На нас ни се струва, че получаваме “сянка” – тъмнина, но това е защото идва по-голяма светлина, а аз като не съм готов да я получа, да я почувствам по правилния начин, чувствам светлината като тъмнина, противоположност между нас.

Тоест, усещането ни за падение – това е разкриването на нови желания (келим), в които аз все още усещам до колко те са обратни на светлината, която ми действа.

Ако съм готов, то по-голямата светлина разкрива в мен по-голямо желание, но докато светлината и желанието са противоположни по намерение, светлината – да отдава, а желанието – да получава, то тази разлика помежду им аз усещам като падение.

Но това състояние трябва да се цени, защото по същество това вече е обратната страна на по-високата степен. Всички наши усещания за тъмнина, падение, отхвърляне произлизат от новата, по-силна светлина, която разкрива в нас по-големите желания (келим).

Аз пребивавам в безкрайно желание (кли), моята душа е безкрайна. Защото освен мен няма творения, всички останали – са части на моята душа. Светлината постепенно се увеличава – и разкрива в мен все по-големи пластове на желанието.

Колкото повече светлината свети, толкова по-голямо желание се разкрива. Колкото по-силна светлина идва към мен, толкова по-голямо, съответстващо ѝ желание ще разкрие в мен.

Но всеки път разкритието на новото желание, доколкото то е обратно по свойства на светлината, се усеща в мен като отдалечаване между мен и “духовното”, силата на живота – и аз се чувствам зле.

Трябва по-отрано да се подготвям за това състояние, за да мога щом то настъпи да разбера, че то ме пробужда към поправяне.

Ако аз не чувствах злото, падението, от разликата между мен и светлината, аз не бих започнал своето поправяне. Разкритието на злото е предназначено, за това, за да ме подтиква напред.

Затова, когато усещаме сянката на нечистите светове (цел де-тума) – то обезателно е за това, за да достигнем “светите сенки” (цел де-кдуша). Такива сенки трябва да ги ценим.

От урока по статия 243 от книгата “Шамати’’, 28.09.2010

[22201]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава “Ваехи”, п.462: Щастливи са праведниците, които са удостоени от тази висша светлина на светлото огледало, светещо във всички страни, надясно и наляво.

Всеки от тези праведници получава полагащия му се дял, и всеки получава според делата си, извършени в този свят. А някои са срамуват от тази светлина, която е получил другарят им, тъй като тя свети по-силно.

Ние искаме да познаваме всички тези подробности, да разберем къде се намират те, къде е клона и къде корена на всяко название, какво е духовното му свойство, търсим в себе си тази градация на свойства, за които говори Зоар.

Разбира се, всичките те се намират само в нас, в неживото, растителното, животинското и човешкото ниво на нашите желания, ние чувстваме единствено реалността, намираща се вътре в нашите души.

Всъщност ние и сега пребиваваме вътре в нашите души, вътре в това кли – желание, и всички явления възникват вътре в него.

Но при всички случаи, заедно с вътрешното търсене, ние сме длъжни постоянно да се надяваме, че обкръжаващата светлина ще ни подейства и ще ни отвори очите.

Не с разума си желаем да разкрием висшия свят, откривайки всички градации на неговите свойства, ориентирайки се в нашата душа – ние желаем да ни свети светлината на поправянето. Това се нарича „Да очакваш спасение”.

Казват, че след смъртта, „на небесата” питат душата само два въпроса: „Занимаваше ли се с Тора (извикваше ли върху себе си поправящата светлина)? Очакваше ли спасение (когато тя те поправи)?’’ – в това намерение ние сме длъжни постоянно да пребиваваме.

От урока по книгата Зоар, 28.09.2010

[22115]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи да съществува такава връзка в семейството, за която е казано: „Мъжът и жената и Твореца (Шхина, Божественото присъствие) между тях”?

Отговор: Това означава, да желаем, всички връзки помежду ни да се осъществяват чрез висшата сила и да съзираме в съпругата – партньора, който ни е дал Твореца.

Както е попитал Адам след грехопадението: ’’Нима не Ти самият ми даде тази жена!’’ Затова в отношенията на човека с неговата жена присъства Твореца, и ние тепърва ще разкриваме това.

Ако мъжът и жената са така взаимно свързани – това е мощно средство за разкриване на Твореца. Голям успех е, ако на човек му е предоставено такова поле за работа.

И за да я реализира, не се изисква много време – нужни са само няколко минути на ден, а цялото останало време човек трябва да посвети на работата в група и учението.

Всяка връзка се осъществява на своето ниво, но всички връзки ги обединява едно – всички те се случват заради това – да разкрием в тях Твореца.

И сред приятелите в групата, ние също желаем да се случи това – да се възцари помежду ни Твореца. Това е целта на обединението в групата или в семейството.

Това са различни нива на връзка, все със същата Шхина, и всички, които за мен са от другата страна на Нея: жената, групата, приятелите, целия свят – това всъщност са части от моята собствена душа.

За жената така е и написано – че Твореца е взел част от душата на човека и му е направил от нея помощник против самия него.

Така и целия свят, в резултат от разбиването, се оказва срещу мен, като ’’помощ от обратното’’ – и той също е част от моята душа.

Сега аз чувствам това като изцяло извън мен, отделено от мен, но заради Шхина, присъствието на Твореца, всичко това се обединява за мен в едно цяло. Ако аз привличам висшата светлина, Твореца, средната линия, то Той обединява всичко това заедно.

И ако потърсим, къде се достига най-дълбокото и обстойно обединение: между мъжа и жената или между приятелите в групата или въобще в цялото човечество и мироздание – то най-вътрешното съединение е между мъжът и жената.

От урока по статията ’’Любов към Твореца и творенията’’, 28.09.2010

[22126]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Творецът скрива себе си. Но вместо да отклоня скриването и да Го разкрия, аз изграждам образа Му в себе си.

Екранът, поставен от Него между нас остава, но аз извършвам в себе си такива изменения, които създават в мен свойствата на Твореца, образа на Твореца.

Само по такъв начин мога да Го видя – единствено изграждайки Неговия образ в мен, защото сам по себе си, Той е извън образа.

В мрака на своя егоизъм, аз изграждам сияен образ на свойствата отдаване и любов, образа на светлината. Творецът остава все така скрит от екрана, но под този екран, аз създавам Неговия образ, сякаш Той стои пред мен.

Аз формирам светлината на отдаването (на вярата, хасадим) и пребивавам в нея, не разкривайки Твореца от тази страна на екрана.

Моля Твореца да не маха скриващия екран, а да ми даде възможност да съществувам в сянката, в тъмнината, за да стане тя за мен подобна на светлината – за да мога да оценя нейната важност.

Защото именно благодарение на нея, аз съм способен да създам от себе си подобие на Твореца, да стана самостоятелен. Тъй като, скривайки Себе си, Той е създал място за моето подобие на Него. А в зависимост от степента на подобието, екранът, който ни разделя става прозрачен и нашите образи съвпадат.

Тъмнината ми помага. Защото, ако светлината ме бе напълнила, щеше да прекрати всички мои стремежи. Аз не бих почувствал нужда от нищо и не бих могъл да направя никакво свое лично движение. За разлика от това, тъмнината създава необходимост от търсене.

Ако тъмнината просто се резсееше, аз бих се върнал към обичайния си, материален живот. Затова се моля тъмнината да остане.

Тя помага много на моя егоизъм – нищо не го напълва и успокоява, за да може намирайки се в мрака да пожелае светлината. Аз искам да придобия свойствата на светлината, но не просто с разкриването на Твореца пред мен, а като създам Неговия образ в себе си.

Самият аз поддържам разделящия ни екран – Творецът постепенно го сваля, но аз веднага издигам скриването до 100%.

По този начин изграждам навес, „покрив на колибата”, не желаейки да приемам пряко висшата светлина. Отхвърляйки я, аз намирам свойството отдаване и пребивавам в тъмнината, както в светлината. За моя егоизъм това е тъмнина, а за отдаващите намерения – това е светлината.

От урока по статия 8 от книгата „Шамати“, 28.09.2010

[22218]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е намерението – мисъл или чувство?

Отговор: Намерението е моята връзка с края на действието. Аз трябва да опъна конец от себе си до края на действието: сега възнамерявам да открия мястото, в което ще разкрия Твореца, като придобия подобие на формата.

С други думи, точно сега възнамерявам да разкрия силата на отдаване в себе си до степента, до която мога, и в силата, която придобия, ще разкрия Него. Тогава от мен ще се отдели силата на отдаване и Творецът ще се разкрие. Между нас ще възникне връзка, наречена „съвкупление” (Зивуг), съединение или сливане.

Аз си представям това желано състояние и това се нарича мое намерение. Това е точно онова, което възнамерявам да постигна, бъдещото състояние, което си обрисувам, и което желая да се случи.

От урока по книгата Зоар, 26.09.2010

[21970]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „връзка в сърцето” между другарите в групата?

Отговор: Известно е от науката Кабала, че разбиването е станало, за да може да се поправи Малхут.

Защото, ако Малхут не включи в себе си желание за отдаване (келим Бина), то за нея е невъзможно да се поправи.

При взаимното си проникване, Малхут и Бина постепенно поправят Малхут, освен нейната основа – „каменното сърце” (лев а-евен), което се поправя най-накрая.

Малхут поправяме за сметка на включване свойството на отдаване, Бина, в свойството за получаване, Малхут. В душите, това става за сметка на взаимното им проникване една в друга – до пълното смесване на всички и поправяне на едните за сметка на другите (Исраел – Народите на света, във всеки).

Нашите поправяния могат да се осъществят само при включването един в друг. Да поправиш себе си – означава да поправиш взаимното си проникване с всички части на общата душа.

Основата на поправянето – това е само в поправяне на разбитите връзки между нас. От това произтича целия устав на групата, законите, към чието спазване трябва да се стремим, както ни съветват кабалистите, според техните разбирания за висшия свят.

Всичко това идва от поправянето на келим, които трябва да се включат един в друг, а това се постига с усилията към съединението, които привличат светлината, поправяща взаимното проникване.

От природните закони на разбиването, поправянето, съвършеното състояние – произлизат всички съвети на кабалистите, описани в техните книги.

Те говорят за това с думите: „Обединете се, провеждайте събрания на другарите, разбирайте настроението на другаря” – но ние трябва да разберем, че това произхожда от необходимостта да се включим един в друг, за да можем заедно да привлечем обкръжаващата светлина, която ще поправи връзката между нас.

От урока по Книгата Зоар, 28.09.2010

[22113]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава терминът „линия”?

Отговор: „Линия” е тази скала в мен, където аз строя по правата всяко начало, всички мисли, желания, отношения.

Всичко, което сега се разкрива в мен, в моите келим е изградено съгласно идващата светлина.

Ако има ясно и точно съответствие между светлината, която ми свети и съсъдите, които трябва да организирам в съответствие с нея, означава че съм строен в линия.

Защото вътре в мен има куп свойства. А светлината идва и ми помага да строя себе си „в линия”. По- рано бях като окръжност и затова помолих светлината, идваща  във вид на права, да свети в мен под формата на линия, за да ме приведе в същия ред.

Обкръжаващата светлина (ор макиф) свети в кръг. Когато аз я моля за поправяне, строен в правата, тя се „изтегля в линия” – аз също, съобразно с нея.

Този преход зависи от това, способен ли е, и иска ли човек нужното от светлината за да построи това.

Самото действие на светлината е във висшето знание, но ако човек е получил сила за преодоляване, ако той отдава, предава чрез себе си светлината с пълно съгласие, то светлината внася ред, по важност на компонентите, в неговата душа.

От урока по статията на Рабаш, 28.09.2010

[22102]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да стигна до състояние, в което искам и мисля само за едно нещо? Как да се грижа само за това да намеря мястото за разкриване на Твореца, за да Го насладя и да желая това със сърцето и с ума си?

Отговор: Такова състояние е свръхчовешко; то е над моята природа. Неспособен съм да го постигна и не го искам. Не предвкусвам нищо от това, което ще усетя, ако разкрия Твореца. Когато става дума за подготовка на място за Него, отдавайки Му, , все едно че прогонвам всички възможни наслаждения, като остава само слаб вкус.

Как мога да изменя  отношението си? В крайна сметка, мястото за разкриване на Твореца трябва да съществува в моето желание. Аз трябва да го желая до болка; трябва да искам да усетя наслаждението на Твореца.

За да направя обекта на моето безпокойство нещо противоположно на мен, аз трябва да променя себе си. И кабалистите казват, че има сила в света, която може да направи това. Но първо трябва да се подготвя и да се помоля; трябва да извърша работата, която наистина зависи от мен, не нещо свръхчовешко, а работа, която е по силите ми.

И така започвам подготовката с други като мен чрез правилното учение и обкръжение. Тук всяко действие е по силите ми. Усещането може да не бъде много приятно и може непрекъснато да бъда в търсене, но все пак намирам гориво за придвижване.

Намирам гориво чрез фалшиви състояния, главно чрез завист. Когато погледна приятелите, ревнувам. Те са по-добри и по-умни от мен. Може би някои от тях вече усещат духовната реалност. Кой знае, може да стоя до някой, който е вече там, докато съм все още игнориран.

Ако съберем средствата, за които говорят кабалистите, ако се опитаме да ги приложим в обкръжението и да се издигнем над разума с помощта на завистта, тогава ние наистина поправяме Шхина – мястото, на което ще получим разкриването на Твореца заради Него.

Това е възможно. Аз трябва само да извърша възможно най-много механични, безвкусни действия, като скланям глава пред обкръжението. В това „покорство” пред приятелите се крие ключът към успеха.

От урока по статията на Рабаш, 27.09.2010

[22041]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каква е връзката между разкриването на Твореца и текстовете от ТЕС, които четем?

Отговор: Кабалистите пишат само за разкриването на Твореца като за единствено необходимо действие в нашия свят, с цел да ни подготвят за него.

Затова трябва да получим представа за светлината Хохма и светлината Хасадим, за да може в нашия материал (желанието), което не усеща и не разбира духовното, да се създадат впечатления (решимот) от тези въздействия (свойства).

Ние трябва да си изясним всяко въздействие на светлината: кой се наслаждава от разкриването/ получаването – аз или Творецът, или ние двамата?

Затова светлината идва от системата АВ”И, а З”А (АВА”Я), действа като еталон по отношение на Малхут (душите), определяйки каква трябва да стане, за да се уподоби на Него, да получи светлина и да отдава.

Въздействието свише постоянно променя отношението на З”А към Малхут, сякаш се обръща към нея от различни страни и по този начин тя се променя.

На нея са и нужни усещания от З”А. От нейна страна е необходима само готовност за уподобяване с Него – това е нашата работа, защото ние образуваме тялото на Малхут.

А З”А, въздействайки на Малхут ни учи, как правилно да възприемаме светлината, трите линии и пр. Формира ни, обучава ни като дете, изпълвайки ни с впечатления и обяснения. С впечатления – явно, а с обяснения – скрито, сякаш са се появили в нас сами, а не от Него.

Тези състояния на развитие на Малхут свише,  ние изучаваме в „Учението за Десетте сфирот” – как З”А, съгласно висшата програма, заложена в З”А ще подготви Малхут/Нуква за сливането с Него, в тяхното пълно подобие и пълна противоположност.

От урок по книгата „Учение за Десетте сфирот”, 27.09.2010

[22060]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваехи”, п.392: „Стената – това е Владетелят на цялата земя, Шхина, както е казано: „Ето ковчега на завета на Владетеля на цялата земя”.

По такъв начин, ковчегът на завета, т.е. Шхина, е Владетеля на цялата земя – стената. И затова е „обърнал Хизкияу своето лице към стената”.”

Ние трябва да се обърнем към Малхут – към нашия общ духовен съсъд (кли, желание), където всички да се обединим.

Това се нарича „да се обърнем към стената” с молба за това, че искаме да я съберем наедно, да я видим като разделяща между нас и Твореца.

Според това как я възстановяваме, съединявайки в нея всички наши желания заедно, тя започва да ни свързва с Твореца, превръщайки се в свързващ вместо разделящ екран.

При какво условие е възможнно това? Ако „лежим”, т.е. сами не правим нищо, Рош (главата), Тох (тялото) и Соф (краят) на нашия духовен парцуф (душа) се намират на една висота и ние се обръщаме с лице към стената, желаейки обединението между нас наистина да се превърне във връзка с Твореца.

Тогава Шхина, нашето единение става съсъд (кли) на напълването.

От урок по книгата Зоар, 24.09.2010

[21907]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→