Въпрос: Ако се уча във виртуална група и поради това не изпитвам големи спънки, мога ли да постигна молба към Твореца, основана на обичайните ежедневни материални проблеми: в работата, в семейството?

Отговор: Не е необходимо да търсите препятствията – нито във виртуалната група, нито във физическата! Спънките ще дойдат сами от това, че искаме на практика да се сближим и да се обединим един с друг. Тогава започват проблемите! А ако ги няма, то така се съединявайте и започвайте да ги изяснявате.

Пречките ще дойдат в съответствие със състоянието. Ако хората поддържат дистанция помежду си, то при тях не възниква проблем. Виждаме, че нашият свят върви все повече към демокрация. „Демокрацията” е най-голямата заблуда – когато  се отделям от теб, а ти от мен. И сега ние почти не се докосваме един друг и казваме, че у всеки има свобода: това е мое, това е твое, не пипай моето – и всичко ще бъде наред.

Но това не се нарича порядък в отношенията, защото всъщност ние никак не сме свързани! Малкото, което ни е нужно да получим един от друг, ние предаваме един на друг чрез някакъв буфер. Но във всичко останало въобще не се докосваме един друг. А ако не се докосваме един с друг, то няма никакви проблеми – егото ни е готово да се съгласи с това и това за него е по-удобно от всичко. Затова съвременният свят е стигнал до демокрация, в защита правата на личността и т.н.

Но ако започнем да действаме така в групата, никога няма да стигнем до съединяване. Демокрацията не може да доведе до съединяване, ако всичко се прави като „в ръкавица” и всички се държат на дистанция.

До днес това ни се удаваше. Но сега, както и да се съпротивляваме, няма избор – природата ни притиска, като ни заставя да се съединим и да влезем във връзка. И макар все още да се опитваме да съхраним дистанцията и цялата тази демокрация, то природата показва, че сме свързани един с друг. Тук и започват проблемите!

Аз не мога да се отдалеча още повече! Съгласно тази форма, която ми показва природата, по-нататъшно отдалечаване е невъзможно. Тя ми разкрива, че съм едновременно свързан с всички останали – а не искам да бъда свързан. В това, всъщност, се и заключава съвременната криза.

Но в групата трябва да извършим работа в сърцето! Не е важно дали се намираме заедно в една стая или зад екраните на компютрите във виртуален клас. Главното е да не лъжем самите себе си, че сме постигнали връзката. А това е голям проблем, защото човекът, чрез силата на защитната способност на егоизма, убеждава себе си, че всичко е на ред и той достатъчно се е съединил с останалите. Той, въобще, забравя за това и изпитва много препятствия.

Но ако искаме да изясним това и го правим заедно, то започваме да работим и над това, да разкриваме силата на злото, която ни разделя – тоест нашите сърца. А това не е проста работа.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 28.07.2011

[49532]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Взаимните отношения с Твореца и взаимните отношения с другарите трябва да бъдат за нас едно цяло. В такъв случай защо те се различават в нашите възприятия? Защо външната реалност се раздробява в моите очи на близки и далечни, на непосредствено обкръжение, общество, човечество?… Защо хората се делят на групи: семейство и роднини, съседи и познати, общности и народи? За какво е тази прескачаница, външни детайли на възприятието?

Не стига това, че тях поне ги виждам, чувствам, но освен това има още и Творец…

Моята реалност се дели на две: едната част задържам като усещане, а за другата само чувам, независимо от това, че не съм уверен в нейното съществуване.

Наистина осезаемата действителност и реалността е скрита за сега от моите органи за усещане – това е едно цяло. Обаче на мен са ми предоставили възможността да играя, да се упражнявам, да тренирам в придобиването на нови усещания, ”да се заострям” като осъзнавам доброто и злото.

На мен са ми дали въображаема реалност, която сега възприемам като въображаема и другите като въображаеми – и на този виртуален полигон, благодарение на въображаемата игра, аз мога да се тренирам. Мога да извършвам тези или онези действия, независимо дали са добри или лоши, за да се уча на тях.

Имайки предвид как поетапно завършвам тази игра, в моите усещания се проявява истинската реалност, за сега скрита от очите ми. Тя се изявява в мярката на правилното ми включване в нея, без да си навредя. Така ние следим израстването на малкото дете, постепенно му предоставяме все по-голяма свобода в зависимост от това, как то възприема самостоятелното си развитие. Ние го пазим от всичко,за което виждаме, че не му достигат сили – разум, чувства, всичко, което още е не достатъчно развито в него.

В духовното се случва същото. Отгоре е спусната покривало – охрана, скриващо от нас огромния свят с безкрайните възможности, които ние можем да използваме за добро или зло. И ни се разкрива винаги само онова състояние, онази област, онези желания и онези напълвания, с които ние вече можем да работим, да се обучаваме с тяхна помощ и да напредваме в нашето развитие. Всъщност всичко зависи от самия човек.

И така, в разкрита ни днес реалност има две области: Взаимното отношение между хората и взаимните отношения на човека с Твореца. Всъщност това едно и също. Ако аз обгръщам със своето намерение всичко, то тогава напредвам правилно.

Тук трябва да се разбира, че става дума не за благотворителност и добри дела, както е прието да се разбира, а за поправка на душата, за разкриване на скрита от мен област, която се явява моя душа. И изначално трябва да осъществявам всичките си действия, които са явни и въображаеми в този свят, изключително като упражнения.

Моята действителност е мнима, нереална, тя съществува в моето възприятие само за да може посредством нея да достигна целта. И тогава тя ще изчезне. Тя се рисува само в моето въображение като имитация, като учебен тренажор.

Обаче ако се отнасям към този тренажор с цялата си сериозност, то аз напредвам към целта. Затова този свят е важен, както и духовният. Нещо повече, моите взаимни отношения с другите са по-важни, отколкото взаимните връзки с Твореца – та нали именно те ме водят към Него.

От урока по статията ”Даряването на Тора”, 06.07.2011

[49649]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как четенето на текст, който не разбирам, може да ми помогне да се съединя с групата или да пожелая това?

Отговор: Само по себе си четенето на текста не е ефективно. Помага мисълта за това, което именно желая. Това е като източник на сила. Да кажем, дават ти да изпиеш лекарство, но каквото възнамеряваш да излекуваш с него – това и изцеляваш.

Лекарството действа върху целия организъм. А ти трябва да решиш какво именно искаш да излекуваш: крак, ръка, глава, някаква рана – каквото пожелаеш. Самото лекарство е универсално.

От урок по книгата „Зоар”, 31.07.2011

[49832]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: В последно време се чувства, че световното кли работи в единно желание. Някога Рабаш ви е дал съвет да атакувате от такова състояние. Какво именно атакуваме ние?

Отговор: Себе си, своето сърце, своята леност, своята прекомерна гордост, своите предишни навици. Трябва да се издигна над всичките тези сметки.

Главното е да се отворя сред другарите, преднамерено да се тласна вътре в групата. Там ще бъда през цялото време. Аз искам да загубя личния разум и личното чувство, искам да получа разума и чувството на всички другари. Сякаш да се загубя сред тях по собствено желание.

Това означава да получиш съсъд за поръчителство.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 06.07.2011

[49636]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Цялото човечество е поставено пред избор. Ние напредваме в егоизма, докато той не ни затвори в една интегрална система, при пълната зависимост на един от друг. И затова днешният свят стана глобален – тоест връзката между нас стана обща и взаимна и ние нищо не можем да направим, за да я заобиколим.

И затова губим способността да управляваме един такъв свят. Тъй като той става подобен на висшата система и тези две системи съществуват паралелно една на друга. Едната: системата на нашите твърди взаимни връзки – като Малхут на света Ацилут или света на Безкрайността, който се намира във вече поправено бъдещо състояние. И втората система – нашето текущо състояние, където ние сме егоисти и противостоим един на друг.

Ако бяхме просто самотни егоисти, всеки би чувствал големи неприятности и проблеми, но бихме знаели какво да правим.

Който и да е от нас вече не може да се справи с проблемите в живота си и кризата се разразява във всичко: от частното – семейството, работата, криза със самите себе си – до глобалната криза на обществото, културата, образованието, дори екологията, тоест в обкръжаващата ни природа.

Кризата ще се разкрие във всичко – и вътре в човека, и извън него. А той не знае как да се справи с нея, защото се налага затворената, интегрална система. И сега ние оставаме без избор – ще се наложи под въздействие на страданията да се намери такава връзка между нас, която да е подобна на висшата система, за да може тези два свята: висшия и този свят – да достигнат до съответствие един на друг, докато не се съединят изцяло в един.

Сега ние сами установяваме границата, до която искаме да се придвижим съответствено. Но в тази степен, в която ние не искаме да се придвижим – това наше „несъгласие“ ще се връща към нас като бумеранг във вид на страдания. Да допуснем, съгласно програмата на творението, този брояч, който показва как се е разлюляло махалото на развитието, аз трябва да се намирам вече на някаква степен, на „10 см“ да се приближа към духовното.

И целият свят трябва да се придвижи – макар че в него има различни хора: едни разбират по-добре, други по-зле, а трети изобщо нищо не чувстват. Тъй като цялата природа се състои от различни нива: неживо, растително, животинско и човешко – същото това делене съществува и в човека.

Но целият свят с цялата своя маса трябва сега да направи крачка напред. И ако не я направим, то тази разлика, делта – недостатъкът от нашето придвижване се усеща вътре в нас със знак минус – като страдания. Но те, независимо от това, ни придвижват.

Тоест ти няма да успееш да избягаш от тази работа. Двигателят продължава да се върти и ако ти все едно не желаеш да работиш, то вместо „-1“ получаваш „-2“ степен, след това „-3“ и така, докато не достигнеш към такива страдания, че няма да можеш повече да се инатиш.

Всяко упорство си има предел, ние в действителност сме доста чувствителни към наслажденията и болката, тъй като нашият материал е желанието за наслаждение. Затова можете да не се съмнявате, че светът в крайна сметка напредва.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.07.2011

[49751]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Баал а-Сулам, статия „Мир”: Аз не пиша тук нито едно слово, което да не е проверено опитно, като започвам от най-простото осъзнаване, на което никой не възразява, през даване на аналитични доказателства, докато не достигнем до определяне на висшата същност. Благодарение на това опитно основание, ние ще поемем по пътя на синтеза и ще покажем, че принципът на отдаване свидетелства и потвърждава изхода от просото практическо осъзнаване.

Затова, основавайки се на нашето изследване, ние трябва да осъзнаем, че единственото нещо, от което се нуждаем в живота си е отдаване на ближния. Всичко, което кабала нарича „работа на Твореца” и „любов към Твореца и творенията” се изразява и реализира чрез отдаване на ближния.

Как можем да изясним това? Къде можем да намерим доказателството, че точна така трябва да живеем? Откъде можем да вземем силата да реализираме този принцип? Защо сме противоположни на него по природа? Защо тази работа ни е омразна? И как можем, въпреки всичко, да я изпълним? В крайна сметка, Баал а-Сулам пише, че тя е необходима и задължителна. Това означава, че експерименталните данни трябва да ни покажат факти, които ще ни задължат да действаме съответно.

По принцип, това се случва винаги. Например, на човек му показват каква вреда си нанася като пуши. Специалистите му представят това съобщение толкова ясно и убедително, че той спира да пуши, въпреки че наистина иска да пуши. Това е, защото той вижда вредата с очите си и всеки го подкрепя. Човечеството наистина се бори с пушенето и ако производителите на цигари не ги пробутваха „през задната врата”, хората вече щяха да са се отървали от този навик, както и от всичко друго, което носи реална вреда.

Дори е по-лесно да постигнеш необходимия ефект, като използваш позитивно влияние, чрез нещо, което носи полза. Ако обществото хвали нещо публично и демонстративно, аз автоматично се стремя в същата посока. Децата израстват с тази ценност: това е единственото важно нещо и ние живеем заради него.

Нас могат лесно да ни приобщят към най-различни ценности, което всъщност се случва в човечеството. Всички ние сме различни. Всеки човек има своя религия, свои идеи и предпочитания, своя менталност, навици…

Затова, с помощта на изследването, ние трябва да намерим доказателство, което няма да ни остави никаква друга възможност освен отдаване на ближния.

От урок по статията „Мир”, 28.07.2011

[49576]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава, че ”свише винаги са съгласни с избора на човека: на какво стъпало иска да се издигне в духовното”?

Отговор: Свише винаги са съгласни, доколкото човек иска да се издигне, с какво желание и намерение да бъде. Творецът установява закона и повече не го променя, както е казано: ”Законът е даден и не се престъпва!”.

Той създава желанието за наслаждение и тези две сили: отдаване и получаване – започват да действат във вселената. А балансът между тях се установява от самото творение.

Тъй като силата на отдаване, идваща от страна на Твореца, е абсолютна, с нищо не се ограничава и не се променя. Абсолютът не може да се променя, той винаги е готов да ти служи. Колко? Колкото поискаш! Как? Както ти е угодно!

С други думи: ”висшият винаги е съгласен с нисшия”. Творецът не се бърка в нашите решения, независимо че всичко се решава на практика само от Него – защото ти Го задействаш! Всичко прави Той, но винаги по твоя поръчка. Ти сякаш през цялото време пишеш и Му изпращаш своите искания: да направи това и това за полза или във вреда – и така всяка секунда. А Той всичко изпълнява.

Затова е казано: ”Отворена е лавката и ръката записва” – т.е. ние влизаме в Неговия магазин и можем да си вземем каквото ни се иска сякаш вземаме на заем, независимо дали желаем да платим или не. Така Творецът е подредил вселената – от Негова страна действа законът за абсолютна любов и отдаване. А доколкото ти си ”за” или ”против” този закон – съответно ти ще усещаш себе си. И само това усещане ще те придвижва занапред.

Ако ти самият действаш да се приближиш към отдаването, то законът ще действа върху теб положително, тъй като ти ще усещаш все по-малко разлики между Него и теб. Но ако не искаш да се приближиш към Него или дори искаш да се отдалечиш, то съгласно това и ще се усещаш все по-зле и по-зле. Но това чувство все пак ще те подтиква да се върнеш обратно.

Но от страна на Твореца не се извършва никаква промяна. Защото ако Той се променяше, нямаше да се нарича Абсолют – би се получило, че Той би могъл да става ту добър, ту лош. И затова е казано: ”Аз своята представа за АВАЯ не съм променял!”, т.е. ”Законът е даден и не се престъпва!”.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 29.07.2011

[49759]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Поправянето на света започва с обединяване в група и разкриването на силата на отдаване между нас. А след това тази група поправя целия свят, който вече е готов за обединяване с нея, готов е да се приобщи към нейното послание. Така напредваме към края на поправянето, към нашата пълна реализация.

Благодарение на какво започваме да усещаме, да разбираме, да съзнаваме, че поправката е необходима? Въз основа на какво правим такъв извод? Съгласно коя наука, от какви експериментални данни?

Самият живот вече илюстрира тази необходимост, той нагледно демонстрира, че се намираме в интегрален свят, всичките му части са взаимосвързани. Но ние сме свързани с ненавистта и със съмнително положителни дела. Такива са отношенията – това е тя кризата, разгръщаща се между хората, сред които цари изолираност и егоизъм. Всичките ни връзки са обхванати от кризата и затова животът ни става все по-тежък, ние все повече страдаме от отсъствието на целта.

От тук се вижда, че се приближаваме към някакво осъзнаване и от видяното трябва да се предприеме нещо.

А след това постепенно откриваме, че сме безсилни пред света. Нищо не можем да поправим във външното общество, окончателно сме скъсали с природата, разрушавайки я до такава степен, че над нея надвисна голяма заплаха. Всъщност, остава ни само да се поправим.

Ако ние се поправяме заради обединението, то по всяка вероятност нашият живот ще стане по-добър и безопасен. По такъв начин науката и горчивият опит създават за нас основа и ни позволяват да осъзнаем от първи допир, че си струва да се поправим.

Външният свят вече в определена степен е съгласен с наличието на глобалната криза и с необходимостта от поетапно обединение между нас. Да допуснем, че хората виждат, че сме задължени, че сме принудени да се обединим. Но как?

Пред тях се изправя знакът на въпроса, който има много голямо значение. Та нали ако масите вникнат в това, ако видят, че няма какво повече да се направи, те ще завикат за помощ, за спасение. За това е казано: ”И застенаха синовете Исраелеви от работа”. И независимо, че масите – това не са ”синовете Исраелеви”, те не са устремени направо към Твореца – независимо от това, те са готови. Така народът излиза от Египет. Кой може да види и да разбере общата картина освен няколкото лидери?

Пред очите ни човечеството постепенно се търкаля към това състояние. Има достатъчно факти, свидетелстващи за това, и те могат да ни поддържат по пътя ни.

От урока по статията ”Мир”, 27.07.2011

[49743]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ние имаме база за поправяне – въпросът за смисъла на живота. А каква база имат масите?

Отговор: Своят въпрос за смисъла на живота ние директно свързваме с недостига на единство. Защото в единството се проявява светлината, а след това трябва да се погрижим за нашето обединение. Оттук следва, че смисълът на живота за нас е да бъдем обединени помежду си.

А това, което се отнася за останалите, за тях смисълът на живота засега се състои в различни егоистични цели. И най-напред те трябва да разберат, че средството за достигането на тези цели е единството. Обединени, те получават каквото искат.

А по-късно, по пътя към това ще започнат да разбират, да осъзнават, че: ”Евтиното жилище е важно, но единството е по-важно”. И тогава ще достигнат поправяне.

Нашите обяснения започват с това, че трябва да се възползваме от единството като нужното средство, с което да устроим живота си. Оттук става ясно, че се говори за най-важния, най-добрия инструмент, с който разполагаме. На езика на кабала такова намерение се нарича „ло-лишма” – искаме да използваме силата на своето единство за егоистични цели.

А след това, започвайки да ценим единството, ние намираме във взаимната връзка помежду ни „добавена стойност”, която ни осигурява особен, с нищо несравним статут, небивало усещане. Така в единството се разкрива ”добавката”, изведнъж започва да ни харесва грижата един за друг, откриваме във взаимното отдаване и поръчителството неповторимо очарование.

Това наслаждение от взаимното отдаване е именно същото наслаждение, което Творецът изначално е пожелал да ни даде в замисъла на творението. Баал а-Сулам пише за това в книгата си „Ор баир”: целта на творението се състои в това, да наслади Неговите създания със светлината на взаимното отдаване между тях и Твореца.

От урока по статията „Мир“, 28.07.2011

[49557]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: В нашия свят, когато се роди дете, то помага на родителите си да пораснат и да възмъжеят. А в духовния свят ”малкият” също ли добавя към по-големия?

Отговор: Малкият прибавя на родителите си това, което изисква от тях напълването. И цялата светлина, която получава, минава през тях.

Не виждаме такова явление в нашия свят. Но във висшите светове цялата светлина минава през предишните стъпала. И всяка отново родила се душа получава от предишните стъпала и поради това им добавя напълване. Затова, благодарение на него, се прибавя светлина във всички светове, във всички парцуфим, във всички души!

Ние не виждаме такова нещо в нашия свят. Но в духовния, повдигайки се, ти винаги продължаваш да получаваш чрез същите тези системи, чрез духовните си родители. Това прибавяне се зачислява на теб, но то протича във всички светове.

В този свят, в който се отнасяме към всички егоистично, ние растем сякаш се придвижваме по главите на предишното поколение и смятаме тези, които живеят до нас, за някакви примитивни и недоразвити, а себе си за възвишени.

Но в духовния свят не е така. Там се повдигаш по стъпалата и през цялото време добавяш към всички, благодарение на дълбокото си желание (авиют). Защото се присъединяваш към тях и отменяш егото си.

Не се повдигаш, стъпвайки върху главите им, както е прието в нашия свят, в който използваме предишното поколение просто като ”утъпкана почва”, върху която можем да растем. Но в духовния свят през цялото време оставаш в сливане. Представи си колко предано трябва да се прилепиш към духовните си родители.

Когато се повдигаш все повече и повече, за теб всички кабалисти по тази верига, по която си получил светлината, ще се оказват  по-величествени и ти ще се присъединяваш към тях все по-силно.

От  урок по ”Учение за десетте Сфирот”, 07.07.2011

[49654]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→