Хората в света, се отнасят към всички части на Малхут, която е създадена от Твореца. В нея всеки има своя част. А в самата Малхут, има пет нива на получаващото желание, които се различават по своето развитие, характер, по способността да се поправят, по своите естествени качества.

Тези качества са обусловени от духовната структура, състояща се от десет сфирот на височина и ширина, от три линии, дванайсет парцуфим и от много други части, които се включват една в друга.

Като следствие, всеки човек има свое собствено съчетание на свойствата, своя подготвителна системна основа. Тук всичко зависи от неговото място в общата система. Светлината, един вид, въздейства върху нея отвън, последователно, една след друга, пробуждайки отделните части според реда на нарастването на авиюта от коренната (нулева) степен до четвъртата.

Принадлежността към една или друга част на общата система не зависи от нас. Но всички ние сме свързани помежду си и когато се пробуждат душите, отнасящи се към нулевата степен на авиюта, те теглят след себе си нулевата степен на всички останали категории. След това се пробужда първата степен и също събужда всички свои „дъщерни филиали” в останалите категории.

В „Предисловие към книгата „Зоар””, обяснявайки как се издигаме в поправянията, Баал а-Сулам описва реда на този подем. Първо, в света Асия, окончателно поправяме светлината нефеш, и предварително – светлините руах и нешама. По този начин, пълното поправяне на стъпалото нефеш позволява в някаква степен да поправим светлината нефеш на всички стъпала.

Като цяло, това е много сложна система, всички части на която са взаимно свързани. По същия начин са свързани ключовите системи на органите: кръвоносна, лимфна и другите. Те обхващат всички части на тялото и затова, засягайки някоя тяхна част, въздействаш върху целия организъм.

И така, ние нямаме власт над това кой и кога трябва да се пробуди в общата система на човечеството. Всеки влиза в процеса на поправяне съгласно своето желание. Но безусловно има части, които се поправят първи, заради силата на своята чистота – такива като праотците. И има части, които ще бъдат поправени по-късно. Съответно частта, поправяща се първа, се нарича „Исраел”, тоест „право към Твореца” (яшар-Ел).

Затова, както и по времето на Авраам, ти имаш група. Кабалистите от всички поколения са се събирали в група, тъй като в нея събуждаш за живот част от общата система и извършваш поправяне. Групата е събрана от различни сектори на Малхут, но за нас това не е важно. Достатъчно е, че другарите са се събрали заедно и искат поправянето.

Групата е необходима винаги, защото общата система не е еднородна – тя е изградена според степените на желанията и разбиванията. Безусловно, целият свят ще напредва към поправянето поетапно. Така, както след сериозна катастрофа, лекарят се занимава с вички повредени органи и части на тялото подред – защото те зависят една от друга и се различават по своята важност за организма.

Трябва да спазваме този принцип, носейки на света поправянето.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 12.07.2011

[47921]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ще разбера ли някога за какво говори кабала? Защото това ми се струва толкова високо и неразбираемо.

Отговор: Кабалистите описват онова, което виждат. Ти го четеш, но нито веднъж не си почувствал нещо такова, никога не си виждал такава реалност, и тези думи нищо не ти говорят. И не трябва да си представяш някакви материални образи – те съвсем не са онова, което виждат кабалистите.

Но защо тогава описват такива неизвестни за теб състояния, които не можеш да си представиш и е абсолютно забранено да си представяш, защото ще започнеш да си представяш материалното?

Кабалистите пишат за тях, за да поискаш да узнаеш: за какво пишат, какво искат да разкажат? Те казват, че всичко това се намира вътре в мен – и аз започвам да се интересувам: къде се случва това – в стомаха или в сърцето, или някъде отвън?

Необходимо е, едновременно с четенето, всеки път да се стремя да опозная прочетеното – тоест да вляза в тази картина. Или, по-правилно е да се каже, че тази картина трябва да влезе в мен, защото всяко усещане е вътрешно – както усещам този свят сега. Трябва през цялото време да се стремя да се съединя с формата, за която пишат те. Не трябва да си я представям, защото това ще бъде фантазия, а да поискам да живея вътре в онази форма, която кабалистите описват.

Те ми описват формата на отдаване между мен и другарите. На това е посветена цялата наука кабала: как в отдаването помежду ни, в нашите усилия да отдаваме един на друг, разкриваме свойството отдаване – Твореца („ела и виж”).

И ако през цялата време си представям правилно състоянието, за което пишат, тогава, то става достатъчно осезаемо – миг след миг: съществувам аз и моята група, която учи заедно, и между нас е поправеното състояние. Така че, нека поискаме да се осъществи онова, за които пишат кабалистите!

Ако полагаме такива усилия, тогава това състояние започва да се разкрива. И ако нашето взаимно състояние е сериозно и настойчиво, то за неговото разкриване не се изисква много време.

Повече от това, не е възможно да обясня.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 11.07.2011

[47820]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Светлината, възвръщаща към Източника, е единственото средство, единственият инструмент, чрез който поправям желанието. Аз имам само желание и светлина, наричаща се „възвръщаща към Източника“ – тъй като точно това аз искам от нея.

Ние наричаме светлината с различни имена: „вътрешна“, „обкръжаваща“, НаРаНХаЙ и т.н. Но по принцип аз искам от нея тя да ме върне към Източника, към доброто. За нищо друго не мога да се обърна към нея. Моето обръщане към нея може да бъде само такова. Не мога да искам светлината нефеш или светлината руах – това ще е вече резултат от моето състояния. А за да го изменя, трябва да се обърна към светлината, да предизвикам нейното действие и светлината, възвръщаща към Източника, осъществява това действие над мен.

Аз имам инструкции, обясняващи как да действаме, как да работим в група, да се учим, да разпространяваме. Тези инструкции като цяло се наричат „Тора“, т.е. учение (ораа), ръководство за действие.  Съгласно програмата Тора, аз преминавам през всички етапи на пътя, които са описани в нея.

По такъв начин, става дума за прости неща. Аз имам егоистично желание и светлина, която може да го измени. А самият аз стоя по средата, в средната третина на Тиферет и решавам: да се изменя или не. При това този избор се прави не индивидуално, а в обкръжение, в група.

В крайна сметка аз завися от твърде „повърхностни“, „механични“ действия. Постъпвам в група и скланям пред нея глава. Правя всичко, което искат другарите ми и от тях получавам желание да се поправя – благодарение на завистта, страстта и честолюбието. С тези желания, получени от групата, аз се обръщам към светлината, за да ме поправи. Тогава тя идва и ме поправя. А в следващото ново състояние – всичко започва пак отначало.

От тук е ясно, че и желанието и поправянето (екрана) аз получавам от страни – от групата и светлината. Самият аз съм тази единствена, базисна точка, която се нарича: „нещо от нищото“.

От урока по статията „Дарованието на Тора“, 11.07.2011

[47814]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обърнем към света с послание за поръчителство? С какво можем да заинтересуваме, да развълнуваме човека?

Отговор: Ние не можем да призоваваме човек към поръчителство. Тъй като трябва да му покажем някаква изгода, да демонстрираме какво той ще получи от това.

Рекламите ми обещават море от наслаждения: „Купувай, ти просто не знаеш какво щастие преминава покрай теб“. Може ли в този стил да рекламираме поръчителство? Ако не, то по-добре да не говорим за него.

И затова ни е нужно да подготвим правилно обяснение – такова, след което човек не ще се удържи да седи в дома си и ще хукне към указания адрес. Да имаш какво да кажеш означава, че си струва да започнеш разговор. А ние засега сме неспособни на това и затова се учим.

Днес ние няма с какво да привлечем света към поръчителство. Той изначално не чувства необходимост от това. Тъй като поръчителството не е храна, не е секс или семейство, не е пари, власт или знание. Как да го облечем в обичайните одежди и да обещаем нещо познато, понятно? Към хората трябва да се обръщаме съобразно с техните желания – или да се готвим много сериозно, но все пак да чакаме позив от тяхна страна.

Още малко криза, още малко проблеми и съобразно тях, на фона на възникналите потребности ние ще можем да говорим с хората. И обратно, няма как да достигнем до човека, докато нашето предложение не отговори на неговото желание.

Рекламата се обръща към тези желания, които са заложени в нас изначално, тя изкусно се добира до тях и приема формата, която съответства на даденото наслаждение. Но в какво наслаждение може да се облече поръчителството и единството?

Тъй като „униформата“ трябва да бъде такава, че човек да може да разгледа изгодата: „Аз ще имам повече храна, повече секс, повече семейна топлина, повече поддръжка, почести, ще придобия сила, образование, пари…“ А ако ли не, остава само абстрактната идея: „Момчета, дайте да заживеем дружно“.

Ние трябва да търсим подход към човека,  да се учим на такова обръщение, което ще му покаже: това си струва.

Каква изгода ми носи поръчителството и обединението? Днес ние можем да говорим, че то ще позволи да се установи равновесие с природата, да се справим с екологичните проблеми, с нашествието на медузите, със слънчевата активност, с безработицата.

Но трябва да отправяме посланието си ясно, кратко и в проста форма, без философски паралели между поръчителството и цената на сиренето. В очите на човека те трябва да бъдат ясно свързани помежду си: „Встъпваш в поръчителство – и ще имаш по десет кутии сирене на ден. Ако не встъпиш – няма да можеш да си купиш и една.“

Ето до каква степен обясненията ни трябва да бъдат ясни и очевидни.

От урок по статията „Даряването на Тора“, 12.07.2011

[47916]

Filed under: Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако светлината и Творецът не се променят, какво е „пробуждането свише” (итарута делеила)? Какво означава да бъдеш пробуден свише?

Отговор: „Пробуждането свише” винаги го има. Ако в този момент си способен да седиш и да учиш дори за минута, това е резултат от „пробуждането свише”. То ти дава сила, търпение и желание. Ти учиш вместо да спиш или да преследваш материалните наслаждения на този свят. Вместо всичко това, ти слушаш урока и се стремиш към нещо, което дори не познаваш.

От къде идва „глупавото” и „нереално” желание? Един разумен, здравомислещ човек би ли направил това? Всичко е благодарение на пробуждането свише, чрез което светлината ти свети свише и те кара да се стремиш към отдаване.

Светлината е постоянна и не се променя, но ти да. Всеки път се променяш и твоята чувствителност се повишава, поради и което чувстваш по-голямо и по-голямо влияние. Ти увеличаваш чувствителността на твоето възприятие по степените: 0-1-2-3-4 докато не постигнеш пълната вътрешна степен (АВАЯ). Ти правиш това с твои собствени усилия, благодарение на твоето „пробуждане отдолу” (итарута делетата).

Обаче кой ти даде първоначалното пробуждане и те вдъхнови да положиш усилие? Това беше пробуждането свише! Затова е написано: „Аз съм първи и Аз съм последен”.

От урок по статия от книгата „ Шамати”, 05.07.2011

[47203]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как светлината ще реши проблемите на седемте милиарда души на земята, ако всеки човек си има свои собствени проблеми и ниво на развитие? Ние живеем в огромна система. Наистина ли е възможно всеки детайл в нея да бъде взет под внимание?

Отговор: Представи си вдлъбнатина в земята, която ти запълваш с вода. По същия начин всеки детайл, елемент, издатина и вдлъбнатина в света се запълва със светлина, според неговите свойства.

Светлината не прави никакви разчети с желанието. Тя просто го запълва и свети за него, пробуждайки се вътре в него. И според това, желанието чувства колко близо е то до светлината или колко далеч е то от нея в определени детайли на възприятието.

Например, светлината, която аз получавам, усилена с 10 вата. Съответно, във всяко едно от моите свойства и във всяко желание се повдига нова мисъл, нов анализ на ситуацията и аз правя нов разчет.

Въпрос: Излиза, че светлината не е функция, а всичко се определя само от желанието?

Отговор: Светлината не се променя. Всичко зависи от желанието и неговите форми. Когато то е пълно със светлина, аз не чувствам самата светлината, а реакцията на желанието, всички негови струни. Това е светлината за мен.

Въпрос: Коя част от това зависи от мен?

Отговор: Работа с намерението. Ние не променяме желанията, а намерението. И само него. Не ме е грижа какви издатини и вдлъбнатини има в дупката, която запълвам с вода. Те ще останат такива, каквито са, а моята задача е да напълня дупката.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 10.07.2011
[47687]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли да предложим на хората поръчителството, като залог за безопасност?

Отговор: Възможно е. Ако ти намериш разбираема за всички връзка, приравняваща поръчителството и безопасността, тогава за теб ще се появи възможност да се обърнеш с призив към народа за обединение, като един човек с едно сърце, с обща любов над всякакви различия между нас.

Заповядай, действай – но при условие: от твоите думи хората трябва да се убедят, че между поръчителството и безопасността може да се постави знака за равенство.

По принцип, нашето обещание трябва да удовлетворява някакво тяхно желание:

• поръчителство = на безопасност
• поръчителство = евтини продукти
• поръчителство = свобода
• поръчителство = хубав климат

Няма значение, какво имено, но равенството трябва да има място. Това е основата на рекламата, на подхода към хората.

И затова трябва да изучаваме потребностите на различните кръгове, към които бихме се обърнали, и да проведем нужната подготовка. Ние нямаме за цел да им продаваме поредния продукт – напротив, ние ще им поднесем подаръка на чинийка, истински ”бонбон”. Това ще бъде като подхранваща духовна смес за новородени – и ще им остане само да отворят уста. Ето какво трябва да усещат: не трябва никакви усилия, само да получат подаръка.

Затова ти започваш от малкото: вижте филм, отворете сайт, прочетете книга. Даже без каквито и да е действия – просто пасивно участие. Друга работа е да натиснеш бутона, това за човек вече е проблем, тежка работа. Сам той би натискал бутона цял ден, но когато ти му предлагаш, дори едно натискане вече е проблем.

Трябва да се има предвид човешката природа и да се използват такива методи, които да го превлекат: филми, пиеси, песни – всичко, което може да се използва като красива опаковка за нашите послания, за да се усвоява постепенно. Но така или иначе, това послание трябва да бъде приятно за човека и желано.

Разпространяването е тънка работа, и ние трябва да станем професионалисти.

От урока ”Даряване на Тора”, 12.07.2011

[47927]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се смесват молбите към Твореца, тоест да искаш и едното, и другото?

Отговор „И едното, и другото“ означава, че няма желание. Желанието трябва да бъде съвършено.

Висшата светлина може да напълни хиляди желания. Но как да вкара няколко напълвания в едно желание…? В този случай, това не се нарича желание.

Ти представляваш желание. Иска ли това желание нещо? Да. Каквото поиска – това и получава. То не може да иска две напълвания, защото е едно желание, един съсъд. А ако искаш няколко неща, значи желанието ти още не е приело правилната форма.

Не е възможно  да обичаш двама. Защото искаш да се свържеш с онова, което обичаш. Няма значение към какво е насочено желанието – към храна, секс, семейство, почести, знания или към духовното – то трябва да е цялостно: „Аз желая!”.

От урока по книгата „Зоар”. Предговор, 08.07.2011

[47677]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

На онзи, когото Творецът желае да предвижи напред, Той изпраща неприятности и проблеми, натиска го, т.е. слага го в  „тъмно мазе“.

И колкото повече човекът се развива, толкова по-тягостно се чувства, защото не разбира защо са му дали такъв горчив живот в сравнение с другите? Какво получава и как се предвижва напред, благодарение на това, че работи в тъмнина?

И дори ако не се сравнява с другите, то пак не може да разбере защо Творецът, бащата, така се отнася към него. Как може Добрият и Творящият благо да му е устроил такъв тежък и горчив живот за такъв дълъг период време.

Той няма да разбере това, докато не приключи с цялата работа. Дори намирайки се в мазе, човек расте. Той все по-добре опознава своето състояние и започва да разбира, че вината за това, че се усеща, че се намира в тъмно мазе, е неговото собственно отношение към бащата.

Той се опитва, въпреки усещането за тъмнина, да възприема това като специално отношение към него. Защото е дължен да съедини всички тези противоположни чувства и над тях да се прилепи към Бащата, някак да Го оправдае, докато, благодарение на това, не израстне. И тогава ще започне да възприема тъмнината на мазето като светлина.

Ще започне да се обединява с помощниците на бащата, с всички тези сили и условия, които носят нова светлина – светлината от „свещта“ в подземието. А не светлината, която е навън за всички жители на този свят.

И тогава се запалва за него светлината от свещта в подземието – не защото някой му е свалил отгоре същата светлина, която свети за всички останали. Но на него му донасят друга светлина и помагат на царя. И тогава именно в това мрачно състояние той започва да вижда, че това не е тъмнина – а голяма светлина, само че друга, нова! Това е ново равнище, нов свят.

Той е порастнал благодарение на това, че всичките тези 20 години е работил в мазето, а не просто е чакал кога ще го освободят. Всеки миг е трябвало да прилага усилия и затова този миг е свършвал и са преминавал в следващ. Така той е съединил всички мигновения.

И като е изминал всички тези стъпки, той е превърнал тъмнината в светлина. А всички преживяни от него проблеми и страдания са се превърнали в напълване, подхождащо на Твореца, даващ ги на човека, който сега Го разбира и Го усеща и може да се наслади на цялото Негово богатство и напълване – вече като Творец, а не като всички останали хора.

Тоест човекът трябва да израстне за сметка на тъмнината и усилията си до такова състояние, кадето разбира от какво всъщност се наслаждава Твореца и с какво Той иска да го наслади. Така излиза от мазето навън.

Но той излиза в друг, в свой свят, на свое равнище, подобаващо на сина на царя. А не като всички заобикалящи хора, на които някога е завиждал.

Именно цялата горчивина и страдания, които е преживял във връзка с този свят, са му помогнали да се откъсне от него,  да познае отношението си към Твореца и пряко знанието да превърне това отношение от лошо в хубаво.

Сега разбира, че именно в това се заключава богатството на царя, а не в тези нищожни наслаждения, с които се и напълват жителите на този град, на този свят. Настоящите  наслаждения са в отдаването, а не в получаването на жалки трохи, с които се примиряват всички останали, мотащи се по градските улици.

От урок по писмо на Рабаш, 11.07.2011

[47797]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако не говорим за светлината, като поправяща сила, с какво се отличаваме от другите организации, признаващи, че на човечеството ще помогне само обединението?

Отговор: С нищо. А защо ние да не сътрудничим с тези организации? Ако те наистина искат да обединят хората, ние можем да си сътрудничим с тях.

Ако тези или други организации – религиозни, светски, международни – поддържат курс на единство, дори като краткосрочна перспектива, ако това не е отвличаща маневра от тяхна страна, а истинска цел – разбира се, че ние сме с тях. Ето, това вече е напредък. Не знам съществуват ли такива организации. Тези, които аз съм видял, зад красивата фасада се шири яка търговия. Но ако има такива, ние ще се радваме да си сътрудничим. Защото от единството зависи успеха в целия свят, още повече в период на изостряща се криза. Няма никакви проблеми в това, да обединяваме сили с тези, които вече виждат решението.

Приживе Баал а-Сулам ходел в Полша, за да се обединява с вдигналия се на борба пролетариат. Те се стремили към единство, към социализъм, към комунизъм – и той искал да провери, не може ли с нещо да ги поправи, така че тяхното сплотяване да придобие по голяма трайност. Нали не си мислиш, че той е вземал със себе си трудовете на Ари, за да преподава на работническата класа. Разбира се, че не. А и изпълняването на Тора и заповедите на материално ниво той също не е възнамерявал да изисква.

Тогава защо е пътувал? Какво е искал да открие в един народ, толкова противоположен на образа на религиозния евреин? Той е искал да обясни малко повече, да им предаде от своите сили, за да могат техните желания да се въплътят колкото се може по точно. Поне малко.

Това пътуване от Ерусалим до Полша е пример, който все още не разбираме. Ние приписваме на Баал а-Сулам наивност, без да виждаме духовната съставяща. Тук е имало възможност, независимо че не се е реализирала. За това свише си има разчети. Но е заминал, защото е съществувала действително такава възможност.

От урока  от статията”Даряването на Тора”, 11.07.21011

[47811]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→