Как да се оценява важността на другарите от групата, как да се отнасяме към тях? Ако някой вижда другаря си като стоящ на по-ниско стъпало и иска да го поучава как да се държи по-добре, т.е. да изглежда по-добре, отколкото е в действителност, в този случай стоящият на по-ниското стъпало не може да бъде негов другар, а ученик. Ако вижда другаря си по-висок от себе си, че има на какво да се научи от него, т.е. да вземе добрите му качества, в този случай той го възприема като Учител, а не като другар. И само когато вижда другаря на същото ниво със себе си, тогава го възприема като другар и е готов да се обедини с него. Т.е. другарите са тези, които се намират в еднакво положение, имат близки възгледи, идеи, решени са да се обединят в устремяване към общата цел.

Да предположим, че двама другари, чиито идеи си приличат, вършат заедно някаква печеливша работа. Ако те чувстват, че силите им са равни, то тогава всичко е наред, те делят печалбата по равно. Но ако един от тях чувства, че той е по-добър от другия, че носи по-голяма полза, тогава той иска да получи по-голямата част от печалбата.

Но нещата стоят напълно различно, ако говорим за любовта между другарите, когато те се обединяват в името на това да има пълно единство между тях, т.е. когато и двамата са равни – това се нарича единство. Ако вършат заедно някаква работа, а резултатите не делят поравно – това не е единство.

Когато става дума за любовта между другарите, то разбира се, всичко, което ще спечелят заедно, ще делят поравно, и тогава ще имат любов, мир и съгласие.

Всеки от групата трябва да смята, че той е най-незначителен от всички, тогава ще може внимателно да се вслушва в мнението на останалите. Ако човек се смята за по-голям от другите, тогава няма да може да взима нищо то тях, тъй като в дълбочината на неговата душа ще се загнезди мисълта, че той все едно знае по-добре от другите. Освен това членът на групата трябва да се отнася към своя другар така, все едно той е най-великият човек в своето поколение. И тогава групата ще оказва на човека благоприятно въздействие, и той ще се движи към общата цел.

Но как е възможно да смятам, че моят другар е по-добър от мене, когато ясно виждам, че е обратното – по-талантлив съм от него, имам по-добри качества от него? За да се надвият подобни мисли, съществуват два начина на отношение към тях:

– ако вече съм си избрал другар, то, независимо от това, какво виждам в него, вярвам, че той е много по-добър от това, което ми се струва.

– ако съм избрал другар, то се старая да виждам в него само добри качества и да не забелязвам лошите, както се казва: „Всичките прегрешения ще покрие любовта“. Както е известно, лесно виждаме недостатъците на съседските деца и не ги забелязваме у собствените, тъй като нашата обич към тях скрива недостатъците на нашите деца. Опитайте се да кажете на човека нещо лошо за децата му, той веднага ще започне да възразява и да разказва за добрите черти на своите деца.

В действителност, всеки човек има и добрите, и лоши черти. Затова и съседът, и бащата на децата казват истина. Но съседът не усеща обичта към чуждите деца, която има техният баща, чиито очи са затворени от любовта и който иска да вижда само хубавите качества на своите деца. Въпреки всичко, бащата също вижда истината, макар и не цялата, просто защото не забелязва лошите качества на децата си, тъй като това не му носи удоволствие.

Така и обичта към другарите изисква ние да виждаме само добрите качества на другаря и да не забелязваме недостатъците. Затова, ако виждаш някакъв недостатък у другаря, това означава в действителност, че този недостатък не е негов, а е твой, и недостатъкът се проявява в това, че нямаш истинска обич към другаря, и затова виждаш лошите му качества.

[72589]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

В това известно на всички правило са включени поправянията на всички желания (сърцето) и мисли (размислите, разумът) на човек. И обратно, само след като поправи всичките си желания и мисли, човек достига свойството на обичта към хората, към цялото човечество и към природата.

Тъй като у всеки човек любовта към ближния е много слаба и затова не се проявява в явен вид, ако няколко човека се обединят заедно в група, и всеки потисне егоизма си спрямо другите, тогава всеки ще получи сили от всички останали – в този случай ще се случи увеличаване на отделните сили на членовете на групата в една голяма сила и ще се появи възможност да се изпълни законът на природата „възлюби ближния“.

Възниква противоречие: за постигане на любовта към ближния е необходимо да се поправят всички егоистични свойства или за постигане на любовта към ближния е нужна само любов към другарите в групата?

Обикновено хората се обединяват в компании, за да подобрят с нещо своето положение, и всеки прави сметка колко дава на другите и колко получава, т.е. такава група се основава на егоизма. И ако член на такава група усеща, че вън от групата може да получи повече, отколкото в рамките на групата, той се разкайва за това, че се намира в нея. Такова общество отдалечава човека от издигане на нивото „Човек“.

Действително, да постигнем любовта е възможно само след поправяне на всичките ни егоистични желания и мисли. Но ако се обединят заедно малките желания за любов на всички, на всеки, тогава при обединяване заедно, те ще създадат нова, обща, голяма сила – от нея може да се възползва всеки от членовете на групата за постигане на любов към другарите, а после ще може да достигне обич към човечеството и към Природата.

Но всичко това при задължителното условие: всеки потиска егоизма си спрямо другия. Ако човек все пак е отделен с егоизма си от другаря, няма да може да получи от него неговата сила на любов към ближния. Тоест само според степента на своето самоанулиране пред другарите е възможно да получим от тях силата на любовта.

Това прилича на написването на цифрите: ако първо напишем 1, а после 0, тогава ще имаме 10, т.е. 10 пъти повече, а ако след единица напишем две нули, тогава ще имаме 100, т.е. 100 пъти повече. Това означава, че ако неговият другар е единица, а той е нула, тогава човекът получава от другаря си 10 пъти повече. А ако казва, че е две нули спрямо другаря, ще получи от него 100 пъти повече.

И обратно, той е единица, а другарят му е нула, тогава имаме 0,1 и той е 10 пъти по-малък от другаря. А ако може да каже, че той е единица и има двама другари, които са две нули спрямо него, тогава той е 0,01 в сравнение с тях. По този начин, колкото е по-голямо количество нули, с които той оценява другарите си, толкова по-малък е той.

И все пак, дори да имаш вече сили, за да обичаш ближния и можеш да го проявиш реално, вече чувстваш, че личната изгода само ти вреди, въпреки всичко, не си вярвай и се бой, че можеш да спреш по средата на пътя и да паднеш в егоизъм. Трябва да се боиш, че ще ти дадат такива егоистични удоволствия, пред които няма да можеш да устоиш и ще се насладиш от тях вместо от любовта към ближния. Именно страхът да се срине в егоизма дава на човек сили да спазва закона на природата – закона на отдаването и любовта.

[72525]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Цялото развитие на човека в неговата еволюция става чрез развитие на желанието да получава наслаждения, което се нарича любов към себе си или егоизъм. Затова, ако човек не усеща, че ще получи нещо, не е способен дори на най-малкото действие. Той усеща това като отсъствие на мотивация, енергия, необходима за неговото вътрешно или физическо движение.

Но Природа като такава представлява противоположното на егоизма свойство – алтруизъм, отдаване и любов. Тя тласка човек към получаването на това свойство, като го развива с постепенно увеличаващи се страдания, които той постепенно осъзнава като породени от него и от общочовешкия егоизъм.

С други думи, Природата поставя пред нас като цел на нашето развитие да достигнем подобие с нея. Именно пред човека, защото в неживата, растителната и животинската природа егоизмът отсъства – те се управляват и съществуват инстинктивно, подчинявайки се на своята природа.

Тъй като потискането на егоизма противоречи на нашата природа, на цялото ни естество, се нуждаем от група от единомишленици, която ще ни даде по-голяма сила за неговото преодоляване.

Затова е нужна група, която би обединявала хората, които имат едно желание – да постигнат подем над егоизма, над взаимното отблъскване, към взаимна обич.

В резултат на нашето обединяване около обща цел у всеки от нас, вместо пълно безсилие да противостои на своя егоизъм, ще се появи голяма сила, която ще му помогне да се издигне над егоизма си заради обединяване.

Тази голяма сила ще се появи в резултат на събиране на индивидуалните ни малки сили, по-точно дори не сили, а само желанията. Тези наши не големи сили ще се съберат заедно, ще се умножат взаимно, което ще позволи на всеки от нас да се извиси над малкия си егоизъм в единство. По този начин у всеки от нас ще се появи огромно желание да се изкачи над своя егоизъм и да достигне единната цел.

Но за да се случи това, е необходимо всеки член на групата да потисне, да принизи своето „Аз“ спрямо останалите. Това може да се направи само ако не забелязваш недостатъците на приятеля, и напротив, обръщаш внимание само на неговите добри качества. Ако все пак един от членовете на групата смята себе си поне с нещо малко по-добър от останалите, то той вече не може истински да се обедини с тях.

По време на заниманията по интегрално възпитание (обединение) на групата е нужно да сме сериозни и да не се отклоняваме от целта, заради която сме се събрали – за достигане на единното желание на взаимното отдаване и любов, както това изисква от нас подобието с Природата.

[72465]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №6

Има молитва, има и молба. Молитва е, когато човек се обръща към Твореца с вече готовото си намерение. А молба е, когато отначало моли Твореца да му формулира молитвата.

Например, преди две и половина хиляди години цар Давид е написал в Псалма: ”ле-маан ахай ве–реай”. Това означава: заради моите другари Те моля и заради цялото Ти творение (то се нарича ”домът на Твореца”, защото Той го изпълва). Заради Твоята къща аз Те моля да събереш всичко това заедно, защото Твоят дом трябва да помести всички народи на света, както е казано: ”Тъй като Моят дом е дом за молитва на всички народи”.

Ние с вас търсихме с какви думи да се обърнем към Твореца. А всъщност трябва да получим тези думи отгоре. Светлината трябва да ни научи на своя език, наречен ”светия език”, който е изграден въз основа на свойството отдаване и любов, в противовес на нашите днешни усещания и тяхното изразяване. Така че, всъщност, нашето обръщение започва с молба за поправяне, за промяна на нашата молба.

В нашето движение към Твореца е много важно да се опитваме да намерим, да усетим взаимността. Няма Творец без творение и няма творение без Творец. ”Творец се нарича онова, което се образува вътре в нас – свойството отдаване, което се облича в нас. Това е поле, което се усеща на някакъв материал. А материалът – това сме ние. Затова само ако има подготвена такава ”подложка”, такова място, ще започнем да проявяваме, да разкриваме, да усещаме онова, което ще се нарича ”Творец”. Става дума само за усещане на Него в нас. Затова Творец на иврит означава ”Боре”:  от сричките ”Бо” и ”Ре“ – т.е. ”ела и виж”.

Човек трябва да контролира своя стремеж към Твореца. Ако той е правилен, в него човек усеща стремежа на Твореца към него. Взаимност има винаги: ако намерението е правилно, в него веднага започва да се проявява светлината. Понякога се случва обратно, когато Творецът ни поправя, показвайки ни, че не сме се устремили съвсем точно към Него, че това е необходимо да се прави от доста по-дълбока точка на сърцето. Но винаги трябва да се стремим да усетим взаимност.

Всяка случайна молба, всяко правилно обръщение – ако желаем то да бъде в свойството отдаване, задължително трябва да започва с благодарност. В противен случай това е просто егоистично обръщение. Дори ако мислим за молитвата, която искаме да получим от Него, или дори ако искаме да се обърнем към Него заради вашите другари, без значение дали това обръщение е правилно, то трябва да започва с благодарност. Едва след това, на висотата на тази благодарност, може да се моли – и тогава тази молба ще бъде насочена по-нататък, към разрешение за отдаване.

Често ме питат: ”Какво да правя, ако не мога да намеря в себе си нищо, за което да благодаря?”. Защото по правило, когато човек е в състояние наистина да се моли, на него му е лошо, тежко.

Трябва да се сравните с другите и да видите, че сте особени, че Творецът ви е избрал. Виждате какво се случва с другите хора, на които Той не е дал малкото усещане за себе си, наречено „точка в сърцето“.

Това е само точка, защото в нея все още нищо не усещаме, освен определена принадлежност към Висшето. Затова тя ни устремява някъде напред. Ако тя се разшири, в нея ще се образува усещане, осъзнаване, разкриване. За сега това е само точка, но тя ни води напред. А на хората, които не я притежават, за голямо съжаление им е още по-зле.

Значи тук има възможност за благодарност. Не егоистична – затова, че Творецът ме е създал особен, а заради това, че ме насочва да мисля за другите. Самият той се намира в Своето свойство отдаване и не може да се доближи още по-близко до творенията, защото тогава те просто ще се ”залепят” за Него, ще бъдат вързани към светлината, към насладите и няма да могат да преминат към свойството отдаване. Затова с помощта на такива хора като нас, Той ни дава възможност да се доближим към останалите и постепенно да им обясним какво е това контакт с Висшата сила.

Но все едно, каквото и да е, на нас ни е много тежко да напредваме, независимо, че знаем, че всичко идва от Твореца и всичко се поправя от Твореца, от светлината. Но обръщението ни към Него трябва да се формира в нас, а то се формира под въздействието на молбата ни към Него. Това се нарича молитва, предхождаща молитвата: ”Дай ни възможност правилно да се обърнем, правилно да се молим. Дай ни възможност да молим не за себе си – доколкото това е възможно, да усетя останалите, да моля от тяхно име.”

От 6-ти урок на конгреса в Харков, 18.08.2012

[86598]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №4

Въпрос: В групата провеждаме женски събрания, но понякога ни се струва, че някои жени се ангажират повече с някакви свои въпроси. И мъжете просто казват, че не чувстват потребност от нас. Имаше опити за общи събрания, но те някак си не се получават. Въз основа на какво трябва да се събираме с мъжката част на групата? Как трябва да става това?

Отговор: Трябва да се събирате, за да обсъждате предимно организационни въпроси, като в семейство: какво ще правим с помещението, със занятията, с децата и т.н. Задължително трябва да се обсъжда. Трябва да се провеждат общи събрания.

Всичко останало е вътрешна работа. Тя трябва да бъде отделна за мъжете, отделна за жените. Жените трябва да създават вътре в себе си вектор, насочвайки своите желания през мъжете към Твореца. Това е най-доброто от всичко.

След това ще видите как те се променят, ще станат по-сериозни. Към тях трябва да се отнасяте и като към майстор, и като към роб. Като нашите деца: от една страна, те са по-малки от нас, но пък ни дърпат напред. Така е и тук. Групата на жените расте според помощта си към мъжете и чрез мъжете тя получава светлина, или по-скоро получава я във връзката между двете групи – цялата работа обикновено е вътре.

От 4-тия урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86360]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №4

Въпрос: Има групова работа и има разпространение. Какво е необходимо да се изясни, за да няма отклонения нито на едната, нито на друга страна, така, че в мен да се получи хармонично съчетаване?

Отговор: Хармонично съчетаване е, когато чувствате, че външният свят, групата, Творецът – сте едно и също нещо. Само тогава ще има хармонично съчетаване, т.е. някъде в края на поправянето. А засега, винаги ще имате трудности с какво да се занимавате. Трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата.

Разбира се, най-важното е групата и състоянието в нея, тъй ката без нея, няма да има с какво да се обръщаме към хората, да се обръщаме към Твореца – няма откъде. Аз сам не мога да се обърна към Него.

Така, връзката с групата е от ключово значение. След това идва отношението – т.е. аз и групата като едно общо проявление, изясняване на Твореца като Онзи, Който създава, поправя ни и ни допълва.

И след това, когато вече започнете да схващате този модел, тогава се обръщате към света, защото да се обърнеш именно към Твореца е желателно, когато вие свързвате с това целия свят.

От 4-тия урок на конгреса в Харков, 18.08.12

[86263]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №3

Въпрос: На семинара вчера някои от кръговете не са били в състояние да постигнат взаимно съгласие. Как да достигнем до взаимно съгласие по време на семинара днес. Къде грешим?

Отговор: Не мисля, че допускате каквато и да е грешка, както не може да се каже, че детето е допуснало грешка. Това е естествен растеж и се нарича възпитание на народа (ерата).

Мисля, че се получиха отлични резултати на семинара вчера, независимо от факта, че не всички групи говориха. Може би те са твърде срамежливи, за да споделят своите заключения. Необходимо е да разберем, че въпреки еднаквите фрази на групите, все още мислим по различен начин и си представяме тези думи по свой собствен начин.

В крайна сметка, съединявайки се в групата, стигаме такова състояние, което се нарича ,,Обща молитва“, когато всички общи фрази, които са така различни за всеки човек, се обединяват в общото интегрално желание. Това е необходимо да достигнем.

От 3-тия урок на конгреса в Харков, 17.08.12

[86167]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Практическо обединение - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №4

Чувал съм от жените да си гояорят: „Как можем да окажем натиск върху мъжете?“. А аз мисля, че жените не би трябвало да притискат, а да помагат – не с думи, а чрез желанията си, със заплашително мълчание.

Като цяло, силната женска група е ключът към успеха. Тя стабилизира мъжката група. Така както жената, домът стабилизират мъжа и той няма къде да се „дърпа“, вече знаейки как да мине през живота. Това е добро „тегло“ на крака му: то е полезно, нужно, необходимо е.

Тази добавка е много ефективна при всички случаи. Нямаме никаква представа колко е необходима тя на кабалиста. Затова съветвам неженените бързо да решат този проблем. На жените не им пречи ако не са женени – въпреки че ако имат възможност… Обаче за мъжа – това е задължение.

Казвам това с цялата си сериозност. Желателно е, много е желателно за тези, които искат да напредват, да създадат семейство. Това стабилизира мъжа, помага му. Да, той получава допълнително натоварване, но това натоварване е необходимо. Това е една от тези тежести, които вземаш върху себе си, за да можеш благодарение на нея да напредваш. Така че, вземете го на сериозно.

Сега няколко думи за взаимодействието на мъжките и женските групи. Женската група помага, женската група може да провежда едни и същи мероприятия заедно с мъжете. Жените могат да участват практически във всички събития по такъв начин, че да не пречат на мъжете и и те да не получават пречки от тях. Тоест, по-добре да не се смесват. Намирайки се в едно помещение и обединявайки се в кръгове, ние не се интересуваме какво се случва зад гърба ни.

Женското обединение трябва да бъде женско. В женската група, освен обичайните въпроси, трябва да се повдигат и по-конкретни въпроси: „Как можем все пак да помагаме на нашите мъже така, че те да чувстват по-голяма отговорност във връзката им един с друг?“.

Спомням си думите на жена ми, тя ми е казвала за това и аз бях изумен: откъде е това в нея! У мен в този момент такава мисъл нямаше. Аз и разказвах за текущите проблеми и тя каза: „Вие трябва да се обедините помежду си с нова сила“. Аз нямам такова решение и изведнъж чувам направо като глас свише. Това идва от Твореца именно чрез женската част и затова всъщност си струва да се вслушваме в жените.

Много важно е да се построят отношения към света и правилна комутация между мъжката и женската част във всяка група: семейство, група на жените, група на мъжете и човечеството.

От 4-ти урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86364]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Събрали сме се да положим основата на групата за тези, които имат интерес да изучават законите на природата и да ги следват. Нашето развитие представлява път, позволяващ да се издигнем над неосъзнатото развитие под натиска на силите на природата на „животинско“ ниво и да достигнем осъзнатото развитие, което съответства на нивото „човек“. Разликата между развитието на ниво „животно“ и развитието на ниво „човек“ е в разбирането на процеса на природното развитие и неговата осъзната реализация.

Нивото „човек“ се състои в това, че вместо да се движи в своето развитие под принуждаващите сили на природата, човек изучава законите на природното развитие и ги следва осъзнато. С това той печели двойно: движи се в правилната посока бързо, не усещайки ударите, и с радост възприема всички изменения в себе си. Той прониква в законите на природата и става стопанин на съдбата си.

Следва да се изясни, че причината на всичките ни страдания е в неразбиране на законите на природата, засягащи човека и обществото. Изучаваме и сме способни да разберем природата на неживо, растително и животинско нива, но тъй като на нивото „човек“ се намираме самите ние, съставляваме това ниво, не можем да разберем отношението на природата към нас. Можем да изучаваме само това, което принадлежи към ниво, стоящо по-ниско от нас.

Самата природа е интегрална, цяла, и постепенно развива всички свои части, в това число и нас, до такова състояние. Досега сме се развивали по обикновено линейно егоистично развитие, инстинктивно изпълнявайки указанията на природата в нас. Но в последно време сме приключили фазата на линейното ни егоистично развитие и по-нататък, всеки поотделно и заедно, ще трябва да станем подобни на интегралната природа. Задачата на природното ни развитие е в това да познаем същността на природата, нейната програма и цел.

Изучавайки законите на интегралните аналогови системи, разбираме, че това означава пълното ни единение в единно общество, взаимно отдаване и любов. Осъзнаваме, че това напълно противоречи на нашия егоизъм – именно на тази природа, в която сме създадени. Желаем само да напълваме личните си желания. С това сме противоположни на нивото на пълната взаимосвързаност, която, според мисълта на природата, трябва да достигнем.

Но именно обединявайки се заедно, въпреки егоистичното желание на всеки, чрез нашите действия на взаимно отдаване между нас, строим модел, подобен на природата, на нейното свойство да отдава и да напълва своите части. Със своите усилия по взаимно отдаване и любов изпреварваме въздействието на неумолимите принуждаващи ни сили на развитие и сами се движим към целта – пълната интегралност и подобие на природата.

Можем да се гордеем с това, че се развиваме не неосъзнато, а съзнателно, без да бягаме от ударите като животно, а постигаме управляващата ни сила. Това ни издига на най-високото ниво на природата, към нейното пълно постигане и към себенапълване с нейната висша сила и благо.

Макар че не сме постигнали целта, у нас има желание за това. Това също трябва да е важно за нас, макар че сме само в началото на пътя. Но се надяваме, че ще постигнем тази възвишена цел.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Устремените към хармония с Природата трябва да се стараят с всички сили да укрепват обичта между другарите, да измислят най-различни начини да я умножават между членовете на групата, да премахнат егоистичните си стремежи, защото те водят към омраза, а между работещите за обединяване не може да има никаква омраза, а напротив – милосърдие и голяма любов.

Всичко лошо, което се случва между членовете на другарско сдружение, се случва по причина отслабване на усилията към любов към другарите, защото това е единствено необходимо и достатъчно средство за поправяне на всички лични и общи несъвършенства.

Само прилагайки все повече усилия в работа за обединяване човек може да разбере първоначалната мисъл на Природата, която е да доведе всички до хармония в единна система на взаимна свързаност чрез връзките на любовта.

Групата постоянно трябва да контролира и да оценява напредването си към единство, дали тя е единна и дали се увеличава нейното единство, защото именно с този показател тя върви от победа към победа – точно това е основата на цялото ни бъдеще.

Цялото обединяване, за което говорим и което трябва да постигне цялото човечество, макар че се усеща в тялото, но се реализира във виртуалното (духовно) общо желание (душа). Именно нашите съвместни усилия раждат помежду ни общия устрем към обединяване. При това, в тези наши съвместни усилия, физическото ни отдалечаване един от друг няма никакво значение, но докато другарите не са постигнали явно усещане на общото желание за единство и обич, те се нуждаят от физически контакт. Но това е само временно, заради работа на всеки един за обединяване.

Как е могла абсолютната Природа да създаде такъв несъвършен, зъл свят и плода на своето развитие – човека, който да страда в течение на целия си живот?

Причината и целта на всички страдания по света са човечеството да осъзнае, че източникът на всички страдания е егоизмът и че чрез отказване от него се придобива съвършенство. Т.е. именно идеята за това, човек, в своето развитие, да бъде доведен до осъзнаване на съвършенството, принуждава Природата да го прокара през усещане на егоизма като зло, като причина за всички страдания.

С откъсването от егоизма се откъсваме от неприятните усещания, защото той е противоположен на Природата. Всички страдания, които усещаме, са свързани само с телесния ни егоизъм. Егоистичните желания са създадени само за тяхното изкореняване, а страданията, които съпровождат тези желания, служат за разкриване на нищожността и вредата на егоизма.

А когато целият свят се съгласи да се освободи от егоизма, като по този начин ще изключи всички тревоги и всичко вредно, всеки ще бъде сигурен в здравината и пълнотата на живота, защото ще има целия голям свят, който да се грижи за него.

А засега егоистичните желания пораждат тревоги, страдания, убийства и войни. Единствено егоизмът представлява причина на всички болки, болестите на тялото и душата. Всички страдания в нашия свят съществуват само заради това, да разтворим очите си, да ни подбутнат да се избавим от злия егоизъм на тялото.

Именно последователното усещане на страдания ни довежда до решението да се освободим от егоизма. А развитието на отдаването и на любовта към другарите ни довежда до появата в човек на общото свойство отдаване и любов към цялото човечество и природата. В това е необходимостта на интегралното образование и възпитание в група.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→