Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Поправянето на отношенията в кабалистичната група от любов към самия себе си на любов към ближния, е възможно само с помощта на онази висша сила, която е създала „злото начало”, нашия егоизъм.

Само тя може да превърне злото начало в добро, както е написано: „Аз съм създал злото начало и съм дал Тора за неговото поправяне” – казал Творецът – „защото заключената в нея светлина възвръща към източника”, т.е. към обединение и любов.

Всъщност ние и сега се намираме в правилната реалност –  в тясна връзка помежду си, като частите на едно тяло, във взаимна любов със създалата ни висша сила, пълни с блага и изобилие. Трябва само да се пробудим за усещането и осъзнаването на тази реалност, като човек в безсъзнание, който трябва само да се съвземе, за да се усеща жив.

Това пробуждане, оживяващата ни сила, светлината, възвръщаща ни към източника, можем да получим само в случай, че се съберем заедно.

В групата ние се стремим да бъдем винаги във връзка и любов помежду си, да се издигнем над естествените си егоистични чувства. Заедно четем книгата Зоар.

Тази Книга ни разказва за обединението помежду ни, за нашето поправено състояние и затова съвместното четене на книгата Зоар с намерение да достигнем единство пробужда светлината, която ни връща от небитието.

Постепенно ние започваме да чувстваме връзката и в тази връзка усещаме Твореца. По такъв начин достигаме до реализация на същността на науката кабала, разкриването на Твореца от творението.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това гематрия в духовното?

Отговор: Гематрия – това е определено вътрешно състояние на човека, на неговата душа, състоящо се от желание (съсъд, кли) и светлина, напълване.

Сборът от всички усещания, впечатления, състояния, спомени и намерения – в крайна сметка състоянието на душата, изразено под формата на букви или последователност от букви, се нарича гематрия. Това е форма на запис на определено състояние на душата.

Да допуснем, че аз мога да ви изсвиря мелодия или песен, която отразява моето състояние. Това е гематрия. Мога да ви нарисувам някаква буква, символ – и това също е гематрия.

Аз ви предавам своето усещане, своето състояние. Аз го записвам. Това е подобно на решимо (информационен запис на състоянието ).

В духовното няма нищо друго, освен състоянието на светлината и желанието (кли), състоянието на подобие между тях, с помощта на екрана, на намерението. Всичко останало са методи за изразяване на това състояние.

От урока по книгата Зоар, 15.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как можем всички заедно да изгладим неравностите по духовния път и да го направим равен, ако всеки, по различно време, преминава през подеми и падения?

Отговор: Това е направено за да не преминаваме в синхрон и да си помагаме един на друг.

Но ако след някое голямо събитие (например конгрес) заедно паднем, ще ни е нужна някаква външна, чужда сила, която да ни помогне.

Ако бяхме построили истинското общество, нямаше да паднем. Щяхме да се поддържаме и уравновесяваме един друг като органи, поддържащи баланс вътре в здравото тяло.

Но на нас се разкрива недостатък в равновесието на по-висока степен, егото расте и ни води към дисбаланс. Какво може да се направи ако това се случва?

Необходима ни е някаква външна система, по отношение на която да се провери равновесието, да се подравним и отново да се съединим.

Разкрива ни се недостиг на обединение, който е причина за всички проблеми. И сега е нужен някакъв чужд, външен фактор, който да ни помогне да се съединим на нова степен, разкриващ преди всичко „грешниците”.

За това ни е необходим „Стимулатор” – ежедневен въпросник, на който всички отговарят. Той ще ни помогне да построим системата, където всеки ще се нуждае да изрази отношение, а тя в отговор ще ни повлияе.

Откъде ли тази система ще вземе сила да ни подейства? От това, че ние сами сме я построили, вложили сме своите усилия! Това работи както взаимоспомагателна каса.

От урок по статия на Рабаш, 15.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Освен желание да разбера Зоар, искам много да запомня дефинициите на думите, за да ги свържа една с друга. Но какво да правя, ако през цялото време ги забравям?

Отговор: Ти трябва да изискваш усещания! Много добре, че забравяш! Кабалистите са се молели да забравят всяка минута това, което са учили.

Тъй като между степените винаги има разрив,  всичко постигнато на предишната степен се забравя и се изтрива от усещанията и паметта.

Ние постигаме усещания в поправените си желания. Всички имена и названия, за които четем в Зоар – АВАЯ, Елоким, във всички възможни съчетания и проявления – се разкриват в поправените желания.

Когато те се разкрият едно след друго в желанието ми, аз започвам да работя с усещанията си, както в нашия свят.

На човек му се струва, че усещането е по-малко важно, отколкото разума. Но усещането идва и се съединява с разума, за да му помогне и служи.

Изучаваме всички части на „Учение за Десетте сфирот”, за да пробуди в нас, на основата на всичките тези знания, изискването за усещане. Защото „учене”, означава „съединение”, а „знание” – това е сливане (зивуг).

От урока по книгата  Зоар, 11.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

За да постигне Зоар, човек трябва да отвори пролука, която води до сърцето му. И тази склонност да разбираме  с ума си ни е дадена, за да можем да ù се съпротивляваме и да желаем Зоар да се разкрие в сърцето. В противен случай – няма да се получи.

Необходимо е да направим „пролука в сърцето”, така че, текстът на книгата Зоар да бъде усетен във вътрешните постижения, в желанието, а не само във външния разум, където човек свързва думите. В крайна сметка, външната картина, която човек си представя в ума, запомня значението на думите и изгражда логически връзки между тях,  не му позволява постоянно да се стреми да усети Зоар.

Такъв подход е обречен на провал. Човек получава напълване от факта, че той привидно е свързал няколко неща в ума си и проблемът е решен за него. Той няма никакво съжаление или желание да чувства или да постига. Той научава външните (разбираеми за него) определения от книгата и изгражда „Лего” от тях, като ги свързва едно с друго.

Само при условие, че човек вече усеща какво е написано в книгата Зоар и желае да свърже усещанията, той може да погледне думите в текста и да свърже усещанията спрямо тези думи. Ако няма усещания е по-добре да не използваме ума и само да чакаме „прекрасната сила” (Сгула), съдържаща се в книгата Зоар, да повлияе.

От урока по книгата Зоар, 11.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал Сулам, Рабаш, както и другите велики кабалисти ни разказват, че ако желаем да напредваме, за нас няма по-лек начин, освен през цялото време да мислим и да си представяме, че всички сме заедно.

Тъй като те описват духовната реалност, намирайки се вече в нея. А как и ние можем да се окажем в нея?

За тази цел ни е дадено спомагателно средство: да си представяме, че сме свързани с другарите си чрез любов и поръчителство, желаещи да достигнем същата реалност.

Тоест, със своята вътрешна работа аз влизам в скритото от мен състояние, което засега не виждам, не мога да си го представя и не го разбирам.

Затова – дайте да си го представяме заедно. Това със сигурност ще ни доближи до разкриването на онази реалност, за която ни разказва Зоар.

От урока по книгата Зоар, 16.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

На единия полюс се намира света на Безкрайността – това съвършено наслаждение във всякакъв смисъл: постижение, разбиране, усещане, вечност, съвършенство. А на другия полюс – този свят, в който трябва да се усеща недостатък във всичко.

Но за да ни дадат възможност да съществуваме някак в него, се прави скриване на света на Безкрайността и ние не усещаме  толкова трагично неговия недостиг в този свят  – именно защото Безкрайното изобилие е скрито от нас.

Светът на Безкрайността сякаш се смалява, стъпало по стъпало, създавайки си пет нива на скриване – пет свята. А ние се намираме под всички тези светове и затова не чувстваме колко много не ни достига!

Но, според степента на своето развитие, ние растем и се издигаме в егоизма си и постепенно все повече ни се разкрива светлината, от което чувстваме все по-голям недостатък, все по-голямо зло.

Затова, ако не направим себе си подобни на светлината, ще се чувстваме все по-зле през цялото време! Защо се учудваме , че в съвременния свят се случват такива катаклизми?  Егото расте и ни прави все по-противоположни на светлината.

Разликата (делта) между желанието и светлината става все по-осезаема и в резултат страдаме все повече. Ако не бяха скриванията на всичките тези светове, ние не бихме могли да се понасяме, тъй като бихме усещали себе си по отношение на Безкрайността.

Разликата би била толкова огромна, че такова страшно усещане не би могло да се понесе.

Може би вие вече сте преживели такова усещане, а ако не, то ще го усетите, тъй като всеки е длъжен поне веднъж в живота да премине през него – това се нарича «Светене на Малхут», усещане пред себе си на абсолютно непрогледна черна тъмнина, нещо ужасно страшно. Разкрива ни се делта между точката от нашия свят и Безкрайността, давайки ни малко да почувстваме тази ужасна тъмнина.

Но всички 125 степени на скриване, отделящи ни от Безкрайността, са създадени именно за да можем да понесем това свое състояние. Зад всички тези екрани-скривания ние се чувстваме уверени, като новородено с майка си, което само не е в състояние нищо да направи, но се чувства под нейна закрила. Така и ние усещаме себе си под защитата на  всички тези скриващи екрани. Иначе не бихме могли да изтърпим натиска на висшата светлина.

Светлината би се усещала като тъмнина! Така наречената «пулса де нура» – удар на светлината, когато светлината е повече, отколкото кли е в състояние да приеме. Това е много неприятно усещане, тъй като трябва да се намираме винаги в равновесие по отношение на всички въздействия – и добри и лоши. Дори ако доброто ни се дава в изобилие, превишаващо възможностите на нашето кли, ние не можем да го понесем.

Известно е, че всички предпочитат топлината пред студа, но когато е прекалено горещо – това вече не е хубаво и с нищо не е по-добро от студа.

Из урок по статия на книгата „Шамати“, 13.08.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

По време на четенето на книгата Зоар. Всички книги, написани от кабалисти, могат да ми донесат светлината, възвръщаща към източника. Но с най-голяма сила светлината идва към мен при четенето на книгата Зоар.

Само светлината въздейства, ако искаме заедно да достигнем поръчителство, единство, любов, да станем като «един човек с едно сърце», да се уподобим на висшето.

Доколко разбираме – не е важно. А ако не съм способен да се съединя, ще дойде сила свише и ще направи това.

Веднага щом се почувствам макар и малко свързан с всички останали, в тази връзка ще разкрия духовния свят. Това се случва вътре в нас, като човек, намиращ се в безсъзнание, който започва да идва на себе си и да усеща къде се намира в действителност.

Скриването изчезва – чувствам, че тук винаги е била и е съществувала реалност, която по-рано не съм усещал. И всичко зависи само от това, че искам да бъда свързан с останалите нейни части. В правилната връзка между нас аз разкривам истинската реалност.

От урока по kнигата Зоар, 13.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: По време на урок аз си казвам, че искам да усетя за какво говори Зоар, но виждам, че в мен няма истинско желания за това. Как мога да постигна такова желание?

Отговор: Това е проблем на общите ни мисли. Възможно е да не осъзнаваме напълно какво казва Зоар за нашите извисени състояния, но най-важното при четенето на тази книга е моето желание да ги постигна.

Какво представляват всъщност нашите извисени състояния? – Когато всички се съединим заедно и във връзката между нас разкриваме духовното, общото свойство на отдаване – Твореца.

Именно такъв стремеж съм длъжен да усещам при четене на книгата Зоар. Иначе цялото това четене е напразно и няма да ни ни помогне в нищо.

Обратното, ще получим от него усещане за тъмнина, отрицателно пробуждане. Тъй като нямаме избор, във всички случаи трябва да  напредваме – така ще напредваме принудително.

Всичко зависи от това, доколко можем, при четене на книгата Зоар, да си представим в себе си напредналото състояние по-правилно – като връзка между нас, в която разкриваме отдаването, любовта, поръчителството, съединението, царящо в цялата реалност, във всички светове.

Тъй като всичко се разкрива само във връзката между нас – цялата реалност, всички светове до безкрайността.

Колкото желаем да разкрием това състояние при четене на книгата Зоар, толкова притегляме към нас светлината на поправянето.

От урока по книгата Зоар, 12.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Поправеното желание работи по формулата: ”Исраел, Творецът и Тората са единни”.

„Исраел” – това съм аз, или по-точно казано, моето вътрешно желание да достигна до Твореца и да се уподобя с Него (Исра-ел на иврит означава „право към Твореца”).

Творецът – това е целта, към която се стремя.

„Тора” е поправеният механизъм на връзките между душите, в любовта между тях.

За да илюстрирам това, ще разгледаме човешкия организъм. Всички негови органи взаимодействат правилно помежду си, помагат си взаимно, във връзка на  поръчителство и единство.

Така трябва да действат и душите. Системата за връзки в любовта (пълното взаимодействие) между тях се нарича „Тора”.

Тя включва в себе си 613 (таряг) правилни връзки между всяка душа и останалите души, и между всички души като цяло (последната връзка, заповед, свързва  всички  в едно цяло, чрез любовта).

Ако между душите няма връзки на любов, а обратно – свързва ги ненавистта, това означава, че Тора е изкривена и скрита.

Душите, които не усещат връзката помежду си, се определят като намиращи се в изгнание от Тора и Твореца – неподобни по свойства,  откъснати от правилната връзка (Тора) между тях и светлината (Твореца), напълваща тяхната правилна връзка.

Това наподобява разликата между здравия организъм и болния, който се разрушава и неговите системи спират да функционират.

Вътрешните поправяния, които извършваме в  желанието си да го приведем от изкривено към поправено състояние, се наричат „заповеди”.

Затова е казано: „Възлюби ближния като самия себе си” – основно правило в Тора, включващо в себе си цялата система на правилни връзки между душите.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Творец, Тора - Няма коментари→