В статията ”Тяло и душа” Баал а-Сулам ни обяснява объркването, което е характерно за представите на човечеството за душата и тялото.

Тази тема вълнува много хората: ”Какво всъщност е моето АЗ, когато живея тук? Какво ще се случи с мен след смъртта?”. Животните това не ги интересува, те нямат подобни мисли, защото не усещат времето извън периода, случващ се в природата, не се издигат над нея. А при хората, редом с усета за живот, съществува и чувството за откъсване от него и оттук се поражда въпросът: ”Какво се случва зад тези предели?”. Тъй като всъщност принадлежим на вечния свят, затова в света на личната причастност си задаваме и съответните въпроси. Те могат да бъдат с различна сила, но всички ги имат.

Като следствие, хората са формирали различни теории и концепции. В света се наброяват няколко хиляди религии, вероизповедания, концесии и т.н., които Баал а-Сулам разделя като цяло на няколко вида:

• Някои смятат, че няма никаква душа, а тялото е „машина”, ”торба” от химически съединения, пронизани от електро-импулси.
• Други предполагат, че в тялото има душа, която влиза в него при раждане и излиза преди настъпването на смъртта.
• Трети не отричат душата и признават, че тялото може да съществува и без нея. Тъй като към него пришиваме откъснатите парчета, присаждаме му органи, дори изкуствени, а в бъдеще е възможно и сами да създаваме тела от комплектовани органи.

Накратко казано, хората са много объркани. Има ли душа или не? Намира ли се тя в тялото или е извън него? Никой не знае това, дори науката – и си избират или създават теории по техен вкус. Колко са се родили през изминалия век и колко пари са донесли на своите създатели… Но реален и достоверен отговор не дава никой. Тъй като нито една от тези концепции не разкрива онова, за което се говори.

Сега вече идва ред на науката кабала, благодарение на която на дело разкриваме действителността в пълен обем, самия Творец, душата – накратко казано, всичко. Нищо не остава скрито от нас. Затова кабала се нарича ”скрита наука” – тя се занимава със скритото и го прави явно. Който желае – нека заповяда. Разбира се, за това трябва да се вложат сили, затова по вложеното после ще се заплаща. Тук може да откриете истината.

Обаче разкриването е обосновано от вътрешни промени в самия човек. Науката кабала се занимава не с външните действия, не с обредите, не с амулети и тайнства. Просто точно и ясно, без каквито и да е заобиколки, тя предявява искане – да промениш себе си. Въпросът се поставя остро: ”Под властта на своето получаващо желание ти през цялото време мислиш и се грижиш само за себе си. Такова е то ”егоистичното желание”. Започни да мислиш за това, да проверяваш, да осъзнаваш злото си и да го поправяш на противоположното – на намерение за отдаване. Има особена сила, която осъществява това поправяне, когато работиш в група.”

Така или иначе, реализацията трябва да бъде много проста и ясна за всеки, който иска да научи нещо по този въпрос. А проблемът, да речем, е в мързела. И затова тези, които разкриват истината, за сега са малко.

От науката кабала разбираме, че няма душа, която да се намира в тялото. А има съсъд на душата, който се нарича ”тяло на душата” – получаващото желание е изцяло устремено към отдаване. То представлява поправен съсъд за душа, т.е. за светлината, напълваща го съгласно закона за подобието, и се нарича ”светлина на душата”.

По такъв начин, ако човек направи от себе си съсъд за светлината, то светлината влиза в него и тогава той има душа, отнасяща се към едно или друго стъпало, в зависимост от желанието, с което той работи. Има пет нива на светлината: нефеш, руах, нешама, хая и йехида. Като цяло, човек трябва да достигне голямата обща душа и във всичко да види своето духовно състояние.

Това, което се отнася до материалното, изчезва, престава да съществува. Тъй като материалните органи на чувствата са мними, те са дадени на човек за кратко, за да може от тях, от тяхната картина на реалността, той да избяга и да влезе в духовния свят.

От урок по статичта ”Тяло и душа”, 07.09.2012

[87875]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как с помощта на групата да придобием трепет пред Твореца?

Отговор: Първо, в групата трябва да отработя всичките си изходни свойства: ненавист към другарите, изолираност, грижа за себе си,  завист, честолюбие и всички останали проблеми. Всички тези качества трябва да станат доста по-изпъкнали, по-явни, за да ми стане ясно в какъв егоизъм се намирам. Длъжен съм да осъзная своето зло. Но всички тези изяснявания се случват тъкмо тогава, когато се стремя към доброто.

Трябва да се стремя да разкрия любовта на другарите към мен, за да ми се размекне сърцето и да ми даде желание да търся връзка в материалната форма. Тогава ще започна да чувствам, че вътре в много по-вътрешната връзка с другарите се разкрива някаква гореща и мощна енергия не от този свят, необикновена сила и топлина, особена връзка.

И тази връзка не зависи от нас, от това, какво извършваме сега и къде се намираме в дадения момент със своите чувства и разум. Това е нещо постоянно присъстващо и свързващо, съвсем независещо от нас. Съществуват невидими железни вериги, с които сме свързани помежду си.

Благодарение на това, че усещам такава връзка между всичките сърца, разкривам принадлежността ни един към друг. Това необходимо усещане е, за да развием някакво съпротивление срещу своя егоизъм.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 03.09.2012

[87734]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В Твореца няма нищо, освен любов. Но за да ни помогне да разберем какво е това любов, тъй като това е нещо напълно неразбираемо за нас, Творецът е създал в желанието за наслаждение всякакви условия, с помощта на които можем да разберем любовта.

Любовта – това е нещо странно и неразбираемо за нашия егоизъм, противно на природата ни. Как е възможно да опитвам различни лакомства, които стоят пред мен, и от техния вкус да усетя любовта на Стопанина? Каква е връзката между едното и другото?

Това е същността на творението, „съществуващо от нищото“, че вътре в това „нищо“ има нещо от „съществуващия“. И затова от „нищо“, от желанието за наслаждение мога да достигна до съществуващия ,т.е. от впечатлението в желанието да се насладя да достигна долюбовта – свойство, което е напълно отделено от творението в абсолютно всичко.

И тогава се случва чудо, в резултат на всякакви дейности и процеси в желанието за наслаждение, то постига едно свойство, което принадлежи към по-висша, божествена природа.

За нас това е съвсем непонятно, как от действията „дай-получи“ може да се роди такова чудо, което се нарича любов. Обикновено не се отнася до желанието за наслаждение.

Всеки път, на всяко стъпало трябва да надграждаме своите действия и впечатления, опита в желанието за наслаждение, за да изградим всичко това и да го извисим в разбиране на свойството любов.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 03.09.2012

[87846]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Прислужницата, наследяваща своята госпожа”: Цялата сила на ”госпожата”, т.е. властващата във вътрешната част, е заложена в силата на нашата мъдрост и разум. А сега в масаха преобладава горделивата ”прислужница”, наследница на тази мъдрост. Знай, че тази сила на народите е верига, с която оковават краката на Израеливите синове, озоваващи се под тяхна власт.

Въпрос: По какъв критерий човек може да определи какво изучава: методиката за поправяне или просто ”премъдрости”?

Отговор: Зависи в какъв съсъд иска да получи това, което изучава.

Всъщност, нас ни влече към знанието. Но си представете: няма книги, няма хартия и писмени принадлежности – седиш и се учиш и от всичко това нищичко не запомняш. Защото се учиш, за да се усъвършенстваш, да придобиеш нови свойства, които ще ти помогнат всеки път да откриваш нови светове. Това е правилното обучение.

Въпрос: Но трябва да организираме разпространението и това по идея ни задължава на традиционното учение. Трябва ли ни тази “премъдрост“ за разпространението на науката кабала?

Отговор: Тази “премъдрост“ ти трябва само като “начало“ за връзка със светлината и за промяна в теб. Кабала изучава не този, който е умен.

Въпрос: Какво ще разказвам на хората на лекциите и на уроците?

Отговор: Към хората ти наистина се обръщаш с “премъдростта“ и постепено им обясняваш кое е главното – всичко друго, но не и количеството знания, а промяната на вътрешното желание. Именно в него, според степента, в която то съответства на светлината, започваме да усещаме духовните прояви.

Осъзнавайки това, виждаш, че летвата е поставена твърде виасоко: “Мога всичко друго, но това е свръх моите сили“. Оставаш безпомощен и тук се появява възможност да издигнеш молба и истински да разбиеш сърцето си…

Въпрос: И все пак, какво да правя с влечението към знанията?

Отговор: Да издигнеш вярата над разума, за да бъде необходимостта от отдаване по-висока, отколкото потребността от получаване. При това не отхвърляш знанието. Тъкмо обратното, когато се издигаш с вяра над разума, твоят разум расте съобразно с вярата.

Тъй като “вярата“ е усещане на Твореца, обоснованото подобие на Него. Стремиш се да придобиеш съсъд за отдаване, защото в него ще получиш разкриване на Твореца, ще можеш да Го разбереш, да Го усетиш и да Му доставиш удоволствие. В теб няма намерение за напълване на материалните ти съсъди – желания, устремени към знанията. Те са необходими само за да разбереш как да се “отформатираш“ и да се окажеш в съответствие с Твореца. Ето какъв разум ни е нужен…

От урок по статията “Прислужницата наследяваща своята госпожа“, 04.09.2012

[87638]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво усилие, какво пробуждане не ни достига, за да помогнем на хората да сломят бариерите?

Отговор: Те трябва да знаят, че целта се постига не с викове и улични безпорядъци. Вместо това трябва да се научим на обединение.

Защото обединението не е просто нещо. Тук не помагат пламенните призиви. Човек трябва да провери себе си, да намери силите, с които да осъзнае единството и да го поддържа.

Методиката на обединението – именно това е методиката за вътрешното поправяне на човека. Защото вътрешно съм устроен така, че не искам да се съединявам с другите. Мога да говоря за това, мога да пея за прославата на единството в света, да организирам дни на всеобща любов… обаче, на практика, всички сме егоисти и за никой не е по силите да се съедини с другите истински. Не защото не иска, а просто е неспособен.

Трябва да осъзнаем това и да започнем да се променяме. Поправянето на света – това е поправянето на всеки. Трябва да променим човека, при това всеки – себе си, а не другия. Е, да помогнеш на другия – означава да му предадеш методиката и да го поддържаш в първите стъпки, които е в състояние да осъществи. Мога да му давам пример, колко е важно това за мен, за да почувства и той значимостта на тази идея.

Трябва да се действа изключително на принципите на взаимността. Различаваме се от всички останали по това, че говорим: “Може да се постигне обединение, може да се издигнем над кризата. Способни сме на това, имаме методиката за обединение, базираща се на поправянето на човека. Това е предназначението на цялата Тора, както е казано: “Създадох злото начало и създадох Тора като поправка, защото криещата се в нея светлина връща човека към Източника”. Така самият човек става по-добър. Използваме тази методика, позволяваща да привличаме светлината посредством изучаването на науката кабала и работата в група.

От урок по статията „Тяло и душа „, 07.09.2012

[87872]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Известна е алегорията, представяща отношенията между човек и Твореца – за госта и Хазяина. След като Хазяинът извадил пред госта всички свои угощения, гостът усетил огромен, просто изгарящ го срам. Той бил готов на всичко, само да не чувства този срам. И тогава Хазяинът от милосърдие към госта, направил скритие.

Но какво скрива Той? Ако хазяинът просто скрие Себе си, то гостът спокойно ще изяде цялото угощение, стоящо на масата и с това ще се свърши всичко. Гостът така и ще си остане бездушен егоист, умеещ само да получава и ще съществува само в материална форма, напълно отделен от Хазяина.

Излиза, че едното скритие на Хазяина не е достатъчно. Необходимо е също така да се скрият наслажденията, а после да се играе с тях, откривайки ги в такава степен, каквато гостът може да върне на Хазяина същото това отношение, каквото Хазяинът разкрива спрямо  госта на малки порции.

Всички тези три компонента: наслажденията, усещането за Хазяина и апетита на госта трябва да се разкриват постепенно, както и  да си съответстват едно на друго. И тогава с малки порции е нужно да се създават условия за госта, в които той да може да изгради равностойно отношение към Твореца, с такава любов, с каквато Творецът се отнася към него.

Как да се направи това? Най-малкото стъпало, на което Хазяинът разкрива наслаждението в угощенията и показва своето отношение към госта – спрямо госта е огромно стъпало. Защото за него е някакъв нов живот, който не е чувствал в условията на скритие. Той трябва от по-рано да развие в себе си готовност, да се отнесе към Хазяина така, както Хазяинът се отнася към него на най-първото стъпало. Когато се разкрият вкусовете на угощението, гостът трябва да не се увлича от тях, а да ги  използва само като средство: да ги приеме и над тях да изгради любовта към Хазяина.

Получава се, че съкращението и екранът трябва да предшестват разкриването на светлината, на Твореца. Тоест, на първо време ни е необходим страх пред Твореца. Човек е задължен да развие в себе си такова качество: трепет, страх, че няма да съумее да отдава на Твореца, постоянно вълнение за това, че ако изведнъж Творецът се разкрие, “аз няма да бъда защитен от егоистичното наслаждение и няма да мога да Му отговоря с любов”. В този страх е заключена необходимата подготовка за разкриването на Твореца.

И този страх съществува на всички стъпала, само че в различни видове и с различна сила. Но страхът е задължително условие. Ако човек го придобие, е готов за разкриването на Твореца.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 03.09.2012

[87743]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Възможността да се издигнем над своя егоизъм представлява ново средство на свързване, на общуване в отношенията между хората и със заобикалящия ни свят (природата). Това средство трябва винаги да се намира в ръцете на човек и не трябва никога да го пренебрегваме.

В отношенията между другарите човек може да вижда достойнствата на другаря, но егоистичната ни природа е противоположна на такова отношение към хората и към света, иска ни се винаги да виждаме недостатъците на другаря, а не неговите достойнства. Затова, без оглед на това, че обикновено смятаме другия за неправ, необходимо е винаги да се стараем да го оправдаваме, а това е възможно само ако оценяваме другаря си по-високо от своя егоизъм. Тоест, независимо от това, че разумът ни не може да оправдае другаря, човек може да го оправдае над разума си, внасяйки корекция на изкривеното си виждане за света.

Ако той е поправил егоизма си, тогава вече може да оправдае другаря си в разума – и това е по-полезно, защото става реално. Да речем, ако той вижда, че другарите му се намират на по-високо стъпало от него, и той вижда това (тоест знае това) – тогава той е по-нисък от своите другари. Вижда, че те са по-дисциплинирани в своите усилия да поправят човешката природа от него, интересуват се от другарите и от групата, готови са да помогнат на всеки другар с каквото могат, а изучаваните от тях свойства на природата веднага приемат като ръководство за действие и т.н.

Това дава на човек сили да преодолее собствения си мързел, защото той ще изостане от другарите. Освен това, ще трябва да се отнася по-сериозно към това, което се отнася до поправянето на своята природа, защото неговият егоизъм не може да понесе, че е по-нисък от останалите. Може да се каже повече, самият му егоизъм, виждайки какви усилия полагат другарите, също ще му даде сила за поправяне.

А причината за това, че самият егоизъм на човек му помага да работи над собственото си (на егоизма) поправяне, е в това, че егоизмът не е способен да изтърпи унижението, тъй като неговото основно свойство – това е преди всичко гордост и той не може да се примири с положението, че някой от другарите ще бъде по-висок от него. Така че, когато човек вижда, че другарите му са по-големи от него, това го кара да расте по всевъзможни начини.

Тоест ако, наблюдавайки групата, всеки вижда, че другарите му се намират на по-високо ниво както в мислите, така и в делата, то естествено, всеки ще трябва да се изкачи на по-високото стъпало в сравнение с това, на което се намира, в съответствие с качествата на своето тяло.

Това значи, че дори ако по рождение той няма големи стремежи и не го привличат почести, все пак от чувството на завист може да получи допълнителни сили – това, което няма от природата, което не му е дадено по рождение. Степента на неговата завист – тази сила ражда в него нови сили, които има в групата. И с тяхната помощ той получава новите качества, тоест тези сили, които не са били наследени от неговите родители. Тоест с помощта на групата той получава новите качества.

Така че, освен качествата, които е получил при раждането от родителите си, в човек се появяват качества, които той получава от групата. И това е нова придобивка. А това е възможно само с помощта на силата на обединяване с групата, с помощта на завистта, която той има спрямо другарите, когато вижда у тях качества, по-добри, отколкото има той. Това го подтиква да получи добрите качества, които имат другарите му и които той няма и затова им завижда. Когато човек вижда, че другарите му се намират на по-високо от него стъпало и им завижда – тази сила му позволява да спечели, да получи новите качества от групата.

Затова може да се говори, ако той наистина вижда, че групата се намира на по-високо стъпало. Обаче ако егоизмът показва на човек, че групата е по-ниска от него, дава му да разбере, че групата не е за него, защото тя се намира на много по-ниско от него стъпало, че от такава група той не само няма да получи, а обратното, дори своите малки природни сила и качества ще отслаби и ще влоши – с това егоизмът подтиква човек към бягство от групата.

Ако искаш да се обединиш с тях, виж до каква степен не искат да те слушат, когато им обясняваш как трябва да се държи група, в съответствие с твоето разбиране. Тоест как те трябва да се държат, когато се събират заедно. Да бъдат сериозни, а не да се веселят просто така, да не говорят за работата си и други дреболии, които не си струва да се чуват, защото това са материални неща, а ти дойде на другарската среща изключително воден от високи цели – истински да се издигнеш на нивото „Човек“.

Какво да отговориш на егоизма, когато той ти показва низостта на другарите? Защото неговите претенции, съветите, да не доближаваш групата са справедливи. Той не иска човек да е грешник, той му казва: „Ако напуснеш групата, ще бъдеш още по-голям праведник, ще мислиш само за израстването си, а за материалното – само според необходимостта“.

Но ако заедно с това човек вярва, че без групата не е възможно да напредва и да достигне свойството отдаване и любов, тъй като групата – това е трамплин, позволяващ да изскочиш от любовта към себе си и да стигнеш любов към хората и природата, то за него няма различен съвет, освен да върви над своя егоизъм и неговите съвети, и да се стреми да вижда другарите си по-големи от себе си. Защото само тогава ще може да получи помощта и подкрепата от групата.

Така че, когато човек приема задължението да обича другарите си над своя егоизъм, това представлява необходимост, продиктувана от отсъствие на друг избор, макар че вижда, че справедливостта е на неговата страна.

Защото човекът, желаещ да се доближи до закона на природата за отдаване и любов, разкрива в себе си лоши качества и ги постига не с ума, а с усещане в сърцето.

Т.е. той трябва да почувства, че е най-лош и най-нисък в целия свят. А ако още не е достигнал това усещане и му се струва, че има някой по-лош от него, то със сигурност още не е постигнал осъзнаване на злото на своя егоизъм. Т.е. злото, скрито в неговото сърце, още не се е разкрило и той още вижда нещо добро в него.

И също, ако човек не извършва добри постъпки, т.е. в групата не се занимава с постигане на интегралната свързаност с целия свят, тогава той няма с какво да освети сърцето си, за да има възможност да види цялото зло, което е в него.

Защо той не вижда, че в сърцето му има повече зло, отколкото всичките му приятели? Това е така, защото не му достигат още свойствата на добро. Затова мисли за себе си, че свойствата му са по-добри, отколкото на негов приятел.

От казаното вече следва, че докато човек още вижда, че приятелите му са по-лоши от него, това значи, че в него няма свойството отдаване и любов, за да вижда злото вътре в себе си. И значи цялото зло, намиращо се в човек, не се нарича зло. Защото всички имат това зло, което се нарича егоизъм.

Но цялата разлика е в разкриването на злото. Човек не усеща вреда от своя егоизъм, защото не вижда, че ще му бъде лошо от това, че е зает само със задоволяване, напълване на своя егоизъм, своето себелюбие.

Но когато той се опитва да участва правилно в групата, желаейки да достигне свойството отдаване и любов, той всеки път получава общата сила на групата, показваща му, че неговият егоизъм е зло. И така последователно и постепенно той всеки път вижда, че именно егоизмът му пречи да достигне обединение с другарите, със света, с природата.

Виждаме, че човет в действителност трябва да почувства, че е по-лош от всички, защото такава е истината. Но завистта умножава мъдростта. И това се случва точно тогава, когато човек възприема всичко с разума си. Но когато върви над разума, то превъзходството на другаря му не се вижда в такава степен, че да се появи у него завист към другаря, която би го тласнала към труд и усилия, защото духът на съперничеството с другарите задължават към това.

Затова, когато егоизмът посочва това, че другарите са по-лоши и по-ниски от теб, трябва да вървиш над разума си. Но по-добре и по-успешно ще напредваш, ако с разума си разбираш, че приятелите са по-високо от теб. И трябва да молиш със сърцето си да виждаш в своите приятели само най-доброто, а не техните недостатъци.

Но в отношенията на човек към природата е по-добре да се върви над разума. Макар че човек смята, че ако хората биха постигнали всичките закони на природата и нейното управление, то всички щяха да ги изпълняват и щяха да бъдат щастливи. А тъй като управлението на цялото мироздание от природата е скрито от нас, оценяваме всичко с егоистичния си разум, а за да се развиваме правилно, е необходимо да вървим срещу егоизма – и в желанията, и в разума (със сърцето и с ума). Именно по този начин човек получава свойство отдаване, вместо своята изначална природа.

[72633]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Природата ни принуждава да се издигнем от животинското ниво на нивоto човек. Причината, поради която човек не получава всички блага, а се лута в страдания и търсене с какво да се напълни, е в това, че нашите свойства се различават от свойствата на природата. Тя дава благо, а ние желаем да го захапем, всеки за себе си и за сметка на другия. С тази противоположност на свойствата сме противоположни на природата. А цялото ни поправяне се свежда до постигане на подобие с нея.

Затова сме се събрали в група, в която всеки от нас ще се стреми към подобие с природата. Но за да го постигнем, трябва отначало да се научим да доставяме удоволствие, да отдаваме на човека, т.е. трябва да се научим да обичаме ближния. Само по пътя на потискане на своя егоизъм можем да стигнем изпълняване закона за любов към ближния.

Това означава, че от една страна, трябва да се нивелираме спрямо другите членове на групата, а от друга страна, трябва да се гордеем с това, че ни е предоставена възможност да встъпим в тази група, членовете на която имат само една цел – да постигнат разкриване на всички свойства на природата в нас.

[72609]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Задължително трябва да има ред на събранието. Всеки член на групата, съгласно своите възможности, трябва да говори за важността на групата, т.е. каква полза му донася групата, че той се надява с помощта на групата да получи извънредно важни желания и свойства, които сам не може да получи. Затова той цени това, че се явява член на групата.

И така, отначало трябва да се осъзнае и да се изкаже важността на групата, за необходимостта на нейното съществуване. Изобщо, ако искам нещо от някого, е нужно:

–  Този, от когото го искам, да има това, което искам;

– Този, от когото го искам, да има добро желание да даде на другите.

Затова е необходимо в самото начало да се възвеличи всеки от другарите. Според степента на величието на групата, се усеща уважението към нея.

След това всеки член на групата трябва да провери себе си, колко сили той влага в групата. А ако вижда, че няма сили да прави нещо заради групата, тогава трябва да моли общата сила на групата, да се появят у него сили и желание да обича ближния и да си представя себе си заедно с групата като единен организъм. По същия начин, както тялото желае да се чувства добре във всичките си органи, така и човекът сега желае на всичките му другари да им е добре.

Затова след всички тези действия идва време за веселба и радост от това, че любовта към другарите се е появила. И тогава всеки трябва да усеща, че е щастлив, сякаш заедно те са спечелили много пари.

А в подобен случай хората обикновено правят трапеза за другарите, които са им помогнали да постигнат желаното. Затова всеки член от групата трябва да организира трапеза, за да пият и да се веселят другарите му. По тази причина по време на събранието трябва да бъдем в приповдигнато настроение и веселие.

[72605]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Какво е взаимното включване, което трябва да постигнем заедно?

Отговор: Включването на желанията едно в друго някога е настъпило за сметка на тяхното разбиване. Включването в чужди желания е възможно и без разбиване, за сметка на общи екрани. Но не е възможно да се включим един в друг за сметка на желанията. Ако аз искам сладко, а ти – солено, то това са две различни, несъвместими желания. Те могат някак си да се облекат едно на друго, но никое от тях не отменя другото. Всяко желание има свое място, където се проявява и получава напълване.

Светлината е породила всяко желание и го държи във вида, в който то е създадено. Затова възниква много голям въпрос: какво, в такъв случай, означава включване, проникване в чуждото желание и как е възможно това?

Включване е възможно само във външните форми, които си придаваме, а вътре си оставаме все същите. Не можем да се включим един в друг чрез своите желания, защото всеки си има своите желания. Казано е: „Както са различни лицата им, така се различават и техните мисли и желания“. Не можем да се съединим с желанията си, тъй като всяко от желанията е ясно определено и отделено от останалите.

Всеки е създаден от своята специална светлина. Но когато желанията ни придобиват форма на отдаване спрямо единен източник, те могат да започнат да се обединяват чрез тази форма на отдаване и да се включват едно в друго. Благодарение на факта, че те имат общ източник – един за всички. Ако всички желания се устремяват към него, поради общото желание, те започват да се преплитат и проникват взаимно.

В противен случай взаимното включване е невъзможно. Само общият източник изисква от нас да се съединим и спояваме помежду си. В противен случай бихме си останали разделени. И това е единственият начин, по който можем да постигнем истинско съединение, а не като банда престъпници, биещи се помежду си за обща егоистична изгода, където всеки си остава със своите желания и с помощта на обединение очаква да получи напълване за самия себе си.

Но ако искаме да се включим в желанията на другите, това е възможно само в отразената светлина, насочена към един източник, който ни свързва един с друг. Написано е: „Творящият свят на небесата, ще го възцари и между нас“.

Самите желания никога не ще могат да се съединят, всяко ще остане само за себе си. И ако това не беше така, и те отново се слеят в едно желание, на края не бихме постигнали поправяне 620 пъти по-голямо, отколкото е било преди. Това е 620-кратно увеличение и се дължи на факта, че всяко желание остава непроменено, всяко се намира в своята черупка (клипа), обвивка. И когато, независимо от всичко това, те се обединяват в един плод, под една кожа, като зрънцата на нара, става 620-кратно постигане на съвършенството, сливане със светлината и нейното изясняване.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 02.09.2012

[87536]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→