знаейки какво иска – защото някога, преди разбиването на съсъдите сме се намирали в съвършено състояние и от него са ни останали решимот.

В това сe състои отговорът на вечния въпрос: „Как мога да стана подобен на Твореца? Откъде да знам какво означава това?” Можем да поискаме това, благодарение на записите, съхранени в нас от преминатите етапи.

От урока по статия на Рабаш, 07.06.2011

[45010]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→