Благодарение на изучаването ни на кабала, накрая разбираме, че Творецът е извършвал, извършва и ще извършва всички действия. А всичко, което се изисква от нас – това е молбата, в която е заключена нашата свобода за избора. Тоест ние трябва да поискаме Творецът да извърши поправяне над нас.

Всичко, което Той е правил с нас преди, не е изисквало съгласието ни. Ние сме се подчинявали на директното указване на нашата природа и затова е нямало защо да ни питат. Само сме изпълнявали природните си инстинкти, като сме удовлетворявали нашето растящо желание за наслаждение във всичките му проявления.

Но за да ни даде възможност за самостоятелно развитие, за самоосъзнаване и за постигане на Твореца и Неговите действия, от определен момент Творецът започва да се показва срещу нашата природа. И този повратен момент се случва с нашето поколение. Творецът вече не върви зад нас като ни подбутва напред, а стои право пред нас и изисква ние да поискаме да се приближим до Него.

В това, всъщност, се и състои нашата работа – да мобилизираме вътре в себе си сили, желание, разбиране за това, че ни е необходимо да застанем по-близо до Него. И че сами не сме способни да направим това, а можем само да помолим, да изискаме това от Него, за да ни приближи.

За това трябва да се съберем заедно, за да разкрием със съвместни усилия стремежа в себе си към взаимно отдаване. Нужно ни е да създадем отново вътре в себе си желаната форма на Твореца – съвършеното свойство отдаване. И да се стремим вътре в нашата група да достигнем такива отношения помежду ни, че силата, намираща се там в скриване, да се разкрие. Това и означава да разкриеш Твореца, да Го опознаеш, за да се прилепиш към Него.

И тогава сами ще се движим и ще управляваме себе си. Но точно така, както по-рано безпрекословно сме слушали своето егоистично желание, дори без да се замислим – така сега искаме със същата преданост да слушаме Твореца. След всички въпроси, проблеми и изяснявания, независимо от всички свои възражения и съпротивление – искаме всецяло да бъдем управлявани от Него и да станем Негови верни работници. Както е казано: „Любовта покрива всички престъпления”.

И важното в целия този процес е всеки път да се намира точката за обръщане към Твореца, изискването да промениш и поправиш себе си. А не да търся в самия себе си сили и средства да стана „праведник”, създаващ „добри дела”.

Разбираемо е, че е невъзможно изведнъж да се достигне истинската молитва и трябва да преминем много изяснявания по пътя към нея. Но главното препятствие е, докогато човек мисли, че сам е стопанин на своите постъпки и сам трябва да поправи себе си и своето обкръжение. Той забравя, че е просто глина в ръцете на Майстора и „Няма никой освен Него” – Единственият, който е извършвал, извършва и ще извършва всички действия. А нашата свобода на избора, която ни е дадена, за да се приближим към съвършеното отдаване е само в това, да помолим за него това свойство, тази сила, която ще се възцари между нас.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 27.07.2011

[49425]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Получихме писмо от приятел в града от палатки в Тел Авив, който е част от борбата за понижаване на цените на жилищата. Той пише: „Аз не уча кабала, но ние разбираме, че сме опитали всичко и разбираме, че трябва да се обединим, да се сплотим”. Сега те стоят там и пишат прокламация, но не знаят как да я направят приемлива за всички. Те са чули, че кабала има практически решения. Какво можем да им предложим ние?

Отговор: Има понятие, познато като „молитва на многото”. Те трябва да искат за всички, включително и за себе си. Ако действат така, ще постигна успех. Това е правилната форма на обединение. А ако не направят това, тогава нищо няма да свърши работа.

Днес интегралната сила вече владее света и всеки момент се разкрива все повече и повече и всички системи преминават към този нов режим на работа.

Освен това, аз препоръчвам те да прочетат поне няколко наши книги в свободното си време. Ние не можем да им раздадем нашите материали, защото тогава хората биха заподозрели, че правим това от егоистични мотиви. Но ако те искат, ние ще се радваме да им дадем всякакви материали и четейки ги, те ще разберат какво имаме предвид и как те трябва да действат. Това ще им даде подкрепата на висшата сила и тогава те ще видят със собствените си очи как силата и успехът им растат.

Това ще се случи в действителност. Нека опитаме.

От урок по статията „Мир”, 27.07.2011

[49461]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Хората все още не разбират, че нашето спасение лежи в обединението. Обединението е истинска сила, нашият щит и меч. Ние трябва да продължим напред с него.

Днес, когато правим протести, ние се опитваме да прекършим егоизма на правителството с нашия собствен. Не казвам ,че хората грешат, когато имат изисквания, но в модерния свят този подход вече не е ефективен. Днес светът се управлява от „кръгла” сила на една затворена, интегрална система. Когато влезеш в този кръг заедно с другите, ти ставаш подобен на интегралната природа и тогава постигаш успех. Но ако не си в общия кръг, ти носиш разруха на себе си и на другите, докато всичко напълно се разпадне.

Вижте какво се случва в САЩ. Целият свят гледа американците, но като малки деца, те не могат да постигнат съгласие за тавана на националния дълг. Таванът вече е бил вдиган няколко пъти, но изведнъж сякаш те засядат, като че ли нещо ги блокира. Всеки умолява: „Вдигнете ги! Продължавайте да печатате долари, нужни са ни. Ние ще си ги събираме като кисели краставички в буркан. В крайна сметка, без тях ние просто не знаем как да живеем. Не ни лишавайте от зелената валута, защото иначе ние ще останем без нищо!”.

Но американците не могат да достигнат решение, защото те не са приели „кръгла” форма. И същият проблем ще се прояви във всяка една сфера. Държава, която е била здрава и успешна до вчера, внезапно я застига крах. Като пясъчен замък – щом като достигне определена височина, се сгромолясва, погребан под собственото си тегло.

От урок по статията „Мир”, 28.07.2011

[49560]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво подразбираме под обединение в нашето обръщение към света?

Отговор: Да се обединим съгласно условието на поръчителството значи да бъдем като един човек с едно сърце. За да обединим сърцата в едно, да обединим всичките желания в едно желание, каквото е било то до разбиването на съсъдите, ние преминаваме през два етапа.

На първия етап ние неутрализираме желанието да получаваш заради получаване и по този начин изпълняваме условието хафец хесед: “Не прави на другия това, което сам ненавиждаш”. Благодарение на това аз вече не използвам злото по отношение на ближния, вече не съдя човека по това, доколко той е лош или добър, доколко мога да го използвам, да го управлявам, да го излъжа.

Аз повече не търся изгода от света, аз просто нищо не искам. Опознавайки цялата величина, цялото коварство на моето зло, ежесекундно иницииращо ме да вредя на другите, аз искам пределно да минимизирам използването на желанията си. Аз искам само това, без което не мога, насъщното необходимо, но не за лична изгода, а изключително за поддържане на съществуването – с надеждата, че така ще достигна свойството на отдаване.

Аз искам да стана точка, подобно на Малхут, която се включва в Бина. Само една точка. Все едно ме няма, моето „Аз” е включено в Бина, придадено е на нея, като капка семе в матката. Аз засега съм само капка, която съществува не за своя сметка, а за сметка на висшето.

Това е първият етап, когато нашите сърца още не са обединени, но и не се отхвърлят едно друго.

На следващият етап те започват да се сближават. За това е казано: ”Възлюби ближния като себе си”. С цялото си сърце (защото други инструменти нямам) аз поверявам сърцето си на ближния и виждам доколко мога да го напълня и да получа от него. Моето сърце изцяло служи да напълни неговото сърце, а той се отнася към мен по същия начин. Това е единството на сърцата, което достигаме, изпълнявайки принципа на любовта към ближния като към себе си и превръщайки се по този начин в един човек с едно сърце.

От урока по статията „Мир“, 27.07.2011

[49468]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо е толкова принципиално да няма никаква връзка между моите действия и възнаграждението?

Отговор: Иначе ти няма да можеш да достигнеш отдаване и да излезеш извън своята природа! Ти трябва да търсиш възнаграждението над своята природа, над нея, и да се изграждаш да отдаваш заради самото отдаване (хафец хесед) , без да очакваш никаква компенсация за своя егоизъм.

Необходимо е да се остане в безкористно отдаване, в чиста Бина, над всякакви действия. Независимо, че вътре в тях и вътре в материала, от който ги изграждаш, ти все още очакваш възнаграждение. Та нали това е съвършено невъзможно, да извършваш някакви действия и да не очакваш за тях някаква награда.

И затова за сметка на обкръжението и използвайки всички условия, ние достигаме състояние, когато искаме от Твореца да ни даде Той такава способност – да не искаме за себе си награда. Аз не знам как Той ще направи това и какво е това! На мен не ми е известно как след това ще изпълнявам тези действия за отдаване – но искам!

Ние през цялото време изграждаме в себе си тази молба: от нулевото до последното, четвърто ниво – на всеки етап, при всяка проверка. Така напредваме, докато не достигнем до истинското изискване, което накрая разкрива в нас това свойство. И от този момент започваме да разбираме какво е това да бъдеш в отдаване – че това е настоящото чудо…

От урока по статия от книгата” Шамати”, 27.07.2011

[49417]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко, което се изисква от нас, това е да се прилепим към Твореца. Затова всичко, случващо се с нас, е устроено така, за да ни задължи още сега, докато още не се намираме в свойството на отдаване, да се обърнем към Него, да почувстваме необходимостта Му.

Човек живее съвършено омотан и объркан в този живот. И цялата тази обърканост и жизнените проблеми, целият неин ред и безпорядък, постепенно го придвижват към такова състояние, когато той вижда, че в този живот не е способен нищо да овладее. Не е способен да го почувства и разбере, за какво е той, защо и къде е коренът му? И тогава усеща, че трябва да намери корена на живота – това, което удържа този живот – да Го разкрие и познае.

Или страданията, или любопитството, или даже точката в сърцето, криеща се вътре в него и страдаща без сливането с висшия, но нещо постепенно довежда човека до разбиране, че той повече не може да твърди, че сам управлява живота си, като пълновластен фараон, който казва: ”Кой е Творецът, че да го слушам? Тук аз съм главният властител!”

Така мисли егото ни, докато не получи такива удари, благодарение на които разбира, че Творецът е праведник, а аз съм престъпник. И тогава човекът разбира, че е задължен да разкрие Твореца.

Но даже, когато застава на този път и прави по него първите си крачки, попада в групата и започва да изучава кабала, то минава още много време, докато започне да разбира, че се намира в напълно детерминирана и затворена система, където всичко вече е предопределено от по-рано.

Тя не предполага никакви случайности и свободни движения на нито една нейна част: нежива, растителна, животинска или човешка, а всичко в нея съществува съобразно съвършен закон, придвижващ цялото творение до такова състояние, от което всички негови елементи достигат сливане с неговия висш корен.

Това сливане се реализира от човека, висшият елемент на тази система, който включва в себе си всички предишни стъпала. Но не за сметка на това, че е направил всичко със собствени сили! Той трябва само да помоли Твореца, за да изпълни Той всички действия.

От урока по статията от книгата ”Шамати”, 27.07.2011

[49430]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От най-различни пластове и сектори на израелското общество се обединяват в протест срещу високите цени на жилищата. В правилно направление ли действат? Какво още не му достига на такова обединение?

Отговор: Ти наричаш това ”обединение”, а аз нищо такова не виждам. В моите очи тук няма настоящо обединение. Това по-скоро прилича на спойка от двама, които се събират да набият трети или на съюз от крадци, които се канят да оберат банка. Те са забележително споени и искрено се грижат един за друг.

Ето така, от гледна точка на кабала, хората, скандиращи призиви на улицата, са свързани помежду си по примера на двама егоисти, желаещи да припечелят за сметка на трети.

На тях им липсва правилното обединение и затова нищо не придобиват. Ние все още не можем да се обърнем към тях, но всъщност трябва да им обясним, че обединението трябва да бъде единно, за благото на целия народ. Невъзможно е да се сплотят, ако всеки преследва своите тесни, егоистични интереси. В такъв случай, изгодата винаги ще бъде за един, за сметка на останалите.

Защото ”касата” при нас е обща и в нея не трябва да си пъхваме ръката за лични нужди. После няма да стигне за някой друг. Тогава защо ”подаръкът” трябва да се падне имено на теб?

Всичко това трябва да се пресметне. Днес по целия свят подобни начинания ще сработват само при едно условие – ако се грижим за благополучието на цялото общество, ако се стремим към взаимно отдаване. Тогава ще започнем да защитаваме интересите на всички социални пластове и ще се сдобием с успех.

Ако не мислим интегрално, ако не обгрижваме обществото изцяло, то ще претърпим фиаско и никой няма да извлече изгода, освен отявлените егоисти. Но и те няма да получат удоволствие от това, заедно с всички куцащи от криза в криза.

Из урока по статията ”Мир”, 27.07.2011

[49465]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителството“: „Святият народ“ – това е финалната форма на награда за слияването с Твореца, включваща цялото възнаграждение, което може да бъде описано.

В човечеството има част, която получава духовно пробуждане, група Бней Барух (ББ). Тези хора са задължени сами да реализират в себе си поправянето, да придобият силата на поръчителството и благодарение на тази сила да пристъпят към отдаване на останалите.

Освен това те са длъжни да спазват закон, за който е казано: „Вие ще Ми бъдете царство от свещенослужители“. С други думи, става въпрос за състоянието хафец хесед (Х“Х): свещенослужителите нямат собствено владение, те, подобно на Бина, са устремени само към отдаването. Такова свойство трябва да придобием и ние.

Що се отнася до свойството „светия народ“, това вече е получаващо желание, което използваме и го повдигаме на стъпалото на святостта. По такъв начин то придобива намерение заради отаване и достига до сливането.

Това единство, тази сила, такова състояние трябва трябва да царят в групата. Тук няма никакви варианти, става въпрос за природен закон. Не поискаме ли да го изпълняваме доброволно, ще ни накарат да го изпълняваме с лошо – със страдания. Компромис тук няма, а има реализираща се програма с единствен параметър за свободен избор: можеш да ускориш развитието си преди да се е наложило специална системна сила да те принуждава да го правиш.

На всеки етап тази задължаваща сила се спуска до нас и започва да ни придвижва напред. Обаче е възможно да се движим по-бързо от нея – и тогава ще тръгнем към целта по добрия и краткия път, без удари отзад.

Така че имаме две възможности при избора на средствата за напредване. А самото напредване е неизбежно, понеже във финалното състояние програмата за напредък вече съществува напълно реализирана. Има два етапа на тази реализация – „царството на свещенослужителите“ и „светия народ“. Те изискват да достигнем взаимно отдаване, любов към ближния като към себе си – и чрез това – сливане с висшата светлина, с Твореца.

От урока по статията „Поръчителството“, 26.07.2011

[49347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Трума”, п. 759: След като Нуква се украсила, т.е. била изградена от парцуфа Аба ве-Има и се върнали Зеир Анпин и Нуква в състоянието „паним ве-паним”, тогава в този образ Адам, т.е. Зеир Анпин влиза в стремежа си към Нуква и там, в Нуква, получава очертания и се формира Адам Шени (втори) свят Брия по негов образ. За него е казано: ”И сътворил той своето подобие по свой образ”.

В книгата „Зоар” се говори само за ставащото в мрежата на връзки между душите. Цялата съвкупност от тези връзки между нас се нарича ”Висш свят”, чиито картини описва „Зоар”: сили, светлина, различни форми и образи. Повече няма какво да си представим, защото живеем в това.

Всеки от нас отделно представлява сам по себе си желание за наслаждение, а вътре в него, във връзките между нас – напълване със светлината на Висшия свят. Затова трябва да ”обвия” желанието си за наслаждение, да го прикрия, буквално като сянка, да направя съкращаване на него, да създам екран и отразена светлина и да пребивавам извън него – в своите отношенията с другите.

Имено за това говори „Зоар” – за формата и образа, които приемам спрямо другите. Ако аз правя това, разкривам всичко, което четем в „Зоар”. В противен случай се намирам вътре в себе си, в желанието си за наслаждение и усещам само този свят.

Ние можем да усещаме или вътре в себе си, или над нас, извън нас. ”Извън нас” – това значи в отношенията към ближния. Ближният, това са хората, с които искаме да построим свързваща ни връзка и това се нарича ”група”. А ако по такъв начин се обръщам към целия свят, то групата е целият свят.

Ако поправяйки свойствата си, искам да разкрия силата, основала всичко, то я разкривам съгласно закона за подобие на свойствата. И когато моята връзка с другите придобие духовна форма, духовна същност – дълбоко, взаимно отдаване, степен на поръчителство даже на първи етап, то аз веднага ще усетя в нея Твореца.

От урок по книгата „Зоар“, 25.07.2011

[49184]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Участвайки в Седмицата на книгата, аз наблюдавах интересно явление: човек минава покрай щанда с книгите, вижда книгата „Разкриването на Зоар” и неговата реакция показва, че той е чакал този момент цял живот. Той гледа книгата, без да смее да я вземе в ръцете си, тогава той отминава и после пак се връща при нея. Очевидно е, че има вътрешна борба.

Много хора се колебаят да купят тази книга, изпитвайки страх пред нея, въпреки че подсъзнателно нещо им казва, че истината е скрита в нея. Те дори си тръгват с болка, че не са взели книгата със себе си. Как ще обясните този страх?

Отговор: Това е един от проблемите, с който трябва да се справяме, и да помогнем на хората да преодолеят този страх. Това е поправяне. Никой не е виновен, както е казано: „Отиди при Майстора, който ме е направил”.

Ние съществуваме в егоистичната природа, която трябва да усеща отричане, страх, отхвърляне на това, което трябва да ни доведе до поправяне. Това се облича в някакъв вид страх от книгата и резултатите от четенето и, сякаш това може да ни навреди. По същество, това е подготовка за поправяне.

Този страх се надига не защото на хората им е казано за забраната да докосват книгата. Нищо не се случва без причина. Обратно, нашият егоизъм, нашето желание да се наслаждаваме ни е подготвило по такъв начин, че стоим настрана от поправяне.

Няма избор: ще трябва да работим върху това, да го обясним и да положим усилия за него. Но във всеки случай, не обвинявайте никого. Никой не е направил това нарочно. Самата природа на нашето его, на нашето желание за наслаждаване ни кара да сме против всичко, свързано с поправянето, принуждавайки ни да стоим възможно най-далеч от него.

Струва си да изучим това поведение. Модерен млад човек, който не се тревожи за нищо, изведнъж усеща необясним страх пред „Зоар”. Това е природа. Дори и ако не е чувал нищо за тази книга, той разкрива в себе си някакви първобитни, средновековни предразсъдъци, сякаш той вече не е модерен човек.

От урок по книгата „Зоар”, 22.06.2011

[46122]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Разпространение на методиката - Няма коментари→