От писмо на Баал а-Сулам до учениците (№47): Захвърлете всичките си несериозни занятия и мислете само за това, как да съедините сърцата си в едно сърце… Започнете да се свързвате в истинска любов и ще видите как „небето усеща вкуса“.

Въпрос: Какво означава „несериозни занятия“?

Отговор: Несериозни занятия са всички усилия, които не са насочени към постигане на духовната цел. Това включва всяка работа в повече от това, което се изисква, за да се  удовлетворят нуждите на тялото, а всичко останало да се посвети на постигането на целта.

Всяко усилие, макар и малко да се отклонява от този път – вече е лекомислено. Тоест, просто чувстваш, че ще получиш от него печалба, но в действителност, то незабавно те изправя на пътя на естественото развитие (беито), на пътя на страданията.

Струва ми се, че пред мен е духовната цел (!), и ако работя за нея, ще спечеля. Полагам усилия и се възползвам от тази печалба. Ако целта е истинска, това означава, че се намирам на пътя, водещ към Твореца, работя правилно.

Но е възможно тази цел да не лежи по пътя към Твореца (!). А аз не знам правилната посока и ми се струва, че целта е истинска. И ако работя, влагайки усилията си  в нея, то в отговор, вместо да спечеля, получавам страдания, които ме бутат отзад. Това се наричат „несериозни занятия“.

Струва ми се, че едва ли не ми носят полза, и че се стремя към истинската цел. Дори материалната изгода: плът, пари, чест, знания – всичко това след редица междинни точки, в крайна сметка води до отрицание, до страдания.

Тази пресилена цел, празните проблеми, могат да бъдат много сложни и объркващи. Може би едва след 30-40 години най-накрая ще мога да си изясня, че целта е била въображаема. И това не е едно определено занимание, те могат да бъдат много. Това включва всичко, в което влагаш повече от необходимото, съществено за съществуването на тялото.

И с необходимото трябва да се занимаваш само по задължение, защото няма друг изход. А цялото ти внимание, на 100%, трябва да се фокусира в едно направление – към Твореца. И тогава, колкото и да трябва да се трудиш за семейството си – това вече ще е по необходимост, защото всички твои мисли ще бъдат заети с Твореца.

И ти не разбираш, че тази цел е решена. За теб това е под голяма въпросителна. А дори и да се досещаш за това с разума, то чувствата не са съгласни. И тогава се оказваш във вътрешна борба и не знаеш какво да правиш. Минаваш към всякакви отстъпки, прощаваш незначителни слабости, мислейки си: „Е, не е страшно, аз просто малко се разсеях.“ Скалъпените занимания имат различни образи.

Как да си изясним кое занятие е пресилено? Всичко, което не принадлежи към групата, учителя, обучението, разпространението, стремежа към единство с Твореца – всички са въображаеми проблеми! Ако всичките ти усилия са насочени към целта, то и грижите за семейството се включват в средата. И тогава ще разкриеш, че Творецът е създал най-оптималните, точни условия за теб. Е, само ако семейството ти не се противопоставя на пътя ти и не ти позволява да учиш.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 04.02.2013

 [100015]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако „Няма никой, освен Твореца”, защо в началото трябва да си кажа, че ако сам не си помогна, никой няма да ми помогне?

Отговор: „Никой не може да ми помогне, освен аз самият” – това означава, че всичко се постига само с цената на собствени усилия. Докато човек не положи усилия, няма да направи и крачка напред.

В нашия свят има голямо объркване и понякога ни се струва, че е възможно да спечелим нещо без всякакви усилия: да получим някакъв подарък, наследство, дар от съдбата. Всеки се ражда в този свят със своята съдба и късмет, под своята звезда, в определено семейство и условия. Струва ни се, че в живота има много неща, независещи от нас, и се опитваме да действаме в рамките на възможното.

Но ние не виждаме, че всичко на 100% зависи само от нас: във всеки миг, на всяка крачка, на всеки милиметър от пътя, и ако искам да се повдигна, съм длъжен да положа съответните усилия. Има множество системи, които поддържат човека в този живот: обезщетения при безработица, медицински застраховки, пенсия. Ако заболееш или изпаднеш в затруднение, за теб ще се погрижат и няма да те оставят да пропаднеш. Затова за човека не е видна в ясна, открита форма връзката между вложените усилия и следствията от тях.

Той не вижда цялата система в единство. До такава степен, че намиращи се в разрушена система, която днес все повече разкрива своите пороци, ние не забелязваме, че сами се явяваме причина за тази криза. Има спорове: виновни ли сме ние със своята дейност за проблемите на екологията и измененията в климата. Даже когато се опитваме да направим нещата по-добри, се получава по-лошо. А ако изведнъж има някакво подобрение, то не е ясно каква е неговата причина. Системата е стрита от нас и затова усещаме своето безсилие.

Науката кабала, преди всичко, се стреми да разкрие на човека висшата система. Затова, за да разберем тази система, ни е необходимо да сме противоположни на нея. Съгласно правилото „Невъзможно е да изпълниш заповед, ако предварително не си я нарушил”. Тоест ти си длъжен да видиш противоположността на правилното действие и чрез него да узнаеш и разбереш как е правилно да постъпиш. Така е устроен пътят: учене, работа. Докато човек не се умори от своите опити, той няма да разбере вътрешния смисъл.

Затова децата така обичат да чупят всичко, за да научат, какво има вътре. Природата им вдъхва желание да овладеят света и само по този път е възможно познанието.

Но разделението на колективната душа вече е настъпило и в нас. Нужно ни е да вземем разбитите отломки и да се опитаме да я съединим отново. И когато ги съберем, ще узнаем всички „за” и „против”, тоест ще познаем и добре ще изучим тази система, превръщайки се в нейна неразривна част, и в същото време, в нейни стопани. Тогава няма да имаме никакви проблеми с нейното управление.

Засега обаче ние се намираме на пътя и се учим, оставайки все още в голямо объркване. Като че ли си открил не работеща машина и не знаеш къде е повредата. Затова започваш да проверяваш на едно място, на друго, гледаш инструкциите. Отиваш за съвет при майстор, който вече има голям опит с такива машини и може нещо да ти подскаже. Ето така се и развиваш.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 08.02.2013

[100051]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: В каква форма висшият влияе на нисшия: той дава на нисшия готова форма или само енергия, сила?

Отговор: Какво предава майката на зародиша? Кръв, неживо стъпало. От това неживо стъпало в зародиша вече се развиват растителното и животинското стъпало. Но от къде се появява тяхната форма? Формата се получава благодарение на това, че зародишът се самоотменя. Според самоотмяната си той е готов да приеме формата на висшия.

Но висшият дава форма вътре в самоотмяната на нисшия – едното зависи от другото. Затова еднозначен отговор няма. Висшият дава на нисшия обикновена, абстрактна светлина – и така винаги се случва в отношенията между всички стъпала. Нисшият приема тази проста светлина, светлината на Безкрайността, тъй като за него висшият  е безкрайността, той не познава нищо по-висше от това. Но когато той приема тази светлина, то в зависимост от самоотмяната си и подобието на висшия, според степента на неговите разбирания и усещания в него започва да се проявява новата форма. И всеки път така той добавя към своето изграждане.

Затова самоотмяната  е началото на всички начала!

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 28.01.2013

[100003]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: На урока казахте, че не ви достигат думи. Означава ли това, че ние не работим така, както трябва, и не черпим от вас духовна информация?

Отговор: Именно така работи това. Когато нисшият моли, той предава неизпълненото си желание, на което аз получавам отговор.

Казано е, че се учим от всички свои ученици: „Научих много от учителите си, от приятелите си, но най-много научих от учениците си“. И това е заради въпросите на ученика, молитвата му, неговия МА“Н. Ученикът предава своето желание на учителя и учителят получава такова желание, за което сам никога не би молил. Така се разкрива цялата система: с новите въпроси на всеки ученик се разкрива още един пласт от системата и още един…

Всеки ученик издига своя молитва и това дава на учителя такива съсъди, които той няма и никога няма да има, ако не е свързан с учениците си. Поради това, до момента, когато ученикът задава въпроса, учителят не знае отговора. Но веднага след като ученикът зададе въпрос и този въпрос попадне в учителя, учителят получава ново постижение. Това означава, че той „се учи от всички свои ученици“.

Всеки ден излизам от урок с ново постижение, защото чувствам вашите желания. Но ученикът трябва да се подготви за урока, а често от вас не се усеща достатъчно желание, нужда. Разбира се, аз и без думи чувствам в учениците необходимостта от духовно разкритие и това ми помага да напредвам. Но е препоръчително все пак да изразяват своите въпроси.

Аз съм свързан със своя учител Рабаш – той е моят Висш. Получавайки въпроси от учениците, аз ги присъединявам към един директен канал, идващ свише. Това е йерархична, дървовидната система, простираща се отгоре надолу. Ако имам желание отдолу, което мога да издигна, го обработвам в себе си, получавам отговор свише, отново го обработвам и давам този отговор на ученика. Но 99% от получената информация остава в мен и само 1% преминава в ученика, съгласно това, доколко съм длъжен да смаля себе си и да сляза до ученика, за да приеме той този отговор и да го разбере.

В някои случаи самият аз пробуждам тази връзка, доколкото има обща готовност. Например, хора, които са положили много усилия, за да дойдат на конгрес и да го подготвят. И тогава, дори и да не задават въпроси, аз мога да пробудя отговор, благодарение на значителните усилия, които влагат, с които вече може да се работи. Но понякога, това е възможно само чрез въпроси.

Никога не ще се примиря със спящите. Но на учителя му е забранено да събужда желание в учениците, защото това, напротив, блокира идващите към него канали. Желанието трябва да се издига отдолу нагоре!

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 28.01.2013

[100000]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: От една страна, е казано: ”Няма никой, освен Него”, а от друга страна, човек си задава въпроса: ”Ако няма никой, освен Твореца, ако всичко зависи от Него, то аз какво мога да направя…?”

Отговор: ”Няма никой, освен Него” означава, че всичко произлиза от Твореца, за да го приложа аз на дело и да бъда слят с Него. Той ми оставя място за работа, не ме блокира от всички страни, а ми предоставя възможност да се уподобя на Него.

Но във всичко останало, наистина, ”Няма никой, освен Него”. Не си струва, да се мисли, че редом с мен има още някого. Виждайки многото фактори, които ми въздействат, трябва да помня, че зад всички тях всъщност е само Той.

Понякога от Него аз усещам позитив, а понякога негатив, при това, тези плюсове и минуси могат да приемат различни форми – но в крайна сметка, аз си казвам: ”Не, Той винаги се явява един особен, голям позитив и ми въздейства чрез плюсове от различни сортове. Но самият аз понякога ги усещам като плюсове, а понякога като минуси. Следователно, трябва да променя себе си, за да бъде всичко това винаги плюс”. Тогава ние с Него ще бъдем равни и това състояние се нарича ”сливане”.

 От урока по ”Статия по завършването на книгата Зоар”, 07.02.2013

 [99899]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От писмо на Баал а-Сулам към учениците (№11): Моля те да прилагаш повече усилия в любовта между другарите, изобретявайки способи, позволяващи да се умножава любовта между другарите и да се унищожава във вас стремежът към материални придобивки.

Защото именно това сее ненавист. А между доставящите наслаждение на Твореца не може да има никаква ненавист – обратното, между тях цари милосърдие и безмерна любов. И тези неща са прости… Струва си да се вслушате в моите думи, защото в тях са вашият живот и дълголетие.

Въпрос: Как трябва да поправиш своето отношение към другарите, които предизвикват ненавист в теб?

Отговор: Трябва да обикнеш другарите, които сега ненавиждаш, това е всичко. Трябва да достигнеш такова състояние, когато те ще станат най-скъпи, близки и желани за теб. Но заедно с това, трябва да съхраниш и ненавистта към тях.

Ненавистта ще остане долу и ще ти се наложи постоянно да се грижиш за това, да я поправяш и над нея да строиш любовта. С това се определя духовното напрежение. Разкриваш духовния свят в точката на съприкосновение между ненавистта и любовта, тези две сили!

Не може да има просто любов или просто ненавист. И любовта, и ненавистта се предизвикват от светлината, която така или иначе свети. Но ти намираш себе си и се разкриваш в сливането с Твореца по средата между тези две чувства.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 03.02.2013

[100006] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как по-ефективно да проверяваме всяко свое действие, за да открием, че неговата причина е била пробуждане свише?

Отговор: Можем да приведем един много добър пример. Изведнъж телефонът звъни и странен глас ти казва: „Чакай ме днес, ще дойда, за да ти поискам сметка“ и затваря телефона. Точно като във филм на ужасите.

И ти изобщо не знаеш кой е звънял и за какво става дума! Започваш с подозрения и страх да гледаш всеки срещнат. Проверяваш и анализираш всичко, което се случва.

Ето така трябва да търсим Твореца във всичко. Трябва ни такава тревога, страх, неувереност, беззащитност, които да накарат човек да бъде чувствителен и да проверява всичко, което му се случва.

Ако за мен целта е много важна, но виждам, че не напредвам, то аз се тревожа за това, което се случва и трябва да разбера какво ми пречи. Каква точно е целта, а може би аз погрешно си я представям? Какви са средствата за достигането ú?

И откривам, че проблемът ми е в това, че трябва да превърна омразата в любов. Трябва да проверя състоянията и намерението си и да отстъпя там, където сега не съм в състояние да се откажа. Трябва да обърна специално внимание на това, което сега пренебрегвам и считам за маловажно и да се опитам да го почувствам. И после се събуждам от загубата на съзнание и изведнъж виждам висшия свят. Сега не го виждам, само защото не искам да го видя.

Всичко зависи само от промяната на принципите, с които човек подхожда към реалността. Точно те определят каква ще бъде неговата реалност.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 03.02.2013

[99411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява самото благо, изхождащо от Твореца към творението? Как се изразява то? И какво се изисква от наша страна? Достатъчно ли е просто да отменим разума и чувствата, да се преклоним пред общата система, която за мен е  както майчиното лоно за плода?

Отговор: Отменяйки себе си, плодът става подобен на Твореца. Той живее в света Асия, получава светлините НаРаНХаЙ де-нефеш и с това придобива началото на всички стъпала. Тъй като нивото нефеш е една пета част от всяка от тях – това означава, че той вече познава една пета част на всяка от тях, чак до Безкрайността, включително и нея. И дори това запознанство още да не е пропито от дълготрайната помощ, то вече има сходство – сега вече плодът разбира самата идея, разбира принципа на възприемане.

Въпрос: Но нали и от това осъзнаване той трябва да се откаже?

Отговор: Не, то идва след самоотмяната. Аз не трябва постоянно да се въртя и оглеждам през рамо за възможно недоглеждане, подобно на куче, опитващо се да захапе опашката си. Напротив, трябва да се самонаслаждавам. Ако наистина съм се самоотменил и не нарушавам това условие на самоотричане, ако отдавам, не за да получавам, а само заради самото отдаване, ако всичко това е обърнато към Твореца и цялото ми постижение е устремено единствено заради Него, то аз се напълвам и преизпълвам с радост.

По-нататъшните действия в това направление ще последват на следващите стъпала, които се намират над зародиша.

Въпрос: Как зародишът при самоотмяна ще се уподоби на Твореца? Как ще опознае Неговите помисли?

Отговор: В нашия свят плодът също ”сканира” майчиното състояние. По-късно ще се роди с готови системи, готов за живот, имайки всичко необходимо. Но сега той усеща, че произлиза от майката – характера на нейното въздействие, акцентите, отношенията. Той научава от нея много и различни работи.

Днес учените започват да разбират това: например, известно е, че плодът възприема музиката, достигаща до него чрез майката. Но в действителност, той разбира много повече чрез нея. Някога ще се изясни и това, че в него може да бъде заложен цял университетски курс.

Въпрос: В какво се състои уникалността на всяка част от системата, ако всички отменят себе си? По какво се различаваме един от друг?

Отговор: Бих казал, по взаимното включване. Тъкмо то е уникално за всеки от нас. При разбиването, светлината нахлува в съсъдите неправилно. Заради отсъствие на екрана се разрушава обратната връзка на светлината и съсъдите, а в замяна се създава някакъв ред – независимо, че в същото време светлината излиза, прекъсва се като при късо съединение. Аналогично на явлението при разграждане на атома, при мълния. Първичното действие, първият контакт се базира на отдаването, но след това следва обратна, погрешна реакция и тези две противоположности влизат в желанието, където още се смесват помежду си.

Възниква въпросът: защо разбиването ни позволява да създадем база за дълготрайни съсъди на творението?

Работата е в това, че желанието по принцип е огромно, но разбиването поразява разнородните съсъди, преките и обратни желания, деветте сфирот на пряката светлина и деветте сфирот на отразената светлина, на прекия и обратен ред на светлините и съсъдите. Тук има всичко, което ще потрябва по-нататък за поправянето…

От урока по  „Статия по завършването на книгата Зоар”, 04.02.2013

[99522]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как Творецът ми позволява да извършвам грешки? Нима той не иска аз да се предвижвам по-бързо?

Отговор: Творецът е задължен да ти разкрие цялото богатство на Светлината. А тази съкровищница се разкрива само за сметка на дълбочината на желанието, постигнато в тъмнината. И ти трябва да усетиш, да проникнеш в своите желания. Но ако наистина се потопиш в желанията си, то няма да ти остане никакъв шанс да изскочиш от тях.

Затова работата на Твореца се състои в това: да ти предаде всички получаващи желания в тяхната истинска форма, отделяйки те напълно от светлината. Но ако останеш напълно откъснат, то никога няма да се измъкнеш от бездната на своите желания.

Но ако не се потопиш и не се проникнеш от тези желания за наслаждение, абсолютно противоположни на Твореца, ти не би могъл да Го постигнеш, не би стоял пред Него като самостоятелна личност.

Затова на всяка крачка ти дават по малко да сгрешиш и да паднеш, да се объркаш. И тези ”малки” грешки могат да бъдат много тежки, на всяко стъпало има много трудни изпитания. Но всичко зависи от това, как е трябвало да ги приемеш спрямо програмата на творението.

Ако бяхме приели след Авраам цялата Тора в онзи вид, както се полага (ако може така да се говори за нещо, което вече се е случило), то в света не би останало никакво зло. Целият свят би напреднал към поправяне по най-добрия и чудесен път.

Пита се: нима е било възможно да се мине без разрушаване на Първия и Втория Храм, без четирите изгнания, в края на които ние сега се намираме? Не знам как би се развила историята… Възможно е, всички тези поправяния да се бяха осъществили на нивото на духовните свойства.

Не си струва да мислим за това сега. Нашата задача е да обединим всички предоставени ни условия: свойствата на Твореца и на творението за сметка на системата на Тора, и ще постигнем поправяне.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 06.02.2013

[99803]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Можем да си намерим много извинения, но ако сме изправени пред закона на природата, сме принудени да му се подчиняваме. Науката кабала говори за неизменни закони. Кабалистите ни обясняват как е изградена системата на реалността. А ние смятаме, че това не са строги закони, а нещо, което можем да изменим според нашето желание: според отношенията между хората, отношенията между човека и природата, съдбата, времето, някои събития от вчера или утре.

Всички тези илюзии произтичат от непознаване на системата, от неразбиране, че тя е ясно определена и не е по силите ни да я променим. Не може да се направи нищо – всичко това е така, а не по друг начин! Дори към науката се отнасяме така, сякаш можем да я заобиколим по някакъв начин. Това идва от неспособността да усетим, че сме свързани със системата чрез хиляди свързващи нишки, милиарди нервни влакна.

Представи си, че от теб се разклоняват безкраен набор от кабели, които те свързват с цялата вселена и всички те са супер чувствителни, като оголени нерви. Всеки знае каква непоносима болка е, когато внезапно се докосне оголения нерв в болен зъб. Всеки го е изпитвал някога. И от теб излизат милиони, милиарди такива оголени нерви, които те свързват с другите. Целият си омотан в тези тънки бели влакна, сякаш си потопен в желе.

Представи си колко си чувствителен към всичко, което става някъде, на което и да е място. Ти зависиш от всички, а те на свой ред, зависят от теб. Твърдо сме обвързани с тези тънки нервни влакна абсолютно във всичко. Каквото и да се случва, за теб е важно, дали това засяга някой твой нерв или не.

В момента сме откъснати от това разбиране, но по малко се приближаваме към него по пътя на страданието. Свределът още не е достигнал до нерва, той само пробива дупка в зъба и понякога предизвиква известна болка, която все още може да се търпи. Понякога дори успяваме да избягаме от лекаря, да се откажем от лечение, да става каквото има да става.

И тук е невъзможно да се направи анестезия и да се премахне болката, защото болката е мярка за проблема. Благодарение на това, че болката те насочва към проблемното място, ти можеш да го поправиш – да отидеш на лекар, да вземеш лекарство. В този случай, ако можеш да излекуваш материалната болка, се допуска да използваш анестезия. Но не е възможно да се направи духовна анестезия, защото си длъжен да поправиш нейната причина. А за това трябва да разкриеш цялата система от връзки.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 01.02.2013

[99690]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→